№ 97
гр. Велико Търново, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно
търговско дело № 20224001000063 по описа за 2022 година
С Решение № 18/19.11.2021 год. по т. д. № 49/2021 год. Габровският
окръжен съд обявил на осн. чл. 630 ал. 1 от ТЗ неплатежоспособността на
„Логистичен терминал Свиленград“ АД – гр. Габрово, с начална дата
02.07.2017 год.; открил производство по несъстоятелност на длъжника,
назначил за временен синдик В. ИВ. Г. при възнаграждение в размер на 500
лв. и срок за встъпване в длъжност 24.11.2021 год.; постановил обща възбрана
и запор върху имуществото на длъжника; свикал първо събрание на
кредиторите на 14.12.2021 год. при конкретно посочен дневен ред.
Осъдил „Логистичен терминал Свиленград“ АД да заплати на „ВП
СИА-Пласт“ ООД – гр. Киев, Украйна, разноски по делото в размер на 4 250
лв., а на „Първа инвестиционна банка“ АД – гр. София – разноски по делото в
размер на 810 лв.
Въззивна жалба против решението в частта, с която е определена
начална дата на неплатежоспособността – 02.07.2017 год., е подадена от
„Първа инвестиционна банка“ АД чрез пълномощника юрисконсулт Н. С..
Счита решението в обжалваната част за неправилно и необосновано. Съдът не
е съобразил констатациите на вещото лице по допуснатата съдебно-
1
счетоводна експертиза. Основал е решението си на представени от
първоначалния молител „ВП СИА-Пласт“ ООД писмени доказателства, като
по този начин индиректно е приел неговото вземане за безспорно, което не е
предмет на решението по чл. 630 от ТЗ. От доказателствата по делото не се
установява вземането на „ВП СИА-Пласт“ ООД да е осчетоводено при него -
на експертизата не са представени доказателства за това. Осчетоводяването
на вземането при длъжника не е достатъчно същото да се приеме за
безспорно съществуващо, както е приел съдът. Сделката, от която „ВП СИА-
Пласт“ ООД черпи права, не е търговска. Сделките с ценни книжа са
търговски сделки по см. на чл. 1 от ТЗ, но само ако се извършват по занятие.
След като към м. декември 2017 г. дружеството е било платежоспособно и в
счетоводството му не е било осчетоводено задължение към молителя, то към
тази дата не е следвало да се взема предвид т. н. фундаментална грешка.
Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да постанови ново, с
което да приеме, че началната дата на неплатежоспособността е 03.05.2019
год., на която дата „ПИБ“ АД е обявила кредита, отпуснат на дружеството, за
предсрочно изискуем. В съдебно заседание жалбата се поддържа от
пълномощника юрисконсулт Кремена Ванкова.
В писмения си отговор въззиваемият „ВП СИА-Пласт“ ООД чрез
пълномощника адв. О.М., оспорва жалбата като неоснователно. Изложени са
доводи по направените в нея оплаквания.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид доводите в
жалбата и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Пред Габровският окръжен съд е подадена молба от „ВП СИА-Пласт“
ООД за откриване на производство по несъстоятелност на „Логистичен
терминал Свиленград“ АД поради неплатежоспособност или
свръхзадълженост. В хода на производството като кредитор е присъединена
„Първа инвестиционна банка" АД
С обжалваното решение съдът е приел, че е налице хипотезата на чл.
630 ал. 1 от ТЗ, обявил неплатежоспособността на дружеството при начална
дата 02.07.2017 год. и открил производство по несъстоятелност.
Въззивната жалба против решението е подадена в срока по чл. 633 ал. 1
от ТЗ, от легитимирана страна, допустима е за разглеждане, но е
2
неоснователна по съществото си:
Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и
правилно в обжалваната част.
Първостепенният съд е приел, че началната дата на
неплатежоспособност на длъжника е 02.07.2017 год., тъй като тогава е
настъпил падежа на задължението на „Логистичен терминал Свиленград“ АД
към „ВП СИА-Пласт“ ООД.
По делото е установено, че въз основа на Договор от 02.01.2017 год.
продавачът „ВП СИА-Пласт“ ООД – Украйна се е задължил да прехвърли на
купувача „Алианс Трансавтосервиз“ ООД 42 бр. ценни книжа (записи на
заповед) за сумата 420 000 000 гривни, която следва да бъде платена до
02.07.2017 год. С Договор за поръчителство от 02.01.2017 год., сключен с
кредитора „ВП СИА-Пласт“ ООД и длъжника „Алианс Трансавтосервиз“
ООД, „Логистичен терминал Свиленград“ АД се е задължил да отговаря пред
кредитора за изпълнение на задълженията на длъжника към кредитора по
договора за продажба на ценни книжа от 02.01.2017 год. в пълен размер.
С Решение от 22.12.2017 год. на Донецки областен постоянно действащ
арбитражен съд към Асоциация „Правна защита на предприятията и
гражданите в Украйна“ е постановено, че „Алианс Трансавтосервиз“ ООД и
„Логистичен терминал Свиленград“ АД като солидарни длъжници следва да
заплатят на „ВП СИА-Пласт“ ООД сумата 420 000 000 гривни въз основа на
Договора за покупко-продажба на ценни книжа (записи на заповед) от
02.01.2017 год. и Договора за поръчителство от същата дата. На 17.12.2020
год. изпълнителните директори на „Логистичен терминал Свиленград“ АД са
получили уведомление от „ВП СИА-Пласт“ ООД, съдържащо покана за
заплащане на дължимите суми в 14-дневен срок. С Решение №
261038/30.06.2021 год. на СГС по гр. д. № 57/2021 год. по описа на същия съд
изпълнението на решението на Донецкия съд е допуснато на основание
Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни
решения от 10.06.1958 год., като е издаден Изпълнителен лист от 22.07.2021
год.
От заключението на съдебно-икономическата експертиза, изготвена от
вещото лице Дарина Пенчева, се установява, че задължението към „ВП СИА-
Пласт“ ООД по договора за покупко-продажба на ценни книжа и договора за
3
поръчителство – и двата от 02.01.2017 год., не е било отразено в отчета на
„Логистичен терминал Свиленград“ АД за 2017 год. То е включено едва в
ГФО за 2020 год., като е оповестена фундаментална счетоводна грешка.
Съгласно СС 8 са изготвени проформа-отчети с изправяне на грешката за
2017 год., 2018 год. и 2019 год., като е използван допустимия алтернативен
подход по СС 8. При това, задължението към „ВП СИА-Пласт“ ООД е
отчетено като краткосрочно задължение в баланса на дружеството за 2017
год. в проформа-отчета и е призната загуба от вземането към дружеството, в
чиято полза е поето задължението. Съгласно аналитичната оборотна ведомост
към 31.08.2021 год., Приложение № 11, задължението е осчетоводено по
кредита на сметка 499/11 в размер на 24 774 083.95 лв. (левовата
равностойност на 420 000 000 гривни).
Въззивната инстанция споделя извода, направен от първостепенния съд,
че молителят в производството „ВП СИА-Пласт“ ООД е кредитор на
длъжника в изискуемо вземане по чл. 608 ал. 1 т. 1 от ТЗ. Независимо, че
поетото от длъжника задължение към кредитора е за поръчителство, след
като договорът е сключен за обезпечаване изпълнението на търговска сделка,
каквато безспорно представлява договорът за покупко-продажба на ценни
книжа, вземането на кредитора към длъжника (поръчителя) е вземане,
отнасящо се до търговска сделка по см. на чл. 608 ал. 1 т. 1 от ТЗ.
Основният спорен по делото въпрос, въведен и във въззивната жалба, е
дали при преценка на финансовото състояние на длъжника и определяне на
началната дата на неплатежоспособност следва да се вземе предвид
извършеното през 2020 год. коригиране на финансовите отчети на
„Логистичен терминал Свиленград“ АД за периода 2017 год. - 2018 год. чрез
включване на задължението към „ВП СИА-Пласт“ ООД в размер на
24 774 083.95 лв. (420 000 000 гривни) по договорите от 02.01.2017 год.
поради оповестената фундаментална грешка.
Въззивният съд приема, че тази корекция следва да бъде съобразена,
тъй като тя отразява обективното финансово състояние на длъжника и
достоверните счетоводни данни за съответните предходни периоди. Съгласно
СС8 – Нетни печалби или загуби за периода, фундаментални грешки и
промени в счетоводната политика, по дефиниция фундаменталните грешки са
грешки от такова значение, че финансовият отчет за един или повече
4
предходни периоди вече не може да се счита за достоверен към датата на
неговото публикуване. Самият стандарт предвижда, че фундаменталните
грешки може да са свързани с предходни периоди (т. 7.1.1.), както е в
настоящия случай. При констатирането на такава фундаментална грешка,
предприятието следва да оповести естеството й; размера на корекцията
(преизчислението) по позиции за текущия период и за предходния период;
размера на корекцията (преизчислението) по позиции, свързани с периоди,
предходни на предходния период и факта, че сравнителната информация е
била преизчислена (т. 7.1.3). Следва да изготви проформа-отчет за приходите
и разходите, счетоводен баланс, отчет за паричния поток и отчет за
собствения капитал, в които позициите от предходния и текущия период се
посочват във вид, сякаш фундаменталната грешка е била коригирана през
периода, през който е направена. Тези отчети се прилагат към съответния
ГФО като елемент от приложението.
При положение, че са били налице основания за оповестяване на
фундаментална грешка, свързана с няколко предходни периоди и
преизчисленията са извършени по правилата на стандарта (според вещото
лице – съдебно заседание от 05.11.2021 г.), то коригираните счетоводни данни
следва да се считат за достоверни и най-вярно отразяващи действителното
финансово състояние на търговеца.
В случая фундаменталната грешка е открита през 2021 год. и в срока за
изготвянето му е коригиран ГФО за 2020 год., като са съставени и проформа-
отчети за предходните периоди. В баланса на дружеството за 2017 год.
задължението към „ВП СИА-Пласт“ ООД е отчетено като краткосрочно
задължение. В ОПР за 2020 год. вземането от солидарния длъжник по
договора за поръчителство „Алианс Трансавтосервиз“ ООД е отчетено като
загуба.
Съгласно договорите за покупко-продажба на ценни книжа и за
поръчителство цената на книжата е следвало да бъде платена на продавача на
02.07.2017 год. Това не е било направено и вземането на кредитора към
двамата солидарни длъжници, един от които е длъжникът, е станало
изискуемо. Краткосрочните задължения на дружеството в размер на
24 774 000 лв. към „ВП СИА-Пласт“ ООД следва да бъдат съобразени при
преценка на финансовите показатели на длъжника за 2017 год., 2018 год. и
5
2019 год. Съгласно заключението на вещото лице всички показатели за
ликвидност са под нула още от 2017 г. (коефициент за обща ликвидност: 0.21
към 31.12.2017 г.; 0.04 към 31.12.2018 г.; 0.11 към 31.12.2019 г.; 0.02 към
31.12.2020 г. и 0.01 към 31.12.2021 г.; коефициент за бърза ликвидност: 0.21
към 31.12.2017 г.; 0.04 към 31.12.2018 г.; 0.10 към 31.12.2019 г.; 0.02 към
31.12.2020 г. и 0.03 към 31.12.2021 г.; коефициент за незабавна ликвидност:
0.21 към 31.12.2017 г.; 0.04 към 31.12.2018 г.; 0.10 към 31.12.2019 г.; 0.02 към
31.12.2020 г. и 0.01 към 31.12.2021 г. и коефициент за абсолютна ликвидност:
0.02 към 31.12.2017 г.; 0.00 към 31.12.2018 г.; 0.00 към 31.12.2019 г.; 0.01 към
31.12.2020 г. и 0.00 към 31.12.2021 г.).
От заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява
също така, че задълженията на „Логистичен терминал Свиленград“ АД към
„ПИБ“ АД като съдлъжник по Договор за кредит от 16.02.2018 год. в размер
на 12 635 675.57 евро (левова равностойност 24 713 233.35 лв.) не са
осчетоводени в дружеството. Вземането е станало изискуемо през 2019 год.,
но не е отразено в ГФО за 2019 г., нито при корекцията в отчетите поради
фундаменталната грешка през 2020 год. Това обстоятелство обаче не
обосновава различен извод за финансовото състояние на длъжника.
Напротив, както посочва вещото лице, ако към краткосрочните задължения на
дружеството се включат и задълженията към „ПИБ“ АД, то коефициентите за
ликвидност за периода ще са още по-ниски.
Предвид изложеното по-горе, правилен и законосъобразен е изводът на
първоинстанционния съд, че началният момент на обективна и трайна
невъзможност на длъжника „Логистичен терминал Свиленград“ АД да
изпълни своите изискуеми задължения, породени и отнасящи се до търговски
сделки, е датата, на която е настъпил падежа на задължението му по Договора
за поръчителство от 02.01.2017 год., а именно – 02.07.2017 г. Няма основание
за определяне на по-късна дата на неплатежоспособност, в каквато насока е
искането на жалбоподателя, доколкото още към този момент краткосрочните
(текущи) задължения на дружеството са надвишавали значително
краткотрайните му (текущи) активи, което, видно от показателите за обща
ликвидност за следващите години, не е временно и обратимо състояние.
Решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
6
Водим от горното и на осн. чл. 271 ал. 1 от ГПК, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 18/19.11.2021 год. на Окръжен съд–
Габрово по т. д. № 49/2021 год. по описа на съда в обжалваната част, с която
за начална дата на неплатежоспособността на „Логистичен терминал
Свиленград“ АД – гр. Габрово е определена датата 02.07.2017 год.
Решението подлежи на незабавно изпълнение.
Решението подлежи на вписване в търговския регистър.
Препис от него да се изпрати на Агенция по вписванията, Регионална
дирекция – гр. Велико Търново, Търговски регистър.
Решението подлежи на вписване в книгата по чл. 634в от ТЗ, водена при
Габровски окръжен съд.
Препис от него да се изпрати на Габровски окръжен съд за вписване в
книгата.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд на Република България в 7-дневен срок от вписването му в
търговския регистър.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7