№ 1638
гр. Бургас, 06.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Тонка В. Мархолева
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от Тонка В. Мархолева Гражданско дело №
20***20100673 по описа за 2024 година
Производството е по искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1
ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от „ТЪРГОВСКА БАНКА Д"
АД с ЕИК ********* и със седалище и адрес на управление: гр. София, Красно село,
бул. "Ген. Тотлебен" № 8, представлявано от главен изп. директор А. И. А. и изп.
директор М. Е. Г., чрез пълномощник Р. Т. против К. С. С. с ЕГН ********** и с
адрес: ***, с която се претендира да бъде признато за установено спрямо ответника, че
последният дължи на ищеца следните суми по Договор за потребителски кредит
„Защита“ за банков потребителски кредит на физическо лице по Програмата на
Министерски съвет на Република България за гарантиране на безлихвени кредити в
защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от
COVID – 19 № 9966 от 04.03.2021 г.:
1. 2 383,32 лв. главница, ведно със законната лихва от 05.08.2022 г. до
окончателното изплащане на задължението
2. 43,97 лв. наказателна лихва за периода от 10.12.2021 г. до 04.08.2022 г.
3. 128,40 лв. разходи за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост
Претендират се и разноски за държавна такса (51,11 лв.) и юрисконсултско
възнаграждение (300 лв.) в настоящото производство, както и разноски по чгд
№***/2022 г. на БРС в размер на 50 лв. юрисконсултско възнаграждение и 51,11
лв. държавна такса.
1
Твърди се в исковата молба, че на 04.03.2021 г. между „ТЪРГОВСКА БАНКА
Д” АД в качеството му на кредитодател и К. С. С., в качеството на кредитополучател
бил сключен Договор за потребителски кредит „Защита“ за банков потребителски
кредит на физическо лице по Програмата на Министерски съвет на Република
България за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от
възможността да полагат труд поради пандемията от COVID – 19 № 9966. По силата
на договора банката предоставила на кредитополучателя банков кредит в размер на
2600 лв. за финансиране за задоволяване на лични потребности, срещу което
кредитополучателят се задължил да върне отпуснатия му кредит 30 месеца след датата
на усвояване на кредита, но не по – късно от 04.10.2023г. Кредитът бил усвоен на
05.03.2021г. в пълен размер. Излага се, че ответникът не изпълнил задължението си да
погаси кредита на 24 месечни вноски, поради което банката упражнила правото си да
обяви кредита за предсрочно изискуем. Твърди се, че кредитополучателят бил
уведомен лично на 22.06.2022г. чрез уведомление, връчено му лично чрез ЧСИ Гергана
Грозева, рег. № 915, с район на действие – ОС Сливен. Посочва се, че след получаване
на уведомлението не е последвало плащане, затова банката – ищец счита предсрочната
изискуемост за настъпила на 23.07.2022г. Вследствие гореизложеното ищецът е
депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по
чл. 417, т. 2 от ГПК, както и настоящия иск, от предявяването на който обосновава
правния си интерес. Представя писмени доказателства в подкрепа на твърденията си.
Ответникът е получил препис от исковата молба, ведно с приложенията към
нея лично на 20.03.2024 г., следователно срокът му за отговор на исковата молба по чл.
131 от ГПК е изтекъл на 20.04.2024 г., като отговор на исковата молба по делото не е
постъпил.
Ищецът в ОСЗ от 11.07.2024 г. е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът, като прецени твърденията и исканията на ищеца и като съобрази
представените доказателства, намери за установено следното:
Налице са кумулативно предвидените в чл.238, ал.1 и чл.239, ал.1 ГПК
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение против ответника.
Исковата молба е връчена по реда на чл.45 от ГПК – по постоянния адрес на
ответника, лично, видно от разписката по делото (л. 47). Исковата молба е връчена
ведно с разпореждане № 1367/05.02.2024 г. по чл.131, ал.1 ГПК, в което са му указани
последиците от неподаването на отговор на исковата молба в едномесечен срок и
неявяването в съдебно заседание. Ответникът не е подал отговор на исковата молба в
срока по чл.131, ал.1 ГПК. За проведеното на 11.07.2024 г. открито съдебно заседание,
ответникът е редовно призован в хипотезата на чл. 45 от ГПК (л. 57) не се явява, не се
2
представлява от пълномощник и не е заявено искане за гледане на делото в негово
отсъствие.
Към първоинстанционното производство е приложено ч.гр.дело № ***/2022 г.
на БРС, в рамките на което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
за 2 383,32 лв. главница, ведно със законната лихва от 05.08.2022 г. до окончателното
изплащане на задължението, 43,97 лв. наказателна лихва за периода от 10.12.2021 г. до
04.08.2022 г., 128,40 лв. разходи за връчване на уведомление за предсрочна
изискуемост, както и за разноски в размер на 50 лв. юрисконсултско възнаграждение и
50 лв. държавна такса. Издадена е заповед № *** от 08.08.2022г., както и ИЛ № *** от
09.08.2022 г., по който е образувано изп. дело № *** от 2022 г. при ЧСИ Делян
Николов в гр. Бургас, в рамките на което е издадена Покана за доброволно
изпълнение, връчена на длъжника при условията на чл. 47 от ГПК - чрез залепване на
уведомление на 26.07.2023 г. В законния двуседмичен срок длъжникът не се е явил да
получи книжата в кантората на ЧСИ, като съдът с Разпореждане №12519 от 11.12.2023
г., получено на 09.01.2024 г., е указал на заявителя, че може да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок и на осн. чл. 415, ал. 2 от ГПК е спрял
производството по събиране на вземането по изп. дело № *** по описа за 2022г. на
ЧСИ Делян Николов. Пред БРС в срок (на 02.02.2023 г.) е предявен иск по чл. 422 от
ГПК, съдържащ обстоятелства и искане, съответни на заявеното по реда на чл. 417 от
ГПК в заповедното производство. Последното обуславя допустимостта на настоящото
производство.
Предявеният иск е вероятно основателен с оглед твърденията в исковата молба
за сключване на договор за кредит от 04.03.2021 г. между страните, по силата на който
на ответника е предоставена сума от 2 600 лв., със задължение за връщане за срок от
30 месеца, но не по късно от 04.10.2023г. ведно с възнаградителна лихва,
преустановяване на плащанията на задълженията и настъпване на предсрочна
изискуемост на всички вземания по договора, за която длъжникът е бил лично
уведомен на 22.06.2022 г. Приложените към исковата молба външно редовни писмени
доказателства (съответно на твърденията – договор за банков кредит, погасителен
план, общи условия, стандартен европейски формуляр за ПК „Защита, молба за
усвояване и счетоводна справка; уведомление за обявяване на предсрочна
изискуемост, както и доказателства за сторени разходи по връчване чрез ЧСИ)
подкрепят и не разколебават изложените от ищеца обстоятелства.
С оглед наличието на всички кумулативни предпоставки, следва да бъде
постановено неприсъствено решение, с което предявеният от „ТЪРГОВСКА БАНКА
Д" АД срещу К. С. С. положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1
ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД бъде уважен.
С оглед този изход от спора на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право да
3
му бъдат присъдени сторените разноски, в т.ч. и в заповедното производство. От
негова страна е направено такова искане и са представени доказателства да са
направени разноски в заповедното производство от 51,11 лв. за държавна такса и 50
лв. за юрисконсултско възнаграждение и в исковото производство – 51, 11 лв. за
държавна такса. Ответникът-юридическо лице, е представляван от юрисконсулт и
съгласно чл.78, ал.8 ГПК му се дължи заплащане на юрисконсултско възнаграждение в
размерите по Раздел IV от Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид
вида и цената на иска, фактическата и правна сложност на делото и обема на
осъщественото от юрисконсулта процесуалното представителство (подаване на
исковата молба без явяване в съдебно заседание), съдът определи размера на
възнаграждението съобразно чл.25, ал.1 от Наредбата на 100 лв. Така ответникът
дължи да заплати на ищеца разноските за заповедното производство от 101, 11 лв. и
151, 11 лв. – разноски в първоинстанционното производство.
На основание чл.239, ал.4 ГПК решението не подлежи на обжалване.
Мотивиран така и на основание чл.239 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ГПК , че К. С. С. с ЕГН
********** и с адрес: *** дължи на „ТЪРГОВСКА БАНКА Д" АД с ЕИК ********* и
със седалище и адрес на управление: гр. София, Красно село, бул. "Ген. Тотлебен" №
8, представлявано от главен изп. директор А. И. А. и изп. директор М. Е. Г., следните
суми по Договор за потребителски кредит „Защита“ за банков потребителски кредит
на физическо лице по Програмата на Министерски съвет на Република България за
гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да
полагат труд поради пандемията от COVID – 19 № 9966 от 04.03.2021 г.: 2 383,32 лв.
главница, ведно със законната лихва от 05.08.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението; 43,97 лв. наказателна лихва за периода от 10.12.2021 г. до 04.08.2022 г.;
128,40 лв. разходи за връчване на уведомление за предсрочна изискуемостза които
суми са издадени заповед №*** от 08.08.2022 г. за изпълнение на парично задължение
по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № ***/2022 г. по описа на Районен съд –Бургас.
ОСЪЖДА К. С. С. с ЕГН ********** и с адрес: *** да заплати на
„ТЪРГОВСКА БАНКА Д" АД с ЕИК ********* и със седалище и адрес на
управление: гр. София, Красно село, бул. "Ген. Тотлебен" № 8, представлявано от
главен изп. директор А. И. А. и изп. директор М. Е. Г. сумата от 101, 11 лв.,
представляваща направени разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство и сумата от 151, 11 лв., представляваща
4
направени разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
първоинстанционното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5