№ 5884
гр. София, 13.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря ГАБРИЕЛА КР. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20221110168377 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.26,ал.1,предл.1 от ЗЗД,вр.чл.10а,ал.2 от
ЗПК,вр.чл.146,ал.1,вр.чл.143,ал.1 от ЗЗП,чл.26,ал.1,предл.2 от
ЗЗД,вр.чл.19,ал.4 от ЗПК и чл.26,ал.1,предл.3 от ЗЗД,вр.чл.10а,ал.2 от
ЗПК,вр.чл.146,ал.1,вр.чл.143,ал.1 от ЗЗП от А. В. М.,ЕГН **********,с адрес
гр.***********,против ***********,със седалище и адрес на управление
гр.***********,представлявано винаги от двама управители ***********к за
прогласяване нищожност на договорна клауза,съдържаща се в раздел VI-
Параметри от сключения между страните договор за потребителски кредит №
***********/21.04.2022 г.,предвиждаща заплащането на възнаграждение за
допълнителна услуга „Фаст“ в размер от 1050 лева и възнаграждение за
закупена услуга „Флекси“ в размер от 2100 лева.
Ищцата твърди,че с ответното дружество е сключила договор на
21.04.2022 г. при уговорена заемна сума в размер на 3000 лева като според
посоченото в договора годишният процент на разходите възлиза на 48,96 %,а
годишният лихвен процент е 41 %. Поддържа се,че договорът за заем е
сключен за срок от 30 месеца. В исковата молба са релевирани доводи,че
клаузата,съгласно която е уговорено заплащане на възнаграждение за услуги
фаст и флекси е недействителна,защото нарушава императивни правни норми
– сочи се,че е нарушен чл.10а,ал.2 от ЗПК,заобикаля се разпоредбата на
чл.19,ал.4 от ЗПК,тъй като тези разходи – за услугите фаст и флекси не са
включени при определяне размера на годишния процент на разходите.
Ищцата М. се позовава на нарушаване на добрите нрави,тъй като възниква
значително неравновесие на престациите. Ищцата моли съда да постанови
решение,с което да прогласи като недействителна договорната клауза.
Ответното дружество *********** оспорва исковете и твърди,че
1
клаузата е действителна. Поддържа се,че кредитополучателката доброволно е
закупила услугите „Фаст“ и „Флекси“ и услугата „Фаст“ е реално използвана
от ищцата. Твърди се,че не се достига до нарушаване на разпоредбата на
чл.19,ал.4 от ЗПК,защото общите разходи включват допълнителните услуги
само ако тези услуги са задължително условие за сключване на договора.
Ответникът поддържа,че ищцата е била информирана за всички задължения
по договора за кредит – относно параметрите и възникващите задължения по
допълнителните услуги. Моли се съдът да счете,че клаузата е действителна и
да отхвърли исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Представен е договор за потребителски кредит профи кредит стандарт
№ ***********,съгласно който ***********,като кредитор,и А. В. М.,като
клиент са постигнали съгласие да бъдат обвързани от правоотношение,според
което кредиторът предоставя сумата от 3000 лева за срок от 30 лева при
месечна вноска от 161,24 лева и дължима сума по кредита 4837,05 лева.
Според раздел VI- Параметри е предоставена допълнителна незадължителна
услуга „Фаст“,а редът за използване на допълнителна услуга флекси е
подробно описан в общите условия като възнаграждението за закупена услуга
фаст е 1050 лева,а за закупена услуга флекси – 2100 лева като вноските по
допълнителните услуги възлизат на 105 лева и са дължими към погасителната
вноска,която възлиза на 266,24 лева,а общото задължение по кредита е в
размер от 7987,05 лева.
Приети са общи условия на *********** към договор за потребителски
кредит като съгласно чл.15.1 допълнителна услуга „Фаст“ се предоставя на
всеки,който е пожелал да я закупи за приоритетно разглеждане и становище
по искането в рамките на един час от постъпването му,а съгласно чл.15.2
допълнителна услуга „Флекси“ позволява право при изпълнение на
специфичните изисквания да реализира промени в погасителния план в
съответствие с чл.15.2.1,15.2.2,15.2.3.
С определение на съда е отделено като безспорно и ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните,че е сключен договор за
потребителски кредит на 21.04.2022 г. със заемна парична сума от 3000 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Уважаването на иск за прогласяване недействителност на договорна
клауза е обусловено от установяване наличието на обстоятелства,при които
тази договорна клауза не би могла да породи правни последици. При
съобразяване правилото за разпределение на доказателствената тежест
ищцата следва да проведе доказване,че договорните клаузи,с които е
предвидено възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“
противоречат на императивни правни норми или заобикалят такива,а в тежест
на ответника е провеждането на доказване,че договорните клаузи са
индивидуално уговорени и при уговарянето им са спазени законовите
изисквания. Софийският районен съд счита,че посочените клаузи не са
2
индивидуално уговорени – ответникът не е ангажирал доказателства клаузите
да са уговорени между страните по конкретното заемно правоотношение,а
същевременно тези клаузи са уредени в договора,стандартния европейски
формуляр и в общите условия,поради което съдът намира,че дружеството
ответник по исковете обичайно предлага тези договорни клаузи на
лицата,кандидатстващи за отпускане на паричен заем,респективно не са
предмет на индивидуално договаряне. В тази насока съдът намира,че следва
да бъде отчетено,че съгласно чл.146,ал.2 от Закона за защита на
потребителите клаузи,които са включени в общите условия не се явяват
индивидуално договорени,а ако тези клаузи бъдат счетени за неравноправни
същите се явяват нищожни – чл.146,ал.1 от ЗЗП,т.е. не биха могли да породят
правни последици. Съгласно чл.143 от Закона за защита на потребителите
клаузата се явява неравноправна,ако е уговорена във вреда на потребителя,не
отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на страните. Софийският
районен съд приема,че оспорените като недействителни
клаузи,регламентиращи допълнителни възнаграждения за услуги „Фаст“ и
„Флекси“,пораждат значително нарастване общия размер на задължението по
договора за кредит и поради тази причина следва да бъдат възприети като
неравноправни. В тази насока съдът счита,че следва да бъде отчетено,че
размерът на заемната парична сума е 3000 лева,а общият размер на
допълнителните възнаграждения по тези две услуги възлиза на 3150 лева,т.е.
надвишава главницата. За да възприеме,че уговарянето на допълнителни
възнаграждения накърнява принципа на добросъвестност при договарянето,а
и накърнява равновесието между страните,съдът взе предвид,че принципът на
еквивалентност на договорните престации предвижда,че правото на
възнаграждение възниква за реално реализирани задължения по договорното
правоотношение. В конкретния случай от представения договор за заем се
установява,че при сключването на договора за заем страните са уговорили
договорна възнаградителна лихва,при което съдът счита,че уговарянето на
допълнителни възнаграждения – за услугите „Фаст“ и „Флекси“ накърнява
принципа на еквивалентност,тъй като възнаграждението за услугата „Фаст“ е
дължимо за разглеждане на заявлението за отпускане на кредит в рамките на
един час,т.е. дължимо е за дейност,каквато принципно заемодателят извършва
по всяко искане за предоставяне на заем,а възнаграждението за услугата
„Флекси“ възниква със сключването на договора,без да съществува яснота
дали в рамките на срока на действие на договора страната заемополучател би
поискала изменение на условията на връщане на заема,т.е. би могло да се
окаже дължимо дори да няма реално предоставена дейност или услуга от
заемодателя. Развитите съображения мотивираха съда да счете,че
клаузите,регламентиращи възнаграждения по услугите „Фаст“ и „Флекси“ са
неравноправни и като такива се явяват нищожни. Основателен е доводът на
ищцата М.,че чрез уговаряне на възнаграждение по услугата „Фаст“ се
нарушава императивна правна норма,уредена съгласно чл.10а,ал.2 от Закона
за потребителския кредит. Цитираната разпоредба предвижда,че такса и
възнаграждение могат да бъдат уговаряни за допълнителни услуги,а ал.2
регламентира забрана за уговаряне на суми за усвояване и управление на
кредита. Както беше посочено,възнаграждението по услугата „Фаст“
възниква за разглеждане и произнасяне по искането за отпускане на кредит в
3
рамките на един час от заявлението. Съдът намира,че разглеждането на
искането за отпускане на кредит представлява същинска дейност за
кредитора,т.е. дружеството,което предлага отпускане на кредити е задължено
да се произнесе по всяко постъпило искане за предоставяне на заем,а
същевременно усвояването на кредита е обусловено от произнасяне по
искането,поради което съдът счита,че уговарянето на
възнаграждение,дължимо за разглеждане на искането за отпускане на кредит
противоречи на разпоредбата на чл.10а,ал.2 от ЗПК,т.е. клаузата се явява
недействителна.
Изводът на съда,че договорната клауза,предвиждаща възнаграждение за
услугите „Фаст“ и „Флекси“ противоречи на императивни правни
норми,съдът взе предвид,че чрез уговарянето на тези възнаграждения се
достига до нарушаване разпоредбите на чл.19,ал.4 от ЗПК и чл.19,ал.5 от
ЗПК. Съгласно чл.19,ал.4 от ЗПК общият размер на разходите не може да
надвишава петкратния размер на законната лихва,а ал.5 предвижда,че всяка
уговорка в противен смисъл се явява недействителна. Макар договорът да
съдържа отразяване,че ГПР възлиза на 48,96 %,което формално води до
спазване на чл.19,ал.4 от ЗПК,уговарянето на допълнителни възнаграждения
на обща стойност,надвишаваща главницата по договора за кредит води до
извод,че се достига до накърняване на императивни разпоредби. Съгласно §
1,т.1 от Закона за потребителския кредит общият разход на кредита включва
всички видове разходи,пряко свързани с договора за кредит. Отчитайки
легалната дефиниция на понятието общ разход по кредита,съдът приема,че
разходи,свързани с отпускане и начин на погасяване на вноските по
кредита,би следвало да бъдат включени в общия разход,защото са свързани с
договора за кредит. В конкретния случай ако възнагражденията по услугите
„Фаст“ и „Флекси“ биха били включени,би се достигнало до нарушаване
разпоредбата на чл.19,ал.4 от ЗПК. Така мотивиран,съдът намира,че исковете
подлежат на уважаване.
При този изход на делото и като съобрази,че ищцата М. е освободена от
задължението да заплати държавна такса,съдът намира,че на основание
чл.78,ал.6 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 100
лева държавна такса.
Съдът счита,че в полза на адв.М. В. М. следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в размер от 610 лева за предоставена правна
защита по реда на чл.38,ал.2 от ЗА.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ клаузи,съдържащи се в
раздел VI- Параметри от сключения между А. В. М.,ЕГН **********,с адрес
гр.*********** и ***********,със седалище и адрес на управление
гр.***********,представлявано винаги от двама управители ***********к,
договор за потребителски кредит № ***********/21.04.2022 г.,а именно
„Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ : 1050 лева.
Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ : 2100 лева“.
4
ОСЪЖДА ***********,със седалище и адрес на управление
гр.***********,представлявано винаги от двама управители ***********к да
заплати на основание чл.78,ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Софийски районен съд държавна такса в размер от 100 (
сто ) лева.
ОСЪЖДА ***********,със седалище и адрес на управление
гр.***********,представлявано винаги от двама управители ***********к да
заплати на адв.М. В. М.,с адрес ***********,сумата от 610 ( шестстотин и
десет ) лева адвокатско възнаграждение за предоставена безплатно правна
помощ.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5