№ 11026
гр. София, 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря СВЕТОСЛАВА В. ОГНЯНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20211110158702 по описа за 2021 година
Ищецът „А.Т.“ ЕООД, ЕИК ..., е предявил осъдителни искове с правно основание
чл. 327 от ТЗ, във вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, срещу
ответника „Ю.И.“ ООД, ЕИК ..., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в
размер на 11751,60 лева с вкл. ДДС, представляваща дължима продажна цена на строителни
материали по фактура № ... г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на исковата молба в съда – 13.10.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 918,44 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от
25.10.2016 г. до 12.10.2021 г.
Ищецът чрез упълномощения си процесуален представител твърди, че страните са в
търговски отношения, като на 25.10.2016 г. между ищеца в качеството му на продавач, от
една страна, и ответника в качеството му на купувач, от друга, бил сключен договор за
покупко-продажба на стоки – строителни материали, обективиран във фактура № ... г.
Стоката описана във фактурата била надлежно предадена и получена от представител на
купувача, което се установява от подписа върху фактурата, която служи за приемо-
предавателен протокол за стоката, описана в нея. Сочи, че тъй като е уговорен срок за
плащане на задължението по фактурата, ответникът му дължи и обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата от падежа. На 08.07.2021 г., ответникът
извършил частично плащане на сумата в размер на 5000 лева, което е отнесено към
дължимата лихва за забава върху главницата, поради което остава задължение в размер на
11751,60 лева – главницата по фактурата, както и обезщетение за забава в размер на
законната лихва в размер на 918,44 лева за периода от 25.10.2016 г. до 12.10.2021 г. С оглед
изложеното прави искане сумите да му бъдат заплатени. Претендира разноски. Представя
1
списък по чл. 80 от ГПК. Възразява, че разноски за юрисконсулт не се дължат, тъй като
не е налице хипотезата на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Излага доводи за основателност на
исковата претенция в представени писмени бележки по чл. 149, ал. 3 от ГПК
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв не е постъпил от
ответника. В открито съдебно заседание, проведено по делото, ответникът е оспорил
размера на дължимата главница по фактурата, като е заявил, че на 27.10.2017 г. е извършил
плащане в брой в размер на 2022,90 лева, освен посоченото от ищеца плащане на сумата от
5000 лева на 08.07.2021 г. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
Излага доводи за неоснователност на исковата претенция в представени писмени бележки
по чл. 149, ал. 3 от ГПК.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявени за разглеждане са осъдителни искове с правно основание чл. 327 от ТЗ,
във вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата в размер на 11751,60 лева, представляваща продажна цена на
строителни материали по фактура № ... г., както и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 918,44
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
за периода от 25.10.2016 г. до 12.10.2021 г.
Съгласно чл. 327, ал. 1 от ТЗ във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, по договора
за търговска продажба ищецът – продавач е длъжен да прехвърли собствеността и да
предаде на ответника – купувач стоките, уговорени по количество и качество, и описани в
издадените фактури при договорената при сключването на договора според чл. 326, ал. 1 от
ТЗ цена, дължима при реда и условията на чл. 327, ал. 1 от ТЗ вр. с чл. 84, ал. 1, предл. първо
на ЗЗД. Купувачът е длъжен да плати цената при издаване на фактурата, на датата, посочена
в нея.
Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК, в тежест на продавача е да докаже валидно
възникнало правоотношение по договор за търговска продажба с посоченото в исковата
молба съдържание, по което е предал на ответника стока в описаното количество и
качество, както и размера на вземането за продажна цена. По иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението
за забава. В тежест на ответника и при доказване на горните факти, е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
В настоящия случай между страните не е спорно, че задължението по фактура № ... г.
е възникнало на посочената дата, като спорен по делото е единствено въпросът
законосъобразно с оглед чл. 76 от ЗЗД ли е прихванато изпълнението от страна на ответника
към съществуващите му задължения спрямо ищеца.
От представените по делото писмени доказателства, както и от заключенията на
вещото лице по изготвените основна и допълнителна съдебно счетоводна експертиза, на
2
които съдът дава вяра като обективни и безпристрастни, се установява, че за сключените
между страните сделки са издадени фактура № ... от 17.10.2016 г. за сумата от 1334,12 лева,
фактура № ... от 25.10.2016 г. за сумата от 11751,60 лева, фактура № ... от 18.02.2017 г. за
сумата от 64,45 лева и фактура № ... от 07.07.2017 г. за сумата от 627,20 лева. Както се
установява от посоченото в тях, всички фактури са със срок на плащане на датата, на която
са издадени и са платими по банков път.
От представените по делото писмени доказателства, както и от заключението на
вещото лице, се установява, че в счетоводствата на двете дружества са отразени плащания в
брой на 27.10.2017 г. по счетоводна сметка „каса в лева“ в размер на 2000 лева и на 22,90
лева, както и плащане по банков път в размер на 5000 лева, извършено на 08.07.2021 г.
Както се установява от представените и приети по делото първични счетоводни документи –
във фискалните Б.е за платените в брой суми не е посочено задължението, което се погасява
с тях, а в платежното нареждане е посочено основание за плащане „фактура № ... от
25.10.2016 г.“.
Съгласно чл. 76, ал. 1 от ЗЗД, този, който има към едно и също лице няколко
еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви
кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него
задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а
ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно.
В настоящия, към датата на извършеното плащане на сумата в брой, в тежест на
ответника съществуват няколко еднородни задължение за главници по договори за
търговска продажба, в общ размер на 13777,37 лева, като платената сума не е достатъчна да
погаси всички задължения и платецът не е посочил кое от тях погасява. Ето защо плащането
следва да се отнесе по правилото на чл. 76, ал. 1 от ЗЗД към най-обременителното от всички
задължения – това по фактура № ... от 25.10.2016 г., защото е най-голямо и обезщетението за
забава, изчислено върху него е с най-висок размер (така и Решение № 4435 от 31.05.2016 г.
по в. гр. д. № 15950/2015 г. на Софийски градски съд). Към това задължение следва да се
прихване и изпълнението с платежното нареждане от 08.07.2021 г., тъй като в него е
посочено кое задължение се погасява. В този смисъл съдът не възприема крайните салда,
посочени в заключението на вещото лице, тъй като то отразява данните от счетоводните
записвания на страните и в частност на ищеца, съответно операции по прихващане на
изпълнението, които не са съобразени с правилото на чл. 76 от ЗЗД.
Тъй като и двете плащания не са били достатъчни да покрият лихвите, разноските и
главницата, по правилото на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД следва да се погасят най-напред разноските,
след това лихвите и най-после главницата във връзка със задължението по фактура № ... от
25.10.2016 г. Разноски във връзка с тези вземания няма, ето защо платеното следва да се
прихване първо към натрупаното обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл.
86, ал. 1 от ЗЗД към датата на плащанията, изчислено от денят следващ падежа на фактурата
– 25.10.2016 г., след изтичането на който ден ответникът изпада в забава за дължимите суми,
на основание чл. 84, ал. 1, предл. първо от ЗЗД. Към датата на първото плащане от 2022,90
3
лева - 27.10.2017 г. обезщетението за забава в размер на законната лихва върху главницата
от 11751,60 лева е в размер на 1198,01 лева, което е погасено с плащане, а остатъкът следва
да се прихване към главницата. Върху остатъкът по фактурата в размер на 10926,71 лева
продължава да се начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва, което е
погасено с плащането на 08.07.2021 г., а остатъкът от 902,48 лева е прихванат отново към
главницата, като понастоящем дължимата сума по тази фактура е в размер на 10024,23 лева
(така както е отразено изчислението в първия вариант на допълнителното заключение на
вещото лице). До този размер искът следва да се уважи, като за разликата до пълния
претендиран размер от 11751,60 лева е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Обезщетението за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху
тази сума се дължи за периода от 09.07.2021 г. до датата на подаване на исковата молба и
възлиза на 270,10 лева, като за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от
918,44 лева и за периода от 25.10.2016 г. до 08.07.2021 г. искът е неоснователен, тъй като
лихвите са били погасени по реда на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД, поради което следва да се
отхвърли.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни.
Ищецът е направил разноски за производството в общ размер на 2233,06 лева, от
които: 517,06 лева държавна такса (л. 4, 16); 1500 лева адвокатско възнаграждение (л.107-
109), за което са представени договори за правна защита и съдействие, 150 лева – депозит за
съдебно-счетоводна експертиза (л. 77 и 90 по делото). Ищецът е направил искане и за
присъждане на разноски, сторени в обезпечителното производство, в размер на 66 лева.
Съгласно т. 5 от Тълкувателно решение № 28 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/ 2012 г. на ОСГТК
на ВКС компетентен да се произнесе относно отговорността за разноските за
обезпечителното производство е исковият съд, разглеждащ спора по същество. Поради
изложеното на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да бъдат присъдени
съразмерно с уважената част от исковете и сторените в обезпечителното производство
разноски. Ето защо на ищеца се дължат разноски в общ размер на – 1814,35 лева.
Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
сторените от него разноски. Ответникът е направил искане за присъждане на разноски за
ССчЕ в размер на 300 лева (л. 74, 93). Направил и е искане за присъждане на
възнаграждение за юрисконсулт, което е неоснователно, тъй като във връзка с направеното
от ищеца оспорване се установи, че процесуалният представител на ответната страната не е
в трудово правоотношение с ответното дружество, което обуславя прилагане на чл. 78, ал. 8
от ГПК. Същевременно от представения договор не се установи, че ответникът е заплатил
възнаграждение за представителство по настоящото дело в брой или по банков път. Ето
защо, на ответника следва да се заплатят разноски в производството за експертизата,
съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на 56,25 лева.
4
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Ю.И.“ ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в ..., да
заплати на „А.Т.“ ЕООД, ЕИК ... , със седалище и адрес на управление в ..., на основание
чл. 327, ал. 1 от ТЗ, във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, сумата в размер на 10024,23
лева, представляваща дължима продажна цена на строителни материали по фактура № ... г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 13.10.2021
г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 270,10 лева, на основание
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за периода от 09.07.2021 г. до 12.10.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
главницата за разликата над уважения размер от 10024,23 лева до пълния предявен размер
от 11751,60 лева, както и за лихвата за сумата над 270,10 лева до пълния предявен размер от
918,44 лева и за периода от 25.10.2016 г. до 08.07.2021 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА „Ю.И.“ ООД, ЕИК ..., да заплати на „А.Т.“ ЕООД, ЕИК ..., на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 1814,35 лева - разноски в исковото и обезпечителното
производство.
ОСЪЖДА „А.Т.“ ЕООД, ЕИК ..., да заплати на „Ю.И.“ ООД, ЕИК ..., на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 56,25 лева - разноски в исковото производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5