РЕШЕНИЕ
№ 86
гр. Ловеч, 26.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ПЛАМЕН ПЕНОВ
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
при участието на секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ Въззивно гражданско
дело № 20234300500053 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по реда на чл. 258 и сл. ГПК (ГЛАВА ДВАДЕСЕТА
ГПК)
Подадена е въззивна жалба с вх. № 5951/16.12.2022г. от С. С. С.,
ЕГН:********** с адрес : гр. *****, бул. „*******“ № ** чрез процесуален
представител адв. С. С. със съдебен адрес: гр. *********** срещу Решение
№ 217/25.11.2022г. по гр.д. № 780/2021г. по описа на РС – Троян , с което е
отхвърлена исковата молба, предявена от С. С. С. срещу Д. Ц. А., ЕГН
**********, В. С. А., ЕГН **********, и двете с адрес: гр. *********** и М.
С. А. – Р., ЕГН: **********, гр. *****, ж.к. ***********, с правна
квалификация чл.32 ЗС за разпределение на ползване на съсобствени
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ (ПИ) с идентификатор 73198.501.453 по КККР, одобрени
със Заповед № РД-18-11/20.04.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
адрес: гр. ***********, целия с площ 452 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до
1
10 м), с номер по предходен план 894, при съседи: ПИ 73198.501.449, ПИ
73198.501.452, ПИ 73198.501.442, ПИ 73198.501.444 и ПИ 73198.501.450.
С цитираното решение С. С. С. е осъден да заплати на Д. Ц. А. сумата
750.00 лева, представляващи съдебно-деловодни разноски, както и сумата
600.00 лева, които да заплати на В. С. А., представляващи разноски по делото.
Във въззивната жалба е посочено, че се обжалва цялото решение,
включително и частта за разноски. Твърди се, че решението е
незаконосъоразно, постановено при съществени процесуални нарушения и
необосновано. На първо място счита, че наличието на постоянни конфликти
между страните по отношение на ползването на задния вход само по себе си е
основание за промяна на разпределението, като този вход е единственият
вход за жилището на ищеца (възражение за конфликт). Същият обслужва
само неговият етаж (втори), тъй като за първия етаж от къщата има отделен
вход в предната част на сградата, от който ищците имат достъп до техния
първи етаж. На следващо място счита, че след като спогодбата за
разпределение на съсобствени имот е сключена през 1973г., то настоящата
година 2022 година, е достатъчно основание да се счита, че се налага промяна
в разпределението за ползване, предвид променените обществено-
икономически отношения и промяната на собствениците (възражение за
промяна на условията). Счита, че след като ответниците имат самостоятелен
вход до частта, която им е разпределена за ползване, а именно първи етаж, то
правото им на преминаване през задния вход, който вход се пада в дял за
реално ползване на ищеца, е неоснователно, тъй като не се явява съсобствен
(възражение за задния вход). Навежда доводи, че безпроблемно ответниците
могат да ползват източния вход на къщата, а не и задният, тъй като той
отвежда до втория етаж и таванското помещение. Моли съда да отмени
атакуваното решение ведно със всички законни последици, като западният
вход да остане да се ползва само от ищеца, тъй като обслужва само неговото
жилище. Претендира разноски.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият Д. Ц. А. и М. С. А. – Р., чрез своя
процесуален представител адв. В. А., изразяват становище за неоснователност
на жалбата. Твърди, че възникналите спорове между страните не е основание
за промяна на разпределението, като няма твърдения за ново разпределение
на помещенията за мазета. Твърди, че наведените твърдения за промяна в
2
обществено-икономическите условия, че сградата и била експроприирана и
върната през 1970 година, са нови факти, които не са били въведени в
исковата молба. Твърди, че тези твърдения не са новоузнати, нито
нововъзникнали., поради което е налице преклузия. Счита, че експертизата е
недопустима с оглед разпоредбата на чл.266 ГПК. Твърди, че няма
доказателства ищецът да е едноличен собственик на задния вход. По
отношение на западния вход счита, че не обслужва само втория етаж на
къщата, но и таванът и покривът. Твърди, че това стълбище обслужва цялата
сграда и по предназначение е неделимо и съсобствено, тъй като осигурява
достъп до подпокривното пространство и до самия покрив, където на покрива
трябва да се извършват ремонтни дейности по измазване на комини, чистене
и т.н. Моли съда да остави атакуваното решение. Претендира разноски за
въззивното инстанция.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият В. С. А., чрез своя процесуален
представител адв. Ц. А. изразява становище за неоснователност на молбата.
Счита, че доверителката му никога не е била в конфликт с ищеца, поради
което това възражение е неоснователно. Твърди, че западният вход осигурява
не само достъп до втория етаж, но и до избените помещения, таванът и
първият етаж. Ако ответницата бъде лишена от ползване на този западен вход
означава, че ще бъде лишена да ползва подпокривното пространство и
мазанските помещения. Счита, че правилно съдът е приел, че няма промяна
на обстоятелствата, за да се приема, че следва да има ново разпределение.
Няма настъпили промени нито в площта, нито в имота, нито в границите.
Счита, че не са налице основанията за допускане на експертизата, както и
допускане на нови доказателства по чл.266 ГПК. Моли, ако бъде допусната
експертиза, да й се предостави възможност да предостави въпроси към
вещото лице. Моли съда да отмени атакуваното решение като претендира
всички разноски в настоящото производство.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) въззивникът С. С., редовно
призован се явява лично и чрез процесуален представител адв. С. С. с
пълномощно по делото (л.17,74 от делото). Заявява, че единственото спорно
обстоятелство, което е било причина за завеждане на иска е ползването на
задния вход. Счита, че с протокола за разпределение от 1973 г. ясно е
установено, че изключителен собственик на задния вход е въззивника С. С.,
тъй като е учредено право на преминаване на ответниците, което е по своята
3
същност представлява чуждо ограничено вещно право, което се учредява
само върху чужда вещ, но не и съсобствена. Иска ответниците да бъдат
осъдени да преустановят преминаване през западния вход. В лична защита
заявява, че проблемът е именно ползването на този заден вход, тъй като
създава скандали и пререкания. Готов е на съдебна спогодба с ответната
страна. Счита, че след като на ответниците имат правото на ползване и
собственост върху предния вход на къщата, то за него да остане западния
вход, чрез който единствено може да достига да неговия си собствен втори
етаж от къщата. Затова, за да няма спор, иска ответниците да си ползват
предния вход на къщата, от където им е отредено да преминават, а той да си
ползват без притеснение задния вход на къщата. Моли съда да обезсили
първоинстанционното решение, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен
иск по чл.32 ЗС. Сочи, че въззивникът – ищец иска да се защити чрез
негаторен иск, като съдът да постанови западния (задния) вход на врата да се
ползва единствено и само от въззивника. Претендира разноски, за което
представя списък. Правят възражение за прекомерност на възнаграждението
на адв. Ц. А..
В о.с.з. въззиваемите Д. А. и М. А. – Р. се явяват лично и чрез
процесуален представител адв. В. А.. Категорично заявяват, че не искат
спогодба. Твърдят, че само те могат да ползват предния вход на къщата,
съгласно споразумението от 1973 г., но не го ползват, защото им е по-лесно
да ползват западния вход на къщата, през който възникват скандали. Излагат
становище, че успешно са доказали, че няма промяна в обстоятелствата,
които да налагат промяна на разпределението за ползване на съсобствена
вещ, на основание чл.32 ЗС. Счита, че РС – Троян се е произнесъл по един
предявен иск по чл.32 ЗС, а защитата следва да се търси не по чл.109 ЗС, а по
чл.108 ЗС. Претендират разноски, за което представят списък.
Въззиваемата В. А., редовно призована, не се явява и не се представлява
в о.с.з. Чрез нейния процесуален представител адв. Ц. А. изразяват писмено
становище да се даде ход на делото в тяхно отсъствие. Претендира разноски,
за което представя списък.
В писмена защита твърди, че направеното уточнение е недопустимо, а
страните са участвали в процес с правно основание чл.32, ал.2 ЗС, такъв както
бил докладът по делото, поради което първоинстанционното решение било
4
допустимо. Излага съображения по иска с чл.109 ЗС, че е недопустим и не
следва да бъде разгледан от въззивния съд, тъй като не били направени
възражения по доклада по делото. Излага становище, че искът по чл.109 ЗС е
неоснователен, тъй като западният вход бил обща част. Моли съда да
потвърди решението. Излага съображения за размера на договореното
адвокатско възнаграждение.
ОКРЪЖЕН СЪД - ЛОВЕЧ, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.273 вр.
чл.235, ал.2 ГПК установи следното:
По допустимостта на обжалването
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване. Заплатена е необходимата държавна такса. С оглед изложеното
следва, че жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
По валидността и допустимостта на първоинстанционното решение
Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл.269 от
ГПК са: да се произнесе служебно по валидността на първоинстанционното
решение и допустимостта в обжалваната му част, а по останалите въпроси –
ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност,
налице са мотиви, поради което решението е валидно.
С определение № 115/06.02.2023г. въззивникът съд е констатирал
нередовности на исковата молба, изразяващи се в противоречие между
обстоятелствена част и петитум досежно за кои места от съсобствения имат е
налице конфликт; каква защита се търси – реално изпълнение на спогодба или
преустановяване действията на ответника или да бъде задължен да извърши
нещо, какви действия пречат за упражняване правото на собственост на
ищеца. Съдът е указал в едноседмичен срок от получаване на цитираното
определение да отстрани констатираните нередовности.
В указания срок, въззивникът, преди ищец, С. С., чрез процесуален
5
представител адв. С. С., представят уточнение с вх. № 1010/16.06.2023г. към
исковата молба (л.43-44 от делото).
В уточнението е посочено, че няма спор за ползването на мазанските
помещения и не желаят разпределение на ползването на входа на мазанските
помещения, тъй като такова не е възможно. Заявено е, че не желаят
преразпределение на дворното място, тъй като няма конфликт и не търсят
защита за УПИ.
Посочено е, че не се търси искова защита на основание неизпълнение на
сключената през 1973 година спогодба и не се претендира обезщетение.
Твърди се, че спорът е досежно ползването на западния вход на сграда от
страна на ответниците, който не е обща част, а е изключителна собственост на
ищеца - въззивник и е предназначен да обслужва единствено и само
жилището на ищеца, което се намира на втория етаж. Изложени са твърдения,
че ищецът желае да бъдат преустановено действията на ответниците,
свързани с преминаване през западния вход и да бъде преустановено
държането на шкафчето в антрето към този вход. Посочват, че причината е
създаването на пречки за упражняване правото на собственост от страна на
ищеца. Твърди, че в обстоятелствената част на исковата молба (ИМ) са
наведени твърдения, че искът е с правна квалификация по чл.109 ЗС, а не
както е приел първоинстанционният съд – чл.32 ЗС.
Посочено е, че ответниците В. и М. Ангелски са конституирани като
страни, тъй като са собствениците, които също ползват западния вход на
сградата и създават горепосочените пречки за пълноценното му ползване от
ищеца. Моли съда да приеме, че се иска ответниците да бъдат осъдени да
преустановят ползването на западния вход на сградата с антрето към него,
което ползване се осъществява чрез преминаване през западния вход –
изключителна собственост на ищеца и чрез държане на шкафче в антрето към
този вход. Представен е протокол за разпределение ползването на
съсобствена вещ от 1973 г.
Въззиваемите В. А. чрез адв. Ц. А. и Д. А. и М. А. – Р. чрез адв. В. А.
изразяват становище по уточнението, съответно с молба с вх.
№1854/27.03.2023г. и вх. № 1727/21.03.2023г. Считат, че направеното
уточнение на ИМ е недопустимо, тъй като се въвежда нов предмет на
производството и ново правно основание, което е в противоречие с чл.266,
6
ал.1 ГПК. Считат, че ново искане – ответниците да преустановят действията
си на ползване, е невъзможно от въззивната инстанция. Излага становище по
същността на въведените фактически твърдения, като счита, че предявеният
негаторен иск е неоснователен. Считат, че конфликтът е само по отношение
на Д. А., но не и по отношение на останалите съсобственици. Счита, че няма
противоправно действие, нито пречене правото на упражняване на
собствеността, поради което искът по чл.109 ЗС е неоснователен. Твърдят, че
в новия петитум не е формулирано точно кое действие застрашава
упражняването правото на собственост. Излагат становище, че ищецът се
отказва от иска си по чл.32 ЗС, поради което не се поддържа искането за
разпределение на дворното място, така че западният вход да се ползва само от
ищеца, не се поддържа. Счита, че защитата на иска по чл.109 ЗС е
недопустима във втората инстанция. Молят съда да оставят в сила
атакуваното решение или евентуално да прекратите производството по
делото като недопустимо. Претендират разноски за втората инстанция.
С определение № 20/12.01.2022г. (по чл.140 ГПК)
първоинстанционният съд се е произнесъл, че е предявен иска с правна
квалификация по чл.32, ал.2 ЗС. Именно по тях съдът е разпределил
доказателствената тежест с доклада по чл.146 ГПК.
В мотивите на Решение № 217/25.11.2022г. по гр.д. 780/2021г. по описа
на РС – Троян, съдът е разгледал наличието на промяна на обстоятелствата,
които да обуславят промяна на разпределението на ползване на съсобствена
вещ, постановено със съдебно спогодба от 1973 г. Съдът е разгледал площта
на процесния имот през годините по данни на свидетели и съдебно-
техническа експертиза и е направил извод, че няма промяна на имота, което
да обуслови и промяна на разпределението на съсобствената вещ. На тези
основание е отхвърлил иска с правна квалификация по чл.32 ЗС.
В диспозитива, който дава сила на присъдено нещо, е написано, че се
отхвърля като неоснователен и недоказан предявения от С. С. С. иск с правно
основание чл.32 ЗС за разпределение на ползване на съсобствения между
страните имот, а именно ПИ с идентификатор 73198.501.453. Ясна е волята на
първоинстанционният съд, че е разгледал исковата претенция на
разпределение на ползването на съсобствена вещ и то само по отношение на
поземления имот.
7
В открито съдебно заседание пред настоящия съд и в писмено
уточнение ищецът уточнява и потвърждава, че спорът не е относно
поземления имот, а само по отношение на западния (задния) вход на къщата.
Изрично заявява, че няма претенции досежно поземления имот, мазанските
или таванските помещения. Излага твърдения, че счита, че западният вход е
негова изключителна собственост, тъй като върху него е учредено право на
преминаване, което е индиция, че то може да се учредени само върху чужда
вещ, но не и върху съсобствена. Моли съда да осъди ответниците да
преустановят ползването на западния вход, тъй като това създава пречки за
упражняване правото му на собственост. Така в поправената искова молба са
изложени твърдения за правото на собственост на ищеца и че ответниците му
пречат да го упражнява.
Всички изтъкнати данни по уточнението на исковата молба навеждат
към извода, че се търси съдебна защита само по отношение на западния вход,
който според ищеца е негова изключителна собственост и се търси защита
чрез осъждане на ответниците да преустановят действията си по ползване на
западния вход. Затова настоящият съд намира, че е сезиран с иск с правна
квалификация чл.109 ЗС. Има твърдения за собственост, за пречене на
упражняване правото на собственост, както и искане за преустановява на
действия. В обжалваното решение съдът неправилно е възприел дадената
правна квалификация от ищеца, посочена в петитума, а именно чл.32 ЗС.
Това налага единственият възможен правен извод, че районният съд
неправилно е субсумирал фактите и е дал грешен доклад по чл.146 ГПК. По
този начин е нарушил служебното начало (чл.7 ГПК) и възприел исковата
квалификация по чл.32 ЗС. Съгласно константната и задължителна съдебна
практика, обективирана в ППВС № 1/1953 г., ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК
на ВКС, решение № 45/20.04.2010 г. по т. дело № 516/2009 г. на ВКС, ТК,
ІІ т. о., решение № 52/22.05.2009 г. по т. дело № 695/2008 г. на ВКС, ТК, І
т. о., решение № 145/15.12.2009 г. по т. дело № 250/2009 г. на ВКС, ТК, І т.
о. и др., съдът следва да определи правната квалификация на иска по
фактическите твърдения на ищеца, изложени в исковата молба. Ищецът не е
задължен да посочва правната квалификация на исковете си (претенцията си).
Правното основание на спора се дава от ищеца с изложените фактически
твърдения, както е посочено и в правната доктрина. Ето защо, възражението
8
на въззиваемите, че ищецът е посочил в исковата молба правно основание
чл.32, ал.2 ЗС е ирелевантно, тъй като основанието на иска са фактите, а
квалификацията се определя служебно от съда. Съдът е длъжен да определи
правната квалификация с доклада по чл.146 ГПК като изходи както от
фактическите твърдения в обстоятелствената част на исковата молба (които
формират правното основание на иска), така и от заявеното в петитума искане
за защита. На основание чл.6 ГПК (диспозитивно начало) съдът следва да
разреши спора, с оглед въведения от страните предмет на делото,
доказателствата и приложи материалния закон. При констатирани
несъответствия и противоречия в обстоятелствената част на иска и петитума,
съдът е длъжен да приложи института на чл.129 ГПК за конкретизация на
основанието.
При тези фактически обстоятелства, въведени като основание на
исковете въззивната инстанция намира, че РС – Троян неправилно е приел, че
е сезиран с иск с правна квалификация чл.32 ЗС – промяна на разпределение
на ползване на съсобствена вещ, постановено през 1973 г. Поради това съдът
се е произнесъл по същество по непредявен иск.
С оглед изложеното и на основание чл.270, ал.3, изр.3 ГПК решение №
217/25.11.2022г. по гр.д. № 780/2021г. по описа на РС – Троян следва да бъде
обезсилено, а делото да бъде върнато на РС – ТРОЯН за произнасяне
предявения иск с правно основание чл.109 от ЗС. Делото следва да бъде
върнато произнасяне от друг състав, съгласно даденото в т.17 ППВС №
1/1985 г.
По разноските
По разноските, сторени от страните по делото, включително тези,
реализирани пред въззивната инстанция, първата инстанция следва да се
произнесе при произнасяне по делото по същество по аргумент от чл. 81 от
ГПК.
Водим от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА изцяло Решение № 217/25.11.2022г. по гр.д. №
9
780/2021г. по описа на РС – Троян, като постановено по непредявен иск, на
основание чл.270, ал.3, изр. трето ГПК.
ВРЪЩА делото на РС – Троян за произнасяне от друг състав на същия
съд, на основание чл.270, ал.3, изр. трето ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН
КАСАЦИОНЕН СЪД по реда на глава ДВАДЕСЕТ И ВТОРА ГПК, чрез
ОКРЪЖЕН СЪД - ЛОВЕЧ, в едномесечен срок от връчването му на страните,
на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните чрез техните
процесуални представители.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на
книжа и след изтичане на срока по обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10