Р Е Ш Е
Н И Е
№ /………………….. год., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, VI-ти състав в публичното съдебно заседание, проведено на ОСМИ
ФЕВРУАРИ ПРЕЗ ДВЕХИЛЯДИ И СЕДЕМНАДЕСЕТА ГОДИНА в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС
СЛАВОВ
при секретаря А.И. и в присъствието на
прокурора ……………….. като разгледа докладваното от съдията АТАНАС СЛАВОВ гр. дело
№ 1690 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.87
ал.3 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано
по предявен с искова молба от Д.Д.П. ЕГН:**********,
адрес *** и съдебен адрес *** чрез АД „ М. И К.” ЕИК ******* против Р.В.Ж. ЕГН:**********,***, В.Р.В.
ЕГН:********** ***, М.В.Г. ЕГН **********,*** и Г.Ц.Г. ЕГН:********** *** с
правно основание чл. 87 ал.3 от ЗЗД, цена на иска -109 374.40 лв.
В хода на производството ищцата Д.Д.П. е починала на 11.11.2016 год., за което е съставен акт
за смърт № 2047/12.11.2016 год. на Община Варна
и съдът на основание чл.227 от ГПК е конституирал като ищеца М.В.В. с ЕГН:**********, действаща със съгласието на своята
майка и законен представител С.Й.К. с ЕГН:********** и адрес *** и съдебен
адресат адв. К.М. от ВАК, наследник по завещание на починала ищца.
В исковата си молба ищцата твърди, че
на 19.11.1997 г. в гр. Варна между нея и ответниците Р.В.Ж.
и М.В.Г., нейни роднини е сключен договор, по силата на който тя им е
прехвърлила собствеността на собствения си недвижим имот, находящ се в гр.
Варна, ул. „ Цар Освободител „бл.1, вх. „А", ет. 5, ап. 24, срещу
задължение за издръжка и гледане, което да им осигурят докато е жива. Ищцата е
запазила правото да ползвам имота до края на живота си. Договора е сключен с
нотариален акт № 24, том LXXII, дело № 19222/1997 г. на нотариус Д. С..
Твърди, че две години след сключване
на договора в жилището й се настанила да живее дъщерята на ответницата М.В.Г. –
Я.. Ищцата не е била съгласно и била против, но не предприела никакви действия
за изваждането й от имота. Я. започнала да се държи собственически в имота, не
разрешавала на майката на ищцата, да излиза на балкона, преминавала през
стаята, която ищцата обитавала без да я предупреждава. Обсебила гардероба и
шкафовете й.
След сключване на договора всички
сметки, включително за ел. енергия, вода и храна се заплащали от ищцата. За
домакинството се грижела единствено ищцата, тя миела съдовете, и тези на Я.,
простирала прането, включително и нейното, почиствала си стаята, банята и
тоалетната, които били общи.
След като ищцата си купила нов
хладилник Я. й забранила да го ползва, а освен това бил постоянно пълен и
нямало място за храната на ищцата.
Майката на ищцата починала през 2002
г., а нейното здравословното състояние се влошило. Ищцата заболяла онкологично,
което наложило да й бъде провеждана химиотерапия и лъчетерапия. През 2002 г.
претърпяла една операция на гърдата, а през 2005 г. - още една гинекологична
операция.
През 2009 г. отново оперирали гърдата
й, поради съмнения за туморно образование. Нито веднъж по време на честите й
престои в болницата никой от ответниците не я е посетил, с изключение на отв. Р.Ж.,
който в редки случаи я придружавал до болницата.
На първата процедура по химиотерапия я
завела нейна близка приятелка. При едно от връщанията в домът й, след престой в
болницата Я. я попитала защо се връща, а не отиде на гробищата, където е
починалата й майка.
Твърди, че и е оказван постоянен
тормоз, а през 2008 г. претърпяла инсулт, който се повторил през 2011 г.
Към настоящия момент е подложена на
постоянен тормоз от Я., която изцяло я изолира от приятелите й и добрите й
познати. Хората я отбягвали, защото Я. вдигала телефона, когато я търсят и
говори от нейно име, като я злепоставя. Отделно от това подслушвала разговорите
й, крещи й, постоянно търси причина, за да прави скандали. В резултат на всичко
това живеела напълно изолирана от хората, никой не се интересувал от нея и
никой вече не я посещавал. Нейна приятелка от гр.Велико Търново, след посещението
си в домът й във Варна й заявила, че повече няма да стъпи в дома й, заради
поведението на Я..
Ищцата твърди, че има нужда от
лечение, което с доходите си от пенсия не може да си позволи. През 2011 г.
лекарите й предложили операция, която поради липса на средства отказала. Към
момента страда от множество заболявания/ остеопороза, онкологично заболяване,
гинекологично заболяване, хипертонична болест на сърцето, инсулт и др./, които
не е в състояние да лекува, поради липса на средства.
Твърди, че ответниците от началото на
договора до дата на предявяване на иска не са изпълнявали задълженията си. В
резултат на факта, че дъщерята на отв. М.Г. заживяла при ищцата, животът й се е
превърна в кошмар. Ответниците не изпълнявали задълженията си да я гледат и
издържат, не й осигурявали спокоен и пълноценен живот, какъвто водела до
сключване на договора, поради което иска този договор да бъде развален.
Моли съда да постанови решение, с
което да развалите, сключения с Нотариален акт № 24, дело № 19222/1997 г. на
нотариус Д. С.,*** действие Варненския районен съд между страните по делото
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка.
С исковата молба са представени
писмени доказателства, поискани са да бъдат допуснати гласни доказателства.
В съдебно заседание ищцата редовно
призована, се представлява от процесуален представител по пълномощие, който
поддържа иска.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил
отговор от ответниците М.В.Г., ЕГН **********, с
адрес ***, и Г.Ц.Г., ЕГН **********, с адрес ***, двамата със съдебен адрес:***,
чрез процесуалния им представител по пълномощие адв. М. Д., с който оспорват
иска.
В отговора са предявени насрещни
искове при условията на евентуалност съдът да постанови трансформация на
задължението на ответниците за издръжка на ищцата по процесния договор -
нотариален акт № 24, том LXXII, дело № 19222/1997 г. на нотариус Д. С., като
определи паричната й равностойност, която да бъде заплащана от ответниците с
правно основание чл.89 ал.1 предл. 2 от ЗЗД и съдът в условията на евентуалност
да осъди ищцата да върне на ответниците паричната равностойност на престираните
от тях издръжка и гледане по процесния договор - Нотариален акт № 24, том
LXXII, дело № 19222 Д997 г. на нотариус Д. С., в общ размер на 96 000 лева
(съставляваща приблизителна месечна сума от 500 лева за периода от сключването
на нотариалния акт до постановяване на решението за разваляне, вкл. и
осъществените през 2003 г. и 2009 г. ремонти в жилището), както й дължимата
законна лихва върху главницата от момента на развалянето до момента на
окончателното плащане с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД.
В отговора си на исковата молба
насрещната искова молба ответниците по първоначалния оспорват предявения иск с
правна квалификация по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, като неоснователен.
Правят възражение, че правото на
ищцата на основание чл.87 ал.5 от ЗЗД, да иска разваляне на договора поради
неизпълнение на задължението за издръжка и гледане преди 30.05.2008 г. е
погасено, поради изтеклата давност.
Признава се фактът, че на 19.11.1997
г. между страните е сключен с нотариален акт № 24, том LXXII, дело № 19222 Д997
г. на нотариус Д. С. договор, по силата на който ищцата прехвърля на
ответниците собствения си недвижим имот - апартамент № 24, находящ се в гр.
Варна, ул. „Цар Освободител № 67 бл.1, вх. „А", ет.5, срещу поетото от тях
задължение за издръжка и гледане, като й осигурят спокоен и нормален живот,
какъвто е водела до този момент, докато е жива и прехвърлителката е запазила
правото си на ползване на имота до края на живота си.
Оспорват изцяло като неверни
изложените в исковата молба, подробно описани твърдения – относно
противопоставяне на ищцата за настаняването на дъщерята на ответниците да живее
при нея, че е плащала за своя сметка всички сметки, включително за ел. енергия,
вода и храна, вкл. и на настанената в жилището й Я.; ищцата е поела грижите по
домакинството, вкл. миенето на съдовете, прането и простирането му, сама си
почиствала стаята, банята и тоалетната, които били общи; сама се е грижила за
здравословното си състояние, без грижи и помощ от ответниците; въпреки нуждите
от лечение и операция, които ответниците не поемали, наложило отказването й от
тях, поради липса на доходи.
Оспорват твърденията на ищцата в ИМ,
че ответниците от началото на процесния договор до сега не са изпълнявали
задълженията си да гледат и издържат, да осигуряват спокоен и пълноценен живот
на ищцата, какъвто водела същата до сключване на договора, твърдят че са
неверни твърденията на ищцата за поведението на дъщерята на ответниците
- Я. и за отношението й към ищцата и нейната майка.
Твърдят, че: ответниците са извършвали
цялостно, постоянно и непрекъснато изпълнение на задължението на всички
ответници (съдлъжници) за издръжка и гледане на ищцата по процесния нотариален
акт № 24, том LXXII, дело № 19222/1997 г. на нотариус Д. С., като ежедневно и
системно, през целия период на действие на договора, са предоставяли издръжка,
включваща изцяло храна, режийни разноски, облекло и др. и са полагали грижи за
здравето, личната и битовата хигиена и домакинството на прехвърлителката.
Твърдят, че между страните –ответниците, техните дъщери от една страна, и
ищцата и нейната майка от друга, е имало единствено взаимни и топли отношения,
домашна обстановка като към членове на тяхната домашна среда и семейство.
Ответниците по делото са изпълнили задълженията си да осигурят пълната
необходима издръжка и полагане на лични грижи за прехвърлителката съобразно
приетия от страните критерий - осигуряване на спокоен и нормален живот, какъвто
е водила до момента на сключването на договора. Ищцата като прехвърлител по
процесния договор за издръжка и гледане се е съгласила задълженията за издръжка
и гледане да се изпълняват с валиден погасителен ефект и от трето лице - от
членовете на семейството на ответниците М.В.Г. и Г.Ц.Г.
- дъщерите им Я. и С.. Поради тази причина и изричното съгласие на кредитора, Я.
била допусната да живее в общо домакинство с ищцата. Изпълнението на
задълженията им е било ежедневно, постоянно и непрекъснато, както изискват характера
на поетите с договора задължения и нуждите на прехвърлителката, което
изпълнение ищцата е приемала до 25.06.2013 год.
Обуславящо изпълнението на ответниците
чрез дъщерите им е здравословното им състояние, което е влошено.
Ответниците твърдят, че на 25.06.2013
г. Я. напуснала жилището след отказа на ищцата да приема издръжка и грижи в
натура по процесния договор от ответниците.
След многобройни неуспешни опити на
ответниците и дъщерите й да се свържат и разговарят с ищцата след тази дата, от
ответниците е изпратена нотариална покана № 11, том II, рег.№ 5174 /25.07.2013
г. по регистъра на нотариус И. Маджунова, рег.№ 195, с която ищцата е поканена
да осигури необходимия достъп до апартамента и съдействие на ответниците и на
дъщерите им Я. Г. Ц.и С. Г. Ц.за продължаване на изпълнението по цитирания
по-горе нотариален договор.
Ответниците твърдят, че ищцата не
приема изпълнението по договора и не оказва необходимото съдействие за
изпълнение на задължението за издръжка в натура, ответниците са продължили
изпълнението на задължението си в пари. На 25.07.2013 г. са изпратили на ищцата
на пощенски запис за сумата от 120 лева съставляващо парично изпълнение на
задължение за издръжка и гледане.
Излагат твърдения, че са извършили със
собствени средства, без противопоставяне на ищцата по първоначалния иск
подобрения в размер от 1 182.15 лева, представлява увеличената стойност на
процесния апартамент № 24, находящ се в гр. Варна, ул. „Цар Освободител" №
67 бл.1, вх. „А", ет.5, в периода 2003 - 2013 г., съставляващи строителни
подобрения - необходими и полезни разноски, подробно описани, както следва:
РЕМОНТ на терасата на апартамента през
м. юни, 2003 г. - на обща стойност 296 лева, изразяващи се в отстраняване на
нарушената мазилка на стените на терасата, възстановяване на стъкла и маджун по
остъклената част на терасата (частично), възстановяване мазилка и боя на стени
на терасата, гипс и латекс.
ЧАСТИЧЕН РЕМОНТ на санитарно
помещение, включващо баня, тоалет, преддверие през м. юли - август, 2009 г. -
на обща стойност 832.15 лева, изразяващо се в шпакловка стени и тавани баня, подмЯ. на фаянс баня и PVC тръба, облицоване с гипса
картон, боядисване с латекс трикратно, на стени и таван баня, подмЯ. кранове на бойлер тип "ЮНГА" - 3 бр. , подмЯ. на батерии за душ и умивалня , в преддверието
шпакловка стени и тавани, боядисване с латекс трикратно, на стени и таван
преддверие, в тоалетната -шпакловка стени и тавани тоалет, боядисване с латекс
трикратно, на стени и таван тоалет.
Отделно от това подмЯ.
кранове на бойлер тип "ЮНГА" - 3 бр. през м. юли, 2010 г. - на обща
стойност 18 лева и подмЯ. кранове на бойлер тип
"ЮНГА" - 3 бр. - м. май, 2012 г. - на обща стойност 18 лева, подмЯ. кранове на бойлер тип "ЮНГА" - 3 бр. - м.
януари, 2013 г. - на обща стойност 18 лева.
С Определение на съда по реда на
чл.214 от ГПК искът е намален.
В насрещната искова молба са заявили петитум,
с който молят съда да осъществи производство за трансформация на задължението
на ответниците
Г.Ц.Г. и М.В.Г. за издръжка на ищцата Д.Д.П.
като кредитор по процесния договор - нотариален акт № 24, том LXXII, дело №
19222/1997 г. на нотариус Д. С., като съдът определи паричната й равностойност
в размер на 250 лева, месечно, която да бъде заплащана от ответниците, на
ищцата с пощенски запис.
В условията на евентуалност, ако съда
уважи предявения иск за разваляне на процесния договор за издръжка и гледане,
на основание чл.87 ал.3 от ЗЗД, на основание чл. 88, ал.1 ЗЗД да осъди ищцата
да върне на ответниците паричната равностойност на престараните от тях издръжка
и гледане по процесния договор - нотариален акт № 24, том LXXII, дело №
19222/1997 г. на нотариус Д. С., в общ размер на 35 982.06 лева, ведно със
законна лихва върху главницата от момента на развалянето до момента на
окончателното плащане.
С отговора са направени
доказателствени искания и са представени писмени доказателства.
Съдът е приел направеното възражение
от страна на ответниците по делото М.В.Г. и Г.Ц.Г.,
че искът с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД е погасен по давност, за факти
и обстоятелства, касаещи развалянето на договора, настъпили преди 30.05.2008 г
В съдебно заседание ответниците
редовно призовани, не се явяват представляват се от процесуален представител по
пълномощие, който поддържа отговора на исковата молба и насрещните искове.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците Р.В.Ж. и В.р.В. не са депозирали отговор на
исковата молба. С нарочна молба до съда признават иска като основателен.
В срока по чл.131 от ГПК ищцата по
първоначалния иск е депозирала отговор на предявените насрещни искове, с който
оспорва предявените насрещни искове, като неоснователни. Съдът е приел
направеното възражение от страна на ищцата, че не е давала съгласие
задълженията по алеаторния договор за издръжка и гледане да бъдат изпълнявани
от трето лице, извън страните по договора.
В отговора твърди, че не е давала
съгласие Я. и С. да живеят при нея в жилището, което е прехвърлила в
собственост на ответниците срещу задължението им да я гледат и издържат. Двете
лица са се настанили в жилището през 1998 г., поради изричното съгласие за това
на майката на ищцата, която по това време е страдала от тежко заболяване,
поради която причина доверителката ми не е имала желание да се конфронтира с
нея и да я огорчава.
След настаняването на двете дъщери на
ищците, вместо гледане, доверителката ми е била принудена да търпи от това
постоянни притеснения и неудобства. Дъщерите на ищците са изнесли почти всички
дрехи на ответницата Оспорва в отговора, че ответниците са й пращали хранителни
продукти. Храната, с която хладилникът е бил постоянно пълен е такава, каквато
ищцата не консумира, поради заболяванията си.
Ищцата се е обслужвала изцяло сама,
като сама е приготвяла храната си, плащала е консумативните разноски за вода,
ел. енергия и телефон, които след настаняването при нея на двете дъщери на
ищците са станали многократно по - високи, разходите за данък недвижими имоти и
такса смет, за кабелна телевизия, както и разходи за общи части в етажната
собственост и др.
Оспорва твърдението относно факта, че
ответниците са й доставяли нафта и че са участвали в заплащането на разходи за
вода, ел. енергия, кабелна телевизия, телефон, разходи по поддръжка на общите
части в етажната собственост. Не отрича твърдението, че са били закупени от
ищците по насрещния иск нови ел.уреди, но същите не са били предназначени за
нея.
Оспорва твърдението, ответниците да са
участвали със средства или с труд при ремонти в процесното жилище и в
осигуряване на лекарствени средства и облекло. Вместо полагащите й се грижи,
ищцата е била принудена да търпи неудобства и притеснения от присъствието на
дъщерята на ищците в дома си. Същевременно, поради множеството свои заболявания
ищцата е имала потребност от достатъчно спокойствие и грижи, които не е
получавала от ищците.
Ищцата твърди, че не е получавала
нотариална покана, за каквато се твърди в насрещната искова молба. Всички
предприети от тях действия са след завеждане на настоящото производство на
30.05.2013 г. Оспорва да е изпаднала в забава, тъй като самите ищци са
неизправна страна по така сключения договор. Алтернативно се твърди, че размерът
на иска е прекалено завишен.
Направила е възражение, че искът с
правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД е погасен по давност, с изтичане на
предвидения петгодишен срок, по смисъла на чл. 114 от ЗЗД, за факти и
обстоятелства настъпили преди 13.11.2008 г.
В отговора на насрещния иск моли съда,
ако уважи иска на ищцата за разваляне на договора за прехвърляне на недвижим
имот срещу издръжка и гледане, да отхвърлите претенцията по насрещния иск за
присъждане на сумата от 96 000 лева, представляваща стойността на престираното от ответниците М.Г.
и Г.Г., като неоснователна.
В отговора са направени
доказателствени искания и са представени писмени доказателства.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Съдът с определение постановено по
реда на чл.146 ал.1 т.3 от ГПК е приел за установено и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че между страните по делото е възникнала
облигационна връзка по силата на сключен договор под формата в Нотариален акт
за покупко-продажба на недвижими имоти под № 24, том LXXII, дело № 19222 /1997
г. на нотариус Д. С. Нотариус при ВРС, вписан Службата по Вписванията вх.рег. №
17471, стр. 46874, по силата на който ищцата е прехвърлила на Р.В.Ж. и М.В.Г.
собствеността на: АПАРТАМЕНТ №24, находящ се на пети етаж в жилищна сграда
бл.1, вход А, гр.Варна ул. Цар Освободител, построена върху държавна земя в
кв.459 по плана на 1 подрайон на гр.Варна,състоящ се от входно антре, дневна,
кухня-лаборатория, две стаи килер, баня, тоалетна, три балкона, със застроена
площ на жилището 85,98 кв.м., с идентификатор № 10135.1505.69.2.28 по КК на
гр.Варна одобрена със Заповед № РД-18-98/10.11.2008 год. на ИД на АГКК, на
същия етаж 10135.1505.69.2.29, под обекта иден. № 10135.1505.69.2.22, над
обекта идент. № 10135.1505.69.2.43 при граници и съседи, ведно с прилежащото му
избено помещение,, при съответните граници, ведно със 3,1700% идеални части от
общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя, срещу
задължението преобритателите Р.В.Ж. и М.В.Г., да
поемат гледането и издръжката на прехвърлителката, като й осигурят спокоен и
нормален живот, какъвто е водила до сега, докато е жива.
Прехвърлителката си е запазила правото
на ползване на имота докато е жива.
По време на сключване на договора преобритателя и ответник Р.В.Ж. е бил в граждански брак с Е.Г.В.
***, поч. на 08.10.2012 год. и с оглед възмездния
характер на договора, в качеството на ответник е конституиран и нейния
наследник В.Р.В..
По време на сключване на договора преобритателката М.В.Г. е била в граждански брак с Г.Ц.Г.,
с оглед на възмездния характер на договора, съпругът й е конституиран като
ответник по делото.
Безспорно по делото е установено, че
дъщерите на ответниците М.В.Г. и Г.Ц.Г. Я. и С. са
живеели в процесното жилище, за периода от 2000 г. до 2013 год. за Я. и С. през
периода 1999 г. до 2006 г.
В хода на съдебното дирене съдът е
допуснал в полза на страните свидетели, като гласни доказателствени средства,
за установяване на факта, че ответниците са изпълнявали задълженията си по
договора, а на ищцата въведените в исковата молба твърдения. От разпитана
личния лекар на ищцата свидетелката К.Х.П.
– Н., съдът установи, общото не добро здравословно състояние на ищцата поради
множеството заболявания които тя е имала. Посещавай ги свидетелката като личен
лекар, ищцата не е била придружавана, но е споделяла, че има замайване,
главоболие, изтръпване и т.н. , което е налага консултации с други специалисти.
При конкретен повод с висока температура, коремни болки, и след това
хоспитализирана е била придружавана от
мъж. Това е единствения случай в който е била придружавана.
От разпита на свидетеля Р.И. К. се
установява, че поради своите здравословни причини отв. М.Г. не може да дойде да
се грижи за нея тук във Варна. От разпита на свидетелката не може да се
установи, категорично ищцата Д.П. да е приела вместо М. за нея да се грижат
дъщерите й Я. и С.. След 2006 г. не се хранеха заедно първоначално, заради
графика на Я..
От показанията на свидетеля И.С.Ж.,
който е съсед на Д., съдът установи, че Д. сама си почиствала и се грижеше в домът
си, сама се е грижела за прането. Оплаквала се Д., че Я. се държи лошо с нея, често
е посещавала съседа разтреперана. От показанията му съдът установява, че
отношението на Я. към нея е било грубо. Свидетеля, често давал пари на заем на Д.
да си заплаща сметките, а на пенсията тя ги е връщала.
От разпита на свидетеля Р.П.Т. съдът
установи, от непосредственото присъствие на свидетелката, че Д. не е искала да
приема в домът си дъщерите на М.Г., но причината да ги приема е настойчивостта
на майка й. Я. се е държала много аругантно с Д.,
непрекъснато й крещяла. Имали противоречия с Я. за плащането на разходите за
ток. Свидетелката е виждала, как Д. си пере бельото, блузки и други дрехи на
ръка. Стаята си Д. е чистила сама без прахосмукачка, защото е нямала, с
обикновена с метла си метяла нейната стая. Присъствала съседа й св.Жилов и е
продал варел с нафта.
От разпита на В.Г. И. съдът установи,
че от 2008 г. докато Я. живееше в процесния имот, го е посещавала в седмицата
един-два пъти даже, защото аз работила близо в ученическата поликлиника. От
2008 г. на свидетелката е направило впечатление, че е посрещана с неприязън от Я..
Винаги отивала в другата стая, правела физионимии и затваряла вратата. Личното
впечатление на свидетелката е, че Я. е говорила с Д. винаги с недотам
уважителен тон. Свидетелката е купувала лекарствата на Д. за периода след 2008
год.
От показанията на свидетеля В.С.П. се
установи, че всяка година й доставял нафта и ходил да и чистя печката. След
2008 г. всичко в апартамента е било старо и захабено. През 2010 г. е посетил
процесния имот за да отремонтира акумулиращата печка. При посещенията си преди
2010 год свидетеля е забелязал, че процесния имот е непочистен. Виждал цялата
мивка пълна с мръсни чинии След 2008 г. свидетеля е ходил най-малко два-три
пъти, но се е срещал с Д. навън и тя му е споделяла за проблемите с Я.. Един
човек като се грижи за възрастен човек не значи само да се чисти. За техните
проблеми зная от Д.
От разпита на св.Г.Д.Г., съдът
установи, че след 2008 г. е посещавал жилището на Д.. През юли, август 2013 г. юли
месец ходил, в жилището. От мястото им били свалени контактите и стърчали
кабелите.
От допуснатата и приета съдебно
икономическа експертиза от вещото лице Е.Т. се установи, че необходимите
средства като разходи на една година, за издръжка на един човек, според данните
по НСИ за релевантния период с оглед въведеното възражение, че искът е погасен
по давност е от месец ноември на 2008 год. до м.юни на 2013 год. и общо в
размер на 13 501,86 лева. /с оглед на факта че искът е предявен на
13.11.2013 год., а дъщерята на ответниците Я. е
напуснала жилището през месец считано от месец юли на 2013 год.
От заключението на вещото лице О.,
прието в съдебно заседание съдът установи, че извършените ремонтни работи в
просения имот, претендиран от ответниците през 2003 год. е в размер на 134,39
лева. Стойност на извършените ремонтни дейности в процесния имот през 2009 год.
е в размер на 700,09 лева.
По делото е приета и изслушана
съдебнопсихиатрична експертиза от вещото лице д-р Б., от заключението на което
съдът установи, че починала входа на производството ищца Д.П. не страда от
психични заболявания. Не са събрани данни за употреба, злоупотреба или
зависимост от алкохол и психо активни вещества. П. е страдала от множество
соматични заболявания-състояние след квандрантекомия по повод карценом на
лявата млечна жлеза. Хипертонична болест, изхемична болест на сърцето,
бронхиектатична болест, двустранни бронхиектази, глаукома и катаракта, хроничен
обострен панкреатит, хроничен атрофичен гастрит, дразним колон без диария,
дивертикулоза на дебело черво, хроничен атрофичен гастрит, коксатроза. В
характера на Д.П. не са настъпили болести промени.
От допуснатата и приета съдебно
медицинска експертиза се доказа, че вещо лице д-р Л.И.С., специалист по
Вътрешни болести и Нефрология, че в случая, починалата по хода на производство
ищца е 83 годишна жена, в средно увредено общо състояние, в съзнание,
адекватна. През 2013 г. комисия на ТЕЛК е определила 91 % загубена
работоспособност, в резултат на множество соматични заболявания. Вещото лице
въз основа на писмените доказателства по делото т.е.медицинската документация,
е дало заключение, че Д.Д. Петрова от дълги години е
страдала от хипертонична болест, има установена исхемична болест на сърцето,
стенокардия, рецидивиращо предсърдно мъждене, преживяла два исхемични мозъчни
инсулта /2008 г. и 2011 г./, с бронхиектазна болест, хронична обструктивна
белодробна болест, разпространена пневмофиброза, с хроничен калкулозен
пиелонефрит, ХБН I ст. Няколкократно е била на стационарно лечение по повод на
хроничен атрофичен гастрит, хроничен панкреатит, дивертикули на дебело черво,
със симптоматична анемия. Оперирана по повод на карцином на гърда с проведена
химиотерапия и лъчетерапия. По повод на двустранна коксартроза извършена
алопластика на лява ТБС. Оперирана по повод на миома на матката. С глаукома и
катаракта. Д.Д. П. се е нуждаела от системно лечение
в домашни условия, а при обостряне на соматичните заболявания и от стационарно
лечение. В определени периоди от живота си Д.Д. П. е
имала нужда от чужда помощ: след възстановяване от инсулт, следоперативни
интервенции на тазобедрена става, онкологична и гинекологична операции.
Необходими са й били рехабилитационни грижи за раздвижване и всекидневни грижи
за обслужването й, свързани с поддържане на лична хигиена, хранене във
възстановителния период. Във връзка с установено онкологичното заболяване и поради
оплаквания от храносмилателния тракт се е налагало често хоспитализиране в
клиника по гастроентерология, където са били извършвани диагностични процедури,
с оглед изключване рецидив на онкологичното заболяване. Във връзка със
заболяванията на храносмилателния тракт, е имала нужда от диетично хранене -
течно-кашави и лесно смилаеми храни, при нормален двигателен режим, без
физическо натоварване. Д.Д. Петрова не е била
хоспитализирана в психиатричните клиники през периода 2000-2016 г. Множество соматични
заболявания, те не са довели до промЯ. в нейното
психично състояние. Видно от всички представени по делото епикризи от различни
лечебни заведения, лицето Д.Д. Петрова е била
адекватна, ориентирана за време и място.
Показанията свидетелите М.М.В., Н.И.Н., Ц.В.В., В.Д.Ш. и
свидетеля М.Н.Ш., касаят период преди 2008 год., който макара и въведен в
исковата е ирелевантен за правния спор, с оглед въведеното възражение за
давност, От друга страна техните показания са не са конкретни, наблюденията им
откъслечни и през продължителен период от време, а и не дават ясна картина са
отношенията към правно релевантния период след 2008 год., поради и тази причина
съдът не следва да ги кредитира.
Останалите гласни доказателства, съдът
следва да кредитира като непротиворечиви и кореспондиращи с останалите по
делото писмени и гласни доказателства.
Тази фактическа обстановка съдът
установи от събраните по делото писмени доказателства, които кредитира. Съдът
кредитира заключението на вещото лице, като обективно и компетентно.
От така установената фактическа
обстановка съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявени иск е с правно основание чл.
87 ал.3 от ЗЗД.
Искът е основателен и доказан.
На разглеждане е заявен конститутивен
иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на сключен между
страните договор за прехвърляне на правото на собственост на недвижими имот
срещу задължение за издръжка и гледане.
Съдът е приел на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК за безспорно и за ненуждаещо се от доказване в
отношенията между страните по делото следните факти, че Д. в качеството на
кредитор е прехвърлила собствения си недвижим имот срещу задължение за издръжка
и гледане, което ответниците са поели задължение да й осигурят докато е жива.
Безспорно е установено, че починалата
в хода на производството ищца е била изправна страна по договора и е изпълнила
задължението си да прехвърли правото на собственост.
В тежест на приобретателя по договора е
да докаже, че е изпълнявал задълженията си по договора, в необходимия вид, обем
и качество /Решение № 82 / 05.04.2011 г. по гр.д. № 1313 / 2009 г., IV г.о. на
ВКС.
Към датата на сключване на договора
задължението на приобретателите е неопределено, по вид обем и качество. С
течение на времето, с възрастта на прехвърлителката, с оглед нейното
здравословно състояние и други обстоятелства нуждите от издръжка и гледане
нарастват. Длъжниците по договора дължат изпълнение на задължението за издръжка
и гледане в пълен обем, съобразно нуждите на прехвърлителката т.е. длъжникът е
длъжен, за да изпълни точно е да осигури в натура и онези нужди от издръжка и
гледани, които не са били налице в момента на сключване на договора . Приобретателите
по алеторния договор за издръжка и гледане са длъжни да престират издръжка и
гледане на прехвърлителя, която да съответства на всичките му нужди, като
грижите следва да бъдат предоставяни в техния пълен обем и съдържание, което е
необходимо./Решение № 1014 / 20.12.1999 г. по гр.д. № 550 / 1999 г. , II г.о.
на ВКС, Решение № 70 / 05.07.2011 г. По гр.д. № 612 / 2010 г., Ill г.о. на ВКС,
Решение № 216 / 23.06.1996 г. по гр.д. № 636 / 1995 г., II г.о., Решение № 653
/ 08/07/2002 г. по гр.д. № 295/2002 г., II г.о./
Задължението за гледане и издръжка е
единно, неделимо и следва да се осъществява чрез престиране на грижи и издръжка
ежедневно, непрестанно, непосредствено и в пълен обем, докато е необходимо /Решение
№ 1272 / 03.02.2009 г. на ВКС по гр.д. № 3441 / 2007 г., IV г.о., решение №
1159/28.10.1994 г., II г.о./.
По делото безспорно е доказано, че
ответника Р.В.Ж. не е изпълнявал задълженията си по договора, което се
потвърждава и от неговите признания.
Частичното неизпълнение от страна на приобретателя
по договор за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане се равнява на пълно
неизпълнение, което е основание за неговото разваляне по реда на чл. 87 от ЗЗД
/ Решение № 386 /13.05.2003 г., постановено по гр.д. № 947 / 2002 г., II г.о.
на ВКС/.
От събраните поделото доказателства
може да се направи категоричен извод, че преобритателите по договора в лицето
на ответника М.В.Г. не е изпълнявала задълженията си по договора, по причина за
която отговарят, което е основание за неговото разваляне на основание чл.87
ал.3 от ЗЗД.
По делото не се събраха доказателства,
че ответницата М.В.Г. е изпълнявала добросъвестно задълженията си по договора
като лично и в натура е давала издържа и гледане кредитора Д.П., като израз на
изпълнение на задълженията си по договора.
В хода на производството е направеното
възражение, че ответницата М.В.Г., че е изпълнила задължението си по договора,
чрез своите деца, явяващи се трети лица за облигационното правоотношение.
Това възражение, като средство за
защита, съдът намира за неоснователно и недоказано.
Безспорно е установено, че
облигационната връзка по силата на сключения договор е възникнала между Д.П.
като кредитор и Р.В.Ж. и М.В.Г.. Както
се изтъкна и по-горе задължението на издръжка е гледане е единно и неделимо и
пора това изпълнение на задълженията по него на един от длъжниците ползва и
останалите, ако е в пълен обем.
Спорен в настоящото производство се
явява въпросът дали кредитора в лицето на Д.П. е дала съгласие, задълженията
поети от двамата ответници в натура за издръжка и гледане да бъдат давани от
трето за страните по договора лице.
Съдът намира направеното възражение за
неоснователно.
Съобразено с установената съдебна
практика, настоящия съдебен състав приема приобретателите не са задължени да
извършват всички действия по предоставяне на дължимата се издръжка и грижи
лично, а могат да направят това и чрез трето лице, което не е страна по договора
за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане.
Това е възможно и в случаите, когато в
договора липсва изрична уговорка в този смисъл. Третото лице трябва да извършва
действията от името и за сметка на приобретателите по договора за прехвърляне
на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане и това трябва да е
известно на прехвърлителя. Ако прехвърлителя приеме предложените от третото
лице издръжка и грижи приобретателите ще се освободят от задължението си до
обема на приетата престация.
Ако прехвърлителя неоправдано откажат
да приемат предложените от третото лице издръжка и грижи прехвърлителите ще
изпаднат в забава и няма да може да ангажират отговорността на приобретателите
за неизпълнение на договора. В случаите, когато прехвърлителите получават
издръжка и грижи от трето лице, което не е страна по алеаторния договор и не
прави това от името и за сметка на приобретателите, то приемането на тези грижи
от страна на прехвърлителите няма да освободи преобритателите от задължението
им. Изключение от това са случаите, когато действията на третото лице, макар и
извършени в изпълнение на негово собствено задължение, с оглед на естеството на
правоотношението, ще доведат до погасяване на задължението на приобретателите
/ТР № 6/15.02.2012 г., постановено по тълк. д. № 6/2011 г. на ОСГК на ВКС/.
Съобразно с трайната съдебна практика,
настоящия съдебен състав приема, че трето за договора лице дъщерята на
ответницата М.В. Ж. е живяла в процесното жилище, като не е осъществявала в
пълен обем, съобразно нуждите на прехвърлителката задълженията по договора за
издръжка и гледане на своята майка.
Първоначално кредиторката
Д.П., е приемала част от това изпълнение. Дъщерята Я. е живее при нея и
отношенията им са били добри. През релевантния за спора период след 2008 год. до
датата на предявяване на иска третото за договора лице не е осъществявало от
името на длъжника М.В. Ж. изпълнение на задължението й по договора. В тази
насока са събрани категорични доказателства, че кредиторката сама е посещавала
лекар, не е била посещавана в медицинските заведения при хоспитализиране, сама
си е готвила, почиствала перяла и плащала сметки. Сама се е грижила за
отоплението и е плащала сметки като ток вода и др.
В този смисъл макара да е допустимо
трето за договора лице да осъществява от името на длъжника по алеаторния
договор издръжка и гледане, то даването на издръжка и гледане от това трето
лице в не е доказано, със допустимите от закона доказателствени средства.
В изложения смисъл настоящия съдебен
състав приема, че е налице неизпълнение на договора от страна на Р.В.Ж. и М.В.
Желева, тъй като макар и чрез трети лица е налице неизпълнение на задължение по
договор за което длъжника в случая ответниците отговарят.
Задължението на длъжниците по договора
е да изпълняват задълженията си добросъвестно, така както е уговорено в
договора като неизпълнение на задължението на третото лице за предоставяне на
издръжка и гледане отговорност носят преобретателите.
По делото не се доказа, че кредитора
по договора Д.П. не е оказала необходимото съдействие, за изпълнението на
задължението на ответниците по даването на издръжка и гледане.
На първо място доказателства, че Д.П.
е пречила или не е оказала необходимото съдействие за изпълнение на
задълженията на ответниците остана недоказано и доказателства в тази насока не
са събрани. Не са събрани и доказателства, че Д.П. в качеството на кредитор не
е оказала необходимото съдействие за изпълнение на задълженията по договора и
на Я. дъщерята на М.В., ако се приеме, че е приела задължението по издръжка и
гледане натура от трето за облигационно правоотношение лице.
Дори и съдът да се приеме, че
кредиторът в лицето на Д.П. е оказала необходимото съдействие, то по силата на
сключения алеаторен договор отказът това не е основание да се приеме, че тя е в
неизпълнение на задълженията си по договора, а длъжник е този, който следва
незабавно да изплаща парична сума като заместващо изпълнение и да поиска от
съда трансформиране на задължението в натура в паричен еквивалент, но преди
завеждане на иска за разваляне на договора. Видно от представените по делото
писмени доказателства-пощенски записи, началния момент от който ответницата и
заплащала парична сума за издръжка е 25.07.2013 год. / л.76 т.І от дело/ т.е.
повече от два месеца след предявяване на иска. В настоящия случай това не е
станало. При неизпълнение на задължението по договора същия следва да бъде
развален./Решение № 166 от 20.III.1997 г. по гр. д. № 204/96 г., II г. о.,
докладчик съдията М. Б./
В този смисъл направеното възражение е
неоснователно и недоказано.
В настоящата хипотеза без значение е
твърдението, че след датата на предявяване на исковата молба до датата на
смъртта на Д.П. ответниците са престирали
в нейна полза паричен еквивалент на дължимата от тях грижа. Предвид
неизправността на длъжниците по договора към датата на предявяване на иска, те
не притежават възможността да претендират трансформиране на задължението им в
парично, тъй като са неизправни длъжници /Тълкувателно решение № 96 /
28.06.1966 г. /
Ирелевантно за правния спор е и обстоятелството,
че ответниците поради здравословни причини и финансови затруднения не са имали
възможност да изпълняват задълженията си по договора.
По насрещните искови претенции:
Насрещния иск е с правно основание чл.
55 от ЗЗД.
Съобразно по-горе изложените мотиви,
искът с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД се явява основателен и съдът дължи
произнасяне по предявените в условията на евентуалност искове с правно
основание чл.55 ал.1 от ЗЗД.
Искът с правно основание чл. 55 от ЗЗД
за осъждане на ищцата да заплати на ответниците Г.
сумата от 1 182.15 лева, представляващи увеличената стойност на имота след извършени
от тях подобрения в него.
Ответницата претендира разноски, които
е направила, като твърди, че се касае за извършени в имота подобрения.
По отношение на иска за сумата от 296
лева, представляваща ремонт на терасата на апартамента през м. юни, 2003 г.,
изразяващи се в отстраняване на нарушената мазилка на стените на терасата,
възстановяване на стъкла и маджун по остъклената част на терасата (частично),
възстановяване мазилка и боя на стени на терасата, гипс и латекс.
Този иск е погасен по давност, тъй
като от дата на извършените СМР до датата на предявяване на иска е изтекъл срок
по дълъг от пет години и искът е погасен по давност, поради и което е
неоснователен.
За правна яснота следва съдът да
отбележи, че тези извършени СМР не съставляват подобрения в имота, за да бъдат
претендирани, по реда на чл.55 от ЗЗД, а представляват разходи извършени от собственика
за запазване и ползване на веща по нейното предназначение, което е основание да
се отхвърли и на това основание искът.
По отношение на иска за сумата от
832.15 лева, представляващ частичен ремонт на санитарно помещение, включващо
баня, тоалет, преддверие през м. юли - август, 2009 г., изразяващо се в
шпакловка стени и тавани баня, подмЯ. на фаянс баня и
PVC тръба, облицоване с гипса картон, боядисване с латекс трикратно, на стени и
таван баня, подмЯ. кранове на бойлер тип
"ЮНГА" - 3 бр. , подмЯ. на батерии за душ и
умивалня , в преддверието шпакловка стени и тавани, боядисване с латекс
трикратно, на стени и таван преддверие, в тоалетната -шпакловка стени и тавани
тоалет, боядисване с латекс трикратно, на стени и таван тоалет, подмЯ. кранове на бойлер тип "ЮНГА" - 3 бр. през
м. юли, 2010 г. - на обща стойност 18 лева и подмЯ.
кранове на бойлер тип "ЮНГА" - 3 бр. - м. май, 2012 г. - на обща стойност
18 лева, подмЯ. кранове на бойлер тип
"ЮНГА" - 3 бр. - м. януари, 2013 г. - на обща стойност 18 лева иск с
правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД.
Искът е неоснователен и недоказан
Твърдените от ответниците извършени
СМР извършени след 2009 год. са недоказани. По делото не се събраха
доказателства за извършване на ремонта и изразходваните средства.
В противоречие с тези твърдения са
събрани доказателства, че други лица са извършили претендираните СМР. Поради
тази причина този иск е недоказан.
В случая тези разходи, ако се приеме
че са извършени от ответниците М.В.Г. и Г.Ц.Г., представляват
необходими разходи за запазване и ползване на веща по нейното предназначение.
Към момента на тяхната извършване ответницата е била собственик на половината
от процесния имот, а твърдените ремонти дейности, са били за ползването на този
имот по неговото предназначение, като такъв и не подлежат на възстановяване.
По отношение на иска с правно
основание чл.55 ал.1 от ЗЗД за сумата от 35 982.06 лева, представляваща
паричната равностойност на престираните от ответницата
М.В.Г. и Г.Ц.Г. непосредствени грижи по гледане и издръжка на Д.П., предявен в условията
на евентуалност, ако се уважи искът по чл.87 ал.3 от ЗЗД.
За да се уважи искът по чл.55 от ЗЗД,
представляващ иск за неоснователно обогатяване, на отпаднало основание следва
да се докаже, че ответницата лично или чрез трето за договора лице, е давала на
кретиторката по договора издръжка и гледане в натура, които подлежат на
обезщетяване по разваления алеаторен договор.
На доказване в този случай подлежат
фактите свързани с обедняването на ищцата по насрещния иск, с полаганите
издръжка и гледане в натура и обогатяването ответницата за нейна сметка, на отпаднало
основание поради разваляне на договора с обратна сила.
Този иск е неоснователен, тъй като по
делото, както се изтъкна и по горе не доказа, ищцата по насрещния иск, лично
или чрез трето за договора лице, своята дъщеря да е давала срещу правото на собственост
издръжка и гледане на ответницата по този иск в натура, които грижи да бъдат
обезщетение.
При така изложеното се налага изводът,
че този иск също се явява неоснователен.
По отношение на разноските.
С оглед изхода от делото съдът следва
да присъди в тежест на ответниците да заплатят на адв.К.М.
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА, в размер на 3 717,50
лева по Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.
Починалата в хода на производството
ищца Д.П. е освободена от внасяне на дължимата държавна такса на основание
чл.83 от ГПК, поради и което с оглед изхода от делото съдът следва да присъди
таксата да бъде заплатена от ответниците, по сметка на бюджета на съдебната по
сметка на ОС-Варна в размер на 4 375 лева /Определение № 1610/03.06.2013
год./.
Р Е Ш И:
РАЗВАЛЯ на основание чл.87 ал.3 от ЗЗД,
сключеният Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка
и гледане под формата в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти
под № 24, том LXXII, дело № 19222 /1997 г. на нотариус Д. С. Нотариус при ВРС,
вписан Службата по Вписванията вх.рег. № 17471, стр. 46874, по иск на М.В.В. с ЕГН:**********, наследник по завещание на починалата
ищца Д.Д.П. ***, поч. на
11.11.2016 год., за което е съставен акт за смърт № 2047/12.11.2016 год. на
Община Варна и заместена по реда на чл.227 от ГПК, действаща със съгласието на
своята майка и законен представител С.Й.К. с ЕГН:**********, адрес ***, чрез
процесуален представител по реда на чл.32 от ГПК адв. К.М. от ВАК против Р.В.Ж.,
ЕГН:**********,***, В.Р.В., ЕГН:********** ***, М.В.Г. ЕГН **********,*** и Г.Ц.Г.
ЕГН:********** ***. поради виновно неизпълнение на задълженията по договора от приобретателите Р.В.Ж. и М.В.Г., на задължението да поемат
гледането и издръжката на прехвърлителката, като й осигурят спокоен и нормален
живот, какъвто е водила до сега докато е жива, срещу собствеността на
АПАРТАМЕНТ №24, находящ се на пети етаж в жилищна сграда бл.1, вход А, гр.Варна
ул. Цар Освободител, построена върху държавна земя в кв.459 по плана на 1
подрайон на гр.Варна,състоящ се от входно антре, дневна, кухня-лаборатория, две
стаи килер, баня, тоалетна, три балкона, със застроена площ на жилището 85,98
кв.м., с идентификатор № 10135.1505.69.2.28 по КК на гр.Варна одобрена със
Заповед № РД-18-98/10.11.2008 год. на ИД на АГКК, на същия етаж 10135.1505.69.2.29,
под обекта иден. № 10135.1505.69.2.22, над обекта идент. № 10135.1505.69.2.43
при граници и съседи, ведно с прилежащото му избено помещение, при съответните
граници, ведно със 3,1700% идеални части от общите части на сградата и правото
на строеж върху държавна земя.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН предявения иск от М.В.Г. ЕГН **********,*** и Г.Ц.Г. ЕГН:********** ***
против М.В.В. с ЕГН:**********, действаща със
съгласието на своята майка и законен представител С.Й.К. с ЕГН:**********, за
сумата от 1 182.15 лева, представляваща сбор от сумата от 296 лева, разходи за ремонт
на терасата на апартамента през м. юни, 2003 г., изразяващи се в отстраняване
на нарушената мазилка на стените на терасата, възстановяване на стъкла и маджун
по остъклената част на терасата (частично), възстановяване мазилка и боя на
стени на терасата, гипс и латекс и сумата от 832.15 лева, частичен ремонт на
санитарно помещение, включващо баня, тоалет, преддверие през м. юли - август,
2009 г., изразяващо се в шпакловка стени и тавани баня, подмЯ.
на фаянс баня и PVC тръба, облицоване с гипса картон, боядисване с латекс
трикратно, на стени и таван баня, подмЯ. кранове на
бойлер тип "ЮНГА" - 3 бр. , подмЯ. на
батерии за душ и умивалня , в преддверието шпакловка стени и тавани, боядисване
с латекс трикратно, на стени и таван преддверие, в тоалетната -шпакловка стени
и тавани тоалет, боядисване с латекс трикратно, на стени и таван тоалет, подмЯ. кранове на бойлер тип "ЮНГА" - 3 бр. през
м. юли, 2010 г. - на обща стойност 18 лева и подмЯ.
кранове на бойлер тип "ЮНГА" - 3 бр. - м. май, 2012 г. - на обща
стойност 18 лева, подмЯ. кранове на бойлер тип
"ЮНГА" - 3 бр. - м. януари, 2013 г. - на обща стойност 18 лева с
правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН предявения иск от М.В.Г. ЕГН **********,*** и Г.Ц.Г. ЕГН:********** ***
против М.В.В. с ЕГН:**********, действаща със
съгласието на своята майка и законен представител С.Й.К. с ЕГН:**********, за
сумата 35 982.06 лева, представляваща паричната равностойност на престираните от ответницата М.В.Г. и непосредствени грижи
по гледане и издръжка на Д.Д.П., ведно със законна
лихва върху главницата от момента на развалянето на договора, до окончателното
й изплащане.
ОСЪЖДА Р.В.Ж., В.Р.В., М.В.Г. и Г.Ц.Г.
ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС-Варна, сумата
от 4 375 лева, представляваща дължима държавна такса, за която ищцата Д.Д.П. *** поч. на 11.11.2016 год.,
за което е съставен акт за смърт № 2047/12.11.2016 год. на Община Варна, в хода
на производство е била освободена от предварителното и внасяне с Определение №
1610/03.06.2013 год.
ОСЪЖДА Р.В.Ж., В.Р.В., М.В.Г. и Г.Ц.Г.
ДА ЗАПЛАТЯТ на адвокат К.М. с ЕГН:********** и адрес *** сумата 3 717,50
лева, адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗА, определено по реда на
чл.7 ал.2 т.5 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.
Решението на съда подлежи на обжалване
двуседмичен срок от редовното му връчване на страните с въззивна жалба, чрез
първоинстанционния съд пред Варненски апелативен съд.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: