Р Е Ш Е Н И Е
№ 176 , гр.Добрич, 24.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на десети април
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
при секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА
сложи за разглеждане адм. дело № 764 по описа на съда за 2018 год.,
докладвано от председателя и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от АПК.
Образувано
е по жалба на П.А.В. *** - ДАК срещу отказ на кмета на община Добричка да
издаде удостоверение за родствени връзки, по подадено от него заявление с
вх.№ ГРАО-1277/18.05.2018 г.. В жалбата се излагат обстоятелства, че в
Окръжен съд – Добрич е образувано производство по гр.д. № 148/2017 г. за отмяна
на запрещението на И.К. В., която е втора братовчедка на жалбоподателя. За
доказване на правния си интерес от образуваното съдебно производство В. е
следвало да представи доказателства за родството си
със запретеното лице, поради което е поискал от кмета на
община Добричка да му издаде удостоверение за родствени връзки между И.К.
В. и П.А.В.. След многократно направени уточнения на жалбата от страна на
процеусалния представител на оспорващия се установява, че се обжалва писмо с
изх. №ГРАО-1277-2/23.05.2018 г. на Кмета на община Добричка, с което е отказано
издаване на удостоверение въз основа на регистъра на населението, тъй като
поискалото го лице не попада в регламентираните в чл.5 от Наредба
№РД-02-20-6/24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра
на населението. Претендира се нищожност на процесното писмо, в алтернатива и
незаконосъобразност на същото. Твърди се, че административният орган не положил
достатъчно усилия да изпълни вменените му нормативни задължения, като
с това си бездействие е нарушил чл.9, ал.2 от АПК. Не е изпълнил задължението
си по чл.36, ал.1 от АПК да събере служебно всички необходими доказателства за
изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. На заявителя не
са давани никакви указания за необходимост от представяне на допълнителни
доказателства. Твърди се, че писмото като административен акт е съставено при
неспазена форма и при липса на мотиви. Излагат се подробни съображения за
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
както и противоречие с материалноправните разпоредби. Релевират се и доводи за
несъответствието на акта с целта на закона. Моли се, за прогласяване на
нищожността на оспорвания акт, а в алтернатива същият да бъде отменен и да бъде
върната преписката на кмета на община Добричка за ново произнасяне при спазване
на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите към
съдебното
решение.
Ответникът
– кметът на община Добричка, чрез процесуалния си представител, изразява становище
за неоснователност на жалбата. Относно претенцията за незаконосъобразност,
счита, че в тази си част жалбата следва бъде оставена без разглеждане, а
производството да бъде прекратено. По отношение на нищожността се излагат
подробни съображения, че акта не страда от този порок. Моли се, за отхвърляне
на жалбата и присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и съобрази становищата и
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа и правна
страна:
Писмо
с изх. №ГРАО-1277-2 е издадено на 23.05.2018 г. от кмета на община Добричка и е
връчено лично на адв. М.В. /пълномощник на заявителя/ на 30.05.2018 г., който
факт не се оспорва. Жалбата е подадена директно до АС Добрич на 20.12.2018 г.,
т.е. много след срока, визиран в чл.149, ал.1 от АПК. Жалбата е недопустима в
тази си част, относно претендираната незаконосъобразност на АА и производството
по делото в тази си част следва да бъде прекратено.
Относно претендираната нищожност, жалбата е процесуално допустима, а
разгледана по същество, е и основателна, но не по изложените в нея
съображения:
От
данните по делото се установява, че по предявени от П.А.В. и още няколко лица
субективно съединени искове за отмяна на запрещението на И.К. В. е образувано
гр.д. № 148/2017 г. по описа на Окръжен съд – Добрич. В исковата си молба В. е
обосновал правния си интерес от иска с близкото си родство (втори братовчед)
със запретеното лице. За
доказването на което, В. е подал Заявление за издаване на удостоверение за
наличие или липса в „Архив“ на документи, вх. №ГРАО-1277/18.05.2018 г. до Кмета
на община Добричка. В искането е посочено, че искането е за лицата В.М.М., И.М.,
М.М.М.. Твърди се в същото, че В. има връзка с тези лица, които са брат и
сестра и са живели в с. Драганово, където са починали преди 1930 г. Това
удостоверение е необходимо, за да се докаже, че заявителят е втори братовчед с И.К.,
която е внучка на дядо му В.М.М.и И.М.. Т.е. от обстоятелствената част на
заявлението става ясно, че заявителят П.А.В. иска издаване на удостоверение за родствена
връзка с дядо си В.М.М.и баба си И.М. и прадядо си М.М.М.. Няма приложени
никакви доказателства към заявлението. Според процесуалния представител на
жалбоподателя, той е искал точно издаване на удостоверение за родствени връзки,
но от служителите на общината му е представена бланка „за издаване на
удостоверение за наличие или липса в „архив“ на документи“. С оглед
съдържанието на заявлението, настоящият съдебен състав приема, че заявлението е било за издаване на удостоверение
за родствени връзки.
С оспореното в
настоящото производство писмо рег. № ГРАО-1277≠2/23.05.2018 г. кметът на
община Добричка е отказал издаването
на исканото удостоверение по съображения, че няма данни
заявителят да е от лицата, регламентирани в чл.5 от Наредба
№РД-02-20-6/24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра
на населението. Посочено е също така, че удостоверенията се издават на лицата,
за които се отнасят, на законните им представители и на техните наследници.
Няма
данни какви проверки са извършени от административния орган и как е установено,
че П.А.В. не попада в лицата, регламентирани в чл.5 от Наредбата.
От
представените от процесуалния представител на ответника доказателства се
установява, че М.М.К.е б.ж. на с. Драганово, като евентуално смъртта му е
настъпила около 1930 г. в с. Драганово, общ. Добричка. В.М.М.и И.М. са негови
деца, които също са живели в с. Драганово. Твърденията на жалбоподателя,
вписани и в заявлението е, че В.М.М.е дядо му, а М.М.К.негов прадядо /видно и
от доказателствата, събрани по гражданското дело/.
Въз
основа на така установената по делото фактическа обстановка, съдът приема следното
от правна страна:
Съгласно
разпоредбите на чл.168, ал.1 и ал.2 от АПК съдът не се ограничава само с
обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на
представените от страните доказателства да провери законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл.146, като обявява
нищожността на акта, дори да липсва искане за
това.
Предмет
на процесното заявление за извършване на административна услуга по
смисъла на § 8 от ПЗР на АПК е издаването на удостоверение за родствени връзки
по реда на чл.24, ал.2 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) и издадената
по негова делегация Наредба №
РД-02-20-6/24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра
на населението. Съгласно чл.2, ал.1 от тази наредба удостоверения въз основа на
регистъра на населението се издават от кмета на общината, на района или на
кметството или от определени от тях длъжностни лица от общинската
администрация, а съгласно ал.5 на същия текст удостоверения
за наследници се издават от общината, от района или от кметството по последен
постоянен адрес на починалото лице. От редакцията на тази разпоредба е видно,
че законодателят не е дал кумулативно възможност на всеки един от посочените в
нея административни органи да издават удостоверения за наследници, а
правомощието за това е предоставено само на онзи от тях, в чийто
административен район се е намирал последният постоянен адрес на починалото
лице (преди местожителство), без значение къде се съхраняват регистрите на
актове за гражданско състояние и регистрите на населението на населеното място.
В случая в заявлението е посочено, че В.М.М.и И.М. са живели в с. Драганово. С оглед на това териториално компетентен да се
произнесе по процесното искане за издаване на удостоверение за родствени връзки
е кметът на с. Драганово, общ. Добричка. И тъй като именно той е овластен
да реши въпроса, предмет на административното производство, кметът на общ.Добричка, пред който първоначално е започнало производството, е следвало да му препрати искането по компетентност на
основание чл.31, ал.2 от АПК, а не да отговаря на жалбоподателя с оспореното писмо, формирайки волеизявление за
отказ.
Предвид на гореизложеното обжалваният административен акт се явява
засегнат от порока по чл. 146, т. 1 АПК (липса на компетентност), който
представлява основание за нищожност. Поради това, както и с оглед разпоредбите
на чл. 172, ал. 2, пр. 1 от АПК и чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът, след като обяви
нищожността на обжалвания акт, трябва да изпрати преписката на компетентния
административен орган за разглеждане на процесното искане за издаване на
удостоверение за наследници, като преди произнасянето си по същество органът
следва да прецени наличието на предпоставките за отвод по смисъла на чл.33,
ал.1, във вр. с чл.10, ал.2 от АПК предвид съществуващите данни за неговата
заинтересованост като ответник по висящото съдебно производство по чл.340, ал.1
от ГПК.
При този изход на
делото жалбоподателят има право на разноски по делото в размер на 10, 00
лева, представляващи платена държавна такса по жалбата. Липсват доказателства за уговорено и платено адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на жалбоподателя, поради което и такова не му се присъжда.
Воден от
горното, Добричкият административен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на П.А.В. *** срещу отказ на кмета на община Добричка да издаде
удостоверение за родствени връзки, по подадено от него заявление с
вх.№ ГРАО-1277/18.05.2018 г.., в частта с която се претендира
незаконосъобразност на оспорения акт.
ПРЕКРАТЯВА
производството в тази му част.
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на изричен отказ на
кмета на община Добричка да издаде удостоверение за наличие или липса
в „архив“ на документи /удостоверение за родствени връзки/, обективиран в
писмо с рег. № ГРАО-1277≠2/23.05.2018 г.
ИЗПРАЩА административната преписка на кмета на кметство на с.Драганово,
общ.Добричка, за произнасяне по подаденото от П.А.В. заявление с
вх.№ ГРАО-1277/18.05.2018 г.
ОСЪЖДА община Добричка да заплати на П.А.В. с ЕГН **********,***
сумата от 10, 00 лева, представляващи разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните, а в прекратителната част в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Административен съдия: