Решение по КНАХД №920/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационната жалба, подадена от Я. И. З. против Решение №47/11.07.2025г, постановено по АНД № 92/2025г по описа на РС Чирпан, с което е потвърден Електронен фиш серия К №9753667 по реда на чл.189 ал.4 от ЗДвП за извършено административно нарушение по чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП, в условията на повторност по чл.182 ал.4 от същия закон. Нарушението е установено с техническо средство - АТСС ARH CAM S1 с номер 120ссf7, създало веществено доказателствено средство за това, че на 05.09.2024г в 16.04ч в област Стара Загора , община Братя Даскалови, АМ Тракия км.170 в посока към град Бургас, при ограниче на скоростта от 140км/ч, въведено за Автомагистрала с чл.21 ал.1 от ЗДвП е управляван със скорост от 162км/ч, лек автомобил Мерцедес АМГ СЛ63 4Матик Плюс с рег. №[рег. номер], собсвеност на касатора, с което е извършено нарушене на чл.21 ал.1 от ЗДвП, а превишението от 22км/ч, след приспаднат толеранс от 3% е обусловило налагане на административно наказание на основание чл.182 ал.2 т.3 вр. с чл.182 ал.4 от ЗДвП в размер от 200лв. Нарушението е извършено в едногодишния срок от вилзане в сила на ЕФ К/7982959 на 13.03.2024г.

С въззивната си жалба З. е твърдял, че Електронен фиш се издава само, когато нарушението е установено от стационарно автоматизирано техническо средство или система по аргумент от 165 ал.2 т.6 и т.7 вр. с чл.189 ал.4 от ЗДвП, защото е задължително да бъде предварително обозначено съществуването му - изискване, което не може да се изпълни за мобилно средство за установяване на скоростта на дивжение. Следвало е да се състави АУАН и да се развие производство по ЗАНН, вместо да се издава ЕФ по реда на чл.189 ал.4 от ЗДвП, с което правото на защита е ограничено. Не е установено на какъв автомобил е било монтирано мобилното техническо средство, което означава, че то не е имало необходимото по чл.165 ал.1 т.1 от ЗДвП обозначение и да бъде ясно видимо за контролираните водачи. Твърдял е липса на протокол или неправилно попълнет такъв за зиползване на АТСС или исстема, липса на обучение на служителя за работа с такъв уред, с което да се установи Нарушение на Наредба №8121з-532/12.05.2015г за условията и реда за използване на автоматизиране технически срества и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /Наредбата/ и да отпадне като резултат доказателствената стойност на вещественото доказателствено средство.

Въззивният съд е събрал доказателства за спазване правилата на Наредбата, от което зависи годността на вещественото доказателствено средство и законосъобразността на налагането на административно наказание, посредством електронен фиш е приел, че описаното в него нарушение е установено и доказано по съответния ред, поради което не са налице основания за отмяната му. Деянието квалифицирано под този състав, който е осъществен, а именно чл.182 ал.4 вр. с чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП,поради което и наказанието е наложено при спазване принципа на законност. Даден е отговор на изложените възражения в жалбата, че разпоредбата на чл.165 ал.2 т.8 от ЗДвП е отменена с изменението на ЗДвП, обнародвано в ДВ бр.54/2017г в сила от 09.07.2017г, поради което е неприложим закон към датата на нарушението. Отменен е също така и чл.7 от НАредбата, който е изсиква местата за контрол на мобилни и стационарни автоматизирани технически средства и системи да се обозначават с пътен знак Е24 и да се оповестяват, чрез средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на МВР. Загубило сила е и ТР №1/26.02.2014г по тълк. дело №1/2013г на ВАС, защото се отнася за приложението на стара редакция на чл.189 ал.4 от ЗДвП /ДВ бр. 10/2011г/, поради измененията и допълненията на закона, извършени след влизане в сила на ЗИД на ЗДвП - ДВ бр.19/2015г. Новата редакция на чл.189 ал.4 на ЗДвП, изменена бр.54/2017г на ДВ допуска за нарушение , установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система по §6 т.65 от дР на ЗДвП /нова - ДВ бр.19/2015г/, независимо дали стационарно или мобилно, да се издаде електронен фиш по §6 т.63 от ДР на ЗДвП. за налагането на глоба в размера, определен за този вид нарушение. Приложното поле на ускорената процедура за издаването на електронни фишове е разширено така, че да включва нарушения, установени и заснети с всички видове АТСС, в това число и мобилни - прикрепени към превозно средство или времено разположени на участък от пътя в присъствието на контролен орган, поставящ начало и край на работния процес. Обстоятелството, че нарушението е било заснето с мобилна автоматизирана система за видеоконторл АТСС с №120ссf7, обслужвана и използвана от и в присъствието на контролен орган, не само не противоречи, а е напълно допустимо по действащите към датата на нарушение, разпоредби на чл.189 ал.4 от ЗДвП, нова -ДВ бр.19/2015г вр. с чл.2 от Наредба №8121з-532/2015г. Съдът служебно е проверил за редовност на протокола за използване на АТСС и за съответсвие на неговото съдържание относно мястото и посоката на движение на контролираните моторни превозни средства, както и за приспадане на 3%, а не на -3км/ч, поради установената скорост на движение над 100км/ч, и за влизане в сила на Електронен фиш К/7982959 - той е съставен на 23.08.2023г, но е връчен на 27.02.2024г и е влязъл в сила на 13.03.2024г, доказано и от статута му в НАП - платен. При тези фактически и правни доводи въззивният съд е потвърдил наложената на основание чл.182 ал.4 вр. с чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП глоба в размер на 200лв за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.

С касационната жалба се твърди, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон като се поддържат същите доводи и правни аргументи, които са изложени във въззивната жалба - съдържанието й е пренесено изцяло, без оплакванията за евентуално нарушение на Наредбата. От съда се иска отмяна на въззивното съдебно решение и постановяване на друго за отмяна на електронния фиш.
Ответника ОД на МВР Стара Загора в писмен отговор, подаден от редовно упълномощен да представлява дирекцията юрисконсулт иска от съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение и да се присъди възнаграждение за юрисконсулт за настоящата съдебна инстанция.

Представителя на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага на съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение в обжалваната му част.

Касационният състав на съда, като взе предвид доводите на страните, след служебна проверка за валидност, допустимост и правилно приложение на материалния закон,намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Решението на въззивният съд е постановено при правилно приложение на чл.182 ал.4 вр. с чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП, но на основание чл.3 ал.2 от ЗАНН следва да се отмени и вместо него да се постанови друго за изменение на електронния фиш в санкционната му част, поради влизане в сила на 07.09.2025г на по-благоприятен закон - в действащата сега редакция на чл.189 ал.4 от ЗДвП не е предвидено наказване на нарушението по чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП, извършено в условията на повторност с двойния размер на предвидената глоба.

Касационната инстанция препраща към мотивите на въззивното съдебно решение в отговор на касационните оплаквания за нерпавилно приложение на материалния закон, защото те представляват повторение на посочените във въззивната жалба пороци на Електронния фиш, на които е даден правно верен отговор не приложим, поради отмяната му закон. Настоящата съдебна инстанция дължи прилагане на по-благоприятния закон по чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП вместо на действалия тогава по чл.182 ал.4 вр. с чл.182 ал.3 то от ЗДвП, на основание чл.3 ал.2 от ЗАНН. Обратното действие на по-благоприятния закон е основен принцип по чл.7 от ЕКПЧ, който не влиза в противоречие с правото на информация по чл.6 от същата, съгласно постоянната практика на ЕСПЧ, но и по аргумент от последното решение на СЕС по дело С-544/2023г от 01.08.2025г, според което при влизане в сила на по-благоприятен закон, след постановяване на въззивно съдебно решение по административно наказателно дело, касационната инстанция е длъжна да го приложи, независимо от процесуалните ограничения на производството пред нея, обусловени от предмета и границите на проверка, и дори да остави без приложение национални процесуални забрани, ако те препястват постигането на целите му. Целта на обратното действие на новия закон е да се постигне по-леко наказание или отпадане на административно наказателната отговорност за извършено преди влизането му в сила административно нарушение, с което се осигурява еднакво правно третиране на същото. Целта на правомощието по чл.63 ал.7 т.1 от ЗАНН е друго- да се отстранят правни грешки, за да се постигне принципа на законност на наказанието - за всяко нарушение да се наложи предвиденото за неговото извършване наказание, при сигурна възможност за защита по правото пред две съдебни инстанции, която е удовлетворена и с подвеждане на нарушението само по-благоприятния основен състав, който е съобщен в ЕФ, проверен от въззивният съд и от настоящия, в изпълнение на служебния контрол за материална законосъобразност.

При този изход от спора на ОД на МВР Стара Загора се дължи възнаграждение за юрисконсулт - отмяната на решението е по обективни причини, а не за отстраняване на правни грешки, допуснати при издаване на НП, които не са били съобразени от въззивния съд, а това отрича органът да е причина за водене на делото, аргумен от чл.143 АПК вр. с чл.63в от ЗАНН.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.3 ал.2 от ЗАНН вр. с чл.222 ал.1 от АПК, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ Решение №47/11.07.2025г, постановено по АНД №92/25г по описа на РС Чирпан и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ИЗМЕНЯ Електронен фиш серия К№9753667 като преквалифицира нарушението от такова по чл.182 ал.4 вр. с чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП в нарушение само по чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП и на това основание НАМАЛЯВА размера на административното наказание "глоба" от 200лв на 100лв, наложено на Я. И. З. [ЕГН] за превишение с 22 км/ч на ограничението за скорост по чл.21 ал.1 от ЗДвП, извършено на 05.09.2024г при движение на собственото му МПС по км170, на АМ Тракия, в посока гр. Бургас.

ОСЪЖДА Я. И. З. [ЕГН] да заплати на ОД на МВР Стара Загора сумата от 100лв /сто/, представляваща възнаграждение за юрисконсулт по КАНД 920/25г по описа на АС Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.