№ 2383
гр. София, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20221110204459 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „**“ ЕООД, ЕИК ** срещу наказателно постановление
№ 204 от 10.12.2021 г., издадено от Директор на Областна дирекция по безопасност на
храните – София град (ОДБХ - София град), с което за нарушение на Глава II, член 5, §
2, б. „ж“ от Регламент (ЕО) № 852/2004, вр. чл. 2 от Наредба № 1 от 26.01.2016 г. за
хигиената на храните, на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция
в размер на 2000 лева на основание чл.131, ал.1, т.4 от Закона за храните (ЗХ).
С жалбата се иска да бъде отменено наказателното постановление, тъй като в
хода на административнонаказателното производство били допуснати съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди се и маловажност на
деянието по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Претендират се разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на дружеството-жалбоподател
поддържа изцяло депозираната жалба и изложените в нея аргументи за отмяна на
издаденото НП. Счита, че актосъставителят не бил компетентен да издаде съставения
АУАН. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на разноските,
поискани от другата страна.
Процесуалният представител на ОДБХ - София град оспорва жалбата. Моли
съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
Заявява, че не били допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
1
производството, АУАН и НП били издадени от компетентни органи, нарушението
било доказано по категоричен начин, санкцията била в установения от закона
минимален размер за това нарушение и случаят не бил маловажен. Също претендира
разноски и прави възражение за прекомерност на разноските, поискани от другата
страна.
Жалбата е подадена от надлежна страна, в законовия срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и производството е редовно
образувано пред РС-София, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът, с оглед на събраните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:
На 30.09.2021 г. служители на ОДБХ - София град, сред които и свидетелката
Д.В., извършили проверка на търговски обект – кафе аперитив, находящ се в гр.
София, район „**“, ул. **, стопанисван от дружеството-жалбоподател „**“ ЕООД. На
проверяващите не били представени записи по Системата за управление на
безопасността на храните (СУБХ), като било установено, че в обекта не се водели
такива записи по СУБХ, разработена за обекта, съизмерима с характера и размера на
обекта, а именно: записи за входящ контрол на приетите в обекта храни; записи за
хигиенен режим на обекта; записи за температурен режим на хладилни съоръжения и
лична хигиена на персонала. Констатациите от проверката били отразени в
Констативен протокол № 0011873 от 30.09.2021 г.
На 01.10.2021 г. бил съставен АУАН № 0000036 срещу дружеството-
жалбоподател „**“ ЕООД, а нарушението описано в него било квалифицирано по
Глава II, член 5, § 2, б. „ж“ от Регламент (ЕО) № 852/2004, вр. чл. 2 от Наредба № 1 от
26.01.2016 г. за хигиената на храните. Актът бил подписан от актосъставителя и двама
свидетели, след което бил предявен на управителя на дружеството-нарушител, който го
подписал без възражения.
АНО приел изложените в акта фактически констатации за доказани и въз основа
на него било издадено атакуваното понастоящем наказателно постановление № 204 от
10.12.2021 г., с което за нарушение на Глава II, член 5, § 2, б. „ж“ от Регламент (ЕО) №
852/2004, вр. чл. 2 от Наредба № 1 от 26.01.2016 г. за хигиената на храните, на
дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева на
основание чл.131, ал.1, т.4 от Закона за храните.
Изложената фактическа обстановка се доказва по категоричен начин от
показанията на свидетелката Д.В., както и от приложените по делото писмени
доказателства. Показанията на свидетелката изцяло кореспондират с писмения
доказателствен материал, поради което съдът ги кредитира напълно. Свидетелката В.
дава показания за факти и обстоятелства, които лично и непосредствено е възприела,
като подробно разказва как на процесната дата с нейна колежка извършили проверка в
2
горепосочения търговски обект, при която установили, че в обекта не се водели записи
по СУБХ, разработена за обекта, съизмерима с характера и размера на обекта, а
именно: записи за входящ контрол на приетите в обекта храни; записи за хигиенен
режим на обекта; записи за температурен режим на хладилни съоръжения и лична
хигиена на персонала. За проверката бил съставен констативен протокол, а на
следващия ден в сградата на ОДБХ - София град управителят на дружеството отново
не представил такива записи. Показанията на свидетелката са логични, последователни
и непротиворечиви, поради което съдът им дава вяра, а от друга страна те изцяло
кореспондират и със събрания по делото писмен доказателствен материал, както и с
отразеното в протокола за проверка.
От всичко изложено до тук може да се направи извод за категорична доказаност
на изложените по-горе фактически констатации, въз основа на събраните по делото
гласни и писмени доказателства и доказателствени средства.
Предвид така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
При съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. АУАН и НП са
издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити -
описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата
и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и
нормата, въз основа на която е определена санкцията. Спазени са сроковете по чл.34 от
ЗАНН за съставяне на акта и издаване на НП. В случая не са налице формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да накърняват
правото му на защита до степен, даваща основание на съда да отмени оспореното НП
само на това основание, без да разгледа спора по същество.
Неоснователни са възраженията на адв. Т. за липса на компетентност на лицата
издали АУАН и НП. Съгласно чл.138, ал.1, т.1 от ЗХ, нарушенията на този закон и на
подзаконовите нормативни актове по прилагането му се установяват с актове на
инспектори в областните дирекции по безопасност на храните, осъществяващи
официален контрол, а от приложената по делото Заповед от 02.11.2020 г. е видно, че
свидетелката Д.В. е била назначена на длъжност „старши инспектор“ в отдел „Контрол
на Храните и Граничен Контрол“ /КХГК/ при ОДБХ-София град. Наказателното
постановление е издадено от директора на Областна дирекция по безопасност на
храните – София град (ОДБХ - София град), който се явява компетентен орган
съгласно чл.139, т.1 от ЗХ.
Съгласно разпоредбата на Глава II, член 5, § 2, б. „ж“ от Регламент (ЕО) №
3
852/2004, операторите на предприятия за храни въвеждат, прилагат и поддържат
постоянна процедура или процедури, основаващи се на принципите на НАССР.
Принципите на НАССР, посочени в параграф 1, се състоят в следното: създаване на
документи и записи, съизмерими с характера и размера на предприятието за храни, за
да се покаже ефективното прилагане на описаните в букви a) е) мерки. Според чл. 2 от
Наредба № 1 от 26.01.2016 г. за хигиената на храните, производителите и търговците
на храни, включително лицата, които осъществяват първично производство на храни и
свързани с това производство дейности, са длъжни да спазват хигиенните изисквания
към първичното производство на храни, обектите за производство и търговия с храни и
условията за производство и търговия с храни, регламентирани в Регламент (ЕО) №
852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно хигиената
на храните (ОВ, специално българско издание, 2007 г., глава 13, том 44). Наредба № 1
от 26.01.2016 г. за хигиената на храните е била отменена с последващата Наредба № 14
от 09.12.2021 г. за хигиената на храните, но в чл.2, ал.1 от последната също се съдържа
изискването, обектите за производство, преработка и дистрибуция на храни да се
проектират и изграждат съгласно изискванията, определени в Регламент (ЕО) №
852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно хигиената
на храните (специално българско издание, глава 13, том 44) (Регламент (ЕО) №
852/2004), изискванията, предвидени в разпоредбите на пряко приложимото право на
Европейския съюз за определени храни, Закона за устройство на територията, Закона за
храните и на подзаконовите нормативни актове по прилагането им. Дружеството-
жалбоподател „**“ ЕООД е регистрирано по реда на Закона за храните и като търговец
на храни е длъжно да спазва хигиенните изисквания към търговията с храни и
условията за производство и търговия с храни, регламентирани в Регламент (ЕО) №
852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно хигиената
на храните (ОВ, специално българско издание, 2007 г., глава 13, том 44). Дружеството
„**“ ЕООД е „единица на бизнеса с храни“, поради което е „предприятие“ по смисъла
на чл. 2, параграф 1, б. „В“ от Регламент (ЕО) № 852/2004. Освен това дружеството е и
оператор на предприятия за храни, извършващо първично производство и операции,
свързани със съхранение и обработката на първични продукти на мястото на
производство на храни по смисъла на чл. 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 852/2004.
В тази връзка и като оператор на предприятия за храни, то има задължение да въвежда,
прилага и поддържа постоянна процедура или процедури, основаващи се на
принципите на НАССР, а именно: създаване на документи и записи, съизмерими с
характера и размера на предприятието за храни, за да се покаже ефективното прилагане
на описаните принципи, касаещи идентифициране на опасностите, които трябва да се
предотвратят, отстранят или редуцират до приемливи нива и принципите, касаещи
установяване на процедури, които следва да се провеждат редовно, за проверка на това
дали мерките действат ефективно. По делото категорично се установи от обективна
4
страна, че дружеството-жалбоподател не е водело записи по СУБХ, разработена за
обекта, съизмерима с характера и размера на обекта, а именно: записи за входящ
контрол на приетите в обекта храни; записи за хигиенен режим на обекта; записи за
температурен режим на хладилни съоръжения и лична хигиена на персонала, поради
което е нарушило разпоредбата на Глава II, член 5, § 2, б. „ж“ от Регламент (ЕО) №
852/2004, вр. чл. 2 от Наредба № 1 от 26.01.2016 г. за хигиената на храните (отм.), но
заместена с чл. 2, ал. 1 от Наредба № 14 от 09.12.2021 г. за хигиената на храните.
Доколкото се касае за отговорност на юридическо лице, която е обективна и
безвиновна, то съдът не следва да обсъжда въпроса за субективната страна на деянието,
към която освен вината, също така спадат причините и мотивите за извършване на
нарушението. Достатъчно е да има съставомерно деяние от обективна страна, каквото е
налице.
Правилно дружеството е санкционирано на основание чл.131, ал.1, т.4 от Закона
за храните, който гласи, че се налага глоба или имуществена санкция в размер от 2000
до 4000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, на лице, което не прилага и не
поддържа постоянна процедура или процедури в съответствие с чл. 5 от Регламент
(ЕО) № 852/2004 и приложения II и III от Регламент (ЕО) № 853/2004. Наложената на
дружеството-жалбоподател имуществена санкция е в минимален размер от 2000 лева,
поради което съдът не може да я намалява повече.
Съдът счита, че в конкретния случай административното нарушение не покрива
хипотезата на маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Не се констатираха
многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства, обосноваващи по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид, като съдът отчете характера и вида обществени отношения, засягането
на които е факт чрез извършеното нарушение и че то се явява типично, обичайно, тоест
разкрива типичната степен на обществена опасност, взета предвид от законодателя. В
случая не се изисква настъпването на вредоносни последици, касае се за неизпълнение
на задължение към държавата, което рефлектира върху правата на потребителите и
върху тяхното здраве. Въведените изисквания за редовно водене на записите в
дневника за входящ контрол и други записи по СУБХ целят да се идентифицират
опасностите, които трябва да се предотвратят, отстранят или редуцират до приемливи
нива и са в интерес на потребителите, като се цели да се гарантира качеството на
предлаганите храни и да се осъществява контрол върху храните, както и създаване на
гаранции за безопасността на предлаганите храни. С нарушението се засягат
обществени отношения, охраняващи безопасността на храните, с оглед защита на
здравето и интересите на потребителите. Всичко това говори за немалка степен на
обществена опасност на деянието, което дава основание същото да не бъде прието за
маловажно от настоящия състав. Следва да се обърне сериозно внимание на лицата,
5
които си позволяват подобно неправомерно поведение и според съда единствено
ефективни наказания биха могли да осъществят както индивидуалната, така и
генералната превенция (цел) на наказанието по смисъла на чл.12 от ЗАНН, тоест не
само да предупредят и превъзпитат нарушителя към спазване на установения правен
ред, но и да имат възпиращо, възпитателно и предупредително действие по отношение
на останалите членове на обществото.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
В случая и предвид изхода на делото, то основателно е искането на
процесуалния представител на наказващия орган за присъждане на сторените
разноски. Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а според
ал.2 на същия член, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът
може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази
им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона
за адвокатурата. В съдебно заседание процесуалният представител на дружеството-
жалбоподател направи възражение за прекомерност на разноските на другата страна.
Според цитираната нормативна уредба - чл.36 от Закона за адвокатурата, вр. чл.18,
ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, то възнаграждението на адвоката в случая не може да е
по-малко от 370 лева. Въз основа на представените доказателства и списък на
разноските става ясно, че Областна дирекция по безопасност на храните – София град
(ОДБХ - София град) е заплатила по банкова сметка на адвокат Вилимира Беева
уговорената сума в договора за правна защита и съдействие в размер на 400 лева, като
това е станало на 16.05.2022 г. Съдът намира, че не следва да се редуцира размерът на
така заплатеното адвокатското възнаграждение, което с оглед представените
доказателства досежно реалното му заплащане, надхвърля незначително (само с 30
лева) размера на минималното възнаграждение, дължимо съгласно Наредбата за
минималния размер на адвокатските възнаграждения. В случая, при преценката
относно прекомерност следва да се има предвид видът и характерът на производството,
като е видно, че защитникът е участвал в проведеното открито заседание. Поради това
и съдът счита, че заплатеното от страна на ОДБХ - София град възнаграждение не
може да бъде счетено за прекомерно. С оглед изложеното до тук и предвид изхода на
делото, в полза на ОДБХ - София град следва да се присъдят сторените разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, съобразно представения договор за
правна помощ и доказателствата за реалното заплащане на уговореното
възнаграждение.
6
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 и чл.63д, ал.1 от ЗАНН,
Софийският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 204 от 10.12.2021 г., издадено
от Директор на Областна дирекция по безопасност на храните – София град (ОДБХ -
София град), с което за нарушение на Глава II, член 5, § 2, б. „ж“ от Регламент (ЕО) №
852/2004, вр. чл. 2 от Наредба № 1 от 26.01.2016 г. за хигиената на храните, на „**“
ЕООД, ЕИК ** е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева на
основание чл.131, ал.1, т.4 от Закона за храните (ЗХ).
ОСЪЖДА дружеството-жалбоподател „**“ ЕООД, ЕИК ** да заплати на
Областна дирекция по безопасност на храните – София град (ОДБХ - София град)
сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7