****7
гр. Варна, 11.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20233110104240 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявени от „****” ООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. “****“ № 8, ет.
3, ап. 2 против С. А. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. “****“ бл.
309, вх. 7, ет. 1, ап. 4, искове за признаване за установено в отношенията
между страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника в
общ размер на 3100 лв. /три хиляди и сто лева/, представляваща сбор от
недължимо заплатени суми, от които: сумата от 1 500 лв. по неформален
договор от м. ноември 2022 г. за извършване на СМР за обект, находящ се гр.
Варна, бул. „****“ № 232, представляваща стойността на труда на работника
на възложителя и сумата от 700 лв., представляваща стойността на
недовършените СМР, както и сумата от 900 лв. по неформален договор от м.
януари 2023 г. за извършване на СМР за обект, находящ се гр. Варна,
комплекс „****“, ул. „****“ № 9, бл. Е, ет. 5, ап. 21, представляваща
надплатена без основание сума, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението съда – 01.03.2023 г.,
до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена
заповед № 1150 за изпълнение по чл. 410 ГПК от 02.03.2023 г. по ч.гр.д. №
2524/2023г. по описа на ВРС, на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
В исковата си молба ищецът „****” ООД твърди, че през м. ноември
1
2022 г. е сключило с ответника устен договор за изработка, по силата на който
на изпълнителя било възложено извършването на подробно описаните в
исковата молба строително-монтажни работи с материали на възложителя, за
обект, находящ се в гр. Варна, бул. „****“ № 232. Уговореното
възнаграждение от 4 000 лв. било заплатено на 13.01.2023 г. Посочено е, че
доколкото ответникът заявил на управителя на ищцовото дружество, че няма
кой да му помага с работата, представителят на ищеца изпратил свой
работник **** за целта. Било уговорено между страните по спора, че за труда
на работника от 15 работни дни се дължи възнаграждение от по 100 лв. за
всеки ден, а именно общо сумата от 1 500 лв., която сума подлежи на връщане
от вече заплатената такава от 4 000 лв. Ищецът излага, че на 22.02.2023 г.
ответникът заявил, че се отказва от договора и че няма да довърши
възложената работа, като дружеството счита, че стойността на недовършените
СМР е в размер на 700 лв. Твърди се, че междувременно на 25.01.2023 г.
ищцовото дружество е сключило и втори устен договор с ответника за
извършването на подробно описаните в исковата молба СМР на обект,
находящ се в гр. Варна, комплекс „****“, ул. „****“ № 9, бл. Е, ет. 5, ап. 21.
Сочи се, че договорената цена от 1 900 лв. била заплатена на 25.01.2023 г. На
същата дата били извършени и нужните монтажи, като обаче при проверка на
работата на 22.02.2023 г. ответникът се съгласил, че сумата от 900 лв. е
надплатена. Предвид изложеното, моли за уважаване на претенциите и
присъждане на сторени съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника С. А. С., в който е застъпено становище за допустимост, но
неоснователност на така предявените искове. Не се оспорва факта, че през м.
ноември 2022 г. между ищцовото дружество и ответника е сключен устен
договор за извършването на СМР на обект, находящ се в гр. Варна, местност
„****“, с предоставени от възложителя материали. Не се оспорва и че
ответникът е получил сумата от 4 000 лв. от управителя на ищцовото
дружество. По същество излага, че изготвената от него оферта,приета от
насрещната страна, за цялата работа била в размер на 8 480 лв., от които била
заплатена само процесната сума от 4 000 лв. като аванс. Сочи, че **** бил
общ работник на обекта, като се оспорват твърденията същият да е
подпомагал работата на ответника, предвид спецификите й. Ответникът
твърди, че негов колега му помогнал 6-7 пъти по време на изпълнение на
2
задълженията по договора. Сочи, че работата на обекта продължила повече от
2 месеца, доколкото неколкократно се налагало да изчаква доставката на
нужните му материали, както и да извършва промени по вече монтираните
детайли, предвид неточностите по дизайнерския проект. След проведен
разговор с управителя на дружеството, изпълнителят поискал в срок от три
дни да му бъде заплатен и остатъка от дължимата сума, както и че ако в
работата бъдат включени и множеството допълнително извършени промени,
общо дължимата сума би надхвърлила 9 000 лв. Управителят С. **** казал, че
стойността на работата не следвало да надхвърля 5 000 лв. и ако ответникът
желае съвместната им работа да продължи, изпълнителят трябва да работи по
зададени цени на възложителя. Предвид поведението на управителя на
ищцовото дружество, след изтичане на тридневния срок ответникът изготвил
отчет за извършената до момента дейност по изисканите от насрещната
страна цени, а не по договорените такива, като стойността на положения труд
била в размер на 4 155 лв. Ответникът излага, че насрещната страна отказала
да заплати остатъка в размер на 4 480 лв. от първоначално уговорената сума,
поради което и не довършил работата, а договорът бил прекратен. Сочи, че
действително през м. януари 2023 г. бил сключен втори устен договор за
извършване на СМР на обект, находящ се в гр. Варна, комплекс „****“, ул.
„****“ № 9Е, ет. 5, но излага, че възложител по същия не е ищцовото
дружество, а управителя на същото С. Грозев в лично качество, като
собственик на имота. Оспорва се изложената в исковата молба фактическа
обстановка. Сочи, че била постиганата уговорка да работи с материали на
възложителя, като цената за работата в размер на 900 лв. е била заплатена на
25.01.2023 г. Ответникът твърди, че изпълнил работата в рамките на деня,
като същата била приета без забележки от възложителя, но с течение на
времето се наложило още няколко пъти да посети имота и да извърши
промени по вече изградени и монтирани съоръжения, за което ответникът не
поискал допълнително възнаграждение. Намира, че не става ясна причината,
налагаща твърдяната рекапитулация, както и основанието за връщане на
претендираната сума от 900 лв. В тази връзка моли за отхвърляне на
претенциите.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
3
Ищецът е представил калкулация от ответника С. С. за обект, находящ
се в гр. Варна, бул. „****“ № 232, за сумата от 4 150 лв.
Представен е договор за изпълнение на СМР част ВиК дейност от
28.02.2023 г., сключен между „****“ ООД и „****“ ЕООД за извършване на
ВиК инсталация на къща, находяща се на ****, бул. „****“ № 232, а именно:
4 бр. монтаж на интимен душ, 5 бр. монтаж на структури за душ зона, 1 бр.
структура за тоалетна и 1 бр. довършване на водопровод и канализация за
сумата от 700 лв., заплатена в същия ден, съобразно т. 2 от съглашението.
Приложен е Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
****, том X, рег. № ****, дело № 1538 от 2019 г., видно от който С. **** ****
и **** С.а закупили от „****“ АД апартамент № 21, находящ се в жилищна
сграда в гр. Варна, ул. „****“ № 9Е, ет. 5.
От ищеца са представени 25 бр. фактури, издадени от „РУВИК“ ООД в
полза на „****“ ООД за закупени строителни материални за периода
19.12.2022 г. – 08.02.2023 г.
По делото е изготвена и изслушана СТОЕ на в.л. инж. С. П., от която се
установява, че общата стойност за извършени СМР към 25.01.2023 г. за
изграждане на ВиК инсталация и монтаж на оборудване на две бани и кухня в
обект, находящ се в гр. Варна, комплекс „****“, ул. „****“ № 9, бл. Е, ет. 5,
ап. 21, е в размер на 990 лв. без ДДС. В проведеното на 13.02.2024 г. о.с.з.
вещото лице е разяснило, че тръбите в едната баня вървят по улей в пода,
което би могло да бъде извършено или след къртене на стоманобетоновата
плоча, полагане на тръбите, след което и на частична замазка, или ако не се
вкопае – тръбите да бъдат сложени и след това да се залее със замазка. Сочи
се, че това е част от работата на водопроводчиците.
В хода на процеса са изслушани по двама свидетели за всяка страна. На
страната на ищеца са изслушани свидетелите **** и **** С.а – ****а, а за
ответника – **** и ****.
Св. **** сочи, че работи в „****“ ООД като общ работник. За обекта на
**** разяснява, че ответникът бил нает за извършването на ремонт на 4 бани,
като управителят на дружеството – С. **** споделил на свидетеля, че ще
заплати на майстора сумата от 4 000 лв. На **** било възложено да
подпомага дейността на ответника по извършването на ремонта – да носи
тръби, да кърти и др. Излага, че към онзи момент бил на надник от 70 лв. на
4
ден, независимо от това какво ще работи, като обаче за допълнително
свършена работа му се заплащало допълнително. Сочи, че 2-3 дни на обекта
идвало друго лице – ****, да помага на ответника, а свидетелят работил там
около 15-20 дни, като доколкото възложителят на работата и С. С. се скарали,
последният не довършил работата на обекта. От страна на възложителя имало
претенция срещу ответника за връщане на сумата, която била заплатена на
**** за помощта му. За работата на обекта в комплекс „****“ **** излага, че
му било заплащано отделно възнаграждение. Сочи, че С. **** му казал, че за
този обект ответникът му дължи връщане на сумата от 900 лв. за
недовършената работа.
От свидетелката **** С.а – ****а е установява, че съпругът й С. **** в
лично качество възложил на ищцовото дружество /на което е и управител/ да
извърши ремонта на обекта, находящ се в комплекс „****“. Сочи, че на
25.01.2023 г. ответникът бил допуснат до апартамента и до края на деня
ремонтът на двете бани в по-голямата си част бил завършен. Вечерта
съпругът й казал да занесе в апартамента 1 900 лв., която сума била предадена
от него на ответника. Излага, че поисканата сума им се сторила висока, но
ответникът казал на С. ****, че ще довърши ремонта и ще отчете парите по
някакъв начин. Не знае на обекта да е имало друг човек освен ответника.
Впоследствие съпругът й и С. С. се разбрали да се приспадне сумата от 900
лв. от вече заплатената такава или да се приспадне от заплатената сума за
обекта на ****, защото майсторът не си е довършил работата там. Сочи, че С.
отказал да довърши работата в апартамента, а от мъжа си знае, че двамата с
ответника имали уговорка за оборудването на баните, но не всичко било
свършено. Свидетелката излага, че за обекта на **** само е чувала телефонни
разговори между съпруга й и ответника за това, че работата му там не била
довършена.
Свидетелят **** **** споделя, че за обекта на **** помогнал на С. С. 7-
8 дни в продължение на 2-3 месеца за ремонта на две бани и тоалетните в
къщата. Твърди, че 3-4 пъти, докато свидетелят бил на обекта, дизайнерите
искали да се направят корекции по вече изграденото, което от своя страна
забавило ремонта. Сочи, че лице на име Явор е отключвало вратата на къщата
стоял покрай него и ответника, но не е помагал за изграждането на ВиК,
доколкото не бил запознат със спецификата на работата. Ответникът
споделил на свидетеля, че със С. **** уговорили цена от 4 000 лв. за работата,
5
след получаването на която и майсторът заплатил на **** за помощта му.
Смята, че С. имал да взема още около 3-4 000 лв. от **** за довършването на
цялата работа. Свидетелят е разяснил, че по принцип начинът на заплащането
на работата в бранша е на два етапа – при завършване на определен обем от
работа се получава капаро от 50 %, а след довършването й и останалата част.
От **** се сочи, че С. и **** прекратили взаимоотношенията си, доколкото
остатъкът от договорената между тях сума не била заплатена от последния.
Отбелязано е, че за извършваните поправки, в съответствие с исканията на
дизайнерите, се заплаща допълнително.
От свидетеля **** се установява, че заедно с ответника С. за един ден
извършили ремонт на апартамента на **** в комплекс „****“. С. казал на
свидетеля, че за извършването на работата била уговорена сумата от 900 лв.,
като последният видял и предаването от **** на посочената сума. Излага, че
**** нямал забележки към извършеното и дори казал, че ако има нужда да се
направи нещо, ще се обади отново.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Правната квалификация на така предявения иск намира основанието си
в разпоредбата на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 55 ЗЗД.
В съответствие с така заявената ищцова претенция, страната е следвало
при условията на пълно и главно доказване да установи твърденията си в
исковата молба за действителното заплащане на сума в общ размер от 3 100
лв., от които 1 500 лв. по неформален договор между страните, сключен през
за извършени СМР на обект, находящ се в гр. Варна, бул. „****“ № 232,
представляваща стойността на труда на работника на възложителя /ищец в
настоящото производство/ и сумата от 700 лв., представляваща стойността на
недовършените СМР на посочения обект от ответника, както и сумата от 900
лв. по неформален договор от м.01.2023 г. за извършване на СМР на обект,
находящ се в гр. Варна, комплекс „****“, ул. „****“ № 9, бл. Е, ет. 5, ап. 21,
представляваща надплатена на ответника сума.
Ответникът е следвало при установяването на горните факти и
обстоятелства да установи твърденията си за наличието на основание да
получи, респ. да задържи процесните суми.
По договора от м.11.2022 г., касаещ обект, находящ се в гр. Варна,
6
бул. „****“ № 23:
Не се спори между страните, а и се установява по делото от
свидетелските показания на свидетелите ****, С.а-****а и ****, които в тази
част са последователни и непротиворечиви, че между юридическото лице и
ответника е сключен неформален договор за изработка за извършването на
СМР, изразяващи се в изграждане на вътрешно ВиК на обект, находящ се в
гр. Варна, бул. „****“ № 23.
Ответната страна не оспорва факта, че му е заплатена сумата от 4 000
лв. в брой от страна на ищцовото дружество „****“ ООД, както и че
взаимоотношенията между страните по процесния договор от м.11.2022 г.
От свидетелските показания както на свидетеля ****, така и на ****,
които съдът намира, че имат преки впечатления от извършваната работа на
посочения обект, се установява, а и всъщност не се оспорва от ответника, че
последният не е довършил работата, която страните по делото са уговорили
при съгласуването на насрещните си волеизявления през м.11.2022 г. От
ищцовата страна обаче е представена калкулация, изготвена от ответника С.
за посочения обект, съобразно която описаните в нея дейности са на стойност
4 150 лв., в каквато връзка е всъщност и твърдението на ответника, а именно,
че за свършената към момента на разваляне на договора работа, изработеното
от него е остойностено в посочения размер. Ищецът не е изложил доводи, че
описаната в калкулацията работа не е свършена, а напротив – именно той е
представил същата по делото. Изложеното налага извода, че макар и
първоначално уговорената между страните работа да не е завършена, за
реално извършената такава към момента на прекратяване на договорните
взаимоотношения между контрагентите е налице основание за заплащане на
сумата от 4 000 лв., получена от ответника. В този смисъл са и показанията на
свидетеля ****, касаещи изложеното от него за поетапното заплащане на
работата на майсторите, а именно първоначалното заплащане на капаро в
размер на около половината от цялото уговорено възнаграждение, а при
достигането на определен етап от работата и останалата част от сумата.
Съобразно изложеното съдът намира, че в полза на ищеца
възстановяване на сумата от 700 лв., заплатена на трето лице за довършване
на СМР на процесния обект-къща, не се следва, независимо, че са
представени доказателства в тази посока, доколкото ответникът е доказал
7
наличието на основание за задържането на тази сума.
Настоящата инстанция счита, че недоказана се явява и претенцията в
размер на 1 500 лв., представляваща стойността на труда на работника на
ищеца, подпомагал работата на ответника, за период от 15 дни по 100 лв. на
ден. В тази връзка по делото е изслушан свидетеля ****, който излага, че е
именно лицето, подпомагало работата на ответника. Свидетелят сочи, че е на
трудов договор при ищцовото дружество и получава дневно възнаграждение
от 70 лв., а процесната къща е обект, възложен на дружеството за
извършването на СМР. **** излага пред съда, че е подпомагал ответника като
е носил тръби, къртил, когато майстора му казвал и други. Така изложеното от
свидетеля, че обектът е възложен за ремонтиране на ищеца, при когото
работникът упражнява трудовата си заетост, а и от твърденията на самата
страна, заедно с посочения от лицето характер на дейностите, които е
извършвал /носене на тръби и къртене/, навежда на извода, че при
извършването на посочените от него дейности, работникът не се е отклонявал
от работата, която по принцип следва да извършва на един строителен обект.
Не са налице никакви доказателства по делото ищецът да е заплащал на
работника си допълнително суми за работата му точно на този обект за
посочения период от 15 дни. Доколкото за трудовото правоотношение е
предвидена писмена форма при сключването му, то следва да са налице и
писмени доказателства за заплащане на дължимото трудово възнаграждение.
Св.**** не твърди да е бил наеман от ищцовото дружество по някакво друго –
извънтрудово правоотношение във връзка с процесните дейности, поради
което съдът приема, че той е изпълнявал трудовите си функции към
работодателя си, за което му е заплащано дължимото се месечно трудово
възнаграждение. Предвид това съдът намира за неоправдано искането на
ищеца за заплащане на сума, представляваща стойността на труда на
работника му, още повече че така претендираният размер е произволно
избран без по делото да са ангажирани доказателства, нито да са изложени
доводи за начина на формулирането му. Дори да се приеме, че на ищцовото
дружество се следва сума на претендираното основание, не би могъл да бъде
извлечен извод за дължимостта на така в размер по-висок от по 70 лв. на ден,
каквото е и дневното възнаграждение на свидетеля ****. Предвид това и тази
претенция съдът намира за неоснователна.
По договора от м.01.2023 г., касаещ обект, находящ се в гр. Варна,
8
комплекс „****“, ул. „****“ № 9, бл. Е, ет. 5, ап. 21:
Видно от представения Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот ****, том X, рег. № ****, дело № 1538 от 2019 г., С. ****
**** и **** С.а закупили апартамент № 21, находящ се в жилищна сграда в
гр. Варна, ул. „****“ № 9Е, ет. 5.
Свидетелят **** изложил пред съда, че също е работил в апартамента в
комплекс „****“, за която работа му било заплащано от управителя на
ищцовото дружество отделно възнаграждение от това, което получава от
работодателя си.
Твърди се от свидетелката **** С.а – ****а, че съпругът й С. ****,
който е и управител на процесното дружество, възложило на последното
извършването на ремонта на собствения им апартамент.
Показанията на свидетелката С.а – ****а обаче съдът намира, че не се
подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал. Не е
представен договор, нито се твърди от самия ищец такъв да е сключван, по
силата на който С. **** в лично качество да е възложил на дружеството
„****“ ООД извършването на каквато и да е ремонтна дейност в процесния
апартамент. Внимание следва да бъде обърнато на показанията на свидетеля
**** в частта, в която е посочено от него, че за работата му комплекс „****“,
в който се намира имотът, му е заплатено отделно възнаграждение. Логично
би било при действителното възлагане на извършването на СМР на този обект
от страна на С. **** на ищцовото дружество, на работника да не се следва
отделно възнаграждение извън получаваното трудово такова съобразно
сключения с дружеството трудов договор, доколкото извършването на
работата в апартамента би била в рамките на задълженията му по трудовото
му правоотношение. Предвид обаче възражението на ответника за липсата на
материална легитимация от страна на ищеца досежно претенцията за
възстановяване на надплатена сума от 900 лв., което съдът намира за
основателно съобразно изложеното до тук, то искът за посочената сума също
подлежи на отхвърляне.
Дали лицето, което предявава искова претенция твърдейки, че е страна
по договорно правоотношение, действително е страна по договора, не е
въпрос по допустимостта, а по основателността й. В настоящия случай, съдът
намира, че от събраните по делото докзателства не се установи ищецът
9
„****” ООД да има качеството на страна - възложител по процесното
формално облигационно правоотношение - договор за изработка.
При това положение, съдът приема, че ищецът не е страна по см. на чл.
8 ЗЗД по съглашението с правна квалификация чл. 258 ЗЗД, което е
достатъчно основание за отхвърляне на иска.
По отношение на разноските:
Предвид изхода от спора и своевременно направеното от процесуалния
представител на страната, в полза на ответника се следват разноски, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Страната е представила договор за правна помощ
и съдействие, в който е посочено, че адвокатското възнаграждение в размер
на 800 лв. е заплатено в брой при подписването му. В посочената част
договорът има характера на разписка за реалното извършване на разхода,
поради което в полза на ответника се следва възстановяването на сторения
разход във връзка с делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „****” ООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, ул. “****“ № 8, ет. 3, ап. 2 против С. А. С.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. “****“ бл. 309, вх. 7, ет. 1, ап. 4, иск
за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на
ищеца съществува вземане срещу ответника в общ размер на 3100 лв. /три
хиляди и сто лева/, представляваща сбор от недължимо заплатени суми, от
които: сумата от 1 500 лв. по неформален договор от м. ноември 2022 г. за
извършване на СМР за обект, находящ се гр. Варна, бул. „****“ № 232,
представляваща стойността на труда на работника на възложителя и сумата от
700 лв., представляваща стойността на недовършените СМР, както и сумата
от 900 лв. по неформален договор от м. януари 2023 г. за извършване на СМР
за обект, находящ се гр. Варна, комплекс „****“, ул. „****“ № 9, бл. Е, ет. 5,
ап. 21, представляваща надплатена без основание сума, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението съда –
01.03.2023 г., до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена заповед № 1150 за изпълнение по чл. 410 ГПК от 02.03.2023 г. по
ч.гр.д. № 2524/2023г. по описа на ВРС, на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал.
10
1 ГПК.
ОСЪЖДА на „****” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. “****“ № 8, ет. 3, ап. 2, ДА ЗАПЛАТИ на С. А. С.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. “****“ бл. 309, вх. 7, ет. 1, ап. 4,
сумата от 800 лв. /осемстотин лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11