Р Е Ш Е Н И Е № І-19
град Бургас
, 28.03. 2018 година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия,
в публично заседание
на
............двадесет и първи март…..през
две
хиляди и осемнадесета година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова
мл.с.
Сияна Димитрова
при секретаря А. Цветанова
като разгледа
докладваното
от съдията М.Карастанчева в.гр.д. № 198 по описа
за
2018 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е
образувано по повод въззивната жалба
на процесуалния представител на Н.В.Ц. – ответник по гр.д. №6788 /2016 год. по описа на Бургаския районен съд против решение № 2097/19.12.2017
год. постановено по същото дело в частта ,с която е отхвърлена претенцията по сметки на въззивницата за
заплащане на сумата от 3721,44 лв. –представляваща припадащата се част на вззиваемия В.Ц. –разходи
за изграждане на външна изолация на жилищната сграда съгласно договор за
изработка от 29.09.2013 г. ,направени от въззивницата преди смъртта на наследодателката им П. Ц.; в частта, касаеща присъденото парично уравнение на дяловете; в частта, с която е отхвърлен искът за репариране на направените от въззивницата подобрения в сграда с идентификатор 07079.820.42.2.2 над
уважения размер от 9 073,03 лв. до предявения такъм от 10 503,92 лв. и в частта ,с която е определена дължимата от
въззивницата държавна такса върху стойността на дела й от имуществото –предмет
на делбата .
Въззивникът
изразява недоволство от решението , като
счита същото за неправилно и
необосновано.
Сочи се на първо място ,че
неправилно е изчислена сумата ,присъдена
в полза на ищеца-въззиваем за уравнение
на дяловете .От съобразителната част на решението не ставало ясно по какъв
начин съдът е определил и присъдил
паричното уравнение –така посочва се ,че според първоначалното заключение на
вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза стойността на дела на ищеца Ц. в делбените
имоти е определена общо на 152 179
лв. ,като същият получава в дял имот ,чиято пазарна стойност по заключението е в размер на 78 740
лв. Разликата между получения от ищеца в дял недвижим имот и
притежаваната от него квота в съсобствеността е в размер на 73 439 лв. ,а
не 88 126,50 лв. ,както е определил първоинстанционния съд .По този
начин стойността на поставеното в дял на
ищеца жилище е определена от съда на
99 488 лв. ,а според заключението на в.л. Андреева е в размер на
78 740 лв.По същия начин стойността на поставения в дял на ответницата имот в диспозитива е определена на 97 968 лв.
,а според първоначалното заключение
този имот е на стойност 81 640 лв. Явно районният съд е начислил допълнително ДДС в размер на 20%
върху имотите ,което е довело до повишаване на тяхната пазарна стойност и от там – на паричното уравнение .Но в тази
част въззивникът сочи ,че решението е неправилно ,като излага подробни
аргументи относно пазарната
стойност на делбените имоти ,още повече ,че и страните са
физически лица и ползват имотите за
лични нужди ,поради което извършеното
между тях по съдебе ред разпределение не съставлява независима икономическа
дейност по смисъла на чл. 3 ал. 2 ЗДДС.
Подробно
се излагат аргументи и относно
претенцията за заплащане на сумата от 3721,44 лв. –представляващи дължимата от
ищеца част за изграждане на външна изолация на жилищната сграда ,предмет на
делбата .Сочи се ,че районният съд
неправилно е квалифицирал претенцията по
чл. 12 ал. 2 ЗН и неправилно е изтъкнал
,че по делото не били ангажирани доказателства относно увеличението на
стройността на апартаментите ,респ. обогатяването на ищеца .От една страна се
сочи ,че с доклада по делото съдът е
квалифицирал предявените претенции по
сметки по чл. 61 ал. 2 ЗЗД и липсва
правна квалификация на иска по чл. 12 ал. 2 ЗН ,както и указание в тази насока
относно доказателствената тежест на страните/представляващо процесуално нарушение /.От друга страна съобразно изричната норма на чл. 162 от ГПК дадена претенция не може да бъде
отхвърлена само като недоказана по смоя размер ,ако искът е установен по своето
основание.В този случай съдът е длъжен
,дори по смой почин,да събира доказателства .Затова и отхвърляйки иска като
недоказан по размер , съдът е допуснал също процесуални
нарушения.
Излагат
се подробни доводи и относно неправилно определената държавна такса върху стойността на дяловете на страните
,като тук отново държавна такса е изчислуна не върху
дадената от вещото лице пазарна оценка на квотата на въззивницата ,а
върху коригираната от съда такава,като към същата е прибавен и ДДС в
размер на 20 % ,което е неправилно .
Моли
се за отмяна на решението в атакуваните
части и вместо него –
постановяване на ново ,с което се уважат
исковете така ,както са предявени .В случай
на преценка се моли поставяне на допълнителна задача на вещото лице
относно това с каква сума се е
увеличила стойността на делбените имоти в резултат на изпълнената външна изолация съгласно
договора за изработка от 29.09.2013 г.
към дадата на поставяне на изолацията
и към датата на откриване на наследството .
Въззивната
жалба е допустима,подадена от
процесуално легитимирано лице против
подлежащ на обжалване акт .
Въззимаемият
ищец В.Ц. е подал писмен отговор по чл.
263 от ГПК ,с който оспорва въззивната жалба , като
счита, че при постановяване на атакуваното решение не са
допуснати визираните нарушения.Сочи ,че правилно е начислен ДДС върху
определената от вещото лице пазарна стойност на делбените имоти ,като излага
съображения за това . Освен това, посочва се ,че по делото не е било установено ,че през 2013 г. е била извършвана
топлоизолация на имотите . Установено е било ,че такава е
поставена едва през 2016 г. и то само на етажа ,на който се намира имота на
жалбаподателката .
Освен сочения договор от 29.09.2013 г. не
са представени други доказателства ,установяващи действителното плащане на тази
сума . Затова и правилно тази претенция е била отхвърлена от
районния съд .
След
преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на
страните ,Бургаският окръжен съд счита за установено следното :
С
обжалваното решение БРС е извършил
делбата между съделителите по отношение на
допуснатите до делба два имота
чрез разпределение ,като е поставил
в дял на ищеца В.Ц. самостоятелен
обект в сграда с идентификатор
07079.820.42.2.3 по КККР на гр. Бургас , а в дял на ответницата Н.Ц. е поставен
самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 07079.820.42.2.2 по КККР на гр. Бургас,а за уравнение на
дяловете последната е осъдена да
заплати на ищеца сумата от
88 126,50 лв. Произнесъл се е и по претенциите по сметки ,направени от
страните –като по тези с правно основание чл. 31 ал. 2 от ЗС ги е
осъдил да си заплатят взаимно обезщетение
за ползваните еднолично от тях съсобствените недвижими имоти
,осъдил е ищеца В.Ц. да заплати на Н.Ц. сумата от 660,41 лв. за присъединяване на
съсобствените имоти към
електроразпределителната мрежа ,както и сумата 9 073,03 лв. –стойността на
направените от нея подобрения в
обитавания от нея имот и е отхвърлил
претенцията й до предявения размер от
10 503,92 лв. .Искът за сумата от 3 721,44 лв. – представляваща
дължима от ответника част за
изграждането на външна изолация на
жилищната сграда съгл. Договор от
29.09.2013 г. ,е отхвърлен изцяло .
Делото
е висящо в отхвърлителните части на
решението по сметките ,както и в частта ,с която въззивницата – ответница е осъдена да заплати
на ищеца сумата от 14 337,50 лв.
–представляваща разликата между
присъденото парично уравнение от
88 126,50 лв. и реално дължимото такова от 73 439 лв.
По
отношение на присъдените в полза на въззиваемия ищец В.Ц. суми за уравнение на дела му в делбените
имоти настоящият съдебен състав счита
въззивната жалба за основателна ,а постановеното в тази част решение – за
неправилно по следните съображения:
Както
стана дума по-горе предмет на делбата са били два жилищни самостоятелни имота
,находящи се в гр. Б.,с административен адрес -кв.“С. „ ,ул. „А.И. „ № **-Б, като дяловете
на съделителите с оглед влязлото
в сила решение по допускане на делбата от
06.03.2017 г. са съответно
83500/88000 ид.части за ищеца в.Ц.
и 4500/88000 ид.части за ответницата – въззивница Н.Ц..
От
заключението на вещото лице Андреева
по изпълнената по делото съдебно
техническа експертиза , възприето от съда и от страните , пазарната оценка на двата
делбени имота е общо 160 380 лв.
/стр. 12 от заключението /. Следователно паричната равностойност на дела
на ищеца Ц. в делбената маса е 83500/88000 от 160 380 лв.=152 179 лв.Същият
е получил в дял имот с идентификатор
07079.820.42.2.3 по КККР на гр. Бургас с
пазарна стойност /според заключението на вещото лице / от 78 740 лв. Следователно за уравнение на дяловете на ищеца се дължи сума ,равна на разликата между паричната
равностойност на неговия дял в делбената
маса и пазарната стойност на действително получения дял в натура – т.е. 152 179лв. – 78 740 лв. =
73 439 лв.Това е сумата ,която другият съделител – ответницата следва да
заплати на ищеца за уравнение на дела му в
делбените имоти .Съответно ищцата
,чийто дял от 4500/88000 ид.части се равнява на
сумата от 8201 лв.,е получила
имот на стойност 81 640 лв. ,като
разликата между стойността на получения
дял в натура и паричната равностойност
на дела й е 81 640лв– 8201 лв.=
73 439 лв.,каквато сума следва да да изплати за уравнение на дела си на
другия съделител .
Вместо
за сумата от 73 439 лв. обаче
,ответницата е осъдена да заплати на ищеца сума от 88 126,50 лв. ,без да става ясно от решението по
какъв начин и как е изчислено това
парично уравнение ,като в същото районният
съд е посочил пазарни оценки на делбените имоти ,различни от дадените в заключението на вещото лице
–така поставения в дял на ищеца имота е определен на стойност от 99 488 лв.
,вместо 78 740 лв. според
заключението на експерта .В мотивите към решението съдът е посочил ,че в заключението на техническата
експертиза всички стойности били отразени без ДДС ,поради което и той е „начислил „ ДДС към оценките ,без
никакви изложени доводи за това .Явно
повишаването на пазарната оценка на имотите е произтекло от начисления данък добавена стойност в размер на 20%,което е довело и до
повишаване на паричното уравнение.
В
тази част решението е неправилно .
В
случая става дума за парично уравнение по силата на съдебна
делба и решението на съда за
извършването на делбата не представлява облагаема доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС ,нито пък е
такава между регистрирани по реда на този закон данъчно задължени лица .
Съделителите са физически лица ,които обитават
делбените жилищни имоти и ги
ползват за лични нужди ,поради което извършеното между тях по съдебен ред
разпределение не съставлява независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3
ал. 2 от ЗДДС .Освен това ,правилно е възражението във въззивната жалба ,че доколкото става дума за пазарна стойност на делбени имоти ,това е цената ,на
която те могат да бъдат реализирани на
пазара и е без значение обстоятелството дали същата е с включено ДДС или не . По
изложените съображения следва да се приеме, че процесните недвижими имот (апартаменти), предмет на
съдебната делба , не съставляват част от
независима икономическа дейност на съделителите
по смисъла на чл. 3 от ЗДДС , осъществяването на която обуславя
качеството им на данъчно задължени лица по смисъла на
чл. 2 от ЗДДС , още повече ,че имотите са използвани за лични нужди. Имотите не са включени в счетоводството на фирма,не са осчетоводявани като фирмени- нито прихода,
нито разхода с тези имоти. Като данъчно
задължени лица не са заплащали ДДС по отношение
на процесните имоти при неговото
придобиване, нито пък е приспадал данъчен кредит свързани с тях.
С
оглед на всичко това и като е
начислил ДДС върху определената от
вещото лице пазарна стойност на процесното имущество районният съд е постановил
неправилен съдебен акт ,нарушавайки материалния закон .Затова в тази част
решението следва да бъде отменено
-за сумата от 14 337,50 лв.
–съставляваща разликата между присъдения размер за уравнение на дяловете в
полза на ищеца и действително дължимия
такъв .Пак в тази връзка и с оглед
неправилното начисляване на ДДС върху
пазарните оценки на делбените имоти неправилно е изчислена и дължимата
държавна такса на съделителите .Както
стана дума по-горе стойността на дела на ответницата от 4500/88000 ид.части се
равнява на сума от 8201 лв. ,при което и
с оглед разпоредбата на т.8 от ТДТКССГПК дължимата държавна такса върху
стойността на дела й е в размер на 328,04
лв. ,а не в размер на 393,66 лв. ,както е определена от съда За
разликата от 65,62 лв. –между дължимия и
присъдения размер от 393,66 ,решението следва да бъде отменено .
По
отношение на претенцията за заплащане на сумата от 3721,44 лв. – представляваща
според въззивницата дължима от
въззиваемия В.Ц. част за
изграждането на външна изолация на жилищната сграда съгласно договор за изработка от 29.09.2013
г. ,настоящият съдебен състав счита
крайния извод на първоинстанционния съд за недоказаност на претенцията
за правилен ,независимо ,че по отношение на този иск действително са допуснати процесуални нарушения
при разглеждането му:
Претенцията
е предявена за извършени от страна на ответницата „необходими и полезни разноски „ за
„изграждане на външна изолация съгласно
договор за изработка от 29.09.2013 г. „ на стойност 3922 лв. ,извършени и
заплатени от нея преди откриване на наследството на П. Ц. ,от които В.Ц. е следвало да поеме съобразно неговата част 3721,44
лв./вж.молбата на ответницата ,внесена в
с.з. на 10.05.2017 г. молбата
–становище от 21.06.2017 г. с уточнение
на претенциите по сметки на осн.чл. 346 ГПК/.В протоколното си определение от
10.05.2017 г. съдът е квалифицирал тази
претенция по сметки по чл. 61 ал. 2 от ЗЗД .В мотивите към решението си е посочил ,че така направените полезни
разноски съставлявали увеличение на
наследството ,тъй като били направени
преди смъртта на наследодателката
,поради което е квалифицирал претенцията като такава по чл. 12 ал. 2 от ЗН за притежаваните от ответницата 9000/88000
ид.части ,а за останалите 79 000/88000 ид.части на В.Ц.-като такава по чл. 59 ал. 1 ЗЗД.В
тази насока съдът е изтъкнал ,че по
делото не са ангажирани доказателства относно увеличението на стойността на
апартаментите ,респ. обогатяване на ищеца ,поради което и искът бил отхвърлен
.При това положение ,след като приема ,че
се претендира увеличената
стойност на жилищата с извършените
подобрения в доклада си от 10.05.2017 г.
районният съд все пак е указал на
ответната страна ,че следва
да доказва „наличието на извършени в
апартамента подобрения ,съответно –увеличението на стойността му“.Затова настоящата инстанция счита ,че независимо от
това ,че не е извършено коректно
допълнение на доклада по делото
,указания за доказателствената тежест относно увеличената стойност на делбените
имоти с претендираните подобрения
страната е получила и
действително не е представила такива
доказателства .
Независимо
от това обаче останало е недоказано самото извършване на сочените подобрения ,представляващи външна
изолация на процесните имоти през сочения период – преди смъртта на
наследодателката въз основа на договор
от 29.09.2013 г. Единственото доказателство в тази насока е представения частен
документ - договор за изработка от 29.09.2013 г. Доколкото този договор е бил
оспорен от ищцовата страна/вж. молба от 30.05.2017 г. от процесуалния
представител на ищеца/,тежестта на доказване на твърдяния факт относно
извършването на тези СМР с всички записани в договора площи и дебелина
на материалите е носила ответната страна ,която не е провела
пълно и главно доказване дори на факта
на извършването .Нещо повече –от разпитаните по делото свидетели Г. , А. и Е. ,участвали лично в изпълнение на ремонтните работи , се е установило ,че топлоизолацията на етажа на ответницата е била извършена едва през 2016 г.заедно с останалите ремонтни
работи ,а няма житейска логика два пъти
през няколко години да се извършват едни
и същи работи на един имот .Затова няма как да се присъди увеличената стойност на имотите ,или пък стойността на самите подобрения ,без да са
представени достатъчно убедителни доказателства относно самото извършване на
тези полезни разноски ,поради което и крайният извод на първостепенния съд е
правилен и в тази част решението следва да бъде потвърдено .
В
останалата част относно претенцията за
извършените в апартамента на втория етаж подобрения от ответницата решението също следва да бъде потвърдено ,тъй
като е съобразено с представените по делото доказателства и със заключението на вещото лице по
назначената техническа експертиза.
С
оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 2097/19.12.2017 г. постановено по
гр.д. № 6788/2016 г. по описа на Бургаския районен съд В ЧАСТТА ,с която е
осъдена Н.В.Ц.,ЕГН ********** от гр. Б. ,кв. „С.“,ул.“А. И.„ №
**-*,ет. * да заплати на В.Ц.Ц. ,ЕГН **********
от гр. Б. кв. „С.“,ул.“А. И. „ № **-*,ет. * сума над
сумата от 73 439/седемдесет и три хиляди четиристотин тридесет и
девет/ лева до размера от 88 126,50 лв. /т.е. за разликата от 14 337,50 -четиринадесет
хиляди триста тридесет и седем лв. и 50 ст. /лева -дължима
за уравнение на дела на
ищеца В.Ц. в делбените имоти ,както и В ЧАСТТА относно присъдената в тежест на ищцата Н.Ц.
държавна такса върху стойността на дела й –над
дължимата такса от 328,04 лв. до присъдената в размер от 393,66 лв./или над дължимата
такса в общ размер от 630,52 лв. до присъдената в размер на 696,20 лв. / и
вместо него ПОСТАНОВИ :
ПОСТАНОВЯВА Н.В.Ц.
да заплати на В.Ц.Ц. за уравнение
на дела й в делбените имоти сумата от 73 439 лв.,както и държавна такса в общ размер от 630,52 лв.
В ОСТАНАЛАТА обжалвана част относно претенциите за сумата от 3721,44 лв. – представляваща
дължима от ищеца част за изграждане на
външна изолация на жилищната сграда съгл.договор за изработка от 29.09.2013
г. и
за сумата над уважения размер от 9073,03 лв. – направени подобрения
в делбения имот с идентификатор 07079.820.42.2.2 по КККР на гр. Бургас до
претендирания размер от 10 503,92 лв. ПОТВЪРЖДАВА решението
РЕШЕНИЕТО в частта относно сумите за уравнение на дяловете подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от съобщението на страните , а в останалата част –относно сметките по чл.
346 от ГПК НЕ ПОДЛЕЖИ на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.