Р Е Ш Е Н И Е
№…………
Гр.
Варна, ……………………… 2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, III касационен състав,
в публично съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янка
ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
Дарина РАЧЕВА
Даниела НЕДЕВА
при секретаря Светла
Великова и прокурора Мирослав Георгиев, като разгледа докладваното от съдия Д.
Рачева к.н.а.х.д. № 870 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 от АПК, вр. чл.
63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба от „Спедстрой“ ЕООД – с. Д., общ. А., обл. Варна, ЕИК ****,
срещу Решение № 296/24.02.2022 г. на Районен съд – Варна, ХХVІІ състав,
постановено по н.а.х.д. № 3055 по описа на съда за 2021 г., с което е
потвърдено Наказателно постановление № 23-0001158/16.12.2020 г. на Директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна.
В жалбата се твърди, че
решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и на
съдопроизводствените правила. По-конкретно касаторът счита, че актът за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление не
съдържат реквизитите, свързани с описанието на нарушението, че вместо факти в
тях са изложени изводи и правни квалификации, което е нарушило правото на
защита на привлеченото към отговорност лице. Посочва още, че не е уточнен
текстът на приложимия подзаконов акт, който е нарушен, а чл. 7а, ал. 2 от
Закона за автомобилните превози не съдържа изискване за психологическа годност.
Възразява и срещу изводите на районния съд относно неприложимостта на чл. 28 от ЗАНН, като излага обстоятелства за изпълнение на предпоставките на
разпоредбата. Моли решението на районния съд да бъде отменено и да му бъдат
присъдени сторените по делото разноски.
Ответникът в
производството, Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна
изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че
въззивната жалба на дружеството е просрочена, а в условията на алтернативност
сочи, че обстоятелствата, при които е извършено нарушението, и фактите, срещу
които дружеството следва да се защитава, са описани в достатъчна степен. Намира
решението на районния съд за правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено
в сила, както и в полза на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Варненска окръжна
прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Пледира
решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно, обосновано и
законосъобразно.
Административен съд - Варна намира, че
касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, която има правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предмет на обжалване
пред Районен съд — Варна е било Наказателно постановление № 23-0001158/16.12.2020
г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна, с
което на „Спедстрой“ ЕООД на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за
автомобилните превози е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 3000 лева.
От събраните в
административнонаказателното и в съдебното производство доказателства районният
съд е приел за установено от фактическа страна, че през м. октомври 2020 г.
служители на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна извършили
проверка в дружеството, което притежава Лиценз на Общността за превоз на товари
№ 3215/01.12.2011 г. При проверката било установено, че на 12.03.2020 г.
водачът Р. В. А. бил допуснат до управление на товарен автомобил, извършващ
обществен превоз на товари, без да отговаря на изискванията за психологическа
годност по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, уредени в чл.
7а, ал. 2, предл. 3 от ЗАвтП. Управлението било установено от тахографски лист,
пътен лист и товарителница от същата дата, както и от справка в регистър на
психологическите изследвания, съгласно която А. е бил без валидно удостоверение
за психологическа годност в периода 29.01.2020 – 07.06.2020 г.
Тези обстоятелства били
отразени в съставен срещу дружеството акт за установяване на административно
нарушение, в който били квалифицирани като нарушение по чл. 96г, ал. 1, предл.
2 от ЗАвтП, извършено от дружеството в с. Д. на 12.03.2020 г. Актът бил предявен,
но представител на дружеството отказал да го подпише и да получи препис.
Възражения не постъпили. Въз основа на акта било издадено обжалваното
наказателно постановление, в което били възприети изцяло фактическите и правните
констатации на актосъставителя и на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвтП
административнонаказващият орган наложил на дружеството „имуществена санкция“ в
размер на 3 000 лева.
При така установените факти,
от правна страна районният съд приема, че актът е съставен от длъжностно лице
по чл. 91, ал. 3, т. 5 от ЗАвтП, оправомощено да съставя актове за установяване
на административни нарушения с чл. 92, ал. 1 от същия закон. Наказателното
постановление приема за издадено от териториално и материално компетентен
орган. Приема за спазени сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН. По
възраженията за допуснати процесуални нарушения излага мотиви, че съставянето
на акта в присъствието само на един свидетел и липсата на изрични мотиви за
неприложимост на чл. 28 от ЗАНН не е съществено нарушение. Относно реквизитите
на акта и постановлението районният съд посочва, че извършеното от дружеството
нарушение е описано с конкретни фактически данни, индивидуализирано е
неправомерното поведение, както и са уточнени изискванията на чл. 7а от ЗАвтП,
на които не отговаря водачът, с което привлеченото към отговорност дружество е
получило яснота относно съставомерните признаци на нарушението и възможност да
организира защитата си. Приема, че дружеството е извършило нарушението, за
което е привлечено към административнонаказателна отговорност, тъй като има
качеството „превозвач“ по смисъла на пар. 1, т. 5 от ЗАвтП и притежава лиценз
на Общността за превоз на товари. Лицензираните превозвачи съгласно чл. 7а, ал.
2, предл. 3 от ЗАвтП могат да извършват превози само с водачи, които отговарят
на определени изисквания, сред които изискването за психологическа годност.
Доказателство за психологическата годност е удостоверението за психологическа
годност, което се издава след провеждане на психологически изследвания по реда
на Наредба № 36/10.05.2006 г., заключенията от които се регистрират в
специализиран програмен продукт. Към лицензираните превозвачи е предвидено
изискване да използват за осъществяване на дейността си само водачи,
разполагащи с удостоверение за психологическа годност, което е нарушено в
случая от дружеството, което е допуснало до работа водач, неотговарящ на
изискванията за психологическа годност. Липсата на валидно удостоверение за
психологическа годност на водача А. към датата на превоза – 12.03.2020 г. – е
установена от справката в регистъра на психологическите изследвания, а
извършеният от него превоз е установен от тахографския лист, пътния лист и
товарителницата. Предвид това районният съд приема, че дружеството е нарушило
чл. 7а, ал. 2 от ЗДвП и правилно е било санкционирано по чл. 96г, ал. 1, предл.
2 от ЗАвтП с определената в санкционната норма в абсолютен размер санкция,
която не подлежи на изменение във въззивното производство. Районният съд излага
и мотиви относно липсата на основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, според
които нарушението на дружеството не се отличава от останалите нарушения на
същата разпоредба, формално е и вредните последици от него произтичат от самото
му осъществяване. Дружеството е многократно санкционирано за нарушения на ЗАвтП
и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, а засегнатите обществени
нарушения, свързани със здравето и живота на останалите участници в движението,
не позволяват квалифициране на случая като маловажен. С тези съображения
районният съд е потвърдил наказателното постановление.
Настоящата инстанция възприема изцяло
установеното от районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които
няма да преповтаря и към които препраща съгласно чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.
Не се установяват твърдените
в касационната жалба пороци при описанието на нарушението и обстоятелствата на
извършването му. Актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление съдържат конкретни факти относно датата на превоза,
водачът, който е допуснат до управление без удостоверение за психологическа
годност, документите, от които е установено нарушението, както и правната
квалификация на деянието на дружеството. Действително чл. 7а, ал. 2, предл. 3
от ЗАвтП не съдържа изисквания към водачите за психологическа годност, но
съдържа задължение за превозвачите да осъществяват превоз само с водачи, които отговарят
на изискванията за психологическа годност, въведени с подзаконовите нормативни
актове, цитирани в разпоредбата. Предвид това изводите на районния съд за липса
на съществени процесуални нарушения и за съответствие на акта и постановление с
изискванията за описание на нарушението от фактическа и правна страна са
правилни и се споделят от настоящия състав. Същото се отнася и до приложимостта
на чл. 28 от ЗАНН. Нарушението е формално и наличието на щета от него не е
елемент от обективната страна, нито може да се преценява при съобразяване на
обществената му опасност. По въздействието си върху защитените с нарушената
норма обществени отношения конкретното нарушение не се отличава от останалите
случаи на нарушения на същата разпоредба.
При служебната проверка по чл. 218, ал. 2
от АПК не се констатират пороци, засягащи валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон. По тези съображения, касационният състав намира, че не
са налице касационни основания, и жалбата като неоснователна следва да бъде
отхвърлена.
При този изход от производството и съгласно чл. 63д от ЗАНН направеното от
процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение следва да бъде уважено за сумата 80 лв., определена на основание
чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от НЗПП, вр. чл. 144 от АПК.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от
Административно-процесуалния кодекс, вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд –
гр. Варна, ІІІ касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
в сила Решение № 296/24.02.2022 г. на Районен съд – Варна, ХХVІІ състав,
постановено по н.а.х.д. № 3055 по описа на съда за 2021 година.
ОСЪЖДА „Спедстрой“ ЕООД – с. Д., общ. А., обл. Варна, ЕИК ****, да заплати на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ сумата 80 (Осемдесет) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.