Мотиви към присъда № 260006 от 30.09.2020 г. по нохд № 01029 по описа за 2019 г.
на Районен съд Перник:
С обвинителен акт на Районна прокуратура Перник е повдигнато обвинение на И.Г.Т.
и И.Р.Ц. за извършено от тях
престъпление по чл.210, ал.1, т.2, вр. чл. 209, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр.
чл.20, ал.2 от НК, тъй като в периода от 26.09.2016г. до 08.12.2016г. в град
Перник, в условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 от НК,
след като се сговорили предварително, като съизвършители, с цел да набавят за
себе си имотна облага (в размер на получените суми от продажбите на
телефоните), са възбудили и поддържали у различни лица заблуждението, че срещу
закупуване на мобилни телефони чрез стоков кредит ще получат възнаграждение, а
месечните вноски ще бъдат изплащани от трето лице и с това им е причинена
имотна вреда общо в размер на 13 332 лева, както следва:
1. На 26.09.2016г. в град Перник са възбудили и
поддържали заблуждение у Д.Я., че срещу закупуване на мобилен телефон „Самсунг
Галакси С7” чрез стоков кредит ще получи възнаграждение, а месечните вноски ще
бъдат изплащани от трето лице и с това са му причинили имотна вреда в размер на
1 399 лева;
2. На 28.09.2016г. в град Перник са възбудили и
поддържали заблуждение у Д.Я., че срещу закупуване на мобилен телефон „Епъл
Айфон 7” чрез стоков кредит ще получи възнаграждение, а месечните вноски ще
бъдат изплащани от трето лице и с това са му причинили имотна вреда в размер на
1 519 лева;
3. На 06.10.2016г. в град Перник са възбудили и
поддържали заблуждение у А.В., че срещу закупуване на мобилен телефон „Епъл
Айфон 7” чрез стоков кредит ще получи възнаграждение, а месечните вноски ще
бъдат изплащани от трето лице и с това са й причинили имотна вреда в размер на
1 959 лева;
4. На 16.10.2016г. в град Перник са възбудили и
поддържали заблуждение у А.В., че срещу закупуване на мобилен телефон „Епъл
Айфон 7” чрез стоков кредит ще получи възнаграждение, а месечните вноски ще
бъдат изплащани от трето лице и с това са й причинили имотна вреда в размер на
1 739 лева;
5. На 19.11.2016г. в град Перник са възбудили и
поддържали заблуждение у И.Б., че срещу закупуване на мобилен телефон „Епъл
Айфон 7” чрез стоков кредит ще получи възнаграждение, а месечните вноски ще
бъдат изплащани от трето лице и с това са му причинили имотна вреда в размер на
1 739 лева;
6. На 19.11.2016г. в град Перник са възбудили и
поддържали заблуждение у В.Б., че срещу закупуване на мобилен телефон „Епъл
Айфон 7” чрез стоков кредит ще получи възнаграждение, а месечните вноски ще
бъдат изплащани от трето лице и с това са му причинили имотна вреда в размер на
1 739 лева;
7. На 22.11.2016г. в град Перник са възбудили и
поддържали заблуждение у И.Б., че срещу закупуване на мобилен телефон „Епъл
Айфон 7” чрез стоков кредит ще получи възнаграждение, а месечните вноски ще
бъдат изплащани от трето лице и с това са му причинили имотна вреда в размер на
1 739 лева;
8. На 08.12.2016г. в град Перник са възбудили и
поддържали заблуждение у И.Б., че срещу закупуване на мобилен телефон „Епъл
Айфон 7” чрез стоков кредит ще получи възнаграждение, а месечните вноски ще
бъдат изплащани от трето лице и с това са му причинили имотна вреда в размер на
1 739 лева.
Предявени и приети за съвместно разглеждане в
наказателното производство са граждански
искове от пострадалите Д.Я.,
А.В., В.Б. и И.Б. за обезщетяване на причинените им в резултат на
престъплението имуществени вреди от подсъдимите, ведно със законната лихва от
датата на увреждането до окончателното изплащане.
По изложени в хода на съдебните прения съображения,
прокурорът от Районна прокуратура Перник поддържа повдигнатото спрямо двамата
подсъдими обвинение, което счита за доказано. Предлага при индивидуализация на
наказанията да бъдат отчетени като смекчаващи отговорността обстоятелства
чистото им съдебно минало на двамата подсъдими, а за подс. И.Ц. и младата му
възраст, а като отекчаващи – множеството деяния, включени в продължаваното
престъпление, както и броя на пострадалите лица.
Гражданските ищци Д.Я., А.В., В.Б. и И.Б. молят за уважаване на
предявените граждански искове като доказани по основание и размер.
Подсъдимите И.Г.Т. и И.Р.Ц. дават обяснения в хода на съдебното следствие. Първият твърди, че
единствено е участвал в покупката чрез стоков кредит на двата телефони от
пострадалата А.В., тъй като е имал уговорка с нея да й заплати няколко вноски,
което сторил. Отрича да е знаел за закупените телефонни апарати от пострадалите
Д.Я., И.Б. и В.Б.. Подсъдимият И.Р.Ц.
твърди, че договорката, която са имали заедно с подс. И.Т. с четиримата
граждански ищци е била двамата да заплатят на пострадалите само първите вноски от
сключените от послредните договори за покупка на изплащане на съответните
телефонни апарати. Твърди, че за тази
услуга на лицата е била изплащане съответна сума като възнаграждение, която е
била преодставяна от подс. И.Т.. Не отрича, че Д.Я., А.В., В.Б. и И.Б. са им предали всички закупени от тях телефони непосредствено
след като са ги закупили чрез финансов лизинг.
Защитата на подсъдимия И.Т. – адв.
В.Б. от ПАК заявява, че обвинението не е доказано от обективна и субективна
страна. Счита, че се касае за гражданско-правни отношения, поради което пледира
за постановяване на оправдателна присъда.
Адв. С.Д. от ПАК – защитник на подсъдимия И.Ц. също
счита, че не е извършена измама, като твърди, че не са доказани активни
действия от страна на подзащитния му, чрез които той да е измамил пострадалите.
Излага съображения, че деянието представлява гражданска сделка, неизпълнението
на която не следва да бъде основание за ангажиране на наказателна отговорност. Моли съда да постанови оправдателна присъда, с която
да отхвърли и предявените граждански искове като неоснователни.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните
по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, събрани по реда
на чл. 14 и чл. 18 от НПК, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият И.Г.Т. е роден на ***г***. Има средно
образование и е неосъждан.
Подсъдимият И.Р.Ц. е роден на ***г***. Също е със
средно образование и не е осъждан.
Двамата подсъдими са добри познати.
На неустановена по делото дата през лятото на 2016г.
И.Г.Т. и И.Р.Ц. решили да си набавят парични средства, като чрез други лица
закупуват телефонни апарати на изплащане от определени търговски вериги, които
да своят в свой интерес, разпореждайки се с тях с цел получаване на
приблизителната им равностойност. За реализиране на тази цел двамата преценили,
че следва да се обърнат към познати хора, които да въведат в заблуждение, че
ако закупят телефони чрез финансов лизинг на свое име, които им предадат във
владение, ще получат за тази услуга определено парично възнаграждение, като
същевременно за купувачите на кредитираната стока няма да остане задължението да погасяват вноските по отпуснатия кредит от съответната финансова институция, тъй
като те ще се заплащат от трето лице.
В изпълнение на взетото решение, през лятото на
2016г. подсъдимият И.Р.Ц. се срещнал със св. Д.Е.Я., с който се познавал от години
и бил в приятелски отношения. Попитал го
дали може да закупи чрез кредит на свое име мобилен апарат с уговорката
телефонът незабавно да бъде предаден заедно с документите на подс. И.Г.Т.,
който към този момент Я. не познавал, но Ц. го назовал по име и му обяснил, че
работи в магазин за плод и зеленчук, намиращ се зад детската градина в кв.
Мошино в гр. Перник. За да го убеди да сключи договор за стоков кредит с цел
закупуване на телефонен
апарат, подс. И.Ц. направил изричната уговорка, че вноските ще бъдат
поети от друго лице, а за извършената услуга св.Я. ще получи парично
възнаграждение, чийто размер ще е по-голям, ако телефонът е с характеристики за
по-висок клас. Първоначално пострадалият не се съгласил. След известно време,
възползвайки се от близките си отношения, подс. И.Ц. отново помолил св. Д.Я. да
закупи телефон по указания му начин, обяснявайки му, че е намерен купувач за
апарата. Допълнително го мотивирал, обяснявайки му, че като продаде телефона ще
може да плати за ремонта на автомобила си, като за пореден път му заявил, че
трето лице ще плаща вноските на кредитирания телефон. Въведен в това заблуждение,
подкрепено с обещаното му парично възнаграждение за услугата, св. Я. се
съгласил и на 26.09.2016г. се отправил с подс. И.Ц. към магазин на „Технополис”
в гр. Перник, където кандидатствал за отпускане на стоков кредит
за закупуване на мобилен апарат „Самсунг Галакси С7”. Бил одобрен и сключил договор за стоков
кредит с № 2435656 от 26.09.2016г. Съгласно условията по кредита стойността на
телефона възлизала на 1 399 лема, която Д.Я. следвало да погаси на
дванадесет равни месечни вноски в размер на по 134,05лв. По този начин общата
стойност на плащанията по целия кредит била уговорена в размер на 1608,60 лв.
Непосредствено след подписване на договора на св.Д.Я. бил предоставен мобилен апарат
„Самсунг Галакси С7”. Веднага след като го получил пострадалият отишъл заедно с
подсъдиимя И.Ц. до магазин за плод и зеленчук,
намиращ се в кв. Мошино в гр. Перник, където работел подсъдимия И.Г.Т., на
който предал апарата с всички му документи. За тази услуга получил 300 лева.
На 28.09.2016г. двамата подсъдими иницирали нова
среща със св. Д.Я., за да го мотивират да закупи още един апарат, който да е
по-нов модел и по-висок клас. По време на разговора разяснили на пострадалия,
че това ще стане при същите условия при които е закупил предходния телефон -
вноските ще бъдат заплащани от друго лице, като за извършената услуга ще получи
парично възнаграждение. За да бъде апарата с по-добри характеристики и
съответно с по-висока цена, подсъдимия И.Ц. закарал св. Д.Я. в обект на
„Технополис”, намиращ се в търговски център МОЛ България в гр. София, откъдето Я.
закупил мобилен телефон „Епъл Айфон 7” на стойност 1 519 лева чрез стоков
кредит № 2438404 от 28.09.2016г. Размерът на месечните погасителни вноски бил
от по 124,11 лв за срок от петнадесет месеца, през който период потребителя по
договора следвало да заплати общата сума от 1 861,65 лв. По същия начин - както
и първия инкриминиран апарат, след като получил мобилния телефон „Епъл Айфон 7” Я. го предал заедно
с документите за него на подсъдимия И.Т. в местоработата на последния в гр.
Перник. За тази услуга пострадалия получил 400 лева.
Първите вноски по двата договора били покрити от И.Т.,
а втората такава от договора от 26.09.2016 г. от И. Ц., т.е. общата сума която била внесена от
двамата подсъдими по стоков кредит с № 2435656 от 26.09.2016г. и по стоков
кредит № 2438404 от 28.09.2016г. е на стойност от 392,21 лв, след което същите
преустановили да ги заплащат. Тъй като свидетелят разбрал, че изпада в забава с
вноските по двата кредита, той ги изплатил със свои средства.
Междувременно подсъдимите И.Г.Т. и И.Р.Ц. приложили
същата схема и спрямо св. А.Р.В.. Същата се познавала от ученическите си години
с подс. Ц. и била в приятелски отношения с него. В. се съгласила да закупи
телефонни апарати на изплащане на свое име, за което да получи съответно
парично възнаграждение, тъй като убеделно
й било разяснено, че вноските ще бъдат плащани от други лица. Така мотивирана
тя отишла заедно с подсъдимия И.Ц. на 06.10.2016г. в магазин на „Технополис” в
гр. Перник, където сключила договор за закупуване на мобилен апарат „Епъл Айфон
7” чрез стоков кредит с № 2448176 от 06.10.2016г. за срок от осемнадесет
месеца, за който период следвало да заплати месечни вноски от по 137,12 лв,
покриващи общата сума от 2468,16 лв, включваща стойността на апарата от 1 959
лева. Непосредствено след сключване на договора служител на магазина
предоставил на св. В. както мобилния телефон „Епъл Айфон 7”, така и
съпровождащата го документация. Заедно с подс. Ц. тя отишла до местоработата на
подс. И.Т. - магазин за плод и зеленчук в кв. Мошино в гр. Перник, където му
предала телефона заедно с документите. За услугата последният й заплатил 500
лева.
След около десетина дни подс. И.Ц. отново потърсил
св.В. с предложение да закупи нов апарат при същите условия. Пострадалата
първоначално отказала, тъй като искала да е сигурна, че месечните вноски ще се
погасяват редовно от други лица. С оглед настойчивостта на И.Ц., че това се
налага, за да се гарантира обезпечаването на отпуснатите стокови кредити, В. се
съгласила да закупи нов апарат. На 16.10.2016г. тя отишла в магазин на
„Технополис” в гр. Перник заедно с Ц., където той й заявил, че тя следва да
закупи конкретен апарат, който бил от по-висок клас. Такъв обаче не бил в
наличност, поради което с автомобила на подс. Ц. се отправили към гр. София. В
магазин на „Технополис” в Ринг Мол, св. В. не била одобрена за стоковия кредит,
поради което двамата се върнали отново в гр. Перник. През цялото време подс. И.Ц.
поддържал телефонна връзка с подс. И.Т., информирайки го за случващото се. По
указание на Т. при пристигането си в гр. Перник, св. В. отново се върнала с
подс. Ц. в магазина на „Технополис”, където по силата на договор за стоков
кредит № 218518 от 16.10.2016г. с „Банка ДСК” ЕАД закупила на изплащане за срок
от осемнадесет месеца мобилен телефон „Епъл Айфон 7”, за който период следвало
да заплати на месечни вноски стойността на телефона, възлизаща на 1 739
лева и лихви от 429,59 лв. По същия
начин и този апарат бил предаден на подс. И.Т. на работното му място в кв.
Мошино. Няколко часа по-късно пострадалата се срещнала с подс. И.Ц., който й предал
сумата от 450 лева за направената услуга. Поради непогасяване на задълженията
по двата договора за кредит, св. В. изплатила същите с лични средства.
С цел двамата подсъдими да набавят за себи си
неправомерна и неследваща им се имотна облага, те приложили изработената от тях
схема и спрямо св. И.М.Б. – приятел и съсед на подс. И.Р.Ц.. Последният се
свързал с пострадалия чрез социалната мрежа Фейсбук и по идентичен начин го
мотивирал да закупи на свое име на изплащане телефони, които да му предаде,
като за услугата ще получи съответно парично възнаграждение, без да поема
задължение за погасяването на вноските. Създавайки у св. И.Б. невярна представа
по отношение на обстоятелствата, при които ще сключи съответният договор, на
19.11.2016г. подсъдимият И.Ц. отишъл заедно с него в магазин на „Технополис” в
гр. Перник, където пострадалият сключил договор за закупуване на мобилен апарат
„Епъл Айфон 7” чрез стоков кредит -
договор за потребителски кредит № ********** с „Ти Би Ай Банк” ЕАД за срок до 25.05.2018г. за който период
следвало да заплати месечни вноски от по 120,96 лв, покриващи общата сума от
2177,27лв, включваща лихви и стойността на апарата от 1 739 лева. След като
получил мобилния телефон „Епъл Айфон
7” И.Б. го предал заедно с документите за него на подсъдимия И.Ц., като за
услугата получил от последния 400 лева.
На 22.11.2016г. св. И.Б. заедно с подс. И.Ц. посетил магазин на „Технополис”, намиращ се в МОЛ Парадайс в гр. София, където закупил на
свое име мобилен телефон „Епъл Айфон 7”, за което сключил договор за
потребителски кредит с „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД за срок от осемнадесет
месеца. През този период следвало да заплаща месечни вноски от по 128,36лв,
покриващи стойността на апарата от 1 739
лева и съответната лихва. Б. предал на подс. Ц. телефонния апарат, като
за услугата получил от него сумата от 400лв.
На 08.12.2016г. по предложение на подс. Ц., който
отново мотивирал св. Б. да закупи телефонен апарат чрез стоков кредит, убеждавайки
го, че вноските ще бъдат плащани от друго лице, а той ще получи пари за
услугата, двамата посетили магазин на „Технополис” в гр. Перник. Там
гражданският ищец сключил договор за закупуване на мобилен апарат „Епъл Айфон
7” чрез стоков кредит с № 230176 от 08.12.2016г. за срок от осемнадесет месеца,
за който период следвало да бъде изплатена стойността на телефона възлизаща на
1 739 лв и съответната лихва върху тази главница. Б. ведната предал вещта
на подс. Ц., заедно с придружаващите я документи, като за услугата получил от
последния 400 лв.
В качеството си на титуляр по гореописаните три
договора св. И.Б. бил потърсен от страна на кредитора за изпълнение на дължимите месечни вноски, поради което той се
свързал с подсъдимия Ц.. При проведените разговори последният неколкократно му
обяснявал, че дължимата сума ще я плати
негов приятел, след като се прибере от Германия. Тъй като това не се случило, а
нараствал размера на дължимостта към кредиторите, св. Б. се издължил по трите
договора като заплатил с лични средства съответните суми.
За да реализират по-голяма имотна облага, двамата
подсъдими насочили престъпната си деятелност и спрямо св. В.И.Б.. Подсъдимият Ц.,
използвайки приятелските си отношения с него, по напълно идентичен начин както
свидетелите Д.Я., А.В. и И.Б., го мотивирал на 19.11.2016г. в магазин на „Технополис”
в гр. Перник да закупи мобилен телефон „Епъл Айфон 7” на стойност 1 739 лева
чрез договор за стоков кредит № 225584 с „Банка ДСК” ЕАД. Апаратът бил предаден
на подс. Ц., заедно с придружаващите го документи, а Б. получил от него обещаната сума от 400 лв. Съгласно клаузите
на договора пострадалият следвало да заплаща месечна вноска от по 120,28лв.
Подсъдимият И.Ц. платил на 16.12.2016г. първата вноска за погасяване на
кредита, след което били преустановени плащанията.
От заключението на назначената и изготвена в хода
на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза е видно, че
стойността на всеки един от осемте мобилни апарати към момента на извършване на
съответното деяние възлиза на конкретната цена, на която телефоните като стока
са били закупени от четиримата
пострадали по гореописаните договори за стоков кредит.
По доказателствата:
Св. Д.Я. и св. А.В. са дали в хода на съдебното
производство изключително подробни показания, в които последователно и при ясна
хронология са описали причините, поради които са били потърсени от подсъдимия И.Ц.,
обстоятелствата, при които са влезли в контакт с подсъдимия И.Т. и действията
на двамата, с които са възбудили заблуждение у тях да поемат инкриминираното
задължение по сключените на тяхно име договори за стоков кредит.
Те добросъвестно свидетелстват и за действията, с които двамата
подсъдими са установили фактическа власт върху закупените от тях телефонни
апарати, заплатени с кредит от банка, тъй като непосредствено са предали
тяхното владение. Я. и В. подробно и последователно изясняват конкретния принос
на всеки един от двамата подсъдими за постигането на уговорката с тях. Същите
категорично установяват, че съгласието им да сключат договорите е било
обусловено от активни действия на И.Т. и И.Ц.. Я. и В. ясно и убедително
свидетелстват, че при сключването на договорите и получаването на телефонните
апарати е присъствал подсъдимия И.Ц., като незабавно същите са били предавани,
ведно с документите именно на подсъдимия И.Т..
От показанията на св.Я. и св.В. се установява, че Т.
е бил запознат с инкриминирания механизъм на измамливо поведение, свързан с
формирането на заблуждение у съответното пострадало лице да сключи договор за стоков кредит с цел получената при
покупко-продажба вещ да остане във фактическата власт на двамата подсъдими, а
действителният купувач по договора да поеме тежестта по изплащането на
задълженията по договора за стоков кредит.
Без съмнение при съпоставка на свидетелските показания на
Я. и В. с тези на И.Б. и В.Б. категорично се установява, че именно подсъдимият Ц.
е лицето, което първоначално е въвело в заблуждение четиримата граждански ищци,
че те няма да заплащат вноските на закупените на тяхно име кредитирани
телефонни апарати, тъй като плащанията ще се извършват от друго лице, като за
извършената от тях услуга ще получат еднократна парична сума, както и че той е
лицето, което ги е придружавало в търговските обекти и на което вещите, за
които са се задължили са били предавани във фактическа власт, ведно с
придружаващите ги документи.
Съдът прие показанията на пострадалите като отразяващи
обективната истина относно уговорките, при които е бил сключен всеки един от
осемте горепосочени договора и ги кредитира с доверие, тъй като същите са
подробни, еднопосочни, безпротиворечиви, последователни и взаимно допълващи се.
За да приеме за достоверни изложените факти,
свързани с дадените от подсъдимите обещания, че трети лица ще заплащат месечните
вноски по закупените на кредит телефонни апарати, съдът прие и чистосърдечните
показания на четиримата граждански ищци, в частта, че са били мотивирани и чрез
даденото им обещание да получат възнаграждение за направената от тях услуга, а
именно да сключат процесните договори за стоков кредит и да предадат закупените
телефонни апарати на подсъдимите. За да разсеят всякакви съмнения в поетите от
пострадалите задължения, двамата подсъдими незабавно са изплащали на Я., В., Б.
и Б. такова, което красноречиво обрисува поддържането на продуцираната заблуда.
За правдивостта на обсъдените гласни източници имат
и допълнителните факти, които излагат пострадалите за недоброто си фанансово
състояние и тяхното близко познанство с подс. И.Ц., поради което и чрез фалшиви
уверения за погасяване на месечните вноски по договорите за паричен заем от
трети лица, същите са били мотивирани да поемат задължения по тях. Ярка индиция
за така създадената илюзия са непрекъснатите оправдания на подсъдимите за
неспазване на поетите ангажименти от другите лица, на които твърдят, че са предали
закупените от пострадалите апарати. В тази насока съдът отбелязва, че макар и
представените в хода на съдебното производство от държавното обвинение
разпечатки от приложението Месинджър, представляващи комуникация между подс. Т.
и св. В., да касаят ненадлежно събрани доказателства, не може да се подмине
признанието на подсъдимия, че дори и в началото на 2017г.(предвид кореспонденциите
между двамата от 17.01.2017г., 17.02.2017г. 18.02.2017г. и 09.03.2017г.), той
ясно поддържа заблуждението у пострадалата, че изплащането на поетите от нея
задължения по договорите за стоков кредит, ще се поемат от трето лице, което
провежда възстановителни процедури в чужбина.
Показанията на свидетелите В., Я., Б. и Б. съответстват на приложените по
делото и приети като писмени доказателства договори за стоков кредит с №№
2435656 от 26.09.2016г., 2438404 от 28.09.2016г., 2448176 от 06.10.2016г.,
218518 от 16.10.2016г., 230176 от 08.12.2016г. 225584 от 19.11.2016г. и
договори за потребителски кредит № ********** от 19.11.2016г. и такъв от
22.11.2016г. с „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД. Тези документи по категоричен
начин потвърждават думите на четиримата граждански ищци за датите на които
телефоните са им били предадени от служители на съответния магазин на „Технополис”,
както и съответната тяхна стойност.
Съдът подложи на внимателна преценка и дадените от
двамата подсъдими обяснения в хода на съдебното производство, като след като
отчете тяхната двойствена природа–както на доказателствено средство, така и на
основно средство за защита, изведе следните изводи:
Не дава вяра на твърденията на подс. И.Т., с които
той отрича съпричастност към повдигнатото му обвинение, тъй като от целокупния
анализ на събраните по делото доказателства не се откри нито една обектива
находка, която да кореспондира на декларираните от него обяснения, че е поел
ангажимент единствено спрямо В. и то за да й заплати няколко вноски по поети от
нея задължения във връзка със закупени телефонни апарати. Тази позиция на Т. се
опровергава от подробните и непроменени в хода на цялото наказателно
производство показания на В., които в пълна степен се припокриват с разказаното
от Я.. И двамата свидетели категорично установяват, че подс. Ц. разяснявайки им
при какви условия ще закупят телефоните, изрично е назовал поименно подс. Т.,
като лицето на което апаратите ще бъдат предадени. Пострадалите подробно и
еднопосочно изясняват, че именно на Т., на неговата месторабота в магазин за
плод и зеленчук в кв. Мошино в гр. Перник, са предали закупените телефонни
апарати, ведно с документите за тях, за което са получили и съответната сума
като възнаграждение за направената от тях услуга.
Наличието на еднопосочност и липсата на каквото и
да е противоречие в показанията на четиримата свидетели, обосноваващи
обвинителната теза, по основните факти, подлежащи на доказване в настоящия
процес водят до неустойчивост на обясненията на Т. в описания общ ход на
събитията, тъй като не отговарят на обективните факти по делото. Те се явяват
изолирани и предвид обясненията на подс. Ц., в частта в която разказва, че
договорките, които е отправял и към четиримата граждански ищци са били
съгласувани с Т.. Извън съмнение е, че в случая не е налице
хипотезата на така наречения „оговор”, тъй като Ц.
чрез обясненията си единствено уличава Т. в по-голямо участие при извършване на
престъпната деятелност, предвид установеното от неговия разказ, че Т. му е
предоставял съответната сума, която той е предавал на четиримата пострадали
като възнаграждение за направената от тях услуга да сключат от свое име договор
за кредитираната стока, след като телефоните са били предоставяни във
фактическата власт на Т..
Съдът намира обясненията на Ц., в частта, в която
твърди, че договорката, която са имали заедно с Т. с четиримата граждански ищци
е била двамата да заплатят само първите вноски от сключените договори за
кредитираните стоки, за вътрешно неустойчиви и изолирани, предвид категоричните
данни, намерили отражение в показания на Я., В., Б. и Б.. Нелогично и житейски
неоправдано е да се приеме, че четиримата свидетели са искали да се
облагодетелстват със съответно предоставените им от подсъдимите еднократни суми
като обещание за сключване на договорите, след като с последните те са поели
насрещна престация от съответния кредитодател за суми в много по-голям размер.
По тези съображения съдът не кредитира като достоверни обясненията на подс. Ц.
в тази им част, тъй като счита, че чрез тях той цели да омаловажи
противоправното си поведение.
Относно показанията на св.Д. Б.В., допуснат в хода
на съдебното следствие по искане на защитата на подс. Ц., следва да се посочи,
че е бил проведен допълнителен разпит на св. А.В., която е изяснила
обстоятелствата, при които е иницирала коментираната от Валентинов
кореспонденция, поради което и същите прие за неотносими към обвинението по
настоящето дело.
Показанията на свидетелите Р.С.М.и С.С.С.възпроизвеждат информация, която също не е пряко
относима към предмета на доказване, който е очертан в наказателното
производство, защото се отнасят за деяния, които не са предмет на обвинение
срещу подсъдимите Т. и Ц..
От правна страна:
Изложената и установена по безспорен начин в хода на
наказателното производство фактическа обстановка сочи, че подсъдимите И.Г.Т. и И.Р.Ц.
са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.210, ал. 1, т. 2, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като в
периода от 26.09.2016г. до 08.12.2016г. в град Перник, в условията на
продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 от НК, след като се сговорили
предварително помежду си като съизвършители, с цел да набавят за себе си имотна
облага (в размер на получените суми от продажбите на телефоните), са възбудили
и поддържали у различни лица заблуждението, че срещу закупуване на мобилни
телефони чрез стоков кредит ще получат възнаграждение, а месечните вноски ще
бъдат изплащани от трето лице и с това им е причинена имотна вреда общо в
размер на 13332 лв., както следва:
1. На 26.09.2016г. в град Перник са възбудили и
поддържали заблуждение у Д.Я., че срещу закупуване на мобилен телефон „Самсунг
Галакси С7” чрез стоков кредит ще получи възнаграждение, а месечните вноски ще бъдат
изплащани от трето лице и с това са му причинили имотна вреда в размер на 1 399
лв;
2. На 28.09.2016г. в град Перник са възбудили и
поддържали заблуждение у Д.Я., че срещу закупуване на мобилен телефон „Епъл
Айфон 7” чрез стоков кредит ще получи възнаграждение, а месечните вноски ще
бъдат изплащани от трето лице и с това са му причинили имотна вреда в размер на
1519 лв;
3. На 06.10.2016г. в град Перник са възбудили и
поддържали заблуждение у А.В., че срещу закупуване на мобилен телефон „Епъл
Айфон 7” чрез стоков кредит ще получи възнаграждение, а месечните вноски ще
бъдат изплащани от трето лице и с това са й причинили имотна вреда в размер на
1959 лв;
4. На 16.10.2016г. в град Перник са възбудили и
поддържали заблуждение у А.В., че срещу закупуване на мобилен телефон „Епъл
Айфон 7” чрез стоков кредит ще получи възнаграждение, а месечните вноски ще
бъдат изплащани от трето лице и с това са й причинили имотна вреда в размер на
1739 лв;
5. На 19.11.2016г. в град Перник са възбудили и
поддържали заблуждение у И.Б., че срещу закупуване на мобилен телефон „Епъл
Айфон 7” чрез стоков кредит ще получи възнаграждение, а месечните вноски ще
бъдат изплащани от трето лице и с това са му причинили имотна вреда в размер на
1739 лв;
6. На 19.11.2016г. в град Перник са възбудили и
поддържали заблуждение у В.Б., че срещу закупуване на мобилен телефон „Епъл
Айфон 7” чрез стоков кредит ще получи възнаграждение, а месечните вноски ще
бъдат изплащани от трето лице и с това са му причинили имотна вреда в размер на
1739 лв;
7. На 22.11.2016г. в град Перник са възбудили и
поддържали заблуждение у И.Б., че срещу закупуване на мобилен телефон „Епъл
Айфон 7” чрез стоков кредит ще получи възнаграждение, а месечните вноски ще
бъдат изплащани от трето лице и с това са му причинили имотна вреда в размер на
1739 лв;
8. На 08.12.2016г. в град Перник са възбудили и
поддържали заблуждение у И.Б., че срещу закупуване на мобилен телефон „Епъл
Айфон 7” чрез стоков кредит ще получи възнаграждение, а месечните вноски ще
бъдат изплащани от трето лице и с това са му причинили имотна вреда в размер на
1739 лв.
Всеки един от двамата подсъдими е годен субект на
престъплението. С последователни, координирани, взаимно допълващи се действия,
при общност на умисъла и преследвайки обща цел, те са реализирали
последователно изпълнителните деяния, включени в състава на единното,
продължавано престъпление
Двамата подсъдими са извършили и двете алтернативно
предвидени форми на изпълнителното деяние по чл. 209, ал. 1 НК, към който основен състав препраща нормата
на чл. 210 от НК-възбуждане на заблуждение и поддържане на
заблуждение чрез формиране на неверни представи у Я., В., Б. и Б. за това, че за закупените мобилни телефони
чрез стоков кредит месечните вноски ще бъдат изплащани от трето лице, като за
тази услуга пострадалите ще получат възнаграждение. Предмет на престъплението са четири измамени
лица, които в резултат на реализираната спрямо тях манипулация от подсъдимите
са извършили акт на юридическо разпореждане, увреждащ финансовата им сфера.
От субективна страна престъплението е извършено от
подсъдимите при форма на вината пряк умисъл с користна цел. Те са съзнавали, че
оказват въздействие върху съзнанието на физически лица като са възбуждали и
поддържали заблуждение у гражданските ищци, съзнавали са общественоопасния
характер на своето поведение, предвиждали са, че в следствие на създадените и
затвърдени неправилни представи в съзнанието на пострадалите, същите ще
извършат акт на имуществено разпореждане, съзнавали са обстоятелството, че
получените телефонни апарати не им се следват, предвиждали са в резултат на
своите действия, че ще причинят имотна вреда за пострадалите, и умишлено
са целели това да се случи като набавят
за себе си имотна облага. Подсъдимите са участвали в самото изпълнение на
престъплението, след като предварително са се сговорили за неговото извършване
и са участвали в самото му изпълнение.
Съгласно трайната съдебна практика, субективният елемент
се извежда от обективните признаци на изпълнителното деяние. В случая безспорно
е установено, че подсъдимите не са имали обективна възможност да осигурят
покриването на месечните вноски по договорите за изплащане на телефонните
апарати от трети лица и са били наясно, че няма за изпълнят обещаното.
Телефоните, получени чрез измамливите действия на
подсъдимите са били предадени в тяхно владение, като съдебната практика е
единна, че за съставомерността на престъплението измама е без значение
последващото разпореждане с тези вещи от извършителите.
Не е спорно в съдебната практика и в правната теория, че във фактическия състав
на престъплението измама често се използват гражданско
правни отношения като способ за извършване
на изпълнителното деяние. За да е налице състав на наказателноправна измама е необходимо деецът
изначално, преди започване на изпълнението на договореното, да съзнава и да
иска неизпълнение на поетото от него задължениие, но да мотивира другото лице
към имуществено разпореждане, от което да получи неследваща му се имотна
облага.
Съобразявайки посоченото, съдът не прие доводите на защитата
на подсъдимите, че отношенията с пострадалите са изключително и само
гражданско-правни и изключват възможността Т. и Ц. да са възбудили и поддържали
заблуждение у гражданските ищци, че трети лица ще плащат вноските по
кредитираните телефони, тъй като категорично се установи, че към инкриминирания
период подсъдимите не са разполагали с възможност чрез други лица да заплащат
ежемесечните вноски по поетите от пострадалите задължения по договорите за
стоков кредит, с които за закупили съответните мобилни телефони, но са въвели и
поддържали у тях заблуждение, че това ще бъде изпълнено, с което са ги
мотивирали да извършат разпоредителни действия – да подпишат съответните
договори и да им предадат закупените телефони, ведно с придружаващите ги
документи, с което реализирали в своя полза имотна облага възлизаща на обща
стойност от 13 332лв. Съответна по размер е настъпилата в имуществената
сфера на пострадалите имуществена вреда, която се явява в пряка причинна връзка
с осъществените от подсъдимите измамливи действия.
Съдът счита за необходимо да отбележи, че предявените
обвинения против двамата подсъдими реално са за причинена щета на четиримата
пострадали в съответно посочен размер, на колкото възлиза съответната стойност
на всеки един от мобилните апарати. Не е спорно, че телефоните са стока с
конкретни цени, въпреки че цялата стойност на поетите задължения от
гражданските ищци по съответния договор за стоков кредит при закупуване на
апарите на изплащане са с по- висок размер, т.е. реално причинената щета от
инкриминираното поведение на двамата подсъдими се изразява не само в
претърпяването на загуба чрез разпореждането с телефони, които са продадени на
определена цена, но и в стойността на поетото задължение към кредитната
институция по сключените договори от гражданските ищци. Това е така, тъй като
макар и измамливите действия на подсъдимите да са били насочени единствено към
мотивиране на пострадалите да закупят съответен телефонен апарат на конкретна
стойност, то изплащането на същите чрез договор за паричен кредит има за
последица заплащането и на месечни вноски за лихва. Предявено е, обаче,
обвинение единствено за реалната стойност на всеки един от осемте телефони,
поради което и съдът е обвързан да се произнесе само по това обвинение.
Безспорно е, че в повдигнатото на двамата подсъдими
обвинение е посочено, че деянието е извършено при предварителен сговор, като е
налице и обвинение по чл. 20, ал.2 от НК.
Вярно е, че предварителният сговор е специален случай на
съизвършителство. Но както теорията, така и практиката са наложили становище,
че когато е налице предварителен сговор, като квалифициращ елемент, то няма
обвинение за форма на съучастие по чл.20, ал.2 от НК, поради което и двамата
подсъдими съдът призна за невиновни, че са действали в съучастие като
съизвършители по чл. 20, ал.2 от НК и на основание чл. 304 от НПК ги оправда по
така предявеното обвинение.
Съдебният състав счита, че описаната в обстоятелствената
част на обвинителния акт фактическа обстановка съдържа релевантните факти към
предявеното обвинение, като подсъдимите са имали всички процесуални възможности
да се защитават по тях.
Причини за извършване на деянието са заниженото правно
съзнание на подсъдимите и пренебрежителното им отношение към установения в
страната правов ред, проявявайки стремеж да си набавят средства по бърз и
престъпен начин.
По вида и размера на наказанието:
С оглед изложените правни
изводи, съдът призна подсъдимите И.Т. и И.Ц. за виновни за извършено престъпление по чл.210, ал. 1, т.
2, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което при условията на чл.
54 от НК осъди всеки един от тях на наказание „лишаване от свобода” за срок от
по 1(една) година и 10(десет) месеца.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства
прие чистото съдебно минало на двамата
подсъдими, тяхното коректно процесуално поведение по време на наказателното
производство, отдалечеността на деянието, а като отекчаващи такива - високата
стойност на причинените имуществени вреди, проявената престъпна упоритост при
набавяне на средства за задоволяване на нуждите си, тъй като в изключително
кратък период от време (два месеца и половина) са осъществили осем деяния,
формиращи състава на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал.1 от НК, което обуслявя завишената му степен на обществена опасност. Като отекчаващо
отговорността обстоятелство прие и факта, че престъплението е осъществено чрез двете
форми на изпълнителното деяние - въвеждане и поддържане на заблуждение у
пострадалите.
Съдебният състав счете, че следва да намери
приложение института на чл. 66, ал.1 от НК, тъй като наложеното наказание лишаване от свобода е в размер до
три години, лицата не са осъждани на лишаване от свобода за престъпление от общ
характер, като същевременно личността на всеки един от тях не разкрива висока
обществена опасност, поради което целите на наказанието могат да бъдат
постигнати и без ефективното изтърпяване на определеното по-горе наказание.
Предвид изложеното и на основание чл.66 ал.1 от НК съдът отложи
изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода на И.Т. и И.Ц.
за срок от по три години и шест месеца, считано от влизане на присъдата в сила.
Същевременно не са налице многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства или изключителен характер на някое от тях, за да се
приложи хипотезата на чл. 55 от НК, който е приложим по изключение,поради което
не може да се приеме, че и най-лекото предвидено от законодателя наказание е несъразмерно
тежко.
По предявените и приети в проведеното разпоредително
заседание граждански
искове:
Съдът намира, че предявените в наказателното производство
граждански искове от Д.Я., А.В., И.Б. и В.Б.
за обезвреда са основателни с оглед доказаното
извършване на вредоносното им заблуждаващо деяние от подсъдимите И.Т. и И.Ц.,
довело до възникване в патримониума на гражданските ищци на нови и нежелани задължения. Налице са всички кумулативно
изискуеми елемента от деликтния фактически съства на чл. 45 от ЗЗД: деяние,
противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, и
вина. Ето защо съдът счита, че предявения граждански иск от Д.Е.Я. следва да бъде уважен в размер на сумата от 2525,79 лв (две хиляди
петстотин двадесет и пет лв и 79 стотинки), представляваща обезщетение за
причинените му с деянието по 210, ал.1, т.2, вр. чл. 209, вр. чл.26, ал.1 от НК
имуществени вреди, ведно със законна лихва, считано от датата на увреждането, до
окончателното й изплащане, като за разликата над този размер до пълния предявен
размер от 2918 лв, да се отхвърли като
неоснователен, предвид неговите показания, че подсъдимите са заплатили първите две вноски по договора за стоков
кредит от 26.09.2016 г. и една такава по
втория договор за стоков кредит от 28.09.2016 г. Останалите предявени
граждански искове следва да бъдат уважени в пълен
размер както следва: да запатят солидарно на А.В. за сумата
3698 лв, на И.Б. 5217
лв (пет хиляди двеста и седемнадесет лева) и на В.Б. 1499 лв (хиляди
четиристотин деветдесет и девет лева), представляваща обезщетение за
причинените им с деянието по 210, ал.1, т.2, вр. чл. 209, вр. чл.26, ал.1 от НК
имуществени вреди. Посочените суми
на претърпените вреди съответстват точно на предмета на исковите претенции и на
размера, описан в диспозитива на обвинителния акт, поради което следва да бъдат
присъдени на В., Б. и Б. така както се претендира от тях.
Съгласно чл. 86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на тези задължения
подсъдимите дължат обезщетение в размер на законната лихва, считано от датата
на причиняване на непозволеното увреждане до окончателното изплащане. По тези
съображения следва да се присъди законна лихва върху всяка от горните суми,
считано от датата на увреждането до окончателното изплащане, така както е
направено искането от пострадалите.
По разноските:
С оглед изхода на делото – осъдителна присъда, и на
основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът възложи в тежест на всеки един от
подсъдимите И.Т. и И.Ц. направените по
делото разноски, като ги осъди поотделно да заплатят по сметка на ОД на МВР
Перник сумата от по 32,26 лв (тридесет и два лева и 26 стотиники),
представляваща направени разноски в хода на досъдебното производство, а в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Перник сумата от по 25
лв (двадесет и пет лева), представляваща направени разноски в хода на съдебното
следствие и дължимата се върху уважените размери на гражданските искове
държавна такса в размер на по 258,80 лв (двеста петдесет и осем лева и 80
стотинки), предвид чл.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
Мотивиран от горното и в същият смисъл, съдът постанови диспозитива на
присъдата си.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИЕ