№ 193
гр. Велики Преслав, 04.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, III СЪСТАВ, ГО, в публично
заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Соня Анг. Стефанова
при участието на секретаря Марияна П. Василева
като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Гражданско дело №
20243610100374 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени обективно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240,
ал. 1, вр. чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 99 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от „Ф.И.“ ЕАД, представлявано от
С.К.П. и С.А.Б. – изпълнителни директори срещу М. Д. К. за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 226,86 лева –
главница по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането и
лихва за забава в размер на 76,30 лева, начислена за периода от 21.03.2021 г. до 21.03.2024 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
206/2024 г. по описа на ВПРС.
Ищецът твърди, че на 11.04.2018 г. между „БНП П.П.Ф. С.А., клон България“
(правоприемник “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД по силата на извършено прехвърляне на
търговското предприятие), от една страна в качествоно на кредитор, и ответника М. Д. К., от
друга страна, в качеството на кредитополучател, бил сключен Договор за потребителски
кредит № CREX - 15901744, въз основа на който между страните възникнала
облигационноправна връзка. Твърди се в исковата молба, че по силата на горепосочения
договор за кредит на ответника била предоставена сумата от 238, 71 лева с цел финансиране
покупката па стоки и услуги, описани по вид, марка, модел и цена в договора, в поле
„финансирани стоки и услуги“.
Сочи се, че съгласно чл. 1 от Условията на договора за кредит ответникът се съгласил
предоставената му в кредит сума да бъде изплатена пряко на упълномощените търговски
партньори, като по този начин кредиторът е изпълнил задължението си по договора да
предостави на кредитополучателя отпуснатата сума по кредита, а за последния е възникнало
задължение да заплати па кредитора месечните погасителни вноски, указани по размер в
поле "Месечна погасителна вноска“ и брой в поле „Брой погасителни вноски“. Ищецът
излага, че процесният Договор за кредит бил сключен при фиксиран лихвен процент по
смисъла на §1, т.5 ЗПК, които е в размер на 34.51 % и ГПР в размер на 40,53 %.
1
Ищцовото дружество настоява, че кредиторът е изпълнил всички свои задължения по
Договора за кредит като е извършил дължимите плащания кьм търговските партньори, от
които са закупени стоките/услугите („Технополис България“ ЕАД и застрахователите
„Кардиф Животозастраховане, Клон България“ н „Кардиф Общо застраховане, Клон
България“). Акцентира, че с полагане на подпис върху договора, кредитополучателят е
удостоверил, че е получил стоката/услугата, описана в поле „ФИНАНСИРАНИ СТОКИ И
УСЛУГИ“, както и че е получил опосредстван чрез стока /услуга кредит за сума, посочена в
поле „Размер на кредита“ и платима от кредитополучателя на тьрговските партньори при
получаване на вещта.
Ищецът подчертава, че в чл. 2 от договора са посочени допусканията, взети предвид при
изчисляване на ГПР, относими към конкретния кредитен продукт - началната дата за
изчисляване на ГПР е датата на подписване на договора, като се приема, че годината има
365 дни, независимо дали е високосна и договорът е валиден за целия срок като страните
изпълняват точно задълженията си по него. Допълва, че в Стандартния европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити е посочено
допълнително как е изчислен ГПР, като изрично е посочено, че ГПР се изчислява за всеки
конкретен договор за кредит и зависи от избрания лихвен процент, размер на кредита,
гратисен период и матуритет. Сочи, че в настоящия случай страните не са договорили
заплащането на допълнителни разходи по договора за кредит извън уговорената
възнаградителна лихва, която е фиксирана за целия период на договора.
Ищецът излага, че кредитополучателят се е задължил да върне предоставения кредит,
ведно с дължимата лихва на 12 броя месечни погасителни вноски, чиито размер и срок са
посочени в погасителен план. Ответникът е извършвал плащания по кредита, както следва:
сумата от 24,35 лева, платена на 31.05.2018г.
Доколкото кредитополучателят не е изпълнил изцяло и в срок задължението си, падежът
на първата просрочена месечна погасителна вноска е настъпил на 05.07.2018 г. Считано от
следващия ден длъжникът е изпаднал в забава, като ищецът сочи, че на осн. чл.86 от ЗЗД
дължи обезщетение за забава (лихва за забава), чийто размер се изчислява спрямо
действащия процент на законната лихва. Акцентира, че с исковата молба претендира лихва
за забава само за част от периода на забавата в общ размер на 76,30 лева, която е начислена
само за периода от 21.03.2021г. до 21.03.2024 год. върху падежиралата непогасена в срок и
просрочена към съответния момент главница. С исковата молба в настоящото производство
не се претендира сумата от 40,99 лева - договорна възнаградителна лихва, начислена за
периода от 05.07.2018 г. до 05.05.2019 г., горницата над 76,30 лева до сумата от 127,17 лева –
законна лихва, за която е издадена заповед за изпълнение, както и периодът от 06.07.2018 г.
до 20.03.2021 год., за който законната лихва е била начислена.
Ищецът навежда твърдение, че крайният срок за изпълнение на договора за кредит е
настъпил на 05.05.2019 год., поради което целият неизплатен остатък от главното
задължение е станал изискуем, като главницата е дължима, ведно със законната лихва за
забава (съгласно чл. 86 от ЗЗД) от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане на задължението, както и неизплатената част от договорената
възнаградителна лихва, която обаче не се претендира от ищеца в исковото производство.
В исковата молба ищецът допълва, че на 19.08.2019г. между „БНП П.П.Ф. С.А., клон
България“, в качеството на цедент и ищцовото дружество в качеството на цесионер бил
сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, съгласно който цедентът
прехвърлил на цесионера описаните в Приложение 1 вземания. Акцентира, че на 26.08.2019
год. било подписано Приложение 1, в което подробно били индивидуализирани и описани
цедираните вземания. Сочи, че по силата на договора и на основание чл. 99, ал. 2 ЗЗД е
станал титуляр на вземанията но договора за кредит, в това число и на вземанията,
претендирани в настоящото производство. На осн. чл. 99, ал. 3 от ЗЗД цедентът е
упълномощил цесионера да уведоми ответника за прехвърлянето на вземанията спрямо него,
2
като ищецът изпратил чрез препоръчана пратка на „Български пощи“ ЕАД уведомление за
цесията на адреса, посочен в договора за кредит. Адресът бил посетен от пощенски
служител, който е установил, че лицето отсъства. Предвид изложеното, ищецът моли да се
приеме, че ответникът е уведомен за извършената цесия с връчване на препис от исковата
молба и доказателствата към нея.
Ищецът заявява, че поради неизпълнение от страна на кредитополучателя на
договорните му задължения, в качеството си на цесионер по Договора за кредит, е подал
заявление по чл. 410 от ГПК. По образуваното ч. гр. д. № 206/2024г. по описа на РС - Велики
Преслав била издадена заповед за изпълнение, която била надлежно връчена на длъжника,
който от своя страна в указания в чл. 414 ГПК срок е депозирал възражение, поради което на
основание чл.415, ал.1, т. 1 от ГПК се поражда правен интерес от предявяване на настоящия
иск.
При тези съображения ищцовото дружество моли за уважаване на предявения иск и
присъждане на сторените разноски в заповедното и исковото производство.
В съдебно заседание ищцовото дружество редовно призовано, не изпраща представител.
Депозирал е молба, в която е поискал делото да се гледа в негово отсъствие. Моли с оглед
липсата на депозиран от ответника отговор и в случай, че са налице останалите
предпоставки по чл. 238 и чл. 239 от ГПК, да бъде постановено неприсъствено решение
срещу ответника.
В срока за отговор не е депозиран такъв от ответника по делото, като същият редовно
уведомен, не се явява и не изпраща представител в откритото по делото съдебно заседание,
не взима становище по депозираната искова молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа
страна:
От приложения по делото Договор за потребителски кредит CREX[1]15901744 от
11.04.2018 г., сключен между „БНП П.П.Ф. С.А., клон България“, от една страна в качеството
на кредитор и ответника, от друга страна в качеството на кредитополучател се установява,
че кредиторът е отпуснал на кредитополучателя кредит в размер на 238,71 лева.
Задължението по кредита е разсрочено на 12 анюитетни месечни вноски, всяка от които в
размер на 24,35 лева. Договореният годишен лихвен процент е в размер на 34,51%, а ГПР
възлиза на 40,53%.
Видно от ангажирания сертификат за застраховка „Закрила на плащанията Плюс“ №
CREX-15901744, задължението по кредита е било застраховано при застраховател „Кардиф
Животозастраховане“, клон България и „Кардиф Общо застраховане“, клон България, срещу
заплащане на застрахователна премия в размер на 19,71 лева.
Към делото са приложени още Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредит, декларация за предоставяне на лични данни и
уведомително писмо от 11.04.2018 год., носещи подписа на ответника по делото.
Представена е Фактура № **********/11.04.2018 год., изд. от „Технополис България“
ЕАД, магазин гр. Ш. за сумата от 219 лева, с която е закупен мобилен апарат.
Няма спор, а и от приложените Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 19.08.2019 г., сключен между „БНП П.П.Ф. С.А., клон България“, от една страна в
качеството на продавач и ищцовото дружество, от друга страна, в качеството на купувач и
Приложение № 1/26.08.2019 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
се установява, че вземането по процесния Договор за потребителски кредит CREX 15901744
от 11.04.2018 г. към ответника М. Д. К. е прехвърлено в полза на ищеца. Приложени са още
писмено потвърждение от 26.08.2019 г. за извършената продажба на вземанията на „БНП
П.П.Ф. С.А., клон България“, на осн. чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, както и Пълномощно № 3372/2019
г., по силата на което „БНП П.П.Ф. С.А., клон България“ е упълномощило „Ф.И.“ ЕАД да
уведомява всички длъжници за сключения Рамков договор за продажба и прехвърляне на
3
вземания от 19.08.2019 г., както и да извършва всички необходими правни и фактически
действия с оглед надлежното уведомяване на длъжниците по вземанията, прехвърлени с
горецитирания рамков договор.
Уведомление за извършено прехвърляне на вземания до ответника по делото от дата
19.06.2024 г. е приобщено към материалите по делото, ведно с известие за доставяне с дата
на връщане 24.09.2019 год., като е отразено, че адресатът е отсъствал от адреса.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която не е
оспорено от страните по делото и е прието от съда като обективно и компетентно дадено.
Вещото лице е категорично, че кредитът е усвоен на 11.04.2018 год., като между „БНП
П.П.Ф. С.А., клон България“ е превел директно на „Технополис България“ ЕАД, магазин гр.
Ш. сумата от 219 лева за покупка на стоки, с клиент ответникът. По кредита са били
извършени плащания в общ размер на 24,35 лева на 31.05.2018 год., като чрез това плащане
ответникът е погасил първата месечна погасителна вноска. Сумата е разнесена по следния
начин: 11,85 лева за главница и 12,50 лева за договорна лихва. След прехвърляне на
вземанията в полза на ищеца и след датата на заявлението плащания по кредита не са били
извършвани. Експертът сочи, че към датата на подаване на заявлението всички оставащи
вноски по кредита са били просрочени, т.е. изискуеми. Според изчисленията на вещото лице
размерът на цялото задължение към датата на подаване на заявлението пред съда е 226,86
лева – главница (208,82 лева – за покупка на стоката и 18,04 лева – за застраховка), 40,99
лева – договорна лихва и 139,36 лева – законна лихва, начислена за периода 06.07.2018 год. –
02.04.2024 год. Размерът на законната лихва върху главницата за периода от 21.03.2021 год.
до 21.03.2024 год. възлиза на 76,30 лева, според вещото лице. Експертът е посочил още, че
посоченият в договора за кредит ГПР е изчислен правилно, като при изчисляването му са
взети предвид следните параметри: размер на кредита, срок на кредита в месеци, ГЛП,
сума на застраховката и вид на погасяване с анюитетни вноски.
Изчислена от съда посредством математическа таблица, поместена на следния интернет
адрес: https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html, лихвата за забава върху установената
от вещото лице главница в размер на 226,86 лева за периода от 06.07.2018 г. до 21.03.2024 г.
възлиза на 138.66 лева, която сума е по-висока от претендираната от заявителя в заповедното
производство, респ. от ищеца в настоящото дело.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна д.о следните правни
изводи:
По допустимостта на исковата претенция:
Депозираните в настоящото производство положителни установителни искове са
предявени от „Ф.И.“ ЕАД, по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу
ответника М. Д. К., в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК. Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение №
114/ 05.04.2024 год. по ч. гр. д. № 206/2024 г. на Районен съд – Велики Преслав. Срещу така
издадената заповед за изпълнение в законоустановения едномесечн срок от връчването й е
постъпило възражение по чл. 414 ГПК от длъжника по отношение претендираните вземания,
което възражение, поради което съдът с разпореждане № 435/30.04.2024 год., постановено
по ч. гр. д. № 206/2024 г. на Районен съд – Велики Преслав е дал указания на кредитора да
предяви иск за установяване на вземането срещу длъжника в законоустановения 1-месечен
срок от съобщаването. Ищцовото дружество е предявило исковата си претенция в
законоустановения срок. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото
исково производство. Претендира се установяване на вземания, които изцяло съответстват
на задължението, посочено в заповедта за изпълнение. Настоящият състав, предвид
единството на настоящото и заповедното производство, приема, че исковете са допустими.
По основателността на исковата претенция:
В проведеното по делото открито съдебно заседание е депозирано искане от ищеца да
4
бъде постановено неприсъствено решение спрямо ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, по искане на другата страна съдът може да постанови
неприсъствено решение. На ответника са указани последиците от неспазването на сроковете
за размяна на книжа и неявяването му в съдебно заседание, съобразно изискванията на чл.
239, ал. 1, т. 1 от ГПК.
В случая, ответникът, редовно уведомен за образуваното срещу него производство, не е
представил отговор на исковата молба, не е изпратил представител в проведеното по делото
съдебно заседание, не е направил и искане за разглеждането му в негово отсъствие, не е
ангажирал становище по предявения иск, а ищецът е поискал постановяване на
неприсъствено решение.
Като взе предвид посочените в исковата молба обстоятелства, представените от ищеца
неоспорени писмени доказателства и събраните в хода на съдебното дирене доказателства,
съдът намира, че предявеният иск е вероятно основателен.
По изложените съображения се налага изводът, че са налице предпоставките на чл. 238,
ал. 1 и чл. 239, ал. 1 от ГПК и по спора следва да бъде постановено неприсъствено решение,
което не следва да се мотивира по същество.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че от събраните доказателства се
установява наличието на всички предпоставки за уважаване на исковата претенция.
От ангажираните писмени доказателства по безспорен начин се установи наличието на
валидно облигационно отношение по Договор за потребителски кредит CREX[1]15901744
от 11.04.2018 г., сключен между „БНП П.П.Ф. С.А., клон България“, от една страна в
качеството на кредитор и ответника, от друга страна в качеството на кредитополучател.
Установи се също така, че вземането по процесния договор е прехвърлено в полза на
ищцовото дружество, което от своя страна е било надлежно упълномощено от „БНП П.П.Ф.
С.А., клон България“ да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне на вземания. По
делото липсват доказателства от които да е видно, че ответникът е бил уведомен за
извършената цесия преди завеждане на настоящия иск, но с връчване на препис от исковата
молба, към която е приложено това Уведомление (независимо, че в конкретния случай
адресатът изрично е отказал да я получи, по арг. чл. 44, ал. 1, изр. посл. от ГПК) следва да се
приеме, че ответникът е надлежно уведомен за това, че вземането е било прехвърлено от
стария кредитор в полза на ищеца в този смисъл Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. №
12/2009 г. на II т. о. на ВКС; Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. на
ВКС;решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на II т. о. на ВКС и др.)
Ответната страна, чиято беше доказателствената тежест, не е ангажирала доказателства,
че е изпълнила задължението си по процесния договор за кредит. Напротив, от заключението
на приетата съдебно-счетоводна експертиза се установи, че всъщност от ответника е внесена
само сума в размер на 24,35 лева, с която е заплатена само първата от общо 12 месечни
погасителни вноски.
По разноските:
Съобразно изхода на спора, отправеното искане в петитума на исковата молба за
произнасяне по направените по делото разноски, своевременно представения списък на
разноските и съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 от ТР 4/ 18.06.2014 год. по
т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сторените в заповедното производство разноски в размер на 75 лева (50 лева –
юрисконсултско възнаграждение и 25 лева – заплатена държавна такса), както и сторените в
исковото производство разноски, възлизащи на 575 лева и включващи заплатена държавна
такса в размер на 25 лева, възнаграждение на вещо лице в размер на 400 лева и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37,
ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ в размер на 150
5
лева, съобразно своевременно представения списък на разноските и доказателства за
направата им.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М. Д. К. с ЕГН:
**********, с постоянен и настоящ адрес: гр. В., общ. В., обл. Ш., ул. „И.В.“ № 14 ДЪЛЖИ
на „Ф.И.” ЕАД, с ЕИК: .........., със седалище и адрес на управление: гр. С., общ. С., обл. С.
(столица), бул. „Т.А.“ № 109-115, бизнес сграда "ТАО", ет. 6, представлявано по закон от
С.К.П. и С.А.Б. – Изпълнителни директори, представлявано по пълномощие от юриск. Е. А.
сумата от 226,86 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит №
CREX-15901744, сключен на 11.04.2018 г. между „БНП П.П.Ф.” С.А., клон България от една
страна в качеството на кредитор и ответника, от друга страна в качеството на
кредитополучател, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда –
02.04.2024 г. до изплащане на вземането, договорна възнаградителна лихва в размер на
40,99 лева, начислена за периода от 05.07.2018 г. до 05.05.2019 г.; лихва за забава в размер
на 127,17 лева, начислена за периода от 06.07.2018 г. до 21.03.2024 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 114/05.04.2024 г. по чл.410 ГПК
по ч.г.р.д. № 206/2024 год. по описа на ВПРС, на основание чл.422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 1 от
ГПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 99 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА М. Д. К. с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Ф.И.” ЕАД, с ЕИК: ..........
сумата от 575 лева представляваща сторените съдебно – деловодни разноски в настоящото
гр.д. № 374/2024 год. по описа на РС- Велики Преслав, включваща заплатена държавна
такса, възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 75
лева, представляваща сторените съдебно – деловодни разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 206/2024 год. по описа на Районен съд- Велики Преслав, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението не подлежи на въззивно обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
На осн. чл.240, ал.1 от ГПК ответникът може да иска отмяна на решението, ако е бил
лишен от възможността да участва в делото.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
6