№ 470
гр. Ловеч, 16.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ЦВЕТАНОВА
в присъствието на прокурора Ц. М. П.
като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА Частно
наказателно дело № 20254300200406 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл. 437 и сл. от НПК.
Постъпила е молба от С. И. А., с която моли да бъде условно
предсрочно освободен. Посочва, че е придобил право за УПО. Сочи, че няма
наказания.
Упълномощеният от Началника на Затвора Ловеч инсп. „РД“ Д. счита, че
не са налице доказателства за поправянето на лишения от свобода и поддържа
становището на началника на затвора същият да не бъде условно предсрочно
освобождаван.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч зам. окръжен прокурор
П., в съдебно заседание изразява становище, че не следва да бъде уважавана
молбата, тъй като лишеният от свобода не е дал достатъчно доказателства за
поправянето си.
Служебно назначеният защитник на лишения от свобода – адв. А. М. в
съдебно заседание сочи, че подзащитният й е дал достатъчно доказателства за
своето поправяне и моли молбата на А. да бъде уважена.
Лишеният от свобода С. И. А. в съдебно заседание се явява лично и
моли да бъде уважена молбата му.
Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата молба, становището
на страните в съдебно заседание и събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
В момента осъденият С. И. А. изтърпява наказание „лишаване от
свобода“, наложено с Протоколно определение № 44/06.03.2025 г. по НОХД №
176/2025 г. на РС – Ловеч, на осн. чл. 343б, ал.2 от НК, в размер на 10 (десет)
месеца „лишаване от свобода“. Начало на наказанието 13.03.2025 г., от което
1
наказание към днешна дата 16.09.2025 г. е изтърпял 6 месеца и 3 дни; от
предварителен арест 1 (един) ден; фактически е изтърпял 6 месеца и 4 дни, от
работа 1 месец и 18 дни, или всичко – 7 месеца и 22 дни и има ОСТАТЪК от 2
(два) месеца и 8 дни. Следователно същият към настоящият момент е
изтърпял повече от половината от наложеното му наказание, съгласно
изискването на чл. 70 от НК.
Съдът, като съобрази постъпилата молба от лишения от свобода,
становището от Затвора-Ловеч и доказателствата по делото счита, че молбата
на С. И. А. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Действително е установено, че към датата на съдебното заседание
лишеният от свобода е изтърпял фактически повече от половината от
наложеното му наказание „лишаване от свобода“. Анализът на всички
доказателства за цялостното поведение на А. обосновават извод, че не са
налице предпоставките визирани в чл. 70, ал. 1 от НК за допускане на условно
предсрочно освобождаване на същия, тъй като не е налице втората
предпоставка, необходима за уважаване на молбата му.
Видно от становището на началника на затвора, при първоначално
изготвената оценка на правонарушителя е отчетен среден риск от рецидив 59
точки. В оценката на профила на нуждите при постъпването са oчертани
следните проблемни зони: начин на живот и обкръжение; злоупотреба с
алкохол и умения за мислене. Рискът от сериозни вреди за обществото е на
средно ниво, поради липсата на самоконтрол и адекватно поведение. Във
връзка с престоя в затвора са отчетени опасения от уязвимост, нарушение на
задълженията, опасения от злоупотреба с алкохол в открит тип и в тази връзка
опасения от отклонение.
В становището е посочено, че последваща оценка на А. не е изготвена,
тъй като е актуална първоначалната - от месец март тази година. За изминалия
период, не са настъпили промени в профила на нуждите. Рискът от рецидив и
вреди, както и проблемните зони остават същите, както при постъпването.
Лишеният от свобода все още не осъзнава сериозността на това, което е
извършил, както и вредите, които би могъл да причини. Липсват му умения за
оценка на последиците от собствените действия и рационално справяне с
житейските проблеми. Видно от доказателствата по делото до момента не се
регистрират промени в рисковите зони, поради което се запазват стойностите
на риска от рецидив и нивото на риска от вреди, отчетени в първоначалната
оценка.
Лишеният от свобода А. не е включван в групова работа. Провеждани са
индивидуални срещи и разговори с цел
снемане на напрежението и проследяване на резултатите от корекционната
работа до момента.
От постъпването си в затвора, А. работи по линия на доброволния труд в
общежитието, тъй като има здравословни проблеми (хипертония и проблеми
със сърцето), а и са отчетени опасения от отклонение. Справя се прилично със
задълженията си, които са свързани основно с хигиенизиране на района. Два
2
пъти е настаняван за лечение и във външно болнично заведение.
Лишеният от свобода няма наказания и не е награждаван. Изпълнява
плана на присъдата частично. Реализацията на стъпките и рационалността на
работата се ограничава с фиктивното му желание за промяна. Лишеният от
свобода А. не разполага с необходимите защитни механизми, за да се справи
със зависимото поведение към алкохола. Все още не отчита зависимостта като
сериозен проблем, а и му липсва настойчивост за справяне с нея.
От мотивираното становище на началника на Затвора – Ловеч се
установява, че лишеният от свобода постъпва в ЗО „Полигона“ на 27.03.2025 г.
Устроен е на работа в общежитието по линия на доброволния труд, тъй като в
първоначалната оценката на риска е регистрирана опасност от отклонение.
Въпреки липсата на дисциплинарни нарушения, все още не са налице
достатъчно доказателства за настъпила трайна положителна промяна в
поведението на осъдения. Корекционното въздействие не постига търсения
ефект. По отношение на извършеното деяние, формално отчита виновност, но
липсва самокритичност. Мотивацията за промяна все още не е на
необходимото ниво. Рискът от рецидив и вреди е без промяна. Заложените
задачи в плана на присъдата не са реализирани напълно. Поведението му в
рестриктивна среда е съобразено с изискванията, но злоупотребата с алкохол
го прави непредвидимо в условията на свобода.
С оглед изложеното, началникът на затвора счита, че не са налице
достатъчно доказателства за поправяне на осн. чл. 439а, ал.1 от НПК, и на осн.
чл. 70 от НК, изразява отрицателно становище С. И. А. да бъде условно
предсрочно освободен.
По делото е представен и социален доклад на инспектор СДВР Й. П.,
която дава становище, че отношението на лишения от свобода А. към плана на
присъдата е формално и инспекторът, отчитайки че задачите заложени в него
не са реализирани, счита, че следва работата с осъдения да продължи. По
отношение извършените деяния, формално отчита виновност, но липсва
самокритичност. Декларира готовност за промяна, без да е наясно с
конкретните стъпки, които трябва да предприеме за постигането й. ИСДВР П.
още посочва, че към настоящия момент липсват достатъчно убедителни
доказателства в поведението и начина на мислене на лишения от свобода за
позитивна промяна и корекция, каквато е и една от целите на наложеното
наказание.
Съдът приема, че не са налице доказателства за трайни положителни
промени в поведението на осъдения. Съгласно установената съдебна практика
- ПВС № 7/85 г. изм. с ПВС № 8/87 г. констатацията, че осъденият е показал
примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и активно
положително отношение към режимните изисквания, вътрешния ред и
дисциплина. От значение са изводите за постигане на целите на наказанието, с
оглед промяната на личността и поведението на осъденото лице, както и
липсата на рискове, което е в защита на обществения интерес. Съдът приема,
че е необходимо да продължи поправителното въздействие по отношение на
3
А., тъй като не са налице трайни доказателства за промяна в неговото
поведение, които да сочат, че същият се е превъзпитал и поправил, не са
постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК с изтърпяната част
от наложеното наказание, поради което не е налице втората кумулативна
дадена предпоставка, посочена в чл. 70, ал. 1 от НК.
Съдът приема, че не са налице останалите изисквания за условно
предсрочно освобождаване. С поведението си А. не е доказал, че наказанието
„лишаване от свобода“ му е оказало нужното корекционно въздействие.
С оглед гореизложеното съдът счита, че следва да бъде оставена без
уважение молбата на осъдения С. И. А. за условно предсрочно освобождаване
от изтърпяване на остатъка от 2 месеца и 8 дни от наложеното му наказание с
Протоколно определение № 44/06.03.2025 г. по НОХД № 176/2025 г. на РС –
Ловеч, в размер на 10 (десет) месеца „лишаване от свобода“, като
неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 440, ал.1 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения С. И. А., роден на
**.**.**** г. в с. А., община Ловеч, постоянен и настоящ адрес с. А., община
Ловеч, област Ловеч, ***, български гражданин, с основно образование,
неженен, осъждан, ЕГН **********, за условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на ОСТАТЪКА от 2 месеца и 8 дни от наложеното му наказание
с Протоколно определение № 44/06.03.2025 г. по НОХД № 176/2025 г. на РС –
Ловеч, в размер на 10 (десет) месеца „лишаване от свобода“, като
неоснователна.
Определението подлежи на обжалване от осъдения и от Началника на
Затвора – Ловеч, и на протест от прокурора в 7-мо дневен срок от днес пред
Апелативен съд – гр. Велико Търново, по реда на Глава XXII.
Определението се изпълнява незабавно след изтичане срока за
обжалване освен, ако е подаден протест, което не е в интерес на осъдения.
Препис от определението да се изпрати на осъдения, на Ловешка
окръжна прокуратура и Затвора – гр. Ловеч.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
4