№ 10614
гр. София, 02.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20211110137081 по описа за 2021 година
Предявен е иск на правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 99, ал. 1 и чл. 92,
ал. 1 ЗЗД.
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД за установяване съществуване на вземания по договор за предоставяне на мобилни
услуги № 162791900001 от 20.05.2016 г., скюлчен между П. З. и БТК АД за сумата от 59, 97
лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договора, което вземане ищецът твърди да е
придобил по договор за цесия от 01.10.2019г., сключен с СГ. Груп, като на тях вземането им
е било цедирано от БТК ЕАД с договор за цесия от 16.10.2018 г.
Ищецът твърди да е цесионер по договор за цесия с предмет процесните вземания.
Твърди ответникът да е бил в облигационно отношение с цедента въз основа на договор за
предоставяне на мобилни услуги, по силата на който БТК ЕАД предоставил на ответника
услуги чрез включване в клетъчна далекосъобщителна GSM мрежа. Сочи, че ответникът не
е изпълнил задължението си за плащане на дължимите суми за ползвани услуги за
процесния период м 9, м10, и м.11 2017 г.
Ответникът не е подал отговор на искова молба.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите от страните и прецени събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:
В тежест на ищеца е да докаже сключването на договор между БТК ЕАД и ответника,
предоставяне на далекосоъбщителни услуги за процесния период, сключване на договора за
цесия с предмет възникнали вземания на БТК ЕАД и получаването от длъжника на
уведомление, изходящо от стария кредитор за извършеното прехвърляне, както и
твърденията си ответникът да е изпаднал в забава на плащането. Следва да докаже също, че
договорът е предсрочно прекратен както и уговорения размер на неустойката.
От събраните по делото доказателства по безспорен начин се доказва наличието на
облигационно отношение между първоначалния цедент „ Българска телекомуникационна
1
компания“ ЕАД и ответника като същото е възникнално с подписването на договор за
мобилни услуги с № 162791900001 от 20.05.2016 г., ( видно от приложеното копие на
договора към исковата молба). По отношение на договора БТК се задължава да предоставя
мобилни услуги на ответника, а той да заплаща ежемесечна такса за използването им.
От приложените в исковата молба документи ( договор за мобилни услуги с
клиентски номер 16155833002, Общи условия на мобилния оператор за далекосъобщителни
услуги), съдът намира за установено в условията на пълно и главно доказване твърдението,
че има уговорена между страните валидна индивидуално определена клауза за неустойка в
случай на предсрочно прекратяване на договора. Взманeто за неустойка възниква в случай
на едностранно прекратяване на договора по вина на дължника. В случая нито вината на
длъжника нито едностранното прекратяване не бяха доказани в процеса. Самото
едностранното прекратяване на договора даже не се твърди в исковата молба. Такова обаче
е необходимо за да възникне вземането за неустойка.
Видно от представените доказателства, не се установява по категоричен и безспорен
начин, че е надлежно упражнено правото на прекратяване на договора за мобилни услуги
поради виновно неизпълнение от страна на ответника, тъй като не са представили
доказателства, които да установяват наличието на писмено уведомление от страна на
първоначалния кредитор БТК до длъжника по делото с което той прекратява договора.
Прекратяването на договора не настъпва автоматично, а е уговорено в договора потестаивно
право, което следва да се упражни с едностранно волеизявление до насрещната страна, но
такова изявление по делото липсва. Липсват изобщо доказателство не само за прекратяване
на договора, но и за начисляване на неустойка.
Видно от документите, приложени в исковата молба в конкретния случай са
сключени 2 валидни договора за цесия. Цедент по първия договор е „ Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД, а цесионер е „ С. Г. Груп“ ООД като те го сключват
на 16. 10. 2018 година. Този договор е представен, но не представено удостоверение, че
вземането срещу П. З. е прехвърлено по силата на този договр. Няма никакво писмено
доказателство в тази връзка.
Вторият договор за цесия е подписан между цедента „ С. Г. Груп“ ООД и цесионера
„ ЮБЦ“ ЕООД на 01. 10. 2019г. към този договор има, че писмено доказателство, че се
прехвърля вземане срещу П. З., но никой не може да прехвърли права, които не доказва, че
е притежавал. Няма доказателства, че вземането срещу ответника е прехвърлено на „ С. Г.
Груп“ ООД, поради което няма как валидно „ С. Г. Груп“ ООД да прехъврли това вземане на
ищеца, което е самостоятелно основание за отхвърляне на иска.
Договорът за цесия е уреден в чл. 99 ЗЗД, но с него се прехвърля само възникнали
права, а в случая главното вземане не беше доказано по основание и размер и не беше
доказано, че прехвърлено от БТК на СГ Груп ООД.
С оглед на всичко гореизложено съдът счита, че не се доказа при условията на пълно
и главно доказване наличието на индивидуално уговорена клауза за неустойка, поради
което искът следва да се отхвърли. Воден от горното, настоящият съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК във
вр. с чл. 99, ал.1 и чл. 92, ал. 1 ЗЗД от ,,ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *** срещу П. Робърт З., ЕГН
**********, за сумата от 59. 97 лв, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване
на договор за далекосъобщителна услуга№ 162791900001 от 20.05.2016 г.
2
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3