Определение по дело №32/2024 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 54
Дата: 12 февруари 2024 г. (в сила от 12 февруари 2024 г.)
Съдия: Йоланда Мильова Цекова
Дело: 20241500200032
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 18 януари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 54
гр. Кюстендил, 12.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на дванадесети
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Йоланда М. Цекова
Съдия:Николай Ал. Николов
СъдебниВиолета Ив. Серафимова
заседатели:ЕКАТЕРИНА Г. НИКОЛОВА
МИТКО АС. ГЪЛЪБОВ
при участието на секретаря Галина Г. Кирилова
в присъствието на прокурора А. В. Б.
като разгледа докладваното от Йоланда М. Цекова Частно наказателно дело
№ 20241500200032 по описа за 2024 година
Производството е по чл.306 ал.1 т.1 във вр. с чл .39 ал.1НПК във вр. с чл.
25 ал.1 във вр. с чл.23 НК. Образувано е по Предложение вх.№
260/18.01.2023 г. на зам.-окръжния прокурор А. Б., с искане за определяне на
едно общо наказание ЛС измежду наложените на А. А. Д., ЕГН **********
наказания ЛС по НОХД № 344/2020 г. на КнОС, НОХД № 355/2019 г. на
КнРС, НОХД № 1408/2019 г. на КнРС, НОХД № 605/2022 г. на КнРС, с
приложение на чл.24 НК. Към предложението са приложени: Справка за
съдимост на А. А. Д. и бюлетините му за съдимост. Служебно от съдията-
докладчик беше изискано и приложено НОХД № 344/2020 г. на КнОС.
В о.с.з. прокурорът поддържа предложението и пледира за уважаването му
, с прилагане на чл.24 НК.
Защитникът на осъденото лице адв. В. П. пледира за извършване на
исканото от прокурора групиране на наказанията по 4-те осъждания на Д. и
за неприлагане ан чл.24 НК по съображения, че 3 от осъжданията му са като
нетпълнолетен и алтернативно – в случай на прилагане на чл.24 НК
наказанието да се увеличи с 1 година.
Осъденото лице изрази съгласие със заявеното от защитника му. Като
последна дума поиска да не бъде увеличавано наказанието му.
КнОС, след запознаване с доказателствата по делото и преценка доводите и
възраженията на страните, прие от фактическа и правна страна следното:
1
Предложението е допустимо и ще се разгледа по същество.
Съгласно чл.39 ал.1 НПК компетентен да се произнесе по предложението е
съдът, постановил присъдата, която последна е влязла в сила и това безспорно
е присъдата по НОХД № 344/2020 г. на КнОС.
В актуалната справка за съдимост на А. Д. А. фигурират следните
осъждания:
1. С влязло в сила на 22.03.2019 г. Споразумение № 37/22.03.2019 г. по
НОХД № 355/2019 г. на КнРС за 2 престъпления:
= извършено на 6.06.2018 г. престъпление по чл. 325 ал.2 във вр. с ал.1 във
вр. с чл.31 ал.2 във вр. с чл.63 ал.1 т.4 НК, с наложено наказание“лишаване от
свобода“ за срок 1 година, което да се изтърпи при първоначален режим на
изтърпяване“общ“;
= извършено на 7.06.2018 г. престъпление по чл.339 ал.1 пр. II във вр. с
чл.31 ал.2 във вр. с чл.63 ал.1 т.4 НК и наложено наказание “лишаване от
свобода“ за срок 1 година, което да се изтърпи при първоначален режим на
изтърпяване“общ“;
На основание чл.23 НК е наложено на Д. общото най-тежко наказание
измежду двете наказания, а именно - “лишаване от свобода“ за срок 1 година,
което да се изтърпи при първоначален режим на изтърпяване“общ“.
Това наказание е изтърпяно на 19.03.2020 г.
2. С влязло в сила на 20.04.2022 г. Споразумение № 260000//20.04.2022 г.
г.по НОХД № 1408/2019 г. на КнРС за извършено на 30.09.2017 г.
престъпление по чл.325 ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.31 ал.2 във вр. с
чл.63 ал.1 т.4 във вр. с чл.20 ал.2 НК и наложено наказание“лишаване от
свобода“ за срок от 1 година 11 месеца, при пърночален режим на
изтърпяване „общ“.
С влязло в сила на 6.05.2022 г. определение по НОХД № 1408/2019 г.на
осн.чл.25 НК е определено едно общо най-тежко наказание“лишаване от
свобода“ за срок от 1 година 11 месеца при първоначален режим на
изтърпяване “общ“ измежду наказанията, наложени му по НОХД №
1408/2019 г. и НОХД № 355/2019 г., двете по описа на КнРС, като е
приспаднато времето ан изтърпяното наказание по всяка от присъдите в
съвкупността.
3. С влязло в сила на 16.01.2023 г. Споразумение №5/16.01.2023 г. по
НОХД № 605/2022 г. на КнРС за 2 престъпления:
= за извършено на 13.10.2018 г. престъпление по чл.131 ал.1 т.4 пр.III , т.12
2
във вр. с чл.130 ал.1 във вр. с чл.31 ал.2 във вр. с чл.63 ал.1 т.4 НК и наложено
наказание“лишаване от свобода“ за срок от2 години, при първоначален
режим на изтърпяване“общ“ ;
= за извършено на 13.10.2018 г. престъпление по чл.131 ал.1 т.12 във вр. с
чл.129 ал.2вр. с ал.1 във вр. с чл.31 ал.2 във вр. с чл.63 ал.1 т.4 НК и наложено
наказание“лишаване от свобода“ за срок от 3 години, при първоначален
режим на изтърпяване“общ“.
На основание чл.23 ал.1 НК е наложено на Д. общото най-тежко наказание
измежду двете наказания, а именно - “лишаване от свобода“ за срок 3 години,
което да се изтърпи при първоначален режим на изтърпяване“общ“.
Така наложеното наказание е групирано с наказанията, наложени на Д. по
НОХД № 355/2019 г. и по НОХД № ********* г. и от трите наказания му е
наложено най-тежкото от тях – това по НОХД № 605/2022 г. с влязло в сила
Определение на 1.02.2023 г.
4. С влязла в сила присъда по НОХД № 344/2020 г. на КнОС , изменена с
Решение № 172/11.05.2023 г. по ВНОХД № 899/2021 г. по описаа на
САС, потвърдено с Решение № 2/3.01.2024 г. на ВКС по н.д.№ 819/2023
г. оп описа на ВКС, за извършено на 17.02.2019 г. престъпление по
чл.119, във вр. с чл.116 ал.1 т.4 вр. с чл.115, вр. с чл.18 ал.1 НК и
наложено наказание за това престъление „лишаване от свобода“ за срок
от 5 години, с приспадане на предварителното задържане. На осн.чл.25
ал.1 Нке извършеон групиране на това наказание и наказанието по
нОХД № 355/2019 г. на КнРС, в сила от 22.03.2019 г., а именно –
„лишаване от свобода“ за срок от 5 години, което на основание чл.24 НК
е увеличено с 1 година – от 5 на 6 години, което да ес издтърпи при
първоначален „строг“ режим. Приспаднато е: на осн.чл.25 ал.2 НК
изтърпяното наказание по НОХД № 355/2019 г. за времето от
28.03.209 г. до 19.03.2020 г. и на осн.чл.59 ал.1 НК задържането по
ЗМВР, с прокурорски постановление и с МНО“задържане под
стража“ , считано от 17.02.2019 г. до 27.03.2019 г. и от 20.02.2020 г.
до влизане на присъдата по НОХД № 344/2020 г. в сила, т.е. до
3.01.2024 г. За яснота следва да се отбележи, че задържането от
17.02.2019 г. до 19.02.2019 г. е задържане по ЗМВР и с постановление на
прокурор, а от 20.02.2020 г. – с Определение на КнОС по ЧНД № 99/2019
г., с което е взета МНО“задържане под стража“.
От така установеното от фактическа страна се налага правния извод за
3
основателност на предложението.
Налице е хипотезата на чл.25 ал.1 във вр. с чл. 23 ал.1 НК – лицето е
осъдено с четири отделни присъди по горепосочените 4 дела, без да е имало
влязла в сила присъда за което и да е от тях към момента на извършване на
престъпленията по тях.
Видно е от справката за съдимост, предвид отразеното в нея на времето на
извършените деяния и влизането в сила на осъдителните актове за тях, че
осъжданията по тези 4 дела с поскочените 4 съдебни акта се намират в
отношение на съвкупност помежду си.
Деянията по първото осъждане - по п.1 от СС- са извършени съответно на
6.06.2018 г. и 7.06.2018 г., а споразумението е влязло в сила на 22.03.2019 г.
Деянието по второто осъждане - по п.2 от СС- е извършено на 30.09.2017 г.,
а споразумението е влязло в сила на 20.04.2022 г.
Деянията по третото осъждане - по п. 3 от СС- са извършени на 13.10.2018
г., а споразумението е влязло в сила на 16.01.2023 г.
Деянието по последното четвърто осъждане – по п.4 от СС- е извършено на
17.02.2019 г., а присъдата е влязла в сила на 3.01.2024 г.
Налице е следователно хипотезата на чл.25 ал.1 във вр. с чл. 23 ал.1 НК
лицето е осъдено с четири отделни споразумения/присъди по горепосочените
4 дела, без да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях към
момента на извършване на всяко едно от престъпленията. Затова, независимо
от вече извършените групирания на наказанията, с оглед влязлата в сила
последна присъда на КнОС на 3.01.2024 г., следва да се извърши ново
групиране на наложените по всичките четири осъждания на Д.
наказания“лишаване от свобода“.
Безспорно е, че най-тежкото общо наказание по четирите осъждания е
наказанието“лишаване от свобода“ за срок от 5 години с последната влязла в
сила присъда на КнОС по НОХД № 344/2020 г.
Това налага необходимоста с настоящото определение на основание чл.25
ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 НК да се извърши ново групиране на наказанията по
НОХД № 344/2020 г. на КнОС, НОХД № 355/2019 г. на КнРС, НОХД №
1408/2019 г. на КнРС и НОХД № 605/2022 г. на КнРС , като се определи на
Д. най-тежкото общо наказание „лишаване от свобода“ измежду тях, което е
наказанието „лишаване от свобода“ по НОХД № 344/2020 г. за срок 5
години.
Настоящият състав намира, че следва да се приложи чл.24 НК по
отношение на така определеното общо наказание ЛС за срок от 5 години, по
следните съображения: Налице е усложнена престъпна дейност на Д., видно
4
от наличните му осъждания, независимо от младата му възраст.
Престъпленията според правната им квалификация са в две насоки –
хулиганство и незаконно държане на оръжие, т.е. свързани с нарушаване на
обществения ред и общественоопасно престъпление, както и престъпления
срещу личността. Осъждането по НОХД № 355/2019 г. е за две престъпления,
второто от които е тежко умишлено престъпление по чл.339 ал.1 НК и е
продължавано. Осъждането му по НОХД № 605/2022 г. също е за две
престъпления срещу личността, извършени на една и съща дата спрямо две
лица – съответно по чл.131 ал.1 т.4, предл.3-то,т. 12 във вр. с чл.130 ал.1 и
чл.129 ал.2 във вр. с ал.1, като второто престъпление е тежко умишлено.
За съжаление, престъпната дейност на Д., свързана с извършване на
престъпления срещу личността, не е била преустановена след извършване на
престъплението по НОХД № 605/2022 г. , а е градирала във възходящ
негативен ред, въпреки младата му възраст. Очевидно трите първоначални
осъждания не са изиграли очакваната превъзпитателна и предупредително-
възпираща роля и не са изпълнили целите по чл.36 НК и така се е стигнало до
извършване на последното тежко умишлено престъпление,
преквалифицирано от САС в такова по чл.119 във вр. с чл.116 ал.1 т.4 във вр.
с чл.115 вр. с чл.18 ал.1 НК.
Целта на института на увеличение на общото най-тежко наказание на
осъденото лице е да се даде оценка на обществената му опасност и след като
се прецени, че тя е завишена, да му се наложи наказание, адекватно на тази
обществена опасност, респ. да се прецени дали наложените му до този момент
наказания са изпълнили целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК и ако
отговорът е отрицателен, то в този случай да се увеличи общото най-тежко
наказание така, че му се определи наказание съответстващо на опасността на
дееца. Съгласно трайната съдебна практика, съдът прилага разпоредбата на
чл. 24 от НК само ако приеме, че общото определено наказание е
несправедливо и несъответно на съвкупността от престъпните деяния и че със
същото това наказание не могат да се постигнат целите на наказателната
репресия, в която връзка значение имат броят, видът, характерът и
обществената опасност на извършените престъпления, както и обществената
опасност на самия деец.
Всичко изложено по-горе за престъпната деятелност на Д. сочи, че той е
личност с повишена степен на обществена опасност и общото наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 5 години не съответства на нея и в този
смисъл се явява несправедливо.
Настоящото групиране на наложените наказания е ново по съществото си и
настоящият състав на собствено основание извърши преценка за
необходимостта от приложение на чл.24 НК в посочения размер, изхождайки
5
и от интензитета във времето на извършваните престъпления. Първото
осъждане на Д., видно от СС, е за извършено на 30.09.2017 г. престъпление.
Т.е. за период по –малко от 2 години, считано от датата на това първо
престъпление до датата на извършване на последното за момента
престъпление - 17.02.2019 г. – Д. е извършил общо 5 отделни престъпления,
ако се броят поотделно деянията по НОХД № 355/20119 г. и по НОХД №
605/2022 г., по-голяма част от които представляват тежки умишлени
престъпления, последните свързани с посегателства върху телесната
неприкосновеност и човешкия живот.
По тези съображения съдът намира за абсолютно необходимо, с оглед
постигане в най-пълна степен целите на чл.36 НК, да увеличи така
определеното общо най-тежко наказание“лишаване от свобода“ за срок от 5
години с 2 години – на 7 години, което да се изтърпи при първоначален
режим на изтърпяване“строг“.
Приложението на чл.24 НК в посочения размер е необходимо и достатъчно
да изиграе своята предупредително-възпираща и превъзпитателна функция за
въздействие върху осъдения, предвид младата му възраст и според съда все
още съществуваща възможност за въздействие върху личността му в
посочената положителна насока
Съдът намира увеличението с този размер за справедливо и счита, че с това
увеличение, като изхожда от престъпната градираща във възходяща
негативна насока упоритост на Д. от извършване на тежки умишлени
престъпления, последните от които срещу личността, биха се постигнали в
най-пълна степен целите на чл.36 НК.
Приложението на чл.24 НК за по-малък срок би било абсолютно
неефективно предвид усложнената престъпна деяност до момента на този
млад човек, за когото досегашните осъждания, кумулирани без приложение
на чл.24 НК, не са постигнали целяната от законодателя роля. С
приложението на чл.24 НК в този размер съдът също намира, че в най-пълна
степен биха се изпълнили и целите на генералната превенция - за
предупредително-възпиращо въздействие върху общественоопасно устойчиво
поведение на други членове на обществото.
По тези съображения съдът намира за неоснователни доводите на защитата
за неприлагане на чл.24 НК и алтернативно за прилагането му за срок от 1
година за неоснователни. При увеличаване на наказанието с 2 години съдът
съобрази обстоятелството, че част от осъжданията на Д. са като непълнолетен
и по тази единствена причина не увеличи общото наказание с ½ , което е
максимално допустимия законов срок по чл.24 НК – в случая с 2 години 6
месеца, предвид степента на обществената опасност на осъденото лице.
6
На осн.чл.25 ал.2 НК от така наложеното общо увеличено наказание
„лишаване от свобода“ от 7 години следва да се приспадне изцяло
изтърпяното наказание по НОХД № 355/2019 г. по описа на КнРС за срок от 1
година за времето от 28.03.2019 г. до 19.03.2020 г.
На осн.чл.59 ал.1 НК следва да се приспадне и задържането на Д. по
ЗМВР, с прокурорско постановление и с МНО“задържане под стража“ ,
считано от 17.02.2019 г. до 27.03.2019 г. и от 20.02.2020 г. до влизане на
настоящото определение в сила.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.306 ал.1 т.1 и т.3 НПК във вр.
с чл.25 ал. 1 и ал. 2, чл.23 ал.1 и чл.59 ал.1 НК, Кюстендилският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:
НАЛАГА на А. Д. А., роден на 18.12.2000 г. в гр.Кюстендил, ЕГН
**********, изтърпяващ наказание“лишаване от свобода“ в затвора – гр.
Бобов дол, най-тежкото общо наказание “лишаване от свобода“ измежду
наложените му наказания по НОХД № 344/2020 г. на КнОС, НОХД №
355/2019 г. на КнРС, НОХД № 1408/2019 г. на КнРС и НОХД № 605/2022
г. на КнРС, а именно – „лишаване от свобода“ за срок от 5 години.
УВЕЛИЧАВА на основание чл.24 НК наложеното общо наказание
“лишаване от свобода“ с 2 години - от 5 години на 7 години , като на
основание чл.57 ал.1 т.2 б.“а ЗИНЗС определя първоначален режим на
изтърпяване на увеличеното наказание “строг“.
ПРИСПАДА на основание чл.25 ал.2 НК изцяло изтърпяното наказание по
НОХД № 355/2019 г. по описа на КнРС за срок от 1 година за времето от
28.03.2019 г. до 19.03.2020 г.
На осн.чл.59 ал.1 НК ПРИСПАДА и задържането на А. А. Д. по ЗМВР, с
прокурорско постановление и с МНО“задържане под стража“ , считано
от 17.02.2019 г. до 27.03.2019 г. и от 20.02.2020 г. до влизане на
настоящото определение в сила.
Определението може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок,
считано от днес, пред САС по реда на глава ХХІ НПК.
Председател: _______________________
7
Член-съдия:
1._______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3._______________________
8