ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 101
гр. Пазарджик, 14.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на четиринадесети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Борислав Ал. Илиев
като разгледа докладваното от Борислав Ал. Илиев Гражданско дело №
20245200100896 по описа за 2024 година
Производството е по чл.140 от ГПК.
Образувано е по повод предявен иск от Г. В. Я. от гр.В.,чрез адв.С.Ч. от ПАК против:
ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Гр. София с правно основание: чл. 2 от ЗОДОВ и
цена на исковете: 55 500 лв. - неимуществени вреди и 1 500 лв. - имуществени вреди ., ведно със
законната лихва от влизане в силана постановлението за прекратяване - 20.10.2023 г. до
окончателното изплащане на пресъдените обезщетения и сторените съдебно-деловодни разноски.
Твърди се,че а 15.11.2021г., с Постановление от 09.11.2021г. е бил привлечен за обвиняем по
Досъдебно производство № 9 от 2018г., по описа на Национална следствена служба /НСЛС/ и №
419/2016г., по описа за 2016г., на Окръжна прокуратура Пазарджик. Бяха ми повдигнати три
обвинения, за това, че в качеството ми на съм извършил следното: 1.Че не е положил достатъчно
грижи за ръководеното и управлението на повереното имущество, довело до значителна щета на
Община В. в размер на 6024 лева, престъпление по чл. 219, ал.З във връзка с ал.1 от НК..2.В
условията на продължавано престъпление умишлено не е положил достатъчно грижи за
ръководеното и управлението на повереното имущество, довело до значителна щета на Община В.
в размер на 1 397 3 30,80 лева, престъпление по чл. 219, ал.З, във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 26,
ал. 1 от НК. 3.Умишлено не е положил достатъчно грижи за ръководеното и управлението на
повереното имущество, довело до значителна щета на Община В. в размер на 81 618,01 лева,
престъпление по чл. 219, ал.З, във връзка с ал.1 от НК.
След извършени процесуално следствени действия с Постановление от 26.05.2023г.,
прокуратурата прекратява частично обвиненията срещу мен по горепосочените пунктове 2 и 3.
Така в правния мир остана обвинението по пункт 1, което ми бе повдигнато отново на 08.09.2023г.,
като се прецизира текстът на повдигнатото ми обвинение. Тогава след предявяването на поредното
обвинение, на 11.09.2023г. депозирах по делото Искания, Бележки и Възражения, след което и
последва прекратяване на досъдебното производство с Постановление от същата дата. След това
депозирах две жалби срещу Постановлението за частично прекратяване на производството и срещу
постановлението за прекратяване на производство, като по тях бяха образувани две частни
наказателни дела в ОС Пазарджик. Така но ЧНД 851 от 2023г., бе постановено Определение № 5 00
от 04.10.2023г., влязло в законова сила на 20.10.2023г., с което бе потвърдено като законосъобразно
Постановление от 26.05.2023г. за частичното прекратяване на делото. Едновременно с това по ЧНД
903 от 2023г., бе постановено Определение № 502 от 04.10.2023г., влязло в законова сила на
20.10.2023г., с което бе потвърдено като законосъобразно Постановление от 11.09.2023г. за
прекратяване на делото.
Тук е мястото да отбележи, че и трите повдигнати му обвинения били за тежки умишлени
престъпления по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. Също така предвид на трите обвинения бях изправен
пред угрозата и на възможността предвидена в чл. 24 от НК да ми бъде увеличено и определеното
1
общо най-тежко наказание с /з. Още повече по най- тежкото обвинение се предвижда и наказание
лишаване от право по чл. 37, ал.1, т 6 и 7 от НК, което породи допълнителен страх и стрес от
евентуалната такава забрана. А пък с обвинението по пункт две съществуваше и възможност
ощетеното юридическо лице да предяви и граждански иск срещу него за вреди в размер на 1 397
330,80 лева, което несъмнено би го превърнало в „граждански труп“. Всички тези обстоятелства го
карали да се страхува, че е налице и голяма вероятност от ефективна осъдителна присъда, и
плащане на огромно обезщетение за вреди от близо 1 400 000 лева за нещо което не е извършил.
Така през времето на цялото досъдебно производство, което неоснователно се водело
срещу него за нещо, което не е извършил, бил изключително притеснен. През целия си живот се е
стремял да бъда порядъчен, честен и добронамерен човек, но попаднах в тази ситуация без все още
да мога да си обясня как. Никога не съм имал допир с право охранителните органи, нито имам
криминалистически регистрации, нито имам други повдигани обвинения, нито постановени
осъдителни присъди срещу мен, то ест това беше едно изключително стресиращо обвинение срещу
мен, за първи път в живота ми. През целият ми съзнателен живот съм се трудил, като през месец
Септември 1999г. започнах работа като учител в НПГГС „Христо Ботев“ Велинград, където
работих до месец Ноември 2007г., когато станах Работих като о Ноември 2015г., когато се върнах на
работа в НПГГС „Христо Ботев“ Велинград но вече като като от месец Април 2023 г., бях назначен
за изпълняващ функциите Директор на гимназията. В този период при тези висящи срещу мен
обвинения започна конкурс и за титуляр за длъжността Директор, в която участвах, но изпитвах
основателен страх, че една осъдителна присъда би попречила на участието ми в конкурса и то
присъда с голяма вероятност да не бъде отложено изпълнението на наказанието по реда на чл. 66 от
НК и да бъда лишен от права както посочих по-горе то това създаде изключителен стрес за мен. От
горното изложение става ясно, че съм публична личност, като по този начин и степента на засягане
на оценката на обществото спрямо мен е висока, тъй като в това ми качество, участвах в
обществения и политически живот на Община В., както и в страната предвид на множеството
контакти между Общината, която представлявах често по заместване /както в случая с
повдигнатите обвинения, същите ми бяха вменени по заместване/ спрямо Министерства, други
Общини, държавни органи /НАП, РУ Велинград, съдилища и прокуратури/. Следва да се отбележи,
че бе накърнена репутацията и авторитетът ми пред множество субекти.
Същевременно в хода на досъдебното производство, когато бил обвиняем публикуваха
статия в медиите на електронен адрес: https://zname.info/news/16662434807258/bivsh-zarn-kmet-
shte-otgovarya-za- aferata-eko-titan-, със заглавие „Бивш зам. кмет ще отговаря за аферата „Еко
титан“, която имаше и подзаглавие - „Обвинението срещу Г. Я. е за разхищение на близо 1,5
милиона лева“ и на сайта имаше поместена моя снимка за визуализация. По този начин
обвинението срещу мен стана достояние на цяла България и започнаха да ми се обаждат приятели,
състуденти, познати oi всякакви среди - общинските, лесовъдските и научните. Дори и мои
ученици, на които съм преподавал в НПГГС „Христо Ботев“ Велинград от различни места в цяла
България бяха потресени от обвинението срещу мен и ми се обаждаха да изразят съпричастност и
да го уверят, че не вярват на обвинението срещу него, тъй като въпреки обвинението продължавали
да го уважават. В случая с тази публикация в Интернет пространството информацията е в
състояние да достигне до всеки един потребител на същото.
Така вече и след тази публикация научили и в целия В. където живее и работи. След това
се затворил в себе си и започнал да ходи с наведена глава, за да не срещне погледите на роднини,
приятели, познати понеже не желае да им обяснява как без вина се оказал виновен; как бил
третиран като престъпник, как бил разкарван по Национална следствена служба за нещо, което не е
направил. Все още понякога имал кошмари и съзнанието му е обременено от тези неприятни
инциденти. Отчуждих се от хората; с много от тях загубил реален контакт; загубил голяма част от
целия му авторитет пред обществото и му се накърнила репутацията. И към момента от време на
време получава обаждания, за да го попитат какво става с обвиненията, които моменти отново ме
връщат към онзи страх, който изпитвах от осъдителна присъда, от влизането ми в затова и
превръщането ми в „граждански труп“.
Видно от горното изложение претърпял неимуществени вреди във връзка с воденото срещу
него наказателно дело, които оценява в размер на 55 500 /петдесет и пет хиляди и петстотин/ лева.
Предвид на изложеното счита, че е налице правен интерес от завеждането на настоящата искова
претенция за обезщетение за неимуществени вреди от воденото срещу мен Досъдебно
производство № 9 от 2018г., по описа на Национална следствена служба /НСЛС/ и № 419/2016г., по
описа за 2016г., на Окръжна прокуратура Пазарджик.
За причинените вследствие на незаконосъобразните действия на правозащитните органи
неимуществени вреди, следва да бъде определено обезщетение, което, съгласно § 1 от ПЗР на
2
ЗОДОВ във връзка с чл. 52 ЗЗД, се определя от съда по справедливост, като считам, че именно и
претендирания размер от 55 500 /петдесет и пет хиляди и петстотин/ лева е едно справедливо
обезщетение. Според константната практика на ВКС обезщетение за неимуществени вреди се
дължи и когато не са ангажирани доказателства за тях, тъй като е нормално такива вреди да са
търпени (така решение № 427 от 16.06.2010 г. по гр. дело № 273/2009 г., на ВКС, III ГО, решение №
45 7 от 25.06.2010 г. по гр. дело № 1506/2009 г. на ВКС, IV ГО, и други). Ето защо, при наличието
на влезли в сила две постановления за частично и за прекратяване на наказателно преследване
срещу мен по повдигнатите ми обвинения, за извършени престъпления, без съмнение за мен
произтекоха неимуществени вреди, чийто размер моля съдът да определи по справедливост в
размер на 55 500 /петдесет и пет хиляди и петстотин/ лева.
Исканият размер е съобразен и с актуална съдебна практика обективирана в Решение № 220
от 06.01.2020г., постановено по ГРД 490 от 2019г. ВКС - IV - ГО. В соченото съдебно решение е
прието, че обективно проявените обстоятелства, които имат за причина незаконното наказателно
преследване, същевременно налагат по-висок размер на обезщетението за неимуществени вреди. Те
са следните и са перифразирани през призмата на настоящото производство: 1.привличане и
поддържане на обвинение срещу него за несъставомерни деяния ,2.тежестта на обвинението - все за
тежки престъпления по смисъла на чл. 93, т. 7 НК ,3.броят на престъпленията по обвинението – три
,4.предвиденото в чл. 219, ал. 3, вр. ал. 1 НК наказание - лишаване от свобода от две до осем години
с възможност съдът да постанови и лишаване от правото да се заема обществена или държавна
длъжност ,5.високият образователен, професионален и обществен статус, който имам - уважаван
преподавател в НПГГС „Христо Ботев“ Велинград ,6.високият авторитет и доверие, с които се
ползвам в обществото - аз съм с чисто съдебно минало, липсват и криминалистически регистрации
и за пръв път съм обвинен за престъпления за вреди за милиони на общинския бюджет -
престъпленията не засягат частен, а публичен интерес, поради което обективно са с висока степен
на обществена опасност ,7.моята възраст - на 48 години към повдигане на обвинението, в която е
обичайно човек с високо обществено и професионално положение, образователен ценз и почтено
име да се радва на резултатите от успешната си реализация, а бях субект на незаконно наказателно
преследване и то за три тежки престъпления
Отделно от гореизложеното в хода на досъдебното производство претърпял и имуществени
вреди в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева. Тогава за защита на правата и законните му
интереси ангажирал процесуален представител и защитник, като заплатил за договорената му
защита хонорар в размер на 1500 лева, която сума е заплатена по банков път за което обстоятелство
е сключен Договор за правна защита и съдействие /ДПЗС/ № 00083 6 /л.34 и 35, том 47 от ДП/ и е
подписано пълномощно, двете от 20.06.2023г. Предвид на изложеното счита, че е налице правен
интерес от завеждането на настоящата искова претенция и за обезщетение за имуществени вреди
от воденото срещу мен Досъдебно производство № 9 от 2018г., по описа на Национална следствена
служба /НСЛС/ и № 419/2016г., по описа за 2016г., на Окръжна прокуратура Пазарджик.
На основание чл. 127, ал.4 от ГПК представя банкова сметка, по която може да бъде
преведена дължимата ми се сума, ведно със сторените съдебно деловодни разноски в настоящото
производство, която банкова сметка е на упълномощения ми защитник с IBAN:
На последно място, счита ОС Пазарджик за компетентен Окръжен съд, който да разгледа
настоящата искова молба по аргумента на чл. 7, ал.1 от ЗОДОВ настоящ адрес на увредения/.
В случай, че не се яви в първото открито съдебно заседание по делото или не вземе
становище по писмения отговор то моли да дадете ход на делото в наше отсъствие и да се разгледат
предявените искове срещу ответника, които смята за основатели, както и да приемете, че не са
налице основанията на чл. 238, ал.2 от ГПК.
ПЕТИТУМ: Моли да се осъди Прокуратура на Република България да му заплати сумата от
55 500 /петдесет и пет хиляди и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени вследствие на незаконно обвинение в извършване на престъпления по чл. 219,
ал.З във връзка с ал.1 от НК, по чл. 219, ал.З, във връзка с ал.1, във връзка с чл. 26, ал.1 от НК и по
чл. 219, ал.З, във връзка с ал.1, същите по Досъдебно производство № 9 от 2018г., по описа на
Национална следствена служба /НСЛС/ и № 419/2016г., по описа за 2016г., на Окръжна
прокуратура Пазарджик, за които обвинения производството е прекратено с Постановления за
частично прекратяване на досъдебното производство от 26.05.2023г., както и Постановление за
прекратяване на наказателно производство от 11.09.2023г., двете влезли в законна сила на
20.10.2023г. ВЕДНО със законната лихва върху сумата 55 500 /петдесет и пет хиляди и петстотин/
лева, считано от датата на влизане в сила на Постановленията за прекратяване 20.10.2023г. до
окончателното изплащане на сумата, както и да се постанови Решение, с което да се осъди
Прокуратура на Република България с адрес гр. София Бул.”Витоша” № 2. представлявана от иф
3
Главен Прокурор - Б. Б. С. да ми заплати сумата от 1 500 /хиляда и петстотин/ лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, за заплатено адвокатско възнаграждение
претърпени вследствие на незаконно обвинение в извършване на престъпления по чл. 219, ал.З във
връзка с ал.1 от НК, по чл. 219, ал.З, във връзка с ал.1, във връзка с чл. 26, ал.1 от НК и по чл. 219,
ал.З, във връзка с ал.1, същите по Досъдебно производство № 9 от 2018г., по описа на Национална
следствена служба /НСЛС/ и № 419/2016г., по описа за 2016г., на Окръжна прокуратура Пазарджик,
за които обвинения производството е прекратено с Постановления за частично прекратяване на
досъдебното производство от 26.05.2023г., както и Постановление за прекратяване на наказателно
производство от 11.09.2023г., двете влезли в законна сила на 20.10.2023г, ВЕДНО със законната
лихва върху сумата 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, считано от датата на влизане в сила на
Постановленията за прекратяване 20.10.2023г. до окончателното изплащане на сумата ,както и
сторените съдебно - деловодни разноски в настоящото производство за държавна такса.Моли да се
присъдят разноски по делото, в полза на упълномощения от него Адвокат, същите дължими се по
силата на закона - чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, като се определят същите по правилата на
чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения съобразно уважената част..Сочи доказателства и прави доказателствени искания.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от Прокуратурата на РБ чрез
представител от страна на ОП-Пазарджик.Счита,че искът е допустим, но не е основателен.
От формална гледна точка е осъществен фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ
за отговорност на държавата за вреди, тъй като ищецът претендира обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди от повдигнато обвинение за 3 броя престъпления, две по чл. 219, ал. 3 и едно
по чл. 219, ал. 1 от НК по ДП № 9/2018 г. на НСлС, пр. пр. № 419/2016 г. на ОП гр. Пазарджик,
наказателното производство, по което е приключило с постановление за прекратяване от 11.09.2023
г. на ОП гр. Пазарджик, влязло в сила на 20.10.2023 г.
Оспорват изцяло исковите претенции по чл. 2, ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ като недоказани по
основание, по размер и като пряка последица от действия на Прокуратурата на РБългария.
По отношение на исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди в размер на
55500 лева.
Исковата претенция е прекомерна и не е съобразена с принципа на справедливост по чл. 52
от ЗЗД и трайната съдебна практика за аналогични случаи (включително и тази на ЕСПЧ), както и с
обществено - икономическите условия в страната.
При определяне размера на обезщетение за неимуществени вреди, съдът съобразява
негативните последици върху личността и психиката на лицето, срещу което е упражнена
наказателната репресия, отражението, което същата е дала върху семейния и приятелския му кръг,
сред колегите и обществото, данни за това доколко повдигнатото обвинение за деянията, които
лицето е извършило се е отразило негативно на физическото му здраве, на възможностите за
професионални изяви и развитие в служебен план, като вземе предвид и продължителността на
воденето производство, постановените ограничения в хода на същото, взетите мерки за
неотклонение.
Не са налице твърдените неимуществени вреди за ищеца от действия на Прокуратурата на
РБългария, които се сочат в исковата молба. Вредите са недоказани по основание, по размер и като
пряка последица от действията на Прокуратурата на РБългария. Оспорваме всички твърдения за
причинени вреди, които са в тежест на ищеца да ги докаже. В негова тежест е да докаже наличието
на твърдените от него имуществени и неимуществени вреди, непосредствената им причинно-
следствена връзка с обвинението и техния размер.
Твърденията, изложени в исковата молба са общи и не са подкрепени с конкретни
доказателства.
Претендираното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 55500 лв. е
изключително завишено. То не съответства на описанието на вредите, които се сочат в исковата
молба, нито на съдебната практика в подобни случаи, нито на икономическия стандарт на живот в
страната.
Обвинението е било за тежко наказуеми престъпления, но липсват твърдения и
доказателства за наложена мярка за процесуална принуда. С оглед на фактическата и правна
сложност, делото е протекло в един разумен срок. Прокуратурата не е бавела разследването по
делото и го е прекратила, което е било в полза на ищеца.
Недоказани са твърденията на ищеца, че в резултат на воденото наказателно производство
той е изпаднал в различни негативни изживявания като страх, срам, притеснения, накърнена
4
репутация, като преки последици от действията на ответника. Липсват доказателства за
поведението на ищеца на работно място и в близко обкръжение.
Ищецът не е ангажирал доказателства за твърдените негативни изживявания и
емоционални проблеми в личния и обществения живот, както и те да са в пряка причинно-
следствена връзка с воденото срещу него наказателно производство.
С оглед твърденията и ангажираните доказателства, наказателното
производство е проведено в разумни срокове.
Продължителността на воденото срещу ищеца наказателно производство е кратка под 2
години - от повдигане на обвинение на 09.11.2021 г. до постановлението за прекратяване на
наказателното производство - 11.09.2023 г., влязло в сила на 20.10.2023 г., с нисък интензитет на
извършените спрямо ищеца процесуални действия.
Продължителността на наказателното производство и евентуални вредни последици от това
са обстоятелства, които са предмет на конкретна преценка. Те не следва да намират изражение в
прекомерно увеличен размер на обезщетението. Към исковата молба липсват доказателства за
прекомерна интензивност на наказателна репресия на досъдебното производство.
Обезщетението на ищеца от неблагоприятно въздействие от твърдяна от него разгласа на
случая не може да бъде поставено в тежест на Прокуратурата на Република България, тъй като
последната не може да бъде държана отговорна за действия и актове на трети лица.
Прокуратурата на РБългария не е разпространявала данни за воденето на наказателното
производство и не следва да отговаря за такива обвинения. Приложената към исковата молба
разпечатка от интернет сайт не съдържа изявления на Прокуратурата на РБългария.
Ищецът не ангажира доказателства за твърдените негативни последици в личен и
професионален план, както и те да са пряк резултат от процесното обвинение.
Според възприетото в т. II на Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, въпрос на
фактическа преценка с оглед конкретните факти и обстоятелства, както и с личността на увредения
е определянето на конкретния паричен еквивалент на обезщетението за неимуществени вреди.
Съгласно константната съдебна практика, размерът на обезщетението за неимуществени вреди е
свързан с критерия за справедливост, дефиниран в чл. 52 от ЗЗД, като справедливостта не е
абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретни обстоятелства. Следва да се има
предвид, че паричното обезщетение за морални вреди трябва да съответства на необходимото за
преодоляването им и че не е проява на справедливост, а е в дисхармония със справедливостта
определяне на парично обезщетение, по- голямо от нужното за обезщетяване на претърпените
вреди /Решение №832/10.12.2010 г. по гр.д.№593/2010 г. на BKC,IV г.о./
Според законовия критерий, обезщетението следва да е съобразено с вида и характера на
упражнената процесуална принуда, с продължителността и интензитета на претърпените негативни
изживявания и с причиненото здравословно увреждане, ако е настъпило такова. В Решение №
488/23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г.,ВКС, IV г.о. е прието, че като база за определяне на паричния
еквивалент на неимуществените вреди, следва да служи още икономическия растеж, стандарта на
живот и средностатистическите показатели за доходите и
покупателните възможности в страната към датата на увреждането, както и обстоятелството, че
осъждането само по себе си също има ефект на репарация.
Размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване на пострадалия,
като от значение е и създадения от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи,
тъй като в сферата на нематериалните ценности- равенството в обществото намира най - чист израз,
а „справедливостта“ до голяма степен е изпълнена с морално съдържание и отразява обществената
оценка на засегнатите материални блага.
Претендираното обезщетение за неимуществени вреди е завишено и не съответства на
претендираните вреди, не е съобразено с икономическия стандарт в страната и на съдебната
практика в аналогични случаи включително и тази на ЕСПЧ.
Отделно от това, независимо от обективния характер на отговорността по ЗОДОВ, в
тежест на ищеца е да докаже твърдените вреди, техният размер и връзката им с незаконното
обвинение. В точка 11 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2004 г. по тълк. гр.д. № 3/2004 г., ОСГК
на ВКС приема, че обезщетението се определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай и
при наличието на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи.
Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
5
увреждането. Непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния
резултат, а преките обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на
деликвента и вредите.
Негативните психоемоционални състояния, които твърди да е изпитвал ищеца, не
характеризират никакви болки и страдания.
От заявеното в исковата молба не могат да се извлекат никакви трайни конкретни
увреждания на ищеца, причинени от конкретни действия на прокуратурата, нито може да се
направи безспорен извод, че е налице пряка и непосредствена причинна връзка между действията
на Прокуратурата на РБ и твърдените вреди.
Не са доказани твърденията за преживян страх и стрес от повдигнатото обвинение. Не са
доказани създадени неудобства в работата и компрометиране на личността. Липсват сведения и за
разгласяване на производството от длъжностни лица на Прокуратурата.
Оспорваме иска и по отношение на претенцията за имуществени вреди в размер на 1500
лв. от заплатен адвокатски хонорар по наказателното производство. Приложеният договор за
правна защита и съдействие № 836/20.06.2023 г. удостоверява договорено и реално заплатено
възнаграждение в претендирания размер, но липсват доказателства за обема на извършените
процесуално-следствени действия с участието на упълномощения адвокат, както и че този договор
се намира в кориците на досъдебното производство, за да се направи извод дали договорената и
платена сума отговаря на свършената от адвоката работа.
Липсват доказателства за направени разноски от ищеца освен платените 10 лева за
държавна такса по делото. Делото не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което
евентуално възнаграждение за адвокатски хонорар не следва да превишава минималните размери,
определени в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а съгласно
решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-43 8/2022 г. издадено по преюдициално запитване на
СРС съдът следва да присъди разумни, пропорционални и справедливи разноски, които да не
обвързва с установените минимални възнаграждения по смисъла на Наредба № 1, като може да ги
присъди значително и под определения минимален размер. Поради недоказаността и
неоснователността на иска претендираните разноски не следва и да се дължат.
С оглед изложеното оспорват иска по основание, по размер и като пряка последица на
твърдяните вреди от действия на Прокуратурата на РБългария.
Молят да се отхвърлят исковите претенции на ищеца като неоснователни и недоказани.
Искания по събиране на доказателства:
Противопоставят се на направеното искане за допускане до разпит на един свидетел, тъй
като не са спазени изискванията на чл. 156,ал.2 и чл. 159,ал.2 от ГПК - не са посочени конкретните
обстоятелства, които ще установява свидетеля чрез показанията си.
На осн. чл. 131 ал. 3 от ГПК сочим и моли да се изискат от ОП Пазарджик и се приложат
като доказателства материалите от досъдебно производство № 9/2018 г. на НСлС гр. София , пр. пр.
№ 419/2016 г. на ОП Пазарджик, без които фактическата обстановка, процесуалното поведение,
видът и интензитетът на извършените действия не могат да бъдат изяснени.
На осн. чл. 143 ал. 2, чл. 144 ал. 1 и 2 и чл. 147 от ГПК, както и след запознаване с
материалите от наказателното производство, ще се възползват от правото на ответник да сочат и
други доказателства или да твърдят нови или нововъзникнали факти и обстоятелства от значение
за делото.
Съобразно така изложеното съдът намира, че следва при условията на чл.140 от ГПК да
пристъпи към произнасяне по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата,
като настоящето определение представлява и проект за доклад по делото при спазване
изискванията на чл.140, ал.3, пр.2 от ГПК във връзка с чл.146 от ГПК
Правното основание на предявените искове е чл.2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ - главният иск и чл.86
от ЗЗД на акцесорния. Същите са процесуално допустими като предявени от надлежна страна, при
наличие на правен интерес за същата.
По доказателствените искания направени от страните:
Приема представените от ищеца заверени копия от писмени доказателства прлиожени към
исковата молба по опис.
Анализа на изложените от страните доводи сочи, че между страните са спорни основанието
6
и размера на вредите, както и дали същите са пряка последица от действията на Прокуратурата на
РБ.
Ето защо, тези обстоятелства се нуждаят от доказване.
На основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК съдът дава възможност на страните да упражнят правата
си като предприемат съответните процесуални действия за установяване на техните твърдения и
възражения при условията на чл.154 ГПК. В този смисъл ищецът ще следва да установи
правопораждащите за него факти и обстоятелства - причиняването, вида и интензитета на
твърдените от него за изживени неимуществени вреди. Ответната прокуратура ще следва да
установи правопогасяващите факти, сочени от нея.
Наред с горното и при спазване изискванията на чл.146, ал.2 от ГПК съдът ще следва да
укаже на ищеца, че е в негова тежест е да установи и размера на претърпените от него
неимуществени вреди.
Ще следва да се изиска от ДП № 9/2018 г. на НСлС гр. София , пр. пр. № 419/2016 г. на ОП
Пазарджик,.
На основание чл.146, ал.3 от ГПК съдът следва да даде възможност на страните да изложат
становището си във връзка с доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия.
По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА заверени копия на писмените доказателства, описани в раздел „Доказателства” на
исковата молба.
ДОПУСКА да бъде разпитан ,като свидетел по делото Й. К. У. от гр.В.,ул.“А.С.“№ при режим
на призоваване , след посочване с допълнителна молба в едноседмичен срок от получаване на
определението на обстоятелствата които ще установява ,чрез неговия разпит и представяне на
доказателства за внасяне на депозит в р-р на 35лв. по сметка на ОС Пазарджик.
ДА СЕ ИЗИСКА и ПРИЛОЖИ по настоящото дело ДП № 9/2018 г. на НСлС гр. София , пр.
пр. № 419/2016 г. на ОП Пазарджик.
ОТЛАГА произнасянето по останалите доказателствени искания от ищеца след изразяване
на становище от страните в открито съдебно заседание с оглед прпеценка за тяхната относимост,
необходимост и допустимост.
УКАЗВА на страните, че твърденията им се нуждаят от доказване.
ДАВА възможност на страните да изложат становището си във връзка с доклада по делото,
както и да упражнят правата си по предприемане на съответните процесуални действия.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.04.2025г. от 10,40
часа, за която дата да се призоват страните и ОП гр.Пазарджик.
Свидетеля Й. К. У. от гр.В. при режим на призоваване , след посочване с допълнителна
молба в едноседмичен срок от получаване на определението на обстоятелствата които ще
установява ,чрез неговия разпит и представяне на доказателства за внасяне на депозит в р-р на
35лв. по сметка на ОС Пазарджик.
7
Определението не подлежи на обжалване.
Преписи от същото да се връчи на страните и на Окръжна прокуратура гр.Пазарджик.
Препис от отговора на Прокуратурата да се връчи на ищеца.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
8