Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна,22.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XXVс.
в публично съдебно заседание на десети март две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ
ВАСИЛЕВА
при
участието на секретаря Елица Трифонова след като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 9017 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано
по предявен иск от “И.И.9.” ЕООД срещу П.И.В. с правно основание чл.79, ал.1 вр. чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 15 000 лева, представляваща дължима по Договор за заем от
16.06.***. главница и сумата от 7660.51,
представляваща обезщетение за забава за периода 17.07.***. до 27.07.2020г.,
както и законната лихва, считано от датата на предявяване на иска -
31.07.2020г. до окончателно изплащане на главницата.
В евентуалност e предявен иск с правно
основание по чл. 59 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати процесните суми като
платени без основание.
В исковата молба се твърди, че на 16.06.***.
между „И.И.9.” ЕООД и ответника бил сключен договор за заем за потребление, по
силата на който ищецът му предал сумата от 15 000 лева, като ответникът се
задължил да я върне в срок до 16.07.***. В деня на сключване на договора за
заем и за обезпечаване на неговото задължение заемателят издал в полза на
заемодателя два броя запис на заповед, всяка една от които за 7 500 лева. В
тях изрично бил посочен падеж на плащане 16.07.***., която дата била уговореният
срок за връщане на сумата, както и банковата сметка, по която трябвало да бъде
върната сумата. Сумата по договора за заем бил предадена на заемополучателя по
следния начин: 7500 лева в брой от управителя М.Р.Д., за което била съставена
разписка и 7500 лева от управителя Х.А.Д., за което била съставена разписка. До
настоящия момент ответникът не бил изпълнил задължението си да върне предоставената
в заем сума, поради което същият бил в забава, считано от 17.07.***.
В
срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирала отговор, с който оспорва иска по
основание и размер.
Сочи, че с Решение №242/20.11.**. по
гр.д. №927/**. по описа на РС-Карнобат
съдът е отхвърлил иска на ищеца за главница по запис на заповед от
16.06.***. поради нищожност на записа на заповед. Излага се, че в настоящото
производство се претендира същата сума, основана на същата запис на заповед с
твърдение, че той е обезпечавал каузално правоотношение на страните по договор
за заем. В приключилото съдебно производство ищецът не бил твърдял връзка на
менителнична и каузална сделка и тази възможност се била преклудирала в рамките
на процеса и не съществувала процесуална възможност да се предяви в отделно
производство. Счита се, че съдът е обвързан със СПН по влязлото в законна сила
съдебно решение, с което бил отхвърлен иска на ищеца за сумата от 7500 лева,
основан на менителнична сделка. В тази част производството по делото било
недупостимо и следвало да се прекрати.
Излагат се съображения за неоснователност
на исковете. Оспорва се твърдението между страните да е бил сключен неформален договор
за заем от 16.06.***., по силата на който ответникът да е получил от двамата управители
сумата от по 7500 лева срещу задължението да върне тези суми. Оспорва се
твърдението този договор да е бил обезпечен с издадени на 16.06.2015. два броя
записи на заповед всяка за сума 7500 лева с падеж 16.07.***. , като и
твърдението, че тази дата е уговорения от страните срок за връщане на сумата.
Твърди се, че действителните
правоотношения между страните се изчерпват с трудовоправна връзка, вече
прекратена, но съществувала в процесния период. Сочи се, че ответникът работил при ищеца като шофьор
–снабдител , доставял входни и интериорни врати на територията на цялата
страна. При извършване на възложената работа той получавал стоково-материални
ценности на значителна стойност, като за тях от всеки клиент получавал парични
суми при извършената доставка. Заради зачестили случаи на присвоявания от
работници и служители, за да гарантира коректно изпълнение на работата, по настояване
на управителите на дружеството Х. Д. и М. Д.ответникът попълвал документи за
получена парична сума без дата. При прекратяване на трудовия му договор получил
уверение, че всички документи са унищожени. Същият няма спомен за попълваните
документи – дати на съставяне, суми и съдържание. Попълнените документи
предхождали значително времето на прекратяване на трудовия договор.
Оспорва като неистински представените към
исковата молба два броя разписки от 16.06.***. и 2 броя запис на заповед от
16.06.***. като сочи, че са неавтенчини като дата и съдържание. Прави се искане
за представянето им в оригинал на основание чл.183 ГПК. Твърди се, че
представените разписки не установяват основанието за получаване на описаната в
тях сума- предаване на пари срещу задължение за връщане. В тези разписки били
описани ищци различни от ищеца, като платци на сумите по тях и не било описано,
че те действа в качеството на управители на „И.И.9.” ЕООД.
Заемното правоотношение не можело да се
докаже и от представените два броя записи на заповед, тъй като сами по себе
си те не материализирали каузална сделка
и представлявали нищожни ценни книги. Те нямали валидно определен падеж и били
нищожни, което било определено с Решение по гр.д.№1326/**. на ОС Бургас и
решение по гр.д. №927/**. на РС Карнобат и Решение по гр.д.№928/**. на
РС-Карнобат. В настоящото дело същата сума се търсела от
прехвърлителя/джиранта/ на вземането по ценната книга. С извършеното джиросване
на менителничния ефект правата преминали в джиратара и „И.И.9.” ЕООД загубило на това основание
кредиторовото си качество. С приложените ценни книги не можела да установи
връзка с твърдяното каузално правоотношение, както и не можело да се установи
валидно възникнало съгласие за връщане на предоставената в заем сума.
В случай, че съдът приеме, че
представените разписки материализират договор за заем, то не можело да се
приеме за доказано съгласие на страните за уговорения падеж на дата 16.07.***.
и следвало да се приеме, че между страните не е уговорен срок за връщане на
заемната сума. В тази хипотеза се прилагало правилото на чл.69, ал.1 ЗЗД и
заемодателят можел да иска връщане на сумата веднага, а съгласно чл.240, ал.4 ЗЗД парите следвало да се върнат в продължение на един месец след поканата.
Това не променяло посочения от законодателя в чл.114, ал. 2 ЗЗД начален момент
на давностния срок, погасяващ възжможността за принудително реализиране на
вземането. Давността започнала да тече от момента на възникване на задължението
16.06.***, а исковата молба била подадена един месец след изтичане на
давностния срок по чл.110 ЗЗД. Дори и по отношение на твърдяния падеж 16.07.***.
исковата молба била предявена след изтичане на петгодишния срок. Отправя се
искане за отхвърляне на иска като погасен по давност. Оспорва се
основателността и на предявения акцесорен иск.
Съдът след като съобрази събраните по
делото доказателства по реда на чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
В представената по
делото разписка за получена сума от 16.06.***. е вписано, че П.И.В. ЕГН **********,
адрес ***, л.к.**, изд. на 30.01.**. от МВР Бургас е получил от М.Р.Д. ЕГН **********,
с постоянен адрес ***, л.к.**, изд. на 04.11.**. от МВР Варна парична сума в размер на 7500 лева.
В представената по
делото разписка за получена сума от 16.06.***. е вписано, че П.И.В. ЕГН **********,
адрес ***, л.к.**, изд. на 30.01.**. от МВР Бургас е получил от М.Р.Д. ЕГН **********,
с постоянен адрес ***, л.к.**, изд. на 26.05.**. от МВР Варна парична сума в
размер на 7500 лева.
Представен е запис на
заповед от 16.06.***. /без протест и без разноски, платим на предявяване/, съгласно
който издателят П.И.В. ЕГН **********,
л.к.**, изд. на 30.01.**. от МВР Бургас, с постоянен адрес *** се е задължил
неотменно и безусловно да заплати на М.Р.Д. ЕГН **********, л.к.**, изд. на
26.05.2010г. от МВР Варна, с постоянен адрес ***, като представляващ и
управляващ фирма „И.И.9.“ ООД, с адрес *** и ЕИК **сумата от 7500 лева, с падеж
на паричното задължение на 16.07.***.
Представен е запис на
заповед от 16.06.***. /без протест и без разноски, платим на предявяване/,
съгласно който издателят П.И.В. ЕГН **********, л.к.**, изд. на 30.01.**. от
МВР Бургас, с постоянен адрес *** се е задължил неотменно и безусловно да
заплати на М.Р.Д. ЕГН **********, л.к.**, изд. на 04.11.**. от МВР Варна, с
постоянен адрес ***, като представляващ и управляващ фирма „И.И.9.“ ООД, с
адрес *** и ЕИК **сумата от 7500 лева, с падеж на паричното задължение на
16.07.***.
Представена е справка
от ТР относно управлението на дружеството-ищец.
С определение №1614
от 16.08.**. по ч.гр.д. №1268/**., влязло в сила на 16.08.**., Бургаският
окръжен съд е отменил Разпореждане от 15.06.**. по ч.г.д. №697/**. по описа на
РС-Карнобат за постановяване на Заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение и обезсилва изпълнителния лист, издаден въз основа на Заповед
№457/15.06.**. за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по
ч.гр.д. №697/**. по описа на РС-Карнобат.
Представена е искова
молба вх. №4069/13.08.**., по гр.д. №928/**. на РС Карнобат от М.Р.Д., ЕГН **********
срещу П.И.В. ЕГН **********, с правно основание чл.422, ал.1, във вр.с чл.415,
ал.1 от ГПК.
С решение №270/20.12.**. по гр.д. №928/**. на
Карнобатски районен съд, влязло в сила на 22.01.2019г., е отхвърлен предявеният
от М.Р.Д., ЕГН **********, с адрес: *** против П.И.В. ЕГН ********** *** иск с
правно основание чл. 422 ГПК, вр.чл. 538 ТЗ за приемане за установено по
отношение на ответника, че съществува вземането на ищеца в размер на сумата 7
500.00 лева-главница по запис на заповед от 16.05.***.
С определение №1768
от 19.09.**. по ч.гр.д. №1326/**., влязло в сила на 19.09.**., Бургаският
окръжен съд е отменил Разпореждане за незабавно изпълнение на заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по реда на чл.417, т.9,
предл. I от ГПК №411/08.06.**. по ч.г.д. №625/**. на Районен съд –Карнобат, 1
състав и е обезсилил издадения изпълнителен лист срещу П.И.В..
Представена е искова
молба вх. №4066/13.08.**. по гр.д. №927/**. на РС Карнобат от „И.И.9.“ ООД, ЕИК
**срещу П.И.В. ЕГН **********, с правно основание чл.422, ал.1, във вр.с
чл.415, ал.1 от ГПК.
С решение №242/20.11.**.
по гр.д. №927/**. на Карнобатски районен съд, влязло в сила на 28.03.2019г., е отхвърлен предявеният от „И.И.9.“ ООД
с ЕИК **, със седалище и адрес на управление ***, със законен представител М.Р.Д.
против П.И.В. ЕГН ********** *** иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр.чл. 538 ТЗ да се приеме за установено по отношение на ответника, че съществува
вземането на ищеца в размер на сумата 7 500.00 лева-главница по запис на
заповед от 16.05.***.
Представен е Трудов
договор №37 от 04.02.**., съгласно който П.И.В. ЕГН ********** е назначен на
длъжността „шофьор-снабдител“ с
работодател „И.И.9.“ ООД, като и Допълнително споразумение към трудов
договор №37 от 16.06.**.
От представеното по
делото известие за доставяне на ИМ в Районен съд – Варна се установява, че исковата
молба по настоящото дело е изпратена от ищеца на 30.07.2020г.
Свидетелят Б. Н. Ц.
излага, че е работил в „И.И.9.“ ЕООД близо три години - от 18.06.2012г. до
23.02.***. на длъжност „ръководител търговска експлоатация“ и П.В. е бил негов
колега във фирмата. Сочи, че ответникът
е работел с материални ценности, като работата му е била свързана с парични
средства – събирали са парични средства от шоурумите като обороти, издавали са
врати, различни задачи са им се поставяли всеки ден. Дейността на фирмата е
свързана с продажба на врати на едро и на дребно. Чувал е, че служители са
подписвали документи. Чувал е от колеги, че са подписвали запис на заповед
предимно и други документи. Не знае защо са подписвали такива документи, но
предполага, че са били като гаранция за да не изчезнат парични средства. Той
самият не е подписвал такива документи, защото не е работил с парични средства
и дейността му е била съвсем различна. Специално от П.В. не е чувал нищо, но с
колеги от София, които работели към тогавашния момент знае конкретно. Първоначално
П.В. ***, а после го пренасочили към друг вид дейности в София. Знае поне за
четирима човека, от които работодателят е изисквал да подписват такива
документи.
От така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
За да бъде успешно проведен искът по
чл.240 ЗЗД ищецът следва при условията на главно и пълно доказване да установи
твърденията си в исковата молба, а именно наличието на договорни правоотношения
между страните, произтичащи от договор
за заем, сключен на 16.06.***., предоставянето в заем на ответника на сумата от
15 000 лева и уговореният падеж за връщане на заемната сума 16.07.***.
Ответникът следва да докаже наличието на
правоизключващи или правопогасяващи вземането обстоятелства.
Договорът за заем за
потребление на движими вещи е реален, неформален договор. За този тип договори
не е предвидена квалифицирана форма за действителност, но няма пречка
сключването му да бъде оформено в нарочен писмен акт. При липса на документално
оформен договор за заем сделката възниква сукцесивно - с фактическото предаване
на съответната движима вещ или пари от заемодателя на заемателя. Доказването на
последното по правилата на ГПК може да бъде реализирано с представянето на
разписка за дълга или с ангажирането на гласни доказателства за въпросното
предаване. Съществуването на договора за заем следва да се установи от
страната, която търси изпълнение по него, като ищецът трябва да проведе главно
доказване на фактите, изпълващи същественото съдържание на сделката /решение по
гр.д.№ 574/2012г. на ІV г.о./
В настоящия случай не бяха ангажирани доказателства, годни да обосноват
възникването на твърдяната от ищеца облигационна връзка и изправността на
кредитора по нея.
Приложените по делото писмени доказателства не установяват наличието на договорни
правоотношения между страните по
предоставен на 16.06.***. паричен заем в размер на 15 000 лева от “И.И.9.”
ЕООД на П.И.В. и поето задължение за връщане на сумата с посочване на падеж 16.07.***.
За установяване на
твърденията си по иска за сключен реален договор за паричен заем ищцовото
дружество представя два броя разписки за получени суми от 16.06.***.
Видно от съдържанието
на разписка за получена сума от 16.06.***., ищецът П.И.В. е получил от М.Р.Д.
ЕГН **********, с постоянен адрес ***, л.к.**, изд. на 04.11.**. от МВР Варна
парична сума в размер на 7500 лева. Във втората представена разписка за получена
сума от 16.06.***. е посочено, че П.И.В. е получил от М.Р.Д. ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, л.к.**, изд. на 26.05.2010г. от МВР Варна парична
сума в размер на 7500 лева. Не се сочи в
разписките, че лицата, предали паричните суми на ответника са действали в
качеството си на управители и представляващи ищцовото дружество “И.И.9.” ЕООД.
Напротив, изчерпателно са описани единствено индивидуализиращите данни на
физическите лица М.Р.Д. и М.Р.Д., включително номерата на личните им карти и
личните им адреси.
Следователно
посочените писмени доказателства не установяват твърдяната в исковата молба
облигационна връзка между ищцовото дружество “И.И.9.” ЕООД и ответника П.И.В..
Не могат да бъдат
споделени съображенията на ищеца, че представените два броя записи на заповед
от 16.06.***. установяват сключването на процесния договор за заем и падежа за връщане на заетата
сума.
От представените по
делото съдебни актове на Бургаския окръжен съд и Карнобатския районен съд, претенциите
на ищеца за установяване съществуването на вземанията към ответника по
посочените записи на заповед са отхвърлени. Съдебните състави са констатирали
нищожността на записите, доколкото падежът в същите е отразен по два начина –
на предявяване и на определен ден, което се явява нарушение на императивните
изисквания на чл.486, ал.1 от ТЗ. Поради което не може да се приеме за доказано
съгласие на страните за уговорен падеж на дата 16.07.2015 г.
По силата на чл.535,
т.2 ТЗ редовният от външна страна запис на заповед материализира само
безусловно обещание на издателя за плащане, не и негово удостоверително
изявление, че е получил пари от поемателя (Решение №88 от 27.05.201Зг. на
ВКС по т.д. №374/2012г., II т.о.). Освен това от представените съдебни актове по гр.д. №928/**. на КРС
и по ч.гр.д. №1268/**., на БОС се установява, че всички права по единия запис
на заповед са прехвърлени в полза на трето за настоящия спор лице.
Поради това,
настоящият състав приема, че представените записи на заповед не са годно и
достатъчно доказателство за получаването на заемната сума и сключването на
договора за заем между ищеца и ответника и не установяват договорен падеж за
връщане на заемната сума.
Неоснователността на
претенцията за главница влече неоснователност и на иска за обезщетение за
забава в размер на законната лихва.
С оглед гореизложените мотиви, предявената искова претенция с
правно основание чл.79, ал.1 вр. чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД се явява неоснователна
и подлежи на отхвърляне, предвид липсата на валидно сключен договор за заем.
За пълнота на
изложението следва да се посочи, че претендираното вземане се явява и погасено
по давност.
За вземания, произтичащи от договор за заем, се прилага
общата петгодишна давност, предвид разпоредбите на чл.110 и чл.111 от ЗЗД. С петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не
предвижда друг срок, която започва да тече от момента на изискуемост. Съгласно чл.240, ал. 4
от ЗЗД заемателят трябва да върне заетите пари или вещи в течение на 1 месец от
поканата. Съгласно чл.114, ал.2 от ЗЗД, ако е уговорено, че
вземането става изискуемо след покана, то давността започва да тече от деня, в който е възникнало задължението. При
липса на доказателства за постигнато съгласие за дата
на
изпълнение на задължението се
прилага общото правило, че
вземането е станало изискуемо веднага /чл.69 ал.1 ЗЗД/, или в
случая
от
16.06.***. – твърдяната дата на предаване на паричните суми. Считано от тази дата, давността е изтекла преди
предявяване на иска /на
30.07.***./. Дори по отношение на твърдяния от ищеца падеж 16.07.2015 г.,
исковата молба е предявена след изтичане на петгодишния давностен срок.
По предявения евентуален иск:
За да бъде уважена претенцията с правно основание чл. 59 от ЗЗД, следва да
бъде установено наличието на следните кумулативно дадени предпоставки:
намаляване на имуществото на ищеца, увеличаване имуществото на ответника,
причинна връзка между тях, липса на правно основание за разместването на
имуществените блага и липса на друг ред за защита на ищеца.
С оглед изложеното по-горе съдът намира за недоказано настъпило разместване на имуществени блага между
страните, изразяващо се
в заплащане на парични средства от страна на ищеца в полза на ответника, поради
което и предявеният в евентуалност иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Релевираното
възражение за погасяване на евентуалната претенцията по давност е също
основателно. Правото на вземане в полза на ищцовото дружество възниква от
момента на плащането. Доколкото в исковата молба се твърди същото да е
извършено на 16.06.***., то към датата на подаване на исковата молба, приложимият
в случая общ пет годишен давностен срок е бил изтекъл.
По тези съображения евентуалната
претенция се явява неоснователна и следва да се отхвърли в цялост.
По разноските:
На основание
чл.78,ал.3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят направения от същия
разноски, в размер на 1200 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
На горните съображения
съдът :
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от “И.И.9.” ЕООД, ЕИК: **, със седалище и адрес на
управление *** 7 срещу П.И.В., ЕГН: **********, с адрес ***
иск с правно основание
чл.79, ал.1 вр. чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 15 000 лева, представляваща дължима по Договор за заем от 16.06.***. главница
и сумата от 7660.51 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода 17.07.***. до
27.07.2020г., както и законната лихва,
считано от датата на предявяване на иска - 31.07.2020г. до окончателно
изплащане на главницата, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “И.И.9.” ЕООД, ЕИК: **, със седалище и адрес на
управление *** 7 срещу П.И.В., ЕГН: **********, с адрес ***
иск с правно основание чл.59 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 15 000 лева, представляваща платена без
основание сума, като неоснователен.
ОСЪЖДА “И.И.9.” ЕООД, ЕИК: **, със седалище и адрес на
управление *** 7 да заплати на П.И.В., ЕГН: **********, с адрес *** сумата от
1200 лева, представляваща разноски
по делото, на основание чл.78,ал.3 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок
от получаването му от
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: