О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ / 30.12.2019
год. , гр.Провадия
Провадийският районен съд, на тридесети декември две хиляди и деветнадесета
година, в закрито заседание в следния състав:
Районен съдия: Елена Стоилова
разгледа
гражданско дело № 884 по описа на съда за 2019 година, установи:
Производството
образуването по искова молба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.Париж
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, жк. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14 срещу С.Ю.А. с ЕГН **********.
В
срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения на ответника особен представител, като на
основание чл. 140 от ГПК съдът следва да насрочи делото; да се произнесе по
доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са относими,
допустими и необходими; да определи размер и срок за внасянето на разноски за
събиране на доказателства.
Съдът
на основание чл.140, ал.3 от ГПК изготви следния проект доклад по делото:
В исковата молба ищецът излага, че с Договор
за потребителски заем с номер PLUS-13773650 от 24.08.2016г., отвентикът е дал съгласието си, освен
посочения усвоен кредит, да му бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под
формата на кредитна карта MasterCard.
Твърди се, че на
27.01.2017 г. С.Ю.А. е активирал, предоставената му кредитната карта No CARD-14324349, с максимален кредитен лимит в размер
1000.00 лв. Същият представлява револвиращ потребителски кредит, който
кредитополучателят усвоява посредством всякакви транзакции - теглене в брой от
банкомати ATM, плащания, чрез
терминални устройства (POS) и др., осъществени,
чрез издадената му кредитна карта. Върху усвоената сума се начислява годишна
лихва и такси за обслужване за използвания период съгласно определения годишен
лихвен процент. Съгласно чл.1 и чл.14 от Приложението за отпускане на
револвиращ потреителски кредит, за кредитополучателя възниква задължение да
заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина,
съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението.
Ответникът е преустановил редовното обслужване на
кредитната карта на 01.03.2018, когато е последното му плащане по нея, като
балансът по същата е в размер на минус 881.12лв., поради това кредиторът
блокирал използването й. Ищецът правил опити за доброволно увреждане на
отношенията с ответникът, но това не се случило.
Ищецът
подал заявление по чл.410 ГПК, с което претендира следните суми неизплатени от
ответника – в размер
на 881.12 лв., представляващо използваната главница в размер на 729.58, както и
договорна лихва от 01.03.2018 (първа пропусната вноска) до 06.08.2018 (дата на
изпращане на покана за доброволно изпълнение) върху използванта сума в размер
на 151.54 лв. ответникът дължи и обезщетение за забава в размер на законната
лихва в размер на 38.46 / тридесет и осем лева и 46 стотинки/ лв. за периода от
06.08.2018 (дата на изпращане на покана за доброволно изпълнение) до 11.02.2019
(дата на завеждане на дело).
Иска се да бъде прието за установено, че е
налице вземане от страна на ищеца срещу ответника за сумите по издадената
заповед по чл.410 ГПК по гр.д.283/2019 на ПРС, претендират се съдебните разноски по заповедното и исковото
производство.
В срока по чл.131 ГПК
е депозиран отговор от назначения на ответника особен представител.
В него се твърди, че исковете са допустими, но
неоснователни. Твърди се, че ответникът не е сключвал договор за потребителкси
кредит под формата на кредитна карта № 1432349 от
24.08.2016г. с кредитен лимит от 1000 лв.. Твърди се, че ответникът не е получавал кредитна карта, нито пин
код в запечатан плик. Не е извършвал тегления на каса, нито в брой, не е
извършвал и погасявания по кредитната карта.
Твърди се, че Договорът
за потребителски кредит от 24.08.2016г е нищожен поради противоречие с добрите
нрави и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 11, т. 9 и
т. 10 от ЗПК, във вр. чл. 22 ЗПК. Прави се възражение за недействителност на
договора, поради неспазване на изискването за размера на шрифта, на който
следва да е написан.
Твърди се, че в клаузите от чл.12 до чл.21 от
договора, липсват елементи от съществено съдържание за този вид договор.
Нарушен бил чл.12, ал.1, т.7-т.11 от ЗПК като не е посочен не е посочен
конкретно общия размер на отпуснатия кредит, лихвения процент на кредита, ГПР
по кредита, дължимите такси, размер на минимална месечна вноска, поради което с
подписването на договор за потребителски паричен кредит от 24.08.2016г.,
страните не са постигнали съгласие по тези съществени елементи от съдържанието
на револвиращия кредит. Те са посочени и детайлизирани в приложението по чл. 21
от договора, но същото е подписано единствено и само от кредитора. Кредитополучателят
не е изявявал насрещна воля за приемането им, доколкото липсва негов подпис
върху приложението, което води до липса на действителна договорна връзка между
страните, поради което ищецът не може да претендира изпълнение по нея респ.
последиците от неизпълнението й.
Твърди се, че договорът за кредит на
основание чл.240, ал. ЗЗД е реален договор, а по делото няма доказателства, с
които да се установи, че сумата от 729,58 лева е реално усвоена от ответника.
Твърди се, че представената товарителница не
доказва изпращането на кредитната карта до ответника. Няма доказателства тя да
е била активизирана от ответника и да са извършвани транзакции с нея.
Извлечението от кредитната карта е неподписано и няма доказателствена стойност.
Твърди се, че потребителския кредит е
недействителен, поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК, на основание чл.22 ЗПК. В процесния договор, кредиторът е
посочил абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва ясно
разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои
компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР
от 44,90 % . Посочен е лихвен процент по заема /който е фиксиран /, както и
годишно оскъпяване по заема, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят
към ГПР по договора. Иска се отхвърляне на предявения иск.
Правна квалификация
на предявените искове:
Предявен
е установителен иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр.
с чл.4, ал.1 от Закона за потребителски кредит, да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите описани в
издадената Заповед по ч.гр.д.283/2019г. на ПРС.
Възражение за нищожност на договора на основание чл.26,
ал.1, пр.1 и пр.3 чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД, чл.22 вр.чл. 11, ал.1, т.9-10 от ЗПК.
Съдът на основание
чл. 146, ал. 1, т. 5, вр. ал. 2 ГПК, указва на страните,
че съгласно чл.153 и чл.154, ал.1 ГПК, всяка от тях е длъжна да установи
спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и
връзките между тези факти.
Съдът
на основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК указва на ищеца, че носи
доказателствената тежест да докаже, че между него и ответникът е бил сключен
процесният договор за кредит, с описания предмет, цена и срок, че е изпълнил
задълженията си по него, че ответникът е усвоил сума в размер на 729,58 лева.
Съдът на основани
чл.146, ал.1, т.5 от ГПК указва на ответника, че следва да установи нищожността на процесния договор на твърдените основания.
Съдът
на основание чл.146, ал.2 от ГПК
намира, че няма факти, за които страните не сочат доказателства.
Съдът на основание
чл.140 от ГПК следва да се произнесе по допускане на доказателствата.
Следва
да бъдат допуснати за приемане представените с исковата молба писмени
доказателства, като допустими и относими към предмета на спора.
Водим
от горното и на основание чл.140 ал.1 и ал. 3 от ГПК, Провадийският районен
съд
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА
делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.02.2020 год. от 10:40 часа, за които
дата и час да се призоват страните.
ДОПУСКА
приложените към исковата молбата писмени доказателства.
НАПЪТСТВА страните
към сключването на съдебна спогодба, медиация, извънсъдебно споразумение или
друг способ за доброволно уреждане на спора, последиците от които са
по-благоприятни за тях.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при
използван способ чрез медиация, страните могат да решат и други свои конфликтни
отношения, извън предмета на съдебния спор и сключат по тях споразумение.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че
медиацията може да бъде осъществена в Център за медиация към Окръжен съд –
Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев” №12, ет.4 , в сградата, в която се
помещава СИС при ВРС.
УКАЗВА
на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили
по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, страните са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
ДА СЕ
ВРЪЧИ ПРЕПИС от определението на страните, а на ищеца и от отговора.
Определението
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………………….