РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№2209/24.11.2022г.
гр. Пловдив,24.11.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІІ състав в открито заседание на двадесет
и шести октомври през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ГЕОРГИ ПАСКОВ
при секретаря Севдалина Дункова
и с участието на прокурора Светлозар Чераджийски, като разгледа докладваното от съдията
Л. Несторова КАНД № 2475 по описа на съда за 2022 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във
връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба, предявена от
ТД на НАП-Пловдив, депозирана чрез юрисконсулт И., против Решение № 1600 от 04.08.2022г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД №2308
по описа на същия съд за 2022г., с което е отменено Наказателно постановление №626128-F640318 от 28.02.2022г.26.05.2021г., издадено от
Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-Пловдив, с което на „МИЛА ГРУП“ ЕООД с ЕИК *********,
на основание чл. 179, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на
500лв. за нарушение на чл. 125, ал.5 вр. ал.3 от ЗДДС.
Касационният
жалбоподател твърди, че съдебният акт на първоинстанционния съд е незаконосъобразен, необоснован и неправилен.
Излага подробни съображения.
Претендира отмяната на съдебния акт на ПРС и
потвърждаване на НП№626128-F640318 от 28.02.2022г.26.05.2021г., издадено от
Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-Пловдив. Претендират се съдебни
разноски.
Ответникът
по касационната жалба не изразява
становище по касационните оплаквания.
Участвалият
по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава
заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е
правилно и законосъобразно.
Касационната
жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при
наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
Съгласно
чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния
съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно
чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
Настоящата
съдебна инстанция намира, че разгледана по същество жалбата се явява неоснователна:
Първоинстанционният
съд е установил следната фактическа обстановка: На 15.10.2021 г. Петя
Кючукова извършила служебна проверка на дейността на „МИЛА ГРУП“ ЕООД. В хода
на проверката е установено, че дружеството като регистрирано по ЗДДС лице не е
подало отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС в ТД на НАП - Пловдив за данъчен
период 01.09.2021 г. - 30.09.2021 г. в законоустановения срок до 14.10.2021 г.,
включително.
Отчетните
регистри по чл. 124 от ЗДДС дружеството подало по електронен път на 16.11.2021
г. и те били заведени с вх. № 16004868485/16.11.2021 г., с който била подадена
справка - декларация за данък върху добавената стойност.
Резултатите
от проверката са обективирани в АУАН № F640318/14.01.2022 г. срещу „Мила груп" ЕООД за нарушение на чл. 125, ал. 5 вр. ал. 3 от ЗДДС. Актът е съставен в присъствието на свидетел и представител на
дружеството. Не е подадено възражение от дружеството против съставения акт.
Последвало е издаването на Наказателно постановление №626128-F640318 от
28.02.2022г.,издадено от Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на
НАП-Пловдив, с което на „МИЛА ГРУП“ ЕООД
с ЕИК *********, на основание чл. 179, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена
санкция в размер на 500лв. за нарушение на чл. 125, ал.5 вр. ал.3 от ЗДДС.
Районният
съд е приел, че в случая при анализа на посочената разпоредба следва да се
вземе предвид, че нарушението по чл. 125, ал. 5 вр. ал. 1 от ЗДДС е едно единно
и неподаването на който и да е от документите, визирани в него, ще представлява
неизпълнение на задължението към държавата. Това е така, доколкото чл. 125, ал.
1 от ЗДДС задължава лицата да подадат справка декларация, която се съставя
именно на базата на отчетни регистри. Чл. 125, ал. 3 от ЗДДС регламентира, че
справката декларация се подава заедно с отчетните регистри, а чл. 125, ал. 5 от ЗДДС задължава лицата да подадат и справките декларации и отчетните регистри в
един и същ срок. От друга страна, санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС наказва лицата, които не са подали един от посочените документи, сред
които са и справките декларации и отчетните регистри.
Посочено е, че нарушението по чл. 125,
ал. 5 от ЗДДС е на просто/формално извършване, като съставомерната
форма на изпълнителното деяние се състои в бездействие да се изпълни
задължението да се подадат в указания в закона срок посочените в правната норма
данъчни документи -т.е. справка декларация и отчетни регистри.
Съдът
е приел, че
в процесния случай задълженията за подаване на справка
декларация и отчетени регистри за един и същи данъчен период нямат
самостоятелен и обособен характер, доколкото са функционално предназначени към
постигане на една и съща цел - надлежно отчитане пред приходната администрация
на данните, относими към законосъобразно формиране на данъчния резултат за
съответния едномесечен данъчен период (ДДС за внасяне или ДДС за
възстановяване).
Касационният съд намира следното: Задълженията
за подаване на справки декларации и на отчетни регистри се изпълняват заедно и
едновременно, по един и същи начин - по електронен път при условията и реда на
ДОПК - чл. 125, ал. 7 от ЗДДС.
Съгласно чл. 125, ал. 1 от ЗДДС, за всеки
данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз
основа на отчетните регистри по чл. 124, с изключение на случаите по чл. 159б.
Или иначе казано, правилата на чл. 125
от ЗДДС регламентират задължение за деклариране на данъка до 14-то число на
месеца, следващ календарното тримесечие, за което се отнася. Това задължение се
изпълнява чрез подаване на справка – декларация по ал. 1, към която
задължително се прилагат отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС, въз основа на
които е съставена, а в приложимите случай, заедно и с VIES-декларация по чл.
125, ал. 2 от ЗДДС. Иначе казано, законодателят е поставил задължение за
своевременно деклариране на релевантни за данъчното облагане данни от дейността
на лицето, като е установил формата на деклариране и способът за изпълнение –
подаване заедно по електронен път (чл. 125, ал. 7 от ЗДДС). Така поставеното
задължение не търпи частично изпълнение. Т. е., подаването на регистри без
справка-декларация или справка-декларация без регистри и/или VIES-декларация,
когато се изисква, води до едно и също административно нарушение по чл. 125,
ал. 5 от ЗДДС – недеклариране на данък, по реда и в срока установен от закона.
Изводите на първоинстанционния съд са правилни
и законосъобразни, поради което касационните оплаквания са неоснователни.
Решението на ПРС следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл.
221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХІІ състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение
№ 1600 от 04.08.2022г. на Пловдивския
районен съд, постановено по АНД №2308 по описа на същия съд за 2022г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.