РЕШЕНИЕ
№ 338
гр. Пловдив, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20225300500072 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д. Я. Я. ЕГН ********** от с.Д. м.,
обл.Пловдив, чрез пълномощника адв.Т.К. срещу решение №
261688/10.06.2021 г. по гр.д. № 13215/2020г. по описа на РС Пловдив, с което
е признато за установено, че Д. Я. Я., ЕГН **********, с. Д. м., обл.
Пловдивска, ул. *** дължи на В. П. Г., ЕГН **********, с. *** сумата в
размер на 10 000 лв.- главница, представляваща неплатена сума по Запис на
заповед, издаден на 05.02.2019 г. с падеж на плащане – 01.09.2019 г., ведно
със законна лихва от 26.06.2020 г. до окончателното изплащане на
главницата, за която сума е издадена Заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 7389 по описа за
2020 г. на ПРС. Отхвърлен е предявения от В. П. Г., ЕГН **********, с. ***
против Д. Я. Я., ЕГН **********, с. Д. м., обл. Пловдивска, ул. *** иск за
признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата,
представляваща разлика между предявения размер от 13000 лв. и установения
такъв от 10000 лв. (сумата от 3000 лв.) - главница, представляваща
1
неплатена сума по Запис на заповед, издаден на 05.02.2019 г. с падеж на
плащане – 01.09.2019 г., ведно със законна лихва от 26.06.2020 г. до
окончателното изплащане на главницата, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 7389 по описа за 2020 г. на ПРС.
Д.Я. обжалва решението на Районен съд - Пловдив в частта, с която
искът е уважен за сумата над 8 000 лв. до 10 000 лв., като се сочи, че
решението е неправилно и незаконосъобразно в тази част. Сочи се, че съдът
не е направил задълбочен анализ на събраните доказателства и оттам е
направил незаконосъобразни и неправилни изводи. От събраните по делото
устни доказателства са налице такива, че между Д.Я. и В.Г. е имало уговорка
3 000 лв. да бъдат върнати чрез „ИЗИ ПЕЙ“, а останалите 2 000 лв. бъдат
върнати, като ДА. ги преведе на сестра си А. от името на В., като за това
имало доказателства по делото. Сочи се, че това се подкрепя от показанията
на свидетеля Д. Иска се отмяна на решението частично за сумата от 2 000 лв.
и отхвърляне на иска в тази част. Претендират се разноските по делото в тази
част.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от В.Г., в която той
намира жалбата за неоснователна, решението за правилно и законосъобразно.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
насрещната страна.
Постъпила е и въззивна жалба от В. П. Г. ЕГН **********, с. З. П., обл.
Л. срещу горепосоченото решение на Районен съд - Пловдив в частта, с която
искът е отхвърлен за сумата над 10 000 лв. до 13 000 лв., като се сочи, че
неправилно искът е отхвърлен за тези 3 000 лв. Сочи се, че в казуса твърдения
за съществуване на каузално правоотношение - договор за заем, са въведени
от ответника в отговора на исковата молба, което е оспорено от ищеца и
цялата доказателствена тежест е върху ответника, който твърди тези факти,
като по делото не са събрани достатъчно доказателства за горните твърдения
на ответника. Сочи се, че районният съд е допуснал грешка като въобще е
възприел свидетелските показания на свидетелите на ответника. Сочи се, че
следва да се вземат предвид обстоятелствата, свързани с начина, по който
свидетелите са узнали за тези факти, както и способността и желанието им
вярно да ги възпроизвеждат. Иска се отмяна на решението в отхвърлителната
2
част и уважаване на иска в цялост
Постъпил е отговор на въззивната жалба от Д.Я., с който решението в
отхвърлителната част се намира за правилно и законосъобразно. Иска се
неговото потвърждаване.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба на Д.Я. е допустима, като подадена в законния срок
от легитимирана страна, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Въззивната жалба на В.Г. е допустима, като подадена в законния срок
от легитимирана страна, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
РС Пловдив е доказал наличие между страните на редовен от външна
страна по смисъла на чл.535 и чл.536 от ТЗ запис на заповед, издаден от
ответника Д.Я. в полза на ищеца В.Г. на 05.02.2019 г. за сумата от 13000 лв.
В записа на заповед е отразено, че същият е платим на падежа – 01.09.2019
г. Посочено е, че сумата е платима в с. З. П., обл. Л.. Положен е, както
подпис, така и печат. По въведеното от ответницата Д.Я. възражение за
налични каузални отношения между страните ПРС е приел налични устни
договори за заем до размер от 13 000 лева. От справка за изпратени парични
преводи с наредител В. П. Г. и получател Д. Я. Я. е видно, че за периода от
15.02.2017 г. до 24.07.2018 г. ищецът й е превел обща сума в размер от 2100
лв.
Неоснователно е възражението на жалбоподателката Д.Я., че искът е
неноснователен и за сумата от 2 000 лв. Твърди се да е имало договорка тези
пари да бъдат върнати, като ДА. ги преведе на сестра си А. от името на В.,
като за това имало доказателства по делото. Да по делото има доказателства,
че ответницата ДА. е дала 2 000 лева на сестра си А.. Но по делото не е
доказано по категоричен начин, че това плащане е било изрично наредено от
3
ищеца В.Г., като е имало договорка с това плащане да се погаси вземането на
ДА. към В.. По силата на чл.75 от ЗЗД плащането се извършва на кредитора
или на овластено от него лице. По делото липсват каквито и да е
доказателства, в това число и устни, за това В.Г. да е овластил А. да получи
сумата от 2000 лева от негово име по процесните задължения за дадени заеми.
Всъщност какви са договорките между А. и В. не е ясно по делото, защото
няма събрани доказателства за вътрешните им отношения. При това
положение липсва валидно плащане извършено от ответницата към ищеца за
сумата от 2000 лева, като решението на РС Пловдив в този смисъл е
правилно.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя В.Г., че в казуса
твърдения за съществуване на каузално правоотношение - договор за заем, са
въведени от ответника в отговора на исковата молба, което е оспорено от
ищеца и цялата доказателствена тежест е върху ответника, който твърди тези
факти, като по делото не са събрани достатъчно доказателства за горните
твърдения на ответника. Твърди се, че районният съд е допуснал грешка като
въобще е възприел свидетелските показания на свидетелите на ответника,
които са и недостоверни. В казуса твърденията за съществуване на каузално
правоотношение - договор за заем, са въведени от ответника. Но ищеца в
своето становище по повод на тези твърдения /л.38/ от една страна изцяло ги
отрича, от друга страна ги потвърждава, като твърди, че те изхождат от други
правоотношения между тях, като задълженията по тях значително надхвърлят
сумата от 13 000 лева по записа на заповед. По късно в своите отговори по
реда на чл.176 от ГПК /л.71/ ищецът В.Г. признава че същият е давал пари
назаем на ответницата, като сумата е била към 25 000 лева и че записа на
заповед е създаден с цел да обезпечи част от тези вземания. Като изрично
същият потвърждава, че това е станало по повод на намирането на адвокат,
който да води дело на ответницата по повод на вреди причинени от ПТП
довело до смърт на майка й в Г. Тоест по същество ответникът признава
наличието на каузалното правоотношение по повод на което е издаден записа
на заповед. За неговото възражение, че не знае за какво точно задължение му
е платено по банков път сумата от 3 000 лева, съдът го намира за недоказано.
Това е така, защото твърдението за наличието на заемни правоотношения над
сумата от 13 000 лева до 25 000 лева е направено от ищеца В.Г. и той следва
да го докаже по правилото на чл.154 ал.1 от ГПК. Доказателства за дадени
4
заеми от него на стойност над 13 000 лева е недоказано по делото. Писмените
доказателства за изпратени парични преводи за периода от 15.02.2017 г. до
24.07.2018 г.е за обща сума в размер от само 2 100 лв. Тоест ищецът не
доказва давани от него заеми на стойност около 25 000 лева. Поради което
правилно е прието от ПРС, че със сумата от 3 000 лева изпратена на ищеца се
е погасило задължението по записа на заповед до тази сума и правилно искът
е отхвърлен в тази му част. Ето защо въззивният съд намира обжалваното
решение за правилно и законосъобразно и същото следва да се потвърди.
Предвид изхода на делото право на разноски се поражда в полза на
страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно
отхвърлената част от предявената претенция. До колкото и двете подадени
въззивни жалби и на двете страни по делото са оставени без уважение от
настоящия съд, то за никоя от страните не се поражда право на разноски по
делото на основание чл.273 от ГПК във вр. с чл.78 ал.1 и ал.3 от ГПК. Ето
защо и разноски на страните не се присъждат от настоящия съд.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261688/10.06.2021г. по гр.д. №
13215/2020г. по описа на РС Пловдив.
Решението може да се обжалва, при условията на чл.280 ал.1 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5