Р Е Ш Е
Н И Е № 260719
гр. Пловдив, 27.05.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ,
гражданско отделение, IХ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми април през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Николинка Цветкова
Членове: Фаня
Рабчева
Елена
Калпачка
при секретаря Пенка
Георгиева
като разгледа докладваното
от
съдия Калпачка въззивно гр. д. № 381
по описа на ПОС за 2021 г., за да се
произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260920/19.10.2020
г., постановено по гр. дело № 5054/2020 г. по описа на РС Пловдив, ХIХ граждански
състав, е осъдена Н. Г.М. да заплати на К.П.З. сумата от 2910 лв.,
представляваща неплатени месечни наеми от по 350 лева на месец за периода от
януари 2019 до август 2019 г. включително, както и 110 лева неплатен наем за
месец март 2020 г. за ползването на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор: 56784.506.9.1.20, находящ се в гр. П., бул. ***, съгласно
договор за наем от 14.03.2017г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска до окончателното плащане на главницата, като и разноски за производството.
Жалбоподателят Н. Г.М. е
останала недоволна от така постановеното решение и го обжалва изцяло чрез адв. М.,
като неправилно. В жалбата са развити съображения, че от събраните
доказателства, не се доказва по безспорен начин предявената искова претенция.
Твърди неправилна преценка на събрани от съда писмени доказателства, както и
нарушаване на процесуалните правила при недопускане на доказателства,
включително свидетелски показания за извършени плащания, което е довело до
непълнота на доказателствата и неправилност на решението, за което излага
мотиви. Моли да бъде отменено постановеното решение и постановено друго, което
се отхвърлят предявените обективно съединени искове изцяло. Претендира
присъждане на направените разноски по делото.
Подаден е писмен отговор на въззивната жалба от
въззиваемия К.П.З., чрез адв. М., с който счита жалбата неоснователна, а
решението правилно. Излага съображения за правилна преценка на събраните по
делото доказателства, както и недопустимост на исканите гласни доказателства,
доколкото се касае до погасяване на възникнали с писмен акт задължения, за
които не дава съгласие да бъдат доказвани със свидетелски показания.
Моли да бъде постановено решение, с което да бъде
потвърдено изцяло като валидно, допустимо и правилно Решение № 26920 от
19.10.2020 г. по гр. дело № 5054/2020 г.
по описа на РС Пловдив. Моли за присъждане на разноски.
Окръжен съд Пловдив, като прецени събраните
по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно
основание чл. 79 от ЗЗД, във вр. с чл. 228, вр. с чл. 236 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и
нарушение на императивни материални норми.
От фактическа
страна съдът възприема установената от районния съд фактическа обстановка, а
именно, че от представените писмени доказателства по делото се установява, че
между страните е бил сключен договор за наем от 14.03.2017 г., по силата на който въззиваемия К.З. е предоставил ползването
на имота на Н. М. срещу месечна наемна цена от 350 лв. за срок от 6 месеца,
като наемната цена от 2100 лв. е заплатена в деня на подписване на договора. От
подписания на 14.04.2020 г. от наемателя М. приемо-предавателен протокол се
установява, че е освободила имота и го е предала на наемодателя З. на
посочената дата, като е декларирала, че дължи наем до 15.08.2019 г. в размер на
2800 лв. и 110 лв. за м. март 2020 г., каквото е изявлението и в подписана от
нея декларация без посочена дата.
По отношение на възприетата от районния съд
фактическа обстановка са изложени възражения в жалбата, като се твърди, че
делото е останало неизяснено от фактическа страна, поради недопускане на гласни
доказателства за факта на погасяване на задължението чрез плащане, както и за сочената
забава на кредитора, при нарушение на процесуалните правила за доклад на делото
и указване за кои твърдени факти и обстоятелства страната не сочи
доказателства. Във въззивната инстанция е допуснат исканият свидетел за
установяване на твърдяната липса на съдействие от страна на въззиваемия за
получаване на процесния наем.
Разпитания по делото свидетел Р.,
незаинтересована от изхода на делото, чиито показания съдът възприема,
установява, че от жалбоподателката знае, че наемателят и не е пожелал наемът да
бъде заплащан по банков път, а на нея не и издавал документ при заплащане на
наемни вноски от името на жалбоподателката.
При така събраните доказателства се
установява безспорно, че между страните е бил сключен договор за наем за срок
от шест месеца – до 14.09.2017 г., при цена от 350 лв. месечно, платими в брой
при сключване на договора. Ползването на имота е продължило до предаването му с
приемо-предавателен протокол от 14.04.2020 г., със знанието и без
противопоставянето на наемодателя, което не се оспорва, поради което на осн.
чл. 236 от ЗЗД, договорът се счита продължен за неопределен срок. С оглед това
и се запазват уговорките в договора, с изключение на срока, като страните
следва да изпълняват поетите с него задължения, съгласно чл. 228 от ЗЗД, а
именно наемодателят да предостави вещта за ползване, а наемателят да му заплати
уговорената цена, която в настоящия случай е 350 лв. месечно и платима в брой,
съгласно писмените уговорки между страните. Така наемодателят е доказал
възникване на задължението за заплащане на наемните вноски за посочения в
исковата молба период от януари 2019 до август 2019 г. включително, както и за
месец март 2020 г., като претендираната сума е уговорената
от страните наемна цена, а за месец март е претендирана по-малка от уговорената,
поради което и претенцията му се явява основателна. В представените декларация
и приемо-предавателен протокол, неоспорени по отношение на авторството, са
налице извънсъдебни признания на задължението изцяло, удостоверят изявления на
наемателя за неизгодни за него факти, като е без значение, че няма удостоверена
дата, както и формата, в която са възпроизведени за материалната доказателствена
сила на документа.
При така установеното по делото се явяват
неоснователни твърденията във въззивната жалба за недоказаност на исковите
претенции. Доколкото в тежест на ищеца в първоинстанционното производство е да
установи възникване на задължението, а на ответника – погасяването му, то
ищецът е доказал по основание и размер вземането си с представения писмен
договор и установяване на факта на ползване на имота до датата на предаването
му с протокол. Не се събраха доказателства за погасяване на задължението, тъй
като не бяха допуснати исканите свидетелски показания за установяване на
плащане на задължението, с оглед забраната на чл. 164, ал. 1, т. 4 от ГПК при
липса на съгласие на насрещната страна. Не се доказа и твърдяната забава на
кредитора. Доколкото в договора е уговорен начин на плащане – в брой, не може
да се вмени задължение на наемодателя да се съгласи с друг начин на плащане на
наемната цена. Неиздаване на документ за плащането също не обосновава
приложение на чл. 95 от ЗЗД, още повече, че право на наемателя да иска такъв би
възникнало при доказано плащане, каквото в настоящото производство не се
установява. За пълнота следва да се посочи, че, както е указано в Решение № 28 от 14.03.2009 г. по т. д. № 497
/2008 г., ТК, I т. о. на ВКС, съгласно чл. 95 от ЗЗД, кредиторът изпада в
забава когато не оказва необходимото съдействие и когато неоправдано не приема
престацията. За да е налице първата хипотеза, каквато се твърди в настоящото
производство, то следва изпълнението на длъжника да е поставено в зависимост от
определено действие на кредитора без осъществяване на което да е било
невъзможно да бъде изпълнено, а непосочване на банкова сметка ***, и то при
уговорен начин на заплащане на цената в брой, не е такова действие. Когато дължимата
престация е парична, след като счита, че кредиторът е изпаднал в забава, длъжникът
следва да осъществи изпълнение, като внесе парите в банка по местоизпълнението,
по арг.на чл. 97 от ЗЗД, като уведоми кредитора за това. Само тогава длъжникът
може да се освободи от последиците на забавата си, поради което и основателен
се явява и искът по чл. 86 от ЗЗД.
По така изложените съображения въззивната
жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното решение -
потвърдено като правилно.
При този изход на спора въззиваемия има право
на разноски, съгласно представени доказателства за изплащане на адвокатско
възнаграждение, като следва да му бъде присъдена заплатената сума от 500 лева по
договор за правна помощ и съдействие от 19.01.2021 г.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не
подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260920/19.10.2020 г.,
постановено по гр. дело № 5054/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХIХ
граждански състав.
ОСЪЖДА Н. Г.М. с
ЕГН: ********** с постоянен адрес:***,
да заплати на К.П.З., с ЕГН: **********,*** сумата от 500 лв. (петстотин
лева) направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, на осн. чл.
78, ал. 3 от ГПК.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.