№ 64
гр. П., 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
Членове:ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно
гражданско дело № 20224400500046 по описа за 2022 година
Производство е по 258 и сл. от ГПК.
С решение № 1446 от 10.12.2021 год., постановено по гр. д. № 6438/2021
г., П.ският районен съд осъдил на основание чл. 144 от СК Н. К. М., с
посочени ЕГН и адрес в с. Б. да заплаща на пълнолетната си дъщеря К.Н.М..,
с посочени ЕГН и адрес в гр. П. месечна издръжка в размер на 100 лв.,
считано от 11.10.2021 г. /датата на подаване на ИМ/ до настъпване на законни
причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
за забава върху всяка просрочена вноска, както и да й заплати направените по
делото разноски в размер на 100 лв.. С решението ПлРС е осъдил К.Н.М.. да
заплати на Н. К. М. сумата от 200 лв. за деловодни разноски. Със същото
решение ПлРС е отхвърлил иска на основание чл. 144 от СК за разликата над
100 лв. до 150 лв. претендирана месечна издръжка, както и предявения иск на
основание чл. 149 от СК за заплащане на издръжка за минало време в размер
на 1 500 лв. като неоснователни и недоказани. С решението ПлРС е осъдил
Н. К. М. да заплати по сметка на ПлРС сумата от 144 лв. за държавна такса.
Недоволен от така постановеното решение в частта, в която е осъден да
заплаща месечна издръжка, както и за присъдените такси и разноски е
1
останал въззивникът Н. К. М., който чрез пълномощника си адвокат А.К. от
ПлАК го обжалва в законния срок. В жалбата се излагат доводи за
неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението. Твърди
се, че неправилно районния съд е приел, че въззиваемата няма възможност да
се издържа от имуществото си, а въззивникът има финансова възможност да
заплаща месечна издръжка в размер на 100 лв. без това съставлява значително
затруднение за него.Твърди се, че въззиваемата е собственик на голям
апартамент в гр. П., както и на няколко имота в близост до гр. П. и има
възможност да отдава същите под наем и да получава наем, поради което
следва да се приеме, че същата би могла да реализира доходи от имуществото
си. Твърди се, че независимо от редовното си обучение въззиваемата има
възможност да работи почасово и да се издържа, поради което същата би
могла да реализира и трудови доходи. Твърди се, че въззивникът е в
затруднено финансово състояние, тъй като доходите от около 1000 лв. на него
и съжителката му не са достатъчни за да погасяват задълженията на
въззивника по 6 изпълнителни дела, при положение, че съжителката му
изплаща кредит, а заедно имат задължение да издържат общото си малолетно
дете, като чистия доход на въззивника месечно е в размер близък до
минималната за страната работна заплата. Твърди се, че семейството на
въззивника не притежава имот в гр. П., но има намерение да наеме такъв, тъй
като малолетното му дете трябва да посещава задължителна предучилищна
форма на обучение в гр. П., каквато липсва в с. Б.. В заключение се твърди, че
издръжка макар и в размер на 100 лв. се явява особено затруднение за
въззивника и той не е в състояние да я осигури без да лиши малолетното си
детето от необходимата му издръжка. В жалбата се твърди, че въззиваемата
има възможност да получава доходи за издръжката си от другия си родител –
нейната майка, която работи като международен шофьор и доходите й
многократно надвишават доходите на въззивника. Моли се окръжният съда да
постанови решение, с което да отмени решението на ПлРС в обжалваната
част и да постанови ново, с което да отхвърли предявения иск с правно
основание чл. 144 от СК и му присъди направените в двете съдебни
инстанции съдебни разноски.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК по делото е депозиран писмен отговор на
въззивната жалба от въззиваемата страна К.Н.М.. чрез пълномощника й
адвокат М. С. от ПлАК, в който се оспорва основателността на въззивната
2
жалба. В отговора се посочва, че въззиваемата се обучава редовно, не
реализира доходи от труд, както и доходи от притежаваните недвижими
имоти. Твърди се, че имотите са закупени със средства на майката на
въззиваемата и същата не е направила разходи за тях. Претендира
направените по делото разноски за въззивната инстанция.
В о.с.з. въззивната страна не се явява и не се представлява, но в
определения от въззивния съд срок са депозирани писмени бележки от
адвокат А.К., в които се поддържа подадената въззивна жалба. В писмените
бележки се поддържа, че липсват две от предпоставките за уважаване на иска,
а именно: родителят да притежава финансови средства, които да му
позволяват без особени затруднения да отделя средства за издръжката на
пълнолетното си учащо дете и детето да няма възможност да се издържа от
имуществото си. Цитира се съдебна практика на ВКС, както и ППВС № 5/70
г. и се прави извод, че възможността за даване на издръжка на пълнолетно
учащо се дете е винаги обективна и конкретна и съдът следва да извърши
преценка дали заплащането й няма да създаде особени затруднения на
родителите, тъй като пълнолетното дете е длъжно само да се грижи за
издръжката си. Твърди се, че въззивникът и членовете на неговото семейство
не реализират доходите, необходими за издръжка на едно лице от
домакинство съгласно данните на НСИ. Посочва се, че въззивникът работи по
трудово правоотношение и получава средномесечно трудово възнаграждение
в размер на 960 лв., ежемесечно изплаща парични суми по 6 изпълнителни
дела, за което е представена служебна бележка от работодателя му „Д.“ ООД,
като наред с това има задължение за издръжка на малолетното си дете К.
родено 2017 г.. Поддържат се доводите във въззивната жалба за
необходимост въззивника и съжителката му да отделят средства за наем на
имот в гр. П., тъй като не притежават недвижим имот и МПС, като се
посочва, че същите живеят в с. Б. именно поради липса на парични средства
за наем на имот в гр. П.. Поддържа се, че заплащането на сумата от 100 лв.
месечно на въззиваемата ще съставлява особено затруднение за въззивника и
ще го лиши от възможност да полага необходимите грижи за малолетното си
дете. Поддържа се също, че въззваемата може да отдава под наем имотите си
в с. З., а наред с това се сочи, че същата има доходи след като през 2020 г. е
закупила два недвижими имота в с. П., което според въззивника означава, че
същата няма реална нужда от издръжка и материалното й състояние й
3
позволява да се издържа сама. Претендират се направените по делото
разноски.
В о.с.з. въззиваемата страна не се явява, но чрез пълномощника си
адвокат М. С. поддържа отговора на въззивната жалба и оспорва
основателността й. Цитира се съдебна практика на ВКС, както и ППВС №
5/70 г. и се прави извод, че за въззивника не би било особено затруднение да
заплаща на въззиваемата месечна издръжка в размер на 100 лв.. Според
въззиваемата общо доходите на въззивника и съжителката му са около 1 800
лв. месечно, от които като се приспаднат задълженията към банки съгласно
представените извлечения от ЧСИ в размер на 100-120 лв. месечно остава
чиста сума, която е достатъчна за издръжка на семейството. Според
въззиваемата средния месечен разход на едно 4 - членно домакинство според
НСИ за м. ХІІ 2021 г. е в размер на 2 542 лв., поради което счита, че чистите
доходи на семейството на въззивника са достатъчни за издръжката им и тази
на малолетното дете и в случай, че заплаща определената от съда месечна
издръжка. Поддържа се, че въззиваемата не реализира наеми от имотите си.
Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение по делото и се
представя списък на разноските за сумата от 300 лв. и договор за правна
помощ.
Решението на ПлРС като необжалвано е влязло в законна сила в частта,
в която са отхвърлени предявения иск с правно основание чл. 144 от СК за
разликата над 100 лв. до 150 лв. и предявения иск с правно основание чл. 149
от СК.
Окръжният съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбата, взе
предвид направените доводи, прецени събраните пред първата
инстанция доказателства в тяхната съвкупност и поотделно и съобрази
изискванията на закона, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 258 от ГПК, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
За да присъди на основание чл. 144 от СК месечна издръжка в размер на
100 лв. за пълнолетната ищца К.М., която да се заплаща от ответника и нейн
баща Н.М., ПлРС е приел за установено по делото, че: бащата получава
средномесечно трудово възнаграждение в размер на 1 000 лв., не притежава
имоти и МПС, има задължения към малолетното си дете К. родено 2017 г., за
4
което се грижи заедно с майката на детето, която също получава
средномесечно трудово възнаграждение в размер на 1 000 лв., поради което
би могъл без особени затруднения да заплаща издръжка в размер на 100 лв..
ПлРС е приел за установено по делото, че ищцата е пълнолетна и през
учебните 2020/2021 г. и 2021/2022 г. се обучава при редовно обучение в МУ
П. по специалността „****“, поради което не може да реализира доходи от
трудово възнаграждение. Приел е за доказано по делото, че ищцата е
собственик на жилищен имот в гр. П., придобит чрез дарение от нейната
майка, както и на три имота в с. З. и два имота в с. П., както и че по делото
липсват доказателства ищцата да получава доходи от тези имоти, с които да
се издържа.
Въззивният съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Установява се от представеното пред ПлРС удостоверение за раждане,
издадено от Община П., че въззиваемата е родена на 25.02.2001 г. и е дъщеря
на въззивника, родена от майката Н.Р.М.
Установява се от представените пред ПлРС 2 бр. уверения, издадено от МУ
П. и фискални бонове за заплатени парични суми по сметка на МУ П., че
въззиваемата е студент редовно обучение във втори курс през учебната
2021/2022 г. по специалността „****“, като за учебната 2020/2021 г. е
заплатила годишна такса за обучението си в размер на 750 лв., а през м. Х
2021 г. е заплатила такса за обучение в размер на 375 лв..
Установява се от представените пред ПлРС нотариални актове, че към
датата на подаване на исковата молба въззиваемата е собственик на следните
недвижими имоти, придобити през периода 2008 - 2020 г.: апартамент № 11,
находящ се в гр. П., ул. „*****, с площ 81,95 кв.м., УПИ ***** по плана на в
с. З. с площ 850 кв.м., ведно с построените в него жилищна сграда и
стопанска сграда, УПИ ****0 по плана на в с. П. с площ 1 160 кв.м., УПИ
**** по плана на в с. П. с площ 1 120 кв.м., 18,90 кв.м. и.ч. от ПИ с площ 739
кв.м. в гр. П., ул. „*****, **** в стр. кв. 9 по плана на в с. З. с площ 1 400
кв.м., ведно с построените в него жилищна сграда и навес, **** в стр. кв. 31
по плана на в с. З. с площ 1 160 кв.м..
Установява се от представеното пред ПлРС удостоверение за раждане,
издадено от Община П., че въззивникът е баща на детето К. родено на **** г.
5
от майка К.М.К.
Установява се от представените пред ПлРС покана за доброволно
изпълнение по изпълнително дело № ****** по описа на ЧСИ Ц.Н., рег. № **
на НК и район на действие ОС П., заповед и изпълнителен лист по ч.гр.д. №
3590/20209 г. по описа на ПлРС, както и служебна бележка, издадена от „Д.“
ООД, гр. П., че въззивникът е длъжник по 6 бр. изпълнителни дела по описа
на посочения ЧСИ и други ЧСИ и дължи значителни парични суми на
кредитори, като ежемесечно от трудовото възнаграждение на същия се
удържат 120 лв. за погасяване на задълженията му по тези изпълнителни дела.
Установява се от представената пред ПлРС служебна бележка, издадена
от „Д.“ ООД, гр. П., че въззивникът е получил нетно трудово възнаграждение
в размер на 11 636 лв. за периода от м. ХІ 2020 г. до м. VІІІ 2021 г. вкл. или
средно месечно нетно възнаграждение в размер на 970 лв..
Установява се от представените пред ПлРС справки от НАП относно
доходите на К.М.К. че същата получава трудово възнаграждение от „Д.“
ООД, гр. П. при осигурителен доход за периода м. І – м. ІХ 2021 г. в размер
на средномесечна сума от 882 лв..
Установява се от представените пред ПлРС справки от НАП относно
доходите на Н.Р.М. че от м. VІ 2021 г. същата има регистриран трудов
договор с „Д.“ АД, гр. С. при основна заплата в размер на 650 лв. месечно.
Съгласно разпоредбата на чл. 144 от СК родителите дължат издръжка на
пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения,
за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст
при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във
висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от
използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени
затруднения.
Не се спори между страните, че въззиваемата е пълнолетна дъщеря на
въззивника и се обучава редовно във висше учебно заведение, както и че към
датата на подаване на исковата молба и приключване на съдебното дирене
във въззивната инстанция същата не е невършила 25 години. Спорни по
делото във въззивната инстанция се явяват обстоятелствата: може ли
въззиваемата да се издържа от доходите си или от използване на имуществото
си и може ли въззивникът й да дава определената от ПлРС издръжка в размер
6
на 100 лв. или издръжка в по- нисък размер без това да създава за него
особени затруднения.
При съобразяване на възрастта и редовната форма на обучение на
въззиваемата, въззивният съд приема, че същата се нуждае от парични
средства за издръжка в размер на 650 лв. месечно за обучение, учебни
пособия, храна, облекло, консумативи и други ежедневни разходи, 2/3 от
които следва да се осигурят от родителите й. При определяне на размера на
издръжката й, съдът съобрази, че МРЗ за страната към момента е 650 лв.
месечно и съставлява законово приет жизнен минимум за необходимите
средства за издръжка на едно пълнолетно лице, както и че въззиваемата
живее в собствено жилище и заплаща годишна такса за обучението си във
висшето учебно заведение в размер на 750 лв. годишно. Неоснователни
според съда са възраженията на въззивника, че въззиваемата има възможност
да се издържа от трудови доходи, тъй като от една страна същата учи редовна
форма на обучение, а от друга липсват доказателства да работи по трудово
правоотношение. Неоснователни като недоказани са възраженията на
въззивника за възможността въззиваемата да реализира доходи чрез отдаване
под наем на жилището си в гр. П. като надвишаващо жизнените й нужди,
както и за възможността същата да реализира доходи чрез отдаване под наем
на незастроените селски имоти в с. З. и с. П.. Основателни според съда са
възраженията на въззивника за възможността на въззиваемата да се издържа
от част от имуществото си, като съдът приема, че макар по делото да липсват
доказателства въззиваемата да получава наеми от застроените два имота в с.
З., както и да липсват доказателства за състоянието им и за реален пазар на
наемите в застроени селски имоти, то според въззивният съд същата има
възможност да реализира минимални доходи от тези имоти и да покрива с тях
поне 1/3 от нуждите си за издръжка. Въззивният съд приема, че въззиваемата
няма задължение да отчуждава имуществото си за да реализира по този начин
доходи от него по време на обучението си във висше учебно заведение.
Налице е установена съдебна практика на ВКС, вкл. цитираната от
въззивника, която позовавайки се на ППВС № 5/70 г., задължава съда
преценката дали родителят притежава средства над собствената си
необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да
отделя средства и за издръжка на пълнолетното си учащо дете да бъде винаги
конкретна и да зависи от имуществото, доходите, квалификацията, семейното
7
положение, здравословното състояние и начина на живот на задълженото
лице. При съобразяване доходите на въззивника, които са в размер на 970 лв.
месечно нетна сума и надвишават размера на МРЗ за страната като установен
жизнен минимум за издръжка на едно пълнолетно лице, въззивният съд
приема, че въпреки задълженията му за издръжка на малолетното му дете К.
на 5 г., за което се грижи със съжителката си, която работи и заплащаните 120
лв. месечно към кредитори по посочените 6 изпълнителни дела въззивникът
има възможност да заплаща минимална месечна издръжка в размер на 100 лв.
на въззиваемата без да съставлява особено затруднение за него да осигурява
собствената си издръжка, респ. тази на малолетното си дете. По делото
липсват доказателства въззивникът да заплаща месечен наем към момента на
приключване на съдебното дирене, които разходи биха били от значение за
определяне на размера на собствената му необходима издръжка и тази на
семейството му, поради което намеренията му в тази насока не биха могли да
бъдат съобразени при определяне на възможностите му да дава издръжка на
въззиваемата. Липсват и представени по делото писмени доказателства
относно размера на разходите на въззивника за транспорт от с. Б. до гр. П. и
обратно при липса на доказателства същият да ползва личен транспорт,
поради което същите не могат да бъдат съобразени от въззивния съд като
извънредни и необичайните разходи извън сумата от 650 лв..
Неоснователни като недоказани се явяват според съда възраженията на
въззивника относно по-големите финансовите възможности на другия
родител на въззиваемата и възможността на майката на въззиваемата сама да
осигурява необходимата месечна издръжка на въззиваемата, доколкото по
делото не се представиха доказателства за доходи на майката на
въззиваемата, надвишаващи размера на МРЗ за страната.
С оглед гореизложеното въззивният съд приема за неоснователни доводите
на въззивника за липса на предпоставките на чл. 144 от СК за присъждане на
месечна издръжка в размер на 100 лв. на пълнолетната му учаща дъщеря,
въззиваема в производството.
При тези правни изводи, въззивният съд намира, че решението на П.ския
районен съд в обжалваната част следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно, а въззивната жалба оставена без уважение като
неоснователна.
8
При този изход на делото въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 300 лв., за които са представени доказателства по делото.
С оглед разпоредбата на чл. 280 ал. 3 т. 2 от ГПК не подлежат на
касационно обжалване решенията по редица въззивни дела, в това число по
искове за издръжка, поради което въззивното решение е окончателно.
Водим от горното, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1446 от 10.12.2021 год., постановено по гр.
д. № 6438/2021 г. на П.ският районен съд, в обжалваната част, в която е
осъдил на основание чл. 144 от СК Н. К. М., ЕГН****** от с. Б. да заплаща на
пълнолетното си дете си К.Н.М.., ЕГН ********** от гр. П. месечна издръжка
в размер на 100 лв., считано от 11.10.2021 г. до настъпване на законни
причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
за забава върху всяка просрочена вноска, както и да й заплати направените по
делото разноски в размер на 100 лв. и да заплати по сметка на ПлРС държавна
такса в размер на 144 лв..
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК Н. К. М., ЕГН****** от с. Б.
да ЗАПЛАТИ на К.Н.М.., ЕГН ********** от гр. П. сумата от 300 лв. за
направени във въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
на основание чл. 280 ал. 3 т. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9
10