№ 83
гр. Разград, 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Емил Д. Стоев
Членове:Валентина П. Димитрова
ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно гражданско
дело № 20253300500137 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.267 и сл. от ГПК.
Развива се за втори път пред въззивната инстанция след отмяна от ВКС с решение по гр.дело
140/2024г. на акта постановен от окръжния съд по в.гр. дело №241/2023г по описа на РОС, с което е
било обезсилено решението на РРС по гр.дело №121/2023г.Дадени са указания за дължимата
преценка от въззивната инстанция.
Делото е образувано по въззивна жалба на А. Х. А., подадена чрез пълномощники адв. Ж. Ч.
от АК – Разград против решение № 472 от 26.07.2023 г. по гр.д. 121 по описа за 2023 година на РС –
Разград, с което съдът е отхвърлил като неоснователен и недоказан, иска предявен от
жалбоподателя-въззивник против Община Разград за признаване по отношение на нея правото му
на собственост по отношение на недвижим имот/земеделска земя/ с идентификатор *** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Дянково, Община Разград, Област Разград,
одобрени със Заповед № РД18-280/08.05.2019 год. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ
се в землището на с. Дянково, Община Разград, Област Разград, местността „***”, с площ от 8 388
кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: нива, трета
категория, при съседи, описани подробно в решението.
Поддържа се във въззивната жалба, че атакуваното решение е незаконосъобразно и
необосновано, с искане за неговата отмяна и постановяване на друго по същество на спора, с което
предявения установителен иск за собственост да бъде уважен.Изложени са подробни
съображения.Заявена е претенция за разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК, насрещната по жалбата страна - Община Разград, чрез
пълномощника си юрисконсулт С. И. е депозирала отговор на жалбата, като я намира за
неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Излага подробни съображения.
Претендира юрисконсултско възнаграждение за втората инстанция.
В съд.заседание въззивника чрез пълномощника си поддържа въззивната жалба, така както е
предявена с искане за отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на друго решение по
1
спора с което исковата претенция да бъде уважена.Претендира разноски за три инстанции, като
представя списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата страна не изпраща представител.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното
решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката
си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните
норми на материалния закон.Този съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо, поради което дължи произнасяне по неговата правилност.
При съобразяване на доводите и становищата на страните, с оглед събраните по делото
доказателства, въззивният съд намери за установено следното от фактическа страна :
Производството се развива по искова молба, подадена от А. Х. А., чрез пълномощник, с
която е предявен иск срещу ответника Община Разград за установяване, че ищецът е собственик на
земеделска земя, а именно: Поземлен имот /ПИ/ с идентификатор *** по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД18-280/08.05.2019 год. на Изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в землището на с. Дянково, Община Разград, Област Разград,
местността „***”, с площ от 8 388 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска; начин
на трайно ползване: нива, трета категория, при съседи: имоти с идентификатори ***
Ищецът излага твърдения, че процесният имот е бил собственост на неговия прадядо Х. С.
А., който го е декларирал като собствен и фигурира като негов собственик в разписния лист на
селото, че този имот е бил в границите на населеното място и е представлявал ясак, че вече 20
години единствено и само той обработвал същия имот и никое трето лице, вкл. и останалите
наследници на неговия прадядо не са заявявали права над същия. Сочи, че преди две- три години
установил, че имотът се обработва от лице, което е твърдяло, че е получил правото на ползване на
имота от общината и разбрал, че ответната община се е снабдила с акт за общинска собственост по
реда на чл.19 от ЗСППЗЗ. Поддържа, че процесният недвижим имот не е отнеман от неговите
праводатели и поради това не е искано възстановяване на право на собственост по отношение на
същия.Моли за постановяване на решене, с което да се приеме за установено по отношение на
ответната община ,че е собственик на спорния имот.
Във въззивното производство при предходното разглеждане на делото ищецът е пояснил
обстоятелствата на които основава претенцията си посочвайки, че преди неговото владение
продължило повече от 20 години процесния имот е бил владян от неговия баща, който го е считал
също за собствен , като общия период на владение и своене от тях двамата е 40 - 50 години , преди
завеждане на исковата молба и само последните 2-3 години същото е смутено, предвид и
действията на ответната община.
В законовия срок ответникът Община Разград е депозирал отговор, с който е оспорва иска.
Възразила е, че имотът е определен и предаден на Община Разград като земи по чл.19, ал.1 от
ЗСПЗЗ като съществуващи във възстановими стари граници земи, които са останали след
възстановяването на правата на собственост. Сочи, че правото на собственост е удостоверено и в
скиците, издадени от СГКК, че е положила грижата на добър стопанин при управлението на своите
имоти, като е актувала същите като частна общинска собственост.Оспорила е твърденията на
ищеца в исковата молба.
За спорния по делото имот, №000063 – нива с площ 8,387 дка. В землището на с.Дянково е
съставен акт №1909 за частна общинска собственост на осн. чл.2, ал.1, т.1 от ЗОС и чл.19, ал.1 от
ЗСПЗЗ. За същия са сключвани договори за наем на земеделска земя от общинския поземлен фонд
на 05.07.2018 г. и 07.07.2021г. между ответника и трето за спора лице.
Пред РС е била назначена СТЕ, вещото лице по която е установило, че за първи път имот с
идентификатор № *** по картата на неурбанизираната територия на землище с. Дянково е заснет и
нанесен в кадастралния план на с. Дянково, послужил за основа на плана за регулация одобрен със
заповед № 88 от 24.03.1927г. В кадастралния план от 1927г. имот с идентификатор № *** е заснет и
нанесен като имот с планоснимачен № 63 В разписния списък към плана от 1927г. като собственик
на имот с планоснимачен № 63 е записан Х. С. А. /без документ за собственост/. Съгласно плана за
регулация на селото от 1927г. за имот с планоснимачен № 63 са отредени парцели с №№ 163, Н-63,
Ш-63, IV-63, V-63 и V1I-63 в кв. № № 174. По силата на 216-то ПМС от 1961 г. целият квартал с №
174 включително имотите и отредените за тях парцели са изключени от границите на населеното
2
място.В следващия кадастрален план на с. Дянково послужил за основа на действащия и в
настоящия момент план за регулация одобрен със заповед № 24 от 11.01.1969 г. върху северната
половина на бившият имот с планоснимачен № 63 са заснети и нанесени: 1.Самостоятелен имот с
планоснимачен № 1234 със собственик по разписен лист Х. М. С.. 2.Част от имот с планоснимачен
№ 1233 със собственик по разписен лист Ш. М. С.. В плана за регулация на с. Дянково (действащ и
в настоящия момент) одобрен със заповед № 24 от 11.01.1969г. бившият имот с планоснимачен №
63 (представляваща процесния имот с идентификатор № ***) както и заснетите имоти с
планоснимачни номера 1233 и 1234 са изключени от границите му. При изработване плана за
земеразделяне на землище с. Дянково част от имотите по кадастралния план на селото от 1927г.,
които са били изключени по силата на 216-то ПМС от 1961г. са сканирани и пренесени едно към
едно върху КВС като имоти във възстановими стари кадастрални граници. Номерата на имотите
във възстановими стари кадастрални граници по КВС съвпадат с планоснимачните номера на
имотите по кадастралния план на селото от 1927г. Поради този факт бившият имот с
планоснимачен № 63 по плана от 1927г. (изключен от регулация) в картата на неурбанизираната
територия на землище с. Дянково е заснет и нанесен като имот с идентификатор № *** . В.л. не е
установило наличието на документи процесният имот да е отчуждаван, включван в блок на ТКЗС
или образувани въз основа на него стопански организации.
Заключението не е било оспорено и е прието от съда.
Ищецът А. е сочил и гласни доказателства с цел установяване на твърдяното от него
владение.Разпитани са пред РС свидетелите Б. Р. и О. К., които са заявили в показанията си ,че
ищецът показанията си, че ищецът, а преди това и баща му, а още по-назад във времето – дядо му
са обработвали една нива до с.Дянково. Нивата била оградена с дървета и храсти, с площ 7-8 дка и
се намирала на около 200 м. от къщата на ищеца. От 4-5 години тази нива се обработвала от друг
човек след спечелен търг, организиран от Община Разград. Той заличил и границите. Преди имотът
да бъде обработван от същия като арендатор, никой не оспорвал правата на ищеца по отношение
на тази земя.
По отношение на сочения в исковата молба прадядо на ищеца Х. С. А., починал на
04.12.1926 г. не е издадено удостоверение за наследници, предвид наличната за същия информация
в масивите за гражданско състояние.
Въз основа на установеното от фактическа страна, окръжният съд направи следните правни
изводи:
Предявен е положителен установителен иск за собственост по отношение на ответната
община.Ищецът се позовава на изтекла в негова полза придобивна давност в продължение на 40-50
години, прибавяйки владението върху спорната нива и на своя баща.От събраните доказателства се
устяновява , че процесния имот като ясак в чертите на селото и извън тях се е обработвал от
бащата на ищеца и от последния повече от 10 години, необезпокоявано преди завеждане на
исковата молба в съда и преди снабдяването на ответника с титул за собственост на осн.чл.19 от
ЗСПЗЗ, поради незаявяване на права по отношение на процесните земи, като няма данни същите да
са били отчуждавани, съответно внасяни в ТКЗС и ДЗС или друга стопанска организация.Не се
спори също така ,че процесния имот е бил записан в разписен лист към един отдалечен от
предявяване на иска момент, 1927 г. като собствен на прадядото на ищеца и ,че неговато владение
продължило повече от 20 години преди предявяване на иска е било смутено само през последните
2 - 3 години преди 01.09.2023г. от лице ,получило ползването от ответната община.Последната не е
оспорила твърденията на ищеца за осъществяван период на владение над 40-50 години преди
завеждане на иска и съответно намерението на ищеца за своене, установено и от събраните гласни
доказателства.Не е оспорено и заключението по САТЕ, според което имотът, макар и земеделска
земя, не бил отнеман фактически или юридически, владението върху него било запазено в реалните
му граници, поради което и не подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.
Ето защо този съд приема, че собственик на спорната нива се явява именно ищецът А. Х. А.,
осъществявал давностно владение над 40-50 години, прибавяки владението на своите праводатели,
т.е. над необходимия 10-годишен срок, много преди завеждане на иска, а не ответника Община
Разград, която е съставила акт за общинска собственост на основание чл. 19 ЗСПЗЗ, при липсата на
предпоставките за това, тъй като по делото не се установява, че процесната нива се явява такава
непотърсена в законовия срок от правоимащите лица.
Този съд не споделя изводите направени от районния съд за неоснователност на заявената
3
установителна претенция, поради това, че придобивната давност на която се позовава ищеца е
била прекъсната с оглед изгубване на владението в продължение на повече от шест месеца, при
условията на чл.81 от ЗС. В случая собствеността е придобита от ищеца достатъчно време преди
прекъсване на владението, а текста на посочената норма не намира приложение в настоящия
случай, още повече, че възражение в посочения смисъл ответната страна не е направила с отговора
на исковата молба, за да бъде същото обсъждано.
Поради несъвпадане на изводите на двете инстанции решението на районния съд следва да
бъде отменено като неправилно и вместо него постановено друго, с което предявения иск да бъде
уважен, като се приеме за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на
процесната нива.
С оглед изхода на делото в полза на ищеца и в тежест на ответника следва да бъдат
възложени сторените от същия разноски за три инстанции, както следва – за районния съд такива в
размер общо на 870лв., от които 500 лв.адвокатско възнаграждение, за въззивната инстанция 525
лв., от които адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. и за касационната инстанция общо 55
лв.държавни такси.
Водим от горните мотиви, Разградският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение №472/26.07.2023г., постановено по гр.дело №121 по описа за
2023г. на Разградски районен съд в производство по чл.124 от ГПК, като ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Разград, че А. Х. А., ЕГН
********** с адрес с.Дянково, общ. Разград, ул.*** е собственик на недвижим имот с
идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Дянково, Община
Разград, Област Разград, одобрени със Заповед № РД18-280/08.05.2019 год. на Изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в землището на с. Дянково, Община Разград, Област Разград,
местността „***”, с площ от 8 388 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска; начин
на трайно ползване: нива, трета категория, при съседи: имоти с идентификатори ***
ОСЪЖДА Община Разград да заплати на А. Х. А., ЕГН ********** сторените в
производството разноски за три инстанции, както следва: за районния съд такива в размер общо на
870лв., от които 500 лв.адвокатско възнаграждение, за въззивната инстанция 525 лв., от които
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. и за касационната инстанция общо 55 лв.държавни
такси.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4