РЕШЕНИЕ
№ 14
гр. Ямбол, 21.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Петранка Ст. Жекова
Членове:Гергана Ж. Кондова
Н.й Ив. Кирков
при участието на секретаря Миглена П. Коматарова
в присъствието на прокурора Г. Д. Г.
като разгледа докладваното от Гергана Ж. Кондова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20242300600430 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното:
С Присъда № 144/03.09.2024 г. постановена по НОХД № 57/2024 г. по
описа на РС Елхово, подсъдимият А. А. И. /А. А. I./, вписан в НБД
„Население“ с имена А. И. А., роден на **.**.**** година в град ****,
**********гражданин на **********с ЕГН - **********, с ЛНЧ –
**********, е признат за виновен в това, че на **.**.**** година, около 14.10
часа, по път I-7, км.288+289, община Елхово, област Ямбол, при управление
на лек автомобил, марка „*****", с peг. №** **** **, си служил с предна и
задна регистрационни табели с регистрационен номер - ** **** **,
неиздадени от съответните органи - сектор „Пътна полиция" при Столична
дирекция на вътрешните работи - престъпление по чл.345, ал.1 от НК, като на
това основание и на основание чл.54 от НК е осъден на 6 месеца лишаване от
свобода, което наказание на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за
изпълнение за изпитателен срок от три години, считано от влизане на
1
присъдата в сила.
С присъдата, подсъдимият А. А. И. е признат за виновен и в това, че на
**.**.**** година, около 14.10 часа, по път I-7, км.288+289, община Елхово,
област Ямбол, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил, марка
„*****", с поставени табели с peг. № ** **** **, нерегистрирано по
надлежния ред съгласно Наредба № I-45/ 24.03.2000 година за регистриране,
пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета теглени от
тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни
средства и Закона за движение по пътищата /чл.143, ал.11/ - престъпление по
чл.345, ал.2 вр.с ал.1 от НК, като на това основание и на основание чл.54 от
НК е осъден на 8 месеца лишаване от свобода, което наказание на основание
чл.66 ал.1 от НК е отложено от изпълнение за изпитателен срок от три години,
считано от влизане на присъдата в сила.
С присъдата, подсъдимия А. А. И. е признат за виновен и в това, че на
**.**.**** година, около 14.10 часа, по път I-7, км.288+289, община Елхово,
област Ямбол, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил, марка
„*****", с peг. №** **** **, след употреба на наркотични вещества -
амфетамин и метамфетамин, установено по надлежния ред с техническо
средство - полеви тест, марка „Dreger Drug Test 5000", с инв.№ ****-****, с
тестова касета REF***** LOT ARRM***, проба ** - престъпление по чл.343б,
ал.3 от НК, като на това основание и на основание чл.54 от НК е осъден на 1
година лишаване от свобода и на ГЛОБА в полза на Държавата в размер на
500/петстотин/ лева. На основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на така
наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода е отложено от
изпълнение за изпитателен срок от три години, считано от влизане на
присъдата в сила.
На основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия А. А. И. е определено
едно общо наказание между наказанията, наложени по цитираната присъда, а
именно: една година лишаване от свобода, което общо наказание на основание
чл.66 ал.1 от НК е отложено от изпълнение за изпитателен срок от три години,
считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.23, ал.3 от НК към определеното на подсъдимия А. А.
И. общо наказание лишаване от свобода е присъединено изцяло наказанието
глоба в полза на Държавата в размер на 500 /петстотин/ лева.
2
Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба от служебно назначения
защитник – адвокат от АК-Ямбол на подсъдимия И..
В подадената въззивна жалба се излагат доводи за неправилност и явна
несправедливост на постановената присъда. Изтъква се, че обвинението
касателно престъпленията по чл.345, ал.1 от НК и по чл.345, ал.2 вр.с ал.1 от
НК е останало недоказано, т.к. по делото не са събрани доказателства за
извършването им от субективна страна, а именно – липсват доказателства за
това, че подсъдимият е знаел, че управлявания от него автомобил е бил без
надлежна регистрация, както и че поставените му табели не са издадени от
съответните органи. В тази връзка се претендира отмяна на присъдата в частта
й, с която подсъдимият е признат за виновен в осъществяване на
престъпленията по чл.345, ал.1 от НК и по чл.345, ал.2 вр.с ал.1 от НК и
постановяване на нова такава, с която подс.И. да бъде признат за невиновен и
оправдан по така повдигнатото му обвинение. Алтернативно се поддържа
искане за изменение на присъдата чрез намаляване на наложените на
подсъдимия наказания, без за това да са изложени аргументи.
Участващият по делото прокурор от ОП-Ямбол пледира за правилност
и обоснованост на постановената присъда и за справедливост на наложеното
наказание. В тази връзка моли съда да я потвърди изцяло.
Въззивникът А. А. И. чрез своя защитник - адвокат от АК Ямбол
поддържа въззивната жалба. Защитникът моли съда да я уважи по изложените
в нея съображения.
Съдът, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба,
доводите на страните и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност
доказателствата, съгласно правомощията си по чл.313 и чл.314 от НПК,
извърши цялостна служебна проверка на съдебния акт и приема следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество
се преценява като неоснователна, по следните съображения:
Възприетата от първоинстанционният съд фактическа обстановка е в
съответствие и се подкрепя от събраните по делото в хода на досъдебното
производство и проведеното съдебно следствие гласни, писмени и веществени
доказателства, поради което проверяващия съд съгласно нормата на чл.339,
ал.1 и ал.2 от НПК намира за ненужно да я преповтаря /арг.Решение №60207
от 15.02.2022 г. по н.д. № 683/2021 г., III н.о. на ВКС, Решение № 28 от
3
15.01.2024 г. на ВКС по к. н. д. № 635/2023 г. и др./. Относимите към решаване
на делото обстоятелства са категорично установени в хода на разследването и
на съдебно следствие в първата инстанция чрез способите и по реда на НПК.
Съображенията, изложени от първоинстанционния съд относно доказаността
на посочените обстоятелства и средствата за установяването им дават
възможност на страните и на горната инстанция да проследи формирането на
вътрешното убеждение на районния съд по фактите, включени в обхвата на
чл.102 от НПК. Фактическите изводи са изградени въз основа на факти,
логически правилно изведени от доказателствения материал. При спазване на
процесуалния ред за събиране, приобщаване и проверка на доказателствата и
след извършване на тяхната правилна оценка, първоинстанционният съд е
достигнал до верни изводи от фактическа страна. Съдът е отговорил и на
всички възражения и доводи, наведени от страните. Мотивите на районния
съд се споделят от настоящата инстанция. Първият съд е посочил
установените обстоятелства и въз основа на кои доказателствени материали са
установени. Липсват основания, които да мотивират въззивният съд да
промени направените в първоинстанционния съдебен акт фактически
констатации, тъй като в мотивите му са обсъдени с необходимото внимание и
прецизност събраните по делото доказателствени материали и не е допуснато
превратното им тълкуване. Въззивната инстанция, като извърши и собствена
преценка на събрания доказателствен материал в хода на съдебното следствие
пред първоинстанционния съд намира, че не се налагат различни изводи по
фактите и обосновано са приети фактическите обстоятелства. В тази насока,
инстанцията не може да търпи упрек, защото при условията на чл.305, ал.3 от
НПК от НПК и след пълен и обективен анализ на събраните доказателства,
решаващият съд е мотивирал правните си изводи за взетото решение.
Въззивният съд не намери основания да отмени обжалваната присъда и
да постанови оправдателна такава по отношение на обвинението за
престъпления по чл.345, ал.1 от НК и по чл.345, ал.2 вр.ал.1 от НК, каквото е
искането по жалбата на защитника. В тази насока не се споделят доводите за
недоказаност на обвинението, тъй като събраните по делото доказателства
еднопосочно и убедително установяват авторството и съставомерността на
извършените от подсъдимия престъпления както от обективна, така и от
субективна страна.
4
С оглед на установеното от фактическа страна, въззивната инстанция
споделя направения извод от районния съд, че автор на инкриминираните
деяния е подсъдимият А. А. И..
При правилно изяснена фактическа обстановка районният е направил
напълно обосновани правни изводи, като е приел, че въззивникът е
осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъпленията
по чл.345, ал.1 от НК, по чл.345, ал.2 вр.ал.1 от НК и по чл.343б, ал.3 от НК.
Правилен е извода на решаващия съд, че от обективна страна,
подсъдимият е управлявал МПС - лек автомобил марка „*****", с peг. №**
**** **, което не е регистрирано по надлежния ред, като си служил с предна и
задна регистрационни табели с регистрационен номер - ** **** **,
неиздадени от съответните органи - сектор „Пътна полиция" при Столична
дирекция на вътрешните работи, а и след употреба на наркотични вещества -
амфетамин и метамфетамин.
Въззивната съдебна инстанция споделя правните изводи на първия съд
относно това, че всяко от трите престъпления са осъществени и от субективна
страна при форма на вината „пряк умисъл” по смисъла на чл.11, ал.2 НК.
Подсъдимият И. е съзнавал общественоопасния им характер, предвиждал е
общественоопасните им последици и е искал тяхното настъпване. Конкретно
за субективната страна на престъплението по чл.345, ал.1 от НК следва да се
посочи, че подсъдимият в качеството му на водач е вменено законовото
задължение да управлява по пътищата МПС, което е регистрирано по
надлежен ред. Поради това, той е длъжен да се увери, че поема управлението
именно на такова МПС. Установеното по безспорен начин по делото
обстоятелство, че след като на **.**.**** г. получил ключа за МПС-то,
подсъдимият е проверил с какви документи същото му е оставено за ползване,
както и предвид обстоятелството, че при последвалата на **.**.**** г.
полицейска проверка не е представил Свидетелство за регистрация на МПС,
навежда извод за това, че той е съзнавал, че управляваното от него МПС не е
регистрирано, като въпреки това го е управлявал. Нещо повече, сам
подсъдимият е заявил пред проверяващите го полицейски служители от РУ-
Елхово в хода на извършената му полицейска проверка, че за моторното
превозно средство, което управлявал липсвало свидетелството му за
регистрация. Така също, подсъдимият И. е съзнавал и, че управлява
5
процесното МПС, като си служи с предна и задна регистрационни табели с
регистрационен номер - ** **** **, неиздадени от съответните органи. Този
извод следва от установените по делото очевидни различия в шрифта и
изписването на буквените и цифрови символи, както и на защитните
елементи, в сравнение със стандартните регистрационни табели. Поради
всичко това, доводите на защитника, че обвинението касателно
престъпленията по чл.345, ал.1 от НК и по чл.345, ал.2 вр.с ал.1 от НК е
останало недоказано, т.к. по делото не са събрани доказателства за
извършването им от субективна страна, не се споделят от настоящата съдебна
инстанция.
По отношение на наказанието:
Претенцията, съдържаща се в подадената въззивна жалба за намаляване
размера на наложените наказания, въззивната инстанция намира за
неоснователна.
При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия за всяко
от вменените му във вина престъпни деяния, районният съд е отчел всички
налични смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и правилно е
преценил, че в конкретиката на случая не са налице многобройни смекчаващи
вината му обстоятелства, така че и най-лекото предвидено в закона наказание
да се оказва несъразмерно тежко с извършеното. Като такива, правилно са
отчетени чистото съдебно минало и доброто процесуално поведение на подс.
И. в хода на досъдебното производство, правещ частично самопризнание в
извършване на вмененото му престъпно деяние по чл.343б, ал.3 от НК – от
една страна и високата степен на обществената опасност на всяко едно от
трите деяния с оглед това, че се застрашава сигурността на останалите
участници в движението по пътищата – от друга. Взети са предвид от съда и
причините и подбудите за извършване на престъпленията, както и механизма
на извършването им. Поради всичко това, съдът намира, че са налице
основанията за приложение на разпоредбата на чл.54 от НК като на подс.И.
правилно и обосновано е било наложено наказание лишаване от свобода за
срок от 6 месеца – за престъплението по чл.345, ал.1 от НК; наказание
лишаване от свобода за срок от 8 месеца – за престъплението по чл.345, ал.2
вр.ал.1 от НК и наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и глоба в
размер на 500 лева – за престъплението по чл.343б, ал.1 от НК. Правилно е
6
приложената разпоредбата на чл.23, ал.1 и ал.3 от НК, като на подсъдимият е
определено едно общо наказание лишаване от свобода в размер на най-тежко
от така наложените му, а именно – лишаване от свобода за срок от 1 година и
към него е присъединил наложеното наказание глоба в размер на 500 лева.
Правилно, с оглед чистото съдебно минало на подс.И., размера на
наложеното наказание лишаване от свобода, както и това, че за поправянето и
превъзпитанието не е необходимо този подсъдими да изтърпи наложеното му
общо наказание лишаване от свобода, същото на осн.чл.66, ал.1 от НК е
отложено за изтърпяване за изпитателен срок от три години.
Настоящата съдебна инстанция счита, че наказание лишаване от
свобода в този размер и с приложение на института на условното осъждане за
определения от районния съд изпитателен срок, е необходимо и достатъчно за
постигане целите на наказателната репресия, визирани в чл.36 НК и преди
всичко намира, че ще окаже предупредително, превъзпитателно и възпиращо
въздействие както върху подсъдимия, така и върху останалите членове на
обществото.
С оглед на изложеното въззивният съд прецени, че така наложеното
наказание е правилно определено, справедливо и напълно съответства на
степента на обществената опасност на деянието и на личността на
извършителя, поради което не са налице основания за неговото изменение.
Обосновано и правилно районният съд се е произнесъл касателно
веществените доказателства, както и относно направените по делото разноски,
като ги е възложил в тежест на въззивника А. И..
Водим от горното и след като на осн.чл.314, ал.1 от НПК провери
правилността на присъдата изцяло, въззивният съд намира, че същата следва
да бъде потвърдена като правилна, обоснована, справедлива и постановена
при спазване на процесуалните правила.
Ръководен от изложеното и на осн.чл.334, т.6 от НПК и чл.338 от НПК,
Ямболски окръжен съд
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 144/03.09.2024 г. постановена по НОХД
№ 57/2024 г. по описа на РС Елхово.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8