РЕШЕНИЕ
№ ........
гр.Плевен,
30.12.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ –
ми наказателен състав на трети декември през две хиляди и двадесета
година в открито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧАВДАР ПОПОВ
при секретаря Дарина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдия ПОПОВ НАХД № 2198/2020 година но описа на Плевенския
районен съд, за да
се произнесе съобрази следното:
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И
СЛ. от ЗАНН
С Електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение Серия К № 3798161, установено с автоматизирано техническо
средство, на
основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП на С.Н.Ч. с ЕГН ********** – законен представител
на фирма Н.– А.М. ЕООД с ЕИК *** е
наложена глоба в размер на 50,00 /петдесет/ лева, за нарушение на чл.21, ал.1
от ЗДвП.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е
останал жалбоподателят - С.Н.Ч., която го обжалва и моли съдът същото
да бъде отменено изцяло, като неправилно и незаконосъобразно със законните за
това последици.
Административнонакзващият орган ОДМВР- гр. Плевен,
редовно и своевременно призован, не изпраща процесуален представител и не взема
становище по жалбата.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не
се явява и не се представлява.
С оглед датата на връчване на ел. фиш на жалбоподателя и датата на
депозиране на жалбата пред наказващия орган, съдът счита, че последната е подадена в законоустановения срок, от
процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен - спиращ изпълнението (арг. от чл. 64, б. "б" от ЗАНН) и
деволутивен - сезиращ съда (чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект, а разгледана по
същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
След съвкупна преценка на събраните и проверени в хода
на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна, следното:
Административно-наказателното производство е
образувано въз основа на електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство за това, че на 19.07.2020г. в 11:08
часа в населено място, гр. Плевен, бул. *** /***/, с посока на движение към
с.Опанец, нарушението е установено с АТСС СПУКС ARH CAM S1 и отчетен толеранс от минус 3 км/ч. с МПС МЕРЦЕДЕС С
500, лек автомобил, с рег. № *** е извършено нарушение за скорост , установено
и заснето с автоматизирано техническо средство № 11743cd, при разрешена стойност на скоростта 50км/ч,
установена стойност 68км/ч и превишена стойност на скоростта 18км/ч. , на
основание чл.189 ал.4 вр. с чл. 182 ал.1 т.2 от Закона за движението по
пътищата, е наложено административно наказание - глоба в размер на 50 лева, за
извършено нарушение по смисъла на чл.21 ал.1 ЗДвП, като е указан срока и начина
на заплащане на глобата.
По-гореизложената фактическа обстановка не
се потвърждава от събраните доказателства.
Настоящият състав, въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното
наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
На първо място, настоящият наказателен
състав намира за основателни релевираните от процесуалния представител доводи,
детерминиращи процесния електронен фиш като незаконосъобразен. Безспорно е, че субект на административната
отговорност за нарушението по смисъла на чл.21, ал.1 от ЗДВП може да бъде само
водач на пътно превозно средство, а "водач" съгласно §.6, т.25 от ДР
на ЗДВП е лице, което управлява пътно превозно средство. С оглед на това и
предвид на естеството на самото административно нарушение, състоящо се в неизпълнение
на забраната за превишаване на стойностите за скорост на движение при избиране
скоростта на движение, извършител на същото може да бъде единствено и само
физическо лице. С ангажирането с електронния фиш на административна отговорност
спрямо юридическо лице за нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДВП, според съда е
допуснато съществено процесуално нарушение, засягащо правото на защита,
доколкото ЮЛ не може и не следва да носи такава отговорност за това нарушение. Самият
нормативен регламент на чл.188 ал.1 от ЗДВП сочи, че собственикът или този, на
когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършено от него
нарушение, като в изр.2 се казва, че собственикът се наказва с наказанието,
предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство. Според ал.2 на чл.188 от ЗДВП когато нарушението е
извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на
юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия
законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил
управлението на моторното превозно средство. В конкретиката на казуса процесния
електронен фиш е издаден на дружеството собственик на процесното МПС, който като юридическо лице
не може да бъде субект на административна отговорност за нарушението по чл.21
ал.1 от ЗДВП. В разрез пък с изискването на чл.83 от ЗАНН с електронния фиш е
наложено административно наказание - глоба, което не съответства на вида на
субекта на административна отговорност - юридическо лице. В случай, че
административната отговорност е следвало да бъде носена от юридическо лице за
извършено административно нарушение, то и наложеното административно наказание
по вид е следвало да бъде имуществена санкция, а не глоба. Като е наложил глоба на юридическо лице,наказващият орган е
нарушил един от основните принципи за административнонаказателната отговорност.
В съответствие с тези доводи Съдът приема, че
обжалваният Електронен фиш е издаден срещу лице, което не може да бъде /априорно/
административнонаказателноотговорно в настоящия случай. Възникналата колизия в
случая следва да се преодолее, като се впише името на неговия законен
представител, в хипотезите като настоящата и да стане ясно, че глобата се
налага именно на това лице, в посоченото качество, на основание чл. 188, ал. 2 ЗДвП, а не на самото ЮЛ - собственик. Специалният Закон за движението по
пътищата не предвижда хипотези на налагане на административна санкция, различна
от глоба като вид административно наказание. В случая важат и общите правила и
принципи, установени със ЗАНН относно въпроса за вида на
административно-наказателната отговорност и не се нуждае от допълнително
аргументиране тезата, че на физически лица, които могат да бъдат субекти на
административно-наказателна отговорност се налага административно наказание по
вид „глоба”, което обаче с оглед разпоредбата на чл. 83, ал. І ЗАНН не е
възможно в настоящата хипотеза, тъй като на юридически лица и на физически
лица, но действащи в качеството на еднолични търговци се налага особен вид
административна санкция – имуществена санкция за неизпълнение на задължения към
държавата или общините при осъществяване на тяхната дейност и то в предвидените
в съответния закон в широк смисъл на понятието случаи. Такива случаи в специалния
закон – ЗДвП, както бе посочено, не са регламентирани, следователно в нарушение
на процесуалните правила и на материалния закон на дружеството – жалбоподател е
ангажирана отговорността с налагане на наказание „глоба”, което не е сред
предвидените като възможни по силата на закон санкции. В случая въпроса за
субекта на административната отговорност за извършеното нарушение, с оглед
характера на това нарушение и обстоятелствата около неговото констатиране е
разрешен с разпоредбата на чл. 188, ал. І ЗДвП и собственикът или този, на
когото е предоставено моторно превозно средство, са тези, които отговарят за
извършеното такова, а собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно
средство. Издателят на електронния фиш обаче е следвало изрично в конкретната
хипотеза да съобрази нормата на ал. ІІ на цитираната разпоредба и когато
нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство,
собственост на юридическо лице – факт, установен по недвусмислен начин по
делото, предвиденото по ЗДвП наказание се налага на неговия законен
представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил
управлението на моторното превозно средство. Следва да се има предвид, че
горният извод не се променя и от текста на чл. 189, ал. ІV ЗДвП в частта, с
която се предвижда сред реквизитите на електронния фиш да се вписва собственика
на превозното средство. Възникналата колизия в случая следва да се преодолее,
като се впише кой е представляващият ЮЛ, в хипотезите като настоящата и да
стане ясно, че глобата се налага именно на това лице, в посоченото качество, на
основание чл. 188, ал. ІІ от ЗДвП, а не на самото ЮЛ – собственик. Нещо, което
в случая не е съобразено поради което се налага като краен извода за
основателност на подадената жалба. В
т.см. е и константната практика на РАС- Плевен по тези казуси. Напр. реш. №32
от 21.01.14г. по КАНД 1033/13г., съгласно което : “При правилно установена
фактическа обстановка и правилни изводи за приложимост на нормата по чл.189
ал.4 от ЗДвП, а не на разпоредбите на ЗАНН, районният съд не е констатирал
допуснатото нарушение на чл.188 ал.2 от ЗДвП и чл.83 от ЗАНН при издаване на
ЕФ. С последният е санкционирано юридическо лице, като му е наложено наказание
глоба, което е недопустимо, тъй като на ЮЛ може да бъде налагана единствено
имуществена санкция, но не и глоба. В подкрепа на последното е и изискването на
нормата на чл.188 ал.2 от ЗДвП, според която когато нарушението е извършено при
управление на МПС, собственост на юридическо лице, предвиденото в закона
наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него,
на което е предоставил управлението на МПС. Тази разпоредба не е спазена. След
като в конкретния случай не е посочено лице, различно от управителя на ***, на
което да е предоставен автомобила за управление, административнонаказателната
отговорност е следвало да бъде понесена от законния представител на
юридическото лице, на името на което е регистрирано МПС, а не от самото
юридическо лице, както е сторено. Допуснатото нарушение в процедурата е
достатъчно основание за отмяна на издадения ЕФ. Като не е достигнал до
аналогични правни извод районният съд е постановил решение, което следва да
бъде отменено.” В случай, че бе съобразил всички тези обстоятелства наказващият
орган не би издал процесния ЕФ против ЮЛ посочено по-горе, т.к. то би могло да
се привлече само към обективна /безвиновна/ административнонаказателна
отговорност.
2. Безспорно е основателно и становището на
жалбоподателя, че наказващият орган е следвало да се съобрази с подадените писмени
декларации от страна на жалбоподателя относно лицето, извършило твърдяното
нарушение и да анулира процесния фиш. Като не е сторил това, наказващият орган
е нарушил закона и само на това основание процесният ел. фиш следва да бъде
анулиран. Нещо повече, наказващият орган не само е нарушил закона, като не е
взел предвид подадените писмени декларации от страна на жалбоподателя относно
лицето, извършило твърдяното нарушение, но и е завел в своите регистри
процесният ел. фиш като влязъл в сила, което отново е грубо нарушение на
закона.
3. Според съда следва да се посочи и факта, че в
случая наказващият орган е издал ел.фиш без дата, който факт поставя в
невъзможност и нарушителя, и съда да определи неговата законосъобразност било
то от гледна точка на преценка за давностни срокове, какви са били законите, действащи
към момента на нарушението или за каквото и да е друго обстоятелство.
4. Според съда следва да се посочи и факта, че не са
изпълнени указанията от инструкция за експлоатация на процесното средство -
мобилна система за видеоконтрол TFR1-M - в точка 1, където е записано, че
радара трябва да се насочи успоредно на пътното платно, при допустимо
отклонение 8 процента към лентата за движение, която ще извършва измерването.
Никъде по делото няма данни за това по какъв начин е извършено насочването на
това средство, съответно дали са спазени тези технически изисквания на
съответност на лъча на измерване с посоката на лентата, в която ще се извършва
измерването. Видно от самата снимка по делото е видно, че мястото на измерване
представлява завой, а също така се вижда и друг л.а. непосредствено след л.а.
на жалбоподателя, което сочи за основателни съмнения относно истинността на
проведеното измерване. На следващо място в тази инструкция е записано, че
системата за наблюдение може да се ползва само от служители, преминали
първоначално обучение за работа с тях и притежаващи протокол, издаден от сектор
„Полицейска техника”. Никъде по делото няма данни първо, кои са лицата, които
са извършвали измерването, нито дали тези лица са преминали съответния курс за
първоначално обучение за работа с това техническо средство. Освен това в точка
6.4 на същото указание е записано, че след като се заснеме нарушение,
служителят, извършил измерването трябва да попълни дневник на техническото
средство. Такъв по делото няма представен.
5. От представените доказателства не личи по един
безспорен и безсъмнен начин регистрационния номер на л.а., което е абсолютно
задължително. Безспорно още едно самостоятелно основание за отмяна на ел. фиш.
6. От така представената снимка по делото не само не
може да се установи къде е извършено нарушението, но и дали въобще е в движение
процесното МПС, каква марка и модел е и т.н. Безспорно още едно самостоятелно
основание за отмяна на ел. фиш.
Изложеното налага извод за
незаконосъобразност и неправилност на атакувания електронен фиш, поради което
същият следва да се отмени.
Воден от горното и на основание чл. 63
ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ електронен фиш Серия
К № 3798161, установен с автоматизирано
техническо средство, с който на
основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП на С.Н.Ч. с ЕГН **********
– законен представител на фирма Н.– А.М. ЕООД с ЕИК *** е наложена глоба
в размер на 50,00 /петдесет/ лева, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд - Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: