№ 323
гр. Велико Търново, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ Г.
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. Гражданско дело №
20224110102159 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на М. Д. О. срещу ЧСИ И. Ц., с
която се иска осъждането на ответника за сумата от 1 300.00 лева, представляваща
обезщетение за вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение по изп. дело №
581/2021 г. по описа на ЧСИ И. Ц..
Ищецът твърди, че е солидарен длъжник по изп. дело № 581/2021г. по описа на
ЧСИ И. Ц., както и че на 13.12.2021 г. е наложен запор върху разплащателната му
сметка, разкрита в „О. б. б.“ АД, по която получава трудовото си възнаграждение и
добавките към него. Заявява, че по тази сметка през м. декември от страна на неговите
работодатели е преведена сумата от общо 2 946.65 лева, от която 2 281.04 лева от ***,
гр. Велико Търново, 551.65 лева от *** и 113.96 лева от *** ЕООД. Счита, че в
нарушение на разпоредбата на чл. 446, ал. 1, т. 3 ГПК тази сума е преведена по сметка
на съдебния изпълнител в нейната цялост, вместо до размера от 1 646.65 лева,
надхвърлящ две минимални работни заплати за страната, както и че въпреки
многократните му апели, разликата от 1 300.00 лева не му е възстановена.
Ответникът оспорва предявения иск. Не спори, че ищецът е длъжник по водено
пред него изп. дело № 581/2021 г. и че на 8.12.2021 г. е наложил запор върху всички
негови сметки, разкрити в „О. б. б.“ АД, както и върху трудовото възнаграждение,
дължимо от ***, гр. В. Търново. Сочи, че въз основа на определение на съда с
постановление от 10.2.2022г. е спрял изпълнителното дело, за което е уведомил
работодателя на ищеца /***, гр. В. Търново/ със съобщение от същата дата. Заявява, че
със съобщение от 25.2.2022г. за постановеното спиране е уведомено и третото
1
задължено лице /„О. б. б.“ АД/, което е уведомено и за това, че наложеният запор не
следва да се изпълнява върху суми от дължимото се трудово възнаграждение на ищеца
от ***, гр. В. Търново и че същите следва да се предоставят на разпореждане на
последния. Твърди, че след спиране на изпълнението по искане на ищеца на два пъти
на последния са възстановявани парични суми, поради това, че са били част от
неговото трудово възнаграждение, като изброява постъпилите по изпълнителното дело
суми и техните източници. Отрича да е имал процесуално незаконосъобразно
поведение, като заявява, че след като е уведомен за произхода на средствата веднага е
зачел несеквестируемостта им в съответствие с т. 13 от ТР № 2/2013г. на ОСГТК.
Оспорва твърдението, че е знаел как и къде ищецът получава възнагражденията си за
труд и твърди, че данните по делото до 25.2.2022 г. не са давали никакви индикации, че
постъпленията от запора на банковата сметка имат произход възнаграждения за труд.
Сочи, че от датата на постъпване на сумите през м. декември, 2021 г. до датата на
разпределението им на 14.1.2022 г. ищецът нито е депозирал искане за възстановяване
на сумата от 1300 лева, нито е представил доказателства за това какъв произход има
същата. Заявява, че след спиране на изпълнението и при спазване на разпоредбата на
чл. 432, ал. 2 ГПК е изпратил съобщение до ***, гр. Велико Търново и до „О. б. б.“ АД
– лицата, за които е имал данни, че имат отношение към постъпления, имащи характер
на възнаграждения за труд, а всички превеждани от банките суми след спирането на
изпълнението, за които ищецът е представил доказателства, че имат несеквестируем
характер, са му възстановени.
В проведеното открито заседание ищецът не изпраща представител, но с писмена
молба последният заявява, че поддържа исковата претенция и моли за нейното
уважаване.
Процесуалният представител на ответника поддържа заявеното в отговора на
исковата молба и моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните доказателства,
намира за установено следното от фактическа страна:
В случая по делото е безспорно, а и се установява от приетите писмени
доказателства, че въз основа на изпълнителен лист, издаден по ЧГД № 552/2021г. на
Районен съд – Велико Търново, по молба на „П. и. б.“ ООД срещу ищеца и срещу още
три лица е образувано изпълнително дело № 581/2021 г. на ЧСИ И. Б.. В молбата си за
образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал да бъде наложен запор
върху вземанията за трудово възнаграждение на М. Д. О. от ***, като при определяне
размера на запора да бъде съобразено получаваното възнаграждение по допълнителен
трудов договор в „Звено за социални услуги и други дейности“, гр. Златарица, както и
доходът, получаван от ***. С молбата е отправено искане да бъде извършена и справка
за банковите сметки на длъжниците, върху които да бъде наложен запор.
2
В рамките на изпълнителното дело е извършена справка за притежаваните от
ищеца банкови сметки, като със запорно съобщение от 8.12.2021 г. е наложен запор
върху левовите и валутните сметки на М. Д. О. в „О. б. б.“ АД до общия размер на
сумите по изпълнителния лист и разноските по изпълнението. В запорното съобщение
е посочено, че запорът не следва да се изпълнява по отношение на постъпления от
помощи и обезщетения, както и по отношение на несеквестируемата част от трудово
възнаграждение, пенсия и всякакъв друг вид доход, ако са постъпили по банковата
сметка, но не по-рано от един месец преди налагането на запора.
На 8.12.2021 г. до ищеца е изпратена покана за доброволно изпълнение, като със
същата е наложен запор върху вземането за трудово възнаграждение от *** и
длъжникът е уведомен за наложените запори в „О. б. б.“ АД, *** и ***. Поканата е
получена от пълномощника на ищеца на 16.12.2022 г.
На същата дата – 8.12.2021 г. до *** е изпратено запорно съобщение, с което е
наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца, като изрично е посочено, че
при определяне размера на удръжките следва да се има предвид получаваните от
длъжника възнаграждения по допълнителните трудови договори със „Звено за
социални услуги и други дейности“, гр. Златарица и с ***, възлизащи на сумата от
647.25 лева.
С писмо вх. № 022641/16.12.2021 г. „О. б. б.“ АД е уведомила съдебния
изпълнител, че признава за основателно вземането, върху което е наложен запорът,
поради което сметките на М. Д. О. са блокирани; че няма претенции от други лица
върху същото вземане; че няма наложени запори по други изпълнителни листи; и че
дължимите суми не могат да бъдат преведени, поради липса на авоари.
С писмо вх. № 023088/23.12.2021 г. *** е уведомил съдебния изпълнител, че
признава за основателно вземането по изпълнителното дело, че върху същото няма
претенции от други лица и че се извършват преводи съгласно чл. 446 ГПК.
От представените с исковата молба писмени доказателства се установява, че към
месец декември 2021 г. ищецът е работил по трудово правоотношение с ***, както и че
на 16.12.2021 г. по сметката му в „О. б. б.“ АД от страна на работодателя е преведена
сумата от 779.00 с основание „ков 11.2021“ и сумата от 2 281.01 лева с основание „FRZ
12.2021“. Установява се също, че на 20.12.2021 г. „О. б. б.“ АД е превела по сметка на
ЧСИ И. Ц. сумата от 2 389.00 лева.
На 22.12.2021 г. по сметката на ищеца в „О. б. б.“ АД от страна на *** е преведена
сумата от 551.65 с основание „заплата м.12.202“, като на 29.12.2021 г. банката е
превела по сметка на ЧСИ И. Ц. сумата от 550.00 лева.
С постановление от 10.2.2022 г., на основание чл. 432, ал. 1, т. 7, вр. чл. 420, ал. 2
ГПК и във връзка с определение от 31.1.2022 г. по ЧГД № 552/2021 г. на Районен съд –
3
Велико Търново, изпълнителното производство е спряно.
На същата дата – 10.2.2022 г. до *** е изпратено съобщение, с което третото лице
се уведомява за постановеното спиране на изпълнението, като в съобщението е
посочено, че запорът върху трудовото възнаграждение на длъжника остава наложен,
но не следва да се изпълнява, поради което трудовото възнаграждение следва да се
превежда на длъжника в пълен размер. Съобщението е връчено на ищеца на 11.2.2022
г. и изпратено на електронния адрес на *** на 14.2.2022 г.
На 25.2.2022 г. по делото е постъпила молба от М. Д. О., с която ищецът иска „О.
б. б.“ АД да бъде уведомена, че следва да заплаща трудовото възнаграждение,
получавано от ищеца от *** и от Дом за стари хора, гр. Златарица, в пълен размер. В
изпълнение на така отправената молба, на същата дата – 25.2.2022 г. съдебният
изпълнител е уведомил „О. б. б.“ АД, че върху трудовото възнаграждение, получавано
от М. Д. О. от ***, е наложен запор, но същият не следва да се изпълнява върху
постъпващите суми от трудово правоотношение и същите следва да бъдат
предоставяне за разпореждане на длъжника.
На 4.3.2022 г. по делото е постъпила молба от М. Д. О., с която ищецът уведомява
съдебния изпълнител, че по банковата му сметка в „О. б. б.“ АД постъпват суми за
трудово възнаграждение от *** и от Дом за стари хора, гр. Златарица, поради което и
доколкото делото е спряно удържаните суми за м. февруари следва да му бъдат
възстановени. На молбата е налична резолюция от съдебния изпълнител, според която
сумите следва да бъдат възстановени, като това е станало с платежни нареждания от
4.3.2022 г.
На 4.4.2022 г. по делото е постъпила нова молба от М. Д. О., с която същият
уведомява съдебния изпълнител, че следва да му се възстанови сумата от 850.00 лева,
тъй като същата представлява възнаграждение за труд от ***. Два дни по-късно – на
6.4.2022 г. посочената сума е възстановена на ищеца.
На 29.4.2022 г. по делото е постъпило писмо от „О. б. б.“ АД, с което от съдебния
изпълнител се искат указания във връзка с постъпили на 28-ми и 29-ти април 2022 г. по
сметката на ищеца преводи с основание „заплата“ и COV.03.2022 г.
На 21.7.2022 г. по делото е постъпило ново писмо от „О. б. б.“ АД, с което от
съдебния изпълнител отново се искат указания във връзка с постъпили суми по
сметката на ищеца и се напомня, че все още се очакват указанията по предходното
писмо.
По повод писмата от „О. б. б.“ АД съдебният изпълнител е изпратил съобщение
изх. № 8325/2.8.2022 г., с което указва на третото лице, че запорът не следва да се
изпълнява по отношение на постъпилите суми за трудови възнаграждения, както и
постъпления от помощи, обезщетения и друг вид несеквестируеми вземания.
4
С писмо вх. № 013154/12.9.2022 г. „О. б. б.“ АД е посочила на съдебния
изпълнител, че по сметката на ищеца постъпват и суми с различно основание и
наредител от посочените в съобщение изх. № 8325/2.8.2022 г. Посочено е, че банката
не разполага с информация, различна от посочената в преводното нареждане и в
частност с информация за характера на отношенията между получател и наредител,
като се искат се изрични указания как да се изпълнява запора по отношение на сумите,
които постъпват с основание „заплата“ и с наредител „ЦКБ“ АД, както и по отношение
на сумите, които постъпват от „Център за спешна медицинска помощ“ с основание
„cov.“.
В отговор на писмо вх. № 013154/12.9.2022 г. на 16.9.2022 г. съдебният изпълнител
е посочил, че постъпващите суми с основание „заплата“ съставляват трудово
възнаграждение и би следвало да се оставят на разпореждане на титуляра, както и че
банката има съмнения, може да изиска допълнителни доказателства от длъжника.
Относно постъпващите суми с основание „cov.“ И наредител „Център за спешна
медицинска помощ“ е посочено, че същите най-вероятно са несеквестируеми, но за да
е сигурна банката има право да изиска нужните доказателства от титуляра.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявен е осъдителен иск с правно основание по чл. 441 ГПК, вр. чл. 74 ЗЧСИ,
вр. чл. 45 ЗЗД.
По силата на чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ частните съдебни изпълнители дължат
обезщетение за всички вреди, причинени от техни незаконосъобразни действия или
бездействия при изпълнение на дейността им, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Преки са само тези вреди, които са типична, нормално
настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, като пряка вреда
означава директно въздействие върху правната сфера на увредения и че последният не
би претърпял вредите, ако не бе незаконо-съобразното действие или бездействие на
частния съдебен изпълнител. Т.е. при иск, предявен на основание чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ,
отговорността ще е налице когато има неправомерни действия на ЧСИ, настъпила
вреда, причиняване при изпълняване на дейността на ЧСИ и причинна връзка.
Според настоящия съдебен състав в случая не са налице неправомерни действия от
страна на съдебния изпълнител, както и настъпила вреда за ищеца –длъжник в
изпълнителния процес, както съображенията за това са следните:
Основното, което следва да се има предвид в процесния случай, е че сумите, които
са преведени от банката на съдебния изпълнител, са преведени в резултат от
предприетия изпълнителен способ „запор“ върху вземания по банкови сметки на
длъжника, а не в резултат от изпълнителен способ „запор“ върху трудово
възнаграждение на длъжника. Въпросното уточнение е съществено по две причини. На
5
първо място, разпоредбата на чл. 446а ГПК ясно посочва какви са задълженията на
банката при постъпване по сметка на нейн клиент на възнаграждение за работа, като
според алинея 3, когато от основанието на постъпленията по банковата сметка е видно,
че те представляват възнаграждения за работа, банката не изпълнява запора до размера
на минималната работна заплата, освен за задължения за издръжка. Т.е. от самия текст
на закона става ясно, че дължимата грижа по отношение установяване произхода на
средствата, постъпващи по запорираната сметка, респ. дали същите представляват
плащане, част от което е несеквестируемо, не се простира извън установяване
основанието на превода. В случая първият от преводите, извършени от *** на
16.12.2021 г. по сметката на ищеца в „О. б. б.“ АД, е с основание „ков 11.2021“, а
вторият с основание „FRZ 12.2021“. Или от основанията на преводите, макар и същите
да не са достатъчно прецизни, следва да се направи преценка, че преводите
представляват възнаграждения за работа, формирани от фонд работна заплата (FRZ) за
м. декември 2021 г. и ковид добавка към заплатата за м. ноември 2021 г. („ков
11.2021“). От своя страна, основанието на превода от 22.12.2021 г. по сметката на
ищеца в „О. б. б.“ АД - „заплата м.12.202“ е достатъчно ясно и същото не подлежи на
някакво тълкуване. Предвид на горното, банката е следвало да съобрази указанията на
съдебния изпълнител, дадени още със запорното съобщение от 8.12.2021 г. и да не
изпълнява запора по отношение на несеквестируемата част от трудовото
възнаграждение на ищеца, постъпило не по-рано от един месец преди налагането на
запора, какъвто е разглежданият случай. На второ място, при прочита на ТР № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК следва се приеме, че доколкото
няма данни съдебният изпълнител да е получил необходимата информация от банката
или от длъжника, то той не е знаел произхода на средствата по запорираното вземане
(т.е. не знае, че се касае за възнаграждения за труд) и съответно не е имал възможност
да зачете несеквестируемостта. Задължението на съдебния изпълнител да зачете
несеквестируемостта възниква, когато той бъде уведомен за произхода на
постъпленията по сметката било от банката (като трето задължено лице), било от самия
длъжник. Именно когато бъде уведомен, за съдебния изпълнител възниква
задължението да събере незабавно необходимата информация от банката (за източника
на постъпленията и техния размер) и/или от платеца на възнаграждението за труд (за
размера на възнаграждението, след приспадане на дължимите върху него данъци и
задължителни осигурителни вноски) и да върне на длъжника несеквестируемата част
от преведената му сума. В този ред на мисли, задължението за установяване произхода
на вземането е на частния съдебен изпълнител, но едва след като същият бъде
уведомен дали от банката, дали от длъжника за произхода на постъпленията. Така в
ситуация като процесната, при която съдебният изпълнител не е получил
необходимата информация нито от банката, нито от длъжника, той не знае произхода
на средствата по запорираното вземане и не може да зачете несеквестируемостта. В
6
разглежданата хипотеза, самият ищец е имал възможност да уведоми съдебния
изпълнител за произхода на постъпленията, едва при което за ЧСИ би възникнало
задължение да събере необходимата информация – дали от платеца, дали от длъжника,
а при установяване на несеквестируемост – да върне на длъжника преведената сума. В
тази връзка следва да се отбележи, че поканата за доброволно изпълнение, с която
длъжникът е уведомен и за наложения запор в „О. б. б.“ АД, е връчена на ищеца на
16.12.2021 г., а преводите от банката по сметката на съдебния изпълнил са направени
20-ти и 29-ти декември 2021 г., като сумите са разпределени по дълга на по-късен етап
от производството, поради което длъжникът е имал обективна възможност да уведоми
съдебния изпълнител за несеквестируемия характер на вземанията и да иска тяхното
възстановяване, както е сторил това по отношение на други невсеквесируеми
вземания. Молби за възстановяване на сумите за работна заплата и за ковид добавка,
постъпили по сметката на ищеца през м. декември 2021 г., както и доказателства
частично несеквестируемия характер на тези вземания, които доказателства да са
постъпили при съдебния изпълнил преди разпределянето на сумите по дълга, противно
на изложеното от ищеца, не са налични по изпълнителното дело. Такива доказателства
са представени едва с приложенията към исковата молба, което обаче не може да
доведе до извод за наличието на незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител.
Предвид на горните съображения, съдът намира, че предявеният иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право на сторените от него
разноски, като от представения договор за правна защита се установява, че от страна на
ответника не е било заплатено възнаграждение за адвокат, тъй като същото е уговорено
при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв. Според чл. 38, ал. 2 от ЗАдв в случаите по
ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът или адвокатът от ЕС има право на адвокатско възнаграждение. Съдът
определя възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36,
ал. 2 ЗАдв и осъжда другата страна да го заплати. Предпоставките на разпоредбата са
налице, тъй като не е било уговорено възнаграждение, а безплатна правна помощ на
друг юрист. Следователно адвокатът има право на възнаграждение, като на основание
чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/9.7.2004 г. в полза на адв. Ю. М. следва да се присъди
адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лева.
Мотивиран от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на М. Д. О., ЕГН ********** срещу ЧСИ И. Б. Ц., рег. № *** на
КЧСИ за осъждането на ответника за сумата от 1 300.00 лева, представляваща
обезщетение за вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение по
7
изпълнително дело № 581/2021г. по описа на ЧСИ И. Ц., изразяващо се в нарушение на
чл. 446, ал. 1, т. 3 ГПК относно постъпили по сметка на ищеца в „О. б. б.“ АД парични
преводи от негови работодатели през м. декември 2021 г.
ОСЪЖДА М. Д. О., ЕГН ********** да заплати на адвокат Ю. М. М. от ВТАК,
ЕГН ********** сумата от 400.00 (четиристотин) лева - възнаграждение за
процесуално представителство на ответника по гр. д. № 2159/2022 г. на Районен съд –
Велико Търново.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
8