Решение по дело №1242/2024 на Административен съд - Пловдив

 

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК.

2. Образувано е по жалба предявена от М. П. П., [ЕГН], от [населено място], [улица], против Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № 569-1/08.03.2024 г., издаден от З. Г. Г. - главен инспектор в Отдел „Събиране и контрол“, Дирекция „МДТ“ при Община Пловдив, потвърден с Решение № 23/17.05.2024 г. на Директора на Дирекция „МДТ“ при Община Пловдив, в качеството му на решаващ орган по чл. 107, ал. 4 от ДОПК, в частта относно установените задължения за Данък върху недвижимите имоти за тавански етаж като самостоятелен жилищен обект („жилище - тавански стаи № 1, № 2, № 3, баня, тоалетна и килер с РЗП – 86,33 кв.м.“) и за Такса за битови отпадъци в размер на 1725,39 лв. ведно със законните лихви в размер на 453,26 лв. за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2023 г.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт като се иска неговата отмяна, в частта, относно начислените задължения за такса за битови отпадъци (ТБО) в общ размер на 2178,65 лв. (главница и лихви) за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2023 г. и изменение на същия, в частта, относно установените задължения за данък върху недвижимите имоти за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2023 г. съобразно изготвената по делото ССЕ. Твърди се в тази насока, че административният орган неправилно е приел, че прилежащите тавански помещения към апартамент № 2 се квалифицират като отделно, самостоятелно жилище, което от своя страна е повлияло върху определения годишен размер на данък върху недвижимите имоти. Допълнителни съображения са изложени в депозирана по делото писмена защита. Претендират се сторените в производството разноски, както и присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.

3. Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция „МДТ“ при Община Пловдив, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Съображения в тази насока са изложени в писмена защита приложена по делото. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

ІІ. За допустимостта:

4. АУЗД е обжалван в предвидения за това срок, пред контролния в общинската администрация орган, който с решението си го е потвърдил. Така постановеният от Директора на Дирекция “МДТ” при Община Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

Във връзка с възражението на ответника за недопустимост на подадената жалба, обективирано в становище представено в проведеното по делото съдебно заседание, е необходимо да са съобрази следното:

Обстоятелството, че разпоредителната част на оспорения АУЗД не съдържа установените в хода на извършената проверка публични общински задължения (за Данък върху недвижимите имоти и Такса за битови отпадъци за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2023 г., по отношение на декларирани от жалбоподателката с Декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. № 1898/22.01.2024 г. недвижими имоти), а съдържа констатация, че „Размерът на задълженията за данък върху недвижимите имоти, такса за битови отпадъци и лихви за просрочие … са погасени изцяло в пълен размер“, по никакъв начин не променя факта, че с разглеждания АУЗД на П. са установени процесните задължения за Данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и Такса за битови отпадъци (ТБО), което без всякакво съмнение обуславя наличието на правния й интерес от обжалване на този акт. Очевидно служителите на общинската администрация не правят разлика между установяване на задължения по декларация, какъвто впрочем е смисълът на производството по чл. 107, ал. 3 от ДОПК и погасяване на задължения. В първата хипотеза задължението се установява по основание и размер, а във втората, задължението се погасява по някой от способите предвидени в чл. 168 от ДОПК.

В случаи от категорията на процесния, а имено когато служител на общинската администрация установява размера на дължимия данък и/или такса въз основа на подадена от задълженото лице декларация, задължението подлежи на внасяне в срока, предвиден в съответния закон, като едновременно с това, ДОПК предвижда правото на задълженото лице при поискване да получи справка за начина, по който е изчислено задължението, съдържаща данни за задълженото лице, вида, основанието, общия и неплатения размер, или да поиска издаване на акт за установяване на задължението (чл. 107, ал. 1, ал. 2, ал. 3 ДОПК). Именно в съответствие с цитираните разпоредби на чл. 107 от ДОПК, жалбоподателката е изпълнила задължението си да заплати установените от служителите на общинската администрация размери на дължимите ДНИ и ТБО въз основа на подадената от нея декларация и едновременно с това е подала искане за издаване на АУЗД, който всъщност е единственият й път за защита при несъгласие с размера на определените задължения (по реда на чл. 107, ал. 1 от ДОПК).

В подкрепа на изложеното е наличието на Раздел I „Прихващане и възстановяване“ в Глава шеста на ДОПК, регламентиращ реда за прихващане и/или възстановяване на недължимо платени или събрани суми за данъци и такси към който препраща чл. 4 от ЗМДТ.

При това положение, не може да бъде споделено твърдението на ответника, че „… с доброволното плащане на сумите по подадената от жалбоподателката декларация, същата е признала дължимостта на въпросните суми …“, доколкото последното няма законова опора.

Тези съображения обосновават крайния извод за допустимост на жалбата, с която е сезиран съда.

В горния смисъл е Определение № 10697 от 09.10.2024 г. на ВАС по адм. дело № 9427/2024 г. по идентичен казус.

ІІІ. За фактите:

5. Начало на административното производство е сложено с подаването на Молба вх. № 24П-1257/07.02.2024 г. по описа на Община Пловдив от жалбоподателката, адресирана до Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, с която е поискано на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК да бъде издаден акт за установяване на задължение по подадена декларация вх. № 1898/22.01.2024 г. по чл. 14 от ЗМДТ, както за периода 2019 г. – 2023 г., така и за текущата 2024 г. за всички декларирани с нея обекти (л. 51).

6. С Резолюция за възлагане на проверка № 24П-1257(2)/08.02.2024 г. на Директора на „МДТ“ при Община Пловдив (л. 54), е възложено на З. Г. Г. - главен инспектор в Отдел „Събиране и контрол“, Дирекция „МДТ“ при Община Пловдив да извърши проверка на жалбоподателката с обхват установяване на задължения за Данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и Такса за битови отпадъци (ТБО) за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2023 г., по отношение на декларирани от нея с Декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. № 1898/22.01.2024 г. недвижими имоти, находящи се на адрес [населено място], [улица].

7. В хода на проверката е установено, че М. П. е подала следните декларации:

7.1. Декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 16011462/18.11.2002 г., с която е декларирала, че е собственик на 1/2 ид. ч. от недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], представляващ: жилище ет. 1, с РЗП - 75,00 кв.м., мазе с РЗП - 105,00 кв.м. и жилище ет. 1, с РЗП - 36,00 кв.м., година на построяване на обектите - 2002 г. и конструкция - МЗ /масивна с носещи тухлени стени и изцяло монолитни или сглобяеми стоманобетонни подови конструкции, масивна - сглобяеми скелетни и рамови стоманобетонни конструкции, пакетно-повдигани точи, едроплощен и пълзящ кофраж, скелетно-безгредови конструкции, специална конструкция (стоманени и др.)/.

Формирана е партида № ***;

7.2. Декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 0101487/18.02.1998 г., с която е декларирала, че е собственик на 1/2 ид. ч. от недвижим имот с партида № 6910184655001, находящ се в [населено място], [улица], представляващ: земя с площ от 324,00 кв.м., в т.ч. застроена - 66,00 кв.м.;

7.3. Коригираща декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 66090001898/22.01.2024 г. (л. 59), с която е декларирала, че е собственик на 1/2 ид. ч. от недвижим имот с партида № ***, находящ се в [населено място], [улица], представляващ:

7.3.1. Земя с площ от 350,00 кв.м., в т.ч. застроена - 180,00 кв.м., подобрения върху земята: масивна ограда с височина - 1,80 м. и дължина - 23,00 м.

7.3.2. Сграда № 1 с година на построяване 2011 г., конструкция МЗ и следните обекти:

• жилище - ап. № 1 с РЗП - 120,17 кв.м. и мазе № 1 с РЗП - 18,84 кв.м. с [идентификатор];

• жилище - ап. № 2 с РЗП - 120,17 кв.м. и мазе № 2 и № 3 с РЗП - 31,99 кв.м. с [идентификатор];

• жилище - ап. № 3 с РЗП - 120,17 кв.м. и мазе № 4 с РЗП - 18,36 кв.м. с [идентификатор];

• гараж № 4 с РЗП - 20,44 кв.м. с [идентификатор];

• гараж № 5 с РЗП - 19,64 кв.м. с [идентификатор] и облог от 01.01.2019 г.;

• друг нежилищен обект № 6 с РЗП - 50,93 кв.м., с [идентификатор];

• жилище - тавански стаи № 1, № 2, № 3 и баня, тоалетна и килер с РЗП 86,33 кв.м. (в декларацията този обект е деклариран като „тавански етаж“ – 86,33 кв.м.)

7.3.3. Сграда № 2 с година на построяване 1916 г., година на извършване на основен ремонт 2002 г. конструкция МЗ, с обект жилище ет. 1 с РЗП - 73,00 кв.м., с [идентификатор].

Към декларацията са представени множество документи във връзка с новодекларираните данни, а именно: Скица на ПИ № 15-990703/15.09.2023 г., издадена от Агенция картография и кадастър /АГКК/; Скица на сграда № 15-990725/15.09.2023 г., издадена от Агенция по картография и кадастър /АГКК/; Схема № 15-990751/15.09.2023 г. на самостоятелен [идентификатор], издадена от АГКК; Схема № 15-990747/15.09.2023 г. на самостоятелен [идентификатор], издадена от АГКК; Схема № 15-990744/15.09.2023 г. на самостоятелен [идентификатор], издадена от АГКК; Схема № 15-1131162/23.10.2023 г. на самостоятелен [идентификатор], издадена от АГКК; Схема № 15-1131164/23.10.2023 г. на самостоятелен обект в сграда с [идентификатор], издадена от АГКК; Схема № 15-1131166/23.10.2023 г. на самостоятелен обект в сграда с [идентификатор], издадена от АГКК; Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 92, том XIV, дело № 5312 от 27.10.1987 г., с вх. рег. № 7149 от 27.10.1987 г., на парт. книга том 604, стр. 65; Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 93, том XIV, дело № 5313 от 27.10.1987 г., с вх. рег. № 7150 от 27.10.1987 г., на парт. книга том 604, стр. 65; Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 181, том 42, дело № 11380 от 17.09.1993 г., с вх. рег. № 11395, вписан в Агенция по вписванията - Пловдив; Разрешение за строеж № 224 от 18.12.2006 г., издадено от Община Пловдив, район „Южен"; Акт за приемане на конструкция от 05.12.2011 г. (Приложение № 14 към чл. 7, ал. 3, т. 14); Констативен акт за удостоверяване годността за приемане на строеж от 06.11.2023 г. (Приложение № 15 към чл. 7, ал. 3, т. 15 - образец 15); Обяснителна записка за обект: жилищна сграда в УПИ VI - 1389, кв. 28 /нов/, 34 /стар/ по плана на кв. Въстанически - север, [населено място] - 09.2022 г.; Обяснителна записка за обект: жилищна сграда в УПИ VI - 1389, кв. 28 /нов/, 34 /стар/, кв. Въстанически - север, [населено място] - 10.2006 г., одобрен на 05.12.2006 г., Община Пловдив, район „Южен"; Технически паспорт рег. № 168/13.11.2023 г. на строеж: жилищна сграда с РЗП - 718,50 кв.м., местонахождение: УПИ VI - 1389, кв. 28 /нов/, 34 /стар/, по плана на кв. Въстанически - север, [улица], [населено място], ПИ 56784.530.1389.2 /Приложение към чл. 8, Раздел I, Глава втора от Наредба № 5/2006 г., обн. ДВ бр. 7/27.01.2007г./; Удостоверение № 153 от 13.11.2023 г. за въвеждане в експлоатация на строеж от пета категория : жилищна, сграда, находяща се в УПИ VI - 1389, кв. 28 /нов/, 34 /стар/, кв. Въстанически - север, [населено място] /ПИ с ид. 56784.530.1389 по КК на [населено място]/, административен адрес: [улица], [населено място], издадено от Община Пловдив, район „Южен"; Разрешение за строеж № 7 от 24.01.1994 г., издадено от Общински народен съвет - Пловдив, Първо кметство - Служба „ТСУБ" Пловдив; Протокол № 23 от 10;05.1995 г. за определяне на строителна линия и ниво, издадено от Общински народен съвет - Пловдив, Първо кметство; Две Експертни решения на ТЕЛК, издадени на М. П. П..

8. Въз основа на така декларираните данни и представените от страна на жалбоподателката писмени доказателства, е издаден процесният АУЗД № 569-1/08.03.2024 г. от З. Г. Г. - главен инспектор в Отдел „Събиране и контрол“, Дирекция „МДТ“ при Община Пловдив, с който на П., за периода от 01.02019 г. до 31.12.2023 г. са определени следните задължения:

- За данък върху недвижимите имоти - главница в общо размер на 1466,21 лв., ведно със законната лихва изчислена към 26.01.2024 г. в размер на 392,70 лв.;

- За такса за битови отпадъци - главница в общо размер на 1725,39 лв., ведно със законната лихва изчислена към 26.01.2024 г. в размер на 453,26 лв.

8.1. Мотивите за определяне на задълженията за ДНИ се свеждат до цитиране на чл. 10, ал. 1 в различни редакции, чл. 11, ал. 1, чл. 13, чл. 14, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 (последната в различни редакции), чл. 15, ал. 1, 5, 6, 7, чл. 19, ал. 1, чл. 22, чл. 28, ал. 1 и 2, чл. 4, ал. 2 ЗМДТ, чл. 109, ал. 1 от ДОПК, както и до посочване, че на основание чл. 15 от Наредбата за определянето на местните данъци на територията на Община Пловдив /НОРМДТОП/, за периода 2019 г. – 2023 г. данъкът върху недвижимите имоти е определен в размер на 1.8 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот.

По отношение на данъчната оценка констатациите се свеждат до следното:

Данъчната оценка на ½ ид. ч. от недвижим имот по партида ***, находящ се в [населено място], [улица], съгласно подадената декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 16011462/18.11.2002 г. за периода 2019 г. -2023 г. по години е, както следва: За 2019 г. е в общ размер на 47 441,90 лв.; За 2020 г. е в общ размер на 47 189,60 лв.; За 2021 г. е в общ размер на 46 937,20 лв.; За 2022 г. е в общ размер на 46 684,90 лв.; За 2023 г. е в общ размер на 44 110,90 лв. В „3абележка“ е посочено, че начинът на определяне на данъчната оценка за всеки период е описан подробно в Приложение № 1 към настоящия акт (л. 320).

Данъчната оценка на ½ ид. ч. от недвижим имот по партида ***, находящ се в [населено място], [улица], съгласно подадената коригираща декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 66090001898/22.01.2024 г. за периода 2019 г. – 2023 г. по години е, както следва: За 2019 г. е в общ размер на 211 530,70 лв.; За 2020 г. е в общ размер на 210 566,70 лв.; За 2021 г. е в общ размер на 209 602,90 лв.; За 2022 г. е в общ размер на 208 639,10 лв.; За 2023 г. е в общ размер на 206 592,80 лв. Отново в „3абедежка“ е посочено, че начинът на определяне на данъчната оценка за всеки период е описан подробно в Приложение № 2 към настоящия акт (л. 322).

С тези именно мотиви е обоснован крайният извод на служителя на общинската администрация, че „В следствие на новодекларираните с подадената коригираща декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 66090001898/22.01.2024 г. данни се променя данъчната оценка на гореописания имот в увеличение, респективно и размера на задълженията за ДНИ, съгласно чл. 109 от ДОПК.

В резултат на горното, размерът на задълженията за данък върху недвижимите имоти за периода 01.01.2019 г. - 31.12.2023 г. за притежаваната идеална част от недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица] партида № ***, собственост на М. П. П. …“ е определен по години в общ размер за всички обекти, описани по-горе в т. 7.3. от настоящото решение.

8.2. Определянето на задълженията на П. за ТБО за процесния период е мотивирано по аналогичен начин – с цитиране на разпоредбите на чл. 62, чл. 63, ал. 1 и 2, чл. 64, ал. 1, чл. 9, чл. 66, чл. 67, ал. 1, чл. 69, ал. 1, чл. 71, чл. 4, ал. 2, 28 от ЗМДТ, чл. 15а, ал. 1, чл. 18, ал. 1 чл. 19в НОРМДТОП, чл. 109, ал. 1 ДОПК.

Посочено е, че размерът на таксата за битови отпадъци за всяка година се определя съобразно определените промили, описани подробно в процесния АУЗД, с Решенията на Общински съвет - Пловдив, издадени на основание чл. 21, ал. 1 от ЗМСМА във връзка с чл. 62 - 71 от ЗМДТ, като Общински съвет Пловдив утвърждава и План-сметка за дейностите по чл. 66 от ЗМДТ за всяка година поотделно.

С тези мотиви е обоснован крайният извод, че „В следствие на новодекларираните с подадената коригираща декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 66090001898/22.01.2024 г. данни се променя данъчната оценка на

4. В резултат на горното, размерът на задълженията за такса за битови отпадъци за периода 01.01.2019 г. - 31.12.2023 г. за притежаваната идеална част от недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица] партида № ***, собственост на М. П. П.…“ е определен също по години в общ размер за всички обекти, описани по-горе в т. 7.3. от настоящото решение.

9. Посоченият АУЗД е оспорен от П. пред Директорът на Дирекция „МДТ“ при Община Пловдив, който с Решение № 23/17.05.2024 г., го е потвърдил.

10. В хода на съдебното производство е изготвена съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), приета без заявени резерви от страните. Изчислени са данъчните оценки на процесните недвижими имоти като съгласно условието на поставената задача експертизата е определила размера на дължимите от жалбоподателя ДНИ и ТБО по Декларация № 1898 от 22.01.2024 година по чл. 14 от ЗМДТ за периода 01.01.2019 г. - 31.12.2023 г., изчислени съобразно Акт за установяване на задължения по Декларация № 569-1 от 08.03.2024 година, като тавана (таванските помещения) не са отчетени като самостоятелен жилищен обект, а като прилежащи към апартамент № 2 от новопостроената декларирана сграда № 1.

От изчислените в заключението данък недвижими имоти и такса битови отпадъци, вещото лице е приспаднало дължимите такива по Декларация по чл. 14 от ЗМДТ, вх. № 16011462 от 18.11.2002 г., партида 73061247380001, като конкретните данни в тази насока са представени от него в табличен вид.

В заключение вещото лице е посочило, че в случай, че таванските помещения от новопостроената декларирана сграда № 1 не представляват самостоятелен жилищен обект, а са прилежащи към апартамент № 2, задълженията на М. П. П. относно недвижимия имот по Декларация по чл. 14 от ЗМДТ № 1898 от 22.01.2024 година, за периода 01.01.2019 г. - 31.12.2023 г., са както следва:

Дължим данък върху недвижимия имот: 1281,21 лв.

Дължима лихва: 343,06 лв.

Дължима такса за битови отпадъци: 1546,61 лв.

Дължима лихва: 406,56 лв.

Общо дължима сума: 3577,44 лв.

ІV. За правото:

11. В случая, релевантните за разрешаването на административноправния въпрос факти и обстоятелства са установени от материално компетентни органи на общинската администрация в хода на производство осъществена по реда на чл. 107 от ДОПК.

В тази насока е необходимо да се посочи, че съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ компетентните органи за установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци са служители на общинската администрация определени със заповед на кмета на общината (чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ), като приложимият процесуален ред е този по ДОПК. В тези производства служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаването им - на публични изпълнители (чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ). В ал. 5 на чл. 4 от закона изрично е предвидено, че Кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите.

Редът за установяване на задължения по данни от декларации е уреден в разпоредбата на чл. 107 от ДОПК. Според ал. 3 (изр. второ и трето) на цитирания член от кодекса, по искане на задълженото лице органът по приходите издава акт за установяване на задължението в 30-дневен срок от искането, като акт може да се издаде и служебно при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. Актът може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на териториалната дирекция (чл. 107, ал. 4 ДОПК).

С оглед така цитираните законови разпоредби, без всякакво съмнение следва да се приеме, че именно в правомощията на служителите на общинската администрация, имащи правата и задълженията на органи по приходите, е да издават актове по чл. 107 от ДОПК, каквато е и настоящата хипотеза.

В случая, административното производство е образувано по искане на задълженото лице като спорният АУЗД е издаден от З. Г. Г. - главен инспектор в Отдел „Събиране и контрол“, Дирекция „МДТ“ при Община Пловдив.

Изложеното по-горе обосновава извода, че за да е налице материална компетентност на органа, издал оспорения акт, следва първо, същият (З. Г. Г. - главен инспектор в Отдел „Събиране и контрол“, Дирекция „МДТ“ при Община Пловдив) да е служител на общинската администрация и второ, да има правата и задълженията на орган по приходите, т.е. да е сред служителите определени със заповедта на кмета на общината по чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ. В конкретния случай се установява наличието и на двете предпоставки. З. Г., издателят на акта, е назначена на длъжност "главен инспектор" в Дирекция “МДТ", Отдел "Събиране и контрол" при Община Пловдив, съгласно Заповед № 45/31.01.2012 г. на Кмета на Община Пловдив (л. 327), т.е. същата е служител на общинската администрация, а заеманата от нея длъжност е сред изрично изброените в Заповед № 17ОА2683/27.10.2017 г. (издадена на основание чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ също на кмета на общината – л. 324), с която са определение служителите на общинската администрация, които имат правата и задълженията на органи по приходите по реда на ДОПК, за времето на заемане на длъжността и това са: Директор, Началник отдел, Главен инспектор и Инспектор в Дирекция "Местни данъци и такси“ при Община Пловдив. Казано с други думи, издателят на оспорения АУЗД е служител на общинската администрация, имащ правата и задълженията на орган по приходите.

Тези именно съображения обосновават крайния извод на съда, че процесният административен акт е издаден от материално компетентен орган на общинската администрация и в изискваната от закона форма съобразно разпоредбата на чл. 107, ал. 3 от ДОПК.

12. Впрочем спор по тези обстоятелства и по установените факти не се формира между страните. Спорът по делото е правен и се свежда най-общо до въпроса свързан с дължимостта на вменените на П. задължения за ТБО за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2023 г., в хипотезата на чл. 15, ал. 5 от ЗМДТ, както и до въпроса самостоятелен обект или прилежащи части (придадени) към апартамент 2 с [идентификатор], са таванските помещение, декларирани от П. в Декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 66090001898/22.01.2024 г. като „тавански етаж“ с РЗП на обекта 86,33 кв. м., приети от органите на общинската администрация за „жилище - тавански стаи № 1, № 2, № 3 и баня, тоалетна и килер с РЗП 86,33 кв.м.“, съответно правилно ли е определен размерът на дължимия ДНИ за тях.

13. Относно административноправния спор с предмет установени задължения за ДНИ в хипотезата на чл. 15, ал. 5 от ЗМДТ за тавански етаж като самостоятелен жилищен обект (описан в АУЗД като „жилище - тавански стаи № 1, № 2, № 3, баня, тоалетна и килер с РЗП – 86,33 кв.м.“).

13.1. Дължимостта на данъка за новопостроени имоти е регламентирана от законодателя в разпоредбата на чл. 15 от ЗМДТ, в действащата от 01.01.2019 г. редакция, като с ал. 1 е определен началният момент на дължимост на данъка, а именно: от началото на месеца, следващ месеца, през който сградата е завършена. Съгласно чл. 15, ал. 3 от цитирания закон, завършването на сграда или част от нея се установява с удостоверение за въвеждане в експлоатация или разрешение за ползване, издадени по реда на ЗУТ. В настоящия случай, удостоверение за въвеждане в експлоатация на процесната сграда (Удостоверение № 153/13.11.2023 г. – л. 110) е издадено на 13.11.2023 г. и с оглед разпореденото от закона следва тази дата да се приеме като момента на завършване на сградата за нуждите на данъчното облагане.

13.2. Както издателят на спорния АУЗД, така и горестоящият в йерархията административен орган са приели, че процесната сграда е завършена на етап "груб строеж" на 05.12.2011 г., съобразно данните в представения Акт обр. 14, поради което е приложима нормата на чл. 15, ал. 5 от ЗМДТ. Настоящият съдебен състав не споделя изводите на органа, формулирани в тази насока.

Цитираният чл. 15, ал. 5 от ЗМДТ урежда изключение от общото правило на ал. 1 и гласи, че данъкът по ал. 1 се дължи и в случаите, когато в двегодишен срок от завършването на сградата в груб строеж, съответно – в едногодишен срок от съставяне на констативния акт по чл. 176, ал. 1 от ЗУТ, сградата не е въведена в експлоатация или не е издадено разрешение за ползване. На първо място, наличието на Акт обр. 14 не може да удостовери етапа на изграждане на строителството, доколкото от съдържанието на чл. 7, т. 14 от Наредба № 3/2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството не се обосновава извод, че акт обр. 14 удостоверява, че сградата е извършена на етап "груб строеж". По аргумент от чл. 181, ал. 3 от ЗУТ, такова удостоверително съдържание може да има само и единствено съставен от компетентни служители на общинската администрация протокол. В § 5, т. 46 от ДР на ЗУТ е дадена легална дефиниция на понятието "груб строеж" и това е сграда или постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или в различна степен на изпълнение на довършителните работи. Според законодателното решение, дадено в разпоредбата на чл. 15, ал. 7 от ЗМДТ, завършването на сградата в груб строеж се установява по реда на чл. 181, ал. 3 от Закона за устройство на територията, като обстоятелствата по ал. 5 се установяват с констативен акт, съставен от служители на общината. Съгласно чл. 181, ал. 3 от ЗУТ, след завършване на сградата в груб строеж, констатирано с протокол на общинската (районната) администрация, предмет на прехвърлителна сделка може да бъде построената сграда или самостоятелни части от нея. Този протокол съставлява официален документ, който има материална доказателствена сила относно удостоверените с него обстоятелства. Следователно, за нуждите на прилагането на чл. 15, ал. 5 от ЗМДТ, следва да се установи моментът на удостоверяване на изградения груб строеж от натоварени с такива правомощия длъжностни лица – служители на общинската администрация. В случая по делото не се твърди и не се установява такъв констативен протокол да е съставен.

Следва да бъде съобразено и че новата разпоредба на чл. 15, ал. 5 ЗМДТ е материалноправна норма и няма спор нито в правната теория, нито в съдебната практика, че същата действа занапред. Тя няма обратно действие, тъй като такова няма данни законодателят да й е придал. Следователно новата процедура на чл. 15 ЗМДТ, в сила от 1.01.2019 г., е приложима само за в бъдеще след посочената дата. Затова тази разпоредбата е неприложима за факти и правоотношения, възникнали преди 2019 г.

Едновременно с това, от данните по делото се установява, че акт обр. 15 (съставляващ констативен акт по чл. 176, ал. 1 от ЗУТ - л. 26 по делото) е съставен на 06.11.2023 г., а удостоверението за въвеждане в експлоатация на процесната сграда (Удостоверение № 153/13.11.2023 г. – л. 110) е издадено на 13.11.2023 г.

Както се отбеляза по-горе, за да се приеме дължимост на местния данък по смисъла на чл. 15, ал. 5 от ЗМДТ, следва за невъведена в експлоатация сграда да са изтекли две години от завършването й в груб строеж, респ. една година от съставяне на акт обр. 15.

В случая, очевидно не е съставен надлежен протокол по чл. 181, ал. 3 от ЗУТ (чл. 15, ал. 7 от ЗМДТ), следователно липсват нормативно изискуемите данни, които да удостоверят кога строежът е достигнал ниво "груб строеж", а в същото време едногодишният срок (предвиден в чл. 15, ал. 5 от ЗМДТ) от съставянето на констативен акт по чл. 176, ал. 1 от ЗУТ не е изтекъл.

Тези съображения налагат да се приеме, че неправилно издателят на спорния АУЗД и горестоящият административен орган са приели, че представеният акт обр. 14 удостоверява реализация на грубия строеж, доколкото каза се, законът изисква и вменява компетентност за такива установявания на друг орган (различен от комисията, приемаща акт обр. № 14) и друга форма – констативен протокол.

В този смисъл Решение № 11881 от 22.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4076/2021 г., I о. Решение № 1365 от 8.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3483/2022 г., I о. Решение № 10602 от 6.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3238/2023 г., I о. и много други.

13.3. Крайният извод на съда е, че за периода от 01.01.2019 г. до 30.11.2023 г. ДНИ не се дължи. В случая съобразно чл. 15, ал. 1 ЗМДТ за процесната сграда данък за недвижимите имоти се дължи от началото на месеца, следващ месеца, през който сградата е завършена, а именно от 01.12.2023 г. (както се посочи по-горе, сградата е завършена през месец ноември 2023 г.).

Доколкото в случая АУЗД се обжалва само досежно установените задължения за Данък върху недвижимите имоти за тавански етаж като самостоятелен жилищен обект, описан в акта като „жилище - тавански стаи № 1, № 2, № 3, баня, тоалетна и килер с РЗП – 86,33 кв.м.“, то същият ще следва да бъде отменен само в тази му част.

В тази връзка следа да се посочи, че размерът на ДНИ макар да е установен по години общо за всички притежавани от жалбоподателката обекти, в АУЗД и Приложенията към него с № 1 и № 2 (л. 320 и сл.) се съдържа информация както за данъчните оценки на всеки едни от обектите в процесната сграда (включително и за „жилище - тавански стаи № 1, № 2, № 3, баня, тоалетна и килер с РЗП – 86,33 кв.м.“), така и за размера на данъчната ставка, който е 1,8 промила върху данъчната оценка на имота. Това дава възможност да бъде установен конкретният размер на данъчното задължение за всеки един от обектите.

Релевантен за разрешаването на настоящия административноправен спор е единствено размерът на определения от служителя на общинската администрация ДНИ за „жилище - тавански стаи № 1, № 2, № 3, баня, тоалетна и килер с РЗП – 86,33 кв.м.“. Този размер е изчислен от съда по следния начин:

За 2019 г.

Данъчната оценка (ДО) на „жилище - тавански стаи № 1, № 2, № 3, баня, тоалетна и килер с РЗП – 86,33 кв.м.“, според Приложения № 1 към АУЗД, е 59329,90 лв. Жалбоподателката притежава ½ ид. част от процесната сграда. Следователно относимата за нея част от ДО е 29664,95 лв. (59329,90 лв. : 2). Следователно, ДНИ възлиза на 53,40 лв. (29664,95 лв. х 1,8 промила), съответно законната лихва върху тази сума възлиза в общ размер на 25,25 лв. (13,08 лв. + 12,17 лв., суми посочени по-долу)

Лихвата е изчислена с лихвения калкулатор на НАП ([интернет адрес]). Данъчното задължение в размер на 53,40 лв. е разделено на две равни вноски, като е съобразен и срокът за тяхното внасяне съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗМДТ, а самото олихвяване е извършено, както следва:

- за периода от 01.07.2019 г. до 26.01.2024 г. е олихвена сума в размер на 26,70 лв. (26,70 лв. х 2 = 53,40 лв.), съответно лихвата е изчислена в размер на 13,08 лв.

- за периода от 01.11.2019 г. до 26.01.2024 г. е олихвена сума в размер на 26,70 лв. (26,70 лв. х 2 = 53,40 лв.), съответно лихвата е изчислена в размер на 12,17 лв.

По този начин са изчислени лихвите и за периода 2020 г. – 2023 г.

За 2020 г.

Данъчната оценка на „жилище - тавански стаи № 1, № 2, № 3, баня, тоалетна и килер с РЗП – 86,33 кв.м.“, според Приложения № 1 към АУЗД, е 59028,70 лв. Жалбоподателката притежава ½ ид. част от процесната сграда. Следователно относимата за нея част от ДО е 29514,35 лв. (59028,70 лв. : 2). Следователно, ДНИ възлиза на 53,13 лв. (29514,35 лв. х 1,8 промила), съответно законната лихва върху тази сума възлиза в общ размер на 19,73 лв.

За 2021 г.

Данъчната оценка на „жилище - тавански стаи № 1, № 2, № 3, баня, тоалетна и килер с РЗП – 86,33 кв.м.“, според Приложения № 1 към АУЗД, е 58727,60 лв. Жалбоподателката притежава ½ ид. част от процесната сграда. Следователно относимата за нея част от ДО е 29363,80 лв. (58727,60 лв. : 2). Следователно, ДНИ възлиза на 52,85 лв. (29363,80 лв. х 1,8 промила), съответно законната лихва върху тази сума възлиза в общ размер на 14,26 лв.

За 2022 г.

Данъчната оценка на „жилище - тавански стаи № 1, № 2, № 3, баня, тоалетна и килер с РЗП – 86,33 кв.м.“, според Приложения № 1 към АУЗД, е 58426,40 лв. Жалбоподателката притежава ½ ид. част от процесната сграда. Следователно относимата за нея част от ДО е 29213,20 лв. (58426,40 лв. : 2). Следователно, ДНИ възлиза на 52,58 лв. (29213,20 лв. х 1,8 промила), съответно законната лихва върху тази сума възлиза в общ размер на 8,86 лв.

За 2023 г.

Данъчната оценка на „жилище - тавански стаи № 1, № 2, № 3, баня, тоалетна и килер с РЗП – 86,33 кв.м.“, според Приложения № 1 към АУЗД, е 58125,20 лв. Жалбоподателката притежава ½ ид. част от процесната сграда. Следователно относимата за нея част от ДО е 29062,60 лв. (58125,20 лв. : 2). Следователно, ДНИ възлиза на 52,31 лв. (29062,60 лв. х 1,8 промила), съответно законната лихва върху тази сума възлиза в общ размер на 2,85 лв.

13.4. При това положение, оспореният АУЗД ще следва да бъде отменен, в частта, относно установените задължения за Данък върху недвижимите имоти начислени за „жилище - тавански стаи № 1, № 2, № 3, баня, тоалетна и килер с РЗП – 86,33 кв.м.“, за периода 01.01.2019 г. до 31.12.2022 г., в общ размер на 211,96 лв., ведно със законните лихви върху тази сума в размер на 68,10 лв. (25,25 лв. + 19,73 лв. + 14,26 лв. + 8,86 лв.).

В частта относно установения ДНИ за 2023 г. в размер на 52,31 лв., ведно със законните лихви върху тази сума в размер на 2,85 лв., АУЗД също ще следва да бъде отменен, но в тази част, на основание чл. 160, ал. 3 от АПК, преписката следва да бъде върнато на служителя на общинската администрация, упражняващ правомощията на органа по приходите в Отдел „Събиране и контрол“ на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, за ново произнасяне по Молба вх. № 24П-1257/07.02.2024 г. по описа на Община Пловдив, подадена от М. П., в частта й, с която се иска издаване на акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК за ДНИ по подадена декларация вх. № 1898/22.01.2024 г. по чл. 14 от ЗМДТ за периода от 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г. за „жилище - тавански стаи № 1, № 2, № 3, баня, тоалетна и килер с РЗП – 86,33 кв.м.“, при съблюдаване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивната част на настоящото решение.

14. Относно административноправния спор с предмет установени задължения за ТБО в хипотезата на чл. 15, ал. 5 от ЗМДТ:

14.1. В разпоредбата на чл. 19б, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Пловдив (в редакция й до 31.12.2024 г.), за новопридобитите имоти таксата се събира от началото на следващия месец, а когато ползването е започнало преди окончателното завършване на сградата, таксата се дължи от началото на месеца, следващ месеца, през който ползването е започнало.

Анализът на тази разпоредби, съотнесена към конкретиката на настоящия казус, налага да се приеме, че за да възникне задължение за ТБО, сградата следва да е завършена или да е започнало използването й. Нито в ЗМДТ, нито в цитираната наредба, е предвидена ТБО за обекти в процес на изграждане, доколкото дължимостта на ТБО е свързана с годността на имота да бъде ползван и да служи по предназначението си.

В Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Пловдив (НОАМТЦУТОП) не е предвидена хипотеза, аналогична на тази по чл. 15, ал. 5 ЗМДТ (относно дължимостта на ДНИ) и това не е случайно, а е съобразено с обстоятелството, че задължението за заплащане на ТБО е обвързано с използването на сградата, съответно с възможността за ползване на услугата, която има възмезден характер за разлика от данъка. Именно затова прилагането на чл. 15, ал. 5 ЗМДТ по аналогия от общинската администрация в случаи от категорията на процесния е недопустимо.

14.2. Според настоящия съдебен състав, ТБО в случаи като този разглеждан в настоящото производството, следва да се дължи от началото на месеца следващ месеца на завършване на строежа, а моментът на завършване на строежите се определя от ЗУТ и издадените на основание на този закон подзаконови нормативни актове. Съгласно чл. 177, ал. 2 и ал. 3 от ЗУТ сградите, в зависимост от категорията на строежа, се въвеждат в експлоатация въз основа на разрешение за ползване, издадено от органите на ДНСК при условия и по ред, определени в наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството или въз основа на удостоверение за въвеждане в експлоатация от органа, издал разрешението за строеж.

В настоящия случай, както вече бе казано, удостоверение за въвеждане в експлоатация на процесната сграда (Удостоверение № 153/13.11.2023 г. – л. 110) е издадено на 13.11.2023 г., поради което според настоящия съдебен състав ТБО се дължи от 01.12.2023 г. В какъв размер ще бъде тази такса зависи от обстоятелството дали задълженото лице е подало или не е подало декларация по чл. 19в, ал. 1, т. 3 от НОАМТЦУТОП.

Действително следва да се констатира, че в чл. 19в, а и в цялата НОАМТЦУТОП в разглежданата редакция, терминът „новопостроени сгради“ не фигурира, използван е единствено терминът „новопридобити имоти“. Според настоящия състав обаче, правата, които имат собствениците на „новопридобити имоти“ (в случая подаването на декларация по чл. 19в, ал. 1, т. 3 от наредбата) следва да бъдат признати и на собствениците на „новопостроени сгради“, в противен случай ще бъде нарушен един от основните принципи на административния процес залегнал в чл. 8, ал. 2 от АПК, а именно принципът на „Равенство“, според който в пределите на оперативната самостоятелност, при еднакви условия, сходните случаи се третират еднакво.

14.3. Изложените до тук съображения, обосновават крайния извод за незаконосъобразност на оспорения АУЗД и в тази му част, поради което същият ще следва да бъде отменен.

В частта обаче, с която са установени задължения за ТБО за 2023 г., на основание чл. 160, ал. 3 от АПК, преписката следва да бъде върнато на служителя на общинската администрация, упражняващ правомощията на органа по приходите в Отдел „Събиране и контрол“ на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив за ново произнасяне по Молба вх. № 24П-1257/07.02.2024 г. по описа на Община Пловдив, подадена от М. П., в частта й, с която се иска издаване на акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК за ТБО по подадена декларация вх. № 1898/22.01.2024 г. по чл. 14 от ЗМДТ за 2023 г. за всички декларирани с нея обекти, при съблюдаване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивната част на настоящото решение.

15. Незаконосъобразни се явяват и изводите на органите на общинската администрация, че процесният тавански етаж представлява самостоятелен обект, с жилищно предназначение.

Достатъчно в тази насока е да се посочи, че разглежданият тавански етаж не отговаря на дефиницията за „обект“ по смисъл на § 5, т. 39 от ДР на ЗУТ, според която "Обект" е самостоятелен строеж или реална част от строеж с определено наименование, местоположение, самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по Закона за кадастъра и имотния регистър.

В случая въпросният тавански етаж не е заснет и не е вписан в Кадастралната карата и Кадастралния регистър като самостоятелен обект, поради което в представената по делото Схема № 15-1131164 от 23.10.2023 г. на самостоятелен обект в сграда с [идентификатор] (представляващ апартамент № 2 с площ 120,17 кв.м.), таванските помещения са посочени като прилежаща негова част. Следователно, по своята правна същност те представляват принадлежност към посоченото жилище (обект с [идентификатор], представляващ апартамент № 2 с площ 120,17 кв.м.) в сградата, съгласно разпоредбата на чл. 37 ЗС и по тази причина следват собствеността на главната вещ. Обсъжданите тавански помещения, независимо от това дали отговарят на условията (изискуема височина, пространство и обем) за квалифицирането им като жилище, до промяна на тяхното предназначение, не могат да се използват като жилище, а само за сервизни помещения, обслужващи апартамента, чията принадлежност са.

16. При това положения изготвената по делото ССЕ няма как да бъде съобразена при постановяване на настоящия съдебен акт.

17. Това налага извод за основателност на жалбата.

IV. За разноските:

18. С оглед констатираната незаконосъобразност на оспорения административен акт, на основание чл. 161, ал. 1, пр. 1 от ДОПК на жалбоподателката се дължат сторените разноски по производството, които се констатираха в размер на 510 лв. - заплатените държавна такса и възнаграждение за вещо лице.

19. На основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 7, ал. 2, т. 2 и ал. 9 във връзка с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Г. адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по настоящото дело в размер на 1 050 лева.

 

Така мотивиран, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължения по декларация № 569-1/08.03.2024 г., издаден от З. Г. Г. - главен инспектор в Отдел „Събиране и контрол“, Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, потвърден с Решение № 23/17.05.2024 г. на Директора на Дирекция „МДТ“ при Община Пловдив, в качеството му на решаващ орган по чл. 107, ал. 4 от ДОПК, в частта, с която на М. П. П., [ЕГН], от [населено място], [улица], за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2022 г. са установени задължение за Данък върху недвижимите имоти за „жилище - тавански стаи № 1, № 2, № 3, баня, тоалетна и килер с РЗП – 86,33 кв.м.“, в общ размер на 211,96 лв., ведно със законните лихви върху тази сума в общ размер на 68,10 лв. и за Такса за битови отпадъци в размер на 1372,91 лв. ведно със законните лихви в размер на 434,02 лв.

ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължения по декларация № 569-1/08.03.2024 г., издаден от З. Г. Г. - главен инспектор в Отдел „Събиране и контрол“, Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, потвърден с Решение № 23/17.05.2024 г. на Директора на Дирекция „МДТ“ при Община Пловдив, в качеството му на решаващ орган по чл. 107, ал. 4 от ДОПК, в частта, с която на М. П. П., [ЕГН], за периода от 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г. са установени задължение за Данък върху недвижимите имоти за „жилище - тавански стаи № 1, № 2, № 3, баня, тоалетна и килер с РЗП – 86,33 кв.м.“, в размер на 52,31 лв., ведно със законните лихви върху тази сума в размер на 2,85 лв. и за Такса за битови отпадъци в размер на 352,48 лв. ведно със законните лихви в размер на 19,24 лв. и ВРЪЩА преписката на служителя на общинската администрация, упражняващ правомощията на органа по приходите в Отдел „Събиране и контрол“, Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, в тази част, за ново произнасяне, при съблюдаване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивната част на настоящото решение.

ОПРЕДЕЛЯ 30-дневен срок за произнасяне, считано от влизане в сила на настоящото решение.

ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на М. П. П., [ЕГН], от [населено място], [улица], сумата от 510 лв., представляваща извършени разноски по производството за държавна такса и възнаграждение за вещо лице.

ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати в полза на С. А. Г., адвокат при Адвокатска колегия – Пловдив, Персонален номер **********, с адрес [населено място], [улица], сумата от 1 050 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по адм. дело № 1242 по описа за 2024 г. на Административен съд Пловдив.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.