Р Е Ш Е Н И Е
№ 573
от 09.08.2022 г., гр. Хасково
Административен съд -
Хасково,
ІІІ-ти касационен състав, в открито заседание на двадесети юли, две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА
КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
БИЛЯНА ИКОНОМОВА
като
разгледа АНД /К/ № 583/2022 г. по
описа на Административен съд - Хасково, докладвано от съдия Икономова,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във
връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна
жалба на Началник сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи /ОД на МВР/ - Хасково, срещу Решение № 131/26.04.2022 г.
по АНД № 1338/2021 г. по описа на Районен съд – Хасково. С решението е отменено
наказателно постановление /НП/ № 21-1253-001608/15.10.2021 г. на Началник
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Хасково, с което на Р.Г. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300 /триста/ лева на основание чл. 177, ал. 1, т.
2 във връзка с чл. 150 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/.
Изложени са
съображения за отмяна на съдебният акт, постановен в противоречие с материалния
закон и необоснован. Оспорват се твърденията за допуснати съществени
процесуални нарушения. Наказателното постановление съдържало всички необходими
реквизити. Безспорно било установено извършването на нарушението. Претендира
разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание
касаторът - Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Хасково, редовно
призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът
– Р.Г., редовно призован, не се явява и не се представлява. С отговор от
процесуалния му представител се оспорва касационната жалба като неоснователна.
Посочва се, че актосъставителят възпроизвежда следната фактическа обстановка –
непредставяне на свидетелство за управление на моторно превозно средство
/СУМПС/, а наказващият орган е приел, че провереното лице не е правоспособен
водач или няма издадено СУМПС от Република България. Допуснати били съществени
процесуални нарушения, препятстващи лицето да узнае за какви факти се цели
ангажиране на отговорността му. Не намира приложение разпоредбата на чл. 53,
ал. 2 ЗАНН. Моли решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Прави
възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски, вкл. и
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Хасково, изразява становище за неоснователност на
жалбата.
Административен
съд - Хасково, като прецени събраните по делото доказателства и наведените
касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема следното от
фактическа и правна страна:
Касационната
жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу
акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Решението
на Районния съд е валидно и допустимо, доколкото същото е постановено по
подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от
компетентен съд в рамките на правомощията му.
Съгласно
чл. 63в ЗАНН „решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред
административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния
кодекс /НПК/, и по реда на глава дванадесета от АПК“. Разпоредбата на чл. 63в ЗАНН препраща към чл. 348, ал. 1 НПК, в който са посочени следните касационни
основания – нарушение на закона; допуснато съществено нарушение на процесуални
правила; явна несправедливост на наложеното наказание. Приложимият ред, обаче,
е разписанията в Глава дванадесета от АПК „Касационно производство“, в която се
съдържат разпоредбите на чл. 209 и чл. 218 АПК. Съгласно чл. 209 АПК касационната
жалба се подава, когато решението е: нищожно; недопустимо; неправилно поради
нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените
правила или необоснованост. Съгласно чл. 218 АПК касационната инстанция обсъжда
само посочените в жалбата пороци на решението, като следи служебно за
валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон. От
тълкуването на цитираните разпоредби се формира извод, че посоченото в жалбата касационно
основание „необоснованост“ не попада в кръга на касационните основания по чл.
348, ал. 1 от НПК, поради което не следва да бъде обсъждано от настоящия съд.
Не
са налице основанията за отмяна на съдебното решение, посочени в чл. 63в ЗАНН
във връзка с чл. 348, ал. 1 НПК.
Районният съд е
установил следната фактическа обстановка: на 05.06.2021 г., около 22 часа, на
път Трети клас № 506, община Минерални бани, Р.Г., управлявал лек автомобил „Мазда“
с рег.№ *******. При извършена проверка от служители на РУ - Хасково водачът не
представя СУМПС. За извършеното нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП е
съставен акт бл. № 0669248/05.06.2021 г., връчен на водача. С НП № 21-1253-001608/15.10.2021
г. Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Хасково е наложил на Р.Г.
административно наказание на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП за извършено
нарушение на чл. 150 от ЗДвП, доколкото при извършена справка се установява, че
водачът е неправоспособен. Тази фактическа обстановка е установена въз основа
на събрания и кредитиран от Районен съд - Хасково доказателствен материал.
Съдът
констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, чиято контролна
функция е предоставена по силата на чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП във връзка
със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.
Спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, както и срокът за
абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т.
5 от НК.
Не
са посочени по безспорен начин елементите от обективната и субективната страна
на деянието. В АУАН и НП не се съдържат задължителните реквизити по чл. 42, т. 4-т.
5 и чл. 57, ал. 1, т. 5-т. 6 от ЗАНН: описание на нарушението, обстоятелствата,
при които е извършено, както и законните разпоредби, които са нарушени виновно.
Налице е несъответствие между отразената в АУАН фактическа обстановка и
възпроизведената въз основа на цялата административнонаказателна преписка
такава в НП. Видно от АУАН и НП, лицето не представя СУМПС.
Задължението на водача да носи СУМПС е регламентирано в разпоредбата на чл.
100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, като за неизпълнението му се предвижда ангажиране на отговорност
– чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Видно от НП, обаче, отговорността на водача е
ангажирана за това, че същият е неправоспособен съгласно чл. 150 ЗДвП, по
смисъла на която разпоредба „всяко пътно превозно средство, което участва в
движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява
от правоспособен водач“. Недопустимо е за първи път наказващият орган да
установи нови факти, за осъществяването на които наказаното лице не е имало
възможността да се защити съгласно чл. 42, ал. 1, т. 8 и чл. 44 ЗАНН. В
конкретния случай новите факти, констатирани в резултат на последваща проверка,
са част от състава на друго по вид административно нарушение, за извършването
на което се налага административно наказание в значително по-голям размер от
този, определен от законодателя за установеното от контролните органи като
извършено от Р.Г. нарушение. Налице е допуснато процесуално нарушение, от
категорията на съществените, доколкото водачът на МПС е възпрепятстван да
разбере в какво действителност е обвинен, съответно – да организира своята
защитна теза. Не се касае за нередовност на акта, която може да бъде поправена
по реда на чл. 53, ал. 2 ЗАНН, тъй като не са установени по безспорен начин
извършването на нарушението /кое е съставомерното по чл. 6 ЗАНН изпълнително
деяние/ и вината на нарушителя по отношение на сочените за извършени две
различни по вид административни нарушения. Изводите на Районен съд – Хасково в
тази посока са подробни, поради което настоящата съдебна инстанция, споделяйки
ги изцяло, не намира за необходимо да преповтаря. Оспореното съдебно решение следва
да бъде оставено в сила.
С оглед изхода от
спора искането на касатора за присъждане на разноски се оставя без уважение, а
в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 300
/триста/ лева, представляващи договорено и платено в брой адвокатско
възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие, осъществени пред
касационната инстанция.
По
изложените съображения и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал.
2 от АПК, чл. 63д, ал. 1 ЗАНН във връзка с чл. 228 във връзка с чл. 143, ал. 3
АПК Административен съд - Хасково,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 131/26.04.2022
г. по АНД № 1338/2021 г. по описа на Районен съд – Хасково.
ОСЪЖДА Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи – Хасково, с адрес – гр. Хасково, бул. ***,
да заплати на Р.Г., ЕГН **********, с адрес ***, сумата в размер на 300 /триста/
лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.