Р Е
Ш Е Н
И Е
№ / 2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
ІVс. в
публично съдебно заседание на 27.01.2020г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИВЕЛИНА
СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ
: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ
НЕДКОВА
Секретар
: ПЕТЯ ПЕТРОВА
Разгледа
докладваното от председателя на състава
В.гр.д.№
1446/ 2019г.
Производството е по реда на чл. 268 -273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от П.Я.М., предявена
от пълномощник- адвокат В.Д., срещу решение № 142/ 03.06.2019г. по гр.№ 444/
2018г. на Районен съд-Варна, съгласно
което упражняването на родителските права по отношение на децата Я И.И.
и И. И И. са предоставени на бащата И.И.Р.
, определено е местоживеене на двете деца при бащата и режим на лични отношения
на майката П.Я. М., присъдени са издръжки, в размер на 160лв. за детето Я. и в
размер на 140лв. за детето И., считано от 11.04.2018г., на основание чл.143 СК.
С решението са отхвърлени предявените от П.Я.М. насрещни искове с правно основание чл.127,
ал. 2 във връзка чл.59 СК, чл. 142 вр. чл. 143 СК.
Решението е
обжалвано изцяло като неправилно, постановено в нарушение на материалния и
процесуален закон, необосновано. Жалбоподателят счита, че изводите за
родителските права са нелогични, ограничени до критерия за имущественото
състояние на родителите, и противоречат на задължителната съдебна практика. Конкретни съображения са изложени по отношение
на социалния доклад, с който решението е съобразено, свидетелските показания по насрещния иск за полаганите
от бащата грижи, и размера на присъдената издръжка за детето И.И.И..По
същество, чрез процесуалния представител, поддържа искане за отмяна на
решението е уважаване на предявеният насрещен иск за родителски права, като
навежда допълнителни аргументи от заключението на допуснатата
съдебно-психологична експретиза.
В срока по
чл.263 ГПК е постъпил отговор от И.И.Р., чрез адвокат С.П.. Изразено е
становище за неоснователност на жалбата по направените възражения срещу
решението. Позовава се представените социални доклади за условията при които
двете деца се отглеждат и възпитават.
Дирекция „Социално подпомагане“-Провадия, не
изразява становище.
Дирекция „Социално подпомагане“- Долни чифлик, ,не
изразява становище.
Съставът
на Варненския окръжен съд, при
съобразяване становищата на страните и доказателствата по делото, на основание чл.269 ГПК и чл.235 ГПК,
констатира :
Производството е по спор за родителските права по
отношение на децата Я И.И. и И.И.И., между родителите И.И.Р. и П.Я.М., с правно
основание чл.127,ал.2 от Семейния
кодекс.
Ищецът И.Р. твърди, че децата са родени по време на
съпружеско съжителство на страните и към момента живеят в семейното жилище- етаж от къщата на
неговите родители в с.С., община Провадия.След раждането на първото дете
ответницата многократно е напускала дома им и се връщала при своите близки в
с.Гроздьово. След последното й заминаване през юни 2017г. не се е обаждала. В
отглеждането на двете деца ежедневно му
помагат родителите и сестра му.
В срока за отговор ответницата е оспорила така
изложените факти и предявила насрещен иск за предоставяне на родителските
права. Позовава се на конфликтните отношения в семейството, поради намесата на
родителите на ищеца и упражняваното
физическо насилие от неговата майка, което я принуждавало да се крие при съседите, откъдето я вземали нейните
родители. Твърди, че въпреки разделите винаги се е връщала в дома им, грижела
се за къщата и двете деца. Средствата не достигали, защото ищецът рядко ходел
на работа. Когато започнал да я подтиква да иска пари от различни мъже, защото
била хубава, разбрала че това не може да продължава повече. През юли 2017г.
напуснала квартирата, която обитавали, без децата.Върнала се при родителите си
и започнала да търси работа. След една година в Англия имала достатъчно средства да издържа себе си и децата. Счита, че като
майка може да предостави по-добри условия и адекватни грижи за тях.
От участващите Дирекции към Отдел „Закрила на детето“
са представени, на основание чл.15, ал. 6 ЗЗакрД
доклади пред двете съдебни инстанции. Посочени са данни за местоживеенето на
страните и двете деца, жилищните
условия, полаганите грижи и семейна среда, обучение, възпитание, социална
интеграция, емоционална свързаност с лица от семейния и роднински кръг,
родителско сътрудничество.
Според предоставените данни от Дирекция „Социално
подпомагане“-Провадия, към 09.02.2018г.,
предстоящо е обучението на детето И. е ПГ на НУ „Христо Ботев“, с.С., и на
детето Я. в ДГ „Мария Момчева“,
с.Градинарово, през учебната 2018/ 2019г. За децата са осигурени битови условия
и се полагат основни ежедневни грижи. Контактуват преимуществено с роднини и близки по бащина линия.
Дирекция „Социално подпомагане“- Долни Чифлик, е предоставила данни за майката към 19.02.2019г.
Потвърден е факта, че живее в къщата на своите баба и дядо в с.Гроздьово и
ползва самостоятелни помещения с отделен вход. До 01.01.2019г. е работила по трудов
договор № 17-2018/ 24.08.2018г. с „Енерджи“ ЕООД като чистач-хигиенист.
Въззивният съд е изискал и по делото са представени
актуални доклади за горепосочените обстоятелства. Според доклада на ДСП-Провадия, към 19.09.2019г.
децата са в добро здравословно състояние, осигурени са „ всички жизнени, здравни и образователни потребности“
. Детето И. е записано през учебната 2019/ 2020г. в първи клас към НУ „Христо Ботев“ , с.С., а детето Я.
през същата учебна година- в ПГ към НУ „ Христо Ботев“, с.С.. Жилищните условия
са посочени като много добри в пространствено и хигиенно отношение, с осигурена
защита от опасности/ електричество, газ, химикали и препарати/. Децата контактуват с близки по бащина линия и
деца на тяхната възраст. Не общуват с роднини по майчина линия, защото по думите
на бащата никой не изявява желание да общува с тях. Според наблюдаващия
социален работник между бащата, неговите родители и двете деца има силна
емоционална връзка, създадена е стабилна
семейна среда в която се чувстват ценени и значими. В заключение е
прието, че бащата притежава необходимия
родителски капацитет за правилно отглеждане, израстване и възпитание на децата,
и възможности да осигури благоприятна и хармонична среда.
Според
доклада на ДСП-Долни чифлик,
майката е споделила, че през лятната ваканция двете деца са гостували в
с.Гроздьово, и преди започване на учебната година са върнати в с.С. . Закупила
е дрехи, раници и ученически пособия, които бащата отказал да вземе. В дома на
майката е обособена отделна стая с вещи и мебели подходящи за пола и възрастта
на децата.Жилището е електрифицирано, водоснабдено, с добри хигиенно-битови
условия.
В производството пред районен съд са допуснати
свидетели на двете страни за спорни факти и обстоятелства, съобразно
становищата по главния и насрещен иск за родителските права.
С показанията на първата група свидетели- С. И. Р. / сестра на ищеца/ и Н.Х.Й., без родство,
се установява, че страните са живели добре в началото на своя съвместен живот.
Видими конфликти не са имали. Свидетелката С. Р. потвърждава датата на
окончателната раздяла и обстоятелствата при които е настъпила. Твърди, че
ответницата заминала когато брат й бил на работа и след като изпратила децата
при родителите на ищеца. На следващия ден се обадили да се върне, защото
малкият син бил болен и тогава разбрали,че си е отишла. След раздялата не е
идвала да види децата.
Втората група свидетели –П. М. М./ баба на
ответницата/ и Р.И.Р.,без родство, потвърждават раздялата, но с различни
твърдения. По конкретни за причините са
показанията на първата свидетелка, която твърди че родителите на И. не
се държали добре докато живеели заедно. Посегнали да я бият когато била
бременна с второто си дете и тогава свидетелката я отишла да я прибере в с.Гроздьово. Останали около 40 дни
след раждането. После излезли с И. на
квартира. През този период М. подпомагала семейството финансово и изтеглила
кредит да покрият сметките си за ток и
вода. До раздяла се стигнало, когато свекърът дошъл да прибере И. и децата, но
не поискал П. да тръгне с тях. Тя се
прибрала без децата в с.Гроздьово. След това много пъти искала да ги види,
изпращали подаръци и пари, които И. вземал понякога, а след като започнало
делото ги върнал на свидетелката. Отправял заплахи със саморазправа ако отидат
да видят децата.
Свидетелите Н.Й./ чичо на ищеца/ и Р.Р., без родство, нямат преки впечатления
от отношенията между страните, споделят инцидентни наблюдения.
Съдът преценява показанията на свидетелите, с които
страните се намират в родствена връзка,
с оглед на всички други данни по делото, като съобразява възможната им
заинтересованост, на основание чл.172 ГПК. При противоположни твърдения за обстоятелствата при които ответницата е
напуснала квартирата през юни 2017г., не достига до обективен извод, че това се
дължи изцяло на нейното поведение. Участието на родителите на И. в живота на
семейството и негативната нагласа към майката на децата са споделени от
ищеца.Раздялата е настъпила след решението му да се върнат в дома на родителите
му, където П. не се е чувствала приета и подкрепена от тяхна страна /св. М.,
св.Р./. Обстоятелствата при които е заминала за с.Гроздьово, поставяйки
началото на окончателната раздяла, насочват към изводи, че тя е предприела това
действие не по собствена воля, изоставяйки родителската отговорност и грижите
за децата.
Раздялата е прекъснала общуването на майката с
двете деца, отчасти и поради неоказано съдействие от бащата.През този период не
са предприемани действия за самостоятелно изпълнение на родителските
задължения. Това намерение е заявено след образуване на делото по искане на
бащата,т.е. във висящ съдебен процес за родителските права.
След изслушване на страните на основание чл.59,
ал.6 СК , достига до заключението, че
комуникацията между родителите е нарушена и те са дистанцирани напълно. Майката
е правила неуспешни опити за среща с
децата преди завеждане на делото, но неговите родители не са й позволявали.
После ги е виждала за кратко на улицата, веднъж на рождения ден на малкия син и
през декември, когато е носила подаръци, общо три пъти . От големия син е научила,
че не му позволяват да говори с нея.
Разбира, че малкото дете не я помни.
Бащата И.Р. твърди, че срещите се провеждат на
улицата по желание на ответницата.
Категоричен е, че децата не питат за майка си, не плачат и не искат да ходят при нея, като обобщава „Откакто ги остави не са я виждали ,
нито й викат „майко“ „ По този начин се обръщали към баба си. Същевременно
заявява, че в бъдеще ще съдейства на срещите с майката.
Във въззивното производство е допусната съдебно-психологична експертиза с вещо
лице- клиничен психолог. Заключението е приобщено без възражения от страните и
се цени като компетентно и обективно дадено за емоционалната нагласа на децата,
отношението към всеки от двамата родители и наличието на особености, насочващи
към заключение за синдром на родителско отчуждение/ СРО/. В контекста на
поставените въпроси вещото лице достига до следните изводи:
В емоционален план двете деца са под влияние на
раздялата на родителите.
В процеса на съжителство децата споделят наглата на
възрастните / бащата и неговите родители/ към майката, отричайки я напълно. За
тях тя е лошият родител, който ги е
изоставил, а бащата- добрият, под въздействието факти и спомени привнесени от
настоящия семеен кръг. Вещото лице е категорично, че семейството на бащата и
той самият формират в децата собственото си негативно отношение към майката /
на обида и разочарование/, което е показател за синдром на родителско
отчуждение спрямо този родител. Отсъствието на майката като личност, която
развива в децата базисни потребности от топлина, обич, любов и доверие, се
отразява на тяхната самооценка и самочувствие. Прави ги неуверени с усещането,
че не са желани. Въз основа на тези констатации бащата и неговите родители са
насочени към консултации със специалист- психолог, чрез които да добият ясна
представа как собственото им
отношение и поведение към майката, се отразява на психо -емоционалното
състояние на децата, и какви последици
могат да възникнат при задълбочаване на синдрома на родителско отчуждение.
Анализът на всички обсъдени данни обосновава следните правни
изводи:
Същественият въпрос е относно персоналните
възможности на родителите да поемат изпълнението на родителските права в пълен
обем.
Съобразно въведените с чл.59, ал.4 от СК критерии
при разрешаване на спорния въпрос, съдът съобразява: възпитателските качества
на родителите, желанието и полаганите до
момента грижи и отношението към децата , привързаността на децата към
родителите , пола и възрастта на децата
възможността за помощ от трети лица- близки, социално обкръжение,
материални възможности. Изброените обстоятелства са само част от съвкупната преценка на съда
за конкретния случай.
Фактите дават основание да се приеме, че
поведението на бащата е насочено към осигуряване на необходимите грижи за двете
деца, които живеят в позната среда- дом, улица, училище, обучават се без прекъсване в детска градина и училище. Те
са от един пол, с неголяма възрастова
разлика, и затова в техен интерес е да бъдат отглеждани заедно, да растат и споделят
своето детство, което ще укрепи
чувството на братска обич, взаимопомощ и привързаност. Според наблюдаващият
социален работник базовите им
потребности са задоволени. В най-близкото обкръжение са роднините по
бащина линия- баба, дядо, леля, с които двете момчета общуват ежедневно.
Показват силна емоционална свързаност с бащата и лицата от разширения семеен
кръг.
По отношение на майката отчита добрите битови
условия посочени в социалния доклад , подкрепата и помощта от своя баща и дядо,
желанието й да полага грижи за децата си.Непосредствено след раздялата е
заминала за Англия, където е работила около три месеца. След развръщането си е
постъпвала на работа при различни работодатели, но за кратко време -по ТД №
17-2018/ 24.08.2018г. с „Енерджи“ ЕООД, прекратен на 01.01.2019г.; като
хигиенист в Община Долни чифлик от 29.01.2018г.до 01.02.2018г. По ТД № 28-2019/
10.10.2019г. с „Енерджи“ ЕООД, със срок на изпитване 6 месеца, на длъжността
„отчетник, инвентаР.ция на материали. В
последното съдебно заседание е заявила, че от месец септември работи
в Смядово като дърводелец, но нейната
действителна работа и получавано трудово възнаграждение не са точно установени.
Тя е купувач по предварителен договор от 07.10.2019г. на имот-1/2 ид.част от
дворно място и къща в с.Гроздьово.
Съдът не приема като обективно верни изявленията на ответника по насрещния иск за
невъзпрепятстване срещите на майката с децата след раздялата. Основание за този
извод дават свидетелските показания, подадената от М. жалба до РП- гр.Провадия,
и обясненията дадени по реда на чл. 176 ГПК, които формират по същество
заключение, че бащата / неговите роднини/ изключват майката от живота на
децата, поради собственото си разочарование и огорчение.
В контекста на поставения въпрос за симптомите на
синдрома на родителско отчуждение /PAS/,към които насочват констатациите на съдебно-психологичната експертиза,
поведението на бащата не е адаптирано към емоционалните потребности на двете
деца. Негативното отношение на отглеждащия родител и членовете на разширеното
семейство/ баба, дядо, леля/ към рождената майка се прехвърля върху децата в
процеса на общуване и по този начин
ограничава възможностите да общуват
пълноценно, да я опознаят и да получават внимание, подкрепа и обич,
въпреки раздялата. Поради ниската си възраст децата не могат да
осмислят поведението на другия родител и да изградят собствена представа за
него. Присъствието на майката е заместено от доминиращата роля на бащата и
роднините по бащина линия, заличавайки в
голяма степен споменът за нея.
Същевременно, не могат да се пренебрегнат
последиците от продължителната раздяла с децата, когато са били на възраст 5 и
3 години, от които най-съществено значение има прекъснатата връзка с нея,
отсъствието на вербален контакт и общуване с най-близките хора от нейния род.
Предстои дълъг процес на изграждане на доверие и положителна емоционална
нагласа, към която следва да се насочат усилията на двете страни. Особено важна
е позицията на бащата, който следва да показва уважение и зачитане интересите
на другия родител, и да оказва помощ при осъществяване на контактите.
Противното би означавало манипулация и пълно игнориране ролята на майката, които ще го дисквалифицират като отговорен
родител.
По изложените съображения настоящият състав приема,
че интересите на децата като съвкупност от обстоятелства по смисъла на §1,т.5
от ДР на Закона за закрила на детето, установени към конкретен момент, не
изискват драстични промени в начина им на живот, семейна и социална среда.
Необходимо е да бъдат подобрени възможностите на общуване между майката и децата
в естествена среда, в нейния дом и в присъствието на другите баба и дядо.
3.
Режим на лични отношения:
Определеният с
решението включва всяка втора и четвърта седмица от месеца, в които майката
може да взема двете деца с преспиване- от 18.00ч.в събота да 18.00ч. в неделя,
първата половина от ученическите ваканции и първата половина от всички
празници и почивни дни , по един месец
през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск.
С оглед да бъде
възстановена и съхранена връзката с майката, която не може да реализира
контакти с децата си в свободно избрано време и да общува пълноценно с тях, е
необходимо да се увеличат периодите на пребиваване между 09.00ч. в събота до
17.00ч. в неделя с преспиване, през първата половина от ученическите ваканции,
през половината от официалните почивни дни,
и по един месец през лятото, когато бащата не ползва платен годишен
отпуск. Той също така следва да оказва помощ на другия родител като му осигури
възможност за телефонна връзка с децата поне три дни в седмицата.
4. На основание чл.143 от СК в полза на двете деца са присъдени
месечни издръжки, съответно в размер на 160лв. за детето И., и в размер на
140лв. за детето Я. , с начална дата на задълженията- 11.04.2018г.
В посочените части
решението е обжалвано във връзка с главния иск за родителски права.
Задължението за издръжка е определено на основание чл. 143 от СК и съобразено с
предявеното от ищеца да бъде определена за всяко дете към минималния предвиден
от закона размер, считано от датата на подаване на исковата молба. Издръжката
за голямото дете е съобразена с променените размери на минималната работна
заплата, не е прекомерна и отговаря на потребностите му.
Решението в частта на присъдената издръжка и отхвърлените
насрещни претенции следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съдът, на основание чл. 271 и чл.280,ал.2 от ГПК
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 142/ 03.06.2019г. по гр.№ 444/ 2018г. на
Районен съд Провадия в частите, в които упражняването на родителските права по
отношение на децата И.И.И., ЕГН-**********, и Я И.И., ЕГН- **********, е
предоставено на бащата И.И.Р.,ЕГН-**********,определеното е местоживеене на
двете деца при бащата, и на
основание чл.143 СК са присъдени
издръжки.
ИЗМЕНЯ
решението в
частите на определения режим на лични отношения на майката П.Я.М., ЕГН- **********,
с децата И.И.И., ЕГН- **********, и Я И.И., ЕГН- **********, като
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на майката П.Я.М.
да вижда и взема децата с преспиване в дома си всяка втора и четвърта събота и
неделя от месеца, от 09.00ч. в събота до 17.00ч. в неделя, през първата половина от ученическите
ваканции, през половината от официалните
почивни дни в страната, и по един месец през лятото, когато бащата не ползва
платен годишен отпуск, както и възможност да провежда разговор по телефона с
всяко дете поне три дни в седмицата, със съдействието на бащата И.И.Риза.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Върховен касационен съд на Република България при условията на чл.280, ал. 3, т.2 ГПК, в
едномесечен срок от връчване на съобщенията до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.