Присъда по дело №4083/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 27
Дата: 15 март 2022 г. (в сила от 31 март 2022 г.)
Съдия: Мартин Рачков Баев
Дело: 20212120204083
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 8 септември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 27
гр. Бургас, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря КАПКА АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
и прокурора Ив. Н. К.
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Наказателно дело от общ
характер № 20212120204083 по описа за 2021 година
, въз основа на закона и данните по делото,
ПРИСЪДИ:
I. ПРИЗНАВА подсъдимия Д. СТ. В. с ЕГН: **********, роден на ********* в
гр. Бургас, българин, български гражданин, осъждан, неженен, основно образование,
адрес: гр.Бургас, ж.к. ******, за ВИНОВЕН в това, че:
На 07.12.2020 год. в гр Бургас, в ж.к „Зорница“, на паркинга пред УМБАЛ-
Бургас, по хулигански подбуди, действайки на обществено място, без да е предизвикан
от пострадалия, при демонстриране на безнаказаност и пренебрежение към
установените правила и норми, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната
неприкосновеност и достойнство на пострадалото лице, чрез нанасяне на удари с
юмруци в областта на устата, причинил лека телесна повреда на Б. Г. Б., род. на
05.11.1982 г., изразяваща се в избиване на два долни предни зъба, които поради липса
на опоненти по горния зъбен ред, се квалифицира като временно разстройство на
здравето неопасно за живота, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 12,
предложение първо, вр. чл. 130, ал. 1 от НК вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. “б“ от НК му
НАЛАГА наказание „ПРОБАЦИЯ” при следните пробационни мерки.
- по чл. 42а, ал. 2, т. 1, вр. с чл. 42б, ал. 1 НК – „Задължителна регистрация по
настоящ адрес”, за срок от 10 /ДЕСЕТ/ МЕСЕЦА, която да се изпълнява, чрез
явяване и подписване на осъдения пред пробационния служител или определено от
него длъжностно лице с периодичност два пъти седмично;
- по чл. 42а, ал. 2, т. 2, вр. с чл. 42б, ал. 2 НК – „Задължителни периодични
срещи с пробационен служител” за срок от 10 /ДЕСЕТ/ МЕСЕЦА.
- по чл. 42а, ал. 2, т. 6, вр. с чл. 42б, ал. 5 от НК. – „Безвъзмезден труд в полза
1
на обществото“ в размер на 120 часа годишно за срок от ЕДНА ГОДИНА.
ОСЪЖДА на основание чл. 52, вр. с чл. 45 ЗЗД подсъдимия Д. СТ. В. с ЕГН:
********** да заплати на Б. Г. Б. с ЕГН: ********** сумата в размер на 2000 (две
хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинените на Б. неимуществени вреди
от престъплението, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата от 2000 лева до първоначално
предявения от 10000 лева, като недоказан.
ОСЪЖДА на основание на основание чл. 88, ал. 1 от НПК, вр. чл. 78, ал. 6 от
ГПК подсъдимия Д. СТ. В. с ЕГН: ********** да заплати в полза на Държавата по
сметка на Районен съд гр. Бургас следващите се по делото държавни такси, а именно:
80,00 (осемдесет) лева, представляваща държавна такса върху уважената част от
гражданския иск, а на основание чл.190, ал. 2 НПК да заплати и сумата от 5,00 (пет)
лева по сметка на Районен съд Бургас, представляваща държавна такса за служебно
издаване на един брой изпълнителен лист, в случай че се пристъпи към издаването на
такъв.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК Д. СТ. В. с ЕГН: ********** да
заплати по сметка и в полза на ОДМВР-Бургас сумата от 243,86 лв. /двеста
четиридесет и три лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща сторените в
досъдебното производство разноски.
ПОСТАНОВЯВА веществените доказателства по делото, а именно 1 бр.
компакт диск намиращ се в плик на л. 47 от ДП и 1 бр. тупфер с иззет биологичен
материал, находящ в плик се на л. 50 от ДП - ДА ОСТАНАТ ПРИЛОЖЕНИ по
делото в срока на неговото съхранение в архив, след което да бъдат УНИЩОЖЕНИ
заедно с делото по предвидения за това в ПАС ред.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес
пред Бургаския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда № 27/15.03.2022 г. по НОХД № 4083/2021 г. по описа на РС-
Бургас

Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от
БРП срещу Д. СТ. В. с ЕГН: ********** , с който той е обвинен в това, че на 07.12.2020 год.
в гр. Бургас, в ж.к „Зорница“, на паркинга пред УМБАЛ-Бургас, по хулигански подбуди,
действайки на обществено място, без да е предизвикан от пострадалия, при демонстриране
на безнаказаност и пренебрежение към установените правила и норми, закрилящи добрите
нрави в обществото, телесната неприкосновеност и достойнство на пострадалото лице, чрез
нанасяне на удари с юмруци в областта на устата, причинил лека телесна повреда на Б. Г. Б.,
род. на 05.11.1982 г., изразяваща се в избиване на два долни предни зъба, които поради
липса на опоненти по горния зъбен ред, се квалифицира като временно разстройство на
здравето неопасно за живота, поради което и на основание – престъпление по чл. 131, ал. 1,
т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК.
В първото съдебно заседание съдът прие за съвместно разглеждане предявения от
пострадалия Б. граждански иск срещу подсъдимия, с който се иска В. да бъде осъден да му
заплати сумата в размер на 10000 лева, представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди от престъплението.
Съдът конституира Б. Г. Б. като граждански ищец и частен обвинител в
производството.
Пред съда, производството по делото протече по реда на Глава ХХVІІ от НПК, като
при условията на чл. 371, т. 2 НПК подсъдимият В. призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства
за тези факти.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно
фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода
на производството доказателства, подкрепени от направените от подсъдимия
самопризнания. Пледира за признаване на В. за виновен и за прилагане на чл. 55 НК, като му
се определи наказание „Пробация“, включваща три пробационни мерки. Счита, че
гражданският иск следва да бъде уважен, но до размера от 2000 лева. Моли разноските да се
възложат в тежест на В., а веществените доказателства да останат приложени по делото.
Частният обвинител и граждански ищец не се явява в съдебното заседание, в което
приключи разглеждането на делото, въпреки че беше редовно призован за него, поради
което и не взима отношение по същество.
Служебният защитник на подсъдимия – адв. Р.П. – БАК напълно се присъединява към
становището на РП-Бургас, както относно авторството на деянието, така и относно
справедливото наказание и размерът, в който следва да бъде уважен гражданският иск.
Подсъдимият В. заявява, че се присъединява към казаното от неговия защитник, а в
предоставената от съда възможност за последна дума заявява, че няма какво да добави.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Д. СТ. В. с ЕГН: ********** е роден на * г. в гр. Бургас. Той е
1
българин, български гражданин, неженен, с основно образование.
До датата на деянието В. е бил осъждан три пъти – по веднъж на наказания „Глоба“ и
„Пробация“ и веднъж – по НОХД № 1445/2019 г. на РС-Бургас, в сила от 09.04.2019 г. на
„Лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, чието изпълнение е било отложено с
изпитателен срок от три години.
На 06.12.2020 г. съпругата на частния обвинител Б. била диагностицирана с
положителен тест за „КОВИД – 19“. В тази връзка тя била превозена от с. Габър, общ.
Созопол до УМБАЛ-Бургас с линейка. Около 16,00 ч. Б. пристигнал до болничното
заведение със своя автомобил, където изчакал приема на жена си до полунощ. След като
последната била настанена в КОВИД-отделението (вече след 00,00 ч. на 07.12.2020 г.) Б. си
взел кафе от вендинг автомат и се насочил към своя автомобил, който бил паркиран на
паркинга на болницата. Вървейки угрижен, срещу него се задали подс. В., св. * и св. *, които
преди това били в дома на последния и употребили солидно количество алкохол.
Подминавайки Б., подс. В., непредизвикан по никакъв начин от последния, (човекът който
кротко си вървял към автомобила), се върнал и без причина му нанесъл няколко удара в
областта на устата. Пострадалият се присвил и паднал на земята, хванал се за устата и издал
стон от болка, а подсъдимият го оставил, настигнал приятелите си, с които бързо се
отдалечили. Устата на пострадалия била окървавена, а два предни долни зъба му били
избити от ударите, които той изплюл на земята. След като се изправил Б. подал сигнал на
тел.112 и съобщил за случилото се. По този повод било започнато настоящото досъдебно
производство в рамките на което била назначена СМЕ, която констатирала, че в резултат на
нанесените удари на Б. била причинена лека телесна повреда, изразяваща се избиване на два
долни предни зъба, които поради липса на опоненти по горния зъбен ред, се квалифицира
като „временно разстройство на здравето неопасно за живота“.
Подсъдимият бил привлечен в качеството на обвиняем за причиняване на лека
телесна повреда по хулигански подбуди, като в последвалия разпит заявил, че не желае да
ползва адвокатска защита, но признава и съжалява за случилото се.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от направеното
от подсъдимия В. самопризнание, което се подкрепя от събраните в производство
доказателства, а именно:

От гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите: Б.Б. (л. 15, л. 16
и л. 59 от ДП); * * (л. 18 и л. 61 – 62 от ДП); * * (л. 19 от ДП); частично от показанията на:
В* (л. 20 от ДП) и И* (л. 21 от ДП).
От писмените доказателства: справка за съдимост (л. 17-18 от съдебното
производство); справка за трудови договори (л. 52-53 от съдебното производство); протокол
за доброволно предаване (л. 32 от ДП) и амбулаторен лист (л. 38 от ДП).
От писмените доказателствени средства: протокол за оглед на местопроизшествие,
ведно с фотоалбум (л. 22-26 от ДП); протокол за освидетелстване, ведно с фотоалбум (л. 27-
31 от ДП) и протокол за взимане на сравнителни образци (л. 33 от ДП).
От експертизите: съдебно медицинска експертиза (л. 34-37 от ДП); съдебно –
техническа експертиза (л. 43 – 46 от ДП) и съдебно-биологична експертиза (л. 52 – 53 от
ДП).

2
Съдът прецени събраните в хода на производството доказателства на основание чл.
373, ал. 3 НПК, като не констатира съществени противоречия, несъответствия и
непоследователност, които да разколебават направеното от В. признание. Предвид същата
разпоредба първоинстанционният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата.
С оглед пълнота следва да се посочи и че съдът не кредитира показанията на св.
Чолаков и св. * – полицейски служител от 05 РУ-Бургас и то само досежно получената от
подсъдимия информация в хода на проведените с него беседи. Съдът счита, че независимо
от начина, по който са включени в доказателствата по делото, т. нар. „беседи“, проведени от
полицейски служители (дори когато са фиксирани на веществени доказателствени средства,
получени чрез СРС), по същността си представляват предварително снети обяснения от
задържано лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Това е така, защото
разпитващите полицаи не са разследващ орган по смисъла на НПК, а разпитваният няма
процесуално качество на обвиняем. Проведената „беседа“ не е доказателствено средство за
установяване на правно-релевантни факти и има само оперативна стойност за разработване
на следствени версии. Задържаното лице няма процесуално качество и поради това нито има
пълния обем от права, гарантирани му от чл. 55 НПК, нито разпитващите имат задължения
да го информират за правото му да запази мълчание. Поради тази причина оперативната
беседа има стойност, равнозначна на саморъчните „обяснения“ на задържания, които
правната доктрина и съдебната практика никога не са приемали за доказателствено
средство. В този смисъл, освен актуалната практика на ВКС, въплътена в Решение №
247/12.12.2016г. по дело № 895/2016г. на II н.о., е и практиката на ЕСПЧ (делото – „Dimitar
Mitev vs. Bulgaria”).
Съдът кредитира всички приложени по делото писмени доказателства и
доказателствени средства, доколкото счита, че те приобщени по предвидения в НПК ред, не
са оспорени от страните и кореспондират с останалия доказателствен материал.
Съдът кредитира и заключенията на вещите лица по изготвените експертизи, като ги
намира за задълбочени и научно обосновани.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното
деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата
по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 131,
ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, за което му е повдигнато обвинение.
В конкретния случай, от обективна страна изпълнителното деяние е осъществено от
подсъдимия с активни действия, изразяващи се в нанасяне на удари в главата на
пострадалия, които удари са довели до избиване на два долни предни зъба, които поради
липса на опоненти по горния зъбен ред, се квалифицира като временно разстройство на
здравето неопасно за живота. Видно от приетата СМЕ – причинено е временно разстройство
на здравето, неопасно за живота – т.е. разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и
чл. 129 НК, поради което и правилно РП-Бургас е квалифицирала деянието като „лека
телесна повреда“.
Престъплението е извършено и по хулигански подбуди. Безспорно между
подсъдимия и пострадалия не е имало каквито и да е предишни взаимоотношения, които да
индикират възможен „личен мотив” за нанасяне на ударите. На следващо място – признакът
„хулигански подбуди” е особеност от субективна страна и е налице, когато посредством
увреждането телесната неприкосновеност на пострадалия деецът цели да покаже явно
3
неуважение към обществото, пренебрежение към морала и незачитане на личността, което в
общия случай изключва наличието на личен мотив (по аналогия със съдебната практика за
престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 11 (предишна т. 10) НК, напр. Решение № 600/1979 г., ІІ
н.о. ВС). В конкретния случай, подсъдимият е действал с ясното съзнание, че инициирането
на конфликт и нанасянето на удари по тялото и главата на пострадалия в близост до МБАЛ-
Бургас, без каквато и да е причина, безспорно представлява нарушаване на обществения ред,
т. е. – на установените в държавата обществени отношения, основани на нравствеността и
определящи поведението на хората в процеса на обществения живот. Безпричинната агресия
от страна на млад мъж спрямо значително по-възрастния пострадал е явна демонстрация на
превъзходство и незачитане на установения ред. Действията на подсъдимия са съвсем явен
израз на унижение към пострадалия, като подс. В. ясно е съзнавал, че същите ще станат
достояние на намиращите се в близост негови приятели, но въпреки това ги е извършил.
Установеният правов ред в Република България не може да търпи такова унизително и
пренебрежително отношение към личността на отделния гражданин и към обществения ред,
като цяло, още повече имайки предвид, че се касае за посегателство осъществено след
употреба на алкохол, безцеремонно и непредизвикано. В случая се засяга далеч не само
личността на пострадалия, но се засяга и то грубо, самият обществен ред, включително
усещането у обществото за държавност. С инкриминираното си поведение подс. В. показва
изобщо на обществото, че той не е обвързан с неговите правила на поведение, че няма да се
съобразява с него, демонстрирайки пренебрежително отношение към съществуващите
обществените порядки. Нарушението на обществения ред в случая е именно грубо.
Демонстрацията срещу установения ред е брутална, без подсъдимият да покаже изобщо
свян в тази насока, без да се церемони. Чрез тази демонстрация се нарушава важен
държавен и обществен интерес във връзка с необходимостта у гражданите да съществува
усещане за държавност, усещане за ред и сигурност, за върховенство на закона и за
равнопоставеност на субектите пред него. Изразеното от подсъдимия неуважение към
обществото е явно. То не буди никакво съмнение предвид безцеремонността на неговите
действия и определено е израз на висока степен на открито неуважение към личността (по
смисъла на указанията по т. I. 2 от от ППВС № 2/1974 г.).
Поради всичко посочено по-горе, съдът счита, че в случая, манифестираното
поведение от подс. В., правилно е било квалифицирано от БРП като извършено по
хулиганските подбуди.
При извършване на престъплението подсъдимият е действал умишлено при форма на
вината „пряк умисъл“. От интелектуална страна В. е съзнавал, че нанасяйки удари в главата
на пострадалия, неминуемо ще засегне физическата му неприкосновеност и ще му причини
телесни увреждания. Съзнавал е и че действията му могат да станат достояние на
намиращите се в близост, както и че по този начин грубо ще наруши обществения ред и ще
изрази явно неуважение към обществото. От волева страна – подсъдимият е искал
причиняването на телесната увреда на пострадалия, както и грубото нарушаване на
обществения ред. Подсъдимият е съзнавал противообществения характер на своите действия
и че посредством тях демонстрира явното си неуважение към обществото и към отделната
личност, причинявайки безпричинно телесно страдание.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението, в което подсъдимият беше признат за виновен, законът
предвижда наказание „Лишаване от свобода” за срок до три години. Доколкото към датата
на деянието подсъдимият е бил осъждан, то и спрямо него не са налице предпоставките за
приложение на чл. 78а НК.
4




При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия В. съдът
определи наказанието при прилагане на чл. 55 НК, тъй като намери, че в случая са налице
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
Като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът отчете младата
възраст на подсъдимия към датата на деянието, изразеното разкаяние и съжаление, както и
оказаното съдействие на полицейските служители, като в разпита си той е признал за
извършеното и е изразил съжаление за него. Като отегчаващо отговорността на подсъдимия
В. обстоятелство, съдът отчете обремененото му съдебно минало и в частност
обстоятелството, че настоящето деяние е извършено в изпитателния срок на предходно
осъждане.
С тези доводи съдът счита, че наказанието на подс. В. следва да бъде определено по
реда на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК и наказанието „Лишаване от свобода“, за което не е
предвидена долна граница, следва да бъде заменено с наказание „Пробация“, включващо
следните пробационни мерки:
- по чл. 42а, ал. 2, т. 1, вр. с чл. 42б, ал. 1 НК – „Задължителна регистрация по
настоящ адрес”, за срок от десет месеца, която да се изпълнява, чрез явяване и подписване
на осъдения пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице с
периодичност два пъти седмично и
- по чл. 42а, ал. 2, т. 2, вр. с чл. 42б, ал. 2 НК –„Задължителни периодични срещи с
пробационен служител” за срок от десет месеца.
- по чл. 42а, ал. 2, т. 6, вр. с чл. 42б, ал. 5 НК – „Безвъзмезден труд в полза на
обществото“ в размер на 120 часа годишно за срок от една година.
Съдът счита, че така индивидуализираното наказание в пълнота би могло да постигне
целите по чл. 36, ал.1 НК, като едновременно ще способства за поправянето и
превъзпитанието на В. и наред с това ще въздейства върху същия предупредително. Освен
всичко горепосочено, с така определеното наказание биха се постигнали и целите на
генералната превенция, като се въздейства възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото. Не на последно място това е наказанието, което и прокуратурата
счита, че следва да се наложи на подсъдимия.

По гражданския иск:

По отношение на предявения срещу подс. В. граждански иск за обезвреда на
причинените на пострадалия неимуществени вреди в следствие извършеното престъпление,
съдът намери тази претенция за безспорно установена и категорично доказана по основание,
предвид решението по въпросите за извършеното престъпление, неговото авторство и
вината на дееца.
При индивидуализация размера на обезвредата за неимуществените вреди причинени
от престъпното деяние, съдът по реда на чл. 52 от ЗЗД, отчитайки и задължителните
указания, дадени в ППВС 4/1968 г., съобрази интензитета на засягане на физическата
неприкосновеност на пострадалия, продължителността на изпитваните болки, както и
причинения стрес, срам и дискомфорт. Тук съдът следва да посочи, че на Б. са причинени
най-леките възможни съставомерни увреди – лека телена повреда, но въпреки това
5
последиците от нараняванията са продължили един сравнително дълъг период от време. В
този контекст съдът намери гражданския иск за обезвреда на неимуществените вреди в
следствие извършеното престъпление за основателен и доказан, но само до размер от 2000
лева, поради което и намери претенцията за горницата над 2000 лева, до пълния размер на
предявения иск от 10000 лева за недоказана. Освен това пострадалият не е ангажирал
никакви конкретни доказателства, които да сочат на претърпени по-големи вреди, които да
налагат по-голяма компенсация. Съдът счита, че с така уважената претенция в пълнота биха
могли да се обезвъзмездят причинените на пострадалия неимуществени вреди, поради което
и размерът се явява справедлив.

По разноските:

По делото има сторени разноски, като с оглед обстоятелството, че подсъдимият беше
признат за виновен в извършване на вмененото му престъпление, както и беше уважен
гражданския иск срещу него - на основание чл. чл. 88, ал. 1 от НПК, вр. чл. 78, ал. 6 от ГПК,
подс. В. следва да бъде осъден да заплати в полза на Държавата по сметка на Районен съд -
Бургас следващите се по делото държавни такси, а именно: 80 лева - държавна такса върху
уважената част от гражданския иск, както и на основание чл. 190, ал. 2 НПК и държавна
такса в размер на 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист, ако се пристъпи към
издаването на такъв.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият следва да заплати в полза на ОДМВР-
Бургас сторените в досъдебното производство разноски в размер на 243,86 лева.

По веществените доказателства:

По делото има приобщени веществени доказателства – един брой компакт диск и
един брой тупфер, приложени в кориците на ДП, които предвид характеристиките си, следва
да останат приложени по делото в срока на неговото съхранение в архив, след което да
бъдат унищожени заедно с делото по предвидения в ПАС ред.





По тези съображения съдът постанови присъдата си.

Да се съобщи писмено на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6
Съобщи за изтекли лични данни