Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 07.02.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на двадесет
и трети януари
две хиляди и осемнадесета година
в състав:
Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета Стефанова и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 5758 по описа
за 2017 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от Н.С.Т. и Д.Г.Т. срещу З.
„А.” АД, с която са предявени активно, субективно и обективно, кумулативно
съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ / Обн.,
ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016
г./, във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016
г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищците твърдят, че при ПТП,
настъпило на 20.09.2014 г. е причинена смъртта на Г.Т.С.-син на Н.С.Т. и баща
на Д.Г.Т., вследствие на което ищците търпят неимуществени вреди. Твърди се, че
на посочената дата М.Д.М. управлявал л.а.м. „Фолксваген Пасат“ с рег. № *******по
третокласен път-4009 км и 5+300, като преди навлизане в с. Лиляк, общ.Търговище
водачът нарушил правилата за движение по пътищата като не е ползвал дясната половина
от пътя по посока на движението си, навлязъл в насрещната пътна лента и
реализирал сблъсък с движещия се в този момент по нея л.а.м. „Фолксваген голф“
с рег. № *******и по непредпазливост причинил смъртта на водача му Г.Т.С.. Твърди
се, че произшествието е настъпило по изключителна вина на водача М.М., чиято вина е безспорно установена с влязла в сила
Присъда № 11 от 18.10.2016 г., постановена по н.о.х.д. № 116/2016 г. по описа
на ОС-Търговище. Поддържа се, че ищците преживяват изключително тежко смъртта
на Г., което е довело до развитие на остра стресова реакция и душевно
разстройство у ищците.
Поддържа се, че към момента на настъпване на
произшествието, отговорността на деликвента е била
застрахована при ответното дружество със З.ължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ полица № 11113002310192, валидна от
29.09.2013 г. до 28.09.2014 г.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати сумата от по 200 000 лв. за всеки
един от двамата ищци, застрахователно обезщетение за претърпените от ищците
неимуществени вреди, от смъртта на техния син и баща, настъпила вследствие ПТП
на 20.09.2014 г. по третокласен път-4009 км и 5+300, виновно причинена от
водача на л.а.м. „Фолксваген Пасат“ с рег. № *******, чиято отговорност е била
застрахована по З.ължителна застраховка „Гражданска
отговорност” при З. „А.” АД с полица № 11113002310192, валидна от 29.09.2013 г.
до 28.09.2014 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането-20.09.2014 г. до окончателното изплащане. Претендират се разноските по делото.
Претендира се адвокатско възнаграждение определено от съда по реда на чл.38 от
ЗА.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника чрез пълномощника му юрисконсулт Дачев, надлежно
упълномощен с пълномощно приложено към отговора.
Оспорва изцяло предявените искове
както по основание, така и по размер.
По същество оспорва отговорността
на водача М.Д.М. с твърдението, че същият не е реализирал виновно поведение, в
резултат на което да е причинено процесното ПТП.
Оспорва причинно следствената връзка между ПТП и смъртта на Г.Т.С., както и
причинната връзка между претендираните неимуществени
вреди и смъртта на Стоименов. Оспорва вредите като факт от обективната
действителност и като размер. Оспорва размера на исковете като завишени. При
условията на евентуалност прави
възражение за съпричиняване, като твърди, че водачът Г.Т.С.,
нарушавайки правилата за движение, неправомерно е навлязъл с управляваното от
него МПС в насрещната пътна лента, непосредствено след което е предприел
маневра за връщане в дясната лента по посока на движението му, при което е
допуснал управляваният от него автомобил да се удари в лек автомобил „Фолксваген
Пасат“, също така и с твърдението, че е управлявал автомобила с концентрация на
алкохол в кръвта си 4,2 промила и именно тежката степен на алкохолно опиянение
е основна причина за настъпване на ПТП, както и че е управлявал автомобила без
правилно поставен обезопасителен колан. Твърди, че
тежката степен на алкохолно опиянение като самостоятелен фактор е допринесла за
динамиката, вида, степента и тежестта на травматичните увреждания, довели до
смъртта на водача. Твърди, че значителната концентрация на алкохол в кръвта е
самостоятелен хематологичен фактор, обуславящ
състояние на риск за живота на починалия водач, независимо от ПТП. При
условията на евентуалност заявява възражение за съпричиняване
на неимуществените вреди от фактори, различни от процесното
ПТП и от смъртта на Г.Т.С.. Не оспорва наличието на застрахователно
правоотношение.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
ищците са депозирали допълнителна искова молба, с която изцяло оспорва отговора
на ответника. Оспорва възраженията за съпричиняване.
Представя писмени доказателства и нови пълномощни.
В срока за допълнителен отговор
ответникът поддържа изцяло становището си и оспорванията
в отговора, както и заявените доказателствени
искания.
В съдебно
заседание ищците поддържат исковете чрез своя процесуален представител.
Претендират разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК. Подробни съображения са развили в
представените по делото писмени бележки.
Ответникът,
в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва предявените искове
като неоснователни и недоказани и моли съда да ги отхвърли изцяло. Претендира
разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Софийски градски съд, I-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа
страна:
С влязлата в сила на 02.11.2016
г. присъда № 11 от 18.10.2016 г., постановена по н.о.х.д. № 116/2016 г. по описа
на Търговищкият окръжен съд, М.Д.М. е признат за виновен в това, че на
20.09.2014 г. около 10,30 часа по третокласен път-4009 км и 5+300, преди
навлизане в с.Лиляк, общ. Търговище, при управлението на л.а.м. „Фолксваген
пасат“ с рег. № *******е нарушил правилата за движение по пътищата по чл.8,
ал.1 от ЗДвП, като не е ползвал дясната половина от пътя по посока на
движението си, чл.16, ал.1, т.1 ЗДвП-относно забраната за навлизане в
насрещната лента при пътно платно с двупосочно движение, чл.20, ал.2 ЗДвП-при
възникнал опасност за движението не е направил всичко възможно да намали
скоростта или да спре и по непредпазливост причинил смъртта на Г.Т.С..
Съобразно чл.300 ГПК влязлата
в сила присъда на наказателния съд е З.ължителна
за съда, разглеждащ гражданско правните последици от конкретно деяние,
но само относно
това, дали то е извършено или отречено, дали
е противоправно и дали деецът е виновен, с оглед на което съдът приема, че деянието, авторството и виновното поведение на водача М.Д.М., настъпилата вследствие на това в пряка
причинно-следствена връзка, смърт на Г.Т. Стойменов, са установени
в настоящия процес с горната присъда.
От представеното удостоверение за
наследници с изх. № 10695/17.11.2014 г. на Община Търговище, се установява, че
ищецът Д.Г.Т. е син на починалия. От удостоверение за съпруг/а и родствени
връзки с изх. № 10925/26.11.2014 г. на Община Търговище се установява, че
ищцата Н.С.Т. е майка на починалия Г.Т..
Между страните е прието за
безспорно, че отговорността на виновния водач е била застрахована по З.ължителна застраховка „Гражданска отговорност” при З. „А.”
АД с полица № 11113002310192, валидна от 29.09.2013 г. до 28.09.2014 г.
От изслушаната и неоспорена от страните
СМЕ на д-р М. се установява, че между причината за смъртта на Г.Т. и процесното ПТП на 20.09.2014 г. съществува пряка и
непрекъсната причинно-следствена връзка, като причина за смъртта е получената
закрита гръдна травма. Установява се, че тази травма е получена от удар на
гръдния кош върху волана. При правилно поставен предпазен колан се очаква
тялото да е фиксирано към седалката и да не се удари върху волана, а дори и да
се удари да не се получат такива тежки и най-вече смъртоносни увреждания.
Травмата на главата е получена от удар в предното стъкло и при поставен
предпазен колан не би настъпила. Установява се, че пострадалият е бил без
поставен предпазен колан.
От заключението на СМЕ на д-р М.
се установява, че в конкретния случай не може да се говори за връзка между
механизма на травматичните увреждания и много високата алкохолна концентрация.
При разпита си в съдебно заседание вещото лице сочи, че дори да беше употребил
алкохол, пострадалият би починал при тежката гръдна травма.
От приетата по делото САТЕ се
установява, че водачът на лек автомобил Фолксваген пасат не е имал техническа
възможност да спре преди мястото на удара и ударът е бил непредотвратим чрез
предприемане на аварийно спиране. Установява се, че двамата водачи са имали
техническата възможност да управляват в дясната лента по посоката на движение,
при което автомобилите биха се разминали безпрепятствено.
От приетата по делото СПЕ се
установява, че претърпяната от ищеца Д.Т. тежка психотравма
- смъртта на баща му е довела до кризисна реакция, след което е наблюдавано
състояние на протрахиран отговор към психотравмиращото събитие, с невротично-депресивна
симптоматика. Тази симптоматика е напълно компенсирана, без хронични последици.
Психичното разстройство при ищеца е в причинна връзка с претърпяната загуба на
баща му. Ищецът Т. не е консултиран от психиатър, не е провел лечение в
психиатрично заведение и не е приемал медикаментозна терапия.
Пред настоящата инстанция са
разпитани свидетелите Б.М.Г. и Н.С.В..
Свидетелката Г. установява, че е
живяла с бащата на Д. на семейни начала. Д. е израснал с тях и били като
семейство. Отношенията на Г.и Д. били много добри. Отношенията между Г.и Н. били
прекрасни, бил много грижовен син. Не е имало скандали, пререкания, за всичко били
единни. След като разбрал за смъртта на баща си Д. се затворил, почти не говорел.
Майката на Г.плачела и не можела да повярва. Майката на Г.преди произшествието била
жизнена и много помагала, а сега се отказала от живота. След загубата на баща
си, Д. го заболели зъбите, вадил зъби. Майката на Г.рухнала тотално, не искала
да се занимава със стопански работи. Ищците все още не са преодолели загубата.
Свидетелката Н.С.В. установява,
че отношенията между баща и син били много близки. Д. не живеел с майка си, а с
баща си и били в отлични отношения. Видяла Д. на погребението, семейството било
напълно покрусено, съкрушено. И към настоящия момент ищците не са превъзмогнали
загубата на своя близък, но се опитват да продължават напред.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
непротиворечиви.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
От правна страна предявените искове за заплащане на обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, съдът
квалифицира по чл.226, ал.1
от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г.,
отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с §22 от
ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с
чл.45 от ЗЗД.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността
на деликвента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.
1 от КЗ /отм./ е
необходимо към момента на увреждането
да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя.
Наред с това следва да са
налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.
45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност
на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Безспорно делото се
установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 20.09.2014
г. между прекия причинител и ответника, като този факт не се оспорва от
ответника.
Безспорно с влязла в сила на
02.11.2016 г. присъда № 11 от 18.10.2016 г., постановена по н.о.х.д. № 116/2016
г. по описа на Търговищкият окръжен съд се установяват елементите на непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно и противоправно, както и установена вреда-причинена смърт на сина на ищците.
По силата на сключения договор,
застрахователят се З.ължава да покрие
в границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното
настъпване, вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са
в резултат от покрит риск по
застраховката "Гражданска
отговорност", са безспорно установени.
Предвид горното предявените
искове за неимуществени вреди се явяват основателни.
По отношение на размера на
предявените искове за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта
и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат
стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се
реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт
болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът
и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията,
дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната към момента на настъпване на
произшествието и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на
съответния етап от развитие на
обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Икономическата конюнктура е в основата на непрекъснатото
осъвременяване на нивата на застрахователно
покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования
на трети лица. Съгласно действащите през различните периоди Наредби за задължителното
застраховане лимитите на застрахователните суми за неимуществени
вреди са увеличавани почти ежегодно, като от 25000 лв.
за всяко събитие са достигнали
до 700 000 лева за всяко събитие
при едно пострадало лице и до 1 000 000 лева - при две и повече
пострадали лица. Последните посочени минимални размери са приложими до
01.01.2010 г. като след тази дата са
определени значително по-високи размери на застрахователните суми по застраховка
"Гражданска отговорност"
на автомобилистите съгласно § 27 ПЗР КЗ /отм./ и
чл. 266 КЗ /отм./, като към датата на процесното
събитие тези суми са били съответно: 2 000 000 лв. и
10 000 000 лв. Конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния
за определяне на обезщетението момент /в случая настъпилото ПТП, в резултат на което е причинена
смъртта на сина и бащата на ищците/ следва да се
отчитат като ориентир за определяне
на размера на дължимото застрахователно
обезщетение, независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител
на застрахователното събитие. В този смисъл е даденото разрешение в задължителната практика на ВКС, формирана в решения, постановени по реда на чл.
290 ГПК - решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II о, решение №
1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №
121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове.
При определяне размера на дължимото
обезщетение за причинени неимуществени вреди, настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищците след
смъртта на техния син и баща болки и страдания, отчита степента
на преживяваните от тях отрицателни
емоции, и близката връзка, привързаността
между майката
и сина и между сина
и бащата, прекрасните
отношения между тях, отчита и депресираното състояние на ищците след трагедията и към настоящия момент. Болките и страдания, които ищците ще продължат да изпитват от загубата,
трябва да бъдат отчетени при определяне размера на дължимото
застрахователно обезщетение.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че размерът
на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на по 150 000 лв. за всеки един от двамата ищци.
Доколкото болките и страданията могат да се съизмерят
в паричен еквивалент, то това
обезщетение се явява справедливо по смисъла
на чл. 52 ЗЗД.
Предвид горното предявените искове
ще следва да бъдат уважени за сумата от по 150 000 лв. и отхвърлени за
пълния претендиран размер от по 200 000 лв.
Заявеното от ответника съпричиняване от страна на
пострадалия е
основателно и доказано в настоящия процес. Съпричиняване ще е налице, когато със своето поведение
на пътя, пострадалият, като участник в движението по пътищата и в нарушение на правилата
за това движение,
е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, т.е за произшествието,
при което е пострадал.
Съобразно с въведеното с т.7 ППВС 17/1963 г. правило съпричиняване, по смисъла
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на
вредоносния резултат или за увеличаване
размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло
е било противоправно, в частност - в нарушение на Закона за
движение по пътищата и виновно.
Безспорно с приетото по делото
заключение на СМЕ на д-р М. се установи, че пострадалият не е бил с правилно
поставен предпазен колан, липсата на който е довел до тежката гръдна травма, от
която всъщност е настъпила смъртта му, както и че в случай на поставен
предпазен колан, пострадалият е могъл да избегне смъртоносното увреждане.
На следващо място безспорно се
установи, че като водач на пътно превозно средство не е спазил задължението си
по чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, а именно да не навлиза в насрещната лента за
движение, освен при заобикаляне и изпреварване и в случай, че и двамата водачи
са управлявали автомобилите си в дясната лента за движение по посоката на
своето движение, за което са имали техническа възможност, то те биха се
разминали безпрепятствено. Установява се, че е управлявал автомобил след
употреба на алкохол.
Съдът като съпоставя нарушенията
на двамата водачи, участвали в произшествието намира, че приносът на
пострадалия е равен на този на прекия извършител и го определя в размер на 50%.
С оглед приетите по делото
доказателства, съдът приема, че е налице принос от пострадалия, по смисъла на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД, тъй като поведението му е в причинна връзка с тежкия вредоносен резултат, поради което и определените
по-горе обезщетения ще следва да бъдат намалени със сумата от по 75 000 лв.
Следователно исковете ще следва
да бъдат уважение за сумите от по75 000 лв. за всеки един от двамата ищци.
Предвид основателността и доказаността на главната претенция, основателен и доказан е
акцесорния иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД
за заплащане на законна лихва, считано от датата на увреждането върху
главницата за неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал.
2 КЗ /отм./, застрахователят
изплаща и обезщетение за лихви за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане
пред третото лице. На основание
чл. 45 ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за обезщетение за забава, считано
от датата на увреждането. На това основание
функционалната отговорност на застрахователя покрива и задължението за лихви към
увредения от датата на деликта.
Разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. второ КЗ /отм./ е неприложима, тъй като тя
регламентира отговорността за лихви за
забава, присъдени в тежест на застрахования,
какъвто не е настоящият случай. Разпоредбата на чл. 271, ал. 5 КЗ /отм./ е приложима само в хипотезата на доброволно уреждане
на претенциите между застраховател и увредено лице, какъвто не е настоящият
случай - увреденият е потърсил застрахователното обезщетение по съдебен ред- чл.
273, ал. 1, предл. второ КЗ /отм./.
С оглед на горното Съдът присъжда
лихва върху главниците, считано от датата на увреждане-20.09.2014 г. до
окончателно изплащане на сумите.
По въпроса за разноските в настоящото производство:
Ищците са освободени от държавни
такси и разноски в настоящото производство, поради което такива не им се
присъждат.
Видно от представените договори
за правна помощ и съдействие от 16.10.2017 г. Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“
е осъществявало безплатна правна помощ на двамата ищци, с оглед на което
ответникът дължи адвокатско възнаграждение определено на основание чл.38, ал.2
от ЗА.
При материален интерес в размер
на 200 000 лв. минималният размер на адвокатското възнаграждение, определено на основание
чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения
възлиза на сумата от 5530 лв.
От тази сума ответникът ще следва
да заплати сумата от 2073,75 лв., която е съответна на уважената част от иска
/75 000 лв./, респ.2 488,50 лв. с начислено ДДС, предвид регистрацията на
дружеството по ЗДДС. Или общо за осъществено процесуално представителство на
двамата ищци, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на адвокатското
дружество адвокатско възнаграждение в размер на 4 977 лв.
Ответникът е направил разноски в
размер на 1020 лв. за възнаграждение на вещи лица и депозит свидетели и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 450 лв., определено на основание на чл.78, ал.8 от
(Изм. – ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.) във връзка с чл.37 от Закона за правната
помощ и чл.25, ал.2 от Наредба за заплащането на правната помощ.
От общата сума от 1 470 лв.
ищците ще бъдат осъдени да заплатят на основание чл.78, ал.3 от ГПК на
ответника разноски в размер на 918,75 лв., която сума е съответна на
отхвърлената част от исковете /250 000 лв./
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски
съд държавна такса в размер на 6000 лв. върху уважената част от исковете, както
и сумата от 75 лв.-възнаграждение на вещо лице заплатено от бюджета на съда.
Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, I-6 състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „А.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.226 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г.,
отм., считано от 01.01.2016 г./, във връзка с §22 от
ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с
чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД на Н.С.Т.,
ЕГН ********** и на Д.Г.Т., ЕГН **********, и двамата с адрес гр. Търговище,
кв.*******сума в размер на по 75 000
лв. /седемдесет и пет хиляди лв./ за всеки един от двамата ищци, застрахователно
обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, от смъртта на сина на
ищцата и баща на ищеца Г.Т. С., настъпила вследствие ПТП на 20.09.2014 г. по
третокласен път-4009 км и 5+300, виновно причинена от водача на л.а.м.
„Фолксваген Пасат“ с рег. № *******, чиято отговорност е била застрахована по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ЗАД „А.” АД с полица №
11113002310192, валидна от 29.09.2013 г. до 28.09.2014 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането-20.09.2014 г. до окончателното
изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове за разликата над
сумите от по 150 000 лв. до пълния размер на претендираните
от по 200 000 лв., а на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД, поради прието съпричиняване в размер на 50% разликата над сумите от по
75 000 лв. до сумите от по 150 000 лв. за всеки един от двамата ищци.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2
от Закона за адвокатурата ЗАД „А.” АД, дружество вписано в Търговския регистър
при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“, БУЛСТАТ *******,
регистрирано с номер в единния регистър **********, със седалище и адрес на
управление *** адвокатско възнаграждение в размер на 4 977 лв. /четири
хиляди деветстотин седемдесет и седем лв./
ОСЪЖДА Н.С.Т., ЕГН ********** и
на Д.Г.Т., ЕГН **********, и двамата с адрес гр. Търговище, кв.*******на
основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплатят на ЗАД „А.” АД, дружество вписано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *** сумата от 918,75 лв. /деветстотин и
осемнадесет и 0,75 лв./ разноски направени от ответника, съобразно отхвърлената
част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6
от ГПК ЗАД „А.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията-София с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да
заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 6000 лв. /шест
хиляди лв./ върху уважената част от исковете, както и сумата от 75 лв.
/седемдесет и пет лв./-възнаграждение на вещо лице заплатено от бюджета на
съда.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: