РЕШЕНИЕ
№ 117
гр. Троян, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, II-РИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Светла Ив. Иванова
при участието на секретаря Емилия П. Петрова
като разгледа докладваното от Светла Ив. Иванова Гражданско дело №
20214340101027 по описа за 2021 година
Производството е във втора фаза по извършване на делбата.
С влязло в сила съдебно решение № 38/08.03.2022година по гр. №
1027/2021г. по описа на Районен съд – Троян е допуснато извършването на
съдебна делба между С. С. М., ЕГН ********** с адрес: *** и М. С. М., ЕГН
********** от *** по отношение на следния недвижим имот: Сграда с
идентификатор 73198.501.438.1 /седемдесет и три хиляди сто деветдесет и
осем, точка, петстотин и едно, точка, четиристотин тридесет и осем, точка,
едно/ в гр. Троян по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед РД-18-11/20.04.2007 год. на Изпълнителния директор на АГКК,
адрес на имота: ***, разположена в поземлен имот с идентификатор
73198.501.438, застроена площ 66 кв.м., брой етажи: 2, предназначение:
жилищна сграда – еднофамилна и
-Сграда с идентификатор 73198.501.438.3 /седемдесет и три хиляди сто
деветдесет и осем, точка, петстотин и едно, точка, четиристотин тридесет и
осем, точка, три/ в гр. Троян по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18-11/20.04.2007 год. на Изпълнителния директор на
АГКК, адрес на имота: ***, разположена в поземлен имот с идентификатор
73198.501.438, застроена площ 22 кв.м., брой етажи: 1, предназначение:
Хангар, депо, гараж, при квоти: 1/6 идеална част за С. С. М. и 5/6 идеални
части за М. С. М..
Решението не е било обжалвано и е влязло в сила, поради което
производството е преминало във фазата по извършване на делбата.
В съдебно заседание по делото ищцата С. С. М. се явява лично и с
упълномощен представител – адв.Ц. А. от ЛАК. Предявява претенции по
1
сметки, като заявява, че желае допуснатия до делба имот да и бъде възложен.
По съществото на спора и в представена по делото писмена защита не се
поддържа искането за възлагане, а искане имота да бъде изнесен на публична
продан като неподеляем.
В съдебно заседание по делото ответникът М. С. М. не се явява.
Представлява се от упълномощен защитник – адв.С. С. от ЛАК и от Ц. Б. М. –
съпруга. Предявява претенция по сметки, като заявява, че желае допуснатия
до делба имот да му бъде възложен. Прави възражение за изтекла
погасителна давност на претенцията на ищцата по сметки за извършени
подобрения до месец май 2017 година. По съществото на спора и в
представена по делото писмена защита не се поддържа искането за възлагане,
а същият имота да бъде изнесен на публична продан като неподеляем.
Съдът, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По извършване на делбата:
Способите за извършване на делба са законоустановени, като страните
само доброволно могат да ликвидират съществуващата съсобственост извън
предвидените в закона четири способи – чрез възлагане при наличие на
изискванията по чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК, чрез съставяне на разделителен
протокол и теглене на жребий по реда на чл. 352 ГПК, чрез разпределение на
имотите без да се тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на
жребий е невъзможно или много неудобно – по реда на чл. 353 ГПК, а когато
делбата е невъзможно да се извърши чрез един от тези способи,
неподеляемият имот се изнася на публична продан – арг. чл. 348 ГПК.
Недопустимо е съдът да извърши делбата извън законоустановените в ГПК
четири способа за ликвидиране на съсобствеността между съделителите.
За да определи способа, чрез който ще бъди извършена допусната делба
на процесния недвижим имот, съдът следва да разгледа възлагателната
претенция на страните по делото, по реда на чл. 349, ал.2 ГПК.
В хипотезиса на правната норма, регламентирана в чл. 349, ал.2 ГПК, са
уредени четири материални предпоставки, при наличието на които възниква
потестативното право на съделителя да иска възлагането на имот, включен в
делбената маса, без да се изнася на публична продан, като заплати на
останалите съделители парично уравнение, съответстващо на техните квоти в
общата вещ, предмет на делбата – 1) делбената недвижима вещ да има
характер на жилище и да е неподеляема; 2) целият имот да е придобит въз
основа на наследяване, 3) съделителят, който е предявил претенцията следва
да е живял в имота към момента на откриване на наследството и 4)
съделителят, който е направил претенцията, следва да не притежава друго
жилище. В този смисъл са мотивите по т. 4 от Тълкувателно решение №
1/19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК на ВКС.
С т. 7 на тълкувателния акт се прие, че основно законово изискване за
прилагане на чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./ - сега чл. 349, ал.2 ГПК, е делбеният
имот да има характер на жилище и да е неподеляем. Това означава, по
предназначението си да е за задоволяване на жилищни нужди, отговаряйки на
2
изискванията на чл. 40 ЗУТ и пар. 5, т. 30 от ДР на ЗУТ, и да е служил за
жилище на наследодателя, както и от него да не могат да се обособят
самостоятелни обекти на собственост при спазване изискванията на чл. 203
ЗУТ. В настоящия случай, от приложеното по делото писмо вх.№2656 от
02.06.2022година на Община Троян, в което е обективирано становище на
гл.архитект на Общината по реда на чл.203 ЗУТ /л.62 от делото/ и от приетата
по делото СТЕ, изготвена от в.л. арх. Д. И. К. несъмнено се установи, че
допуснатият до съдебна делба недвижим имот е жилищен и че същият се
явява неподелям, тъй като в него не могат да бъдат обособени две
самостоятелни жилища, съгласно изискванията на чл.40 от ЗУТ.
Отново в посоченото Тълкувателно решение – т.8, се разясни, че право
на възлагане по чл.349, ал.2 ГПК има само сънаследник, т.е. само лице, което е
придобило идеална част от имота по наследство и то в хипотезата, при която
съсобствеността е възникнала от наследяване. Придобилият по силата на
сделка идеална част от жилище няма основание да го получи чрез възлагане от
съда по реда на чл.349, ал.2 ГПК. При наличие на т.нар. смесена
съсобственост извършването на делбата по реда на чл.349, ал.2 ГПК е
недопустимо, т.е. при съсобственост, възникнала в резултат на повече от един
юридически факт, възлагането по чл.349,ал.2 ГПК е недопустимо и делбата
следва да бъде извършена чрез някой от останалите, предвидени в ГПК
способи. Съображенията за подобно тълкуване са, че тази претенция е
противопоставима само на сънаследник, но не и на лице, което е придобило
правото на собственост върху своя дял на основание, различно от
наследяване, т.е. въз основа на нов юридически факт – разпоредителна сделка
/в тази насока е Решение № 122/05.01.2018 г. по гр. д. № 4962/2016 г. на ВКС,
2 ГО/.
В настоящия случай, с постановеното по делото решение в първа фаза
на делбеното производство, което се ползва със сила на присъдено нещо и
досежно юридическите факти, въз основа на които е възникнала
съсобствеността, се установява, че ищцата притежава 1/6 /една шеста/ идеална
част от двете сгради по силата на Нотариален акт вх. peг. № 4227, акт № 188,
том XIII, дело № 3268 от 30.11.2015 година на СВ при ТРС, а ответникът
притежава 5/6 идеални части от имотите, от които: 1/6 /една шеста/ идеална
част по силата на Нотариален акт вх. peг. № 4227, акт № 188, том XIII, дело №
3268 от 30.11.2015 г. на СВ при ТРС и 4/6 /четири шести/ идеални части по
силата на Нотариален акт за покупко-продажба вх. peг. № 3380, акт № 110, том
XII от 04.11.2020 г. на СВ при ТРС.
С оглед изложеното, доколкото е налице разпоредителна сделка, то
несъмнено се касае за смесена съсобственост. По този начин не са изпълнени
изискванията на нормата на чл. 349, ал.2 ГПК, доразвити в т. 8 от
Тълкувателно решение № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, а именно:
съсобствеността да е възникнала изцяло въз основа на наследяване. С оглед
изложеното и възлагателните претенции се явяват неоснователни.
Предвид липсата на достатъчен брой имоти за извършване на
разпределение по реда на чл. 353 ГПК и теглене на жребий, то единственият
възможен способ за извършване на съдебната делба е по реда на чл. 348 ГПК –
чрез изнасяне на имота на публична продан.
Досежно претенциите по сметки:
3
В първо съдебно заседание на 09.05.2022година, след допускане на
делбата, ищцата С. С. М., на основание чл. 346 от ГПК претендира за
заплащане на направени подобрения в процесния имот, в периода от
2003година до 2020година, като моли ответникът да бъде осъден да заплати
съобразно притежаваните от него 5/6 идеални части от процесния имот,
сумата от 43750 лева /четиридесет и три хиляди седемстотин и петдесет лева.
В първо съдебно заседание на 09.05.2022година, след допускане на
делбата, съдът прие за съвместно разглеждане в настоящото производство
направеното искане от М. С. М. на основание чл. 346 от ГПК за направени
подобрения в процесния имот, в периода 2001г. до 2004г. на стойност 15160
лева.
В проведеното на 03.06.2022година открито с.з., проц.представител на
ответникът М. М. прави възражение за изтекла погасителна давност на
претендираните от ищцата подобрения, извършени преди месец май
2017година, като увеличава претенцията на съделителя - ответник за направа
на кухня с ламинат и нови ел.уреди от 1400лева на 20 000лева, като общият
размер на претендираните подобрения, след увеличението възлиза на 33760
лева.
В същото съдебно заседание /03.06.2022година/, проц.представител на
ищцата С. М. изразява становище, че възражението на ответникът за
погасяване на претенцията по давност за периода 2003г. до май 2017година е
недопустимо, тъй като не е направено своевременно в първо с.з. след
допускане на делбата, на което заседание е присъствал процесуалния
представител на ответника и неоснователно, тъй като не следва да се прилагат
разпоредбите на ЗЗД.
В проведеното на 17.10.2023г. открито с.з., ответникът съделител М. М.,
чрез проц. си представител прави отказ от заявената по реда на чл. 346 от ГПК
претенция по сметки, предявена срещу С. С. М. за сумата от 20 000 лева за
направа на кухня с ламинат и нови ел.уреди, като с протоколно определение
от същата дата производството в тази част е прекратено на основание чл.233
ГПК.
При това положение, претенцията на М. М. по реда на чл.346 ГПК
остава в общ размер на 13760 лева, както следва:
Парно на цялата къща през 2001г. с железни тръби и чугунени
радиатори и котле в мазата – 5500 лева.
Смяна на дограми и врати на втория етаж 2005 г. - 4500 лева. Алуминиева
дограма на терасата – 2004 г. – 1500 лева.
Ремонт на стените на коридора – 800 лева.
Направа на порти и ограда – 1360 лева и диреци - 100 лева.
Преди да се произнесе по основателността на претенцията по чл.346
ГПК, настоящият състав счита, че следва да се произнесе по допустимостта на
заявеното защитно възражение от ответникът в проведеното на
03.06.2022година, т.е. изтекла ли е погасителна давност на претендираните от
ищцата подобрения, извършени преди месец май 2017година, което
възражение е заявено в проведеното на 03.06.2022година открито съдебно
заседание.
4
Както вече се посочи по – горе, от ответникът, в заседание следващо
заседанието, в което е приета ра разглеждане претенция по реда на чл. 346 от
ГПК е направено възражение за погасяване по давност на претенцията по
сметки. В Определение № 1460 от 25.03.2025 година, по гр.дело № 1693
/2024 година на ВКС, първо гражданско отделение е разяснено, че
претенциите по сметки, заявени по реда на чл. 346 ГПК във втората фаза на
делбеното производство представляват самостоятелни искове и се подчиняват
на процесуалните изисквания за предявяване на иск. Заявилият претенцията
има качеството на ищец, а този съделител, от който се претендира вземането е
ответник. При действието на новия ГПК, с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК, т.4 на
ВКС е изяснено, че с изтичане на срока за отговор се преклудира
възражението за погасителна давност, съгласно чл. 133 ГПК. В контекста на
цитираните мотиви на Опр.№ 1460 от 25.03.2025година, по гр.дело № 1693
/2024 година на ВКС, първо гражданско отделение, настоящият състав счита,
че като ответник по претенцията по чл. 346 ГПК, М. М. е могъл да заяви
възражение за погасителна давност в първото съдебно заседание във втората
фаза, когато е приета за разглеждане претенцията или най-късно в срока за
отговор на тази претенция. Претенцията по чл.346 ГПК е заявена в
проведеното на 09.05.2022година, а възражението за настъпила погасителна
давност е направено в проведеното на 03.06.2022година открито съдебно
заседание, към който момент едномесечният срок по чл.133 ГПК не е бил
изтекъл, поради което възражението е допустимо.
По основателността на претенциите по чл.346 ГПК.
Във връзка с така предявената претенция са събрани гласни
доказателства и е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза с
вещо лице инж. П. В., повторна съдебно – техническа експертиза и
допълнителна такава изготвени от вещо лице инж. Р. М..
По допусната съдебно – техническа оценителна експертиза с вещо лице
инж.П. В., входирана в РС-Троян под №3384 от 13.07.2022година експерта е
констатирал, че процесната жилищна сграда и гаража датират съществуването
си от 1961 година – с монолитна стоманобетонова носеща конструкция,
тухлени стени и скатен покрив с керемиди марсилски тип. Експерта е
отразил, че освен двата надземни етажа с жилищно предназначение –
апартаменти, съдържа още един подземен етаж, разпределен в отделни
помещения, както и таван, представляващ общо подпокривно пространство.
Посочил е, че сградата има един вход от запад, от който по вътрешно
еднораменно стълбище се стига до първи, втори етаж и тавана, а по
низходящата част от него- до сутерена.
При определяне на пазарната оценка експерта е съобразил
местоположение на имота, вида на конструкцията, особеностите на интериора,
състоянието на довършителните, инсталационни, ремонтни и
преустройствени работи, година на построяване, период и обем на
извършените РСМР, остатъчния ресурс на сградите, пазара и конюнктурата на
недв.имоти в района и е определил пазарна стойност в размер на 147 155 лева.
Посочил е паричната равностойност на един дял- 24525.83 лева, в който
размер е делът на ищцата и 122629.17 лева, стойността на притежаваните от
ответникът пет дяла. Изчислил е разходите на ответника за извършен ремонт
и подобрения в размер на 7749.36 лева , а на ищцата в размер на 25586.13
5
лева,с които се увеличава пазарната стойност на имота.
Съдът счита, че не следва да кредитира заключението на в.л. инж.П. В.,
тъй като намира същото за необосновано и неправилно, поради което е
уважил е направеното от страните искане в проведеното на 21.09.2022година
открито с.з. по реда на чл.201 ал.2 ГПК за допускане на повторна експертиза.
Назначил е за вещо лице инж. Р. М., който е изготвил заключение, че общата
пазарна стойност на оценявания имот -сграда с идентификатор
73198.501.438.1,заснета по КККР на гр.Троян, одобрени със Заповед РД-18-11
/20.04.2007г на ИД на АГКК, построена в поземлен имот с идентификатор
73198.501.438; сграда с идентификатор 73198.501.438.3,заснета по КККР на
гр. Троян, одобрени със Заповед РД-18-11 /20.04.2007г на ИД на АГКК, с
предназначение: хангар, депо, гараж и едноетажна постройка навес със
застроена площ от 16 кв.м, построена в поземлен имот с идентификатор
73198.501.438, е в размер на 162 850 лева, като е определил паричната
равностойност на един дял от делбената маса представляваща като цяло
стойността на делбените две сгради допуснати за делба и стойността на навес/
постройка/ за складиране на дърва на база квотите/ идеалните части / в размер
на 27 141.67лева , т.е. за ищцата - 27141.67лева, а за ответника - 135 708.33
лева.
Експерта е установил, че пазарната стойност на претендираните от
ищцата подобрения са в размер на 33658.90.чела /тридесет и три хиляди
шестстотин петдесет и осем леша и деветдесет стотинки/, с която стойност
като извършени подобрения е увеличена стойността на имота, а
претендираните от ответника подобрения са в размер на 5325.50 лева / пет
хиляди триста двадесет и пет лева и петдесет стотинки /, с която стойност
като извършени подобрения е увеличена стойността на делбения имот.
На вещото лице е поставена допълнителна задача, при отговора на която
е изготвил заключение, като е дал различни варианти / с включени и
изключени подобрения/, от което се установява, че крайна обща пазарна
стойност само на двете сгради допуснати за съдебна делба съгласно решение
№ 38 от 08.03.2022г по гр.дело №1027/2021година, а именно: сграда с
идентификатор 73198.501.438.1, която сграда е със застроена площ от 66.00
кв.м, брой етажи 2 ,с предназначение жилищна еднофамилна сграда и е
построена в поземлен имот с идентификатор 73198.501.438, с адрес на ПИ-
***; сграда с идентификатор 73198.501.438.3, със застроена площ от 22.00
кв.м.брой етажи 1,с предназначение, хангар, депо, гараж към дата на
оценката 12.03.2024 г. е определена в общ размер на 154 960 лева, паричната
равностойност на един дял е 25826.67 лева, т.е. за ищцата С. С. М. - 25 826.67
лева, а за ответника -съделител М. С. М. - 129 133.33 лева експерта е
изчислил, че при включване в стойността на подобренията на процесната
тераса от запад, размера е 38773.80 лева/ тридесет и осем хиляди
седемстотин седемдесет и три лева и осемдесет стотинки/, с която стойност
като извършени подобрения се увеличава стойността на делбения имот, която
стойност при отчитане и стойността на навеса като подирения в размер на
4600 лева е в общ размер на 43373.80 лева, от които, след като се изключат
подобрения с луксозен характер в размер на 3980.50лв се определят в размер
на 39 293.30 лева със стойността на навеса, респективно без неговата стойност
в подобренията в размер на 34 693.30 лв.
6
Вещото лице е извършило изчисление /вариант 2 /без включване на
стойността на терасата/ и с изключване на подобренията които има луксозен
характер , при което крайна обща пазарна стойност само на двете сгради
допуснати до делба е 153 200 лв /сто петдесет и и седем хиляди сто и
осемдесет лева/, паричната равностойност на един дял е 25 533.33 лева, т.е за
С. М. 25533.33 лева, а за М. М. 127 666.67лева. При изключване в стойността
на подобренията на процесната тераса от запад, определена в размер на
37012.70 лева/ тридесет и седем хиляди и дванадесет лева и седемдесет
стотинки / , с която стойност като извършени подобрения е увеличават
стойността на делбения имот, която стойност при отчитане и стойността на
навеса като подобрения в размер на 4600 лв. е в общ размер на 41 612.70лева,
от които след като се изключат подобрения с луксозен характер в размер на
3980.50лв се определят в размер на 37 632.20 лв със стойността на навеса,
респективно без него в размер на 33032.20лева.
Експерта е изчислил обща стойност на подобрения свързани с измазване
на стени и тавани, поставяне на ламинат в стаите и гранитогрес в коридора,
като е дал вариант на определяне на стойността на делбения имот и на
дяловете и на подобренията при изключване и включване на подобренията с
луксозен характер, измазване на стените и таваните и на ламинат на стаите на
етаж първи и на гранитогрес в коридора.
Съдът възприема заключението на вещото лице Р. М., като компетентно
и добросъвестно, от което се установява, че общата пазарна стойност на
оценявания имот-сграда с идентификатор 73198.501.438.1, която сграда е със
застроена площ от 66.00 кв.м, брой етажи 2, с предназначение жилищна
еднофамилна сграда, построена в поземлен имот с идентификатор
73198.501.438 и сграда с идентификатор 73198.501.438.3, която сграда е със
застроена площ от 22.00 кв.м, брой етажи 1, с предназначение: хангар, депо,
гараж и едноетажна постройка навес със застроена площ от 16 кв.м, построена
в поземлен имот с идентификатор 73198.501.438, в размер на 162 850 лева,
като е определил паричната равностойност на един дял от делбената маса
представляваща като цяло стойността на делбените две сгради допуснати за
делба и стойността на навес/ постройка/ за складиране на дърва на база
квотите/ идеалните части/ в размер на 27 141.67лв , т.е. за ищцата – 27
141.67лева, а за ответника - 135 708.33 лева.
Експерта е установил, че пазарната стойност на претендираните от
ищцата подобрения са в размер на 33658.90.чела /тридесет и три хиляди
шестстотин петдесет и осем леша и деветдесет стотинки/, с която стойност
като извършени подобрения е увеличена стойността на имота, а
претендираните от ответника подобрения са в размер на 5325.50 лева / пет
хиляди триста двадесет и пет лева и петдесет стотинки /, с която стойност
като извършени подобрения е увеличена стойността на делбения имот.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетели на
двете страни.
В проведеното на 09.05.2022г. открито с.з. са изслушани свидетелите Р.
Е. А., С. Н. Я., Х. Н. П..
От показанията на свид. Р. Е. А. се установява че познава ищцата от
дълги години, съседи са, а със синът и са приятели от първи клас. Знае, че
7
първоначално в къщата живеели бабата и дядото на И. /родители на ищцата/,
обитавали първия и приземния етаж, а ищцата живеела със семейството си
наквартира. Знае, че през 2003 година, когато синът на ищцата бил в 7-8 клас,
бабата и дядото закупили къща в А., където се установили да живеят, като
предоставили първия етаж на ищцата, за да не живее на квартира. Сочи, че „…
някъде 9-10-ти клас, когато бяхме, И. живееше сам, родителите му вече бяха
на работа в чужбина…“. Знае, че е извършен ремонт на общото стълбище – от
мазето до последния етаж - плочки, мазилка, боядисване, осветителни тела.
Знае, че във връзка с този ремонт е имало конфликти с „другото семейство“
„….Беше се стигнало даже до физическа агресия, мисля, че имаше и дело…“.
Подробно описва разположението на първия етаж - вдясно, първата врата е
всекидневна, трапезария с кухня, общо помещение и тераса към тях. Твърди,
че лично участвал в изнасянето на мебели, изкъртили до тухла и започнали
измазване, боядисване, поставяне на ламинат. Сочи, че кухненското
обзавеждане е вградено и правено поръчка, терасата е с плочки и обособен
кухненски кът за готвене, който е специално правен. Всички врати на етажа,
включително и входната врата на къщата били сменени, по време на основния
ремонт. Коридорът, който води към спалнята е направен с плочки, измазани
боядисан и поставен вграден шкаф и гардероб. Към спалнята изградили
тераса, а спалнята измазали, боядисали, поставили подова настилка,
обзавеждане, нова ел.инсталация.
Твърди, че в приземния етаж вдясно от коридора имало отделно баня и
тоалетна и още една стая, която се ползвала от бабата и дядото на И.
/родителите на ищцата/, като я описва като „..битова стая с маса, телевизор,
хладилник, някога са си я правили, доста стари неща имаше….“. Излага, че
бил направен основен ремонт на банята, че той участвал в „…къртенето и
носенето…за да спестим малко средства. Майка му и баща му изпращаха
пари, но все пак тогава бяхме 9-10-ти клас, каквото можехме сме вършили
сами – къртене, носене….“. Твърди, че всичко било измазано, поставена нова
дограма на прозорците на банята и тоалетната, плочки, вградени мивки,
шкафове. Сочи, че от банята и тоалетната било направено „… едно голямо
помещение, преградено и котелът е половината от старата баня, където преди
имало килер…“. Парната инсталация за приземния и за първия етаж знае, че е
правена 2002-2003година.
Сочи, че на първия етаж е поставена нова дограма, изолация, измазване
и боядисване, дренаж на къщата с хидроизолация, в двора направили
временна постройка за съхранение на дърва и пелети. Твърди, че „… И. си
беше в България, той се е занимавал с всичко, а родителите му бяха в
чужбина….“.
Знае, че „…оригиналната порта, която е за входа на къщата, където на
практика си вкарват колите, винаги е била там, но след това беше сменена с
нова…“. Твърди, че с първия ремонт е направена оградата и подмяна на
диреците. Не знае дали ответникът „…се е включвал с пари в тези ремонти,
както и да е викал майстори….“. Знае за уговорка между страните след
ремонта на общото стълбище да се поделят разходите, но ответникът не
пожелал да ги заплати.
От показанията на свид. С. Н. Я. се установява, че познава ищцата, знае
за извършвани строителни дейности в имота от своя съпруг, който бил
8
майстор. Знае, че правен дренаж на къщата, облепяне с плочи, на първи етаж
основен ремонт - боядисване, дограми, обръщане на прозорци, парно и навес
в двора. Знае, че С. е плащала. „…Тя работеше в Гърция и оттам пращаше
пари на моя мъж да купува материали. Това е правено мисля, че 2005-6
година….“, като малко по-късно уточнява „.. С. беше в Гърция и И. плащаше,
синът на С..…“.
От показанията на свид.Х. Н. П. се установява, че с ищцата са били
колеги. Знае, че първият етаж се ползвал от родителите на страните, а С. имала
една стая, а на вторият етаж бил брат и, който и в момента живее там . След
смъртта на баща и, майка и се изнесла в къщата им в гр.А. и С. започнала да
стяга етажа. Знае, че на първия етаж е направено всичко ново - дограма,
тераси, кухненско обзавеждане, спалня, че С. ползва приземен етаж, където
навремето имало баня и тоалетна, които ищцата направила наново. Знае, че
отоплението първоначално било на дърва, а в последствие с пелетен котел.
Знае, че общият коридор и стълбището за двата етажа, първоначално било
само на цимент, а в последствие теракот, но не знае кой ги е лепил. Знае, че
входната врата е сменена, но не знае от кого, че е поставена хидроизолация,
изкопана нова водомерна шахта, външна изолация само на първия етаж. Знае,
че дървата и пелетите се съхраняват в постройка на двора, залепена до гаража,
на която той поставил ламарини на покрива, закупени от Стеляна. Знае, че „…
от пътя към двора са две врати…“ но не знае кой ги е поръчал и кой ги е
платил.
В проведеното на 03.06.2022година са събрани гласни доказателства,
посредством разпит на свидетелите - М. М. Б., М. С. М. И Ц. Б. Б..
От показанията на свид.М. Б. се установява, че е съсед на страните „
дели ни една ограда“, помагал да се извършват „благоустройствени дейности
във връзка с имота…“. Сочи, че ищцата С. М. го била ангажирала да боядиса
кухнята и спалнята на първия етаж, за което му заплатила. Отделно от това го
ангажирала да изкопае дренажния изкоп около къщата, в който е положена
дренажна хидроизолация, за което не му е заплатено. Твърди, че С. сменила
дограмите на имота на първия етаж, на който има положена външна изолация,
не знае кой я е направил, но предполага, че е С.. Знае, че преди около 15-на
години С. преправила банята и тоалетната в приземния етаж, остъклила
източната тераса на първия етаж, а от западната страна, изградила новата
тераса. Не знае кой е направил входната врата на къщата откъм неговия двор и
кой е сменил вратите към етажа на С., но предполага, че „…общо двамата са
ги сменили….брата и сестрата…“. Сочи, че на двора, откъм пътя са сменени
портите, че „…открай време е устроен дворът, за да могат да спират два
автомобила….“. Сочи, че водомерната шахта с дренажния канал са под
терасата и той, заедно със синът си ги изкопали. Знае, че на първия етаж, били
две стаи и С. направила ремонт и ги обединила в една. Твърди, че стените
били боядисани, като в последствие той само ги „освежил“. Знае, че на пода е
поставен ламинат, но не знае да е имало ново кухненско обзавеждане. Сочи,
че в спалнята на запад само освежаване е правено. Твърди, че в коридорчето
плочки не са слагани. Поставен е ламинат в западната стая, която е спалня.
Твърди, че познава свидетеля Р. Е. А., виждал го е предимно на маса. „…Да
работи нещо и да помага, не съм го виждал. На банкетчета съм го виждал, на
ядене и на пиене в процесния имот…“.
9
От показанията на свид.М. С. М. се установява, че е майка на страните
по делото и желае да бъде свидетел. Сочи, че синът и - ответникът М. М.
плащал „водата и на двата етажа…“, а тока до преди 5 години на цялата къща,
след което си отделил партида. Сочи, че навесът за дърва в двора на къщата е
построен от съпруга и, заедно с изграждането на самата къща, а С. правила
ремонт на навеса, слагайки ламарини за покрив и врата „…да си го
заключва…“. Твърди, че преди повече от 10 години М. направил парното на
двата етажа, „…и на първия и на втория…“, което в момента не съществува,
тъй като всеки си направил парно на етажа. Сочи, че и двамата си сменили
„дограмите“, а мазанската част С. направила на спалня. Твърди, че там имало
баня и тоалетна, „…С. заля тоалетната и сложи котела. В помещението, което
беше баня сложи и тоалетна…“. Сочи, че в хола били две стаи, но бутнали
стената и го направили на една, върху дюшемето сложили ламинат. Твърди, че
спалнята се ползва от нейния внук – И. и там е направена тераса. Сочи, че С.
направила изолация на първия етаж и хидроизолация около къщата. Входната
врата на къщата е сменена от двамата съделители, а С. си сменила входните
врати за нейните помещения. Заявява, че …Стълбището тя на сама глава си го
е правила. На никого не е казала, при свършен факт, при бутнати и счупени
бордюрчета, тя тогава беше казала на М., че ще прави стълбището…“, а
оградата откъм улицата и портата е направена от двамата съделители.
От показанията на свид. Ц. Б. Б. – съпруга на ответника се установява, че
от 24.02.2016г. живее с М. на семейни начала. Твърди, че ответникът направил
на втория жилищен етаж „…ново кухненско обзавеждане, нови ел.уреди -
съдомиялна, перална, котлони, хладилник, климатик, алуминиева дограма на
терасата, ламинат, нови мебели….“ Твърди, че е заплатил 800 лева за
измазване на стълбище и таван, „..фактически от приземния етаж до втория
етаж..“, участвал финансово при поставяне на осветление в двора с
фотоклетки, поставянето на нова порта с пано, направа на ограда с мрежа и
нови колчета откъм улицата. Твърди, че двамата съделители /брата и сестрата/
са си поделили всички разходи. Сочи, че от 2017г. са обособени нови партиди
за ток на двата етажа, като към партидата на М. останали осветлението на
двора и осветлението до първия етаж, разходите за които той ги заплаща.
Твърди, че през 2016г. ищцата се прибрала от Гърция и заявила, че ще
прави ново стълбище, за което ответникът не бил съгласен. Твърди, че
независимо от неговото несъгласие, тя ангажирала майстори, които
започнали да поставят плочки от приземния до първия етаж, като счита, че
целта на ищцата била, брат и да бъде принуден да донаправи стълбището до
втория етаж, за което той не бил съгласен.
Излага, че в момента всеки етаж се отоплява със самостоятелно
изградено парно отопление. Знае, че преди това парното било общо за двата
етажа, но единствено М. купувал дървата за огрев. Твърди, че ел.уредите на
втория етаж - климатик, хладилник, фурна, миялна машина, котлони,
телевизор, възлизат на 9600 лева. Знае, че С. е сменила дограмата на първия
етаж, подовата настилка на първия етаж преди около година и половина,
когато се прибрала от Англия. Твърди, че кухнята на първия етаж е на повече
от 10-15 години. Знае, че има външна изолация на първия етаж и
хидроизолация, но не знае кой е плащал за нея. Знае, че на приземния етаж С.
пригодила стаята и я ползва като спалня. Знае, че отоплението и на двата
10
етажа е с пелетна печка. Не знае кога и от кого е сменена входната врата на
къщата. Знае, че М. и С. заедно са правили изграждането на новата ограда в
двора откъм изток, и са си поделили средствата за нея.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите отразяват
преки впечатления от обстоятелствата, за които свидетелстват, а също така
показанията им са непротиворечиви и се подкрепят от събраните по делото
доказателства. Показанията на свидетелите М. М.- майка на страните и Ц. Б.
/М./ - съпруга на ответникът съдът прецени с оглед евентуалната им
заинтересованост, съобразно нормата на чл.172 ГПК, съгласно която
законодателят е създал едно предположение относно посочените в хипотезата
на чл. 172 ГПК лица за възможна тяхна заинтересованост от изхода на делото.
Съдът извърши преценка на тяхната обективност и доколко поведението на
свидетелите и данните по делото изключват заинтересоваността да е повлияла
на достоверността на показанията им, намира, че същите следва да бъдат
кредитирани с доверие.
В проведеното на 17.10.2023г. открито с.з. е разпитана свидетелката Х.
В. К. и отново свидетелите Р. Е. А. и М. С. М., досежно начина на ползване
на имота от съделителите.
От показанията на свид.Х. В. К. се установява, че знае имота в гр. Т.,
който се обитава от С. и М., от около 6-7 години. Знае, че в приземния етаж М.
има една стая, а „…другото се ползва от С.…“, като уточнява, че вратите са
заключени и не знае какво представляват помещенията, но от М. е разбрала, че
С. ползва стая и баня. Знае, че С. ползва първия етаж, а М. втория, като тавана
е разделен между тях по равно. Знае, че в двора има постройка, „…нещо като
склад за пелети…“, която се ползва от С.. Знае, че последната година М. има
забрана да влиза в имота. Сочи, че за етажа на С. има врата, през която се
влиза. Знае, че в двора има гаражна клетка и М. си вкарва колата. Знае, че
отношенията са влошени от образуване на делата за делба. Твърди, че при
посещение в имота имала наблюдения, че жилището на първия етаж е
обитаемо, имало пред вратата шкафче с обувки, но заявява, че при тези си
посещения не е виждала ищцата.
От показанията на свид.М. С. М. /майка на страните/ се установява, че тя
и съпругът и са построили имотът в гр.Т., разпределили са етажите на двете си
деца- ищцата ползва първия етаж а ответникът вторият етаж. Сочи, че в
мазанското помещение родителите имали идея да си направят стая за тях, но
ищцата „…си я взе и си направи спалня там…“ , като в банята и тоалетната М.
не може да влиза, тъй като са заключени. Твърди, че М. също си има стая долу
в приземния етаж, която е по-малка и по-тъмна от стаята на С.. Заявява, че
коридора в приземния етаж не е преграден и че същото разпределение
продължава и след прехвърлянето на нейната част на М.. Сочи, че таванът не
е разпределен по равно, че дъщеря и има скрин с дрехи, както и цигли „…
стоварени от преди много години на тавана, уж да се прави покрива….“.
Излага, че в двора има навес за дърва, който е правен от тях /родителите/, че С.
заградила и заключила своята част, а частта на М. е „…свободна и има достъп
винаги до неговото. Тя има достъп и до неговото….“. Сочи, че и двамата имат
коли, като колата на С. стояла дълги години в общия гараж докато тя била в
Гърция и едва сега го освободила, но никой не го полза, тъй като колите стоят
отвън. Твърди, че между гаража и оградата и двамата имат помещения, като
11
„…отделно от тези навеси, има гараж, който сега се ползва от М. и жена му за
колата. Никога не е имало спор между тях по този въпрос….“. Твърди, че
преди съдебното заседание ходила в имота, като уточнява, че първият етаж
бил заключен, не знае дали има вещи вътре, а до мазето не е слизала. Излага,
че не поддържа контакт с дъщеря си от преди три години, когато отношенията
между тях се влошили, след като прехвърлила дела си на ответникът.
От показанията на свид. Р. Е. А. се установява, че знае имота, който
представлява два жилищни етажа и мазанско помещение, което е ремонтирано
и в което „..от стълбите вляво има спалня, веднага вдясно килер, баня с
тоалетна и още една спалня..“. Знае, че И. /синът на ищцата/ ползва в
приземния етаж банята с тоалетната и спалнята вдясно от стълбището, като
изказва предположение, че вуйчо му /ответникът/ ползва стаята вляво, „…
защото никога там не сме влизали. Когато е била отворена съм виждал, че е
като спалня….“. Твърди, че последно е посетил имота денят преди съдебното
заседание /16.10.2023г./, когато придружил ищцата, за да отключи „…долните
стаи…“, а на горния етаж, от където трябвало да вземе ключ „….не ни
отвориха и си тръгнахме….“. Сочи, че не е влизал на първия етаж, не знае
дали има вещи в стаите, но видял, че тръгвайки си, ищцата не заключила, като
уточнява, че не знае преди това дали е било отключено или не.
Извършилият подобренията съделител може да претендира от
останалите съделители само това, с което последните са се обогатили
вследствие увеличаването на наследственото имущество, осъществено от
съделителя-ищец по чл. 12 ал. 2 от ЗН, ако не е бил възмезден приживе от
неговите наследодатели. По тези съображения при определяне размера на
обезщетението, от значение е не колко е изразходвал съответният наследник,
за труд и материали, а с колко е увеличено наследственото имущество в
резултат на извършените подобрения, като разходите могат да бъдат по-малки
или по-големи от увеличението на стойността на имота/в този смисъл е и
трайната съдебна практика – напр. Решение № 70 от 6.03.2010г. по гр. д. №
304/2009г. на ІІ г. о. на ВКС, Решение № 42 от 20.06.2017г. по гр. д. №
2619/2016г. на ІІ г. о. на ВКС и др./. Съответният сънаследник, извършил
подобрения в делбения имот, може да претендира да бъде възмезден от
останалите сънаследници за реализираното от него увеличаване на
имуществото на наследодателя, но те отговарят само до размер съответен на
правата на всеки от тях в наследствената маса, а не за пълния размер на
увеличението /така Решение № 42 от 20.06.2017 г. по гр. д. № 2619/2016 г. на ІІ
ГО на ВКС/.
По-голяма част от установените въз основа на доказателствата СМР в
допуснатия до делба недвижим имот, извършени от съделителката С. М., са
извършени преди смъртта на нейния баща С. М. М., починал на *** година /
установено при извършена сл.спрвка в НБД/, а тези извършени след смъртта
на общия на страните наследодател имат характер на подобрения, доколкото
чрез тях фактически е била увеличена стойността на имота. Подобренията,
които се претендират от ищцата са за периода 2003г.- до 2020година.
Отношенията във връзка с подобряването на общата вещ се уреждат по
различен начин в зависимост от конкретните условия, при които са извършени
подобренията и от условията, при които съсобственикът-подобрител е
упражнявал фактическата власт– като държател или владелец на правата на
12
останалите съсобственици– ТР № 85/1968 г. на ОСГ на ВС.
В конкретния казус, настоящият състав счита, че следва да се зачете
правопогасяващото възражение на М. М. за изтекла погасителната давност по
отношение на претенциите за заплащането им до 09 май 2017година. Това е
така, защото при липса на твърдения, че претендиращият съделител е
имал намерение да владее имота към момента на извършването на
подобренията, които собствено сочи, че са сторени със знанието на общия на
страните наследодател и приживялата му съпруга, то те се погасяват по
общите правила и давността започва да тече от извършването им (Решение №
467/12.12.2011 г. по гр.д. № 1588/2010 г. на ВКС, І г.о.). Същевременно
предявяването на искът за делба през 2021 г. не спира течащата погасителна
давност за подобренията, тъй като не е сред предвидените в чл.115 от ЗЗД
основания, което нормативно положение е израз на правния принцип, че
давност не тече само срещу този, който не може да защити правата си.
При това положение, претенцията по сметки от 09.05.2022 г. е
релевирана след изтичане на установения в чл.110 от ЗЗД петгодишен
давностен срок започнал да тече от 2003г., поради което вземанията за СМР
извършени през периода 2003г. до 09.05.2017година са погасени по давност,
както следва:
В стая с източно изложение: Шпакловане и измазване на стени и таван;
Поставяне на ламинат; Смяна на дограма;. Изграждане на сводове и
декоративни елементи по скриването на корниза. Поставяне на кухненско
обзавеждане по поръчка за конкретното място. Остъкляване на тераса с
дограма, измазване и шпакловане на терасата, поставяне на гранитогрес и
шкаф по размер. Поставяне на осветителни тела и нови контакти, които
подобрения са правени в периода 2003г.-2004г.
В стая със западно изложение и коридор пред нея: Поставени 2 нови
врати, в коридора гранитогрес. Измазани и шпакловани стените. Поставен в
нишата гардероб по поръчка и ламинат в стаята; Измазани и шпакловани
стени; Поставена нова дограма. Изградена тераса и поставен теракот.
Измазани са стените. Поставяне на осветителни тела, които подобрения са
направени в периода от 2003 год. до 2004 год.
-В мазе /приземен етаж/: Поставени са нови врати. Измазване и
шпакловане на стени. Отделяне на помещение за парно и изграждане на
цялостна отоплителна инсталация, която да отоплява приземния и първия
етаж, чрез поставяне на котел на дърва и радиатори в стаите. Цялостен ремонт
на баня с тоалетна - изкъртване на стари плочки, ВиК и мазилка, изграждане
на ново ВиК, измазване на стени, замазка, смяна на дограма, поставяне на
плочки, мивка, душ, тоалетна, бойлер и други обкичвания. В източната част е
направен цялостен ремонт на съществуваща стая, която е обособена в спалня,
при което са измазвани стени и таван, сменена е дограма, поставен е ламинат.
Измазване на подстълбищното пространство и поставяне на гардероб по
поръчка. Подменен котел на дърва с пелетен котел и е поставен радиатор в
спалнята на приземния етаж, пребоядисан е етажът. Поставяне на стелаж по
размер. Поставяне на осветителни тела, които подобрения са правени в
периода от 2004 год. до 2005 год.
В общо стълбище и коридор за двата етажа: Поставена входна врата към
13
къщата. Измазани стените от мазето до втория етаж. Поставен теракот.
Сменени са всички ключове и контакти, които подобрения са правени през
2015 година, Изкоп около къщата и поставена хидроизолация на източната и
южната страна на къща около 2003 год. - 2004 го, дренаж около къщата за
отвеждане на водите, направен през 2010 година, цялостна външна изолация
на първия на етаж и цокъл с камък през 2007 год., изграждане на водомерна
шахта и изнасяне на водомерът през 2015-2016 год.
В останалата част претенцията на ищцата за сторени подобрения, след
2017г. следва да бъде уважена, както следва: Пребоядисване през 2020г. на
стая с източно изложение – 384.50 лева; Стая със западно изложение- 700.90
лева; направената нова ограда, заградена с тел и колчета – 112.50 лева;
Направена нова метална врата с колони за вкарване на автомобил- 1134.00
Изграден навес за дърва – 686.40лв. и подравняване и поставяне на каменна
настилка под източната тераса- - 572.60 лева, които подобрения, по твърдения
на ищцата са извършени през 2020г. и съобразно заключението на в.л.Р. М.,
оценени на общо 3590.90лева, до който размер, претенцията на ищеца –
съделител С. М. следва да бъде уважена, като до пълния претендиран размер
от 52500 лева отхвърлена, като погасена по давност.
Ответникът претендира заплащане на сторени от него подобрения на
обща стойност 15160лева, съобразно заявената в първо съдебно заседание,
след допускане на делбата претенция по реда на чл.346 ГПК, както следва:
Парно на цялата къща през 2001г. с железни тръби и чугунени
радиатори и котле в мазата – 5500 лева.
Смяна на дограми и врати на втория етаж 2005 г. - 4500 лева. Алуминиева
дограма на терасата – 2004 г. – 1500 лева.
Направа на кухня с ламинат и нови ел.уреди – 1400 лева.
Ремонт на стените на коридора – 800 лева.
Направа на порти и ограда – 1360 лева и диреци - 100 лева.
В проведеното на 03.06.2022г. открито с.з., ответникът, чрез
проц.представител прави изменение, чрез увеличение на претенцията по
сметки, в частта на направа на кухня с ламинат и нови ел.уреди, като
увеличава същата от 1400 лева на 20000лева, която оттегля в проведеното на
21.09.2022г. открито с.з. изцяло и с протоколно определение от същата дата
производството в тази част е прекратено. При това положение, съдът счита,
че заявената претенция от ответникът е в размер на 14210 лева.
Съобразно заключението на вещото лице Р. М., котле в мазата с железни
тръби и чугунен радиатори не е установено, поради което експерта е
остойностил тази претенция с 0.00 лева.
В проведеното на 09.05.2022г. открито с.з., проц.представител на
ищцата не оспорва претенцията на ответникът за направа на порти, огради и
диреци, като заявява, че стойността е действителна/ стр.53 от делото/, а по
отношение на останалите подобрения счита, че стойността на претенцията е
завишена.
Вещото лице е констатирало, че общата стойност на установените
подобрения възлиза на 5325.50 лева, до който размер претенцията следва да
бъде уважена, като до пълния претендиран размер от 14210 лева, като
14
неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена.
Настоящата инстанция намира, че в уважените размери, претенцията за
сметки предявена по реда на чл. 346 от ГПК следва да бъде разгледана при
приложението на разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от ЗС. Когато част от
съсобствениците са извършили подобрения в съсобствен имот и упражняват
фактическа власт над този имот се счита, че те владеят този имот, както за себе
си, така и за останалите съсобственици до доказване на противното. При това
положение и при условие, че подобренията са извършени със знанието и без
противопоставянето на останалите съсобственици /какъвто е и процесният
случай/, то отношенията между тях по този повод следва да се уредят
съобразно с нормата на чл. 30, ал. 3 ЗС, съгласно която всеки съсобственик
участвува в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си, като
се дължи стойността на извършените разходи, а не увеличената стойност на
имота.
Предвид разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от ЗС ответникът дължи на
ищцата сумата 2992.40 лева, представляваща 5/6 от стойността на
извършените от нея подобрения, като участието му се определя съобразно
обема на притежаваните от него права в съсобствеността, а ищцата следва да
заплати на ответникът сумата от 887.58 лева, представляваща стойността на
извършените от ответникът разходи, съобразно правата и в съсобствеността.
Заплащането на стойността на подобренията се основава на забраната на
неоснователното обогатяване, тъй като единият съсобственик прави разходи и
увеличава стойността на съсобствения имот, а другият се обогатява като
получава дял от имот с по-висока стойност, без да е участвал в това
увеличаване.
По отношение претенциите на страните за заплащане на направените от
тяхна страна разноски в производството съдът установи следното:
Съгласно общото правило формулирано в разпоредбата на чл.355 от
ГПК страните по делбата заплащат разноските, съобразно стойността на
дяловете си, а по присъединените искове в делбеното производство
разноските се определят по чл.78 от ГПК. Имайки предвид пазарната стойност
на допуснатия до делба имот в размер на 162 850 лева и квотите на страните
1/6 ид.ч. за Стилян М. и 5/6 ид.ч. за М. М. се налага извода, че всяка страна
следва да бъде осъдена да заплати държавна такса в размер, както следва: С.
М. ДТ в размер на 1085.68 лева, а М. М. в размер на 5428.40 лева, изчислена с
оглед разпоредбата на чл.8 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК в размер на 4 на сто върху стойността на всеки дял.
С оглед изхода на спора, всяка от страните следва да заплати и държавна
такса по предявените от нейна страна претенции по сметки. В тази връзка
съдът съобрази обстоятелството, че облекченият ред за предявяване на иска за
делба - без да се събират предварително държавни такси се отнася и за
производството по сметки, което се разглежда в същото производство. По тези
съображения, константната съдебна практика приема, че при предявяване на
исканията по сметки по реда на чл.346 от ГПК не се внася от предявилия
претенцията държавна такса, а тя се възлага с решението на съда с оглед
изхода на спора. В този смисъл са Определение №512 от 19.11.2010 год. на
ВКС по ч. гр. д. №411/2010 г., I г.о., ГК, Решение №3571 от 13.X.1983 год. по
15
гр. д. №2226/83 г., I г.о. и др. Имайки предвид цената по всяка една от
заявените и приети за съвместно разглеждане претенции по сметки,
разпоредбата на чл.10 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, в тежест страните следва да бъде възложена и
съответната държавна такса, както следва: На С. М. в размер на 143.64 лева, а
на М. М. в размер на 213.02 лева.
По отношение на останалите разноски на страните, свързани със
заплащане на адвокатско възнаграждение на упълномощения от тяхна страна
адвокат и депозита за вещото лице по изготвените съдебно-технически,
оценителни и архитектурни експертизи, доколкото същите се явяват разноски,
направени във връзка със самото делбено производство и по-конкретно по
иска за прекратяване на собствеността, то същите не следва да се присъждат
на никоя от страните по делото. Доколкото в производството по делба всяка
страна е едновременно ищец и ответник, то всяка страна има задължение да
заплати съответната част от депозита за вещо лице, съобразно стойността на
нейния дял. Общо заплатените на вещите лица възнаграждения възлизат на
2979.96 лева, като ищцата С. М. е внесла сумата от 1181.50 лева, а М. М.
1798.46 лева. Съобразно правата им в съсобствеността, дължимите от С. М.
разноски за вещи лица са в размер на 496.66 лева, а от М. М. – 2483.30 лева.
При това положение, М. М. следва да възстанови на С. М. сумата от 684.84
лева.
Искът се предявява, за да се ликвидира съсобствеността и обикновено
ответникът не е дал повод за това. Именно, защото в делбеното производство
страните имат двойно качество - на ищец и ответник един спрямо друг, затова
законодателят е предвидил разноските, които са били необходими за
установяване и ликвидиране на съсобствеността: възнаграждения за вещи
лица, за призоваване на свидетели, за извършване на оглед и други, да се
понесат от тях съобразно дяловете им. Това изрично е уредено в разпоредбата
на чл.355, изр.първо от ГПК, съгласно която страните заплащат разноските по
делбата, съобразно стойността на дяловете си. Правилата на чл.78 от ГПК се
прилагат само във втората фаза на делбата, и то във връзка с исковите
претенции по сметки между съделителите, в зависимост от уважаването или
отхвърлянето на същите.
Ищцата представя Договор за правна защита и съдействие, /л.588 от
делото/ в който е посочено, че адвокатското възнаграждение е договорено
при условията на чл.38 ал.1 т.3 от ЗА. Тъй като за съда не съществува
задължение да извършва проверка дали посоченото в договора за правна
защита и съдействие основание за оказване на безплатна адвокатска помощ
действително е налице, тъй като право на адвоката е да прецени дали да окаже
безплатна помощ, настоящият състав намира, че с оглед уважената част от
предявената претенция по сметки от страна на С. М., в размер на 3590.90
лева, съобразно чл.7 ал.2 т.2 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9.07.2004 Г. ЗА
ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ ЗА АДВОКАТСКА РАБОТА (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 14
ОТ 2025 Г.) дължимото възнаграждение е в размер на 659.09 лева, от които
549.24 лева М. М. следва да заплати на адв.Ц. А. от ЛАК, съобразно
притежавани права в съсобствеността.
В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че в представените от
ответната страна договори за правна защита и съдействие не е посочено каква
16
част от уговореното и платено адвокатско възнаграждение е за защита по иска
за делба и каква част по присъединения облигационен иск. Договорите са с
предмет цялото производство по допускане и извършване на делбата, при
което ответникът- съделител М. М. сам следва да понесе направените от него
разноски за адвокат.
С оглед на изложеното, при особеното делбено производство, каквото е
настоящото, страните понасят за своя сметка разноските във връзка със
заплащането на адвокатски хонорар, така, както са ги направили.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
На основание чл.348 от ГПК ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН
допуснатия до съдебна делба неподеляем недвижим имот, представляващ:
-Сграда с идентификатор 73198.501.438.1 /седемдесет и три хиляди сто
деветдесет и осем, точка, петстотин и едно, точка, четиристотин тридесет и
осем, точка, едно/ в гр. Троян по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-11/20.04.2007 год. на Изпълнителния
директор на АГКК, адрес на имота: ***, разположена в поземлен имот с
идентификатор 73198.501.438, застроена площ 66 кв.м., брой етажи: 2,
предназначение: жилищна сграда - еднофамилна.
-Сграда с идентификатор 73198.501.438.3 /седемдесет и три хиляди сто
деветдесет и осем, точка, петстотин и едно, точка, четиристотин тридесет и
осем, точка, три/ в гр. Троян по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18-11/20.04.2007 год. на Изпълнителния директор на
АГКК, адрес на имота: ***, разположена в поземлен имот с идентификатор
73198.501.438, застроена площ 22 кв.м., брой етажи: 1, предназначение:
Хангар, депо, гараж.
Справедливата пазарна стойност на имота възлиза на сумата 162 850
/сто шестдесет и две хиляди осемстотин и петдесет/ лева.
Действително получената при проданта на имота цена следва да се
разпредели между съделителите, както следва: 1/6 /една шеста/ ид. части
за С. С. М., ЕГН ********** с адрес: *** и 5/6 /пет шести/ ид.части за М.
С. М., ЕГН ********** от ***.
ОСЪЖДА С. С. М., ЕГН ********** да заплати в полза на държавата и
по сметка на ТРС сумата от 1085.68 /хиляда осемдесет и пет лева и шестдесет
и осем стотинки/ лева, представляваща държавна такса върху стойността на
дела и, както и сумата 143.64 /сто четиридесет и три лева и шестдесет и
четири стотинки/ лева, представляваща държавна такса върху стойността на
предявената и отхвърлена в производството претенция по чл.346 ГПК и 5 –
пет лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
ОСЪЖДА М. С. М., ЕГН ********** да заплати в полза на държавата
и по сметка на ТРС сумата от 5428.40 /пет хиляди четиристотин двадесет и
осем лева и четиридесет стотинки/ лева, представляваща държавна такса
върху стойността на дела му, както и сумата 213.02 /двеста и тринадесет лева
17
и две стотинки/ лева, представляваща държавна такса върху стойността на
предявената и отхвърлена в производството претенция по чл.346 ГПК и 5-пет
лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА М. С. М., ЕГН ********** да заплати на С. С. М., ЕГН
********** сумата 684.84 /шестстотин осемдесет и четири лева и осемдесет и
четири стотинки/, представляваща разноски по делото за вещи лица,
съобразно правата му в съсобствеността.
ОСЪЖДА М. С. М., ЕГН ********** да заплати на адв.Ц. А. от ЛАК,
ЕГН ********** с адрес за упражняване на дейността: ***сумата от 549.24
/петстотин четиридесет и девет лева и двадесет и четири стотинки/ лева,
представляваща дължимо адвокатско възнаграждение, съобразно
уважената/отхвърлена част от претенциите по сметки.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
18