№ 45063
гр. София, 15.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20221110156971 по описа за 2022 година
Предявен е от Т. Д. Г. отрицателен установителен иск срещу „Т.“ ЕАД с правно
основание чл. 439 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК с искане да се признае за установено спрямо
ответника, че ищецът не му дължи поради извършено плащане на 07.11.2017г. и
прихващане следните суми: 302,64 лева, главница за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г.,
законна лихва в размер на 3, 87 лева за периода от 01.08.2022г. – 16.09.2022г., и сума в
размер на 212,27 лева, неолихвяеми везмания, за които е бил издаден изпълнителен лист от
16.07.2021г. по гр. дело № 29810/2019г. по описа на СРС, 61-ви състав и въз основа на който
е било образувано изп. дело № 2022*0401409 по описа на ЧСИ Б.а, рег. № * на камарата на
ЧСИ.
Ищецът Т. Д. Г. твърди, че на 07.11.2017г. е изпратил по банков път на ответника сума
в размер на 571 лева. С писмо с изх. № Г-221 от 19.07.2022г. ответникът бил признал, че с
тази сума било разплатено задължението по обща фактура № **********/07.2017г., касаеща
период 05.2016г.- 04.2017г., цялото на стойност 562,88 лева главница и 8,60 лева лихва към
датата на плащането. Въпреки това ответникът бил злоупотребил с издадения изпълнителен
лист в нарушение на чл. 3 ГПК и бил образувал изп. дело № 2022*0401409 по описа ни ЧСИ
Б.а, рег. № *. Поддържа, че към настоящия момент ответникът отричал да е отнесал
плащането към обща фактура № **********/31.07.2017г. за доставена топлинна енергия за
периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г., която била на обща стойност 598,46 лева, както и
към никое друго задължение по същия абонатен номер 308213. Бил се снабдил с
изпълнителен лист от 16.07.2021г. на СРС по гр. дело № 29810/2019г. на СРС, 61-ви състав
във връзка с гр. дело № 6254/2020г. на СГС и въз основа на него през м.08.2022г. образувал
изп. дело № 2022*0401409. Въпреки че ответникът бил признал, че задължението по общата
фактура било платено, образувал посоченото изп. дело и претендирал заплащането на 302,64
лева- главница, ведно със законна лихва от 01.08.2022г. до 16.09.2022г., която била само част
от посочената в изпълнителния лист главница, както и частично вземане за неолихвяеми
суми в размер на 212, 27 лева. След получаване на поканата за доброволно изпълнение бил
1
подал жалба до ответника и до съдебния изпълнител против търсените от него суми. В
отговор пред съдебния изпълнител ответникът бил посочил, че претендира всички суми по
издадения изпълнителен лист. Поддържа, че с молба с вх. № Г-221/13.05.2022г. ищецът бил
погасил чрез изявление за прихващане дължимата се съгласно изпълнителния лист главница
за топлинна енергия в размер на 562,88 лева за период от 01.05.2016г. до 30.04.2017г., ведно
със законна лихва от 29.05.2019г. до изплащането. С това бил изплатил всички дължими
суми по издадения против него изпълнителен лист. Сочи, че изпълнителният лист бил
издаден за следните суми: 18,84 лева- цена на услугата дялово разпределение за периода от
м.05.2016г. до м.04.2017г., ведно със законна лихва, считано от 29.05.2019г. до
окончателното изплащане, както и 598,46 лева, главница за топлинна енергия за периода от
01.05.2016г. до 30.04.2017г., ведно със законна лихва, считано от 29.05.2019г. до
окончателното изплащане, както и 87,09 лева, обезщетение за забава за периода от
16.09.2016г. до 26.03.2018г., 91,82 лева- разноски пред СРС и 76,50 лева, разноски пред
СГС. Така описаните вземания, с изключение на 562,88 лева, всички останали, вкл. и
горницата над 562,88 лева до 598,46 лева били заплатени преди образуване на изп. дело на
05.01.2022г. Поддържа, че към датата на образуване на изп. дело /24.08.2022г./ всички суми
били погасени чрез плащане и изявление за прихващане. Счита, че с вземането си за 571
лева на основание чл. 104, ал. 2 ЗЗД двете насрещни вземания се смятат погасени до размера
на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши, а именно от
15.06.2021г., което било датата на влизане в сила на съдебното решение по гр. дело №
6254/2020г. по описа на СГС. Евентуално с исковата молба прави изявление за прихващане
със сумата от 571 лева. Разликата от 8,12 лева прихваща със законната лихва върху
главницата, която се претендира в поканата за доброволно изпълнение- 3,87 лева за период
от 01.08.2022г. до 16.09.2022г. Искането към съда е да уважи предявения иск. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се
оспорват предявените искове като неоснователни и недоказани. Изложени са съображения,
че на 16.04.2018г. срещу ищеца е било подадено заявление по чл. 410 ГПК за заплащане на
следните фактури №№ **********; **********; **********; **********; **********;
**********; **********; **********; **********; **********; **********; **********;
7005*293; **********; **********; **********; **********; **********; **********;
**********; **********; **********; **********; **********; **********; **********;
**********; **********; **********; **********. Било подадено възражение и било
образувано гр. дело № 29810/2019г. по описа на СРС, 61- ви състав, като съдът бил уважил
частично претенцията им. Твърди, че производството по делото се отнасяло до множество
фактури, различни от посочената от ищеца. Счита, че въпросът дали сумата по посочената
фактура е платена бил разрешен със сила на присъдено нещо. След постановяване на
решението на СГС ищецът бил заплатил на дружеството следните суми: на 31.01.2020г.-
65,25 лева; на 06.01.2022г.- 255,41 лева; на 31.01.2022г.- 270 лева. С постъпилите суми било
извършено отнасяне по реда на чл. 76 ЗЗД, поради което били образували изп.дело за
главница в размер на 302,64 лева, ведно със законната лихва върху остатъка от главницата,
2
юрисконсултско възнаграждение по изп. дело в размер на 150 лева и авансово платени ТТР
към ЗЧСИ в размер на 113,50 лева. Не признават извършено прихващане. Искането към
съда е да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа страна.
По делото е представен изпълнителен лист от 16.07.2021г., издаден по гр. дело №
29810/2019г. на СРС, 61-ви състав, с който Т. Д. Г. е осъден да заплати на „Т.“ ЕАД следните
суми: 18,84 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. май
2016г.- м. април 2017г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба- 29.05.2019г., до окончателното изплащане на сумата на основание чл. 79
ЗЗД, както и сумата от 598,46 лева, представляваща стойността на доставена от дружеството
топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия по общи условия за
недвижим имот, находящ се в гр. София, *** за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г.,
както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 87,09 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за стойността на
доставената топлинна енергия за периода от 16.09.2016г. до 26.03.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба- 29.05.2019г.
до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 91,82 лева, представляваща
разноски направени пред СРС и сумата от 76,50 лева, разноски във въззивното
производство.
Представена е молба, подадена от „Т.“ ЕАД от 24.08.2022г., с която е поискано от ЧСИ
Б.а да образува изп. дело въз основа на изп. лист, издаден по гр. дело № 29810/2019г. на
СРС, като е посочено че към 17.08.2022г. остатъкът от дължимата сума е 302,64 лева
главница и законна лихва към 01.08.2022г. в размер на 212,27 лева.
Представено е писмо с рег. индекс № Г-221 от 19.07.2022г. по описа на „Т.“ ЕАД, в
което е посочено, че по съдебна преписка с ID 138525 за абонатен номер 308213 е било
заведено дело въз основа на задължения по фактури с №№ **********, **********,
**********, ********** и **********, като оставащото задължение е в размер на 499,61
лева. Били постъпили пет плащания по банков път, както следва: на 31.01.2020г. в размер на
65,25 лева; на 06.01.2022г. в размер на 255,41 лева; на 31.01.2022г. в размер на 270 лева.
Поради което нямало основание за прихващане, доколкото нямало доказателства за
задълженост на дружеството към Т. Д.. По отношение на останалите два банкови превода и
предвид факта, че в основанието за плащане бил записан номер на фактура и абонатен
номер, същите били отразени по текущи задължения, както следва: със сумата от 571 лева,
преведена на 07.11.2017г., било разплатено частично задължението по обща фактура №
**********/07.2017г., касаеща отчетен период 05.2016г.- 04.2017г., цялото на стойност
562,88 лева главница и 8,60 лева лихва към датата на плащането, т.е по фактурата бил
фигурирал неизплатен остатък от 0,48 лева; със сумата от 391 лева, преведена на
31.01.2020г., била изплатена обща фактура № **********/07.2019г., касаеща отчетен период
05.2018г.- 04.2019г. в цялост.
3
Представено е писмо от „Т.“ ЕАД с рег. индекс № Г- 221 от 15.02.2022г., в което е
посочено, че в информационния масив на дружеството било посочено, че за ID 138525 към
26.01.2022г. продължава да е налице задължение в общ размер от 765,63 лева, което било
олихвяемо.
От платежно нареждане от 07.11.2017г. се установява, че Т. Д. Г. е платил на „Т.“ ЕАД
сумата от 571 лева с основание за превод „Ф.**********/м.07.2017г. главница и л-ва аб.
308213 п-д 05.16-04.17г“.
Представена е разписка № 0200014667227549 от 05.01.2022г. чрез изипей за извършено
плащане в полза на „Т.“ ЕАД на сумата от 87,09 лева с основание за плащане „в.гр.дело №
6254-2020 2А- СГС“; разписка № 0200014667250855 от 05.01.2022г. чрез изипей за
извършено плащане в полза на „Т.“ ЕАД на сумата от 91,82 лева с основание за плащане
„разноски по гр. дело 29810-2019г. 61св СРС“; разписка № 0200014667271703 от
05.01.2022г. чрез изипей за извършено плащане в полза на „Т.“ ЕАД на сумата от 76,50 лева
с основание „разноски по в.гр.д. 6254-2020 2А СГС“; платежно нареждане от 31.01.2020г. за
извършено плащане от Т. Г. в полза на „Т.“ ЕАД на сумата от 65,25 лева с основание за
плащане „главн., лих. и р-ки по гр. 29810 от 2019г., СРС, 61 с-в, аб.н. 308213“.
Представено е съобщение към фактура № ********** от 31.07.2017г. за отоплителен
период 01.05.2016г. – 30.04.2017г. на стойност 562,88 лева и дата на плащане 14.09.2017г.
От изисканото ч.гр. дело № 23915/2018г. по описа на СРС, 61-ви състав се установява,
че същото е образувано по заявление по чл. 410 ГПК, подадено от „Т.“ ЕАД срещу Т. Д. Г.
за заплащане на суми за доставена топлинна енергия. По делото е издадена заповед за
изпълнение на парично задъление по чл. 410 ГПК от 09.05.2018г., с която Т. Д. Г. е осъден
да заплати на „Т.“ ЕАД следните суми: сумата от 924,07 лева, представляваща цена на
топлинна енергия, доставена в обект, находящ се в гр. София, ж.к. Сухата река, бл. 21, вх. Б,
ап. 111, за периода от 01.07.2014г. до 30.04.2017г., ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 16.04.2018г., до
окончателното изплащане на сумата, сумата 159,78 лева, представляваща обезщетение за
забава за периода от 16.09.2015г. до 26.03.2018г., сумата 54,92 лева, представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2014г. до 30.04.2017г.,
считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение-
16.04.2018г., до окончателното плащане на сумата, сумата 10,99 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 16.09.2015г. до 26.03.2018г., както и сумата 25 лева-
държавна такса и 50 лева- възнаграждение за юрисконсулт. Срещу така постановената
заповед е постъпило възражение по чл. 414 ГПК. С Разпореждане от 24.10.2018г.,
постановено по гр. дело № 62935/2018г. по описа на СРС, 61-ви състав е върната исковата
молба с вх. №2027003/27.09.2018г., подадена от „Т.“ ЕАД на основание чл. 129, ал. 3 ГПК и
производството по делото е прекратено. Със същото разпореждане е обезсилена издадената
на 09.05.2018г. по ч.гр. дело № 23915/2018г. по описа на СРС, 61-ви състав заповед за
изпълнение. Така постановеното разпореждане е влязло в сила на 06.11.2018г.
От изисканото гр. дело № 29810/2019г. по описа на СРС, 61-ви състав се установява, че
4
същото е образувано по подадена искова молба от „Т.“ ЕАД срещу Т. Д. Г., с която са
предявени осъдителни искове за заплащане на следните суми: 924,07 лева, представляваща
топлинна енергия за периода 01.07.2014г. до 30.04.2017г., отразена в обща фактура №
**********/31.07.2015г.; обща фактура № **********/31.07.2016г.; обща фактура №
**********/31.07.2017г. и 159,78 лева, лихва за забава от 16.09.2015г.- 26.03.2018г., както и
сума за дялово разпределение в размер на 54,92 лева за периода от 05.2015г.- 04.2017г. и
10,99 лева- лихва към главницата за дялово разпределение от 11.07.2015г.- 26.03.2018г. По
делото е постъпил отговор на исковата молба от Т. Г., в който е посочено, че „Т.“ ЕАД не
претендира главница за доставена топлинна енергия за отоплителен сезон 2016/2017г., тъй
като преди завеждането на исковата молба сумата по процесната фактура била заплатена.
Горното се поддържа и в молба от 20.09.2019г.
С Решение № 307070 от 19.12.2019г., постановено по делото, съдът е осъдил Т. Д. Р. да
заплати на „Т.“ ЕАД следните суми: сумата 35,58 лева, представляваща цена на топлинна
енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София, *** за периода м. 05.2015г.- м.
04.2016г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба-
29.05.2019г. до окончателното изплащане на сумата на основание чл. 79 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ,
както и 18,84 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.
05.2016г.- м. 04.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба- 29.05.2019г., до окончателното изплащане на сумата на основание чл. 79
ЗЗД; както и сумата 7,10 лева, представляваща направени пред настоящата инстанция
разноски съобразно уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. С решението
са отхвърлени предявените от “Т.“ ЕАД срещу Т. Д. Г. искове за цена на топлинна енергия,
доставена в обект, намиращ се в гр. София, ж.к. „Суха река“, бл. 21, вх. Б, ап. 111, за
периода от м. 07.2014г.- м. 04.2017г. над сумата 35,58 лева до сумата 924,07 лева на
основание чл. 79 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ; сумата 159,78 лева, представляваща обезщетение за
забава за периода от 16.09.2015г.- 26.03.2018г. на основание чл. 86 ЗЗД; цена на услугата
дялово разпределение за обект, намиращ се в гр. София, ***, за периода от м. 05.2015г.- м.
04.2017г. над сумата от 18,84 лева до сумата 54,92 лева на основание чл. 79 ЗЗД; сумата
10,99 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 11.07.2015г.- 26.03.2018г. на
основание чл. 86 ЗЗД. С решението „Т.“ ЕАД са осъдени да заплатят на Т. Д. Г. сумата от
428,70 лева, представляваща разноски по делото. В мотивите /л. 5 от решението/ съдът е
приел, че задължението за заплащане на цена на топлинна енергия, доставена за периода
м.05.2016г. до м.04.2017г. в размер на 562,88 лева е погасена чрез плащане.
Видно от счетоводно извлечение, представено по цитираното дело, намиращо се на л.
12 от същото, сумата от 924,07 лева е формирана, както следва: 182,42 лева, задължение по
обща фактура № ********** от 31.07.2015г., 736,31 лева, задължение по обща фактура №
********** от 31.07.2016г. и изравнение в размер на 0,05 лева и 5,29 лева
/182,42+736,31+0,05 +5, 29/.
Така постановеното решение е било обжалвано от „Т.“ ЕАД и е било образувано в.гр.
дело № 6254/2020г. по описа на СГС, II-А въззивен състав. С Решение № 263931 от
5
15.06.2021г., постановено по горепосоченото дело, съдът е отменил Решение № 307070 от
19.12.2019г., постановено по гр. дело № 29810/2019г. по описа на СРС, 61-ви състав в
частта, с която е отхвърлен иска на „Т.“ ЕАД за сумата над 35,58 лева до 598,46 лева и в
частта по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата до 87,09 лева и в частта, с
която „Т.“ ЕАД е осъдена да заплати на Т. Г. разноски над 174,55 лева до присъдения размер
от 428,70 лева като е осъден Т. Д. Г. да заплати на „Т.“ ЕАД следните суми: 562,88 лева,
представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия по договор за
покупко-продажба на топлинна енергия по общи условия за недвижим имот, находящ се в
гр. София, *** за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г., както и на основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД сумата в размер на 87,09 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за стойността на доставената топлинна енергия за периода
от 16.09.2016г. до 26.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на исковата молба- 29.05.2019г., до окончателното изплащане на вземането. С
решението на СГС е потвърдено решението на СРС в останалата обжалвана част, както и е
осъден Т. Г. да заплати на „Т.“ ЕАД сумата от 84,72 лева, представляваща разноски в
първоинстанционното производство, както и сумата от 76,50 лева, представляваща разноски
във въззивното производство. С решението „Т.“ ЕАД е осъдена да заплати на Т. Г. сумата от
97 лева, представляваща разноски в производството. В мотивите си СГС е приел,че по
делото не са ангажирани доказателства от ответника за плащане на дължимата цена за
потребена топлинна енергия /л.5 от решението/.
От изискания препис от изп. дело № 2022*0401409 по описа на ЧСИ Б.а се установява,
че същото е образувано по молба от „Т.“ ЕАД, подадена на 24.08.2022г. въз основа на
изпълнителен лист от 16.07.2021г., издаден по гр. дело № 29810/2019г. по описа на СРС, 61-
ви състав. С разпореждане от 24.08.2022г. съдебният изпълнител е образувал изп. дело за
следните суми: 302,64 лева и законна лихва от 01.08.2022г.; 212,27 лева- неолихвяеми
вземания, юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева; такси по ТТРЗЧСИ -
193,61 лева. По изп. дело е постъпила молба от 08.09.2022г. от Т. Г., с която е поискал изп.
дело да бъде прекратено, тъй като вземанията, за които е образувано са погасени чрез
плащане преди решението по гр. дело № 29810/19г. На 21.09.2022г. вследствие на наложени
запори от Банка ДСК е постъпила сума в размер на 593,32 лева по сметка на ЧСИ
Богданова. С Протокол за извършено погасяване от 29.09.2022г. е посочено, че със сумата от
186,34 лева е погасена сума за такси по ТТРЗЧСИ, както и законна лихва в размер на 212,27
лева; разноски по изп. дело – юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева;
главница- 39,75 лева, законна лихва върху 302,64 лева от 01.08.2022г. до 29.09.2022г. в
размер на 4,96 лева. Оставащ неплатен предмет на изпълнението след извършеното
разпределение- 262,89 лева. Към взискателя е извършено плащане на 29.09.2022г. на сумата
от 520,48 лева.
Със становище от 21.10.2022г. „Т.“ ЕАД са посочили, че плащане по фактура №
********** от 31.07.2017г. в размер на 571 лева е отразено в масивите на дружеството, но
доколкото фактурата е била платена със закъснение, е заведено дело, въз основа на което е
издаден изпълнителен лист по делото за лихва по фактура № ********** от 31.07.2017г. в
6
размер на 0,48 лева. Горното било видно и от книжата по ч.гр.дело № 23915/2018г. по описа
на СРС, 61-ви състав. Сочат, че актуалният дълг е в размер на 262,89 лева, главница, ведно
със законна лихва, считано от датата на последното плащане -29.09.2022г., до изплащане на
вземането.
От приетата ССчЕ се установява, че с платежно нареждане от 07.11.2017г. на сума 571
лева е погасена обща фактура № **********/31.07.2017г. за периода от 01.05.2016г.-
30.04.2017г. изцяло, като няма дължима главница по тази обща фактура.
При така събрания доказателствен материал съдът намира следното от правна страна:
Правото на длъжника в изпълнителното производство да оспори вземането по
изпълнението е признато с разпоредбата на чл. 439, ал. 1 ГПК. Искът е средство за защита
на длъжника срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение, но
при конкретно посочени от закона предпоставки. Оспорването на изпълняемото право от
длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
В настоящата хипотеза е налице приключило исково производство по предявени
осъдителни искове от „Т.“ ЕАД срещу Т. Д. Г., в което ответникът Т. Г. е посочил в срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК, че ищецът не претендира главница за доставена топлинна енергия за
отоплителен сезон 2016/2017г., доколкото видно от извлечение от сметка за аб. № 308213
преди завеждане на исковата молба сумата по процесната фактура е била платена /л. 52 от
делото/. С молба от 20.09.2019г. Т. Г. отново е посочил, че ищецът е приел и отнесал
правилно извършеното от ответника плащане на главницата за топлинна енергия за
отоплителен сезон 2016/2017г., защото на ред последен срещу обща фактура №
**********/31.07.2017г. е записал, че салдото по документа е 562,88 лева, но в следващата
колона е посочил 0 лева, тъй като преди входиране на исковата молба сумата е била вече
платена по процесния абонатен номер относно посочената фактура. Видно от мотивите на
съда по гр. дело № 29810/2019г. по описа на СРС, 61-ви състав съдът е взел предвид и е
уважил релевираното от ответника възражение за погасяване на претенциите по давност и е
посочил, че доставената топлинна енергия за периода от м.05.2016г. до м.04.2017г. в размер
на 562,88 лева е погасена чрез плащане. Пред въззивната инстанция процесуалният
представител на Т. Г. отново е посочил, че по отношение на претенция за главница за 2017г.,
от самата разпечатка било видно, че претенцията касае само лихва, тъй като плащането било
извършено преди да е заведено делото.
Съдът намира, че обстоятелството, че предмет в производството по гр. дело №
29810/2019г. по описа на СРС, 61-ви състав е единствено лихвата по обща фактура №
**********/31.07.2017г. се установява от цитираното по-горе извлечение от сметки, от
което се установява, че предмет на производството са следните суми: 182,42 лева,
задължение по обща фактура № ********** от 31.07.2015г., 736,31 лева, задължение по
обща фактура № ********** от 31.07.2016г. и изравнение в размер на 0,05 лева и 5,29 лева
/182,42+736,31+0,05 +5, 29/, както и от становищата на „Т.“ ЕАД цитирани по-горе.
7
В конкретния случай ищецът се позовава на плащане, извършено на 07.11.2017г.,
което е преди образуване на гр. дело № 29810/2019г. по описа на СРС, 61-ви състав и касае
погасяване на задължения по обща фактура № **********/31.07.2017г. Съдът намира, че от
събраните по делото доказателства не се установява ответникът да оспорва получаване на
това плащане. Напротив, същото се признава от „Т.“ ЕАД и е било съобразено при подаване
на исковат амолба, по която е образувано гр. дело № 29810/2019г. по описа на СРС, 61-ви
състав. Преценката на въззивната инстанция относно това плащане не може да бъде
преразглеждана от настоящия състав, доколкото е налице влязло в сила съдебно решение,
задължително за съда и страните по арг. от чл. 297 ГПК.
Позоваването от ищеца в настоящото производство на това плащане, обаче,
представлява факт, които е настъпил преди приключване на производството по гр. дело №
29810/2019г. по описа на СРС, 61-ви състав, в което е издаден изпълнителен лист. Следва да
бъде посочено, че Т. Г. е навел своевременно възражение за погасяване на търсените от него
суми чрез извършено плащане с отговора на исковата молба и последващи молби, както и е
поддържал същото в производството пред въззивната инстанция. Т.е ищецът оспорва
вземането по изпълнението като се основава на факт от 2017г., настъпил преди влизане в
сила на решението по горецитираното дело, който е бил своевременно релевиран в
производството, по което е издаден изпълнителен лист и възражението му е било обсъдено
от решавания орган.
На следващо място, относно твърдението на ищеца, че прихваща задълженията на
ответника със свое вземане за неоснователно обогатяване със сумата в размер на 571 лева
съдът намира, че твърдяното материалноправно прихващане се основава отново на
извършеното и неоспорено плащане от 07.11.2017г., респ. същото е следвало да бъде
наведено до приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция по
горепосоченото дело. Въвеждането на така описаните факти от ищеца в исковата молба и
евентуалното им разглеждане по същество би довело до преразглеждане на решения с
влязло в сила съдебно решение спор и нарушаване на принципа за непререшаемост,
регламентиран в чл. 299 ГПК.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че предявените отрицателни установителни
искове се основават на факти, които са били известни на ищеца, същите касаят извършено
плащане преди образуване на гр. дело № 29810/2019г. по описа на СРС, 61-ви състав и са
можели да бъдат посочени в производството по предявените от „Т.“ ЕАД осъдителни
искове, поради което и оспорването на ликвидността и изискуемостта на вземанията по
изпълнителния лист са преклудирани. В този смисъл и Решение № 781 от 25.05.2011г. по гр.
д. № 12/2010г. на ВКС, III г. о., Решение № 6 от 21.01.2016 г. по т. д. № 1562/2015 г. на ВКС,
I т. o., Определение № 635 от 30.11.2015г. по ч. т. д. № 2032/2015 г. на ВКС, I т. о.,
постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК). Пътят за искова защита остава открит само при
наличието на специалните хипотези по чл. 424 ГПК или чл. 439 ГПК. Новооткритите
обстоятелства и доказателства са основание за оспорване на вземането по реда и в сроковете
по чл. 424 ГПК. Изложените в исковата молба факти, на които са основани предявените
8
искове не са от категорията на предвидените в чл. 439 ГПК, тъй като нямат качеството на
новонастъпили, настъпили след приключване на съдебното дирене факти, а касаят факти,
настъпили преди образуване на делото, по което е издаден изпълнителен лист. Така и
Решение № 22 от 10.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1112/2021 г., III г. о., ГК, Решение № 333
от 5.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1244/2010 г., III г. о., ГК).
На последно място, развитите от ищеца съображения за злоупотреба с право са
неотносими към предмета на спора. Злоупотребата с процесуално право, каквото е правото
на принудително изпълнение на присъдено вземане, предполага упражняване на правото
противно на неговото предназначение с намерение за увреждане на насрещната страна -
длъжник по изпълнението. Подобно намерение не може да бъде налице в хипотеза като
настоящата, в която взискателят е поискал изпълнение на свое ликвидно и изискуемо
непогасено вземане.
С оглед на гореизложеното и доколкото ищецът се позовава на факти, настъпили
преди приключване на съдебното дирене в производството, искът е недопустим и исковата
молба следва да се върне на основание чл. 130 ГПК.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски има ответникът на основание чл. 78, ал. 4
ГПК. Същият е претендирал юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи на
основание чл. 25, ал. 1 НЗПП вр. чл. 78, ал. 8 ГПК на сумата от 100 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК исковата молба, предявена от Т. Д. Г., ЕГН
**********, с адрес: ***, срещу „Т.“ ЕАД, ЕИК ***, с адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23 Б, с която са предявени отрицателни установителни искове срещу „Т.“
ЕАД с правно основание чл. 439 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК с искане да се признае за
установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи поради извършено плащане на
07.11.2017г. и прихващане следните суми: 302,64 лева, главница за периода от 01.05.2016г.
до 30.04.2017г., законна лихва в размер на 3, 87 лева за периода от 01.08.2022г. –
16.09.2022г., и сума в размер на 212,27 лева, неолихвяеми вземания, за които суми е бил
издаден изпълнителен лист от 16.07.2021г. по гр. дело № 29810/2019г. по описа на СРС, 61-
ви състав и въз основа на който е било образувано изп. дело № 2022*0401409 по описа на
ЧСИ Б.а, рег. № * на камарата на ЧСИ и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСЪЖДА Т. Д. Г. да заплати на „Т.“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата от
100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение в производството.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
9
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10