Р Е Ш Е Н И Е
№……….
гр. Варна, 04.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
10-ти състав, в публично заседание, проведено на двадесет и първи август
през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ВЛАДОВА
при секретаря Цветелина
Цветанова,
с участието на прокурор при ВОП
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д.
№ 1010 по описа
за 2020г. на ВОС,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод предявен от К.Л.Т.-Д. иск с правно основание чл.5
от ЗЛС за поставяне на П.Л.Т. под пълно запрещение,
поради това, че същият не е в състояние да се грижи за своите работи и
интереси.
В исковата молба ищцата посочва, че е сестра на ответника, който от 2000г.
страдал от депресивна симптоматика и е с поставена диагноза „Параноидна
шизофрения“. Излага, че освен прихиатричното заболяване, ответикът
злоупотребявал и с алкохол, като в това състояние на 30.10.2000г. направил опит
за самоубийство. След него започнало лечение в домашна и в амбулатирна среда.
През 2001г. била поставена и диагноза „Шизофренна психоза“, която била с
непрекъснат ход на протичане с постоянно халюциниране. През 2003г. ищецът бил с
установена нетрудоспособност от 95% с решение на ТЕЛК комисия от 2003г. От
тогава до настощия момент е настаняван за лечение в клиниката по психиатрия към
УМБАЛ „Св.Марина“ около 10 пъти. През 2019г. ответникът бил задържан от
полицията в неадекватно поведение и с неподходящо за сезона облекло. Посочва,
че П.Т. живее сам, за него се грижела ищцата, но напоследък отказвал да я
допуска до дома си. Съседите се опалвали от това, че пуска силна музика, крещи
и вика по всяко време на денонощието, както и агресивни прояви към тях. През
м.11.2019г. имал нови прояви, в който след като избягал от медицински преглед
се разсъблякъл на улицата, целувал линейката, търкалял се по асфалта пред
автомобилите, удрял по ламарините преминаващите коли. Излага, че с решение на
ВРС е настанен за задължително лечение в ДПБ ***, където продължава да се
лекува. Счита, че същият не е в състояние да се грижи за себе си и за
интересите си, поради което моли съда да постанови решение, с което да уважи
предявения иск като постави ответника под пълно запрещение.
В съдебно заседание ищцата К.Т.-Д., чрез процесуалния си
представител поддържа предявения иск и моли да бъде уважен като ответникът бъде
поставен под пълно запрещение.
Ответникът – П.Т., редовно уведомен за настоящото производство, не депозира
отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК. В съдебно заседание се явява лично във връзка с указанията на съда за
изслушването му по реда на чл.337 от ГПК.
Контролиращата страна Варненска окръжна прокуратура изразява становище за
основателност на предявения иск за поставяне на ответника под пълно запрещение.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.
235 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
Видно от представеното удостоверение
за родствени връзки издадено от Община Варна, П.Л.Т. е брат на К.Л.Т.-Д..
Видно от представените експертни
решения издавани от ТЕЛК комисия при МБАЛ „Света
Марина“ ЕАД-гр.Варна в периода от 2003г. до 2019г. /общо 11 броя/, ответникът П.Л.Т.
е диагностициран
със заболяване „Параноидна шизофрения“ с 80% трайно намалена неработоспособност
към 2019г. Констатирано е, че заболяването е с голяма давност – от 2000г.,
когато е направен опит за самоубийство, лекуван е многократно страционарно и
амбулаторно, но същото се е развило и е довело до промяна на личността.
По делото са представени
епикризи /л.5-13/ от провеждано лечение на П.Т. в психиатрични клиники,
последното от които във Втора психиатрична клиника при Университетската болница
„Св.Марина“ в гр.Варна в периода от 18.11.2019г. до 08.01.2020г.
С решение № 2444/17.08.2012г.
постановено по НАХД № 4386/2012г. по описа на ВРС, на П.Т. е наложено
административно наказание – глоба по реда на УБДХ за извършена от него проява
на дребно хулиганство, с което е нарушил обществения ред и спокойствие.
От проведения от съда разпит на ответника по реда на чл.
337, ал. 1 от ГПК се установява, че същият е частично ориентиран за време,
място и касателно собствената си личност, но без конкретни познания за
притежавано имущество, за стойността на
парите и заболяването си. Отговорите на част от поставените въпроси са накъсани
с вметнати думи и изрази, които не са функционално и логично свързани с
въпросите. Заявява потребност и желание
да бъде подпомаган в ежедневието си от близък доверен човек.
Установи се от изложеното от
социален работник при психиатричната болница в ***, че ответникът П.Т. е
настанен за лечение в болницата, а след изтичане на задължителното лечение
престоят му е продължен доброволно до 10-15.09.2020г.
От заключението на проведената по
делото съдебно-психиатрична експертиза, поддържана в съдебно заседание от
вещото лице С.В. се установява, че ответникът П.Л.Т. страда от заболяване на
психиката – „параноидна шизофрения“, при което са характерни отклонения от
мисленето и възприятията и нарушения на когнитивните възможности. Понастоящем
заболяването на ответника е придобило непрекъснат ход с оформена промяна на
личността и без пълноценни ремисии. Заболяването е болестно мотивирано и
повлиява правилната преценка на реалността и психотичните преживявания. Вещото лице
дава заключение, че П.Т. е с нарушена годност да разбира свойството и
значението на постъпките си, както и да ги ръководи и не е в състояние
адекватно да защитава личните и имуществени интереси. Посочва също, че
провежданото медикаментозно лечение спомага за контролиране интензитетеа на
болестните симптоми, но е малко вероятно да доведе до пълноценна ремисия. Заключава,
че състоянието на ответника се диагностицира като „душевна болест“, което удовлетворява
медицинския критерий за поставянето му под запрещение и не е налице положителна
прогноза за подобряване на състоянието му.
В хода на производството са събрани
гласни доказателства чрез разпит на свидетеля М.Н.Б.. Същата посочва, че П.Т.
нееднократно е лежал в болници във връзка с психичното му заболяване. Когато не
вземал предписаните му лекарства ставал агресивен, говорел си сам, правел
необмислени и опасни неща – искал да скача от моста, хвърлял се пред автобус.
Бил доверчив и можело лесно да бъде манипулиран. В ежедневието си бил
непрекъснато подпомаган от сестра си К., която пазарувала, плащала сметките му,
водела го на лекар, вземала лекарствата му.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Искът е с
правно основание чл.5, ал.1 от ЗЛС и е предявен
от легитимирано лице – сестра на ответника, т. е. негов близък
роднина, поради което същият е
допустим.
Под пълно запрещение се поставят лицата, страдащи от слабоумие или душевна
болест, които не им позволяват сами да се грижат за своите дела и да защитават
интересите си, а под ограничено запрещение - лицата, чието състояние не е така
тежко. За да бъде поставено едно лице под запрещение, без значение в коя от
двете му форми, е необходимо, на първо място, да страда от душевна болест или
слабоумие. Втората предпоставка, необходима за поставянето на дадено лице под
запрещение, е същият да не е в състояние да извършва съзнателни действия и да
насочва и управлява волята си за постигане на определени цели, както и сам да
се грижи за своите интереси и дела и да ги защитава. Ограничаването на
гражданската дееспособност на лицето е мярка със сериозни последици за
поставения под запрещение /без значение пълно или ограничено/, лишаваща го от пълноценно участие в социалния живот
и поставяща го в зависимост от волята на други лица, поради което към това
ограничаване на правата следва да се пристъпва само в случаи, налагащи защита
интересите на лицата и осигуряване на сигурност и стабилност в обществото, и то
когато болестното състояние влияе върху възможността за вземане на правилни
решения за защита на морални и материални интереси.
В конкретния случай, посредством
придобитите лични впечатления по време на изслушването на П.Т. в
съдебно заседание по реда на чл.337 от ГПК, както и с оглед събраните допълнителни
доказателства - експертните заключения на ТЕЛК при МБАЛ „Св.Анна“ в периода от
2003г. до 2019г., фактът на провежданото и понастоящем лечение на ответника в
ДПБ в *** и заключение по проведена СПЕ, съдът установи, че ответникът не е в състояние да оценява адекватно фактите
от обективната действителност и да свързва с тях обичайните
им правни последици. Ответникът страда от тежко заболяване на психиката – „Параноидна шизофрения“ с непрекъснато
протичане и с значително нарушение на поведението изискващо грижи и лечение. Заболяването
на психиката му е такова, че не му позволява да формира воля, да се грижи за
своите работи и да участва адекватно в социалния живот по начин, който
да гарантира, че интересите му – лични и материални ще бъдат съхранени. Пак във
връзка с него, същият е лесно манипулируем, което налага действията му да бъдат
подкрепяни и санкционирани от дееспособно лице от близкото му обкръжение.
При това положение следва да се приеме, че е налице
душевно заболяване на ответника П.Т. по смисъла на чл.5 от ЗЛС, водещо до
невъзможност за грижа за своите работи, което обуславя извод за необходимост от
ограничаване на гражданската дееспособност на лицето, чрез поставянето му под пълно запрещение. До този извод съдът достига както на база тежестта, характеристиките и
видимите последици на заболяваването му, което безспорно се отразяват на
интелектуалния му капацитет, така и на база изводите на вещото лице за липсата
на позитивна прогноза за развитие на заболяването и конкретното състояние на
ответника. Доколкото
към настоящия момент липсват други механизми, които да определят конкретни
мерки за защита и подкрепа на хората с увреждания, с оглед съществуващият за тях риск в случай на
отхвърляне на иска за поставяне на лицето под запрещение, съдът намира, че
приложението на този институт не противоречи на основните принципи заложени в Конвенцията
за правата на хората с увреждания ратифицирана
със закон, приет от 41-ото НС на 26.01.2012г., обнародвана в ДВ, бр.
12/10.02.2012г.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ П.Л.Т., EГН **********, с адрес: *** по иска на К.Л.Т.-Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, на основание чл. 5 от ЗЛС.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано
пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
След влизане в сила на решението на основание чл. 338,
ал. 3 от ГПК заверен препис от същото да се изпрати на органа по настойничество
и попечителство при Община Варна за учредяване на настойничество.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: