ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 695
гр. Перник, 19.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20221700500545 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Еос Матрикс“ ЕООД против Определение №
1979 от 06.06.2022 г. по ч. гр. д. № 4919 по описа на РС Перник за 2021 г., с което е
уважена молбата на С. Й. П. по чл. 248 ГПК за изменение в частта за разноските на
Определение № 909 от 17.03.2022 г., с което е обезсилена заповедта за изпълнение на
парично задължение и е прекратено производството по ч.гр.д. № 4919 по описа на РС –
Перник за 2021 г., и е осъдено „Еос Матрикс“ ЕООД да й заплати сумата от 300 лева –
разноски за адв. възнаграждение, направени по ч.гр. д. № 4919 по описа на РС –
Перник за 2021 г.. В жалбата по подробни доводи се иска отмяна на обжалваното
определение като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, които като цяло се
свеждат до това, че неправилно районният съд е определил дължимото адвокатско
възнаграждение съобразно чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г., като е следвало да
го определи съгласно чл. 6, т. т. 5 от Наредбата, поради обстоятелството, че в
заповедното производство не се дължи адвокатско възнаграждение на адвоката,
осъществил процесуалното представителство на длъжника, като в условията на
евентуалност се прави и възражение за прекомерност на присъденото такова.
Съгласно чл. 413, ал. 2 ГПК не е връчван препис от частната жалба на ответника.
Окръжен съд Перник, след като прецени доказателствата по делото, доводите на
жалбоподателя, както и служебно всички правно релевантни факти, приема следното:
Частната жалба, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна по следните
съображения:
Частно гр.д. № 4919 по описа на РС – Перник за 2021 г. е образувано по подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от „Еос
Матрикс“ ЕООД срещу С. Й. П.. С Разпореждане от 30.11.2021 г., постановено по
1
делото, заповедният съд е намерил, че са налице предпоставките за издаването й и е
издал в полза на заявителя заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение.
Заповедта е връчена лично на длъжника на 05.01.2022 г., който в указания му срок е
подал възражение по чл. 414 ГПК, в което изрично е посочил, че претендира разноски
във връзка с подаденото възражение и е приложил договор за правна защита и
съдействие, сключен с адв. Б. Б., в който е удостоверено договорено и платено в брой
адв. възнаграждение в размер на 300 лв. Заповедният съд е указал на заявителя
възможността му да предяви иск по чл. 415 ГПК и последиците от неподаването му,
като в законоустановения едномесечен срок същият не е представил доказателство за
предявяване на иска относно вземането, поради което с Определение № 909 от
17.03.2022 г., заповедният съд, на основание чл. 415, ал.5 ГПК, е обезсилил така
издадената заповед за изпълнение и е прекратил производството по делото.
С молба от длъжника С. Й. П. по чл. 248 ГПК е поискано да бъде допълнено
Определение № 909 от 17.03.2022 г., в частта за разноските и заявителят да бъде осъден
да заплати на длъжника направените разноски за заповедното производство в размер
на 300 лева - адвокатско възнаграждение. Молбата е връчена на заявителя с указание за
представяне на отговор, като такъв не е постъпил по делото. С обжалваното
Определение РС е уважил молбата и е допълнил Определение № 909 от 17.03.2022 г., в
частта за разноските, като е осъдил заявителя „Еос Матрикс“ ЕООД да заплати на
длъжника С. Й. П. сумата от 300 лева, представляваща разноски за процесуално
представителство по ч.гр.д. № 4919 по описа на РС – Перник за 2021 г.
При тези фактически обстоятелства, въззивният съд приема, че длъжникът има
право на направените разноски в заповедното производство за осъществено
процесуално представителство от адв. Б. Б. във връзка с подаденото възражение по чл.
414 ГПК срещу заповедта за изпълнение.
Съобразно т. 12 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 4/2013
г., съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските
както в исковото, така и в заповедното производство. От посоченото следва, че и двете
страни в заповедното производство имат право на разноски, разпределени съобразно
правилата на чл. 78 ГПК, които се присъждат в исковото производство по чл. 422,
респ. чл. 415, ал. 1 ГПК. В тази връзка неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че право на разноски, направени в заповедното производство, има
само заявителят, а не и длъжникът. Когато обаче исково производство не е проведено,
какъвто е настоящият случай поради липсата на предявен иск по чл. 415, ал. 1 ГПК от
страна на заявителя „Еос Матрикс“ ЕООД, заповедният съд е компетентен да се
произнесе по направените разноски в производството, проведено пред него. Това е
така, тъй като с определението, с което на основание чл. 415, ал.5 ГПК се обезсилва
заповедта за изпълнение, се прекратява и производството по образуваното частно гр.
дело, а съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК, съдът е длъжен да се произнесе и по
искането за разноски с всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция.
В настоящия случай, поради наличието на предпоставките за обезсилване на
издадената заповед за изпълнение, длъжникът има право на разноски в
производството, на основание чл. 78, ал. 3 и 4 ГПК. Същият надлежно е упражнил
правото си на присъждане на разноски в заповедното производство, като с подаденото
възражение по чл. 414 ГПК срещу заповедта за изпълнение, изрично и своевременно е
формулирал и искане за присъждане на разноски. Към възражението длъжникът е
2
приложил и договор за правна защита и съдействие, в който надлежно е вписано
заплатеното в брой възнаграждение на адв. Б. Б. в размер на 300 лева, което съгласно
т.1 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., е достатъчно
основание за присъждане то му.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че адв. възнаграждение за
процесуаното представителство за подаване на възражение по чл. 414 от ГПК от
длъжник срещу заповед за изпълнение не е сред изрично предвидените случаи в
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. Съгласно чл. 7, ал.7 от същата Наредба за процесуално
представителство, защита и съдействие в производства за обезпечаване на бъдещ иск, в
производства по издаване на изпълнителен лист по чл. 405, ал. 3 и 4 ГПК и в
производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по
правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми. В
цитираната норма не са използвани изрични думи и изрази със значение, което да
обосновава ограничително тълкуване, че същата се прилага единствено по отношение
на кредитора, подал заявление за издаване на заповед за изпълнение. Напротив
граматическото тълкуване на нормата на чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1/9.07.2004 г.
установява, че езиковият смисъл, използваните правни термини и връзките между тях
са пределно ясни и коректно формулирани, а това налага разпоредбата да се прилага
точно, според чл. 46, ал. 1, предл. 1 от ЗНА. Граматическото тълкуване на процесната
разпоредба означава, че обхваща не само подаването на заявление, а цялото заповедно
производство – за защита и съдействие чрез процесуален представител в
„производствата по издаване на заповед за изпълнение“. Следователно според този
текст така определеният начин за изчисляване на минималното адвокатско
възнаграждение се отнася и до двете страни в заповедното производство – и за
заплатеното адвокатско възнаграждение от заявителя-кредитор, и за заплатеното
адвокатското възнаграждение от длъжника.
При наличието на изричната и ясна разпоредба на чл. 7, ал.7 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г., регламентиращ начина на определяне на минималното адвокатско
възнаграждение в заповедното производство, позоваването от страна на частния
жалбоподател на хипотезата на чл. 6, т. 3 и 5 от същата Наредба е неоснователно, тъй
като касае извършването на съвсем други действия и то не по съдебни производства,
каквото е и заповедното производство. Възнагражденията за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела са регламентирани с чл. 7
от наредбата, който е приложим в случая. Издаването на заповед срещу определено
лице е ангажиране на страна в съдебното производство, макар все още да не се касае за
исково такова. Не може да се направи аналогия между действията, извършени от
адвоката в качеството му на процесуален представител на длъжник в заповедното
производство, и тези, касаещи съставяне на книжа и молби, посочени в чл. 6, т. 5 от
Наредба № 1/9.07.2004 г. или за проучване на дело с даване на мнение по него - чл. 6, т.
3 от Наредбата, както и за писмена консултация - чл. 6, т. 2 от Наредбата, които са
извън съдебните, спорни производства. В разглеждания случай, при оказана на
длъжника адвокатска услуга, изразяваща се в процесуално представителство и защита
в заповедното производство (изрично посочено в договора за правна защита и
съдействие от 11.01.2022 г.) е приложим чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1/9.07.2004 г., а не
разпоредбата на чл. 6, т. 2, т. 3 или т. 5 от същата наредба.
По изложените съображения, и предвид своевременно направеното от
жалбоподателя възражение за прекомерност, предпоставките за присъждане на
направените в заповедното производство разноски от длъжника размер са налице до
3
размер на 178.88 лв., поради което частната жалба се явява частично основателна, а
обжалваното с нея определение следва да се потвърди.
На основание т. 6 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., определението не подлежи на касационно обжалване.
По изложените мотиви, Окръжен съд Перник
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 1979 от 06.06.2022 г. по ч. гр. д. № 4919 по описа на РС
Перник за 2021 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Определение № 909 от 17.03.2022 г. по описа на РС Перник за 2021 г., в
частта за разноските, като ОСЪЖДА „Еос Матрикс“ ЕООД, с ЕИК: 13100375, със
седалище и адрес на управление: ***, да заплати на С. Й. П., с ЕГН: **********, от ***
сторени в производството по ч. гр. д. № 4919 по описа на РС Перник за 2021 г.
съдебно-деловодни разноски в размер на 178.88 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4