№ 440
гр. С., 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание
на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Румяна Илиева
Членове:Димитрина Ангелова
Андрей Ангелов
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от Андрей Ангелов Наказателно дело за
възобновяване № 20241000601487 по описа за 2024 година
Производството е по реда на ХХХІІІ НПК.
Образувано е по искане от Главния прокурор на Република България за
възобновяване на наказателното производство по НОХД № 3272/2024г. по описа на
СРС поради съществено процесуално нарушение, довело до неправилно прилагане на
материалния закон от първоинстанционния съд – в случая на чл. 55, ал.1, т.2, б. „б“ от
НК. Като основание за възобновяване в искането е посочено визираното в
разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК с поддържане на довод за допуснато от СРС
съществено процесуално нарушение, довело до неправилно прилагане на материалния
закон. В тази насока се сочи, че в нарушение на чл. 55, ал.1, т.2, б. „б“ от НК за
престъплението по чл. 345, ал.1 от НК ( предвиждащ наказания „лишаване от свобода“
за срок от 1 година или глоба от 500 до 1000 лв.) СРС е одобрил споразумение за
прекратяване на наказателното производство, в което е било определено наказание
„пробация“. Сочи се, че в нормата на чл. 345, ал.1 от НК санкциите са предвидени
алтернативно, а не кумулативно и по – лекото наказание се явява наказанието „глоба“,
като законът не предвижда неговата замяна. Изразява се становище за нарушение на
закона по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 от НК, изразяващо се в неправилно прилагане на
материалноправна норма, свързана с определяне вида на наложеното наказание
Прави се искане за възобновяване на наказателното производство по НОХД
1
№ 3272/2024г. по описа на СРС, отмяна на постановеното определение и връщане на
делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
В хода на съдебните прения пред апелативния съд прокурорът от САП
поддържа изцяло искането по изложените в него аргументи, които преповтаря.
Осъдената Е. Г. Е., редовно призована, не се явява и не изпраща свой
представител.
След като прецени изложените в искането доводи, наведените за
възобновяване основания и становищата на страните, Софийският апелативен съд
(САС) намери за установено следното:
Въз основа на внесен на 05.03.2024г. в Софийски районен съд (СРС)
обвинителен акт, с който Е. Г. Е. е предадена на съд за извършено на 18.10.2022г.
престъпление по чл. 345, ал.1 от НК и в периода от 06.10.2022г. до 18.10.2022г.
престъпление по чл. 343в, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК, е образувано НОХД №
3272/2024г. по описа на СРС, НО, 100 с-в. На 01.10.2024г. страните по делото са
постигнали споразумение за решаване на делото в съдебното производство, което с
определение по протокол №17170 от 01.10.2024г. по НОХД № 3272/2024г. СРС, НО,
100 състав е одобрил. Със споразумението, след предложени от съда промени по реда
на чл. 382, ал.5 от НПК, на подс. Е. Г. Е. са наложени при условията на чл. 55, ал.1, т.2,
б. „б“ от НК наказания „пробация“, изразяваща се в двете задължителни пробационни
мерки по чл. 42а, ал.2, т.т.1 и 2 от НК за срок от 6 месеца за престъплението по чл.
345, ал.1 от НК и „пробация“, изразяваща се в двете задължителни пробационни мерки
по чл. 42а, ал.2, т.т.1 и 2 от НК за срок от 6 месеца и „лишаване от право да управлява
МПС“ също за срок от 6 месеца за престъплението по чл. 343в, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от
НК. На осн. чл. 23, ал.1 от НК на подс. Е. й е било наложено едно общо най - тежко
наказание – „пробация“, включващо пробационните мерки по чл. 42, ал.2,т.1 и т.2 от
НК за срок от 6 месеца, като на осн. чл. 23, ал.2 от НК към него е било присъединено
наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Определението на СРС, като неподлежащо на обжалване и протестиране, е влязло в
сила на 01.10.2024г.
Искането за възобновяване е допустимо – депозирано е от
процесуалнолегитимирана страна, в рамките на предвидения 6 – месечен срок от
влизане в сила на определението на СРС (подадено е на 20.11.2024 г.) и срещу акт,
непроверен по касационен ред и подлежащ на проверка по реда на възобновяването.
Разгледано по същество, искането е основателно относно претенцията за
възобновяване и връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд.
2
Възведеното оплакване е за това, че първоинстанционният съд в нарушение
на чл. 55, ал.1, т.2, б. „б“ от НК е одобрил споразумение за прекратяване на
наказателното производство, в което за престъплението по чл. 345, ал.1 от НК
страните по реда на чл. 55, ал.1, т.2, б. „б“ от НК са определили наказание „пробация“.
При гореописаното процедиране от състава на СРС, НО, 100 с-в се налага
извод, че определението по протокол №17170 от 01.10.2024г. в частта му с която е
одобрено споразумение, с което за престъплението по чл. 345, ал.1 от НК е наложено
наказание „пробация“ е в противоречие с материалния закон – 55, ал.1, т.2, б. „б“ от
НК – който постановява, че при изключителни или многобройни смекчаващи
обстоятелства, когато и най-лекото предвидено в закона наказание се окаже
несъразмерно тежко, съдът заменява лишаването от свобода, когато не е предвиден най
– ниският размер с пробация.
Няма спор в съдебната практика, че разпоредбата на чл. 55 от НК се намира
в общата част на НК и доколкото в закона липсват ограничаващи приложението й
правила, тя се явява универсално приложима към нормите от особената част. Също
така е безсъмнено, че налагането на наказание като специфична правосъдна дейност се
основава на принципите на законност и индивидуализация на наказанието. Принципът
на законност се проявява по два начина - първо, въз основа на правната квалификация
се установяват санкционните последици от деянието, тоест, какво е предвиденото
наказание, дали то е единично или съдържа комплекс от санкции; и на второ място -
съдът отмерва наказанието в пределите, определени от санкционната част на
материалната наказателноправна норма, съдържаща състав на престъпление. При
определяне на наказанието се прилага принципът за индивидуализация, който изисква
да се съобразят установените по делото смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и да
се постигне съответствие на наложеното наказание със спецификата на казуса.
В конкретния случай при налагането на наказанието е нарушен именно
принципът на законност. Съставът на престъпление по чл. 345, ал.1 от НК предвижда в
условията на алтернативност две наказания – „лишаване от свобода“ до 1 година или
„глоба“ от 500 до 1 000 лева. В развилото се пред СРС диференцирано производство
по реда на глава 29 от НПК е приложима нормата на чл. 381, ал.4 от НПК, според
която със споразумението може да се определи наказание при условията на чл.55 от
НК и без да са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства. Предвидената в процесуалния закон материална привилегия ( липсата
на изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства )
несъмнено е предназначена да компенсира подсъдимия в замяна на проявеното
съдействие за бързото и ефективно приключване на делото, но по никакъв начин не
рефлектира върху втората кумулативна предпоставка за приложението на чл. 55 от
НК, а именно когато и най-лекото предвидено от закона наказание се явява
3
несъразмерно тежко. Пренесено до конкретния съдебен акт, горното правило означава,
че при предвидени в условията на алтернативност различни по вид наказания –
„лишаване от свобода“ и „глоба“, съдът при приложение на чл. 55 от НК не може да
определи по – тежкото такова ( в случая „лишаване от свобода“), което на основание
посочената разпоредба и в хипотезата на т.2, б.“б“ от с.т. да го замени с наказание
„пробация“, а е длъжен да наложи по- лекото по вид ( съгласно каталога в чл. 37, ал.1,
т.т. 1- 11 от НК) наказание ( в случая „глоба“) и едва тогава да прецени коя от
възможностите в чл. 55 от НК да приложи (ако е възможно). В този смисъл е и
практиката на съдилищата (напр. р. № 458 от 18.10.1972 г. по н. д. № 430/1972 г., I Н.
О. на ВС: когато в особената част на НК е предвидена възможността за извършеното
престъпление да се наложи едно измежду две или повече наказания, съдът определя
най-подходящото по вид и размер; в тези случаи разпоредбата на чл. 55 НК може да се
приложи само спрямо най-лекото от алтернативно предвидените наказания, ако са
налице условията за това).
По изложените съображения се налага извод, че СРС, НО, 100 с-в е
нарушил принципа на законност при определянето на наказанието за престъплението
по чл. 345, ал.1 от НК, като е одобрил споразумение с описаните параметри. Делото
следва да се възобнови като се отмени определението на съда от 01.10.2024г. поради
допускането на нарушение на материалния закон - чл. 55, ал.1, т.2, б. „б“ от НК и се
върне на друг състав на СРС от стадия предаване на съд и подготвителни действия за
разглеждане на делото в съдебно заседание. Наложителна е цялостна отмяна на
определението за одобряване на постигнатото по делото споразумение, вкл. и за
престъплението по чл. 343в, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК, тъй като е налице произнасяне
по реда на чл. 23, ал.1 от НК за налагане на едно общо най - тежко наказание,
следващо се на осъдената Е. по двете й определени наказания.
В обобщение на всички тези съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1
от НПК Софийски апелативен съд намира, че е налице основание за възобновяване,
поради което
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по реда на възобновяването определение от 01.10.2024г.,
постановено по НОХД № 3272/2024г. по описа на Софийски районен съд, НО, 100
състав, с което е одобрено споразумение за решаване на делото в съдебното
производство.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен
съд от стадия предаване на съд и подготвителни действия за разглеждане на делото в
съдебно заседание.
4
Решението е окончателно.
Страните да бъдат уведомени писмено за изготвянето на решението като се
изпратят съобщения на САП и на осъдената Е. Г. Е..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5