РЕШЕНИЕ
№ 28.05.2018 г. Град Пазарджик
В И М
Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ХІІ-ти граждански състав
На двадесет и седми април, две хиляди и осемнадесета
година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО Г.
СЕКРЕТАР: Стоянка Миладинова
Като разгледа докладваното от
Районен съдия Г.
Гражданско дело №4676 по описа за
2017 година.
Предявен е иск е с правно основание
чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 ГПК от
ищеца „ЕВН България Електроснабдяване”ЕАД, ЕИК-*********, със седалище и адрес
на управление – гр.Пловдив, обл.Пловдив, ул.“*********“№*, против
„Алим-1“ЕООД,ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление – гр.
Пазарджик, ул.“**********“№*, ет.*,ап.*, с цена на иска – 1045.94 лева.
В подадената искова
молба се твърди, че на 12.10.2017г. „ЕВН
България Електроснабдяване" ЕАД е подало заявление за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд - Пазарджик за вземанията
си към „Алим 1" ЕООД в размер на 1045,94 лв. По входираните документи е
образувано ЧГД № 4182/2017г. По посоченото дело е издадена заповед за
изпълнение, срещу която ответникът е подал възражение в срок, поради което
ищцовото дружество подава настоящата искова молба в срока по чл. 415, ал. 2 ГПК.
Твърди се в
исковата молба, че ищецът „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД в
качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за
енергетиката, продава електрическа енергия на клиентите си при публично
известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период са Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България
Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008г. и
влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от общите условия същите
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното
им писмено приемане от потребителите. Сочи се, че по силата на чл. 7, т. 1 от
общите условия, ищцовото дружество е поело задължение да снабдява с
електрическа енергия обект на ответника с ИТН 3104433, находящ гр. Пазарджик,
ул. „*********” *, ап. *, както и че за „Алим 1" ЕООД е открит клиентски
номер **********.
Сочи се, че
ответникът от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия се е
задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с
електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18,
ал. 1 и ал. 2, като съгласно чл. 27, ал. 1 от общите условия при неплащане в
срок на дължими суми клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва за всеки просрочен ден.
Твърди се в
исковата молба, че според разпоредбата на чл. 104а от ЗЕ потребителите на
крайния снабдител използват разпределителните мрежи, към които са присъединени.
Обектът на „Алим“ЕООД е присъединен към електроразпределителната мрежа на
„Електроразпределение Юг" ЕАД (с бивше наименование „ЕВН България
Електроразпределение" ЕАД), на чиято лицензионна територия е разположен.
Потребители, присъединени към електроразпределителната мрежа при публично
известни общи условия, заплащат всички мрежови услуги, каквато е и цената за
достъп, на крайния снабдител, съгласно чл. 28, ал. 1 от Правилата за търговия с
електрическа енергия, одобрени от ДКЕВР на 23.07.2013г. В този смисъл е и чл.
42 от общите условия на ЕВН България Електроразпределение ЕАД, одобрени с
Решение на ДКЕВР № ОУ-014/10.05.2008г., които обвързват потребителите, без да е
необходимо изричното им писмено приемане - чл. 104а, ал. 4 от ЗЕ.
Твърди се в
исковата молба, че в изпълнение на задълженията си по общите условия за периода
26.10.2016 г. - 25.07.2017 г. ищецът е доставил до обекта на ответника ел.
енергия и е предоставил мрежови услуги на обща стойност 984,76 лв., които до
този момент не са били заплатени. Поради забава в заплащане на горепосочената
главница, „Алим-1” ЕООД дължал законна лихва в общ размер от 61,18 лв. за
периода 13.12.2016 г. - 11.10.2017 г. Законна лихва за забава се дължала по
всяка една фактура отделно за период от датата на падежа на същата до датата на
образуване на настоящото производство. Издадените фактури, техният падеж и
период, както и размерът и периодът на дължимата лихва за забава, са подробно
описани в приложения препис - извлечение от клиентската сметка на ответника.
Моли се съдът да
постанови решение, с което да установи със сила на присъдено нещо
съществуването на вземанията на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД към
„Алим-1” ЕООД, както следва: 984,76 лв., представляващи стойността на
консумирана от обекта на потребителя електрическа енергия, начислена цена за
достъп до разпределителната мрежа за периода 26.10.2016 г. - 25.07.2017 г.; 61,18
лв., представляващи стойността на законната лихва за забава за периода
13.12.2016 г. - 11.10.2017 г., законна лихва върху горепосочената главница от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда -
12.10.2017 г., до окончателното изплащане на задължението.
Моли се съдът на
основание Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк. дело №
4/2013 г. т.12, да осъди „Алим-1” ЕООД да заплати на ищцовото дружество
присъдените в заповедта за изпълнение по ЧГД № 4182/2017г. разноски.
Претендират се
разноски за ДТ и юрисконсултско възнаграждение.
Сочат се доказателства.
Правят се доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника, в който са изложени подробни съображения
и оспорвания на посочените в ИМ факти и обстоятелства като се оспорват като
неоснователни предявените искове.
Районният съд, като се запозна с
твърденията и исканията, изложени в молбата и доразвити в хода на
производството,като обсъди и анализира събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК,
прие за установено следното:
От приложените по делото материали
по ч.гр. дело №4182/2017г. по описа на РС-Пазарджик се установява, че по цитираното
дело била издадена на 19.10.2017г. Заповед №2588 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, с която било разпоредено ответникът „Алим-1“ЕООД,ЕИК-
*********, със седалище и адрес на управление – гр. Пазарджик, ул.“**********“№*,
ет.*,ап.*, да заплати на ищцовото дружество сумата в размер на 984.76 лева - главница, 61.18лв. –
лихва , както и законова лихва върху тази сума от дата на подаване на
заявлението /12.10.2017 г./ до окончателното изплащане на сумата и извършени
разноски в общ размер на 75.00 лева.В законоустановеният двуседмичен срок
постъпило възражение от ответника по реда на чл.414 ГПК. С Разпореждане заповедният съд приел, че длъжникът е подал в
срок възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК и указал на ищеца в едномесечен срок да
предяви иск относно вземането си.
От приетите по делото доказателства се установява,
че ответното дружество не стопанисва обект, находящ се на ул. „*******“№* * в
гр. Пазарджик, считано от м. април 2014г.
Видно от приложения по делото
Договор за наем от 01.11.2012г. , на
посочената дата Л.С.С. ***, в качеството си на наемодател, е предоставила на
наемателя „Алим-1“ЕООД,ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление – гр.
Пазарджик, ул.“**********“№*, ет.*,ап.*,временно, при възмездно ползване на
недвижим имот, находящ се на ул. „*******“№* * в гр. Пазарджик, представляващ
кафе- аперитив със застроена площ от 63.80 кв.м.
От приетото по делото
Споразумение от 04.12.2013г. обаче се
установява,че на посочената дата ответното
дружество „Алим-1“ЕООД,ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление
– гр. Пазарджик, ул.“**********“№*, ет.*,ап.*, в качеството си на наемател на
обекта, се е съгласило да се предостави заведението /обекта/ на друг наемател.
Видно от съдържанието на постъпилата на 15.03.2018г. молба вх.№5540
/15.03.2018г., с последната ищецът е заявил,че след стартиране на
производството по делото са били заплатени изцяло претендираните от ищцовото
дружество суми, поради което предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
В проведеното на 27.04.2018г.
открито съдебно заседание по делото, процесуалния представител на ответника
отрече да е имало каквито и да е плащания от ответното дружество, което
поддържа позицията си,че не то е ползвало съответната електрическа енергия, а
друг наемател на обекта.
По делото не са били разпитвани свидетели.
Предвид установената фактическа обстановка, от правна
страна съдът съобрази следното: предявеният иск е допустим, подаден в законоустановения
срок, но неоснователен, предвид следните съображения - предявеният иск е
допустим, тъй като е заведен в едномесечния срок от получаване на съобщението,
изпратено до заявителя по заповедното производство, с което последният е бил
уведомен за постъпило възражение от
страна на длъжника по издадената заповед за изпълнение. Налице е правен интерес
от предявяване на процесния установителени иск.
От изложената от
съда фактическа обстановка по делото се установява обаче, че ищецът претендира от ответника заплащането на
консумирана електрическа енергия и мрежови услуги за периода от 26.10.2016г. до 25.07.2017г. От
приетите по делото доказателства се установява,че процесната електрическа
енергия, чието заплащане се иска, е била доставена в този период на обект,
находящ се на адрес- ул. „*******“№* * в
гр. Пазарджик,т.е ищцовото дружество действително е изпълнило задължението си
да снабдява с електрическа енергия този обект, за когото се твърди,че е бил
стопанисван от ответното дружество.
От приложените по делото
доказателства се установи ,че ответното
дружество не стопанисва обект, находящ се на ул. „*******“№* * в гр. Пазарджик,
считано от м. април 2014г., като това обстоятелство не беше оспорено от ищеца.
Горният извод се подкрепя както от приложения по делото Договор за наем от 01.11.2012г. , така и от приетото по делото Споразумение от
04.12.2013г. обаче се установява,че на
посочената дата ответното дружество „Алим-1“ЕООД,ЕИК-
*********, със седалище и адрес на управление – гр. Пазарджик, ул.“**********“№*,
ет.*,ап.*, в качеството си на наемател на обекта, се е съгласило да се
предостави заведението /обекта/ на друг наемател. С оглед разпределението на
доказателствената тежест в процеса, съдът е задължил ищцовото дружество на
основание чл.190,ал.1 от ГПК, да представи намиращи се у него документи, въз
основа на които е била открита партида по клиентски номер №**********, както и информация за кой обект
се отнася този клиентски номер и съответно адреса на този обект. В определения
от съда срок, ищецът не е ангажирал каквито и да е доказателства в подкрепа на
твърденията си,че именно ответното дружество е консумирало доставената
електрическа енергия, поради което да дължи заплащане на същата. Вместо това,
по делото е постъпила молба вх.№5540
/15.03.2018г., с последната ищецът е заявил,че след стартиране на производството
по делото са били заплатени изцяло претендираните от ищцовото дружество суми,
поради което предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
Предвид изложеното
се налага извода, че по делото не е доказано
от страна на ищеца,ползването конкретно
от страна на ответното дружество на електрическата енергия, доставена от
ищеца на обект /недвижим имот/, находящ
се на ул. „*******“№* * в гр. Пазарджик, представляващ кафе- аперитив със
застроена площ от 63.80 кв.м, в периода 26.10.2016г. до 25.07.2017г. Нещо
повече- от представените от ответника доказателства се установява ,че от
м.април, 2014г. посоченият обект не е бил ползван от „Алим-1“ЕООД,ЕИК-
*********, а от друг наемател.
Ето защо съдът
намира предявения от ищеца установителен иск за признаване по отношение на
ответника на съществуването в негова полза на процесното вземане, за изпълнение
на което е издадена в полза на същия заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу ответника по приложеното ч.гр. дело №4182/2017г. по описа на РС-Пазарджик
– за неоснователен и недоказан. Поради това този иск следва да се отхвърли
изцяло, ведно с акцесорните искания на ищеца.
По отношение на разноските- при
този изход на делото, в полза на ответника следва да се присъдят сторените по делото
разноски, които са в общ размер на 380.00 лв. /от които 350.00 лева заплатено
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и 30.00лв.
депозит за призоваване на свидетел/.
Воден от горното Пазарджишкият Районен съд,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на „ЕВН България Електроснабдяване”ЕАД,
ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление – гр.Пловдив, обл.Пловдив,
ул.“*********“№*,със законни представители М. М. М. и Ж. П. С. , с който се
иска да се признае за установено, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника „Алим-1“ЕООД,ЕИК-
*********, със седалище и адрес на управление – гр. Пазарджик, ул.“**********“№*,
ет.*,ап.*,със законен представител – Б. А. Т. , за следните суми: 984.76 лв.,
представляващи стойността на консумирана от обекта на потребителя електрическа
енергия, начислена цена за достъп до разпределителната мрежа за периода
26.10.2016 г. - 25.07.2017 г.; 61.18 лв., представляващи стойността на
законната лихва за забава за периода 13.12.2016 г. - 11.10.2017 г.,както и
законна лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 12.10.2017 г., до
окончателното изплащане на задължението , за които суми е била издадена на 19.10.2017г.
Заповед №2588 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. №4182/2017 г. по описа на PC
Пазарджик, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ищеца „ЕВН България Електроснабдяване”ЕАД,
ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление – гр.Пловдив, обл.Пловдив,
ул.“*********“№*, със законни представители М. М. М. и Ж. П. С. , да заплати на
ответника „Алим-1“ЕООД,ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление – гр.
Пазарджик, ул.“**********“№*, ет.*,ап.*, със законен представител – Б. А. Т. , сумата от 380.00 лева /триста и осемдесет лева/, представляваща сторени от ответника разноски
по гр.дело №4676/2017г. по описа на РС-Пазарджик, на осн.чл.78,ал.3 от ГПК
Решението подлежи, на обжалване с въззивна жалба,в
двуседмичен срок от връчването му на страните,пред ОС- Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: