№ 7165
гр. София, 26.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 123 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАНКА ГР. МИТЕВА
при участието на секретаря ИВА ИВ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА ГР. МИТЕВА Гражданско дело №
20211110172348 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА Част Трета, глава Двадесет и пета от ГПК
– БЪРЗО ПРОИЗВОДСТВО.
Предявени са от Б. ЕВГ. Б. срещу /фирма/ обективно кумулативно съединени иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ – за отмяна на уволнението на Б. ЕВГ. Б.,
извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ „поради спиране на работата за повече от 15
дни“, с Акт за прекратяване № БТГ – ЧР – Изх. 131/26.10.2021 г. на Изпълнителния директор
на /фирма/; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ – за възстановяване на Б. ЕВГ. Б.
на заеманата от нея преди уволнението длъжност „Организатор управление инвестиционна
дейност“ в Централно управление „Инвестиционна дейност“ при /фирма/, гр. София и иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ за сумата от
15215.16 лв. – парично обезщетение за оставане без работа, поради незаконното уволнение в
периода от 27.10.2021 г. до 27.04.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на завеждане на исковата молба – 17.12.2021 г. до окончателното й изплащане. В
хода на устните състезания се заявява претенция за присъждане на направените по делото
разноски. Съображения в подкрепа на предявените искове се излагат от страна на ищцата
чрез процесуалния пълномощник адвокат М. в исковата молба и в писмени бележки от
31.05.2022 г.
Ответникът – /фирма/, гр. София с писмен отговор от 03.02.2022 г., чрез
процесуалния пълномощник юрисконсулт А.М. заявява възражения против предявените
искове и моли съда да ги отхвърли, като неоснователни. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Съображения в подкрепа на тезата за неоснователност на
предявените искове се излагат и в писмена защита от 31.05.2022 г.
1
Софийският районен съд, II Г.О., 123 състав, като взе предвид събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди наведените от страните доводи,
съгласно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ:
От събраните в процеса писмени доказателства се установява и съдът приема за
доказано, че до 26.10.2021 г. Б. ЕВГ. Б. е работила при ответника /фирма/, гр. София по
трудов договор № 1030002 от 28.08.2008 г. и допълнителни споразумения към него,
последното от които от 07.01.2021 г., за неопределен срок, като ищцата е заемала различни
длъжности, последната от които „Организатор управление инвестиционна дейност“ в
Централно управление, Управление „Инвестиционна дейност“ при /фирма/, гр. София.
Видно от Акт за прекратяване № БТГ – ЧР – Изх. 131/26.10.2021 г. на Изпълнителния
директор на /фирма/ е, че във формата на същия е прекратено трудовото правоотношение
между страните по делото, на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ, „поради спиране на работата
за повече от 15 дни, на основание Заповед № БТГ – ЧР – Зап. – 16/01.10.2021 г. и връчено
предизвестие рег. № 127/25.10.2021 г.“. Последният писмен Акт за прекратяване № БТГ – ЧР
– Изх. 131/26.10.2021 г. е връчен на Б. ЕВГ. Б. при отказ на 26.10.2021 г., считано от когато и
съобразно чл. 335, ал. 2, т. 2 КТ, съдът приема, че прекратено трудовото правоотношение
между страните по делото.
Фактическият състав на основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ изисква
временно – за повече от 15 работни дни, но пълно и обективно преустановяване на
работата – дейността на цялото предприятие или на отделно негово звено. Когато част
от дейността в предприятието на работодателя или в съответното звено е продължила да се
извършва и тази дейност е иманентно свързана с осъществяването на трудовата функция и с
изпълнението на трудовите задължения на даден работник или служител, не е налице
основанието по чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ за едностранно прекратяване на трудовото
правоотношение с него от страна на работодателя, респ. – такова уволнение е
незаконосъобразно. Обстоятелството, че по време на обявения от работодателя „престой“
тази дейност е била извършвана от други работници или служители – от същото или от
друго обособено звено в предприятието, а уволненият впоследствие работник или служител
не е изпълнявал трудовите си задължения дори и за повече от 15 работни дни, не може да
обуслови законосъобразност на уволнението му, след като дейността е продължила да се
извършва и тя е иманентно свързана с осъществяваната от него трудова функция съгласно
длъжностната му характеристика. Без значение за законосъобразността на уволнението по
чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ е и обемът (значителен или незначителен), в който дейността е
продължила да се осъществява по време на обявения от работодателя „престой“, както и
дали тя е била напълно и окончателно преустановена едва впоследствие – след изтичането
на периода на обявения „престой“, тъй като тези обстоятелства са релевантни за наличието
на други основания за уволнение – по чл. 328, ал. 1, т. 1, т. 2, предл. 1 и т. 3 от КТ (закриване
на предприятието или на част от него и намаляване на обема на работа), но не са елементи
2
от фактическия състав на чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ. За да е законосъобразно прекратяването
на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ, не е достатъчно
работодателят да е обявил престой и работникът или служителят да бездейства. Необходимо
е това бездействие да е резултат от реално спиране на работата, престоят следва да е реален,
т. е. работникът да не изпълнява трудовите си функции вследствие спирането на работата за
повече от 15 работни дни, като работодателят трябва да докаже това обстоятелство в процеса
по несъмнен начин. В този смисъл е константната съдебна практика, която е последователна
и непротиворечива, застъпена и в Решение № 26 от 04.03.2022 г. на ВКС по гр. дело №
1785/2021 г., IV г. о., ГК, споделяна и от настоящия съдебен състав.
От ангажираната от страна на ответника Заповед № БТГ – ЧР – Зап. – 16 от 01.10.2021 г.
на Изпълнителния директор на /фирма/ и приложение № 3 към нея в препис (лист 84 – лист
87 от делото) се установява, че е наредено спиране на работата и преустановяване на
дейността на част от служителите при ответника, съгласно приложение № 1, изпълняващи
конкретно посочени длъжности, включително „Организатор управление инвестиционна
дейност“.
Не се установява последната заповед да отменя предходна такава от 24.09.2021 г. и
списък – приложение 1 към нея (лист 110 – лист 113 включително от делото), ангажирани от
ищцата в препис, според които ищцата в периода от 04.10.2021 г. до 08.10.2021 г. е следвало
да осъществява служебните си задължения от разстояние (дистанционно).
Ангажираните от страна на ответника писмени доказателства в процеса, не обосновават
извод за обективно реално преустановяване на работата – дейността на предприятието на
ответника или на обособено негово звено, включително преустановяване трудовите
функции на длъжността „Организатор управление инвестиционна дейност“ при ответника за
повече от 15 работни дни в периода от 01.10.2021 г. до 26.10.2021 г., на която дата е връчен
на ищцата писмения акт за прекратяване на трудовото правоотношение.
Видно от представения от ответника фиш за заплата за месец октомври 2021 г. на
името на Б. ЕВГ. Б. (лист 91 от делото) е, че работодателят й е начислил възнаграждение за
„престой по чл. 267а“ за единадесет работни дни, което изключва ищцата да е била в
престой повече от 15 последователни работни дни преди уволнението, доколкото
спирането на работата е наредено от работодателя на 01.10.2021 г.
Ответникът – работодател, чиято е доказателствената тежест в гражданския процес, не е
установил при условията на главно и пълно доказване, обстоятелството, че дейността на
предприятието на ответника или на обособено негово звено, в което се осъществяват
трудовите функции на длъжността „Организатор управление инвестиционна дейност“ са
преустановени реално за повече от 15 работни дни, в периода от 01.10.2021 г. до 26.10.2021
г. и съответно трудовите функции на тази дейност не са извършвани от никой служител на
същата или друга длъжност в предприятието.
Предвид горното, настоящия съдебен състав намира извършеното с писмен Акт за
прекратяване № БТГ – ЧР – Изх. 131/26.10.2021 г. на Изпълнителния директор на /фирма/,
3
на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ, „поради спиране на работата за повече от 15 дни, на
основание Заповед № БТГ – ЧР – Зап. – 16/01.10.2021 г. и връчено предизвестие рег. №
127/25.10.2021 г.“ уволнение (в широк смисъл) на Б. ЕВГ. Б., считано от 26.10.2021 г.,
съобразно чл. 335, ал. 2, т. 2 КТ, за незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде
отменено, а предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ следва да бъде
уважен.
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 344, АЛ. 1, Т. 2 ОТ КТ:
Тъй като уволнението, извършено едностранно от работодателя с писмен Акт за
прекратяване на трудово правоотношение № БТГ – ЧР – Изх. 131/26.10.2021 г. на
Изпълнителния директор на /фирма/, на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ, „поради спиране на
работата за повече от 15 дни, на основание Заповед № БТГ – ЧР – Зап. – 16/01.10.2021 г. и
връчено предизвестие рег. № 127/25.10.2021 г.“, се явява незаконосъобразно и следва да
бъде отменено, а ищцата Б. ЕВГ. Б. е работила към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение по трудов договор за неопределен срок при ответника, настоящият съдебен
състав приема, че са налице всички предпоставки за уважаване на искането за
възстановяване на заеманата преди уволнението работа – „Организатор управление
инвестиционна дейност“ в Централно управление, Управление „Инвестиционна дейност“
при /фирма/, гр. София, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ.
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с чл.
225, ал. 1 КТ:
За да бъде уважен така предявеният паричен иск, следва да са налице следните три
предпоставки: уволнението на работника или служителя да бъде признато за незаконно; да е
налице вреда – вредата, подлежаща на обезщетяване се съизмерява с пропуснатото брутно
трудово възнаграждение на работника или служителя за времето след уволнението, през
което е останал без работа, но за не повече от шест месеца; причинна връзка между
незаконното уволнение и оставането без работа.
В конкретния казус уволнението е признато за незаконно и като такова следва да
бъде отменено.
В открито съдебно заседание, проведено на 19.04.2022 г., съдът е констатирал по
представената в оригинал трудова книжка № 8 на Б.Е. М. (Б.), че след прекратяване на
трудовото й правоотношение с ответника, в процесния на делото период от 27.10.2021 г. до
19.04.2022 г., не се установява Б. да е започнала работа по трудово правоотношение при
същия или при друг работодател. Не се установява постъпване на ищцата на работа по
трудово правоотношение и към 27.04.2022 г. С това съдът приема за доказано оставането на
ищцата без работа в целия процесен на делото период от 27.10.2021 г. до 27.04.2022 г.
Безспорно установено по делото е и, че ищцата е останал без работа в целия
процесен на делото период от 27.10.2021 г. до 27.04.2022 г. , именно поради незаконното
уволнение.
4
В открито съдебно заседание, проведено на 19.04.2022 г. съдът е приел за безспорно
между страните по делото обстоятелството, че последното получено от ищцата при
ответника брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец преди уволнението е
това за месец 06.2021 г. и същото възлиза на сумата от 2535.86 лв.
Предвид горното, съдът намира, че искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ,
вр. чл. 225, ал. 1 КТ е основателен за целия процесен период от 27.10.2021 г. до 27.04.2022 г.
и доказан по размер за сумата от 15215.16 лв. (2535.86 лв. х 6 месеца = 15215.16 лв.) и като
такъв следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на завеждане на исковата молба – 17.12.2021 г. до окончателното й изплащане
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:
Ищцата претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение. Такива разноски са направени в размер на 600 лв., които с оглед изхода на
делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът /фирма/ следва да бъде осъден да
заплати на ищцата Б. ЕВГ. Б..
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. чл. 71, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 1 и чл. 3 от Тарифа за ДТССГПК и чл. 77 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса в общ размер на 768.61 лв., от
които по 80 лв. по всеки един от двата неоценяеми иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1 и т. 2 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ и 608.61 лв. – по паричния иск с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Ответникът претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед
изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК такова не му се следва.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 123 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ уволнението на Б. ЕВГ. Б. с ЕГН **********, с адрес гр. София, /АДРЕС/,
извършено във формата на писмен Акт за прекратяване № БТГ – ЧР – Изх. 131/26.10.2021 г.
на Изпълнителния директор на /фирма/, на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ, „поради спиране
на работата за повече от 15 дни, на основание Заповед № БТГ – ЧР – Зап. – 16/01.10.2021 г. и
връчено предизвестие рег. № 127/25.10.2021 г.“, считано от 26.10.2021 г., като
незаконосъобразно, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Б. ЕВГ. Б. с ЕГН ********** на длъжността, заемана от нея
преди уволнението – „Организатор управление инвестиционна дейност“ в Централно
управление, Управление „Инвестиционна дейност“ при /фирма/, гр. София, на основание
чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ.
ОСЪЖДА /фирма/ с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
/АДРЕС/ ДА ЗАПЛАТИ на Б. ЕВГ. Б. с ЕГН **********, с адрес гр. София, /АДРЕС/
5
сумата от 15215.16 лв. – парично обезщетение за оставане без работа, поради незаконното
уволнение в периода от 27.10.2021 г. до 27.04.2022 г., на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ
във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
17.12.2021 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 600 лв. – направени по
делото разноски за възнаграждение на един адвокат, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА /фирма/ с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
/АДРЕС/ ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийския районен съд сумата от 768.61 лв. –
държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. чл. 71, ал. 1 ГПК, вр. чл. 1 и чл. 3 от
Тарифа за ДТССГПК и чл. 77 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред СОФИЙСКИЯ
ГРАДСКИ СЪД в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК, считано от датата на връчването му на
страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6