Р Е Ш Е Н И Е
№260037
26.07.2022
г., гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯ
ОКРЪЖЕН СЪД,
Търговско отделение, на шести юни две хиляди и двадесет и втора година в
открито съдебно заседание, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ЕЛЕОНОРА СЕРАФИМОВА
и секретар: ВИОЛЕТА Б., като разгледа докладваното
от съдия СЕРАФИМОВА т.д.№ 209 по описа за 2016 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Настоящето
производство е образувано по искова молба от „К. Т. Б.“АД –
в несъстоятелност („К. "
АД - /н./), със седалище и адрес на управление гр.С. , район С. , ул. „Г.
И. “ №**, ЕИК ****, представлявана заедно от изпълняващите правомощията на
синдик - А. Н. Д.и К. Х. М.против С.Л.Т., ЕГН **********,***.
Претенцията на
ищеца по реда на чл.422 от ГПК е да се признае за установено по отношение на
ответника, съществуването вземане в полза на банката, удостоверено с извлечение
от счетоводните книги на „К. “ АД (н.) на основание чл.417, т.2 ГПК, като
задължение по Договор за банков кредит от ***г. за следните суми:
41 821,92 евро – просрочена главница от 25.06.2012 г. до 21.07.2016
г.; 25 064,08 евро -
просрочена лихва върху редовна главница за периода от 25.11.2013 г. до
27.06.2016 г.; 13 303,60 евро - просрочена лихва върху просрочена
главница за периода от 27.08.2012 г. до 27.06.2016 г.; 549,76 евро -
текуща лихва върху редовна главница за периода от 27.06.2016 г. до 21.07.2016
г.; 501,86 евро - текуща
лихва върху просрочена главница за периода от 27.06.2015 г. до 21.07.2016 г.;
6 386,68 евро - неустойка върху просрочена лихва за периода от
25.11.2013 г. до 21.07.2016 г.; 122,71 евро – разноски по кредита;
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда - 26.07.2016
г., до изплащане на вземането и 300,00 лв. - юрисконсултско
възнаграждение.
Претендират се и разноските по настоящото дело – сумата от 5678 лв.,
дължима на основание НМРАВ, както и разноските по заповедното производство - по реда на т.12 от ТР №
4/2014 г. на ОСТГК на ВКС.
Твърди се, че
по силата на договор
за банков кредит от ***г.,
сключен между „К. “ АД (н.) и С.Л.Т., в качеството
й на кредитополучател, банката отпуснала на ответницата кредит в размер на 152
000 евро. Целта на предоставения кредит съгласно чл.2 от договора била за
заплащане покупната цена на подробно изброени недвижими имоти. Описано е, че съгласно чл.5 от договора
кредитополучателят следвало да заплаща годишна лихва върху фактически усвоените
средства от кредита в размер на 8 %, начислявана ежедневно върху дебитното
салдо по заемната сметка и платима ежемесечно на 25-то число от съответния
месец. Според договора, при изчисляване на лихвата, годината се брои за 360 дни
и съобразно уговореното, се формира един лихвен период от реалния брой, считано
от датата на усвояване на кредита до датата на лихвеното плащане, а лихвите се
начисляват върху непогасената част от кредита до пълното му издължаване.
Съгласно чл.7.1 от договора крайният срок за погасяване на всички дължими суми
е 25.06.2026г., като
кредитополучателят следва да погаси дължимата главницата на 117 погасителни
вноски, първата от които в размер на 816 евро е била дължима на 25.10.2011 г.,
а следващите 176 равни погасителни вноски, всяка от които в размер на 859 евро
- на всяко 25-то число от месеца, считано от 25.11.2011 г. до 25.06.2026 г.
Според уговорените условия, при нарушаване сроковете за погасяване на
вноските по главницата или при предсрочна изискуемост на кредита на
основанията, посочени в договора, Банката, освен договорената лихва имала право
да начислява и събира от кредитополучателя и наказателна надбавка в размер на
10 пункта годишно върху просрочената главница. Сочи се освен това и че
съобразно клаузите на чл.9, страните се договорили, че начислените, но
неплатени в срок лихви се отнасят за отчитане по отделна сметка, като в този
случай кредитополучателят дължи и неустойка от 10% годишно върху начислената,
но неплатена лихва до окончателното й издължаване.
Банката изпълнила задълженията си по договора и предоставила
договорените средства. Твърди се, че последното
направено плащане по кредита от ответника било извършено на 25.11.2013 г. и че кредитополучателят
бил в забава относно изпълнението на своите изискуеми и парични задължения, считано от 25.01.2012 г.
С писмо
изх.№2905 от 08.06.2015 г., ищецът
поканил кредитополучателя да погаси просрочените и неплатени задължения, което
не било сторено и към настоящия момент.
Твърди се, че след като на 26.07.2016 г. ищецът
подал заявление по чл. 417 ГПК относно падежиралите в периода 25.06.2016 г. -
21.07.2016 г. неплатени погасителни вноски, на 28.07.2016 г. били издадени
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № ***г. на ПзРС
против длъжника С.Т. относно сумите предмет на настоящата претенция.
Въз основа на молба вх. № 01801/26.08.2016 г.,
срещу длъжника било образувано изп.д. №**** на ЧСИ Г. К., с район на действие С..
Ответницата депозирала възражение относно претендираните суми, поради което за
банката се породил правния интерес от предявяване на настоящия иск.
В законоустановения по чл.367, ал.1 ГПК от ответницата е постъпил
писмен отговор, с който искът се оспорва по основание и по размер.
Не се спори,
че между страните е бил сключен процесния договор за кредит.
Твърди се, че
задълженията по кредита били изцяло погасени, тъй като между ответницата, в
качеството й на длъжник на „К. " АД (н.) и 5 други различни физически
лица, а именно В. Б. М., А. Е. А., И.Х. Б.,
С. С. С.и Д. Ф. С., били сключени Договори за встъпване в дълг,
съответно от датите 15.05.2014 г., 02.05.2014 г., 15.05.2014 г., 23.05.2014 г.,
23.05.2014 г., по силата на които всеки от изброените трети лица встъпил като
солидарен длъжник в задължението на С.Т. към „К. " АД, по договора банков
кредит от ***г. Новите длъжници, които били и титуляри на договори за безсрочни
депозити в „К. “ АД, се задължили да отговорят солидарно за задълженията, в
които са встъпили, по кредита на първоначалния длъжник С.Т., както следва:
В. Б. М. - до размера на 80 000 лв. със сумите, налични по
негова банкова сметка: ***: *******;
А. Е. А. - до размера на 140 000 лв. със сумите, налични по
негова сметка IВАN: *****
И.Х. Б. - до размера на 32 000 евро
със сумите, налични по банкова сметка ***: ******
С. С. С.- до размера на 7000 евро със
сумите, налични по банкова сметка: ***: *****
Д. Ф. С. - до размера на 7000 евро със
сумите, налични по банкова сметка: ***: *******
На 21.10.2014 г. в „К. " АД било
представено Уведомление с вх. № 9600/21.10.2014г., съгласно което „..през
месец април и май 2014г. бяха сключени Договори за встъпване в дълг, по силата
на които контрагентите встъпиха в дълга на С.Л.Т." и с което банката
била надлежно уведомена за новите солидарни съдлъжници, които са встъпили в
дълга на ответницата.
В периода от
12.11.2014г. до 18.11.2014г. в „К. “ АД били депозирани уведомления за
встъпване по чл.101 ЗЗД от ответницата по договора за кредит и 5-те физически лица
– депозанти, с което банката била надлежно информирана за встъпването им в
дълга.
Изложени са
съображения, че в резултат на така извършените встъпвания на посочените лица в
задължението, претендираните от ищеца суми били погасени чрез извършени валидни
прихващания. Описаните суми на депозантите в банката били налични към датите на
сключване на всеки един от договорите за встъпване в дълг, като със сумата на
общият им сбор в размер на 336 968,18 лв., банката следвало да е погасила
изцяло задълженията на кредитополучателя, вкл. и тези с ненастъпил падеж.
Твърди се, че
въпросните договори породили своето действие от датата на подписването им и
съгласно чл.7.2 от договора банката била уведомена за предсрочното погасяване
на задълженията. С уведомленията били направени надлежни изявления за
прихващане и било извършено предсрочно погасяване на кредита на С.Т..
Отделно от
изложеното се твърди, че било налице и признание от страна на ищеца за
извършените прихващания тъй като част от лицата били включени като кредитори в
списъка на приетите от синдика вземания на „К. “ АД.
Възразява се и
че представеното „Извлечение от
счетоводни книги" не съдържало конкретни и подробни данни за
просроченото задължение. Същото не представлявало такова по смисъла на ЗСч,
било изготвено в нарушение на чл. 2 и чл.6 от ЗСч и на основание чл. 55 от ТЗ
този документ не можел да послужи като доказателство в полза на ищеца.
Развита е
тезата, че претенцията е неправилно изчислена и многократно завишена по размер.
Посочено е на първо място, че след 06.11.2014 г. „К. “ АД (.н) изгубила
качеството си на банка, т.е. превърнала се в обикновено АД, поради което след
датата на отнемане на лиценза й било недопустимо начисляването на лихви, неустойки, разноски по кредитите.
В този смисъл е отправено искане до съда, евентуално да приеме за
неоснователни акцесорните претенции за лихви/неустойка/разноски, начислени след
датата 06.11.2014 г.
Направено е и възражение за изтекла
погасителна давност на основание чл. 111, б „в", предл. 2-ро ЗЗД, по
отношение на претенцията за просрочена лихва върху просрочена главница, която
била погасена за периода от 27.08.2012 г. до 26.07.2013 г.; както и по
отношение на претенцията за просрочена главница (състояща се от множество
отделни погасителни вноски), която била погасена за периода от 25.06.2012 г. до
26.07.2013 г., т.е. с изтичането на 3-годишната давност. Развита е тезата, че
главницата по кредита представлявала сбор от периодични плащания,
представляващи месечните вноски по договора поради което се прилага 3-годишата
давност.
Възразява се,
че санкционна лихва, регламентирана в клаузата на чл.8, т.н. „наказателната
надбавка“, представлявала „необосновано високо обезщетение“ по смисъла на
чл.143, т.5 ЗПП, поради което била нищожна
по смисъла на чл.146, ал.1 ЗЗП и чл.26, ал.1 ЗЗД, нарушавайки основните
принципи за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и за
защита на интересите на потребителите.
В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна
искова молба от ищеца, в която се поддържат съображенията, изложени и в
първоначалната молба, като същевременно се оспорват всички възражения на
ответника, направени с отговора.
Изложени са
твърдения, че описаните в отговора договори за встъпване в дълг между длъжника
и третите лица са сключени без достоверна дата. Твърди се освен това и че в
случая същите влизат в сила само и единствено в случай, че бъдат одобрени от
кредитора – изрично или с конклудентни действия, каквито в процесната хипотеза
липсвали, поради което тези договори не обвързвали валидно кредитора. Налице
била и изричната забрана на чл.123, ал.последна от ЗЗД, според която
солидарният длъжник не можел да прихваща задължението си с вземания на своите
съдлъжници към кредитора.
В тази насока
се поддържа, че договорите за встъпване в дълг са недействителни. Независимо от
това, че договорите и уведомленията са били депозирани пред кредитора през 2014
г., се твърди, че в случая инициираното на 27.07.2016 г. заповедно производство
за събиране на вземането на ищеца означавало, че банката изобщо не е одобрила
съглашението между длъжника и третото лице за встъпване в дълга, поради което и
последното не е породило правни последици за банката. Наред с това.
На следващо
място са изложени съображения относно недействителността на извършените прихващания
на различни основания, вкл. и предвид разпоредбата на чл. 59, ал.3 и сл. от ЗБН. С текста на чл. 59, ал. 4 ЗБН била уредена презумпция за знание от страна
на кредитора, че е настъпила неплатежоспособност, ако вземането или
задължението му е придобито след датата на вписване на решението на Централната
банка за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност на основание
чл. 36, ал. 2 от ЗКИ, в настоящия случай - 07.11.2014 г. В този смисъл се
твърди, че нито един от договорите за встъпване в дълг нямал достоверна дата на
подписите. Към датите на придобиване на вземанията чрез сключените договори за
встъпване в дълг, било налице знание от страна на посочените трети лица за
неплатежоспособността на „К. “ АД (н.),
настъпила през месец юни 2014 г. Обстоятелството, че банката е била поставена
под особен надзор и че изпитвала остър недостиг на ликвидност била видна и от
Решение № 114/16.09.2014 г. на УС на БНБ.
Твърди се, че
с Решение № 1443/03.07.2015 г. по т.д. № 2216/2015 г. по описа на III с-в
на САС, за начална дата на неплатежоспособност на банката, е била определена
датата - 20.06.2014 г., която съвпада с датата на поставяне на банката под
специален надзор, съгласно Решение № 73 от 20.06.2014 г. на УС на БНБ.
Изявленията за прихващане, отправени от 5-те физически лица обаче били
извършени след определената начална дата на неплатежоспособност и след
поставянето на банката под специален надзор, поради което били недействителни
спрямо кредиторите на несъстоятелността на „К. “ АД (н.).
Твърди се, че
съгласно чл. 59, ал.2 ЗБН изявлението за прихващане се отправя до синдика и
трябва да бъде направено в писмена форма с нотариална заверка на подписа, но
доколкото предвидената от закона форма не била спазена, то отправените
волеизявления за прихващане, били нищожни.
Оспорени като
неоснователни са възраженията в отговора, касаещи представения със заявлението документ по чл.417, т. 2 от ГПК.
Сочи се, че закона не поставял задължение за представяне на погасителен план
със
заявлението по чл.417, т.2 ГПК, както и че представеният документ „Извлечение от счетоводни книги“ е бил
редовен от външна страна и правилно и законосъобразно съдът е уважил
заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение за посочените в него суми.
Оспорено е
възражението за изтекла погасителна давност. Твърди се, че в случая била
приложима общата 5-годишна давност.
Цитирана е практика на ВКС. Освен това банката предприела действия по събиране на задълженията си преди момента
на твърдяната от ответника настъпила погасителна давност, с което започвала да
тече нова. Длъжника бил уведомен с писмо изх.№2905/08.06.2015 г. за
просрочените си задължения и бил даден срок за изпълнение. След като същия не
бил изпълнен, ищецът пристъпил към принудително събиране на вземанията си.
В срока по чл.373 от ГПК е постъпил отговор на
допълнителната искова молба от ответницата, в който е заявено, че изцяло
поддържа първоначалния си отговор, посочените в него съображения, както и
направените възражения.
Оспорват се
изложените от ищеца твърдения в смисъл, че когато договора за встъпване в дълг
е сключен между кредитополучателя и трето встъпващо в дълга лице, то било
налице отлагателно действие на този договор, тъй като същият влизал в сила само
и единствено, ако бъде одобрен от кредитора. Сочат се съображения. Липсвали
данни след получаване на депозираните уведомления в периода от 12.11.2014 г. до
18.11.2014 г. насрещната страна да се е противопоставила на извършените
прихващания.
Поддържа се
твърдението, че банката извършила прихващане въз основа на отправеното до нея
уведомление, с което признала действителността на процесните волеизявления.
Твърди се, че
описаните договори са подписани на датите, посочени в тях и са породили
действие от този момент, поради което депозантите са придобили задължения в
качеството сина солидарни длъжници.
Във връзка с
доводите на ищеца относно характера на уведомленията като частен документ по
чл. 181, ал.1 ГПК, се излагат обстоятелствени съображения в подкрепа на тезата,
че банката не представлявала трето лице по смисъла на посочения текст на ГПК.
Цитира се съдебна практика.
Аргументира се
позицията, че входираното на 21.10.2014 г. в „К. “ АД уведомление, установявало
по безсъмнен начин, че договорите за встъпване в дълг са съществували преди
датите на представянето им в банката.
Оспорват се
възраженията относно описаната недействителност на прихващанията на основание
тестовете на чл.59 от ЗБН, които били предмет на друг съдебен спор, а именно
този по т.д.№ 8493/2016 г. на ***.
Поддържат и се
доразвиват твърденията, че представеното
от кредитора извлечение от счетоводни
книги не било редовен документ. Изявлението на банката не съставлявало възпроизвеждане на реално
съществуващи записвания по счетоводната сметка, от които можело да се проследи
движението на средствата и да се прецени дали е настъпило твърдяното
неиздължаване на съответните месечни вноски, датите на падежите им и
действителния размер на вземането. Липсвала информация и за платените вноски,
за техния размер, за падежа на който са станали изискуеми.
Поддържат се и
всички изложени възражения за изтекла
погасителна давност, в т.ч. твърдението, че в случая била приложима кратната
3-годишна давност. Във връзка с въпроса
за приложимата погасителна давност в отговора е анализирано приетото
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ОСГТК ВКС, в резултат на което е
изведен извода, че при наличието на погасителен план следва да се постави знак
на равенство между понятието за „частични плащания" и „периодични
плащания".
Оспорва се твърдението на ищеца, че с представеното писмо с изх. №
2905/08.06.2015 г. ответницата била уведомена за просрочените си задължения и й
бил предоставен срок за изпълнение, както и че съобразно представената обратна
разписка на дата 15.06.2015 г. същата лично е получила това писмо.
Твърди се, че в хода на процеса са настъпили нови факти и обстоятелства,
свързани с удовлетворяване вземането на ищеца по изпълнителното дело, които
следва да бъдат взети предвид. Сочи се, че по повод издадения в заповедното
производство ИЛ за принудителното събиране на сумите било образувано изп.д. № ****
на ЧСИ Г. К., с рег. №*** по което вече били разпределени суми за погасяване
вземанията на взискателите.
Иска се отхвърляне на претенциите и присъждане на разноските.
Страните по
делото са представили доказателства за установяване на твърдените от тях факти
и обстоятелства.
Съдът след
като съобрази доводите на страните, както и прецени приетите по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема при условията на чл.235
от ГПК следното от фактическа и правна страна:
Предявеният
иск е с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.415 от ГПК. Разпоредбата
на чл.422 от ГПК е специална процесуална норма, гарантираща възможността на
кредитора да упражни правото си на иск за установяване съществуване на вземане,
реализирано по реда на заповедното производство в хипотезата на подадено
възражение от страна на длъжника.
От приетото ч.гр.д.№
***г. на РС- Пазарджик се установява, че предявената претенция по чл.422 от ГПК
е процесуално допустима.
От фактическа
страна след анализ на приетите по делото доказателства, съдът приема следното:
Не се спори, а
и от приетите по делото писмени доказателствата се установява, че между
страните в процеса е бил сключен договор за банков кредит от ***г., по силата на който на ответницата, в
качеството
й на кредитополучател, банката - ищец отпуснала кредит в размер на 152 000 евро
за заплащане покупната цена на подробно изброени в чл.2 недвижими имоти. В чл.5 от договора е уговорено, че кредитополучателят
следвало да заплаща годишна лихва върху фактически усвоените средства от
кредита в размер на 8 %, начислявана ежедневно върху дебитното салдо по
заемната сметка и платима ежемесечно на 25-то число от съответния месец. Пак според
договора, при изчисляване на лихвата, годината се брои за 360 дни и се формира
един лихвен период от реалния брой, считано от датата на усвояване на кредита
до датата на лихвеното плащане, а лихвите се начисляват върху непогасената част
от кредита до пълното му издължаване.
Съгласно чл.7.1 от договора крайният срок за погасяване на всички
дължими суми е 25.06.2026г., като
кредитополучателят следва да погаси дължимата главницата на 117 погасителни
вноски, първата от които в размер на 816 евро е била дължима на 25.10.2011 г.,
а следващите 176 равни погасителни вноски, всяка от които в размер на 859 евро
- на всяко 25-то число от месеца, считано от 25.11.2011 г. до 25.06.2026 г.
Според уговорените условия, при нарушаване сроковете за погасяване на
вноските по главницата или при предсрочна изискуемост на кредита на
основанията, посочени в договора, Банката, освен договорената лихва имала право
да начислява и събира от кредитополучателя и наказателна надбавка в размер на
10 пункта годишно върху просрочената главница. Договорено е в чл.9, че
начислените, но неплатени в срок лихви се отнасят за отчитане по отделна
сметка, като в този случай кредитополучателят дължи и неустойка от 10% годишно
върху начислената, но неплатена лихва до окончателното й издължаване.
Не се спори и че договорените средства са предоставени и усвоени от
кредитополучателя.
От приетата по делото СИЕ, която компетентно изготвена и неоспорена от
страните съдът изцяло кредитира, се установява, че общо неплатената главница е
в размер на 41 821,92 евро за периода от 25.06.2012 г. до 21.07.2016 г.
Просрочената договорна лихва за периода от 25.11.2013 г. до 27.06.2016 г. е в
общ размер 25 064,08 евро, като първата неплатена просрочена вноска е
падежирала на 25.11.2013 г., но е начислена за периода от 25.10.2013 г. до 25.11.2013
г. Просрочената лихва върху просрочената главница за периода от 25.11.2013 г.
до 27.06.2016 г. е общ размер на 13 303,60 евро. Установено е от вещото
лице, че в операционните регистри на банката – ищец за периода от 27.08.2012 г.
до 25.11.2013 г. липсват отразени просрочени лихви, тъй като цялата просрочена
дотогава сума за договорни лихви и лихви върху просрочена главница била
погасена. За периода от 27.06.2016 г. до 21.07.2016 г. начислената текуща лихва
върху редовна главница е в размер на 549,76 евро, а начислената текуща лихва
върху просрочена главница е в размер на 501,86 евро. Неустойките върху
просрочената лихва за периода от 25.11.2013 г. до 21.07.2016 г. са в размер
общо на 6 386,68 евро. Неплатените разноски по кредита към 21.072016 г. са
в размер на 122,71 евро.
Ответницата С.Т. е заплатила по процесния договор общо 38 179,33
евро.
С писмо
изх.№2905 от 08.06.2015 г., ищецът
поканил кредитополучателя да погаси просрочените и неплатени задължения, което
не било сторено и към настоящия момент. В тази връзка от
приложеното към настоящето дело ч.гр.д.№ ***г. на РС- Пазарджик се установява,
че в полза на ищцовата банка е издадена Заповед за изпълнение № ***г. и изпълнителен лист по реда на
чл.417, т.2 ГПК против ответницата С.Т. за процесните суми, дължими по договора за банков кредит от ***г.
На 27.09.2016 г. е постъпило възражение от Т., че не дължа изпълнение
на вземането по издадената заповед по реда на чл.414 от ГПК и в законоустановения
срок. Банката е уведомена за постъпилото възражение на 03.11.2016 г. и в
законоустановения 1 - месечен срок е предявила претенцията си по исков ред
/исковата молба е заведена в деловодството на ПзОС на 25.11.2016 г. (с п. кл.
24.11.2016 г.), а пред заповедния съд са представени доказателства за
предявяването й – с молба вх. № 25241/30.11.2016 г.
Пак от писмените доказателства събрани в процеса се установява, че
между ответницата С.Т. и следните физически лица: В. Б. М., А. Е. А., И.Х. Б., С. С. С.и Д. Ф. С., били сключени Договори за
встъпване в дълг, съответно от датите 15.05.2014 г., 02.05.2014 г., 15.05.2014
г., 23.05.2014 г., 23.05.2014 г., по силата на които всеки от изброените трети
лица встъпил като солидарен длъжник в задължението на С.Т. към „К. " АД,
по договора банков кредит от ***г. Новите длъжници, които били и титуляри на
договори за безсрочни депозити в „К. “ АД, се задължили да отговорят солидарно
за задълженията, в които са встъпили, по кредита на първоначалния длъжник С.Т.,
както следва:
В. Б. М.
- до размера на 80 000 лв. със сумите, налични по негова банкова сметка: ***: *****;
А. Е. А.
- до размера на 140 000 лв. със сумите, налични по негова сметка IВАN: ****
И.Х. Б. - до размера на 32 000
евро със сумите, налични по банкова сметка ***: *******
С. С. С.- до размера на 7000 евро
със сумите, налични по банкова сметка: ***: ***
Д. Ф. С. - до размера на 7000 евро
със сумите, налични по банкова сметка: ***: *****
На 21.10.2014 г.
в „К. " АД било представено Уведомление с вх. № 9600/21.10.2014г.,
съгласно което „..през месец април и май 2014г. бяха сключени Договори за
встъпване в дълг, по силата на които контрагентите встъпиха в дълга на С.Л.Т."
и с което банката била надлежно уведомена за новите солидарни съдлъжници,
които са встъпили в дълга на ответницата.
В периода от 12.11.2014г. до 18.11.2014г. в „К. “ АД били депозирани
уведомления за встъпване по чл.101 ЗЗД от ответницата по договора за кредит и
5-те физически лица – депозанти, с което банката била надлежно информирана за
встъпването им в дълга.
Пак от писмените доказателства се установява, че с решение
№650/27.04.2020 г. постановено по т.д.№8493/2016 г. по описа на ***, влязло в
законна сила на 09.09.2021 г., на основание чл.59 ал.3 от ЗБН са обявени за
недействителни прихващанията на насрещни вземания с посочените лица и К. и извършени със следните уведомления:
вх.№11682/12.11.2014г. за сумата 80 000 лева; вх.№11747/12.11.2014 г. за
сумата 140 000 лева; вх. №11753/13.11.2014 г. за сумата 32 000 евро;
вх.№11964/18.11.2014 г. за сумата 7 000 евро; вх.№11966/18.11.2014 г. за
сумата 7 000 евро.
Няма спор и че срещу длъжника Т.
било образувано изп.д. №**** на ЧСИ Г. К., с район на действие ***. От СИЕ се
установява, че в операционните регистри на Банката е отразено, че с постъпилите
суми от ЧСИ са погасени общо 199 343,36 евро в периода от 21.01.2017 г. до
28.06.2019 г. В заключение вещото лице сочи, че към настоящия момент всички
претендирани в настоящето производство вземания на К. са погасени.
При така
установеното по делото от фактическа страна съдът приема предявените искове по
чл. 422 от ГПК във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК, чл.92 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД за основателни като съображенията му за това са следните:
За успешното
провеждане на исковете с посоченото правно основание, при условията на пълно и
главно доказване, ищецът следва да установи правопораждащите факти, а именно
основанието, от което произтича претенцията му - наличието на валидно
правоотношение по договор за кредит за закупуване на недвижими имоти от ***г.,
между страните, по който е била предоставена и усвоена твърдяната парична сума,
че ответника не е изпълнил задълженията си за редовно обслужване на кредита и
докаже конкретния размер на главния дълг, който се претендира, настъпване на
изискуемостта му, както и конкретния размер на претендираната сума за договорна
лихва -възнаградителна и лихва за забавата, и неустойка .
В тежест на ответника
е да докаже фактите, които погасяват, изключват или унищожават процесните
вземания, включително възраженията за прихващане и за нищожност на цитираните от
същата клаузи от Договора и Общите условия към него, поради противоречие със
ЗЗП и ЗЗД, както и да докаже, че е заплатил на Банката дължимата от нея сума по
кредита.
Съобразно
изложеното и след анализ на събраните в процеса доказателства съдът приема за
безспорно доказано, че е налице валидно възникнало правоотношение между
страните по делото, основано на договор за банков кредит по смисъла на чл.430
от ТЗ, по силата на който ищцовата банка е предоставила на ответницата –
кредитополучател, сумата 152 000 евро при договорени условия и срок, която
последната се е задължила да върне по установения между тях начин – на равни
месечни погасителни вноски, включващи главница и възнаградителна лихва. Уговорена
е наказателна лихва при закъснение на плащането на главницата, както и
неустойки при забава в плащането на възнаградителните лихви по договора.
Крайният срок за връщане на кредита според уговореното в чл.7.1 е 25.06.2026 г.
Няма спор, че
кредитът е изцяло усвоен от кредитополучателя, както и че е бил редовно
погасяван до 25.06.2012 г., а след тази датата е установено просрочие на
дължимите месечни вноски. Съгласно разпоредбата на чл.60 ал.2 предл.първо от
ЗКИ, когато кредита не е издължен на падежа, банката може да поиска издаване на
заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.418 от ГПК въз основа на
извлечение от счетоводните книги, което и ищеца е сторил в заповедното
производство проведено пред Пазарджишкия районен съд. Неоснователно е
въведеното от ответницата възражение, че представеното извлечение от
счетоводните книги не е редовен документ. Извлечението е редовен от външна
страна документ, който е изготвен в съответната писмена форма, носи подписи на
лицата, които са ги изготвили, а съдържанието му носи онази минимална
необходима и достатъчна по вид и обем счетоводна информация за да се направи
извод относно задължението на кредитополучателя по пера - главница, просрочена
главница, лихви, просрочени видове лихви, общ размер на задълженията.
Относно
претендираният размер на просрочената главница и дължими лихви и неустойки,
ответницата навежда основното си правопогасяващото възражение, че задълженията
по договора за кредит са изцяло погасени чрез извършени прихващания с насрещни
вземания на пет физически лица В. Б.
М., А. Е. А., И.Х. Б., С. С. С.и Д. Ф.
С.. Така направено възражението е допустимо предвид приетото в т.11в от
ТР№4/18.06.2014 г.на ВКС. Същото обаче е неоснователно, тъй като по съдебен ред
извършените прихващания са обявени за недействителни спрямо кредиторите на
несъстоятелната банка – ищец на основание чл.59 ал.3 от ЗБН, с решение №650/27.04.2020 г. постановено по
т.д.№8493/2016 г. по описа на ***, влязло в законна сила на 09.09.2021 г., с
участието на С.Т. като трето лице-помагач на страната на ответниците.
Следователно решението има действие и по отношение на нея.
Освен горното, в процеса не се установи твърдяното от ответницата реално
извършено прихващане от ищцовата банка въз основа на отправено до нея изявление
за прихващане между Т. и В. М..
Що се касае до възражението на ответницата, че процесните вземания са
погасени в проведеното изпълнително производство, съдът, съобразявайки приетото
в т.9 от ТР№4/18.062014 г. на ВКС счита, че и това възражение е неоснователно,
тъй като в настоящият казус не следва да намира приложение разпоредбата на
чл.235 ал.3 от ГПК с оглед приетото от ВКС. Тълкувателното решение визира пряко
принудително изпълнение, предприето въз основа на заповедта за изпълнение и
изпълнителния лист, издадени срещу ответника в производството по чл.422 от ГПК,
като в мотивната му част е съобразена хипотезата на ал.3 от чл.422 от ГПК за
издаване на обратен изпълнителен лист при отхвърляне на иска. Така ВКС приема,
че при съществуване на тази възможност за длъжника, принудителното
удовлетворяване не следва да бъде съобразявано. А в конкретният случай сме
изправени именно пред тази хипотеза. Няма спор, че изпълнителния лист е издаден
срещу ответницата Т., както и че същата е и длъжник в изпълнителното
производство и ответник в настоящето. Ето защо за същата съществува
възможността да се снабди с обратен изпълнителен лист при отхвърляне на иска по
чл.422 от ГПК, стоящ на разглеждане в настоящето производство и затова, и с
оглед изложеното до тук настоящият
съдебен състав приема, че не следва да се съобразяват като факт с правно
значение за спора сумите, които са събрани в хода на принудителното изпълнение
и са отразени счетоводно от ищцовата банка за погасяване на процесния дълг.
Ответницата Т. въвежда и още едно възражение, а
именно за погасяване на вземането на
банката за главница и лихви по договора за банков кредит с изтичането на
кратката 3 годишна давност по чл. 111 „в“ от ЗЗД, което съдът намира също
за неоснователно. В чл. 430 ТЗ е посочено, че с договора
за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за
определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да
ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока, тоест
това е договор, при който престациите представляват задължение за неделимо
плащане. Обстоятелството, че се извършват погасителни вноски съобразно
погасителен план, не превръща този договор в такъв за периодични платежи. Касае
се за разсрочено погасяване на едно общо задължение на отделни части и
приложимата в случая давност е общата 5 годишна по чл. 110 от ЗЗД, както е и прието от ВКС в
Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. по тълк. д № 3/2011 г. на
ОСГТК на ВКС относно съдържанието на понятието "периодични плащания".
В този смисъл и съгласно чл. 114 от ЗЗД, давността тече от момента,
в който вземането е станало изискуемо, а в случая това е момента на изискуемост
на всяка отделна вноска. А в случая е установено, че първата падежирала и
непогасена вноска е на 25.06.2012 г., заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение е от 26.07.2016 г., следователно вземането на банката за
неплатена главница по договора за банков кредит не е погасено по давност, тъй
като не е изтекъл изискуемият се петгодишния давностен срок.
Относно
възражението за изтекла погасителна давност по отношение претенцията на Банката
за дължимите възнаградителни лихви, съдът съобрази, че съгласно чл. 111 б. "в" ЗЗД това вземане
се погасява с изтичане на тригодишна давност. Първата неплатена просрочена
вноска за договорна лихва е падежирала на 25.11.2013 г., а заявлението по
чл.417 от ГПК е подадено на 26.07.2016 г. Следователно давността към датата на
заявлението по чл.417 от ГПК не е изтекла. При така приетото се налага извод,
че и това възражение на ответницата се явява неоснователно.
Относно
възражението за нищожност на чл. 8 от процесния договор, който безспорно е
такъв, попадащ в приложното поле на потребителската защита, съдът намира, че е
нужно да се отбележи, че такава претенция не е предявена в процеса. От друга
страна обаче, съдът е задължен служебно да следи за неравноправни клаузи дори и
при липса на наведени от страните доводи в този смисъл. Ето защо и при съобразяване
разпоредбите на чл.143 от ЗЗП, съдът приема, че в процеса не са събрани
доказателства процесният договор да съдържа неравноправни клаузи, които по
своята същност да представляват уговорки във вреда на потребителя, да не
отговарят на изискванията за добросъвестност и да водят до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, освен ако
не са уговорени индивидуално, както повелява чл.146 ал.1 от ЗЗП. В ал.2 – ра на
посочената законова норма дефинитивно е разпоредено, че не са индивидуално уговорени
онези клаузи, които са били изготвени предварително и поради това потребителя
не е могъл да повлияе върху тяхното съдържание. Няма спор, че при сключването
на процесния договор е налице яснотата и конкретика в уговорките между страните,
посочването на отделните компоненти на договора – главница, възнаградителна
лихва и неустойка, както и на таксите и разноските в конкретни размери, вида на
обезпеченията и др. налагат извода, че още при подписване на договора, кредитополучателя
е бил наясно и е могъл да прецени икономическите последици от този договор,
поради което и не са налице условията за неравноправност на Договора или на
отделни негови клаузи.
Поради
изложеното до тук съдът приема предявеният иск по чл.422 от ГПК за изцяло основателен
и доказан и следва да бъде уважен в претендирания размер.
Върху
главницата се дължи и законната лихва от предявяване на иска 26.07.2016 г. до
окончателното изплащане на задължението, тъй като само в хипотезата на
разглеждане на иск по чл. 422 ГПК,
подаване на заявление има характера на искова молба.
При този изход на спора и
предвид задължителното тълкуване на закона, дадено с т.12 на ТР№ 4/13 г. на
ОСГК на ВКС, настоящата инстанция следва да се произнесе и по въпроса за разноските,
дължими както в исковото, така и в заповедното производство.
В заповедното производство ищеца е направил разноски в общ размер 300 лв.,
представляващи юристконсултско възнаграждение, които с оглед изхода на
настоящето дело се дължат. Дължат и сторените в настоящето производство, които
са в общ размер 500 лева и представляват 200 лв.-възнаграждение за вещо лице и
300 лв. - юристконсултско възнаграждение.
Съгласно чл.57 ал.6 от ЗБН по дело, което се води за събиране на вземания
на банката държавна такса не се събира предварително от синдика, както
заповедното, така и за настоящето исково производство. Ето защо и на основание
чл.78 ал.6 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Пз
ОС, в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 6 865,01
лева.
Воден от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК Пазарджишкия
окръжен съд
Р Е Ш И:
ПО ИСКА предявен от „К. Т. Б.“АД – в несъстоятелност („К. "
АД - /н./), със седалище и адрес на управление гр.С. , район С. , ул. „Г. И. “
№**, ЕИК ****, против С.Л.Т., ЕГН **********,***, с правно
основание чл.422 от ГПК ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на С.Т., че в
полза на „К. Т. Б.“АД – в несъстоятелност съществуват следните вземания:
·
41 821,92 евро – просрочена главница от 25.06.2012 г. до
21.07.2016 г.; 25 064,08 евро -
просрочена лихва върху редовна главница за периода от 25.11.2013 г. до
27.06.2016 г.;
·
13 303,60 евро - просрочена лихва върху просрочена главница за
периода от 27.08.2012 г. до 27.06.2016 г.;
·
549,76 евро - текуща лихва върху редовна главница за периода от
27.06.2016 г. до 21.07.2016 г.;
·
501,86 евро – текуща лихва върху просрочена главница за периода от
27.06.2015 г. до 21.07.2016 г.;
·
6 386,68 евро - неустойка върху просрочена лихва за периода от
25.11.2013 г. до 21.07.2016 г.;
·
122,71 евро – разноски по кредита;
·
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда -
26.07.2016 г., до изплащане на вземането,
за които има издадена Заповед за изпълнение № ***г. на
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен
лист по ч.гр.д.№***г. по описа на Пазарджишкия районен съд.
ОСЪЖДА С.Л.Т., ЕГН **********,*** да заплати по сметката на Пазарджишкия окръжен съд, в полза на
бюджета на съдебната власт сумата от 6 865,01 лева лева (шест хиляди осемстотин шестдесет и пет лева
и една стотинки), представляваща ДТ по делото.
ОСЪЖДА С.Л.Т., ЕГН **********,*** да заплати в полза на „К. Т. Б.“АД – в несъстоятелност („К. "
АД - /н./), със седалище и адрес на управление гр.С. , район С. , ул. „Г. И. “
№**, ЕИК **** сумата 500 лева сторени разноски в исковото производство и сумата 300 лева сторени разноски в заповедното
производство.
Решението е неокончателно и подлежи на въззивно обжалване пред ПАС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: