РЕШЕНИЕ
№ 762
гр. Варна, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20223110201656 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Г.
П. А., ЕГН:**********, с адрес: гр. Варна, ул. „Д-р Басанович" №114, ет.2, ап.2,
депозирана чрез процесуален представител-адв.А.А. от ВАК против Наказателно
постановление №23-0001743/01.11.2021 г. на Директора на РД "Автомобилна
администрация", с което на основание чл. 93, ал.1, т.1 ЗАвП му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение
на чл. 87, т.2 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ.
С жалбата се моли за отмяна на НП, като се излагат аргументи за приложението на
чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован не се явява и не се
представлява. По делото е постъпило писмено становище от процесуален
представител, който моли за отмяна на НП на изложените в жалбата основания.
Наказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание не се представлява. В
придружителното писмо, с което делото е изпратено в съда директорът на РД“АА“-
Варна излага становище за законосъобразност на НП. Отправя възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар, претендира и за присъждане на възнаграждение
за осъществено процесуално представителство.
1
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 28.09.2021г. възз.А. извършвал обществен превоз на товари – (дрехи втора
употреба в контейнер) по маршрут от гр. Варна до с. Слънчево, с влекач марка „Волво“
от кат. N3, с per. № В5698РВ с прикачено полуремарке с peг. № В7162ЕК и двете
собственост на превозвача. Около 14.45ч., по пътя за с. Тополи, срещу печатница
„Изток-Варна“, в посока с. Тополи, той бил спрян за проверка от служители на РД
„АА”, един от които св.К.К.. При проверка на документите - пътен лист №
7886/26.09.2021 г. и товарителница от дата 28.09.2021г., проверяващите органи
установили, че възз. превозва товара по горепосочения маршрут. В хода на проверката
било установено още, че възз. извършва гореописания превоз с МПС от категория N3
без да притежава валидно удостоверение за психологическа годност /УПГ/. В хода на
проверката, той представил УПГ № 405498 със срок на валидност до 04.08.2021 г.,
като на водача не било издадено ново УПГ.
При горните констатации св.К. приел, че въззивникът виновно е нарушил чл. 87,
т.2 Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ , тъй като извършва гореописания превоз с
МПС от категория N3 без да притежава валидно УПГ. Поради това съставил срещу
него АУАН, който му бил предявен и връчен още същия ден, а въззивникът го
подписал, като посочил, че няма възражения . В срока по чл.44 от ЗАНН не били
подадени писмени възражения пред АНО.
Въз основа на така съставения акт и на материалите съдържащи се в
административно-наказателната преписка Директорът на РД „Автомобилна
администрация” –гр.Варна издал процесното наказателно постановление, с което на
основание чл. 93, ал.1, т.1 ЗАвП наложил на въззивника административно наказание
„глоба“ в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 87, т.2 Наредба № 33 от 03.11.1999г.
на МТ.
Наказателното постановление било връчено лично на А. на 29.11.2022г.. В
законоустановения 14-дневен срок, на 02.12.2022г. /видно от входящия печат/, чрез
Директора на РД „Автомобилна администрация” –гр.Варна, А. депозирал жалба до РС-
Варна срещу горепосоченото НП.
Съдът напълно кредитира показанията на св. К.К., тъй като същите са
последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по
делото.
Съдът кредитира и писмените материали по делото, тъй като същите
кореспондират с установената по делото фактическа обстановка и не си противоречат.
2
Гореописаното се установява от приобщените материали по делото- от
показанията на свидетеля К., дадени в съдебно заседание, АУАН , товарителница,
пътен лист, тахографски лист, копие от УПГ на водач, справка регистъра за
психологическа годност и от останалите приети по делото писмени доказателства.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от
връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
При извършена служебна проверка на приложените към преписката АУАН и НП
съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица. Лицата,
осъществяващи контрол по спазване на правилата за извършване на обществен превоз
на пътници и товари и за извършване на превози за собствена сметка, както и на
техническата изправност на пътните превозни средства, с които се извършват
превозите, са посочени в разпоредбата на чл. 91, ал. 3, т. 5 ЗАП. Нормата на чл. 92, ал.
1 от същия закон предоставя правомощие на тези лице, при изпълнение на
задълженията си да съставят актове за констатираните нарушения. Лицата, които
могат да издават наказателни постановления по ЗАвП са посочени в разпоредбата на
чл. 92, ал. 2 от ЗАП. Това са министърът на транспорта, информационните технологии
и съобщенията или от определени от него длъжностни лица. Със своята Заповед № РД
– 08-30/24.01.2020 г., министърът на транспорта, информационните технологии и
съобщенията е упражнил правомощието си да делегира компетентност на различни
длъжностни лица от Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация“ да
издават НП, като сред тях е и длъжностното лице „директор“ на дирекция
„Автомобилна администрация“.
Съдът намира, че при провеждането на АНП не са допуснати съществени
процесуални нарушения.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1
и 3 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН. Както в акта, така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в
достатъчна степен описват нарушението вменено във вина на въззивника, посочени са
3
дата и място на извършване както и нарушените подзаконовите и законови норми.
Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в
хода на адм.наказателното производство.
В случая няма спор по фактическата обстановка, като с оглед на изтеклия срок на
валидност на УПГ на възз., АНО е счел за нарушена нормата на чл. 87, т. 2 от Наредба
33/1999 г.. Същата вменява в задължение на водача на автомобил за обществен превоз
на товари да притежава валидно удостоверение за психологическа годност по смисъла
на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 ЗДвП.
Минимални изисквания за физическа и психическа годност за управление на
превозно средство със силово задвижване на Съюзно ниво са въведени с Директива
2006/126 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно
свидетелствата за управление на превозни средства. Видно от съображения 8 и 9 от
Директивата, същата има за цел хармонизиране на критериите за изпитите за
управление на превозно средство и издаване на свидетелство за управление, като [с цел
осигуряване на пътната безопасност] на държавите-членки следва да се позволи да
налагат медицински прегледи като гаранция за спазване на минималните стандарти за
физическа и умствена годност за управление на други моторни превозни средства - вж.
Приложение ІІІ от Директивата. Директива 2006/126 е транспонирана в националното
законодателство с разпоредбите на ЗДвП (§ 35, т. 3 от ДР на ЗИД на ЗДвП - ДВ, бр-54
от 2010, изм. и доп. бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г.) и с приетата на основание
чл. 152, ал. 1, т. 2 ЗДвП - Наредба № 36/2006 г. за изискванията за психологическа
годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на
кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на
МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за
регистрация за извършване на психологически изследвания /Наредба № 36/2006 на
МТС/. Именно на база изискванията на чл. 7 и чл. 8 от тази Наредба 36/2006 г. са
всички препращащи към нея норми с оглед на изричното позоваване в чл. 7а и чл. 7, ал.
3 от ЗАвПр, а именно тези по чл. 87, т. 2 вр. чл. 89 от Наредба 33/1999 г., чл. 18, т. 4 от
Наредба 34/99 г., чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба 11/2002 г. Горното идва да покаже, че
извън регулационната рамка на ЗАвПр са изискванията за психологическа годност на
водачите, извършващи обществен превоз на пътници и товари и такива за собствена
сметка. Това е така защото, ЗДвП и Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета от 20 декември 2006 г. уреждат общо и относимо към всички обществени
отношения тези свързани с взаимното признаване на свидетелствата за
правоспособност и доказателствата за минималните стандарти за наличие на
съответствие на водачите на превозни средства, които се използват за транспорт на
пътници или стоки за физическа и умствена годност за управление на превозно
средство /съображение 9 и чл. 7 от Директивата/, като не въвеждат изисквания,
специално за т. нар. международен превоз на товари. Всъщност дори и цитираната в
4
НП разпоредба от Наредба 33/1999 г. изрично препраща към общо приложимата норма
на Наредба № 36/2006 г., издадена по приложението на чл. 152 от ЗДвП, както изрично
е посочено в § 2 от ПЗР на същата. По силата на законовата делегация самият ЗАвПр
препраща към ЗДвП и посочената наредба.
Съгласно чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от ЗНА обществените отношения от една и съща област
се уреждат с един, а не с няколко нормативни актове от същата степен и именно
поради това е препратката към наредбата по приложението на чл. 152, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП, а именно Наредба № 36/2006 г., във всички поднормативни актове по
приложението на ЗАвП,. Психологическото изследване, провеждано по реда на
Наредба № 36/2006 г. има за цел да установи психологическата годност на кандидатите
за придобиване на правоспособност за управление на МПС и на водачите на
автомобили за обществен превоз на пътници или товари без опасност от допускане на
пътнотранспортни произшествия.
По друг начин посочено, изискването за психологическа годност, на което се
твърди, че възз. не е отговарял, защото удостоверението му е с изтекъл срок на
административна валидност, не се урежда от Наредба № 33/1999 г. /която само посочва
изискуемите документи към превозвачите и водачите съгласно/, а от чл. 8, ал. 1 и ал. 2
на Наредба № 36/2002 г., която не е издадена на основание приложението на ЗАвПр, а
на ЗДвП, който урежда общо всички отношения за придобиване на правоспособност за
съответна категория и изискуемите документи, в т. ч. и изискването за удостоверяване
на психологическа годност. ЗАвПр не урежда изисквания за психологическа годност и
за издаване на свидетелства за управление и/или тяхното подновяване, независимо
дали се касае за международен или както е в конкретния случай на обществен превоз
на товари. Съответно на чл. 7, ал. 2 от ЗНА подзаконовите му наредби не могат да
уредят такива отношения, но могат да препратят към други, уреждащи такава материя.
Следва да се подчертае още, че за разлика от общо посочената и бланкетна норма на
чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП, гласяща, че водач на моторно превозно средство, който
извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без
редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи,
които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от
подзаконовите нормативни актове по прилагането му се наказва с глоба 2000 лв. - при
първо нарушение, е налице изрична такава - чл. 178в, ал. 5 ЗДвП, /Доп. - ДВ, бр. 9 от
2017 г., в сила от 27.02.2017 г. /, съгласно която се наказва с глоба в размер 500 лв.
водач, който извършва обществен превоз на товари и превози на товари за собствена
сметка без валидно удостоверение за психологическа годност. В тази санкционна
норма се съдържа хипотеза /условията и предпоставките, при настъпването на които
съответната норма ще бъде приложима/, диспозиция /правило за поведение на
правните субекти/ и санкция и тя е приложима за всички, които извършват обществен
5
превоз на товари.
От описанието на нарушението в НП „водачът извършва обществен превоз на товари
без да притежава валидно УПГ“ става ясно, че нарушението неправилно е
квалифицирано от АНО като такова по чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр, вместо по чл. 178в,
ал. 5 пр. 3 от ЗДвП. Съпоставката на двете правни норма сочи на извод, че и двете са
административнонаказателни, тъй като и двете задават признаци на административно
нарушение и определят вид и размер на административно наказание. Налице е колизия
между двете горепосочени разпоредби, тъй като един и същ юридически факт
/извършване на обществен превоз на товари от водач без валидно удостоверение за
психологическа годност / може да бъде подведен под хипотезиса и на двете
административнонаказателни разпоредби. Едно и също неправомерно действие може
да бъде разглеждано като форма на изпълнителното деяние на адм. нарушение по чл.
93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр и по чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП, но тези норми предвиждат
различни по размер административни наказания и пораждат различни правни
последици за дееца. При подобна конкуренция на цитираните разпоредби, чрез
тълкуване на тяхното действително съдържание се достига до извод, че разпоредбата
на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр представлява обща правна норма, докато правилото на
чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП е специално и тази тяхна колизия се разрешава с прилагане на
специалната норма, която дерогира приложението на общата. Т. е. в случая следва да
се приложи специалното правило на чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП. В този смисъл е Решения
на АдмС-Варна по КАНД № 620/2022 г. , КАНД № 2509/2021 г. и много други.
Санкционната норма на чл. 178в ал. 5 ЗДвП предвижда наказание глоба от 500 лв. за
водач, който извършва таксиметрови, превози за собствена сметка или обществени
превози на пътници или товари без валидно удостоверение за психологическа годност.
С тази си редакция разпоредбата кореспондира напълно на индивидуализираното в
процесното наказателно постановление изпълнително деяние, обективирано в
извършването на обществен превоз на товари без водачът да притежава валидно
удостоверение за психологическа годност. Съгласно чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК, приложим
субсидиарно на основание чл. 84 ЗАНН в производствата пред съд по разглеждане на
жалби срещу наказателни постановления, въззивният съд може да приложи закон за
същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление. В този смисъл е и Тълкувателно
решение № 8/16.09.2021 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ВАС, според което районният
съд има правомощие в производства по раздел V, глава ІІІ на ЗАНН да прилага закона
за същото, еднаквото или по-леко наказуемото нарушение. Нещо повече, съобразно
актуалната регламентация на чл.63 от ЗАНН, в ал.7 от същия член е предвидено, че
съдът изменя актовете по чл.58д от ЗАНН, когато се налага да бъде приложен закон за
същото, еднаквото или по-леко наказуемото нарушение, без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението. След като по приложимия към случая
административнонаказателен състав на чл. 178в, ал. 5 ЗДвП за нарушаването на
6
индивидуализираното в наказателното постановление изискване на чл. 87, т.
2 от Наредба № 33/03.11.1999 г. на МТ е регламентиран по-нисък размер на
административното наказание „глоба“ в сравнение с този по приложената от АНО
разпоредба на чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвПр, въззивният съд може и следва да измени
наказателното постановление като преквалифицира нарушението по чл. 178в, ал.
5 ЗДвП и намали съответно размера на глобата от 2000 лв. по чл. 93 ал. 1 т. 1 ЗАвП на
500 лв. по чл. 178в, ал. 5 ЗДвП. За възможността за преквалифициране на нарушението
от значение е и факта, че съгласно чл. 166, ал. 1 т. 1 ЗДвП контролът по спазване на
правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници
и товари и на всички документи, свързани с извършването на превоза, отново
принадлежи на органите на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“,
какъвто е и съставителят на АУАН приложена по АНП, въз основа на който е издадено
наказателното постановление. Същевременно съгласно чл. 189, ал.
12 ЗДвП наказателните постановления по този закон се издават от министъра на
вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от
определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. В случая на
основание предвидената в разпоредбата възможност за делегиране на правомощията
министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията е издал
приложената по преписката заповед № РД-08-30/24.01.2020 г., с т. 6 на която е
делегирал на директорите на регионалните дирекции "Автомобилна администрация"
правомощията си по издаване на наказателни постановления за установени нарушения
по ЗДвП.
Настоящият състав счита, че липсват основания за квалифицирането на този случай
като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Единственото смекчаващо
отговорността обстоятелство е фактът, че нарушението е първо по ред за въззивника.
Безспорно по делото отсъстват доказателства за други влезли в сила НП, с които възз.
да е санкциониран за нарушения на ЗАвП или ЗДвП. В случая нарушението по своя
характер е формално, а не резултатно, поради което липсата на вредни последици е
негова иманентна характеристика, а не смекчаващо отговорността обстоятелство. От
друга страна степента на обществена опасност на това нарушение не следва да се
възприема като ниска макар въззивникът да е придобил валидно УПГ само няколко
дни след проверката, след като така или иначе в деня на проверката е управлявал
товарния автомобил без да има такъв документ в срока си на валидност, като срокът на
валидност е изтекъл повече от месец преди процесния ден. От друга страна
удостоверяването по съответния ред на наличието на валидно УПГ е свързано и със
сигурността на автомобилните превози и най-вече с изискването същите да се
управляват от психически годи водачи, поради което законодателят е предвидил и
абсолютен размер от 500лв. на глобата, която следва да се наложи при нарушения на
7
изискванията на Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ. Нещо повече, при зачестилите
тежки пътно-транспортни произшествия, включително и с участието на тежкотоварни
автомобили, е абсолютно неоправдано да се приеме, че нарушаването на изискването
на чл. 87 т. 2 от Наредба № 33/03.11.1999 г. на МТ без наличието на доказани сериозни
извинителни причини за това, обуславящи незначителна обществена опасност на
деянието, може да се подведе под нормата на чл. 28 ЗАНН. Предвид изложеното
настоящия състав намира, че случаят не е маловажен, а е типичен за нарушения от този
вид. В този смисъл е Решение № 809 от 14.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 909 / 2021 г.
на XV състав на Административен съд – Варна.
Ето защо настоящият съдебен състав намира, че следва да постанови решение по
съществото на правния спор, с което наказателното постановление да се измени в
посочения в предходната част на мотивите смисъл.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът прецени, че атакуваното НП е издадено в
съответствие с материалния закон, същото не страда и от пороци, които го правят
процесуално недопустимо и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото,
съдът установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
23.12.2021 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
когато страните са поискали това.
Разпоредбата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг
служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на
чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският
процесуален кодекс.
8
В настоящия случай АНО е поискал присъждане на разноски, но същият не е бил
представляван от надлежно упълномощен процесуален представител-
юрисконсулт.Разноски са поискани със съпроводителното писмо, с което жалбата е
изпратена в съда. Същото съдържа и становище на АНО по повдигнатото с НП
обвинение, но юрисконсулт или друг служител с юридическо образование не се е явил
в съдебното производство, нито има данни да е изготвил становището по делото. Ето
защо искането за присъждане на възнаграждение за процесуално представителство по
настоящото дело е неоснователно и се отхвърля от съда.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.7 вр. ал.1, т.4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №23-0001743/01.11.2021 г. на Директора
на РД "Автомобилна администрация", с което на основание чл. 93, ал.1, т.1 ЗАвП за
нарушаването на чл. 87 т. 2 от Наредба № 33/03.11.1999 г. на МТ на Г. П. А.,
ЕГН:**********, с адрес: гр. Варна, ул. „Д-р Басанович" №114, ет.2, ап.2 е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева, като
ПРЕКВАЛИФИЦИРА приложената санкционна разпоредба по чл. 178в ал. 5 ЗДвП и
НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание „глоба“ от 2 000 /две хиляди/ лева на
500 / петстотин/.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация” –гр.Варна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по
делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна
в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са
изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9