№ 81
гр. Разград, 10.02.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на десети февруари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
Сложи за разглеждане докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
Гражданско дело № 20213330100986 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:20 часа се явиха:
ЗА ИЩЕЦА „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД не се явява представител. По
делото е постъпила молба, която съдът докладва.
ОТВЕТНИЦАТА Д. Й. П. не се явява. За нея се явява назначения от
съда особен представител адв. Н..
ВЕЩОТО ЛИЦЕ К.А. се явява лично.
АДВ. Н.: С оглед молбата на ищеца да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че липсват процесуални пречки по даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СЪДЪТ докладва: Производството по делото е образувано по
депозирана искова молба от „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ,Димитър Хаджикоцев” № 52-
54, представлявано от Николай Георгиев Спасов, Флорентина - Вирджиния
Мирна, Валентин Ангелов Гълъбов, Александър Чавдаров Димитров, всеки
от двама съвместно, чрез процесуален представител – адв. Анелия Бечева-
Димитрова, съд. адрес: гр. София, ул. „Денкоглу” №1 5А, ет. 3, ап. 5, срещу Д.
Й. П. с ЕГН ********** и адрес: ****************************, с която се
иска съдът да признае за установено, че ответницата дължи на ищеца,
следните суми: 1692,70 (хиляда шестстотин деветдесет и два лева и 70 ст.),
представляващи, както следва: 1 479,65 лв. (хиляда четиристотин седемдесет
и девет лева и 65 ст.) - изискуема главница; 126,02 лв. (сто двадесет и шест
лева и 02 ст. ) - изискуема договорна възнаградителна лихва за периода от
15.05.2017 г. до 16.07.2017.; 87,03 лв. (осемдесет и седем лева и 03 ст.) -
обезщетение за забава върху просрочената главница за периода от 15.05.2017
г. до 05.12.2017 г.; 0.00 лв. (нула лева) такси за период от 15.05.2017 г. до
16.07.2017 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането;
183,85 лева - съдебно-деловодни разноски в заповедното производство, от
които: 35,35 лева държавна такса и 150,00 лева юрисконсултско
възнаграждение. Претендира направените разноски и по исковото
1
производство.
АДВ. Н.: Нямам становище към момента.
СЪДЪТ пристъпи към доклад съгласно чл. 146 от ГПК:
Депозирана е искова молба от „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ,Димитър
Хаджикоцев” № 52-54, представлявано от Николай Георгиев Спасов,
Флорентина - Вирджиния Мирна, Валентин Ангелов Гълъбов, Александър
Чавдаров Димитров, всеки от двама съвместно, чрез процесуален
представител – адв. Анелия Бечева- Димитрова, съд. адрес: гр. София, ул.
„Денкоглу” №1 5А, ет. 3, ап. 5, срещу Д. Й. П. с ЕГН ********** и адрес:
****************************, с която се иска съдът да признае за
установено, че ответницата дължи на ищеца, следните суми: 1692,70 (хиляда
шестстотин деветдесет и два лева и 70 ст.), представляващи, както следва: 1
479,65 лв. (хиляда четиристотин седемдесет и девет лева и 65 ст.) - изискуема
главница; 126,02 лв. (сто двадесет и шест лева и 02 ст. ) - изискуема
договорна възнаградителна лихва за периода от 15.05.2017 г. до 16.07.2017.;
87,03 лв. (осемдесет и седем лева и 03 ст.) - обезщетение за забава върху
просрочената главница за периода от 15.05.2017 г. до 05.12.2017 г.; 0.00 лв.
(нула лева) такси за период от 15.05.2017 г. до 16.07.2017 г. ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането; 183,85 лева -
съдебно-деловодни разноски в заповедното производство, от които: 35,35
лева държавна такса и 150,00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Претендира направените разноски и по исковото производство.
Ищецът твърди, че на 08.12.2016 г. въз основа на искане-декларация за
потребителски кредит (доказателство № 1), между „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД
като кредитодател и Д. Й. П. в качеството и на кредитополучател
(потребител), е сключен Договор за потребителски кредит № ********** -
Доказателство № 2, по силата на който банката предоставила на
кредитополучателя целеви потребителски кредит за закупуване на стока в
общ размер на 1 648,00 лева (чл. 7.1. от договора). Усвояването на заемната
сума се извършило въз основа правилата на чл. 7.2 от договора, по силата на
които средствата по кредита следва да бъдат преведени от кредитодателя по
сметка на продавача на стоката, избрана от потребителя, за заплащане на
продажната цена, а останалата част от средствата по кредита - по сметка на
застрахователя за заплащане на застрахователната вноска по застраховката,
избрана от потребителя, за което потребителят дава изрично нареждане с
подписване на процесния договор. Съгласно ОУ кредитът се считал за усвоен
от потребителя в деня на сключване на договора. Според чл. 8 от договора,
единичната цена на стоките, са както следва, а именно: за 1 бр.
пералня/сушилна ARISTON сума в размер на 999,00 лв. и за 1 бр. игрова
конзола SONY - сума е размер на 649,00 лв. Съобразно чл. 9 и чл. 10 от
договора за кредит, върху така предоставената на кредитополучателя обща
сума от 1 648,00 лева се дължала възнаградителна лихва в размер на 16,65 %,
а начислявания годишен процент разходите бил фиксиран на 35,4%. В ИМ се
сочи, че за улеснение на страните в чл. 10 от договора била фиксирана и
общата дължима сума на потребителя в размер на 2 043,58 лева (две хиляди
четиридесет и три лева и 58 стотинки). В случай на забава за погасяването на
определена вноска, кредитополучателят дължал на кредитодателя
2
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху просрочената сума
за периода на забава, съобразно чл. 15 от договора за кредит. Погасяването на
тази общата сума било уговорено в погасителния план по чл. 11.2. от
договора за кредит, съобразно който потребителят се задължил да погаси
задълженията си с 14 месечни вноски с падеж 15-то число на съответния
месец с първа вноска, дължима на 15.02.2017 г. и последна - на 15.03.2018 г.
(във връзка със срока по чл. 6 от договора), като всяка от месечните вноски
била в размер на 145,97 лева. Кредитополучателят заплащал част от
дължимите вноски, но към 05.12.2017 г. задълженията му по договора за
кредит съгласно извлечение от счетоводните книги на ищеца възлизали в общ
размер на 1 692,70 (хиляда шестстотин деветдесет и два лева и 70 ст.), от
които: 1 479,65 лв. (хиляда четиристотин седемдесет и девет лева и 65 ст.) -
изискуема главница; 126,02 лв. (сто двадесет и шест лева и 02 ст.) - изискуема
договорна възнаградителна лихва за периода от 15.05.2017 г. до 16.07.2017 г.;
87,03 лв. (осемдесет и седем лева и 03 ст.) - обезщетение за забава върху
просрочената главница за периода от 15.05.2017 г. до 05.12.2017 г.; 0.00 лв.
(нула лева) - такси за периода от 15.05.2017 г. до 16.07.2017 г. Твърди се, че
не всички вземания на банката към длъжника към датата на извлечението
(05.12.2017 г.) са падежирали, респективно изискуеми, поради което за ищеца
възникнал правен интерес от претендиране на задълженията въз основа на
подадено заявление по чл. 417, т. 2 от ГПК. По последното ищеца като
заявител поискал съда издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист за дължимите суми въз основа на извлечение от
счетоводните книги. От страна на банката било изпратено уведомление за
предсрочна изискуемост, но пратката не била потърсена от получателя
(доказателство № 4). Твърди се, че задълженията на кредитополучателя
възлизали на 1 692,70 (хиляда шестстотин деветдесет и два лева и 70 ст.), от
които: 1 479,65 лв. (хиляда четиристотин седемдесет и девет лева и 65 ст.) -
изискуема главница; 126,02 лв. (сто двадесет и шест лева и 02 ст.) - изискуема
договорна възнаградителна лихва за периода от 15.05.2017 г. до 16.07.2017 г.;
87,03 лв. (осемдесет и седем лева и 03 ст.) - обезщетение за забава върху
просрочената главница за периода от 15.05.2017 г. до 05.12.2017 г.; 0.00 лв.
(нула лева) - такси за периода от 15.05.2017 г. до 16.07.2017 г. ведно със
законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането. По така
подаденото заявление било образувано ч.гр.д. № 2977/2017 г. по описа на PC -
Разград, като искането е уважено. Издадени били заповед за
незабавноизпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника, разпоредено
било незабавното им изпълнение, а на ищеца били присъдени и разноски за
заповедното производство в размер на 83,85 лв. (осемдесет и три лева и 85
ст.). Моли се съдът с крайния съдебен акт да присъди на ищеца исканите със
заявлението 183,85 лв., от които 150 лева за юрисконсултско възнаграждение
и 33,85 лева държавна такса.
Твърди се, че въз основа на издадените по ч.гр.д. № 2977/2017 г. по
описа на Pайонен съд - Разград заповед за изпълнение изпълнителен лист
било образувано изпълнително дело № 20189120400635 по описа на ЧСИ
Георги Стоянов с peг. № на РЧСИ 912. Впоследствие на основание
Приложение № 1/21.07.2020 г. (Доказателство № 4) към сключен Рамков
договор за продажба на вземания (цесия) от 31.08.2018 г. (Доказателство №
3
5), „Ти Би Ай Банк” ЕАД прехвърлило вземанията си по процесния договор за
кредит на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. В тази връзка по-долу е
направено съответно искане за връчване на уведомлението за цесия на
ответника заедно с приложенията към настоящата искова молба.
Сочи се, че доколкото към днешна дата кредитът е изцяло падежирал,
при постановяване на крайния съдебен акт да се вземе под внимание
постановеното от ОСГТК на Върховния касационен съд в т. 1 от ТР №
8/21.02.2019 г. по т.д. № 8 по описа за 2017 г., съгласно което искът може да
бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на СПН,
въпреки че предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК.
Предвид подаденото възражение на длъжника, липсата на доброволно
изпълнение на задължението и дадените указания, се твърди наличие на
правен интерес от предявяване на настоящия иск по чл. 422, във връзка с чл.
415 от ГПК за установяване на вземането му.
В срока за писмен отговор, назначеният особен представител на
ответника е оспорил иска и е направил искане за отхвърлянето му като
неоснователен и недоказан. Сочи се, че искът е предявен без да е обявена
предсрочна изискуемост, доколкото твърденията в ИМ са, че изпратеното
уведомление не е получено от ответника, а съгласно договора е необходимо
банката изрично да уведоми кредитополучателя, че са упражнява правото си
да обяви кредита за предсрочно изискуем. Поради това се излага становище
за неоснователност за присъждането на договорна лихва за периода от
15.05.2017 г. до 16.07.2017 г. в размер на 126,02 лв. Ответникът посочва, че
съдът следва да съобрази посоченото в ТР № 3 от 2017 г. На второ място
ответната страна сочи, че страните са договорили еднократна такса оценка на
риска, която надбавка е част от погасителната вноска. Изложено е твърдение
за неравноправна клауза, противоречаща на ЗЗП, към който препраща чл. 24
от ЗПК. Твърди се, че размера на уговорената възнаградителна лихва е над
максимума на ГПР, посочен в ЗПК. Твърди се, че договора съдържа
множество неравноправни клаузи, водещи до нищожност, доколкото не е
ясно как се формира размера на месечната вноска по кредита. Излага се, че
съгласно договора длъжникът следва да заплаща застрахователна премия по
застраховка „Сигурност на плащанията“, включена в посочения в договора
размер на месечната погасителна вноска. Твърди се, че ГПР и ЛП надхвърлят
трикратния размер на нормативно установената законна лихва в чл. 86 от ЗЗД,
като ответникът се е задължил да заплаща всички такси, разноски и
застраховки, с което размер на главницата се е удвоила, утроила, довеждайки
до облагодетелстване на другата страна.
Следвайки принципа на чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна носи
доказателствена тежест да установи фактите, на които основава своите
искания и възражения. За уважаването на предявения иск в тежест на ищеца е
да докаже основанието и размера на претендираното вземане. Респективно в
тежест на ответника е да докаже наличието на правопогасяващи това вземане
факти.
ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД: чл. 146, ал. 1, т. 1 от ГПК: Обстоятелствата, от
които произтичат претендираните от ищеца права: сключването на договор за
потребителски кредит, а именно Договор за потребителски кредит №
4
********** от 08.12.2016 г. между ищеца и ответницата. чл. 146, ал. 1, т. 2 от
ГПК: Исковата молба, при посочените горе обстоятелства има своето правно
основание в разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с
чл. 240, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – предявен иск
за установяване на парично вземане, произтичащото от договорно
правоотношение с ответника. чл. 146, ал. 1 т. 3 от ГПК: Всички обстоятелства
се нуждаят от доказване. чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК: В настоящото
производство ищецът следва да докаже: - сключването на договор за
потребителски кредит, а именно Договор за паричен заем № ********** от
08.12.2016 г. между ищеца и ответницата ; - размера на възнаградителната
лихва и наличието на договорна клауза за обезщетение за забава; -
предоставянето на допълнителни услуги (по-специално застраховка) и
всякакви видове разходи, пряко свързани със сключения договор; -
предоставянето на сумата по кредита на заемателя; - неизпълнение от страна
на длъжника; - датата, на която е настъпила предсрочна изискуемост; - факта,
че длъжника е уведомен за настъпване на предсрочната изискуемост; -
прехвърлянето на вземанията и уведомяване на ответницата за това
прехвърляне. Съдът намира, че представените от ищеца писмени
доказателства са допустими като доказателства, включително с оглед
твърденията на ищеца следва да се приложи ч. гр. д. № 2977/2017 г. на
Районен съд – Разград. Ищецът прави искане за допускане изслушване на
вещо лице и назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, която след
проверка на счетоводните записвания в предприятието на ищеца (по-
специално кредитното досие на ответника по посочения в ИМ договор), да
даде заключение по следните въпроси: предоставен ли е на
кредитополучателя кредит, на коя дата и в какъв размер, по какъв начин е
усвоена отпуснатата по кредита сума и заплатени ли са посочените в договора
стоки и застрахователни услуги; извършвани ли са плащания, кога и в какъв
размер; какъв е размера на остатъчното задължение на кредитополучателя
към момента на депозиране на заявление по чл. 417 от ГПК. На основание чл.
195 от ГПК прецени като допустимо искането за допустимо и с оглед
установяване посоченото в ИМ, включително размера на кредита и неговите
компоненти прецени, че следва да допусне изслушване на вещо лице и да
назначи съдебно-счетоводна експертиза, която след проверка на счетоводните
записвания в предприятието на ищеца, да даде заключение по следните
въпроси: предоставен ли е на кредитополучателя кредит, на коя дата и в какъв
размер, включително включени ли са допълнителни услуги; по какъв начин е
усвоена отпуснатата по кредита сума и заплатени ли са посочените в договора
стоки и застрахователни услуги; извършвани ли са плащания, кога и в какъв
размер; какъв е размера на остатъчното задължение на кредитополучателя
към момента на депозиране на заявление по чл. 417 от ГПК.
АДВ. Н.: Нямам възражения по доклада и по разпределение на
доказателствената тежест. Възразявам срещу постановяване на неприсъствено
решение. Държа да бъде изслушана допуснатата експертиза, която към
днешна дата не е готова. Моля да отложите делото за друга дата.
КАТО взе предвид становището на страните във връзка с доклада по
делото и липсата на възражения, на основание чл. 146 от ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА за окончателен проекта за доклад, който се съдържа в
5
мотивите на определението.
ПРЕДСТАВЕНИТЕ заедно с исковата молба писмени доказателства са
относими, допустими и необходими за решаване на делото, поради което и
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с ИМ:
искане-декларация за потребителски кредит, Договор за потребителски
кредит № 40000434178 от 08.12.2016 година, уведомително писмо и касов бон
за заплатени стоки, уведомление за предсрочна изискуемост – книжа от
български пощи, рамков договор за продажба на вземания /цесия/ от
31.08.2018 г., приложение № 1/21.07.2020 г. /опис на прехвърлените вземания
със заличени данни на останалите длъжници/, ведно с потвърждение за
извършена цесия.
СЪДЪТ докладва постъпилата молба от вещото лице А..
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Както съм посочил в доклада си, към момента не са
ми предоставени счетоводните документи, които имат отношение към
изготвяне на заключението. Моля да ми се даде срок като отложите делото с
оглед изпълнение на поставените ми задачи.
СЪДЪТ с определението по чл. 140 е допуснал изслушване на вещото
лице, но към момента вещото лице в доклада си от 09.02.2022 година сочи, че
е получил призовката с поставената му задача едва на 04.02.2022 година и е
поискал ищеца да му предостави допълнителни счетоводни документи,
имащи значение за изготвяне на заключението, които към момента не са
представени. Като взе предвид посоченото, съдът намира, че са налице
основания за отлагане на делото.
Предвид гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и насрочва публично съдебно заседание на 17.03.2022
година от 11.30 часа, за която дата страните и вещото лице да се считат
уведомени.
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 11.33 часа.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен днес в съдебно заседание.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
Секретар: _______________________
6