Решение по КНАХД №352/2025 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК /Административно-процесуален кодекс/, вр. с чл. 63в от ЗАНН /Закон за административните нарушения и наказания/.

Образувано е по касационна жалба на Началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към Агенция „Пътна инфраструктура“, депозирана чрез юрисконсулт Д. П., против Решение № 41 от 14.05.2025 г. постановено по АНД № 135 по описа на Районен съд – Бяла Слатина за 2024 г., с което е отменено издаденото от него против Р. М. И. от [населено място], Наказателно постановление /НП/ № 8525/21.02.2024 г., с наложено административно наказание - глоба в размер на 2000,00 лева, на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3-то от Закона за движение по пътищата, за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3-то ЗДвП, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4, бук. „а“ и чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“, от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

В касационната жалба са изложени доводи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано.

Иска се отмяна на оспореното решение и потвърждаване на НП, като законосъобразно. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В с.з. касатора, редовно призован не се явява и не се представлява.

Ответникът по касационната жалба Р. М. И. от [населено място], редовно призован, не се явява и не се представлява. От процесуалния му представител адв. Ч. е депозиран писмен отговор, с който оспорва касационната жалба с доводи, че обжалваното решение не страда от сочените пороци. Заявява, че първоинстанционния съд правилно и мотивирано извел законосъобразни изводи за допуснати съществени процесуални нарушения в производството по издаване на оспореното НП. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Участващият в касационното производство прокурор дава заключение за допустимост, но неоснователност на жалбата. Отправя искане към съда оспореното решение да бъде оставено в сила.

Административен съд – Враца, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата и в писменото становище доводи и съображения, при съобразяване с разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена в установения с чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от надлежна страна срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт, при което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

Предмет на касационна проверка за законосъобразност е Решение № 41 от 14.05.2025 г. постановено по АНД № 135 по описа на Районен съд – Бяла Слатина за 2024 г., с което е отменено издаденото от Началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към Агенция „Пътна инфраструктура Наказателно постановление № 8525/21.02.2024 г. С последното на Р. М. И. от [населено място], е наложено административно наказание - глоба в размер на 2000,00 лева, на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3-то от ЗДвП, за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3-то ЗДвП, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4, бук. „а“ и чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“, от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Въззивният съд е отменил НП на процесуално основание, като е приел, че административнонаказващият орган – Началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към Агенция „Пътна инфраструктура няма материална компетентност да издава НП по реда на чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

Решението на районният съд е валидно – постановено от законен състав, допустимо – разгледан е заявения спор и са конституирани надлежните страни и правилно – постановено при правилно приложение на материалния закон и без допуснати съществени процесуални нарушения.

Съдът е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност, като не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила.

Събрани са необходимите и относими доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото и въз основа на тях правилно е установена фактическата обстановка. Обсъдени са всички възражения изложени в жалбата и са формирани изводи за тяхната неоснователност, които изводи се споделят напълно от настоящия касационен състав и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро от АПК не следва да бъдат повтаряни.

Съгласно приложената санкционна норма на чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, наказва се с глоба от 500 [рег. номер]. водач, който, без да спазва установения за това ред управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Според чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановление се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.

Нормата на чл. 189е, ал. 12 от ЗДвП регламентира правомощията на председателя на управителния съвет на АПИ или оправомощени от него длъжностни лица да издават наказателни постановления по ЗДвП, но само за административни нарушения по чл. 179, ал. 3-3в.

Процесното НП е издадено от Началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към Агенция „Пътна инфраструктура“, определен със Заповед № РД-11-246/31.03.2022 г. на председателя на УС на АПИ. След като в случая е прието, че водачът е извършил нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и е наказан по реда и на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, то следва да се приеме, че административнонаказващият орган не е разполагал с материалната компетентност да издаде наказателно постановление, тъй като тя е била ограничена само до административните нарушения по чл. 179, ал. 3-3в от ЗДвП. В тази връзка съдът отбелязва, че с ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г., разпоредбата на чл. 189е, ал. 12 от ЗДвП е изменена, като вече е предвидена възможност наказателните постановления за административни нарушения по чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП да се издават от председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ или оправомощени от него длъжностни лица, която норма има действие занапред.

По тези съображения и след извършена служебна проверка на решението на районния съд, съгласно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК, при която не се констатираха основания за отмяната му поради невалидност, недопустимост или несъответствие с материалния закон, извън визираните в касационната жалба, решението на РС – Бяла Слатина, с което е отменено НП следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и своевременно направено искане за адвокатско възнаграждение, в полза на ответника, следва да бъде присъдено такова в размер на 500,00 (петстотин) лева.

Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 41 от 14.05.2025 г. постановено по АНД № 135 по описа на Районен съд – Бяла Слатина за 2024 г.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ ДА ЗАПЛАТИ на Р. М. И. от [населено място] направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на 500,00 (петстотин) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.