ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ …
гр. Перник/30.05.2019
г.
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска
колегия, I състав, в закрито
заседание на тридесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДАСКАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ КОВАЧКА
мл. съдия КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от мл.
съдия Костадинова в. гр. д. № 328 по
описа на ОС-Перник за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК
С Решение № 5/07.02.2019
г., постановено по гр.д. № 1682/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Перник,
първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло като
неоснователен предявения от „П.к.Б.“ ЕООД, ЕИК: *********** против
К.К.Б., с ЕГН: **********, иск с правно основание по чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК – за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
1614.01 лева, представляващи главница по договор за револвиращ заем № *** от
18.08.2013 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ***/2017
г. по опира РС – гр. Перник.
Производството
пред настоящата съдебна инстанция е образувано по повод подадена от „П.к.Б.“ ЕООД чрез процесуалния му
представител – юрк. К.А., въззивна жалба с вх. № 7102/06.03.2019 г. (п.к.
05.03.2019 г.), с която първоинстанционното решение се оспорва изцяло като
неправилно и необосновано. Излагат се подробни доводи, че клаузата от процесния
договор, която урежда възнаградителна лихва в размер на 98.43 % не противоречи
на добрите нрави и следователно не е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, т. 3
от ЗЗД. В тази връзка се акцентира върху обстоятелството, че на въззиваемия в
достатъчна степен са били обяснени параметрите по процесния договор за заем,
същият е бил наясно с тях и е взел информирано решение за сключването му.
Обръща внимание и че процесната сделка има характеристиките на търговска
сделка, поради което приложение следва да намират правилата на Търговския
закон. Посочва се и че с изменение на Закона за потребителския кредит от 2014
г. е въведена горна граница относно размера на годишния процент на разходите,
като е установено, че същият не може да надвишава пет пъти законната лихва.
Акцентира се върху обстоятелството, че това ограничение обаче не може да се
прилага по отношение на лихвата. Поддържа се, че предвид своите специфики
небанковото финансово кредитиране не може да бъде обвързано от такива
ограничения. Навеждат се доводи, че в процесния договор няма неравноправни
клаузи. С тези аргументи се иска обжалваното решение да бъде отменено, като
вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен. Не
се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В
законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК от насрещната страна – К.К.Б. не е постъпил
писмен отговор на въззивната жалба.
При
извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че жалбата е допустима (по
съдържание е въззивна жалба, подадена против подлежащ на въззивно обжалване
съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално легитимирана страна, имаща
правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията за
редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
Във въззивната жалба страната не се е позовала
и не е направила обосновано и конкретно оплакване за допуснати от първата
инстанция нарушения, изразяващо се в неизготвен, непълен или неточен доклад,
неразпределена доказателствена тежест и недаване на указания по реда на чл.
146, ал. 2 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се
произнесе служебно, тъй като за допуснати от първата инстанция процесуални
нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно – чл.
269, изр. 2 ГПК /т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013
г. на ОСГТК на ВКС/.
С въззивната жалба не е поискано събиране на нови доказателства във
въззивното производство за факти, които са от значение за спора и представляват
нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 266, ал. 2 ГПК,
или такива, за чието доказване не е било допуснато от първоинстанционния съд
събирането на доказателства поради процесуални нарушения във връзка с
неправилно тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане на
доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд
не възниква задължение да се произнесе служебно с определението по чл. 267 ГПК.
Предвид
изложеното Пернишкият ОС,
О П Р Е Д Е
Л И:
ДОКЛАДВА делото, съобразно мотивната част на
определението.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна
спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
РАЗЯСНЯВА
на страните, че при желание да използват медиация, могат да се обърнат към
Център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към
Министерство на правосъдието: http://mediator.mjs.bg/ или към Центъра за
спогодби и медиация в гр. Перник – тел. 076/647528 (с координатор – г-жа
Даниела Петрова) като медиацията е платена услуга.
НАСРОЧВА делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на 27.06.2019
г. от 09,30 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани.
Препис
от определението да се изпрати на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.