О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№… Разград
21. Х..2013
Номер Град
Разградски окръжен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Съд
30.І Х. 2013
На Година
РАЯ ЙОНЧЕВА
В публично
заседание в следния състав:
Пр Председател:
№ 10 2013 търговско
като разгледа докладваното от председателя
дело по
описа за година.
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 692,
ал.4 и ал.3 ТЗ.
С Доклад
вх.№3040/8.VІІ.2013г., синдикът на поставеният в производство по несъстоятелност
и обявен в неплатежоспособност ЕТ”п *****-*****”ЕИК*****,
гр. Разград е представил списък на
предявени
в срока по чл.688 ТЗ и допълнително приети
от него вземания, както следва:
1/ По
търговска сделка с кредитор „БАНКА
ДСК”ЕАД в размер на 11 753,48лв., от които: 8 898,66лв., дължима по
Договор за потребителски кредит от
25.І.2008г. и изп. л. от
22.І.2013г. по чгд №259/2013г. по описа
на РсРС главница; дължима в обезщетение
за забава на главницата лихва до постановяване на решението за обявяване на длъжника
в несъстоятелност в размер на 1 674,81лв; лихва върху главницата след РОПН
в размер на 147,77лв. и вземане за
разноски по изпълнителни дела в размер на 1 032,24лв.
2/ По търговска сделка с кредитор ”ЕЙЧ ВИ БИ ЛИЗИНГ” ООД в
размер на 255 565,45лв., от които обезпечени
с договорна ипотека и Договор за особен залог от 12.ІІІ.2010г. вземания за главница от 245 332,67лв., дължима по договори за финансов лизинг №60042/12.ІІІ.2010г. , №С-РСНNV-4-001/22.VІІІ.2005г., ведно с анекси
към тях и ВЗЕМАНИЯ за дължима
в обезщетение за забава на главницата лихва
до постановяване на решението за обявяване на длъжника в несъстоятелност в размер
на 3 716,78лв.; вземане за разноски в размер на 6 516,00лв.
3/ По търговска
сделка с кредитор „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”АД
в размер на 641 482,90лв., от които: вземане по главница в размер на 516 326,00лв.,
дължима в изпълнение на Договори за кредит-овърдрафт
№05-0048/3.VІ.2008г. и анекси към същия, договор за встъпване в дълг от
31.ІІІ.2010г. и изпълнителен лист от 26.Х.2012г. по чгд №8105/2012г. на РсРС; дължими в обезщетение за забава на главницата лихви до постановяване на решението за обявяване на
длъжника в несъстоятелност в размер на 96 598,38лв; дължими в обезщетение за забава на главницата лихви
след постановяване на РОПН в
размер на 28 558,52лв.
Съобщение за
съставянето на списъка с допълнително
приети в срока на чл.688 ТЗ вземания е
обявено в Търговския регистър с акт на
длъжностното лице от Агенция по вписванията на 11.VІІ. 2013г.
В срока и по реда на чл.690 ТЗ е постъпило и внесено за разглеждане възражение
на длъжника срещу приетите вземания В ЧАСТТА, с която синдикът е приел предявено вземане на
кредитор „БАНКА ДСК”ЕАД. Твърди се
недължимост на така приетото вземане от регистрирания по ТЗ и обявен в
несъстоятелност търговец. Длъжникът
счита, че задължението е поето по кредитен договор сключен с физическото лице,
собственик на ЕТ, поради което „БАНКА ДСК”АД не се явява негов кредитор. Във
възражението се сочи, че с предприетите от „БАНКА ДСК” действия по принудително
изпълнение на същото това вземане, по реда на образуваното срещу физическото
лице изпълнително производство, същата няма право да го предяви и в производството по несъстоятелността на
търговеца. Твърди се, че синдикът незаконосъобразно и необосновано е приел
процесното вземане като обезпечено такова.
В този
смисъл, възражението се поддържа от процесуалния представител на длъжника в провелото се по реда на чл.692, ал.3 ТЗ
заседание по спора.
С депозирано в отговор на възражението писмено
становище, както и с личното си явяване в с.з., синдикът оспорва
същото като неоснователно Позовавайки се на разпоредбата на чл.56 ТЗ и по аргумент на чл. 61 ТЗ счита, че
законодателят не разграничава в правния мир ЕТ”%п *****” неговият собственик, в
качеството му на физическо лице, като
два отделни субекта. В подкрепа на становището си за неоснователност на повдигнатия с
възражението спор, се позовава на разпоредбата на чл.614 ТЗ, съгласно която
масата на несъстоятелността на ЕТ, предназначена за удовлетворяване вземанията на
кредиторите в му в това производство, се
формира като комплекс от имуществените права, както на регистрираното като търговец физическо лице,
така и на неговия собственик, в
качеството му на физическо лице. Позовавайки се на констатацията, че ползваните
от физическото лице кредитни средства са били предназначени за търговската му
дейност, синдикът намира, че при предявяването им в срока на чл.686 ТЗ, същите
следа да бъдат приети като вземания в производството по несъстоятелността на регистрирания от него ЕТ.
В с.з., чрез процесуалният си
представител, кредиторът ”БАНКА ДСК” АД оспорва възражението на длъжника като
неоснователно и несъответно на установените по делото факти, релевиращи в
съвкупността си извод за доказаност на оспореното вземане както по основание така и
в приетия от синдика размер.
Съдът, като взе предвид, че възражението е депозирано своевременно и от
надлежна страна, приема същото за допустимо. Разглеждайки го в ОСЗ по реда на чл.
692, ал.3 ТЗ и след съобразяване със становищата на страните в производство,
както и с приобщените доказателства счита същото за основателно.
Страните не спорят относно съществуването на процесното вземане и че същото е поето от физическото лице п ***** по сключен с
„БАНКА ДСК” АД кредитен договор за потребеление-овърдрафт. Спорът е относно
това, следва
ли в производството по несъстоятелност на ЕТ да се предявяват и съответно
приемат, и удовлетворяват вземания на кредитори, възникнали от лични задължения на физическото лице, а не в качеството му на
търговец ЕТ и налице ли е идентичност
между предявеното в настоящото производство вземане с вземането, за което срещу
същото това физическо лице по молба на кредитора „БАНКА ДСКА” по ч.гр.д. №286/2013г.
на РсРС е бил издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително производство.
За да
приеме оспореното с възражението вземане, синдикът е съобразил приложения като
доказателство Договор за кредит овърдрафт, сключен на 25.І.2008г. между „БАНКА
ДСК”АД и лицето п *****, доказано явяващ се и собственик на ЕТ”п *****-*****”, срещу
когото е открито настоящото производство по обявяването му в несъстоятелност.
Следва
да се отбележи, че синдикът не е приел същото като обезпечено, поради което в
тази си част възражението на длъжника е
несъстоятелно.
Съдът установи пълна идентичност
между договора, описан от синдика като основание за приемането на процесното
вземане и договора, въз основа на
който „БАНКА ДСК”АД твърди, че е предявила вземането си срещу физическото лице
по образуваното срещу него изпълнително производство. Установената идентичност сочи на едно и също
вземане, предявено в несъстоятелността като универсален способ за принудително
изпълнение и като такова по реда на
изпълнителния процес по ГПК. Така констатираната идентичност би била значима за интереса от предявяване на вземането в
настоящото производство, при положение, че съдът приеме идентитет между
задължилото се с връщането му лице и поставения в производство по
несъстоятелност търговец. Безспорно е, че в гражданския оборот и двамата притежават правосубектност на
физически лица. Настоящият съдебен състав обаче не счита, че е
налице абсолютна юридическа идентичност в правния мир между ЕТ и физическото лице, собственик и представляващ
същия.
Следва да се отбележи, че при прегледа на
постановената по спора съдебна практика, съдът констатира противоречие в становищата на съдилищата.
Поради характера на производството по чл.692 и сл ТЗ, тези актове не са предмет на инстанционен
контрол и това създава правна несигурност.
Дори и да се приеме, че сключеният между
банката и физическото лице договор за потребителски кредит е търговска сделка, то
съдът счита, че е недопустимо в производството по несъстоятелност да се
"предявяват вземания" срещу физическо лице, което се различава, като
правен субект от търговеца, по отношение на който е открито производство по
несъстоятелност. Недопустимо е откриването на производство по несъстоятелност
срещу физически лица, дори и същите да
имат качеството на длъжник по търговски сделки, на още по-голямо основание не
могат да се приемат като задължения на търговеца, задълженията на физическото лице по търговски сделки. ЕТ е особен вид търговец, отговарящ за задълженията си с цялото имущество, както
на ЕТ, така и на физическото лице-собственик
на търговеца, но поради спецификата на производството по несъстоятелност не
биха могли да се предявяват и приемат вземания от кредитори по отношение на последния
в качеството му физическото лице. Този
извод следва от обстоятелството, че българското законодателство не познава института на
несъстоятелност на физическо лице. Доказателствата по делото не сочат „БАНКА
ДСК”АД като кредитор на търговеца, поради което предявеното в това производство
вземане, като такова срещу физическото лице, не следва да бъде прието с
дължимото от съда одобряване на списъка.
Няма спор, че по см. на чл.614 и сл ТЗ, в
масата на несъстоятелността на обявения в такава ЕТ се включва и имуществото на
представляващото го физическо лице. Целейки да удовлетвори кредиторите на
несъстоятелния търговец, в цитираната разпоредба законодателят е предвидил в
масата на несъстоятелността му да се включат имуществените притезания на
неговия собственик-движимости, недвижими имоти ПАРИЧНИ ВЛОГОВЕ. Т.е., онова
което притежава в актив, но не и неговите пасиви, каквото в случая се явява
вземането по процесния договор.
Този си извод съдът аргументира и с Тълкувателно решение № 2 от 27.12.2001
г. на ОСГК на ВКС. Когато физическото
лице придобива права и поема задължения във връзка с дейността, която е
регистрирало по ТЗ като търговска, то тези права и задължения не
попадат в режим на СИО по см. на СК и неучастващия в сделката съпруг не носи
отговорност за поетите от съпруга търговец задължения. Счита се, че те са част от търговското предприятие на последния, по смисъла на чл.15 ТЗ. В случая, клаузите и съдържанието на процесния
кредитен договор не дават основание на съда да приеме за установено, че усвояването на предоставените по него
кредитни средства е свързано с осъществяваната от физическото лице *****
търговска дейност. От което и по правилото на чл.3 СК се следва, че процесното
вземане има характер на солидарно поето по време на брака задължение.
По изложените съображения, съдът намира
възражението за основателно. Одобряването на предложения от синдика списък се
следва с промяна в този смисъл.
Водим от горното, на основание чл.692, ал.3 ТЗ съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска поправка в списъка с вземания на кредитори, допълнително приети от синдика на ЕТ”п *****-*****”ЕИК*****, гр. Разград, по реда и в срока на чл.68 ТЗ, представен в съда на 8.VІІ. 2013г, за
съставянето на който е направено и обявление в Търговския регистър с акт на длъжностното лице от Агенция по вписванията
на 19.VІІ.2013г. изключвайки от същия вземане
по търговска
сделка с кредитор „БАНКА ДСК”ЕАД по
сключен с физическото лице п ***** Договор
за потребителски кредит от 25.І.2008г.,
възлизащо в размер на 11 753,48лв.,
от които: 8 898,66лв., дължима по Договор за потребителски кредит от 25.І.2008г. и изп. л. от 22.І.2013г. по чгд №259/2013г. по описа на РсРС главница;
дължима в обезщетение за забава на
главницата лихва до постановяване на решението за обявяване на длъжника в
несъстоятелност в размер на 1 674,81лв; лихва върху главницата след РОПН в
размер на 147,77лв. и вземане за разноски
по изпълнителни дела в размер на 1 032,24лв.
ОДОБРЯВА предложения от
синдика списък с допълнително приети по реда на чл.68 ТЗ вземания в останалата
му част, както следва:
1/ По
търговска сделка с кредитор ”ЕЙЧ ВИ БИ
ЛИЗИНГ” ООД в размер на
255 565,45лв., от които обезпечени
с договорна ипотека и Договор за особен залог от 12.ІІІ.2010г. вземания за главница от 245 332,67лв., дължима по договори за финансов лизинг №60042/12.ІІІ.2010г. , №С-РСНNV-4-001/22.VІІІ.2005г., ведно с анекси към тях и ВЗЕМАНИЯ за дължима
в обезщетение за забава на главницата лихва до постановяване на
решението за обявяване на длъжника в несъстоятелност в размер на
3 716,78лв.; вземане за разноски в размер на 6 516,00лв.
2/ По
търговска сделка с кредитор „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ”АД в размер на 641 482,90лв., от които: вземане по главница в размер на
516 326,00лв., дължима в изпълнение на
Договори за кредит-овърдрафт
№05-0048/3.VІ.2008г. и анекси към същия, договор за встъпване в дълг от
31.ІІІ.2010г. и изпълнителен лист от 26.Х.2012г. по чгд №8105/2012г. на
РсРС; дължими в обезщетение за забава на главницата лихви
до постановяване на решението за обявяване на длъжника в несъстоятелност
в размер на 96 598,38лв; дължими в
обезщетение за забава на главницата
лихви след постановяване на
РОПН в размер на 28 558,52лв.
Определението не
подлежи на обжалване.
Определението да се впише в нарочната книга по чл.634в, ал.1 ТЗ.
Определението за одобряване списъка на
приетите вземания следва да се обяви търговския регистър.
Съдия: