Решение по дело №1333/2023 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 531
Дата: 17 май 2023 г. (в сила от 24 май 2023 г.)
Съдия: Ангел Ташев
Дело: 20235220101333
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 април 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 531
гр. П., 17.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Д.
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20235220101333 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.12 и следващите от Закона за защита от домашното
насилие /ЗЗДН/.
Делото е образувано по молба за защита от домашно насилие, подадена на 10.04.2023
г. В. И. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „А. I” №10, ет.2, ап.12, със
съдебен адрес: гр. П., ул. „Ц. С.” № 14, адвокат Е. П., против Л. Д. Р., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. П., ул. „Х. Б.“ № 37, вх.А, ет.3, ап.7.
В молбата се твърди, че с ответницата са бивши съпрузи. Бракът им бил прекратен с
Решение № 1329 от 07.12.2022 г., постановено по гр.д.№ 3318/2022 г. по описа на PC-гр. П..
За конкретния акт на домашно насилие посочва, че на 08.03.2023 г. около 18:45 часа,
молителят бил в дома си с децата Александра, Кевин, и приятелката му. Изведнъж на
вратата започнало да се удря силно. Отворил и видях ответницата, която била пияна. Тя му
изкрещяла „нещастник“ и „тъпак“. Молителят споделя, че веднага затворил вратата, за да не
се уплашат децата. Твърди, че дъщеря му Александра видяла майка си.
Посочва, че на място пристигнали служители на МВР, като същевременно
ответницата си тръгнала, като била изкъртила пощенската му кутия.
Излагат се твърдения, че ответницата системно употребявала алкохол.
Счита, че с поведението си и действията си, ответницата предизвикала страх, уплаха,
дискомфорт и напрежение у молителя.
Молителят иска от съда да издаде заповед, с която да наложи на ответника
предвидените в чл.5, т.1 и т.3 от ЗЗДН.
1
В проведеното съдебно заседание молителят, чрез процесуалния си представител
адвокат Е. П. от АК П., поддържа молбата и моли съдът да я уважи, като основателна и
доказана. Претендират се разноски.
В проведеното съдебно заседание при редовност на призоваването, ответницата не се
явява и не взема становище по депозираната молба по ЗЗДН.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
В подкрепа на молбата е представена декларация от В. И. А., съдържаща подробно
описания инцидент на 08.03.2023 г..
Не е спорно между страните по делото, че страните са бивши съпрузи. Последното се
установява и от представеното по делото заверено копие на Решение № 1329/07.12.2022 г.
постановено по гр.д. № 3318/2022 г. по описа на РС П., с което бракът между тях е
прекратен по взаимно съгласие.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля М. Д. Ц.,
която живее на семейни начала с молителя. От показанията й се установява, че на 08.03.2023
г., около 18:30 часа – 19:00 часа в дома, в който живеят – гр. П., ул. „А. I“ № 10, чула
блъскане и удряне по входната врата на апартамента. Посочва, че лицето, което е тропало
била ответницата, като при затваряне на вратата от страна на молителя, Л. Р. му казала
„тъпак, нещастник, боклук“. След това ударила пощенската кутия, която се намирала извън
апартамента. Свидетелката изяснява, че не е видяла непосредствено удара, но забелязала, че
след като си е тръгнала ответницата, кутията била вдлъбната в предната част. Твърди, че
освен нея, свидетел на случилото се станало и Александра – дъщеря на страните, както и че
ответницата била в неадекватно състояние. Посочва, че молителят бил подал сигнал на
телефон 112 и след инцидента пристигнали полицейски служители. Споделя, че молителят
бил притеснен и не му станала приятно от обидите.
Съдът кредита показанията на свидетелката, като логични, последователни и
подкрепящи се от събраните по делото доказателства. При анализа им съдът съобрази
разпоредбата на чл.172 ГПК.
Съдът намира, че останалите доказателства по делото са неотносими и като такива не
следва да се обсъждат.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Чл.2 ЗЗДН дефинира, че домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо,
сексуално насилие, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудително ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено от
и спрямо опредЕ. категория лица, в която попадат молителят и ответницата.
От дефиницията, дадена в чл.2 ЗЗДН, а и от разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗЗДН, следва,
че целта на закона е да се изследва поведението на ответника не абстрактно и изобщо, а
2
конкретният акт на домашно насилие, индивидуализиран по време, място, начин и проявна
форма. Съобразно него се преценява основателността на молбата, относимостта на
доказателствата и адекватната мярка за защита.
Молбата е подадена от и срещу легитимирано по закон лице, с оглед разпоредбите на
чл.3, т.1 ЗЗДН и предвид това, че между страните не е спорно обстоятелството, че страните
са бивши съпрузи. Също така, основана на твърдения за осъществено по отношение на
молителя психическо и емоционално насилие на 08.03.2023 г., съдът приема, че молбата е
депозирана в предвидения по чл.10, ал.1 от Закона преклузивен срок /актът на домашно
насилие е извършен на 08.03.2023 г., а молбата е депозирана на 10.04.2023 г. понеделник,
явяващ се първият следващ присъствен ден съгласно чл.60, ал.6 ГПК/. Поради горното,
същата е допустима за разглеждане.
Преценена по същество съдът намира подадената молба за основателна. Доказано в
хода на производството посредством събраните доказателства е осъщественото от
ответницата поведение, което поведение съдът намира, че е подведимо под предвидените в
чл.2 ЗЗДН форми на домашно насилие и представлява психическо и емоционално такова
спрямо В. А.. За този си извод съдът кредитира приложената от молителя декларация за
осъществено спрямо него домашно насилие. Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.2, т.3 ЗЗДН,
е предвидена като доказателствено средство в процеса по молба за защита срещу домашно
насилие декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН. С оглед специфичния характер на отношенията,
чиято защита се търси по ЗЗДН е предоставен улеснен за молителя, търсещ защита срещу
домашно насилие ред, като представи декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН и на която е придадено
доказателствено значение и в случай на липса на други доказателства съдът следва да издаде
заповед за защита от домашно насилие само на основание приложената декларация,
доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото,
времето, съответно и конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по
смисъла на чл. 2 ЗЗДН. Законът за защита срещу домашното насилие изрично предвижда
провеждането на спорно съдебно производство по реда на чл.12, ал.1 и чл.15, ал.1 ЗЗДН с
възможност за събиране на доказателства от страните, съгласно чл.13 ЗЗДН. Точно по този
начин е защитено и правото на защита на ответницата в производството, която има
възможността, и следва да опровергае доказателствената стойност на декларацията по чл.9,
ал.3 ЗЗДН, установена изрично в чл.13, ал.3 ЗЗДН, чрез представяне на съответни
доказателства. В този случай, в доказателствената тежест на ответницата при направеното
оспорване, че е извършила акт на домашно насилие е да проведе успешно насрещно
доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията.
Във връзка с горното, настоящият съдебен състав приема, че представената по делото
декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН съставляват доказателство, доколкото същата не са опроверга
от насрещни доказателства на ответницата. Последната нито е взела становище по
депозираната молба, нито е ангажирала доказателства в оборването на твърдения акт на
домашно насилие.
По изложените съображения в това спорно производство ответницата не успя да
3
установи липсата на действия, които могат да се квалифицират като домашно насилие.
С оглед горното, за съда не е налице основание да не даде вяра на декларираното от
В. А. и да не приеме, че на 08.03.2023 г. Л. Р. е упражнила спрямо него психическо и
емоционално насилие – като е удряла по входната врата на жилището му и крещяла
„нещастник“ и „тъпак“
Съвкупно от изложеното, съдът намира, че е налице необходимост от постановяване
на мерки на защита, съобразени с фактическите отношения между страните, характера на
упражненото насилие, степента на въздействие върху лицето и евентуалните последици. Въз
основа на посочените критерии, съдът намира, че по отношение на ответницата следва да се
наложи предвидената в чл.5, ал.1, т.1 и т.3 ЗЗДН мярка, а именно да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на молителя, както и забрана на
извършителя да приближава молителя на по-малко от 10 метра, както и да не приближава
жилището, което обитава - ул. „А. I” №10, ет.2, ап.12, работата им и местата му за отдих и
социални контакти. Тези мерки съдът намира, че ще дадат пълна защита на молителя и ще
накарат ответницата да преосмисли поведението си към него. Налагането на мерките за
закрила предвидени в закона не е самоцелно, а следва да е адекватно и в зависимост от
проявлението на домашното насилие, като същевременно следва да се държи сметка да не се
навлиза необосновано в правната сфера на ответницата.
Преценката на съда досежно срока е в рамките на предвидения от закона такъв, а
именно: от три до осемнадесет месеца. Съобразявайки, че извършените от ответницата
действия спрямо молителя са се ограничили до проява на вербална агресия, съдът намира, че
наложените мерки спрямо Л. Р. следва да бъдат наложени за срок от шест месеца, считано от
издаването на заповедта за незабавна защита по чл.18, ал.1 ЗЗДН на 10.04.2023 г.
С оглед предвиденото в разпоредбата на чл.5, ал.4 ЗЗДН кумулативно налагане на
глоба, съдът намира, че ответницата следва да бъде осъден да заплати такава в размер на 200
лева. При определянето на размера на глобата съдът съобрази тежестта на нарушението.
Съобразно изхода от спора и на основание чл.11, ал.2 ЗЗДН, ответницата следва да
бъде осъден да заплати в полза на Районен съд П. държавна такса в размер на 25 лева.
С оглед изхода от спора и предвид отправеното искане, в тежест на ответницата
следва да се възложат сторените от молителяа разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА Л. Д. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „Х. Б.“ № 37,
вх.А, ет.3, ап.7 ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕТО НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ
по отношение на В. И. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „А. I” №10, ет.2,
ап.12, на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН.
4
ЗАБРАНЯВА на Л. Д. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „Х. Б.“ №
37, вх.А, ет.3, ап.7 ДА СЕ ПРИБЛИЖАВА до пострадалия В. И. А., ЕГН **********, до
неговото жилище находящо се в гр. П., ул. „А. I” №10, ет.2, ап.12, местоработата и до
местата за социални контакти и отдих, докато той се намира там на разстояния по-малко от
10 метра, на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА Л. Д. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „Х. Б.“ № 37,
вх.А, ет.3, ап.7, да заплати в полза на съдебната власт, по сметка на Районен съд П. глоба в
размер на 200 лева /двеста лева/, на основание чл.5, ал.4 ЗЗДН.
ОСЪЖДА Л. Д. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „Х. Б.“ № 37,
вх.А, ет.3, ап.7, да заплати в полза на съдебната власт, по сметка на Районен съд П.
държавна такса в размер на 25 лева /двадесет и пет лева/, на основание чл.11, ал.2 ЗЗДН.
ОСЪЖДА Л. Д. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „Х. Б.“ № 37,
вх.А, ет.3, ап.7, да заплати на В. И. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „А. I”
№10, ет.2, ап.12, сумата от 600 лева /шестстотин лева/, представляваща сторените в
производството разноски, на основание чл.78, ал. 1 ГПК.
Въз основа на настоящото решение ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, която
подлежи на незабавно изпълнение, като обжалването на решението не спира изпълнението
й.
В заповедта за защита да се посочи, че при неизпълнението й, полицейският орган,
констатирал нарушението, ще задържи нарушителя и ще уведоми незабавно органите на
прокуратурата.
ПРЕПИСИ от настоящото решение и заповедта да се връчат на страните и на
НАЧАЛНИКА на РУ на МВР П., съгласно чл.16, ал.3 ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в 7-дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5