Решение по дело №2186/2019 на Районен съд - Ловеч

                                 

                                       Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    №

                                             гр. Ловеч, 31.12.2019 г.

 

                                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми състав, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА

 

при секретаря.........Петя Маринова................................и в присъствието на прокурора...................................................., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2186 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази:

 

               Иск с правно основание чл. 344 ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225 ал. 1 от КТ.

 

              Постъпила е искова молба от Т.Д.И. ***, чрез пълномощник адв. В.И.-Кривошиева, против „ТЕХНОКОРОЗА“ АД - гр. Ловеч, по реда на чл. 344 ал. 1, т. 3 от КТ, в която се посочва, че ищцата е работила по трудово правоотношение при ответника на длъжност „контрольор качество на продуктите“. На 19.01.2019 г., от страна на ответника й била връчена Заповед № 1/19.01.2019 г. за прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл. 328 ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 326 ал. 2 от КТ. Твърди се, че след издаване на заповедта, същата била оспорена по съдебен ред и отменена с влязло в сила Решение от 17.07.2019 г. по гр.д.№ 520/2019 г. по описа на РС-Ловеч, като незаконосъобразна, а ищцата възстановена на работа. Със същото решение ответното дружество било осъдено да заплати на ищцата обезщетение, на основание чл. 344 ал. 1, т. 3 от КТ, за периода от 19.01.2019 г. до 18.03.2019 г. Тъй като ищцата не била започнала работа до постановяване на решението по гр.д.№ 520/2019 г., счита, че има правен интерес да предяви иск за остатъка от дължимото обезщетение за период от 19.03.2019 г. до 19.07.2019 г.

              С оглед на изложеното, ищцата моли за постановяване на решение, с което да бъде осъдено ответното дружество да й заплати обезщетение по чл. 344 ал. 1, т. 3 от КТ в размер на 2728.00 лева.

              Претендира присъждане и на сторените разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

              В законоустановения едномесечен срок, е постъпил писмен отговор от ответника „Технокороза“ АД, с който счита, че искът е допустим, но неоснователен по размер. Счита, че от претенцията на ищцата следва да бъдат приспаднати сумите, които същата е получавала по реда на КСО за претендирания период – парично обезщетение за безработица.

В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява, а се представлява от пълномощника си адвокат Кривошиева, която поддържа предявения иск и моли да бъде уважен, като излага съображения, че полученото обезщетение за безработица не следва да се приспада от дължимото обезщетение за оставане без работа.

               Ответникът „Технокороза“ АД, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по същество.

От събраните по делото доказателства, от данните по приложеното гр.дело № 520/2019 г. по описа на Районен съд-Ловеч, както и от доводите на страните, всички преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:

              Ищцата Т.Д.И. е работила при ответника „Технокороза“ АД на длъжност „Контрольор качество на продуктите“.

               Със Заповед № 4/19.01.2019 г. на работодателя, трудовото правоотношение с ищцата е прекратено, на основание чл. 328 ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 326 ал. 2 от КТ, поради съкращаване на щата, считано от датата на връчване на заповедта. Видно е, че същата е връчена на ищцата на 19.01.2019 г.

               С Решение № 333/17.07.2019 г., постановено по гр.дело № 520/2019 г. на Ловешкия районен съд, влязло в сила на 13.08.2019 г., е отменена горепосочената заповед № 4/19.01.2019 г. на работодателя, като незаконосъобразна, а ищцата възстановена на заеманата преди уволнението длъжност при ответника, като последният е осъден, на основание чл. 344 ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225 ал. 1 от КТ, да заплати на ищцата сумата 1364.00 лева, представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа за периода от 19.01.2019 г. до 18.03.2019 година.   

   С Декларация от 17.12.2019 г., ищцата е декларирала, че от 19.01.2019 г., след като е било прекратено трудовото й правоотношение с „Технокороза“ АД, до 19.07.2019 г., не е започвала работа, не е сключвала трудов договор и не е получавала трудови възнаграждения.

   Ищцата е представила Удостоверение изх.№ **********-3/ 12.12.2019 г. на НОИ-ТП-Ловеч, за изплатено обезщетение за безработица в общ размер от 1854.16 лева в периода от март 2019 г. до юли 2019 г.  

От заключението на допуснатата съдебно-икономическа експертиза, се установява, че размерът на обезщетението по чл. 225 ал. 1 от КТ за периода от 19.03.2019 г. до 19.07.2019 г., е 2468.40 лева, при брутно трудово възнаграждение на ищцата от 617.10 лева за пълен работен месец по смисъла на чл. 228 от КТ, който в случая е месец април 2018 г.

               При така установената фактическа обстановка, съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 344 ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225 ал. 1 от КТ, за заплащане на обезщетение за оставане без работа за периода 19.03.2019 г. до 19.07.2019 г.

               Съгласно чл. 344 ал. 1, т. 3 от КТ, работникът или служителят има право да иска обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението. Разпоредбата на чл. 225 ал. 1 от КТ предвижда, че при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.

               В случая се установи, че с влязло в сила съдебно решение по гр.дело № 520/2019 г. на Районен съд-Ловеч, е признато уволнението на ищцата, извършено със Заповед № 4/19.01.2019 г. на работодателя, за незаконно и отменено, а на ищцата е присъдено обезщетение за оставане без работа, поради уволнението, за периода от 19.01.2019 г. до 18.03.2019 г., т.е. за два месеца.  

Не се спори, а и с Декларация от 17.12.2019 г., ищцата е декларирала, че от 19.01.2019 г., след като е било прекратено трудовото й правоотношение с „Технокороза“ АД, до 19.07.2019 г., не е започвала работа, не е сключвала трудов договор и не е получавала трудови възнаграждения.

Фактът на оставането й без работа поради уволнението се подкрепя и от цитираното по-горе удостоверение на НОИ-ТП-Ловеч, от което се установи, че за периода от месец март 2019 г. до месец юли 2019 г. ищцата е получавала обезщетение за безработица.

При тези данни съдът приема, че са налице материалноправните предпоставки за присъждане на обезщетение по чл. 344 ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225 ал. 1 от КТ, а именно: незаконно уволнение, вреда, изразяваща се в липса на трудово възнаграждение за процесния период, през който ищцата е останала без работа, поради уволнението и който е в рамките на допустимия по закон период от 6 месеца, и причинна връзка между незаконното уволнение и вредата. Както се установи, с влязло в сила съдебно решение по гр.дело № 520/2019 г. на ЛРС, на ищцата е присъдено обезщетение за оставане без работа поради уволнението за два месеца /за периода от 19.01.2019 г. до 18.03.2019 г./. С оглед кумулативното наличие на горепосочените предпоставки за присъждане на обезщетение за оставане без работа, поради незаконно уволнение, на ищцата се дължи това обезщетение и за останалите четири месеца на оставането й без работа, т.е. за периода от 19.03.2019 г. до 19.07.2019 г.   

От изслушаното и прието заключение на съдебно-икономическата експертиза, което съдът възприема като обективно, компетентно и неоспорено от страните, се установи, че размерът на обезщетението по чл. 225 ал. 1 от КТ за процесния  период от 19.03.2019 г. до 19.07.2019 г., е 2468.40 лева.  

  Съдът намира за неоснователен довода на ответника, че от размера на обезщетението по чл. 225 ал. 1 от КТ следва да се приспадне полученото от ищцата за процесния период обезщетение за безработица.

Обстоятелството, че ищцата е получавала обезщетение за безработица от НОИ, е ирелевантно за отговорността на работодателя по чл. 225 ал. 1 от КТ, доколкото се касае до различни правоотношения - първото между ищцата и осигурителния орган, което правоотношение е от публичноправен характер и не касае второто такова - от частноправен характер във връзка със задължението на работодателя да обезщети неправомерно уволнения служител за периода на оставане без работа. Съгласно разпоредбата на чл. 54е ал. 1 от КСО, при настъпване на предпоставките – изплащане на обезщетение по чл. 225 КТ, се поражда задължение за осигуреното лице да възстанови изплатените му парични обезщетения за безработица за периода на полученото обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ. Следователно, при присъждане на обезщетение по чл. 344 ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225 ал. 1 от КТ, съдът не следва да приспада полученото от уволнение служител обезщетение за безработица.  

              По изложените съображения съдът счита, че искът по чл. 344 ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225 ал. 1 от КТ, се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен до размера, изчислен от вещото лице, а именно до размер на сумата 2468.40 лева, представляваща обезщетение за оставането на ищцата без работа, поради незаконното уволнение, за период от 19.03.2019 г. до 19.07.2019 г., като за разликата до пълния претендиран размер от 2728.00 лева, искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

              На основание чл. 242 ал. 1 от ГПК, следва да се постанови предварително изпълнение на решението в частта относно присъдените обезщетения.

При този изход на процеса, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ищцата има право на присъждане на направените разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част от иска.

              В случая е представен договор за правна защита и съдействие от 16.09.2019 г., сключен между ищцата и адвокат В.И.-Кривошиева, за оказана безплатна правна помощ на ищцата по реда на чл. 38 ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата /ЗА/, с посочен размер на възнаграждението 504.00 лева с ДДС. Представено е потвърждение на номер по ДДС на името на В.И.И.-Кривошиева.

              С оглед изхода на процеса и частичното уважаване на иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат В.И.И.-Кривошиева, като процесуален представител на ищцата, сумата 483.36 лева с вкл. ДДС, представляваща възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на ищцата по реда на чл. 38 ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗА, изчислено по чл. 7 ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнагражденията, като искането до пълния претендиран размер от 504.00 лева адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗА следва да бъде отхвърлено.

Ответникът не е претендирал разноски, а и няма данни да е направил такива.

На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК, ответникът дължи в полза на Ловешкия районен съд държавна такса /4 % върху размера на уважения иск, но не по-малко от 50.00 лева – чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/, или в случая ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметката на Ловешкия районен съд сумата 98.74 лева, представляваща държавна такса върху размера на уважения иск. На същото основание, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметката на Ловешкия районен съд сумата 81.44 лева, представляваща възнаграждение за вещо лице, заплатено от бюджета на съда, съразмерно с уважената част от иска. 

               Водим от горното, съдът

 

                                                       Р    Е    Ш    И:

 

              ОСЪЖДА „ТЕХНОКОРОЗА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. „Гурко“ № 1, ет. 4, представлявано от Изпълнителния директор Веселина Томчева Томчева, да заплати на Т.Д.И., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 2468.40 лв. /две хиляди четиристотин шестдесет и осем лева и четиридесет стотинки/, представляваща обезщетение на основание чл. 344 ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225 ал. 1 от КТ, за оставане без работа, поради незаконно уволнение, за периода от 19.03.2019 г. до 19.07.2019 г., като искът, за разликата до пълния претендиран размер от 2728.00 лева, ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан.

              ОСЪЖДА „ТЕХНОКОРОЗА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. „Гурко“ № 1, ет. 4, представлявано от Изпълнителния директор Веселина Томчева Томчева, да заплати на адвокат В.И.И.-Кривошиева от Адвокатска колегия – Ловеч, с адрес: гр. Ловеч, ул. „Търговска“ № 1, офис № 2, сумата 483.36 лв. /четиристотин осемдесет и три лева и тридесет и шест стотинки/ с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищцата Т.Д.И., като искането до пълния претендиран размер от 504.00 лева адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗА, ОТХВЪРЛЯ.

               ОСЪЖДА „ТЕХНОКОРОЗА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. „Гурко“ № 1, ет. 4, представлявано от Изпълнителния директор Веселина Томчева Томчева, да заплати по сметката на Ловешкия районен съд сумата 98.74 лв. /деветдесет и осем лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща държавна такса върху размера на уважения иск, както и сумата 81.44 лв. /осемдесет и един лева и четиридесет и четири стотинки/, представляваща възнаграждение за вещо лице, съразмерно с уважената част от иска.

              БАНКОВА СМЕТКА, ***та сума в полза на ищцата Т.Д.И.:

              BG 87 UBBS 8888 1000 8741 25, Банка „ОББ“ АД.

              Решението, в частта относно присъденото обезщетение, подлежи на предварително изпълнение, на основание чл. 242 ал. 1 от ГПК, и може да се обжалва пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на обявяването му – 31.12.2019 година.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: