С решение № 56 от 09.03.2012г. по гр.д. № 2295/2011г. по описа на Горнооряховски районен съд, са осъдени на осн.чл.45 вр.чл.52 от ЗЗД Т. А. Т. от гр.Г. и А. Т. А. от гр.Г. да заплатят на Р. Д. К. от гр.Г. всеки един от тях сумата от по 500 лв., представляваща обезщетение за нанесени на 18.09.2009г. и две седмици след това в гр.Г. неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 18.09.2009г. до окончателното плащане, а на осн.чл.78 ал.1 от ГПК-сумата от по 103,34 лв. разноски по делото съразмерно уважената част от иска. С решението са отхвърлени исковете на Р. Д. К. от гр.Г. срещу Т. А. Т. от гр.Г. и А. Т. А. от гр.Г. в останалата част до пълния претендиран размер от по 1500лв.-за разликата от по 1000лв., като неоснователни. Осъден е на осн.чл.78 ал.3 от ГПК Р. А. да заплати на Т. А. Т. от гр.Г. и А. Т. А. от гр.Г. сумите от по 150 лв. на всеки един от тях разноски по делото. Против това решение е постъпила въззивна жалба от адв.Н.Илиев, пълномощник на Т. А. Т. от гр.Г. и А. Т. А. от гр.Г.. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение по изложени за това съображения. Счита, че неправилно първоинсатнционният съд е приел за „безспорно” установена единствено фактическата обстановка, изложена в исковата молба, макар същата да не е подкрепена от събраните по делото доказателства. Сочи, че в решението липсват мотиви досежно установяването й. Възразява, че показанията на св.М. и К. не са обсъдени изцяло от първата инстанция и не е ясно дали те са кредитирани напълно и дали са преценяване с оглед близките приятелски и родствени отношения с ищеца и дали кореспондират с другите доказателства по делото. Сочи, че съдът не е обсъдил наведените от свидетелите факти, неблагоприятни за ищеца, че същият е бил „много ядосан” от забележките на доверителите му при първия инцидент, че същият е сезирал Районна прокуратура за неправомерно влизане в чуждо жилище, макар той да ги е пуснал там, че всяко година ходи да лекува „емоционалния си характер” в Нареченски бани, че твърдяното посукване на крака е всъщност подагра. Сочи, че е налице противоречие между твърдяното от ищеца и свидетели, както и между твърдяните в исковата молба, причинени вследствие на непозволено увреждане неимуществени вреди и възприетите такива от първата инстанция-навсякъде в молбата си ищецът твърдял за наличието на депресия, а съдът е приел, че неимуществените вреди се изразяват в „тревожност, безпокойство и нервност”. Възразява и че не е установена продължителността на тези състояния. Моли въззивният съд да отмени изцяло решението на първоинстанционния съд и да отхвърли претенциите на ищеца като неоснователни и недоказани. Претендира разноски. В отговора на въззивната жалба ответникът по жалба Р. К. заема становище, че същата е неоснователна, а решението на районния съд-правилно, постановено въз основа на събраните по делото доказателства и при спазване на материалноправните и процесуалните норми. Моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба и да бъде потвърдено решението на ГОРС като правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното : След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо. Въззивният съд, с оглед изложеното в жалбата, приема, че се атакува решението само в осъдителната част. По същество решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не намира за нужно да я възпроизвежда. Предявени са субективно съединени искове по чл.45 от ЗЗД. Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона и константната съдебна практика. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността и доказаността на предявените искове в посочения размер. По направените оплаквания от страна на жалбоподателя, съдът намира същите за неоснователни. Възражението, че неправилно първоинсатнционният съд е приел за „безспорно” установена единствено фактическата обстановка, изложена в исковата молба, макар същата да не е подкрепена от събраните по делото доказателства, е неоснователно. Видно от мотивите на решението е, че приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от събраните гласни доказателства-показанията на св.М. и К., които имат преки и непосредствени впечатления от инцидента на 18.09.2009г. и няколко дни по-късно. Няма основание съдът да не кредитира показанията на тези свидетели, не са налице и доказателства, които да опровергават установеното с тях, или да са в противоречие с тях. Ответниците не са ангажирали такива доказателства. Фактът, че св.К. е съпруга на ищеца, а св.М.-негово приятел, не е основание да не бъдат кредитирани показанията им само заради това, а същите се преценяват на осн. разпоредбата на чл.172 от ГПК с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. В случая показанията им, както бе посочено по-горе, не са в противоречие с другите събрани по делото доказателства. Предвид изложеното, несъстоятелни са и възраженията, че в решението липсват мотиви досежно установяване на фактическата обстановка, както и че показанията на св.М. и К. не са обсъдени изцяло от първата инстанция и не е ясно дали те са кредитирани напълно и дали са преценявани с оглед близките приятелски и родствени отношения с ищеца и дали кореспондират с другите доказателства по делото. Относно възражението, че съдът не е обсъдил наведените от свидетелите факти, неблагоприятни за ищеца, че същият е бил „много ядосан” от забележките на доверителите му при първия инцидент, че същият е сезирал Районна прокуратура за неправомерно влизане в чуждо жилище, макар той да ги е пуснал там, че всяка година ходи да лекува „емоционалния си характер” в Нареченски бани, че твърдяното посукване на крака е всъщност подагра-същото е неоснователно. Видно от показанията на св.М. е, че същият не е посочил ищецът да е бил „много ядосан” от забележките на ответниците, а че същият е бил разтревожен и афектиран от тяхното поведение. Такава емоционална реакция е нормална при наличието на такова поведение на ответниците, прекрачващо добрия тон и отношение, и то демонстрирано в собственото ти жилище. „Ядосани” свидетелят е посочил, че са били ответниците, а не ищецът. Фактът, че ищецът е сезирал Районна прокуратура за посоченото неправомерно влизане в чуждо жилище, а всъщност той бил пуснал ответниците в жилището си, е неотносим към настоящото производство. Дали същите са влезли със или без съдействието на собственика на жилището-ищеца, и за какво са сезирали прокуратурата, в случая е без значение, а от съществено значение е поведението на ответниците спрямо К. на посочената дата и след няколко дни. Дали ищецът ходи всяка година да лекува „емоционалния си характер” в Нареченски бани, е факт, също ирелевантен към спора, а отделно от това, липсват доказателства за това. Ирелевантно е и дали твърдяното посукване на крака е подагра-за този факт също липсват доказателства, а и установените претърпяни от ищеца вреди не са свързани с посоченото посукване, а само с претърпяните от него вследствие на инцидентите душевно страдание-тревожност безпокойство и нервност. В този смисъл е несъстоятелно и възражението, че е налице противоречие между твърдяните в исковата молба, причинени вследствие на непозволено увреждане неимуществени вреди и възприетите такива от първата инстанция-навсякъде в молбата си ищецът твърдял за наличието на депресия, а съдът е приел, че неимуществените вреди се изразяват в „тревожност, безпокойство и нервност”. Приетите от съда за настъпили неимуществени вреди-душевни страдания, изразяващи се в тревожност, безпокойство и нервност, всъщност представляват проявленията на твърдяната от ищеца и установена за настъпила депресия вследствие на инцидентите. Не е установено това състояние на ищеца да е продължило дълго време след инцидентите, а непосредствено около месец, предвид лечението в „С” ЕАД-С филиал Нареченски бани, като присъденото обезщетение е справедливо и не е прекомерно. Горните съображения мотивират съда да приеме, че предявените искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД са основателни и доказани до размера на сумите от по 500лв. срещу всеки един от ответниците и като такива следва да бъдат уважени в посочения размер. Тъй като не е налице твърдяното от жалбоподателя нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон и обжалваното решение не страда от посочените в жалбата пороци, същото следва да бъде потвърдено от въззивния съд в обжалваната част. Ответникът по жалба е направил искане за присъждане на разноските по делото, на тъй като липсват данни такива да са направени пред въззивната инстанция, то не се присъждат. Водим от горното, ВТОС Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА решение № 56 от 09.03.2012г. по гр.д. № 2295/ 2011г. по описа на Горнооряховски районен съд в обжалваната част. Решението не подлежи на касационно обжалване. Председател: Членове: |