Р Е Ш Е Н И Е
София, 22.12.2021 г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на тринадесети декември
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното
от съдия Желявска гр. д. № 9360/2020 г., за да се произнесе, взе
пред вид:
Предявени са кумулативно, обективно съединени искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр.
чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от Е.К.Г.,
ЕГН **********, чрез адв. Д.Ш., съдебен адрес:***, против
ЗАД „ОЗК З.“ АД, ЕИК ******, София, ул. “******, за заплащане
на сумата 60 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение от
настъпило на 26.09.2017 г. ПТП пряко от
застрахователя, ведно със законната лихва, считано от 26.10.2019 г. -
датата на уведомяването на застрахователя /07.01.2020 г./, до окончателното й
изплащане и сторените разноски.
В
исковата молба се твърди, че на
26.09.2017 г. ищцата, като пътник в МПС, автобус „Мерцедес“, модел „Спринтер“, с ДК № *******, е пострадала при ПТП, настъпило
на път II-37 км. 110, обл. Пазарджик. Водачът на буса, Д.К.Д., нарушил правилата за движение по пътищата и
реализирал ПТП, като загубил контрол над управляваното от него МПС и навлязъл с
висока скорост в крайпътната територия. На ищцата е причинена средна телесна повреда,
изразяваща се във фрактура на големия туберкул на
лявата раменна кост, както и множество леки телесни повреди, изразяващи се в
натъртвания и кръвонасядания по цялото тяло. Ищцата е
претърпяла операция на лявото рамо за репозиция и имобилация. Възстановяването й е продължило повече от 6
месеца, като към настоящия момент все още не е възстановила пълната функция на
левия горен крайник.
Към датата на настъпване на ПТП МПС на
виновния водач е с валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към ЗАД
„ОЗК З.“ АД по силата на Застрахователна полица № BG/23/117002493274, валидна
до 13.09.2018 г.
Спрямо виновния водач е образувано
досъдебно производство, и той е признат за виновен с Присъда № 149 от
30.09.2019 г. по НОХД № 547/2018 г. по описа на PC - гр. Пазарджик. Присъдата е
частично изменена с Решение № 25 от 28.02.2020 г. на ОС - Пазарджик по ВНОХД №
762/2019 г., което е окончателно и е влязло в законна сила.
С покана от 07.01.2020 г. ищцата
твърди, че е уведомила ответното застрахователно дружество да извърши
доброволно плащане. Въпреки всички представени документи, към настоящия момент
ответникът не е изплатил обезщетение.
В тази връзка е предявила настоящата
претенция за заплащане на обезщетение за причинените й от инцидента неимуществени
вреди в посочения размер, ведно със законните последици – лихви и разноски.
Представила е писмени доказателства. Поискал е допускане на гласни
такива и експертиза.
В хода по същество моли съда да уважи
иска изцяло, като й присъди разноски по списък.
Ответникът ЗАД
„ОЗК З.“ АД оспорва исковете по основание и
размер. Претендира разноски и юрк. възнаграждение.
Оспорва твърдението, че, в резултат на
ПТП, за ищцата са възникнали описаните в исковата молба като вид и характер
вреди, както и оспорва твърденията за тяхната продължителност.
Оспорва твърдението й, че, вследствие
на станалата катастрофа, изпитва страх, поради травмата на рамото и възрастта
си, че се страхува да пътува в автомобил.
Оспорва заявеното в исковата молба, че
ищцата към настоящия момент не се е възстановила напълно в резултат на
получените телесни увреждания, както и че е налице цялостно влошаване на
качеството й на живот.
Оспорва предявения иск за
неимуществени вреди и по размер, като изключително завишен, с оглед степента и
характера на получените телесни увреждания.
Прави възражение за съпричиняване,
изразяващо се в непоставяне на предпазен/обезопасителен
колан, което е допринесло за настъпването на конкретните телесни увреждания.
Оспорва и претенцията по акцесорния
иск за лихва, както и размера й по аргумент за неоснователност на главния иск.
Оспорва началната дата, от която се претендира изплащането на лихвата, а именно
07.01.2020 г.
Представил
е и е изискал писмени доказателства. Поискал е допускане на експертиза.
В
хода по същество моли съда да отхвърли изцяло
предявения иск, с разноски по списък.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание
чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди, ведно
със законните последици.
По делото не се спори, че, към момента на ПТП, е налице
валидно застрахователно правоотношение по отношение автобус
„Мерцедес“, модел „Спринтер“, с ДК № *******, чиито
водач е причинил катастрофата, по з.п. BG/23/117002493274, валидна до
13.09.2018 г., на
базата на което ищцата е предявила претенцията си.
Доказа
се, че на 26.09.2017 г. воодачът
на автобус „Мерцедес“, модел „Спринтер“, с ДК № *******
Д.К.на път II-37 км. 110, обл. Пазарджик нарушил
правилата за движение по пътищата и реализирал ПТП, като загубил контрол над
управляваното от него МПС и навлязъл с висока скорост в крайпътната територия.
С Присъда № 149 от 30.09.2019 г. по
НОХД № 547/2018 г. по описа на PC - гр. Пазарджик, водачът на автобус
„Мерцедес“, модел „Спринтер“, с ДК № ******* е
признат за виновен за станалата катастрофа. Присъдата е частично изменена с
Решение № 25 от 28.02.2020 г. на ОС - Пазарджик по ВНОХД № 762/2019 г. и е
влязло в законна сила на тази дата.
Спорът
се свежда до механизма на станалото ПТП, наличието на всички описани от ищцата
телесни увреждания и причинно – следствената връзка между ПТП и тях, наличието
на съпричиняване от страна на пострадалата, и размера на исканото обезщетение,
който ответникът счита за прекомерно завишен с оглед доказателствата по делото
и получените от пострадалата вреди.
В хода на делото – по искане на страните и за доказване на
техните твърднеия и възражения е изслушано и прието
заключение на КСМАТЕ, които съдът кредитира като безпротиворечиво
и съответстващо на другите събрани в
процеса доказателства.
Експертизата, в нейната медицинска част установява, че, в резултат на катастрофата пострадалата ищца е
получила следните увреждания: счупване на горния край на лявата раменна
кост (хумерус), закрито. Според
вещото лице, авулзионната фрактура на лявата раменна
кост е причинена от рязкото усукване в областта на раменната става и добре
отговаря по време и място да е причинена при процесното ПТП.
Няма обективна медицинска
документация, която да отразява общото й състояние към момента на ПТП. При
приемането й в УМБАЛ У.Х.ООД – Панагюрище тя e била в
добро общо състояние, контактна, адекватна, невъзможна активна екстензия на ляв
горен крайник в рамото при пълен обем на движения в лакът и китка, без дистални съдово-нервни увреди. Ищцата е ползвала отпуск по болест 151 дни. На 26.09.17 г. под местна анестезия е
извършена ръчна репозиция на счупването на големия туберкул на лявата раменна кост и е поставена имобилизация по Desault. В
последствие, след сваляне на имобилизацията, по
думите на ищцата, е провела физиотерапия
и рехабилитация.
Съобщава, че е носила имобилизацията (ортезата) два
месеца. След сваляне на ортезата е провела
рехабилитация и физиотерапия (за което липсва медицински документ), но не се е
стигнало до пълно възстановяване на движенията в лявата раменна става.
При извършения на 25.11.2021
г. преглед на Г. вещото лице е установило налична хипотрофия
на мускулите в областта на лявата раменна става. Активните движения в ставата –
флексия и екстензия (сгъване и разгъване), абдукция и
аддукция ( отвеждане и привеждане), вътрешна и външна
ротация, са ограничени и болезнени в крайните степени. Пасивните движения са
възможни в пълен обем, но в крайните степни са силно болезнени. Активните и
пасивни движения в лявата лакетна и гривнена (китка) стави се извършват в пълен обем. Левият
горен крайник е без сетивни и циркулаторни смущения. Всичко
това показва, че лявата ръка е с ограничени функционални възможности. Не
се налага използване на помощни средства, но е необходимо провеждането на
рехабилитация и физиотерапия с оглед възстановяване на пълния обем на движения
в лявата раменна става. Що се касае за козметични деформации, вижда се лека хипотрофия на мускулатурата в областта на лявата раменна
става и това е още едно показание за продължаване с рехабилитационни и
физиотерапевтични процедури.
По – нататък експертът
заявява, че от Писмо от НЗОК с изх. №
23-00-234/11.03.2021 г. и Справка за извършените прегледи на Е.К.Г., приложени
по делото, се установява, че предходните и придружаващите заболявания на ищцата
са: - есенциална (първична) хипертония; - нарушение
на вестибуларната функция (неуточнена); - други уточнени болести на ухото; -
болест на щитовидната жлеза (неуточнена) и - бронхит (неуточнен като остър или
хроничен), като тези придружаващи и минали заболявания нямат отношение върху
продължителността на възстановителния процес след травмата.
От заключението на КСМАТЕ, в техническата й част, експертът
заявява, че в материалите по делото за процесния автобус, марка „Мерцедес”, е
даден само моделът „Спринтер 518 ЦДИ” и
регистрационният номер – ******. От тези данни без номер на шасито (VIN номера) не може да се идентифицира превозното средство.
Ако микробусът е произведен след 2007 г., то той е бил оборудван
фабрично с предпазни колани на всички седалки. Като на предните седалки - за
водача и пътника до него, коланите са триточкови инерционни. На задните седалки
– двуточкови инерционни.
Мерцедесът е минал технически преглед и е допуснат за експлоатация.
За да бъде допуснат за експлоатация с предназначение превоз на пътници, той е
следвало да има предпазни колани на всички седалки, съгласно ЗДвП в България.
Вещите
лица правят извода, че, в случай, че ищцата е пътувала с правилно поставен обезопасителен колан, щеше да бъде избягната
травмата/счупването в горния край на лявата раменна кост.
В съдебно заседание вещите
лица посочват, че характерът на травмата – счупването на горния край на лявата
раменна кост, е такъв, че механизмът за получаването й се изразява в директен
удар било върху самата ръка, било в рамото, било в лакътната става. В резултат
на ПТП микробусът не се е обръщал, той е излязъл от пътя и е продължил в
нивата, не е имало нито челен, нито странични удари, микробусът просто е
подскачал, тъй като пътят е неравен и е преминал и през канавката. Тогава са се
получили и травмите на пътниците. Вещите лица заявяват също, че медицинска
документация по делото не е приложена, но ищцата сама е заявила, че е ходила на
рехабилитация за травмите. Според тях при травми от такъв ред, за
възстановяването най – важна е рехабилитацията и те стигат до извода, че такава
е правена от ищцата.
Във връзка с направени възражения относно механизма на
станалото ПТП и за възстановяване на същия
по искане на ищеца по делото бе разпитана свидетелката Л.Г.Г., нейна колежка.
В съдебно заседание тя заяви,
че знае за станалото ПТП, защото е присъствала на него, била е в микробуса,
седяла една седалка зад Г.. Пътували са от гр. Панагюрище за София,
катастрофата станала преди гр. Левски, след един завой. Георгиева заяви, че
този микробус никога не е бил оборудван с предпазни колани, това, според нея, е
приспособен микробус, за пътуване на деца.
Отделно от това свидетелката
заяви, че ищцата, вследствие катастрофата, получила силни болки в ръката. Във
връзка с травмата са провеждани рехабилитации. Около два месеца след инцидента
я видяла, според нея, въпреки, че е провеждала рехабилитации, и досега тя не
може да се възстанови напълно.
За установяване на претърпените
неимуществени вреди
ищцата поиска и съдът допусна разпит на свидетеля
Д.Д.Г.– неин съпруг.
В показанията си той заяви, че е видял съпругата си в няколко
дни след катастрофата си, когато се е върнала от болницата в гр. Панагюрище,
където е била закарана и е престояла след катастрофата. Мисли, че операция не й
е правена, но не е сигурен. = месеца е имала болки в ръката, като през първите три,
четири месеца те са били много интензивни. Свидетелят каза още, че лично той
два пъти седмично е карал жена си в Рехабилитационния център в кв. „Овча
купел“, като не помни колко време е продължило това. Според него и понастоящем
ръката й не е възстановена напълно.
Други релевантни към спора доказателства по делото не са
представени.
Изложеното се доказва от приетите от съда и неоспорени
писмени, гласни доказателства и експертизи.
При така установеното от фактическа
страна съдът намира от правна страна следното:
Предявените
искове по чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД
са за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие
настъпилото на 26.09.2017 г. ПТП пряко от застрахователя по застраховката
„Гражданска отговорност“ на автомобила, чиито водач е причинил катастрофата.
Според посочената разпоредба, увреденият, спрямо когото застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетение пряко от застрахователя.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал.1 ЗЗД всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а, според ал. 2 на същия
текст, при всички случай на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното.
Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито
елементи, при условията на кумулативност, следва да
бъдат налице, за да бъде ангажирана отговорността както на прекия причинител,
осъществил деликта, така и на обвързания с гаранционно-обезпечителната отговорност
правен субект, а именно: деяние, противоправност,
вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина, независимо от
нейната форма – умисъл или непредпазливост. Следователно основателността на
иска по чл. 45 ЗЗД предполага установяване в съдебното производство на тези
елементи, съотнесени към конкретната фактическа обстановка, твърдяна от ищеца.
В настоящия случай по безспорен начин се установи наличието
на всички елементи от състава на непозволеното увреждане.
Установи се, че катастрофата е
настъпила в резултат на поведението на водача на автобус
„Мерцедес“, модел „Спринтер“, с ДК № ******* Д.К.Д., който,
нарушавайки правилата за движение по пътищата, изгубил контрол над
управляваното от него МПС и навлязъл с висока скорост в крайпътната територия.
В резултат на станалото ПТП ищцата е
получила описаните по – горе травматични увреди и е претърпяла описаните от
експертизата болки и страдания, които са в причинна връзка с катастрофата, а
презумпцията за вина на водача на лекия автомобил не бе опровергана, като
вещите лица КСМАТЕ са направили извод,
че към момента на удара ищцата не е била с поставен обезопасителен
колан.
Съдът намира, че конкретният размер на обезщетението за
причинени неимуществени вреди следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД - от съда по справедливост, като се вземат пред вид всички относими обстоятелства, очертаващи действителните болки и
страдания на ищеца.
Съдебната практика приема като критерий
за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото
такова за аналогични случай, съобразени с конкретния.
В резултат на катастрофата, на ищцата са причинени
телесни увреждания - счупване на горния край на лявата раменна кост (хумерус),
закрито, установени от експертизата пълно възстановяване не е налице.
В хода на делото от ответната страна бе направено възражение за съпричиняване и съдът
дължи произнасяне по него.
От приетото и неоспорено експертно заключение на СМЕ се
установи, че, с оглед получените увреждания, ищцата към момента на удара не е
била с поставен обезопасителен колан, като, в
противен случай - при този механизъм на ПТП, биха били
избегнати получените от нея травми В тази връзка съдът, вземайки пред вид и показанията на разпитаната свидетелка, според които процесният
микробус не е бил оборудван с предпазни колани /задължително условие/, счита,
че по делото бе доказано наличие на виновно поведение и от нейна страна, което
да е допринесло за настъпване на уврежданията вследствие на ПТП, респ. налице е
съпричиняване на вредоносния резултат в
съотношение 20 % за ищеца и 80 % за водача на автобуса.
С оглед на това, настоящият съдебен
състав, като съобрази всички обстоятелства по делото, намира, че исковете са
доказани по основание, а, досежно техния размер, следва да бъде определен
съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД – по справедливост от съда.
Според приетото в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума
на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесни
увреждания са характерът, броят и начинът на увреждането, обстоятелствата, при
които е извършено, прогнозата за възстановяване на пострадалия, причинените
морални страдания, възрастта на ищцата и пр.
Като съобрази описаните по-горе и доказани увреждания и
последиците от тях, и свързаните с тях физически и емоционални болки и
страдания на пострадалия ищец, техния вид, интензитет и продължителност, вида и
тежестта на уврежданията и последиците от тях, като и наличието на
съпричиняване от нейна страна в размер 20 %, и приложи принципа за
справедливост, съдът намира, че обезщетение в размер от 48 000 лв. би било
адекватна обезвреда на претърпените и доказани в производството неимуществени
вреди.
По тези съображения съдът приема, тази претенция е основателна
и доказана и, като такава, следва да бъде уважена за сумата 48 000 лв.,
като за сумата до претендираните 60 000 лв., следва да бъде отхвърлена като
неоснователна и недоказана.
Върху
така присъдената сума ответникът дължи и законната лихва, считано от датата на
която изтича тримесечният срок за плащане от ответното дружество на дължимото
застрахователно обезщетение – 07.04.2020 г.,
до окончателното изплащане
С оглед изхода на спора адвоката на ищцовата
страна следва да се присъдят разноски, на основание чл. 38 ЗА, съобразно
приложения списък, в размер 1 970 лв.
В полза на ответника следва да се присъдят разноски –
депозит за експертиза, съобразно отхвърлената част от иска в размер 120 лв. и
ю.к. възнаграждение 200 лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД
„ОЗК З.“ АД, ЕИК ******, София, ул. “******да заплати на Е.К.Г., ЕГН **********,
чрез адв. Д.Ш., съдебен адрес:***, на основание чл. 432 ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД, сумата 48
000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, претендирани
пряко от застрахователя, основание
чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД,
ведно със законна лихвата, считано от 07.04.2020 г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска в
частта за неимуществените вреди за разликата до 60 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК З.“
АД да заплати на адв. Д.Ш., съдебен адрес:***, адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38 ЗА в размер 1 970 лв.
ОСЪЖДА Е.К.Г. да заплати на ЗАД
„ОЗК З.“ АД на
основание чл. 78 ГПК, разноски, съобразно отхвърлената част от иска, както
следва: 120 лв. – разноски – депозит за експертиза и 200 лв. ю.к.
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от
съобщението за изготвянето му пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: